Фентъзи с леки танкове

[Frujin Assen]

Текста по долу се явява превод от руски на фентъзи. Всичко по доло е измислица и няма нищо общо с реалността.

След като ПТ-76 попаднали във войските по недоразумение ги сложили в разузнавателните подразделения на танковите части, където изпитвали проблеми; скоростта е по малка отколкото у средните танкове, при габарити едва ли не по големи от тези на средните/тежките танкове. Големите "поплавъци" ги правели почти безполезни в тази им роля.

В резултат танкистите стигнали до извода, че ПТ-76 е неудачен лек танк и танковите части побързали за се избавят от тях.

Веднага след появяването им още на първите учения излезли наяве тези им недостатъци. Тогава Булганин, а по късно Жуков се обърнали към конструктора Котин с недоволство "Що за дърво ни пробутахте"? Котин им обяснил, че танка въобще си е добър, просто тъпите армейци са го набутали в тактическа ниша която не е за него.

Но нима може да се спори с генералите? Те поискали от конструктора да си завре поплавъците в... непроходимите блата или в краен случай в флота, а на тях да им даде нормален разузнавателен танк.

Като начало учитайки срочността на заявката Котин тръгнал по най лесния път-използване на вече налични възли и агрегати. Шасито взели от ЗСУ-57-2, което е значително унифицирано с линейния среден танк Т-54, но с доста по тънка броня и съответно значително по лек. Свалили от него зенитния купул и вместо нея поставили купола от ПТ-76.

Първият прототип на новия ЛТ наречен РТ-76 (разузнавателен танк-следва калибъра на оръдието) показали на командващия.

След изпитанията военните подсказали, че при ПТ-76 мощността на оръдието е ограничена от пределният откат който може да издържи машината при плаване от хидроудъра. Подобен проблем в случая нямало и може да се експериментира с въоръжението.

Въоръжението на новия лек танк следвало по тяхно мнение да обезпечава надежно извеждане от строя на всяка лека бронирана машина (на първо място аналогичните разузнавателни машини у противника), при това от всяка дистанция и при всеки ракурс.

За следващия етап на конкурса подготвили три прототипа.

Първо леко модифицирали на новия танк щатното оръдие от ПТ-76, премахнали дулния спирач, удължили ствола. Новото оръдие нарекли Д-56Т1 и го поставили в купула от ПТ-76. Допълнително на купола поставили ПТУР Малютка.

Втория прототип получил 57 мм оръдие Ч51 (взето от АСУ-57) в същата купола и също с ПТУРС Малютка.

Третия прототип бил с радикално променена купола. Тя била подобна на тази на Т-54, но с по малки геометрични размери, много по тънка броня и съответно много по лека. Новата купола била двуместна и освен командира там се намирал и пълнача. Въоражили този прототип с 57 мм автомат С-60, същия като в ЗСУ-57-2, но едностволен и с намален пълнител за два снаряда. Оръдието било снабдено със стабилизатор.

В резултат на изпитанията на военните най им допаднал последния вариант, но оръдие с автоматично зареждане само с два снаряда им се сторило "нито риба нито рак", още повече фугасното действие на 57 мм калибър било малко.

Накрая през 1957 одобрили за серийно производство хибрид от прототипите, със сферична купола и 76 мм оръдие Д-56Т1 сдвоен с 7,62 мм картечница ПКТ. Освен това увеличили дебелината на челния бронелист до 25 мм (12 мм при изходното шаси).

В армията новия танк бил наречен РТ-76.

Благодарение на двойно по малката маса в сравнение с Т-54 при същия двигател В-54, РТ-76 имал много по висока скорост и маневреност в сравнение с линейните танкове от танковите дивизии-Т54/55 и последвалите Т-62, Т-72, а освен това имал и много по голяма проходимост по пресечена, заблатена местност.

Бронирането на челото-25 мм и на куполата 50 мм му позволявало да издържа обстрела от тежки картечници, а на по големи дистанции и на малокалибрени оръдия.

Командира разполагал със щатните съветски танкови прибори за наблюдение, като те били дублирани и за пълнача който играел ролята на втори наблюдател.

РТ-76 бил подлаган на неколкократни модернизации.

Още при първите ремонти била поставена система ПАЗ (Противо Атомна Защита), апаратура за подводно кормуване, стабилизатор за оръдието, инфра червени прибори за нощно виждане.

Опростения модел-без ПАЗ и подводно кормуване получил име РТ-76Е (експортен) и бил предназначен за продажба в други страни.

В края на 60 те военните поискали по мощно въоражение което да уверено да поразява новите натовски леки бронирани машини от всеки ракурс на всяка дистанция, а също гарантирано да унищожава цели тип "разчет на ПТУРС в полето", за коетто било нужно усилено фугасно действие.

Освен това, разузнаването докладвало, че някой нови западни танкове имат слабо брониране даже и в челна проекция (АМХ-30, Леопард-1) което давало надежда, че те ще могат да се поразяват даже с оръдия по слаби от тези на основните танкове.

Така се появила модификацията РТ-85, в която 76 мм оръдие било сменено с модернизираното оръдие С-53 което било поставяно по рано на Т-34-85, то било снабдено с ежектор, стабилизатор и прочее нови полезности. Новото оръдие било наречено С-53У.

Освен това дебелината на челния бронелист била увеличена на 30 мм и бил поставен по мощния двигател В-55.

Следващата модернизация била проведена в края на 70 те когато били поставени станция РТР "ЭРРС-1" и РЛС "ПСНР-5К" (аналогични на използваните в БРМ-1К) в бронекутия над куполата. Поставен бил лазерен далекомер, балистичен изчислител, димен гранатомет, обновена била оптиката. Новия модел получил името РТ-85М.

Някакво количество РТ-85 и РТ-76 попаднали в Афганистан, където вместо да водят разузнаване се наложило да поемат неочаквана роля в противопартизанската война-да съпровождат транспортни колони-вследствие на което страдали от огъня на РПГ на малки дистанции (впрочем както и останалата лека съветска бронетехника). Във връзка с това танковете РТ (както и останалата бронетехника) започнали да усилват бортовете с тракове, противокумулативни екрани, чували с пясък или просто съндъци с каквото попадне.

Впоследствие бил разработен варианта РТ-85М с използване на елементи ДЗ (динамична защита), гумени бортови противокумулативни екрани от Т-72, и най важното поставяне от вътрешна страна на 12 мм бронирани листове. Дооборудваните по този начин танкове получили име РТ-85М-ДЗ. Те били използвани и в първата чеченска война, а след това изпратени в поделенията на ВДВ.

След тези всички модернизации теглото на РТ-85 силно нарастнало и той повече не бил разглеждан като разузнавателна машина, а като своеобразна машина за поддръжка на пехотата, нещо като БМП, но без десант. След приемането на въоражение на СПРУТ-СД леките танкове РТ-85 били снети от въоражение.

Танковете РТ се ползвали с широка популярност в страните от третия свят и варшавския договор. В страните от ВД били доставяни базови модели, а в тези от третия свят с опростено оборудване.

Редактирано Май 22, 2015 от Р. Теодосиев