Културно наследство и културен туризъм

[Elemag]

Тази тема е продължение на често обсъжданите тук във форума проблеми на културното наследство, но в по-широк контекст, вкл. културното наследство като основа за развитие на културния туризъм у нас.

Наскоро беше създадена една нова платформа, която има собствен сайт - SOS Старини и Фейсбук страница SOS за старините на България

Целите й са:

1. Да запознае българската общественост с проблемите по опазването на културно-историческо наследство;
2. Да създаде обратна връзка с всички заинтересувани от проблема, като създаде възможност за подаването на сигнали за случаи на застрашено наследство;
3. Да състави обществен съвет с участието на специалисти (археолози, архитекти и реставратори), който да разглежда постъпилите сигнали, да представя професионално становище по тях и да оказва подкрепа при представянето им пред съответните органи;
4. Да представи пред Министерството на културата и Парламента необходимите изменения на ЗКН, които биха подобрили работата на специалистите и опитите за консервация на обектите;
5. Да се предвидят мерки, за да се противостои на иманярството и грабежите, чрез внасяне на изменения по ЗКН;
6. Да създаде обществен форум, който да следи и настоява пред съответните власти за взимане на бързи и адекватни решения по представените проблеми.

Част от изказване на среща по обсъждане на проблемите:

Любослава Боянина (Съюз на екскурзоводите в България):

За смъртта на културния туризъм в България. Имиджа на България всред групата, която се интересува от културен туризъм е лош, защото се рекламират ски курорти, море, СПА и голф. Никой не рекламира културно-историческото наследство. От 2001 г. туризмът в България се чалгализира. Тогава се слага приоритет на бройката на туристите, а не на качеството им. От друга страна, проектите във връзка с туризма в България се правят за същата година, в която се правят, вместо да се изготвят предварително – за две, три години напред. Стратегията на новият министър на туризма е отнесена изключително към 25-30 годишните, които очевидно не се интересуват от културен туризъм, а не към възрастова група над 50, а те са тези, които идват с пари. Според официално становище на британска туристическа фирма, с която контактуват от десетилетия, отказват културно-туристическия пакет, защото англичаните не ходят, където има масов туризъм. По-важно е не колко туристи идват , а колко от тях идват за втори и трети път. Вече има много туристи, дори и сред руснаците, които декларират, че и на ски няма да дойдат втори път в България. Парите за опазване на паметниците могат да дойдат от културния туризъм.

Интервю на проф. Диана Гергова

Ако някой след Лувъра дойде в България, няма какво да види

Общественият интерес за опазването на археологическите паметници е подчинен на частния, твърди проф. Диана Гергова

Милена Димова

Снимка: архив "Сега"

Диана Гергова

Проф. Диана Гергова е археолог, един от водещите европейски специалисти в областта на късната праистория. Член на Управителния съвет на Българския национален комитет на ИКОМОС, координатор на Световния археологически конгрес за Централна и Източна Европа, на Научния комитет по погребална археология в Браила и др. Ръководи разкопките на селищната могила до с. Дядово, гетския религиозен и политически център в Националния резерват "Сборяново", тракийските светилища на бесите в м. Свети Илия и светилището на Дионис на връх Острец, тракийските некрополи в Западните Родопи при селата Кочан, Сатовча и Любча и др.





- Проф. Гергова, какво крият културните пластове в местността Свети Илия над Клептуза, където в момента ръководите разкопки?

- Бесите са едно от най-прочутите тракийски племена, свързани с Дионисиевия култ, носители на духовност и специфични обредни практики. Въпреки това за тяхната култура и особено за организацията на техните светилища се знае малко. Проучванията ни в последните години в района на Велинград позволяват да установим наличието на развити и характерни само за бесите планови схеми в устройството на светилищата им, и то не една, а няколко, в зависимост от техния характер и функции. Над Клептуза разкриваме един представителен и непознат от другите части на Тракия, характерен само за земите на бесите свещен обект - хероон. Плановата схема е уникална, каменните стени на централната храмова постройка и на свещения двор са широки 1.80 м. Сега работим по изследването на голямото количество подредени на пода на храма глинени съдове и в скоро време ще сме в състояние да предоставим ново знание за ритуалните практики на бесите.

- Работата на археолозите е пряко обвързана с прилагането на Закона за културното наследство. Противоречат ли си отделни текстове в него в ущърб на изследователската дейност?

- За голямо съжаление най-сериозните проблеми идват именно от Закона за културното наследство. Той е пълен с противоречия и вместо да подпомага археолозите в тяхната теренна работа, която е с научен характер, е създал по уникален начин безброй препятствия. Естественият процес на издирване, изследване, опазване и социализиране, в който си сътрудничат археолози с реставратори, архитекти, конструктори и т.н., е парализиран от безкрайно много бюрократични изисквания. Едни от важните въпроси, като консервацията и реставрацията на недвижимите паметници, направо са прехвърлени към други закони, затова пък са оставени вратички за корупционни практики.

- Например?

- Например разрешителните за разкопки, които опират до легитимирането на археолога пред местните власти, за да му съдействат, вече е инструмент за манипулиране. За да получим такова разрешение за продължаване на работата по терена, трябва да имаме съгласието на местния кмет и ако той откаже - алтернатива няма. Все едно че сме във феодализма, зависими от често сменящи се и с различни политически виждания местни администрации, от собственици на терени, които решават съдбата на археологическото ни наследство.

- Как може частният интерес да възпрепятства работата по паметници, които са държавна собственост?

- Когато нямате съгласието на собственик на частен терен, не можете да извършите изследвания или консервация. Общественият интерес и опазването на държавната собственост се оказват подчинени на частния. Няма баланс. Още по-голям е парадоксът, когато собствеността е държавна. За да спасим едно методично опустошавано от иманярите тракийско светилище, с утвърден статут, граници, режими и ограничения, произхождащи от разположението му в държавен горски фонд, направихме проект за двумесечно проучване за скромната сума 42 000 лв. Министърът на културата трябваше да иска съгласието на министъра на горите. Това отне почти две години. Изискваше се да се произнесе и Министерският съвет! А Министерството на горите предостави терена на общината за срок от 5 години, при положение че опазването на археологическото ни наследство е постоянен, безсрочен процес. С такава скорост работим: за два месеца работа - четири години премятане на преписки, и то при изцяло държавна собственост. А в същото време иманяри и бракониери унищожаваха безнаказано - и обекта, и гората.

- Защо според вас България така и не успява да развие културен туризъм чрез археологията?

- Защото всичко е с краката нагоре. За да правите културен туризъм, трябва да имате професионален и културен подход на всички етапи - от откриването на един археологически обект, през неговата консервация, социализация, поддръжка, мениджмънт и реклама, както и задължително реинвестиране на приходите за неговото по-нататъшно развитие. На туристическата карта следва да присъстват уникалните ни праисторически могили, тракийските гробници и светилища, най-забележителните обекти от римската епоха и от българското Средновековие. Само че вижте колко от тракийските гробници са експонирани на добро ниво и изобщо са посещаеми... Какво от тракийската цивилизация ще покажем на тези, които след Лувъра решат да дойдат и в България?! Ще дам за пример Националния резерват "Сборяново". На проучването му отдадох над 30 години. Там разкрих в повечето от могилите уникални паметници, които няма къде да бъдат видени, да не говорим пък и събрани на едно място. Световните медии редовно отразяват откритията в "Сборяново". Какво обаче се случва след сензацията? Една част от този уникален резерват тъне в бурени и тръни, а други хиляди декари се обработват от един депутат, който не само че не плаща наем на държавата, но и продължава да разорава и изравнява по-малките могили. Един местен музей прибира приходите от билетите в размер на няколкостотин хиляди лева и не реинвестира нито стотинка за изследване или поддръжка на изключително стойностните обекти в резервата. Къде отиват парите, не се знае.

- Подобна ли е ситуацията и в другите представителни обекти?

- Да, но може би в "Сборяново" е най-драстична. Посещенията в резервата, където е разположена Свещарската гробница - последният български паметник, включен в листата на ЮНЕСКО след откриването на златното съкровище в Голямата Свещарска могила през 2012 г., се увеличиха с около 20%. Със спонсорство направихме сайт за резервата на български и английски, който сега аз поддържам с лични средства. Приходи има, но бюджет за изследване и поддържане на вече разкритите паметници, въпреки решения на комисии и искания до Министерството на културата, все няма. Тази година по време на проучванията ни с екипа на Женевския университет ни намери един австрийски адвокат, който беше дошъл като турист със съпругата си. И макар че беше разгарът на туристическия сезон, Свещарската гробница не можеше да бъде посетена. Човекът ме попита: "Госпожо, България има 6, а не 60 световни паметника. Защо гробницата е затворена за посетители?"

- Кой се занимава с рекламата на археологическите обекти?

- Рекламата е оставена отново на общините и цели просто усвояването на едни пари. Тя е пълна с невярна информация, заблуждаваща туристите и нарушаваща авторски права. Така на едно табло четем, че в Голямата Свещарска могила съм открила над 230 златни монети, въпреки че това са бижута и апликации към конска сбруя; че светилището от желязната епоха в местността Камен рид е от каменната епоха. И т.н. Идете да видите и рекламираната уникална гробница при Гагово, Поповско. Огромната табела сочи един черен път и когато стигнете до гробницата, ще видите веещи се ламарини и висящи греди от защитната сграда, а под нея - купища камъни и нищо повече. Доколкото ми е известно, ако една реклама заблуждава, за това има солени глоби. Но не и в България. Допустимо ли е да се дават пари за самоцелна антиреклама на институции, които не са направили нищо за същите тези паметници?

[Last roman]

как го правят в чужбина:

Помпей се готви за възкресение За реставрацията и консервацията на античния град са отпуснати 130 млн. евро

Помпей е затрупан под пепелта на Везувий на 24 август 79 г.

Градът, погребан под вулканична пепел през 79 г. и свидетелство за славното минало на света, се готви да възкръсне – огромно предизвикателство за Италия и за археологията.

Археологът е назначен за ръководител на обекта – повод за разгорещена полемика за условията за поддръжка на останките от Помпей, в който бяха установени свличания, срутвания, дребни кражби и широко практикувани плячкосвания от организирани престъпни групи. Осанна разполага с бюджет от 130 милиона евро, 96 милиона от които европейски средства, за консервацията и обновяването на града. ЮНЕСКО, който преди време заплаши да изключи Помпей от списъка за световно културно наследство заради царящата разруха на обекта, през март тази година преразгледа становището си.

„Никога не съм присъствал на такава динамика в нашата наука – хиляди хора усилено се трудят, работим едновременно на 35 места в града“, обяснява пред АФП комисарят Масимо Осанна, отговарящ за проекта Помпей.

Мозайка, открита в една от вилите на Помпей.

Античният град, застинал във времето под пепелта на Везувий на 24 август 79 г., е втората туристическа забележителност в страната след римския Колизеум. С 2,7 милиона туристи през 2014 г. Помпей се бе превърнал в метафора за Италия – неповторима със своето художествено богатство, но неспособна да поддържа националните си ценности.

Там младите помпейци са спортували преди изригването на вулкана. Неотдавна обектът стана предмет на статии на международните медии заради синдикалните брожения, които на няколко пъти попречиха на туристическите посещения. Сега положението се е нормализирало.

„Вятърът се обърна към Помпей и резултатите са налице“, увери тази седмица италианският министър на културата Дарио Франческини при откриването, след 7-годишна реставрация, на „големия стадион”.

Вятърът се обърна

„Бяхме манипулирани“, казва със съжаление един от 120-те работници на обекта, пожелал анонимност. Сега на обекта кипи работа и това впечатлява.

„Тук всеки е специалист в своята сфера – камък, гипс, фрески, мозайки…“,

обяснява реставраторката Паола Зороастер, която работи на две крачки от агората – впечатляващия централен площад на града.

„Всички сме избрани с конкурс и работим по 6 месеца. Условията са добри, защото преди реставрационните работи районът бе укрепен, за да се гарантира сигурността”,

добавя тя.

Резултатите са илюстрирани с откриването на изумителна изложба, където се виждат двадесетина от първите отливки на жертвите, овъглени от изригналия облак газ с температура от 300 градуса.

Под модерна дървена конструкция с формата на пирамида, изградена в амфитеатъра, отливките на тези мъже, жени и две деца, застинали в мига на смъртта си, са свидетелство за най-осезаемата трагедия, сполетяла цял един град.

От тази седмица до края на септември Помпей предлага и нощни посещения, придружени с лекции, видеофилми и конференции. Целта е да се разширят възприятията и опознаването на обекта.

„Причината за състоянието на Помпей е комплексна – не само заради консервацията му, но и заради контекста, в който се намира”,

признава г-н Осанна, имайки предвид икономиката на областта Неапол, белязана, както и голяма част от южна Италия, от „хронично икономическо изоставане”.

Ръководителят на обекта настоява за изгражданео на директна ж.п. връзка от Неапол до Помпей.

Площад Славейков

Редактирано Август 12, 2015 от Last roman

[JImBeam]

как го правят в чужбина:

Помпей се готви за възкресение ....

А дано, че донякъде останах разочарован от това което видях.....може би щото имах по-големи очаквания

[Perkūnas]

Всъщност между Неапол и Помпей отдавна има директна теснолинейка, като гарата се казва Pompei Scavi и е съвсем близо до Villa dei Misteri...

За Плиска и останалите бутафории - без думи. До обекта Плиска няма никакъв обществен превоз. И едва ли е имало някога за съжаление. До Мадарския конник има и пътническа гара, но не знам колко влака спират там...

[kall]

До Мадара е спирка, а не гара, което значи, че спират само пътнически влакове, те обаче не са много начесто, доколкото знам.

[Elemag]

Интересна новина от днес, някои хори видат причите са спада на туристите идващи от ЕС само в лошия маркетинг, който и преди беше също толкова лош и дори повече, но явно тогава не е бил проблем. От бранша обаче не търсят проблема напр. в качеството на услугите

Туроператори призовават кабинета за "екстремни мерки" срещу срива в броя на чуждите туристи

Българските туроператори търпят големи загуби заради спада на чуждестранните туристи, който през първите шест месеца на годината е 16 на сто или около 280 хил. туристи. Това заявява пред агенция "Фокус" Байко Байков, председател на Асоциацията на българските туроператори и туристически агенти.

По оценки на организацията налице е спад на почти всички важни пазари. "Това е много неприятно, защото очакванията на бранша за компенсация с пазари от Западна, Северна и Централна Европа и балканските страни не намери абсолютно никакво изражение в конкретни действия като маркетинг и реклама на тези пазари", заяви Байков.

Той посочи, че отсъства какъвто и да било маркетинг и реклама към крайни клиенти, както и съответстващите стимулиращи мерки в пазари като Германия, Великобритания, Швеция, Италия, Испания, Франция, Сърбия, Гърция и Македония.

"За нас това е абсолютно необяснимо и е основната причина в голяма част от тези пазари вместо компенсиране на спада от източните пазари да реализираме спад и на тези пазари", допълва той.

Според него е обезпокояващо и това, че делът на туристите от ЕС непрекъснато намалява и в момента е около 50%.

"Най-устойчивият пазар, който е съпроводен с множество бенефити за нас, от гледна точка на участието ни като структура в този икономически съюз, ние не можем да достигнем. Делът 50% е много нисък. Той е същият, който имахме и през миналата година, и показва, че сме загърбили този основен пазар и търсим туристи на други пазари", заяви Байков.

По думите му точно в ЕС има директни самолетни връзки, изключително улеснен достъп от гледна точка на безвизовия режим, тричасов полет от основните пазари, които генерират туристи към летните дестинации в Европа. "В този смисъл това е перспективата и най-лесно може да се реализира в рамките на година-две", обясни Байков.

Той напомня, че въпреки опитите да се говори за ръст на туристите през миналата година и тогава е имало сериозен спад.

Според Байков от тази ситуация не може все пак да се стигне до прогнозата, че ще има фалити на туроператори, каквото опасения вчера изразиха за себе си хотелиери, защото спадът не е факт за първа година.

"В числа спрямо 2013 г. сред основните пазари Германия е със спад 13%, Гърция – 35%, Великобритания – 20%. Това е тенденция, която сме наследили заради неудачни кадрови решения през последните години. Тази тенденция ще се задълбочи, ако не се предприемат мерки на ниво Министерски съвет", заяви Байков.

Той подчерта, че туризмът у нас е в криза и това ясно трябва да се каже, но тя не е вследствие на кризата в Русия и Украйна. "Това допълнително усложни ситуацията, но показателите на туристическите потоци от основните европейски пазари показват много лоша тенденция и тя трябва да се коригира с екстремни мерки."

Според него това означава преоценка на досегашните форми на маркетинг, много сериозна ревизия на предприетите мерки в електронна среда, защото България като туристическа дестинация не съществува в електронните страници на европейските оператори.

"България като туристическа дестинация не съществува в Google, като маркетингова компания не съществува в Youtube, има символично присъствие в социалните медии", отбеляза Байков Байков.

Той посочи, че всички основни конкуренти на страната отделят много сериозни усилия и средства и се представят все по-добре.

"Те са толкова далече напред, че не смея да ги нарека конкуренти. Като пример ще дам Гърция, която в условията на сериозна криза на държавните финанси вече няколко години подред бележи туристически рекорди и е основният пазар, който се явява много сериозен конкурент по отношение на най-важния ни ресурс - българските туристи", каза още Байков.

[alvassareiro]

Не мже да си представите колко интензивно развивам културния туризъм. За какво ви е гара на Мадара, имаме си автобус!

[Galahad]

За съжаление идеите за развитие на културния туризъм общо взето приповтарят наученото от опита с алкохолния туризъм, което ще рече, че крайните резултати са плачевни. В България всъщност вече доста десетилетия са набляга главно на алкохолния туризъм. Но явно и за неговото развитие се мисли на пияна глава, защото туристите идват заради евтиния алкохол, а не заради високото му качество, което ще рече, че с вдигането на цената му с по-високи акцизи практически се убива този сектор от икономиката на България. Философията на алкохолния туризъм е - откриваш кръчма, удряш клиента в ценатаи се надяваш догодина да се появят други или пък тези като изтрезнеят нищо да не помнят, защото иначе няма да повторят.

Културният туризъм е обаче от съвсем друго тесто. При него на първо място е качеството. По понятни причини там са и по-високите цени. Нека някой не ме разбере погрешно по модела на алкохолния туризъм, че отново трябва да се наблегне на удрянето на балтията - сиреч продавай менте алкохол, ама на висока цена та бунаците да се натискат за него. В Париж, Виена и много други градове всъщност има съвсем прилични цени, позволяващи на една доста широка маса хора да се излива редовно там. Просто има и доста по-скъпи места предлагащи обичайния комфорт на богатите. Всичко това разбира се е прекрасно и постижимо. Но и в София има по-евтини и скъпи хотели, ама наплива на туристи е повече от слаб. И грешката е, че отново броим кръчмите и касовите апарати в очакване на мечтания дъжд от пари, който да се изсипе над България.

Къде обаче са проблемите и грешките.

Най-големият проблем е липсата на известност за това, което трябва да видят туристите. Това е ясно, ама как да се реши. У нас беше пробвано нещо доста комично - снимаха се в рекламни клипове няколко забравени от всички звезди, на които повечето фенове вече са починали. Като изключим, че някои хора са усвоили едни пари, то ползата от цялата операция е никаква. Клиповете ще се пуснат по време на рекламите, когато повечето потенциални туристи ще са притичали до хладилника за бира. А сега едно малко сравнение. В България не може да снимате в НАМ, в катедралата "Александър Невски", в "Света Неделя", в "Света Петка" ... и на още много други незнайни места. Можете обаче да снимате съвсем спокойно (евентуално само с изискването да не се ползва светкавица) в "Свети Петър" в Рим, Нотр Дам в Париж, "Свети Стефан" във Виена, в Лувъра, във Версай, в Синята джамия в Истанбул ... и в още много други известни места. След това тези снимки ги показвате на свои близки. Е, не сте звезда и не ви познават милиони, тъй че ще ви видят шепа близки. Но пък в замяна на това милиони хора ще покажат на своите близки тези обекти и то когато не са отишли до хладилника за бира ... и близките също ще решат да отидат там. Та ето резултата от лакомията и простотията - голяма лъжица за празна паница.

Обслужването - България се слави с ниската култура на обслужване на клиентите, наследена от една епоха на държавен монополизъм, когато на който не му харесваше обслужването от зарзаватчията, алтернативата беше да си сее домати на село. Но при културния туризъм много се борят за клиента и този, който смята, че клиента е този, дето трябва да се натяга на търговеца неизбежно се оказва губещия. Вече споменах и за удрянето на балтията. На много места обичат туристите ... защото печелят от тях. Но това се прави с умение и такт. В България удрянето на балтията преминава от трагикомизъм направо на идиотизъм - плащане за тоалетна, плащане за второ захарче, плащане за резен лимон, за люта чушка ... Отивате примерно в претенциозен ресторант с високи цени и се оказва, че трябва да носите цял джоб стотинки за тоалетна, захарче, лимон ... В Гърция шезлонгът е безплатен, като само се очаква този, дето се е настанил в него да си поръча нещо. Вярно, че бай Ганьо впечатли гърците като ползва шезлонга без да поръчва нищо защото си носи в дисагите. Но тук вече нещата опират до това, че гърците имат бедни съседи, които могат да притичат набързо. Но в крайна сметка и по-платежоспособните българи предпочитат гърцкото пред българското Черноморие, тъй че в крайна сметка губещия е българския туризъм.