Странната война

[Frujin Assen]

Както всички знаят войната започва на 1 септември 1939 с нападението на Германия над Полша. Още на 3 септември 1939 Франция и Великобритания обявяват война на Германия. При това обаче, Белгия и Холандия запазват неутралитет, надявайки се бурята да ги отмине. Въпреки, че Хитлер постоянно говори, че за Германия е смърт войната на два фронта, той получава такава още на 3 септември 1939. Единия фронт е в Полша, където са изпратени основните сили, а на западния остават само прикриващи части. Но с кого се сблъсква Хитлер на западния фронт? На първо място това е френската армия, която може незабавно да започне военни действия, и Великобритания която може незабавно да изпрати авиация, но за изпращането на експедиционен корпус в Франция е нужно повече време. Какви са силите на страните все пак?

Франция разполага с над 3300 самолета, от тях обаче едва 1275 съвременна конструкция. В това число 700 изтребители, 175 бомбардировачи и 400 разузнавателни и леки щурмови. Германия може да противопостави всичко 1186 самолета, от които 568 изтребители, 343 бомбардировача и 152 разузнавателни. Великобритания можела да отдели общо 1500 съвременни машини.

За флота изобщо няма смисъл да се говори, френския и английския флот по това време имат тотално надмощие, а германския подводен флот още не е построен.

Сухопътните войски на Германия обединени в група армии Ц включват 43 пехотни дивизии, без танкове и с много малко автотранспорт.

Френската армия имала на фронта 36 дивизии, от които 4 бронетанкови и 18 отделни танкови батальона. Британски сухопътни сили все още няма.

На 4 септември 1939 шефа на британския ген щаб генерал Уилям Айронсайд заедно с командващия авиацията Сирил Нюел пристигат във Франция, за да обсъдят бъдещите действия против Германия. Там те научават от главнокомандващия френската армия генерал Гамлен, че има намерение да изчака мобилизацията и ориентировъчно около 17 септември да атакува линията Зигфрид, за да провери силата и.

В резултат на подготвителните мероприята започнати на 18 август и скритата мобилизация от 25 август на западния фронт била развърната група армии Ц в състав 31 дивизии. След обявяването на войната на 1 септември западния фронт бил усилен с още 3 дивизии от резерва, а след като Франция обявила война започнало прехвърляне на още 9 дивизии. Всичко към 10 септември Германия разполагала на западния фронт с 43 дивизии. От тях 11 били кадрови и 32 резервни и ландверни дивизии. Резервните и особено дивизиите от ландвера не може да се считат за напълно боеспособни, тъй като били много снабдени с оръжие и техника, а освен това подготовката им била слаба.

Френската скрита мобилизация започнала още на 21 август, като били мобилизирани мирновременните дивизии, крепостните и противовъздушните части, плюс две дивизии призив А. Още на 1 септември била обявена всеобща мобилизация започваща на 2 септември в 12 часа през нощтта. Започнало формиране на резервните дивизии призив А и Б. Пълната мобилизация завършила едва около 20-22 септември. Към 22 септември 1939 на североизточния фронт срещу Германия се намирали 61 дивизии (от които 4 бронетанкови) и 5 бригади, против Италия 11 дивизии и 1 бригада, а в северна африка 14 дивизии и 5 бригади. Великобритания не бързала с мобилизацията и във Франция били изпратени едва 4 дивизии, които пристигали през целия септември и половината октомври.

Плановете на ген Гамлен за бързо настъпление се провалили, тъй като било решено да се изчака пълната мобилизация, а освен това артилерията можела да се разконсервира за 15 дни след обявяване на войната, а без мощна артилерийска подготовка настъплението се считало за неизпълнимо. Към 17 септември провалът на полската армия бил неоспорим, което послужило като фактор да не се бърза. Някой кръгове във Франция все още считали, че е възможно германо-френската война да не прерастне в световна.

Боевете били от чисто локален характер с незначителни сили и средства.

Германците също не бързали да започват войната, в „Разпореждане на главнокомандващия Адолф Хитлер относно войната с Полша“ от 31 август се казвало следното

3) На запад отговорността за началота на войната да се възложи на англичаните и французите. На незначителни нарушения на границата да се отговаря с действия от чисто местен характер. Немската сухопътна граница да не бъде пресичана без мое лично разрешение. Същото се отнася и за всички военно морски операции. Действията на ВВС да се ограничат до противовъздушна отбрана на държавната граница от налети на противника.

4) Ако Англия и Франция започнат военни действия, то целта на действащите на запад войски е да обезпечат победата над Полша. Сухопътните сили трябва да удържат западния вал (линията Зигфрид) и да предотвратят обхода и от север.

Бойните действия започнали още на 7 септември, когато французите извършили първите си атаки. Немците били получили заповед да отбраняват линията Зигфрид и да не влизат в тежки боеве. Саарската настъпателна операция започнала на 7 септеври с настъплението на 11 френски дивизии. Французите са седмица ( до 13 септември) проникнали на 32 км в германска територия и заели 12 населени пункта Герсхайм, Меделсхайм, Ин, Ниделсбах, Близменген, Лювайлер, Бреншелбах, Лаутербах, Ниталддорф, Клайнблитсдорф, Ауерсмахер, Зитерсвалд. Французите лесно заели участъка Варнт западно от Саарбрюкен и района между Саарбрюкен и пфалцката гора (описаните вече села). Немците практически не се съпротивлявали и водели само леки престрелки с челните френски части. Най голямата френска загуба била близо до Блисбрюк, къде 4 танка Рено R-35 били унищожени от мини. На 10 септември била първата немска контраатака при Апаха, която французите отбили. На 12 септември 32 френски полк достигнал Бреншелбах, където се завързала престрелка с немците. Били убити 1 капитан, 1 сержант и 7 войници. На 13 септември френските войски получили заповед да прекратят настъплението и да се окопаят на заетите позиции. В тази битка немците загубили убити 196 души, ранени 356 души, пропаднали без вест 114 души. Французите загубили общо убити ранени и пропаднали без вест под 2000 души.

На 3 октомври 1939 германците започнали да прехвърлят части от Полша на западната граница. Френското командване не се решило да започне активни действия и заповядало отстъпление към линията мажино. Французите отстъпили не само заетите немски земи, но даже и малка от собствената си територия пред линията мажино. Немците били изненадани от лошо подготвените в инжинерно отношение френски позиции които те заели.

Впоследствие нито французи, нита германци не предприели абсолютно нищо чак до май 1941.

Защо французи и англичани не правят нищо, за да притиснат Германия? От гледна точка на Сталин и трите страни биха били доволни да се ограничат с германо полската война, целта на западняците е да инспирират германо-съветска война в която те да се включат на немска страна. Трябва да признаем, че Сталин не е имал никакви причини да вярва на Великобритания и Франция. Пакта Рибентроп-Молотов е мирен пакт, надежда, че до война няма да се стигне.

[kramer]

До май 40-та, за да сме точни. Останалото е вярно.

[Galahad]

Силата на англичаните не е на зеленото бойно поле, а на зелената покривка, т.е. на масата за преговори. Да си припомним как е бил ревизиран Сан-Стефанския мирен договор подписан от двете воюващи страни. Без каквито и да е военни действия се стига за по-благоприятния за Великобритания (според преценката на управляващите я) Берлински договор. В случая отново англичаните залагат на дипломацията, резултат от което се оказва Мюнхенската спогодба. Англия и Франция сериозно и както се вижда от последващите събития съвсем основателно са се опасявали, че ако на този етап притиснели силно Хитлер, то тогава щели да го тласнат към съюз със Сталин. Затова действията са оправдани, защото така респектират Германия, но без да я тласват към създаването на мощна коалиция срещу тях.

Май щеше да е добре темата да е в алтернативна история, за да се разиграят различните варианти и да се види какъв би могъл да е крайния резултат в зависимост от различните решения.

Не трябва да се забравя, че Англия, Франция и САЩ са демокрации, а Германия и Русия диктатури, където един вожд/фюрер взима еднолично безапелативни решения. Това също предопределя тактиката на воюващите страни. Демокрацията е по-тромава, но и много по-устойчива, докато диктатурата е по-маневрена, но и по-лабилна. Затова едните наблягат на по-дълга война, в която тяхното преимущество в ресурси и политическа стабилност ще реши всичко, докато другите разчитат на блиц-крига. За стабилността - примерно убийството на Сталин или Хитлер би могло да се превърне в повратен момент, докато Рузвелт умира, но държавната машина си продължава да работи все едно, че нищо не е станало.

Редактирано Юни 17, 2015 от Galahad