Престъпленията на Западните съюзници във Втората световна война и непосредствено след края й

[Rogi]

Благодаря Крамер, наистина беше така. Истината е, не само според Вернер Холт, че след войната западняците уморяват от глад къде 200-300 000 военнопленници, даже другаря Сталин ги пуска неговите "изпаднали германци" из рудниците в Сибир, западняците просто ги оставят да пукнат. Идеята, доколкото я схванах е подобна на Версайската - да принудят психологически германците да се откажат от войни, дори с ако трябва да изтребят 1-2 милиона от тях, което се и случва де, в крайна сметка.

Благодаря и на Фружин! Ако спорите за капитулацията на Япония - загубата на Манджурия, респективно Китай и Корея лишава Япония от всякакъв източник на ресурси за война, тоест, да продължава съпротивата само със самурайски мечове идва в повече, даже на микадо-то, нищо че е само свещенник, по тогавашните японски схващания.

Редактирано Юли 12, 2015 от Rogi

[kramer]

Всъщност японците се подчиняват на Микадо. Императорът-фактор. Сигурен съм, че не две, пет атомни бомби да бяха пуснали американците, японците при заповед на Императора щяха да се бият с катани до последния човек на островите.

Като на Окинава, или на Иводжима, или на други острови, къде по-малки.

Редактирано Юли 12, 2015 от kramer

[Rogi]

Доколкото знам, всички световни лидери малко уважават Хирохито, нищо че се води "император" на една от страните агресори във ВСВ. Нещо подобно се получава и с Миклош Хорти и крал Михай, че даже и с наш Симеонча, не че последния е нещо, зарад баща му. Но че се води микадо-то първосвещеник на Япония - две мнения няма!

[Zara Thustra]

Преподаване на демокрация наобратно
 

 

„Мислихме си, че идваме в Германия като освободители, които да избавят германския народ от диктатурата, които да го поучат от грешните му подходи и които да му предоставят ползите от нашата форма на демокрация и свободна инициатива. Но всъщност това, което реално приехме в Потсдам, беше една програма, която захвърли всякакви наши принципи и която можеше да пробута нашата форма на демокрация само наобратно. Потсдамският план не беше изработен за свободната инициатива или за свободните демократични процеси, а за да може да заповядва от името на Съветска Русия. Самото му изпълнение изисква тоталитаризъм от типа, на който съветите са свикнали, от типа, който толкова много ни възмущаваше, когато нацистите го прилагаха, че водихме война на стойност половин трилион долара с цел заличаването му от лицето на земята.

Първото нещо, което направихме, бе да елиминираме германското правителство—единственото средство, посредством което германският народ можеше да прибегне към колективна самосъхраняваща мярка, след което го заменихме с една система на военен абсолютизъм, произлизаща не от свободните американски институции или идеали, а от абсолютизмите, които преобладаваха в Потсдам. Военният абсолютизъм беше положен под следния указ:

'В рамките на периода, в който Германия следва да изпълнява основните изисквания по безусловна капитулация, върховната власт в Германия ще лежи в ръцете на съветските, британските, американските и френските главнокомандващи, които следва да се водят по инструкциите на своите правителства, засягащи целокупната германска държава, всеки един в своята си окупационна зона. Заедно, четиримата главнокомандващи ще съставляват Контролния съвет.'

 

Това, което бе положено да функционира под чадъра на тази чужда военна диктатура е една сложна бюрокрация, оглавявана от една йерархична прослойка от Цезари и представляваща едно изкусно копие на същия този авторитарен апарат, прилаган от съветите и нацистите.

Тази диктатура, както вече видяхме, си е поставила за цел не съживяването и реабилитирането на падналия Райх, а по-скоро неговото репресиране и поставянето на бариери към възстановяването му. Със стотици хиляди тежковъоръжени окупационни войници зад гърба си, тази чужда диктатура бе също така готова и да възпира всякаква форма на съпротива от страна на германците, които пък вече се бяха убедили в подготовката за собственото им изтребление чрез оставянето им на произвола на съдбата и отказа им до външна помощ, след като всякакви жизненоважни средства за оцеляването им бяха унищожени. Тя издигна една шумоизолираща желязна завеса около жертвите си, почти елиминирайки всякакъв досег с външния свят, нагледно за да предотврати тези нации от заразяване с нацистки идеали, но също така и за да не може същите тези нации да долавят смущаващите стонове на измъчени германските жени и деца, докато скотската програма се изпълняваше.

Докато смъртоносната примка се затягаше около врата им, в същото време у германците започваше да се насажда и вина за собствената им дилема. Дори и необратимият икономически срив трябваше да бъде приписан на германските длъжностни лица. Те трябва да бъдат накарани да попаднат в собствения си капан. На Потсдамската конференция се казва следното:

'При въвеждането и поддържането на всякаква форма на икономически контрол… следва да бъде създаден германски административен апарат, а от германските власти следва да се изисква да бъдат в най-пълна степен способни да обявят и поемат отговорността върху администрирането на подобен контрол. Следователно германският народ трябва да осъзнае, че отговорността за администрирането на подобен контрол и всякакво негово разпадане е изцяло негова.'

 

Именно по този жалък начин ние следваше да върнем самоуправлението на германците.

Оставяйки денацифицирането в ръцете на т.нар. „германски“ прокурори и съдилища, създадени и функциониращи по наше нареждане, ние например със сигурност сме се надявали, че можем да вменим вина у германците за пагубните им последствия.

За нас да оставим германците сами да провеждат собствената си чистка е нещо демократично, което е равнозначно на обявяването на руските чистки за демократични. Но тези чистки поне бяха дело на самите руснаци. Начело на германската машина на чистки обаче стоят комунисти и радикални марксист-социалисти, издигнати на позиции от една чужда диктатура, която е толкова представителна за германците, колкото нацисткото правителство на Квислинг за норвежците. Германците знаят много добре, че делата на нашите марионетки са също така и отражение на нашите намерения и постановления. Ако случайно пък успеем да ги убедим, че именно това имаме в предвид под наложената от нас демокрация, едва ли бихме могли да ги обвиним, ако още при първата отворена възможност те я отхвърлят.

Нашето военно правителство е всичко друго, но не и демократично, освен ако не употребяваме думата в руския й смисъл. То се оглавява от добре обучени военни, способни да изпълняват военни задачи и заповеди, давани от Вашингтон и подготвяни от политици и задкулисни ръководители. Вместо да бъдат едно демократично тяло, представлявано от свободни американци, те са покорни изпълнители, готови да изпълняват безрезервно всякакви директиви, спуснати отгоре. В това отношение те си приличат с лоялната върхушка от високопоставени изпълнители на Хитлер.

Нашите окупационни войски са великолепни млади американски момчета, но в по-голямата си част обаче те са все още зелени и неопитни призовници, от които не може да се очаква нито да се наслаждават на работата си, нито напълно да съзнават изискващия й характер. Всичко преживяно дотук само ги е покварило и брутализирало. Както вече споменахме, използването на диспропорционален брой чернокожи войници допълнително допринася за отчуждаването на германците и предизвикването на отвращение сред собствените ни редици.

Наред с военните сили ние пратихме също така и корпус от високоплатени цивилни служители, предимно съставени от хора, провалили се в обществения и икономическия живот у дома, в някои случаи дори и пречупени, освободени офицери, които не са могли да издържат на тежките реални бойни обстановки във Франция и Италия, нито да понесат срама от завръщането им у дома като издънки още преди войната да е свършила, но които пък за сметка на това сега изкарват много повече пари откогато и да било в живота си и които обичат да демонстрират самонадеяната си арогантност пред победения, но често много по-изискан, възпитан и способен народ, попаднал под делегираната им власт.

В по-голямата си част този цветущ екип не е запознат отблизо с европейските и най-вече германските условия, нрави, проблеми или история, а по-скоро бе набързо сформиран и формално обучен за една изключително сериозна мисия.

Макар обстоятелствата като цяло да не позволяват цивилното ни звено да представлява най-доброто от Америка, за щастие се намират и някои значими изключения. Често някои много способни, добре запознати и съвестни експерти и специалисти предприемат пътуване до там на свой риск и чрез влиянието и усилията си помагат в смекчаването на сложната обстановка. Именно на тези великолепни продукти на свободните ни институции трябва да се отдаде заслугата за всякакви постигнати от Съюзническото военно окупационно правителство успехи. От военнослужещите ни обаче, дори и да са също толкова компетентни в областта си, не може да се очаква да ръководят и изпълняват големи операции върху съсипана чужда икономика и социална система без да създадат хаос. Ако армията ни се е доказала като неспособна да ръководи такива относително прости неща като железопътни линии и пощенски станции в Америка, тя със сигурност ще е неспособна да изпълнява и огромната задача, дадена й в Германия.

Потсдам наложи върху нас една програма, която е коренно противоположна на фундаменталните ни убеждения и философия. Военните, оглавяващи Съюзническото военно окупационно правителство като цяло смятат, че колкото по-малко едно правителство се намесва в работите на бизнеса, толкова по-добре ще е за всички, освен в случая с Германия. Те са против колективизма от философска гледна точка, освен ако не става дума за Германия. Макар и да са участвали във война, за да унищожат диктатурата, те са склонни да служат като такива и да налагат почти пълен контрол над живота на отделните германци. Нищо не се осъществява без тяхното позволение.

Зоналното управление върху икономическия, политическия и културния живот на германския народ според директивите на Потсдамската конференция може да се реализира с поне някакъв успех само от хора с дългогодишен опит в тоталитарната философия и методология. В това отношение руските зонални власти се радват на голямо предимство. Въпреки че налаганата от Потсдам власт е чужда на миналото, обучението и философията ни, тя се нагажда перфектно на руската практика там. Подобно управление не може да донесе свободна инициатива на Германия; от него може да произлезе само някаква форма на колективистко общество.

Това са изключително важни теми относно съперничеството между Съветска Русия и Западните сили върху крайния контрол над Германския Райх."

 

Източник: „Скотска жътва“ (1947 г.) на Ралф Франклин Кийлинг, гл. 8

Редактирано 12, 2023 от Zara Thustra