За една етноидентификация у Лъв Дякон

[boilad]

Мдам, фентъзито върви с пълна пара. За Лъв Дякон българите са мизи и мизите са българи, които се наресли така по името на своя вожд, а не някаква имагинерна смес от "разни котраги, хазари и хунавии" (quod erat demonstrandum). Темата не е като какви Лъв Дякон си представя българите, а кои/какви са хунавите? На някои хора бързо им избиват комплексите на тема древни българи.

[decapitator]

И на гащите да си го щамповаш дедо Златарски процесите, за които става въпрос по-горе ще си останат "фентъзи" за твоя милост. Малко повечко четене с разбиране няма да ти навреди.

[miroki]

По едно време, горе-долу към средата на 6 век Юстиниан спира официално да плаща парична издръжка на всичкото варвари по лимеса, които са принудени или да станат фЕрмери и да измрът от глад или да почнат да "грабят" съседните им, доведени бракя римляни. Така изведнъж се надигат българи в Тракия и Скития, други почват да се бунтуват в Илирик... и да окупират със силата на оръжието и "родственото право" новите си отечества. Тая роля са я играли хуни (предатиловите и тея след него), готите, гепидите.

Това спиране на плащане, има ли го някъде написано официално? Или е някаква идея просто?

[decapitator]

Вж. Treadgold, W. Byzantium and Its Army 284-1081.STU, 1995, pp. 150-151. Позовава се на Jones, Later Roman Empire, 662-63, a той на Прокопий, според когото:

Preceding Emperors had, for a very long time

past, carefully posted upon all the frontiers of the Empire a large
military force to protect its boundaries, and particularly, in the
Eastern provinces, in order to repel the inroads of the Persians and
Saracens, they had established garrisons called "frontier troops."
Justinian at first treated these troops with such shameful neglect
that their pay was four, or even five years in arrear; and, when peace
was concluded between Rome and Persia, these unhappy individuals, who
expected to enjoy the advantages of peace, were obliged to make a
present to the treasury of the money due to them; and the Emperor
finally disbanded them most unjustly. Thus the frontiers of the Roman
Empire remained ungarrisoned, and the troops had nothing to subsist
upon except the benevolence of the charitable.

Тайната история. 24.12-14
PS
И щот съм пич, ей една табличка с колективни находки от Юстинианови "монети" от Балканите и дунавския лимес, копната от P.J. Casey, Justinian, the limitanei, and the Arab-Byzantine realations in the 6th c. Незнайно защо автора е набутал сред предполагаемите лимитанейски градове Истрия, Атина или Сирмиум, но пък таблицата е показателна.

[miroki]

Благодаря, но това важи за персийската граница.

И охранителите (граничните войски) и разформироването. Които не са описани да са чужда войска.

Тука се говори за назначаване на охрана и нейното разформироване след края на конфликта с персите.

Може ли все пак превод, да не би да го превеждам неправилно. А в тайната история не го намерих този пасаж.

Намерих един много интересен обаче, касаещ друга тема.

Става въпрос за това, че района на Тракия бил обезлюден, но въпреки това Императора не намалил данъците. Т.е. хора да плащат данъци си има.

И другото колосално е, че е намалил данъците само на хората от превзетите градове.

Което още по-буквално показва, че дори и на превзет град, оставят жителите му живи.

[decapitator]

В оргинала става въпрос за limitanei, а Прокопий - макар, че акцентира на проблемите по персо-ромейската граница - е категоричен: "И така границите на Империята останаха неохраняеми". Проблемите пред обезпечаването на лимитанеите датират от средата на V в., като от тогава датира практиката 1/12 от заплатата им да се прибира от дуковете, а пък аноните (първоначално натурални), които получавали федератите, трябвало да бъдат самоосигурени от първите посредством къртовски труд из "подарените" им агри. Лимитанеите няма как да са чужди войски, въпреки, че в болшинството си са били от варварски произход - както и редовните такива. Чуждите войски - неримски - са обозначени от Прокопий с термина симахи.
Ако те вълнува проблема, прочети Тредголд - има го в нета. Спирам с ОТ.

[проф. Добрев]

On 6/28/2015, 10:17:28, boilad said:

Какво казва Лъв Дякон:

"А с катархонтом войска росов, Сфендославом, он решил вести переговоры. И вот [Иоанн] отрядил к нему послов с требованием, чтобы он, получив обещанною императором Никифором за набег на мисян награду, удалился в свои области и к Киммерийскому Боспору, покинув Мисию, которая принадлежит ромеям и издавна считается частью Македонии. Ибо говорят, что мисяне, отселившись от северных котрагов, хазаров и хунавов, покинули родные места и, бродя по Европе, захватили во времена правившего тогда ромеями Константина, называемого Погонатом, эту [область] и поселились в ней; по имени своего родоначальника Булгара страну стали именовать Булгарией."

Коментара за хунавите (в ГИБИ - и това поредната грешка, която откриваме там, по рано бях пуснал една тема за последната българо-византийска война, където констатирахме грешката - кой знае защо оригиналното "хунавон" е преведено като "кумани", след като е добре известно, че първите писмени известия за куманите в Европа датират от средата на 11 век):

"Народ хунавов упоминается также у Псевдо-Каллисфена (792); кроме того, во многих источниках фигурирует епископство Хунавия на западе Балкан. В «Слове о полку Игореве» встречаются некие «хинова» (см.: Словарь-справочник. 1984, 120-122). Видимо, все это разные звучания этнонима «кун»; племя с таким названием образовало восточную часть половцев (Добродомов. 1978, 103; 125). Ср.: Моравчик, 1958, II, 347."(пер. М. М. Копыленко)

Текст воспроизведен по изданию: Лев Диакон. История. М. Наука. 1988

Източник: http://www.vostlit.info/Texts/rus17/Diakon_L/frametext6.htm

По въпроса за етноидентификацията на "хинова" от "Слово...":

http://feb-web.ru/feb/slovenc/es/es5/es5-1791.htm

http://feb-web.ru/feb/slovoss/ss-abc/ss6/ss6-1201.htm

А ето и какво пише Шарл Дил за епископия Хунавия:

"В актах собора 879 г. появляются уже новые епископства со славянскими названиями, как епископства Моравии, Эзера, Другувитов, а в епископальном списке Льва Мудрого целая группа таких епископств, зависящих от митрополитов Филиппополя и Филипп, как, например, епископства Лутица, Великия, Смолен, Драмитца, Ионница или епископства Вундица и Хунавия, зависевшие от митрополитов Навпакта и Диррахия."

Етнонимът хынова е съответно източнославянската, а хунавы е южнославянската форма на средноазиатското самоназвание хунг на българите оногури. 

Хунг - средноазиатското самоназвание на оногурите българи.pdf

Редактирано Ноември 13, 2015 от проф. Добрев

[Тигрица]

On 5.07.2015 г. at 17:00, boilad said:

Поста ти беше изтрит, защото го докладвах, и неграмотни са не от Dumbarton oaks, а нечии произволни интерпретации. Не ми преписвай думи, които не съм казал! Цялата ценовистка клика сте едни долни манипулатори.

ДНК гледал ли си? Какво се случва меж българи, континент. гърци, албанци, румънци и украинци  относно хаплогрупи I2a1, E-v13 & j2b, и отделно при чуваши, казан. татари и мордва отнсоно E-v13 & j2b!!!

[Тигрица]

On 28.06.2015 г. at 23:38, Drake said:

Бойлад, понеже нямам под ръка ГИБИ, любопитен съм как са записани "хунавов" в оригиналния текст. В това издание от 1828 г. https://archive.org/details/leonisdiaconica00theogoog е Χουμάνων, което се чете по-различно

 

мен ми мяза на кумани това хуманон, в Украйна пък има един град Уман... ей странни имена... 

[Пандора]

Benedykt Polak, Historia Tartarorum

[11] Итак, когда Чингис стал именоваться каном и год отдыхал без войн, он в это время распределил три войска [идти воевать] в три части света, чтобы они покорили всех людей, которые живут на земле. Одно он отправил со своим сыном Тоссуком, который тоже именовался каном, против команов, которые обитают над Азами в западной стороне, а второе с другим сыном — против Великой Индии на юго-восток.

 

[20] Третье же войско, которое пошло на запад с Тоссук-каном, сыном Чингиса, покорило сперва землю, которая зовется Теркемен, во-вторых — бисерминов, затем — кангитов, [и] наконец они вторглись в землю Куспкас, то есть Команию. А команы, объединившись со всеми русскими [князьями], бились с тартарами между двумя ручейками — название одного из них Калк, а другого Кониуззу, то есть «вода [109] овец», ведь кони по-тартарски означает на латыни oves (овцы), а уззу — aqua (вода), и они были разгромлены тартарами. Крови с обеих сторон было пролито до самых конских уздечек, как передавали те, кто участвовал в сражении. Итак, когда тартары их победили, то возвратились в свою землю и на обратном пути захватили некоторые земли на севере, а именно бастархов, то есть Великую Венгрию, которая соседствует с морем-океаном на севере.

[24] А Оккодай, будучи очень силен множеством [людей], подобно тому как ранее сделал его отец, организовал три [войска]. Над первым он назначил Бати, сына брата, и послал его на Запад против церкви Божьей и всех областей Запада. Он [Бати], придя, покорил землю Альтисольдана и землю бисерменов. Они были сарраценами, говорящими по-комански. Там же он взял, хотя и после долгой войны, очень укрепленный город по названию Барчин. А другой город, по названию Иакинт, сдался сам, и поэтому он его не разрушил, а, взяв добычу и умертвив наиболее знатных по своему обычаю и заставив переселить жителей, поселил других людей в этом городе. И проследовал по направлению к Орнасу, огромному городу, наполненному христианами, то есть газарами и аланами, а также разными сарраценами из различных частей [света]. И расположен он на реке (занимающей большую часть [берега] моря, которая протекала через город. Тартары, перекрыв реку в верхней части, пустили воду стремительным потоком и потопили город со всем, что в нем было.

[25] Кроме этого Бати в то время подчинил землю Теркомен [Туркмен] и землю Кангитов, а также Великую Команию, а также Русию, и захватил Киев, столицу Русии, город очень большой и известнейший. [Достиг он этого] уничтожением большого количества людей и многочисленными сражениями, [описание] которых в настоящий момент я опускаю, потому что это требует особого повествователя.

[34] Названия же земель, которые тартары завоевали, суть таковы: Китай, Соланги, Эфиопия, Войрат, Кераниты, Буритебет, Уйгур, Киргиз, Саруйхур, Меркит, Мекрит, Найман, Каракитай, Туркия, Нубия, Балдак, Урумсолдан, Бисермины, Кангиты, Армения, Георгиания, Аланы, которые называют себя Аззами, Киркасы [Черкесы], Газары, Команы, которые называют себя Кусскара [Кыпчаками], Мордвины, Баскарт, то есть Великая Венгрия, Билеры, Корола, Кассиды, Паросситы, Песьи [народы], Замогеды [Самоеды], Несториане, Нусия [Русия], [земли] персидских султанов, которые именуют себя сарраценами.