Доколко е вярна парадигмата за ловуващите мамути и мастодонти праисторически ловци?

[Warlord]

https://en.wikipedia.org/wiki/American_bison

Ако благоволиш да погледнеш тази статийка по-подробно ще видиш, че бизоните са си мегафауна. То и овцебиковете се водят мегафауна впрочем.

Благоволих вече да погледна и предишния линк, според който трактовката за мегафауна беше всичко с над 45 кг маса. Не знам защо ти обаче не благоволи да разбереш достатъчно ясното ми обяснение какво аз имам предвид под мегафауна в тази тема!? Обяснявам (надявам се за последен път) - всички гигантски видове (извън Африка) измрели до началото на плиоцена.

За бизоните вече посочих причините. Сигурно е имало и други похвати за ловуването им, сигурно и индианците са били повече според др. оценки, но по всичко личи, че до появата на модерния лов бизонските стада са успявали своевременно да "попълнят загубите си" чрез естествено възпроизвеждане.

Между другото допреди 10 000 г. в Северна Америка е имало и гигантски бизони с двуметрови рога, които са изчезнали, оцелели са само по-дребните съвременни, имало е и двойно по-едри от съвременните вълци из континента, условно наречени "пещерни вълци", но и те измират и оцеляват само "сивите" съвременни вълци. Явно причините са, че са по-тромави и бавно подвижни и че популациите им са били по-рехави и съответно уязвими. Може би пък тяхното изчезване, както и това на другите гиганти от там е довело до щастливия шанс съвременните бизони да заемат отворилия се вакуум само за себе си и да се размножат и разпространят толкова много.

Тогава как си обясняваш оцеляването им толкова дълго време и изобщо съществуването им? Защото тогава пак не е задължително човекът да е причината, щом са толкоз уязвими.

Оцелявали са защото не са имали толкова опасни естествени врагове като хората. Някои разбира се не са оцелявали и са изчезвали по естествен (еволюционен) път, като нишите им са заемани от други гиганти. След човека обаче гигантите просто изчезват и повече не са заменени от нови. Край.

Къде и кога са сравнени?

Данните ли? Странен въпрос. В лабораториите и университетите най-вероятно.

[kall]

Данните ли? Странен въпрос. В лабораториите и университетите най-вероятно.

Че толкова ли няма един линк към статия поне, та да си подкрепиш твърденията. Или само ще го караме на заяждане:-)

[Warlord]

Статии има колкото искаш, стига да знаеш как се използва Гугъл. Ето ти например първата дето излиза на "измиране/мегафауна/палеолитни ловци" - http://www.livescience.com/46081-humans-megafauna-extinction.html

Не знам само къде си тръгнал с такава убеденост да изказваш мнения и да оборваш други, след като не си наясно с датировките и периодите, които се дискутират тук!

[nik1]

В Африка са открити преисторически места на ловци/мършоядци на хоботни - толкова колкото и в Сибир, а те в целия свят са около 20, от което най-малкото следва че тезата/теорията за over-hunting (само) е подвъпросна.

(Защо хоботните процъфтяват в Африка, в Индия, Южна Азия)

"Голямата картина" след последният ледников период е много по-сложна от опростенческото вдълбаване в разселването на човека:

1. Имаме коренни промени на растителността , и екоситемите, които по не само че не облагодетелстват хоботните от Северното полукълбо, а и се смятат от много изследователи за главностепенни причини за измриването им

За незапознатите ще отбележа, че хоботните не са преживни и имат нужда от белтъчна храна, а след последния ледников период растителността с ниска калорична стойност и ниско съдържание на белтъчини (т.е. треви и тайга) замества повсеместно предишният т.н forbs http://www.thefreedictionary.com/Forbs

Ето го изследването на растителността:

http://www.nature.com/articles/nature12921.epdf?referrer_access_token=_DNN1WqwYS18avF_dUvAStRgN0jAjWel9jnR3ZoTv0NxsD8b9bQA970nZHbNHvnwZcNoXM_m9uttXyimmf97RtxDb4VRnxNdLtUbbYmmt0LsrE4WnpEeXA2Ag11MIg9AbVV5UfSZV_jWvsat961S2bZC2O-bHdDYnoqnZtLdPIBp3VamTWyatB1LXP1KRKsdEpc0-XKSAI-acUQRwVtUMmkdQ15GdTLsBntU6sL-lAo%3D&tracking_referrer=news.nationalgeographic.com

(Тезата "за превръщането на постоянния пермафрост в лятни тресавища, неподходящи за тези зверове" е оригинална, и дори вярна - съотнесено към бизоните и това, че техният хабитат не е в зоната на пермафроста

http://immanuelvelikovsky.com/Mammoth_01052014.pdf )

2.Туберкулозата със сигурност е допринесла за намаляване на броя на хоботните и за отслабване на популацията им

/Туберкулозата не е вирусно заболяване, срещу което се изработва имунитет; смята се че е била пагубна за големите хоботни- дори да не ги е убивала директно, тя е предизвиквала ерозия на костите/

http://news.softpedia.com/news/Tuberculosis-Contributed-to-the-Extinction-of-the-Mastodons-37176.shtml

http://www.terradaily.com/reports/Did_Ancient_Chinese_Creature_Spread_Tuberculosis_999.html

----

3 .Някои последни автори/изследвания аргументират, че популациите от големите животни в Северна Канада (Юкон и Аляска) са измрели от измръзване още преди появяването на човека.:

А new Canadian-led study is claiming that the prehistoric beasts simply froze to death.

------------------------

ПС

Заключението е:

"It's multiple factors."

намесата на човека е един такъв фактор,

Редактирано Юли 31, 2015 от nik1

[Warlord]

Съгласен съм, че промяната на ландшафта и условията покрай края на ледниковия период си е сътресение. Никой вид не обича рязки промени.

Само че как се обяснява факта, че мамутите необезпокоявано преживяват цяла върволица от такива ледникови периоди и затопляния през съществуването си, но изчезват внезапно само при последния?

Дори епохата между последните два големи ледникови периода - периода "Рис-Вюрм", (ок. 200-300 хил.г.) се характеризира с още по-мек климат от съвременния. Т.е. не само че тогавашното (по-голямо) затопляне са го преживяли, но и са били в разцвет.

А по това време сапиенсите още са си в Африка

[nik1]

Кой може да каже дали туберкулозата и гладуването до смърт са са се случили или комбинирали при предишните ледникови периоди?

Ако ги е имало, значи пак става дума за допълнителен фактор -човекът (и то само предполагаме че той е ловял навсякъде където се намира-хоботни)

/колкото и да се опитваме го извъртаме че ловът е основната причина и да дърпаме чергата -

то си е извъртане и не е коректно да се твърди при тези изследвания и данни /

[Warlord]

На моя кантар най-много тежи лова, след това климатичните промени (тук влизат студ и глад) и накрая болестите. Епидемии сред хора и стадни животни лесно се разнасят, обаче сред живеещи на малки групи екземпляри, които рядко влизат в контакт по между си - трудно.

И в двете статии се говори за туберкулоза само при Североамериканските мастодонти.

А на останалите континенти?

А при останалите видове от изчезналата мегафауна?

Освен това пише, че туберкулозата се е появила със сигурност при тях преди ок. 34 000 г., обаче в продължение на хилядолетия не е успяла да ги умори, решила е да ги умори точно преди 10 000 г., когато съвсем случайно там пристигнали и хората

Редактирано Юли 31, 2015 от Warlord

[nik1]

На моя кантар най-много тежи лова, след това климатичните промени (тук влизат студ и глад) и накрая болестите. Епидемии сред хора и стадни животни лесно се разнасят, обаче сред живеещи на малки групи екземпляри, които рядко влизат в контакт по между си - трудно.

И в двете статии се говори за туберкулоза само при Североамериканските мастодонти.

А на останалите континенти?

А при останалите видове от изчезналата мегафауна?

Освен това пише, че туберкулозата се е появила със сигурност при тях преди ок. 34 000 г., обаче в продължение на хилядолетия не е успяла да ги умори, решила е да ги умори точно преди 10 000 г., когато съвсем случайно там пристигнали и хората

Вероятно ти е грешно кантарчето ?

Това погледна ли го?

http://www.nature.com/articles/nature12921.epdf?referrer_access_token=_DNN1WqwYS18avF_dUvAStRgN0jAjWel9jnR3ZoTv0NxsD8b9bQA970nZHbNHvnwZcNoXM_m9uttXyimmf97RtxDb4VRnxNdLtUbbYmmt0LsrE4WnpEeXA2Ag11MIg9AbVV5UfSZV_jWvsat961S2bZC2O-bHdDYnoqnZtLdPIBp3VamTWyatB1LXP1KRKsdEpc0-XKSAI-acUQRwVtUMmkdQ15GdTLsBntU6sL-lAo%3D&tracking_referrer=news.nationalgeographic.com

[nik1]

Епидемии сред хора и стадни животни лесно се разнасят, обаче сред живеещи на малки групи екземпляри, които рядко влизат в контакт по между си - трудно

Явно мастодонтите са контактували - имало е суперзаразяване (пандемия) от туберкулоза

[nik1]

Факт: Имаме YD събитие/събития (те са климатични и/или катастрофични?), YD-граница, свързани с изчезването на Кловиса и на поне 19 от 35 те изчезнали вида животни в Северна Америка (останки от които не се намират след YD-границата), включително птици

Какви са били тези събития?

Импакт-хипотезата (Evidence for an extraterrestrial impact 12,900 years ago that contributed to the megafaunal extinctions and the Younger Dryas cooling) не е широко приета и остава маргинална, но все пак има нови публикации, която реевалюират хипотезата:

http://wattsupwiththat.com/2014/08/29/younger-dryas-climate-event-solved-via-nanodiamonds-it-was-a-planetary-impact-event/

Ето и по-стари публикации:

http://digitalcommons.calpoly.edu/cgi/viewcontent.cgi?article=1025&context=ssci_fac

http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3324006/

Редактирано Юли 31, 2015 от nik1

[nik1]

Ето още:една интересна публикация:

Younger Dryas “black mats” and the Rancholabrean termination in North America

http://www.pnas.org/content/105/18/6520.full

това е интересно:

Implications of YD Black Mats

No skeletal remains of horse, camel, mammoth, mastodon, dire wolf, American lion, short-faced bear, sloth, tapir, etc., or Clovis artifacts have ever been found in situ within the YD age black mat, and no post-Clovis Paleoindian artifacts have ever been found in situ stratigraphically below it. Whereas 14C ages of the youngest Clovis sites overlap with those of the oldest Folsom sites at one sigma, the stratigraphic separation is clear (13). The megafaunal extinction and the Clovis-Folsom transition appear to have occurred in <100 years, perhaps much less, and are defined stratigraphically by the Z1–2 contact. This contact and the initiation of YD black mat deposition appear not to have been time transgressive (Fig. 5). This implies that extinction of the Rancholabrean megafauna was geologically instantaneous, essentially catastrophic (35). Graham and Stafford (36) report 14C age data suggesting that horses and camels became extinct 200 years before mammoths and mastodons. However, excavations at the Murray Springs and Lehner Clovis sites indicate synchronous extinction of all four of these taxa in addition to dire wolves, American lions, and tapirs (37).

[Warlord]

Вероятно ти е грешно кантарчето ?

Това погледна ли го?

http://www.nature.com/articles/nature12921.epdf?referrer_access_token=_DNN1WqwYS18avF_dUvAStRgN0jAjWel9jnR3ZoTv0NxsD8b9bQA970nZHbNHvnwZcNoXM_m9uttXyimmf97RtxDb4VRnxNdLtUbbYmmt0LsrE4WnpEeXA2Ag11MIg9AbVV5UfSZV_jWvsat961S2bZC2O-bHdDYnoqnZtLdPIBp3VamTWyatB1LXP1KRKsdEpc0-XKSAI-acUQRwVtUMmkdQ15GdTLsBntU6sL-lAo%3D&tracking_referrer=news.nationalgeographic.com

Това никога не съм го и отричал. Средата с която са свикнали мамутите определено се изменя с отдръпването на шапките. Факт. Не ми отговори само на въпроса как дотогава мамутите преживяват всички предишни затопляния (някои и по-екстремални от последното), които са водели до същите (или подобни с незначителни разлики) ефекти и промени в околната им среда.

Кантарчето може и да ми е грешно, но туберкулозата не тежи достатъчно на него. Контакти между отделните групи несъмнено е имало, може дори да са били далеч по интензивни от колкото си представям. Но така и не ми отговори на въпроса защо 24 000 г. (минимум) от появата на туберкулозата при североамериканските мастодонти тя не може да ги погуби. А това става чак преди 10 000 г.?

И въобще какво ги бърка североамериканската мастодонтска туберкулоза всички останали представители на мегафауната, с които нямат никакъв досег от останалите континенти? Щото и те измират по същото време.

[kall]

Заключението е:

"It's multiple factors."

намесата на човека е един такъв фактор,

+

Напълно съгласен. Човеът е може би просто последния щрих в картината, но продължавам да считам, че ролята му е силно преекспонирана.

Впрочем, постовете на ник1 правят добро впечатление с обезпечеността си със сериозни източници за твърденията в тях.

Редактирано Август 2, 2015 от kall

[vorfax]

Човекът е може би просто последния щрих в картината, но продължавам да считам, че ролята му е силно преекспонирана.

Кое е преекспонирано? От прочетеното разбирам, че без човешкия фактор големите животни не биха изчезнали. И че факторите отбелязвани като заплашителни за тези животни, при отсъствието на човешкия фактор, 24 000 години не са дали резултат. После човекът идва и големите животни синхронно и масово дават фира.

Ако нещо не може да те убие 24 000 години, тогава то изобщо не би следвало да бъде посочвано като фактор. За човешкият вид изправеното ходене все още е причина за сериозни проблеми с гръбнакът, но това не може да се посочи като фактор за измирането на човешкия вид. И ако стане катаклизъм, тогава дисковата херния няма да е спомагателен фактор за измирането ни.

[Black Wolf]

Всъщност няма никакви преки доказателства, че мегафауната е била директно ловувана систематично. Понякога явно са били убивани животни, но доколко този лов е бил масов, постоянен, а не епизодичен от време на време? Всичко е в областта на хипотезата, както впрочем 90% от нещата, отнасящи се към праисторията.

[nik1]

Кое е преекспонирано? От прочетеното разбирам, че без човешкия фактор големите животни не биха изчезнали. И че факторите отбелязвани като заплашителни за тези животни, при отсъствието на човешкия фактор, 24 000 години не са дали резултат. После човекът идва и големите животни синхронно и масово дават фира.

Ако нещо не може да те убие 24 000 години, тогава то изобщо не би следвало да бъде посочвано като фактор. За човешкият вид изправеното ходене все още е причина за сериозни проблеми с гръбнакът, но това не може да се посочи като фактор за измирането на човешкия вид. И ако стане катаклизъм, тогава дисковата херния няма да е спомагателен фактор за измирането ни.

Няма как да наистина да разбереш това което "разбираш", защото не знаеш (и никой не знае) какъв е приносът на другите фактори..

(Искаш да е така, но това не е научен подход)

Ако нещо не може да те убие 24 000 години..

Ох боже..каква демагогия и извъртане..

В две или три от статиите, които твърдиш "че си

прочел " - се визират събития от преди 13-10 000 години..

Да цитирам ли?

Редактирано Август 3, 2015 от nik1

[nik1]

Това никога не съм го и отричал. Средата с която са свикнали мамутите определено се изменя с отдръпването на шапките. Факт. Не ми отговори само на въпроса как дотогава мамутите преживяват всички предишни затопляния (някои и по-екстремални от последното), които са водели до същите (или подобни с незначителни разлики) ефекти и промени в околната им среда.

Кантарчето може и да ми е грешно, но туберкулозата не тежи достатъчно на него. Контакти между отделните групи несъмнено е имало, може дори да са били далеч по интензивни от колкото си представям. Но така и не ми отговори на въпроса защо 24 000 г. (минимум) от появата на туберкулозата при североамериканските мастодонти тя не може да ги погуби. А това става чак преди 10 000 г.?

И въобще какво ги бърка североамериканската мастодонтска туберкулоза всички останали представители на мегафауната, с които нямат никакъв досег от останалите континенти? Щото и те измират по същото време.

Ти си специалист по заразни болести на изчезнали хоботни или какво?

Аз предпочитам да се облегна на авторитетите.

Прочети пак статията: според авторите туберкулозата е допринесла за изчезването на мастодонтите, като е отслабила популацията им

------------

Това, което се е случило в интервала 12(3) 000- 10 000 години преди новата в Северна Америка без участието на човека, само по себе си е достатъчно вероятно за изчезването на хоботните там.

-Катаклизъм/катастрофа на YD -границата (няма единно виждане какво я е причинило, но това е друга бира от това "имало ли е или е нямало катаклизъм/катастофа"), при който изчезва и Кловиса

-диетично бедствие за хоботните

http://digitalcommons.calpoly.edu/cgi/viewcontent.cgi?article=1025&context=ssci_fac

1. Introduction Abrupt and massive environmental and biotic changes are evident at the Ållerød–Younger Dryas Boundary (YDB,13.0–12.9 ka) in the archaeological and paleontological records of North America. It appears that at least 16 of 35 extinct Late Pleistocene animal genera have abrupt, terminal occurrences at, or close to, this boundary (Firestone et al., 2007; Grayson, 2007; Haynes, 2008). The remaining genera are rare in the Pleistocene record and the available chronological information is generally insufficient to evaluate their extinction histories. This is also the case for 19 extinct Late Pleistocene bird genera (Grayson, 2007). Grayson and Meltzer (2002) hypothesized that these extinctions were gradual during the Late Pleistocene and that processes causing the massive extinction. were temporally and regionally complex and related to the changing environmental conditions associated with deglaciation. Animal extinction histories should be complex during such significant environmental shifts, but the abrupt extinction of significant numbers of genera/species at w13–12.9 ka occurred during a time of more gradual ecosystem processes associated with the last deglacial episode. A continental scale AMS 14C dating campaign is required to test the hypothesis that posits an abrupt environmental and biotic event. Relatively comprehensive extra-regional data are in strong support of an abrupt extinction of several Rancholabrean mammalian taxa including Equus [Horse], Camelops [Camel], and Mammuthus [Mammoth] (Haynes, 2008), with the best dataset from Mammuthus indicating that this genus abruptly disappeared over much of the continent at w12.9 ka (Haynes, 2008). By this time most of North American megafauna were extinct, with Bison spp. a rare survivor that experienced a significant population bottleneck at w12.9 ka (Drummond et al., 2005). This appears to have stimulated genetic change that ultimately led to the appearance of the modern Bison [bison bison] during the Holocene (McDonald, 1981). The abrupt termination of multiple genera and the bottleneck in bison populations at or close to 12.9 ka demands explanation. The rapid extinction of many Rancholabrean animals is closely timed to the Clovis cultural assemblage that abruptly appeared and disappeared across North America between 13.1 and 12.9 ka (Waters and Stafford, 2007) and immediately preceded the Younger Dryas (YD) cooling (Broecker, 2006). Our opinion is that Martin’s (1967, 2005) long-standing hypothesis that human hunting was responsible for this extinction (overkill) event is not supported by the available data. The reasons are that there is a near-absence of kill sites for many of these genera, including camels and sloths (Grayson and Meltzer, 2002; Grayson, 2007), the event was rapid, encompassed numerous animal taxa, and had a large geographic extent. In addition, increasing evidence for pre-Clovis human occupations negates an explosive occurrence of people rapidly expanding throughout the Americas (Dillehay, 1989, 1997; Waters and Stafford, 2007; Gilbert et al., 2008). The rapid onset of YD cooling is recorded throughout the Northern Hemisphere, in equatorial climate records (Haug et al., 2001; Hendy et al., 2002; Yancheva et al., 2007), and provides another potential explanation for the abrupt extinction event. The timing of YD cooling is out of phase with the chronology of Milankovitch forcing mechanisms, but its severity and rate of onset is comparable to many such cooling events during the Late Quaternary (Hendy et al., 2002) and hence by itself does not provide an adequate explanation for ecosystem disruption and massive extinction. More complex ecological explanations involving a combination of climate change and human predation are the most viable (Barnosky et al., 2004) in the absence of alternative mechanisms, however, based on 97 geoarchaeological sequences across North America, Haynes (2008) argues for a dramatic environmental event at w12.9 ka (10,900 14C years). He argued that the base on a physically distinctive YD black layer at 70 of these localities dates to w12.9 ka and serves as a stratigraphic marker horizon (Fig.1)da thin stratum where Clovis artifacts and select Rancholabrean fauna occur below, but never within or above this unique bed (Haynes, 2005, 2008; see also Firestone et al., 2007). Magnetic microspherules are concentrated at the base of the best dated of these distinctive black layers at Murray Springs, AZ (Haynes, 2008) and in association with an assemblage of numerous other exotic materials identified in many other terminal Clovis-age deposits (Firestone et al., 2007). Many of these exotic materials are found in sediments associated with documented extraterrestrial impact events (e.g., Cretaceous–Tertiary [K/T] boundary [Ko¨eberl, 2007]; Tunguska [Longo et al., 1994]). Although much remains to be learned about this boundary layer the co-occurrence of these exotic materials forms the basis of the Younger Dryas Boundary (YDB) cosmic impact hypothesis (Firestone et al., 2007). Large cosmic impacts can have major effects on Earth systems and are known to trigger abrupt climatic shifts, widespread biomass burning, and animal extinctions (Alvarez et al., 1980; Wolbach et al., 1985). The recognition of mass extinction at the K/T boundary attributed to a major cosmic impact, along with the presence of a significant number of similar cosmic impact markers identified at the YDB, provide an empirical basis for hypothesizing that North American animal extinctions at the end of the Pleistocene had a similar origin. These extinctions may have been caused, at least in part, by the direct effects of an cosmic impact (shockwave and heat) and subsequent major and cascading ecological changes (e.g., regional wildfires, climate change, vegetation disturbance and shifts). Much of the existing archaeological, paleontological, and paleoenvironmental data in North America are not adequate to test the YDB cosmic impact hypothesis due to sparse geographic occurrences and insufficient chronological resolution in available records. The apparent suddenness of the event that occurred at the onset of the YD requires investigations of very high chronological resolution to test the hypothesis. A first step in evaluating the YDB cosmic impact hypothesis is the further analysis of existing stratigraphic and chronological datasets, removing erroneous radiocarbon dates that have large error margins (Spriggs, 1989; also see Pettitt et al., 2003; Waters and Stafford, 2007; contra the approach of Buchanan et al. 2008) or other problems (e.g., the ‘old wood effect’; Schiffer, 1986; Kennett et al., 2002). Unless the objects of interest are dated directly (e.g., Pleistocene animal bones, dung, or other biological remains) stratigraphic context is essential with all sites with questionable radiocarbon dates or associations removed until confirmed with modern techniques. Calibration with careful 14 attention to C reservoir problems is essential (Ingram and Southon, 1996; Kennett et al., 1997), as is careful consideration of radiocarbon production plateaus and uncertainties in the calibration curve known to exist during this interval (Muscheler et al., 2008). The same rigorous criteria expected for defining pre-Clovis occupations are now required for all terminal Pleistocene stratigraphic sequences. It is in this context that we present evidence for the co-occurrence of massive wildfire, abrupt vegetation change, Mammuthus exilis extinction and disruption in human use of California’s Channel Islands at w13–12.9 ka. These islands were never connected to the mainland during the Quaternary and thus provide a unique and detailed record of Proboscidean colonization, biogeography, dwarfism, and extinction in an insular maritime environment (Agenbroad, 2002a, 2005). They also provide a long and well-preserved sequence of human occupation spanning the last 13,000 years (Erlandson et al., 1996, in press; Johnson et al., 2002; Kennett, 2005; Rick et al., 2005). These records are coupled with high-resolution climate and environmental records from the adjacent Santa Barbara Basin (Kennett et al., 1995, 2007; Heusser and Sirocko, 1997; Kennett and Kennett, 2000; Hendy et al., 2002, 2004). High quality SBB records result from a combination of rapid High quality SBB records result from a combination of rapid sedimentation rates, general lack of bioturbation, a relatively continuous abundance of climatic/environmental proxies and proximity to continental influences. The paleontological, archaeological, and paleoenvironmental records on these islands provide a unique opportunity to examine M. exilis extinction in the context of climatically induced environmental change and the arrival of humans on these islands. We now turn to the existing Late Quaternary paleoenvironmental sequences for the region and the archaeological and paleontological records from the Northern Channel Islands. We then examine the evidence for regional wildfires at 13–12.9 ka and discuss this within the context of existing records and the YDB extraterrestrial impact hypothesis.

[nik1]

За лорда : слоновете, които живеят в малки семейни групи, се смята че преди 1800-та година само в Африка са наброявали ..20 000 000 животни; Аз няма как на доверие да приема че няколко стотин хиляди човека са изтърбушили 70 процента от всичко над 40 килограма, без бизони и някои други копитни, включително птици и какво ли не, и ако говорим за хоботните- никой още не е дал доказателство че те са били ловувани систематично[1]

Които иска да вярва в това, да си вярва - негова си работа,но масовият "over-kill" на мефауната e виждане, което не е подкрепено с нещо за мен

(наличие на корелация между две събития не значи че между тях съществува причинно-следствена връзка)

За периода на YD масовото измиране, имаме доказан т.н. abrupt climate change - връзките между двете са логични, макар и непълно изследвани http://se-server.ethz.ch/staff/af/fi159/C/Cr072.pdf .

Личното ми виждане е такова: разселването на хората и масовите измирания през YD -периода имат един и същ произход, Произходът може да се търси в хранителният натиск и в нестабилността на екосистемите, предизвикани от климатичните промени

(бизоните явно някак преминават през популационния bottleneck)

PS

[1] При Кловиса съотношението между костите на мегафауната е горе долу следното

72-80 процента от тях - бизони (за различните места)

до 20-24 процента - разни хоботни

около 5 процента - коне и камили

Редактирано Август 3, 2015 от nik1

[Warlord]

според авторите туберкулозата е допринесла за изчезването на мастодонтите, като е отслабила популацията им

Споменават в статията, че следи от туберкулоза са открити у североамериканските мастодонти преди 34 000 г. Та въпроса ми - 20+ хил.г. ли е чакала туберкулозата за да им отслаби популацията, или още тогава я е отслабила, но тя някак оцеляла до появата на човека и е щяла да изчезне пак тогава независимо от него?

И по-важния - дори и основната роля при изчезването на този вид мастодонти действително да е туберкулозна епидемия, то какво е обяснението за всички останали видове мегафауна изчезнали по същото време?

[Last roman]

Само ще оставя това тук:

http://www.nbcnews.com/science/science-news/deadliest-predator-mankind-wiped-out-ancient-mammals-study-finds-n409526

[Warlord]

Ами изглежда и от ен би си са от моята страна на барикадата

[kall]

Ен Би Си не са учени обаче:-)

[Warlord]

А тия от Кеймбридж дето ги цитират в статията и те ли не са учени?

[Малоум 2]

Тук има нещо твърде ... утвърдително!

http://nauka.offnews.bg/news/%D0%9D%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8_1/%D0%9C%D0%B0%D0%BC%D1%83%D1%82%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B8-%D1%81%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D0%B5%D0%B7%D1%8A%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%82%D0%B8%D0%B3%D1%80%D0%B8-%D1%81%D0%B0-%D1%83%D0%BD%D0%B8%D1%89%D0%BE%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B8-%D0%BE%D1%82-%D1%85%D0%BE%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B0-%D0%BD%D0%B5-%D0%BE%D1%82-%D0%BA%D0%BB%D0%B8%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B0_18044.html

"Мамутите и саблезъбите тигри са унищожени от хората, а не от климата

Първите хора са били основната причина за изчезването на повечето видове от гигантски бозайници, показват нови изследвания.

Учени от университета на Ексетър и Кеймбридж твърдят, че техните изследвания слагат точка на стария дебат за това, дали човечеството или изменението на климата е основната причина за смъртта на живелите по онова време саблезъби тигри, вълнисти мамути, вълнисти носорози, гигантски броненосци.

Резултатите са публикувани в списание Ecography.

Учените, ръководени от Люис Бартлет (Lewis Bartlett) от Университета на Ексетър са използвали, според тях, напълно нов начин на работа със статистическия материал. Те сравнили данните за разпределението на така наречената "мегафауна" - саблезъби тигри, мамути, космати носорози, гигантски броненосци, обитавали Земята преди около 80 000 години, а изчезнали някъде преди около 10 000 години. Тези данни са сравнени с данни за появата на първобитните хора в различни части на Земята, както и реконструкция на климатичните промени през последните 90 000 години. Обобщавайки всичко това изобилие от информация, учените са направили различни сценарии в различни места на Земята в различни периоди.

Заключенията са в противоречие с мнението на много, но все пак не всички, учени. Според Бартлет и колегите му мегафауната не е изчезнала поради изменението на климата, а заради хората.

Както Люис Бартлет заявява пред Science news: "Що се отнася до нас, това изследване е пирон в ковчега на този 50-годишен дебат - хората са били доминиращата причина за изчезването на мегафауната. Това, което не знаем е как ранните заселници са причинили тази смърт.

..."

...

[Black Wolf]

Хипотези, хипотези... Макар че всъщност повечето са прости предположения.