Паметник на цар Самуил

[КГ125]

Не е кич, много силно се изразявате. Друг е въпроса защо точно на този владетел, но пък и защо не? 

[К.ГЕРБОВ]

И откъде се разбра, че статуята е на цар Иван Срацимир? Може да напишат името на Самуил. Короната на Срацимир трябва да е камилавкион, такава са носили по време на ВБЦ. А на тази статуя се вижда, че короната е стема.

Да не би Хайтов да е пробутал на видинчани някой свой отпаднал проект за паметника на Самуил, преди професор Божидар Димитров да му предложи за прототип унгарската корона?

Хайтов май е прочел моята идея да върти подобни статуи, като само сменя имената на царете.

Тази историчка откъде е видяла „торбичка пръст с кръст отгоре”?

[Last roman]

Пошла и грозна гледка. Ама поне който подпие вечер в 'Понтона' вече ще си има ориентир през речната градина.

[К.ГЕРБОВ]

Предисторията на паметника е описана в статията  Паметник на цар Иван Срацимир.

Историкът Оля Миланова правилно посочва, че образът на Иван Срацимир, макар и схематично, го имаме на монети. Там си личат характерни детайли за короната и какво държи царят в ръцете си.

Миланова е написала: "Единствените материали, които показват как изглежда Иван Срацимир по повод поставянето на статуята, която ни предстои да я видим на 18 януари, това са данните от иконографията на монетите на Срацимир. В една от тях- първите монети, които той е сякъл, те са сребърни, от най-силния му период и е показана лилията, жезълът с лилията, брадвата, която е в краката на царя. Той е с корона, тиара и в ръката си държи торбичка с пръст, която да му напомня, че той е земен, т.е. въпреки че е цар, е земен човек." http://bnr.bg/vidin/post/100646651

На монетата скиптърът на Срацимир не е с кръст, а с хералдична лилия. Пак на монетата царят държи свитък, а не акакия, както смята Миланова. Нумизматите имат възстановки на тези монети.

На паметника няма нито лилия, нито свитък. За короната вече казах.

 

Това потвърждава мнението ми, че Александър Хайтов не е направил нов паметник за цар Иван Срацимир, а е използвал стар проект от паметника на Самуил.

 

Накрая на звуковия файл Миланова казва нещо, което го няма писано в сайта на БНР Видин: че консултант на А. Хайтов за паметника на Самуил е бил Пламен Павлов. Слушайте след 16.58 минута.

[kall]

Това ми напомня за Коледа:-) 

Лампичките на паметника имам впредвид

Редактирано 6, 2016 от kall

[К.ГЕРБОВ]

В един от сайтовете под съобщението за новия паметник има коментар, че приличал на коледна елха. Ама дали светлините ще изтраят до Коледа?

На Самуил му изгасна едното око и заприлича на циклоп. Не знам оправиха ли го.

Свалят короната на Самуил, търсят защо “ослепя” с едното око

[vorfax]

http://www.bgonair.bg/bulgaria/2016-02-06/vidinchani-s-pametnik-na-tsar-sratsimir

"Защо да не свети? Нищо не пречи! Все пак това е цар."

Що се отнася до сватбарските светлини в бяло, зелено и червено, не виждам връзка с цар Срацимир. Все пак такъв флаг не е съществувал по време на българските царства.

[vorfax]

В нета изтече информация за бъдещия му проект - на хвърковатата чета на Бенковски, следващ традициите на склуптура в спецефектите - свети, върти се и пее. Така де, защо не? Нищо не пречи!

[К.ГЕРБОВ]

Архитект Петър Диков, който беше главен архитект на София 10 години, от 2006-а до 2016-а, прави поредица от спомени за работата си за Столична община. Под спомен номер 37 той разказва доста абсурдната история с още по-абсурдния паметник на цар Самул, който бе поставен до църквата "Света София", с авторството на Явор Хайтов. Оказва се, че когато паметникът е сложен и очите му започват да светят, общината е изненадана. Архитектът не е споделил идеята си предварително. Не стига това, ами паметникът изобщо не е трябвало да бъде там, защото никак не се вписва в пространството. Но се намесва президенството, тогава оглавявано от Росен Плевнелиев, и фондацията на д-р Милен Врабевски урежда Самуил да бъде сложен до църквата "Св.София". След като се изхабили диодите, общината отказва да ги подмени и Самуил престава да свети. 

Ето и разказа на арх.Диков: 

"Паметникът на цар Самуил сигурно е единствения български паметник станал световно известен веднага след откриването му. Всички си спомняме каква реакция у нас и в доста световни медии възбудиха светещите очи на статуята и колко вица се родиха от това. А как се случи всичко това. През 2014 г. на 6 октомври се навършваха 1000 години от смъртта на цар Самуил. За тази годишнина, по инициатива на Фондацията „Памет Българска“ и нейния председател д-р Милен Врабевски, в Столична община и в НАГ подготвяхме повече от година. В началото на март 2014 г. бе обявен конкурс за паметник на Самуил, спонсориран от Инициативен комитет. Мястото, което бе определено и за което бях издал виза, бе в градината пред църквата „Св. Георги“, на ъгъла на ул. „Самуил“ и бул. „Патриарх Евтимий“ – две улици, носещи имената на двама български мъченици, с които свързваме приключването на цели периоди в българската история – със Самуил – края на Първото българско царство, а с Патриарх Евтимий – на Второто.

Конкурсът бе спечелен от скулптора Александър Хайтов. Скулптурната фигура бе с доста детайл и в естествени пропорции без стилизиране. Веднага след решението на журито бе възложено изработването на скулптурата, а в общината започнахме да подготвяме градината за цялостен ремонт и разполагане на паметника.

В средата на септември 2014 г. обаче ме уведомиха, че по инициатива на президента и служебния премиер мястото на паметника се премества до църквата „Св. София“. Мотивът бе, че Самуил бил кръстен в тази църква. Предложението беше мястото да бъде от южната страна на подхода към катедралата „Св. Александър Невски“ до скулптурната композция на Любомир Далчев „ослепените Самуилови войници“ и с поглед на север към църквата „Св. София“. Това място не бе съобразено изобщо със съществената разлика в стила на двете скулптурни творби, както и с факта, че фигурата на Самуил бе с много детайл и поставена на това място ще е в контражур - срещу слънчевата светлина, този детайл изобщо няма да се възприема.

Успях все пак да се наложа и да променим мястото - от другата страна на подхода към катедралата, с поглед на юг и със съществуваща зеленина за гръб на фигурата, която зеленина го отделя достатъчно добре от паметника на Иван Вазов. Процедурите по смяна на първоотреденото място, подготовката за изграждане на постамента, осигуряване на захранване за осветлението и други подробности ни отнеха седем месеца и както обикновено се случва не успяхме да довършим и открием паметника не само на датата, но и в годината на кръглата годишнина. Все пак на датата – 06.10.2014 г. с тържествен водосвет и в присъствието на президента, служебния премиер и кмета на София, бе положен основния камък на паметника.

След завършването, шокиращо за всички – и за общината и за гражданите, се оказа, че очите на статуята на Самуил светят – не в преносен смисъл, а съвсем директно. Това хрумване на автора не било споделено с никого. Реакцията бе не само в България, а и извън нея – това със светещите очи бе световна сензация. Имаше предложения от граждански организации официалното откриване на паметника да се отложи.

Но на 08.06.2015 г., както бе предвидено, се състоя официалното откриване.

В края на 2018 година светещите очи угаснаха безвъзвратно, защото общината отказа да поднови захранването на диодите им.

Като любопитна подробност към този разказ е една моята среща с проф. Божидар Димитров – светла му памет. Още по времето на изграждането на паметника той дойде при мен по някакъв повод и аз от любопитство го попитах вярно ли е, че Цар Самуил може да е кръстен в църквата „Св. София“. Професорът се усмихна и каза – по онова време „Св. София“ е действала само като гробищна църква, така че няма как там да са кръщавали или да са давали първо причастие на когото и да е ....

Все пак обаче, паметникът на Цар Самуил в момента е единственият паметник на български владетел в центъра на София след разрушаването на монумента „1300 години България“..." 

https://www.segabg.com/hot/category-bulgaria/yavor-haytov-iznenadal-stolichna-obshtina-sveteshtite-ochi-na-samuil 

В заглавието явно има грешка. Както се вижда от текста след това, скулпторът е Александър Хайтов, а не Явор Хайтов.

[Skubi]

Туй за светещите очи.....Не бях го чувал.....

 

[Skubi]

On 7.02.2016 г. at 11:59, vorfax said:

В нета изтече информация за бъдещия му проект - на хвърковатата чета на Бенковски, следващ традициите на склуптура в спецефектите - свети, върти се и пее. Така де, защо не? Нищо не пречи!

http://www.batuti.com/wp-content/uploads/2012/02/4.jpg