11 август 1877

[КГ125]

139 години от битката, в която беше решена посоката на Руско-турската война и в която се прероди българската армия.

http://interesi.net/article-index-102.html#.UCY5ccFiuMl.facebook

Редактирано Август 13, 2015 от КГ125

[Last roman]

Забравеният 11 август

Много от нас са виждали тази табела, както в София, така и в Пловдив. Хиляди хора минават всеки ден по тази улица. За съжаление прекалено малко са хората, които могат да ни кажат какво се е случило на тази дата и защо улицата носи това име.


Предистория на битката на 11 август.

След битката при Стара Загора, в която българските опълченци дават възможност на целия Преден отряд на руската армия да се изтегли към Стара планина и да заеме отбранителни позиции, турските сили предвождани от Сюлейман паша започват групиране за атака на прохода Шипка. Целта на османците е преминаване на планината и оказване на помощ на обсадения в Плевен Осман паша. Срещу тази двадесет и седем хилядна армия се изправя новосформирания Шипченски отряд съставен от 7500 български опълченци с 27 оръдия.Боевете започват в ранното утро на 9 август и продължават до 14 август. Два дни след началото се състои решителното сражение.

Битката на 11 август


С края на сраженията на 10 август командирите на опълченците получават информация, че освен с бойните действия през деня, турските офицери са предприели действия по обкръжаването на отбраната на върха. Като единствена възможна предпазна мярка през нощта се започва разместване на защитниците, с което се цели образуване на резерв, който при нужда да се яви на застрашените позиции. Слез този тактически ход войниците започват укрепване на позицията. През тази нощ за всички отбраняващи връх Шипка става ясно само едно – с утрото ще настъпи решителният ден, път за отстъпление няма и единственото спасение е борбата докато пристигне очакваната помощ.
Предводителя на турската армия Сюлейман паша решава да атакува с 22750 души редовна войска, 29 оръдия и стотици черкези.

Призори боят започва. Турците откриват от засада огън по позицията на втора и трета опълченски дружини, но биват неприятно изненадани. През нощта подпоручик Кисьов с 18 стрелци заема позиция, която се указва много сполучлива – няколко залпа разгомяват турските стрелци. През това време артилерийският огън продължава близо два часа, с което дава възможност османската пехота да се приближи максимално до Шипченската отбранителна позиция. Пехотинците и черкезите нападат с диви викове и рев към окопите, но както и предишните дни са посрещнати на нож, мощен залп и камъни.

Битката достига своя връх – в едно се смесват „Аллах” и „Ура”; боя на барабаните и екът на бойните тръби; стоновете на умиращите и цвиленето на конете. Артилерийския огън продължава да ехти безспирно и от двете страни.

До обед Османските сили провеждат шест последователни свирепи атаки, но всичките са отбити. Най-жестоките и енергични са те срещу втора и трета опълченски дружини. Неприятелят е посрещнат от два реда окопи и обстрелван със залпове, при приближаването на първия ред, защитниците от втория ред се хвърлят на нож и отбиват атаката, като обръщат противника в безредно бягство.

Въпреки неуспешните атаки на турците, положението на защитниците на прохода Шипка се влошава – около обед турците почти затварят обръча с убийствен огън и атака на Вейсел паша на шосето за Габрово.

Около 12 часа на обяд атаките на Османската армия се засилват до краен предел- артилерията неспирно обстрелва връх Свети Никола; гъсти облаци барутен дим и прах обвиват защитниците, а в същото време турските стрелци прикрити от скалите обстрелват опълченците. Изморените бранители на прохода не спали три денонощия, останали без вода трябва да опазят позициите си почти с голи ръце поради липсата на боеприпаси и повредено оръжие ( въоръжени са с пушки „Шаспо” заменени по- късно с „Кринка” и „Бердана”).

Под непрестанните турски атаки срещу Волинската височина, около 17 часа защитниците й я напускат. След превземането й османските части предприемат настъпление към Централната височина, с което ще реши изхода от сражението.

Силите на опълченците вече са на привършване, а увереността им в победата е разбита поради липсата на подкрепа, привършващи боеприпаси и разбито оръжие. Само чудо може да спаси уморените защитници, прохода, че дори и войната.
литогравия

И чудото се случва! От редиците на трета дружина се запява „Шуми Марица”! Изправен, със сабя в ръка и песен на уста майор Челяев (заместник на подполковник Калитин – спасителя на Самарското знаме при битката за Стара Загора), без да обръща внимание на свистящите куршуми повежда българските войни към победата! Този зов за последен напън дава нови сили на опълченците. Турците започват финален щурм към Централната височина, към пеещите български бойци, които ги посрещат с последните си снаряди и патрони. Защитниците не трепват дори и в този момент... по шосето от Габрово се задават части от четвърта стрелкова бригада, яздещи буквално „по двама на кон”. Турците спират атаката си, а българските стрелци с мощно „Ура” ги изтласкват, след което се притичват на помощ на другарите си.

Пристигналите руски стрелци въоръжени с пушки „Бердана” заемат веднага Централната височина. След тях пристига лично генерал Радецки начело на 16-та рота от 4-ти батальон, които от движение атакуват и отблъскват турците. Частите на Вейсел паша безсилни и обезверени отстъпват.

Около осем вечерта със спирането на пушечната стрелба битката приключва. През нощта към прохода Шипка пристигат нови руски подкрепления, които обръщат балансът на силите и той вече е в полза на отбраняващите се.

Битката за Шипка е една от най-важните битки по време на Руско-Турската война от 1877- 1878 година. Шипка е пример за безстрашието, упоритостта и презрението към смъртта, както и за бляскаво изпълнение на войнския дълг. Българските жертви дадени на този връх показаха на Европа, че този народ тъпкан петстотин години издига своя глас за свобода и е готов да пожертва живота си в името на Родината.
Интересен факт е, че българското опълчение дава на Родината 13 генерала:
• Георги Абаджиев - VII-а Опълченска дружина
• Андрей Блъсков - II-а Опълченска дружина
• Никола Генев - III-а Опълченска дружина
• Янко Драганов
• Георги Иванов - VII-а Опълченска дружина
• Стефан Любомски - X-а Опълченска дружина
• Кръстю Маринов - X-а Опълченска дружина
• Данаил Николаев - V- Опълченска дружина
• Иван Сарафов - X-а Опълченска дружина
• Георги Тодоров - VII-а Опълченска дружина
• Стефан Тошев
• Ваклин Церковски
• Иван Цончев

Както и личности като:

Олимпий Панов - I-а Опълченска дружина командващ артилерията по време на Сръбско-българската война.

Димитър Петков – министър-председател на ХХVII-то правителство на България, кмет на София (1888-1893), председател на парламента (1892-1893) и член на правителството (1893-1894). От 3 май до 17 май 1893 е председател на IV Велико народно събрание.

Димитър Филов – един от основателите на съвременната българска армия; активен участник в Съединението; командващ Централната колона (корпус) на българската войска по време на Сръбско-Българската война. Баща на известния учен и политик Богдан Димитров Филов.

Благодарим за представените материали на http://www.promacedonia.org/dibo/bo/bo_4.htm

[КГ125]

Говорят, че Димитър Петков хвърлил по турците ампутираната си ръка .....

[КГ125]

https://bg.wikipedia.org/wiki/Валериан_Дерожински

Доста е казвано за командирите Столетов и Радецки, но колко знаят за загиналия в битката руски генерал Дерожински?

Не знаех, че руската армия е загубила на Шипка генерал .. (сн.1)

Или за генерал Виктор Даниловчи Кренке, (сн.2) който, вече пенсионер и служил доста дълго в различни части на Русия, на стари години (62 г.) става доброволец във войната и който практически обезпечава целия тил на Шипка. ( „ За изкачването на оръдията и на други тежести в планината на 11 (23 август) изпратих от Габрово 80 чифта волове. На 12 (24 август) 1000 души се събраха, за да носят вода. Жителите на Габрово са в неописуем възторг“. - телеграма до командването).

Уникален чичо - талантлив военен инженер, скромен и неизпъкващ, трудолюбиво осигуряващ всички необходими инженерни и укрепителни дейности на върха.... След войната е автор на Спомени, на книгата „Отбраната на Балтийското крайбрежие през 1854-1856 г.“, съдържаща данни за военноинженерните дейности по укрепването на Балтийските брегове в Кримската война, както и на.............. Селскостопанска енциклопедия и на пространно напътствие как да се отглеждат картофи - "Картофът- каква полза принася той и как да се отнасяме с него“. (на пръв поглед звучи смешно, но изобщо е е .....)

Зад всяка голяма военна акция стоят такива тихи хора, заедно с носещите вода и водещите воловете... Той например организира разчистването на пътя за идването на Радецки.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Виктор_Кренке

Редактирано Август 13, 2015 от КГ125

[К.ГЕРБОВ]

Михаил Манчев, Единадесети август 1877 г.

Борбата, почната, се усилваше все повече и повече. Неприятелят гърми и върви напред, а защитникът и той гърми и отблъсва го. Часът до около два подир пладне нападенията не преставаха — усилваха се и около 2 ½ - 3 неприятелят се появи от северната страна и куршумите му и от нея почнаха да летят. Защитниците са вече обсадени и неприятелят господствува над тях. Пътят за Габрово е вече в турски ръце. Турските отделения ту от едната, ту от другата страна на пътя прескачат и вървят напред към позициите. Превзет пътят, вода на защитниците нямаше вече кой да донесе, нито пък ранените кой да вземе и отнесе за превързвание на раните им. За помощ че иде, се разнесе слух, но нямаше я още. Турците щом превзеха пътя, от четирите страни с по-голяма енергия почнаха да нападат. Пълзешком те вървяха напред и викат: „Аллах”.

Часът около четири настана една от най-критическите минути. Изнемощели защитниците вследствие на тридневната борба, нападнати силно от неприятеля, те отстъпиха първата позиция пред върха Св. Никола и последният я завзе. Окуражен, той още повече насилваше да завземе и втората, но не сполучи. Защитниците предвид на грозящата участ, която ги преследваше, решени всичките да измрат, поискаха да нападнат купно на неприятеля и завземат пак първата позиция, но не можаха, защото, отслабнали физически, не бе им възможно да се хвърлят против безбройний неприятел. Застанали защитниците във вторите позиции, със силата на куршумите отблъсваха нападателя около час, но за голямо нещастие и тази сила — куршумите — се свършиха! Ами сега, питаха се защитниците един други, какво ще правим? Да бягаме, казваха едни. Не бива, казваха други. Е да се предадем, казваха трети. Още по-лошо, казваха четвърти. Ами какво да правим, попитаха се изобщо пак. Да се бием, нямаме с що, патрони нямаме. С камъни, извикаха други, тях бари бог е наспорил тука и когато ги свършим, ще видим. Така като се питаха защитниците един друг, при последното предложение всичките задружно почнаха да бутат и хвърлят камъните и действително сполучиха с това. Бутани и хвърляни, камъните убиваха повече турци, отколкото с куршумите, защото, бутани от върха, удряха се в други и пръснати на хиляди парчета падаха въз врага и да не го умъртвяваха, причиняваха му рана, и тя му пречеше да върви напред и напада. -----------

Предвид на отпаданието на защитниците неприятелят откъм позициите до шосето с юруш по шосето поиска да нападне и спуска се, но динамитний взрив пред тези позиции високо изздигна във въздуха първото неприятелско отделение и другите, уплашени, върнаха се назад и не нападнаха вече купно от тази страна. Хората от това отделение, вдигнати от взрива, летяха като врабчета по въздуха и мъртви всичките падаха на земята, пръснати на парчета.

Тъкмо когато и камъните се вече свършваха и защитниците с труповете на избитите си другари бяха почнали да се бранят, като ги хвърляха безмилостно въз нападателите, от северната страна се чу радостното „ура” и приятната вест, че помощта иде и е близо на около 800—900 разкрача разстояние. И действително. помощта наближаваше. По трима-четворица стрелци на кон: един на седлото, други отзади, трети и четвърти по с крак уврян в зенгията, държащи се за седлото, карат коня и вървят напред. На разстояние около 5—600 разкрача те слизат от конете, откриват огън против неприятеля, стоящ пред позициите, отблъсват го и той, уплашен, напуща северната страна и стрелците дойдоха при нас. Първата тая помощ, пристигнала в най-критическата минута, биде посрещната с жив и всеобщ възторг от изнемощелите защитници на върха.

От тая страна вследствие на малкото защитници турците, току-речи, бяха се врезли в позициите. На върха Св. Никола и позициите пред шосето кипеше ужасен бой и на защитниците на тезито върхове помощ не отиваше още.

Артилеристите по нямание на гранати заключили бяха оръдията и отстранили се бяха от позициите, защото и куршуми за револверите им нямаха вече, а със саблите си да се бият мястото пречеше.

Минута-две от пристиганието на първата помощ пристигна и друга, притече се на помощ и на защитниците по другите върхове и позиции, почна се по-отчаяна борба. Опасността изчезна вече, опълченецът, орловецът и брянецът тържествуват. Грозящата участ за България изчезна. Отчаяните преди минута защитници се веселят вече и те с възхищение кряскат, прегръщат се един други, целуват се и си казват: „Брате! Бихме се с камъни, хвърляхме и труповете на другарите си, но спасихме отечеството си. Ура! Да живее България!”

Турците, при всичко че познаха, че да победят е вече невъзможно, но пак проклета сган напада и старае се да върви напред, обаче тем вече им не противостояха хора обезоружени, хора изнемощели, въз тях се не хвърляха вече камъни и мъртви человечески тела, но противостояха им хора мощни, въоружени и куршум им отправяха. До вечерта борбата трая и от време на време се усилваше, но никаква опасност не грозеше защитниците вече…