Знамето, изпратено от папа Инокентий III на цар Калоян

[К.ГЕРБОВ]

За това знаме в писмото на папа Иносентий III от 25 февруари 1204 г. до „светлия цар на българи и власи” се казва:

„За да се прославиш заедно с апостола в кръста на нашия господ Исус Христос и за да приписваш своите бъдещи победи не на себе си, но на този, пред когото се скланя всяко коляно, който научава ръката за война и движи пръстите за битка, и за да чувстваш, че сред различните случаи на войните ти си защищаван от застъпничеството на този, комуто Господ е дал ключовете на небесното царство и властта да връзва и да развързва, ние решихме да изпратим по същия човек на теб, твоя светлост, по искането на нашия достопочтим брат браничевския епископ В[ласий] освен знаците на царско достойнство, които ти изпращаме по любимия син Л[ъв], презвитер кардинал на Светия кръст, посланик на апостолическия престол, човек предвидлив и почтен, още и знаме, с което да си служиш срещу тези, които почитат с уста разпънатия на кръста, сърцето им обаче е далече от него. То представлява не без религиозно значение кръст и ключове, защото блаженият апостол Петър и кръста заради Христа прие и ключовете от Христа получи. И така то представлява знака на кръста, с който именно побеждаващият Христос царува и повелява, завладял е небесните простори, с който плячката, хващайки грабителя, го е погълнала и умиращият живот е уловил смъртта и хипопотама пред очите му като с въдица То представлява двоен ключ, единият — за разграничаване, другият — за власт, та когато разграничаваш доброто от лошото, светлината от тъмнината, а също така светото от безбожното, да си послужиш с поверения ти материален меч за наказание на злосторниците и за похвала на добрите и да вземеш оръжието и щита против онези, които не са взели бога за свой помощник, но доверявайки се на своето зверство и на множеството, се мъчат да ритат срещу ръжен. И тъй ние напомняме на царската ви светлост и ви подканяме по-настойчиво и чрез апостолическо писмо ти поръчваме да си служиш със същото знаме със сърдечно смирение, да се явяваш сред бойните редици, като помниш господнето страдание, и да признаваш ръководството на този, комуто сам Господ казва: Ти си Петър и върху този камък ще въздигна моята църква и вратите адови не ще я одолеят и ще ти дам ключовете на царството небесно. И наистина така твоите неприятели не само не ще могат да те надвият, но и с божия помощ не ще издържат пред твоето лице.” (ЛИБИ III, с. 345-346)

Интересни сведения, отнасящи се явно до това знаме, се откриват в статията на Roberto Breschi: „STATO PONTIFICIO - Bandiere antiche” (Стари знамена на Папската държава). Там е дадено изображение, което напълно съответства на описаното по-горе: има кръст и двойни ключове.


Знаме от 1204 г.

Към изображението Breschi дава обяснение, от което с е-преводач се разбира, че то било в едно писмо на папа Инокентий III от 1204 г. Авторът на съобщението не дава повече сведения, само обяснява, че това знаме се появява 10 години след утвърждаване на първото бойно знаме на Папската държава – червено с бял кръст, и 4-5 години след появата на флаг с ключовете на свети Петър. Според Breschi, съществуването на знамето с кръста и ключовете не било сигурно, защото той бил виждал подобно изображение едва на диплома от 1316 г. http://digilander.libero.it/breschirob/chiesantica.html


Знаме 1199-1200 г.

В статията е дадено и знаме с ключове. Вероятно това е „флага с ключовете на свети Петър”, който се е появил, 4-5 години преди знамето с кръста и двойните ключове.



Бойно знаме на Светата Римска църква

В италианската статия за Папската държава в Уикипедия е дадено горното изображение с обяснението, че това е средновековното бойно знаме на Светата Римска църква. В самата статия се отбелязва, че първото историческо споменаване на папския флаг (червен флаг с бял кръст) датира от 1195 г. През 1204 година започнали да се появяват ключовете на Свети Петър. https://it.wikipedia.org/wiki/Stato_Pontificio#Bandiere_dello_Stato_Pontificio

Сведението в Уикипедия кореспондира с това на Breschi и потвърждава, че първото бойно знаме на Папската държава е от 1195 г. и е червено с бял кръст. За знамето с двата ключа обаче, е допусната грешка. Авторът се е подвел по съобщението на Breschi за писмото на папата от 1204 г., но в него, както се вижда, знамето има друг вид.

Наречено „Знамето на свети Петър”, изображението само с двата ключа, според Breschi се появява десетилетия по-късно. Той открива такова от 1314 г., но то не от знаме, а от щит.


Ключовете на свети Петър върху щит от 1314 г.

Сравнявайки знамената, виждаме че освен с годината, изображението от 1204 г. отговаря най-пълно на описанието в писмото на папата: освен двойни ключове има и кръст. Това дава основание да се предполага, че изпратеното на цар Калоян знаме е имало този вид.

Редактирано Юни 12, 2015 от ISTORIK

[Galahad]

Описанието на знамето е известно, но не е много ясно каква е била цветовата схема. Предполагам, че е имало разлика между папското знаме и това, което е дадено на Калоян, макар и да са съдържали основните елементи. По принцип императорския цвят е пурпурния, но доколкото всъщност папата дава титлата рекс, т.е. крал, то е възможно знамето да е било синьо. За цвета на кръста и ключовете само може да гадаем. Във Ватиканския препис на Манасиевата хроника знамето на българския и византийския владетели са червени, но пък е под въпрос доколко у нас след скъсването на унията са продължили да ползват папските символи. Всъщност по-скоро са престанали да ги ползват.

[К.ГЕРБОВ]

„И тъй ние напомняме на царската ви светлост и ви подканяме по-настойчиво и чрез апостолическо писмо ти поръчваме да си служиш със същото знаме”. Според мен папата не е изпратил някакво специално знаме на Калоян. Изпратил му е знамето на Папската държава и то бойното такова – "да се явяваш сред бойните редици с това знаме", казва папата.

Аз се въздържам от по-категорични коментари, защото имам текст, който ми е преведен, без да знам италиански език. Но определено става дума за писмо на Инокентий III и то от 1204 г. За съжаление автора на статията не дава подробности какво пише в това писмо.

Надявам се някой, който се интересува от въпроса, да го открие това писмо и да прочете какво пише в него.