Критика Аз ще се върна отново... СКОРО!

[ДАНАИЛ ХРИСТОВ]

Относно коментар 23

Няма нищо по-срамно и по-опасно за човека от фанатизма.
Религиозният фанатик не си позволява да се съмнява от страх да не се лиши от облагите на "небесното царство" и да не попадне в ада.
Исус пророкува, че неговите следовници "ще станат едно стадо с един пастир" (Йоан 10:16).
Освен трите основни деноминации има още около три хиляди християнски секти.
Исус заповядва на учениците си да се обичат помежду си: "По това ще познаят всички, че сте мои ученици." (Йоан 13:34,35)
Но помежду им кипи омраза и съперничество още от времето на Исус.
Исус проповядва: "Обичайте неприятелите си" (Матей 5:44).
Преследването на християните по време на Рим бледнее пред санкциите, които те предприемат срещу "неверниците" след като заграбват властта.
В днешно време, който не харесва техния идол, бива обявен за сатанист и лъжец.

Сатана не милее за Божието име. Той е узурпатор на Божието място в съзнанието на хората. В подкрепа на Сатанизма се оказват всички, които волно или неволно се съгласяват, служат и поддържат тази подмяна.
Едно от имената му е Луцифер = носителят на светлината.
Фалшификаторът е длъжен пред Бога сам да остави белези, които го разкриват.
„Тогава Исус пак им говори, казвайки: Аз съм светлината на света; който Ме следва няма да ходи в тъмнината, но ще има светлината на живота.“ (Йоан 8:12)
„А Той им рече: Видях Сатана паднал от небето като светкавица.“ (Лука 10:18)
„Защото, както светкавицата, когато блесне от единия край на хоризонта, свети до другия край на хоризонта, така ще бъде и Човешкият Син в Своя ден.“ (Лука 17:24)

Истината не е сложна. Стигането до нея е усложнено.

Всяко християнско течение счита себе си за правоверното, а всички останали определя като секти.

Винаги може да бъде очернен човек или идея с лавиране между различни гледни точки... Но това не е похват, който води до истината.
От как се обърнах към Бог, аз разсъждавам и пиша само от една единствена гледна точка.
Родителите ми бяха хора себеотречено отдадени на своята вяра. Такива още тогава рядко се срещаха.


Относно коментари 24 и 25

Моят анонимен опонент е започнал да навлиза в тази сложно заплетена материя, дала множество поводи за двадесет вековни изследвания и прения, едва преди две години...

В Стария Завет могат да се открият не един пример за пряка връзка между Бог и човек. Същите канали за контакт обаче, могат да бъдат използвани и от Врага на живота. Така например, Исус е повярвал, че гласовете, които чува, са от Бога…

Псалом 19 разказва за един друг маниер на послания от Твореца:
„Небесата разказват славата Божия, И просторът известява делото на ръцете Му. Ден на ден казва слово; И нощ на нощ изявява знание. Без говорене, без думи, Без да се чуе гласът им…“

Никога не съм твърдял, че разговарям с Бога. Не чувам гласове. Не ми се явяват ангели. Своята представа за Всемогъщия, изграждам по законите на Творението Му, като ползвам и преосмислям натрупаното вече знание и опит – личен, обществен, исторически. Стремя се да разбера какво Той очаква от човека.
Божията справедливост, която се материализира в живота на човека, е най-красноречивия глас от Всемогъщия.
Принципите и механизмите, на които стои Творението са непоклатими, защото като Божие дело са правдиви и непротиворечиви.

Библията е човешко творение. Тя е събрала между своите корици освен несъмнените Божествени препоръки за благословен живот, още и противоречиви и извратени представи за Създателя. Религиите злепоставиха Бога. Разочарованието и отвращението от тях осигури богата почва за атеизма.
Съмнението и проверката са задължителни за всеки, който иска да живее разумно и честно. Едно е да се съмняваш, за да се оправдаваш, друго – за да стигнеш до истината.
Не е възможно от една несъмнена истина да възникнат няколко религии и хиляди секти.
Според Павел цялото човечество, без изключение, е под грях (Римляни 3:9,23; Галатяни 3:22). От грешна утроба не може да излезе безгрешен човеко-бог.
Онзи, който нарушава своето постановление, като очиства Мария преди да се е родил и принесъл в жертва Исус, би могъл да очисти също така и един "благодатен" мъж. Двамата биха могли да положат началото на новия човек. И не би останало място за ходатаят Исус.
"Ако съгреши някой, имаме ходатай при Отца, Исуса Христа праведния." (1 Йоаново 2:1)
"Но пристъпихме... при Исуса, Посредника..." (Евреи 9:15; 12:24)

Има един несъмнено божествен принцип – не смесвай, не се смесвай! Да не съчетаваш добитъка си с други породи, да не засяваш нивата си с разнородни семена, да не обличаш дреха, тъкана от разнородна прежда (Левит 19:19), да излезеш навреме от смесилището Вавилон! (Еремия 51:6; 50:8; Исая 48:20)
Нашият християнски свят, начело със САЩ и ЕС, представлява обречена цивилизация на смеските.
Бог ще се съчетае ли, ще се смеси ли с човек?
Ще представлява ли Единият, Единствен, Неповторим Бог смес от трима богове с различни функции?
Защо земята да не се върти около три слънца – едно да ни удържа на орбита, друго да ни топли, трето да ни свети… ?
Имаше една песен в ранните години на комунизма в България: "Три слънца в небето греят. Три души в едно живеят. Да живеят, да живеят Сталин, Тито, Димитров! ..."

Моят извод: цялата Новозаветна постройка може да е дело на Небесния Отец, на неговият „син“ и неговите апостоли, но няма нищо общо с Бога – Творецът на Вселената, Земята и Живота.
Тя е стъпила върху старозаветната идея за откупване чрез жертвоприношение, която също няма нищо общо с Твореца…
Безспорната поетичната стойност на Библията, приносът ѝ за археологията, историята, изкуството, връзката ѝ с географията и т.н. нито могат да бъдат доказателство за Божествен произход, нито могат да отрекат демонично вмешателство.
Човекът има потенциал и право сам да избере кое да приеме за Божествено, логично и справедливо, и кое – не.
В този, който възприема като благоуханна миризмата на несправедливо лишена от живот и изгорена плът, моят разум (съвест, ум и чувства) вижда Врагът на Бога и Живота.
Библията е приютила изобилие от страници с правила за жертвоприношенията. Но в нея се намират само няколкото реда, в които Бог недвусмислено отрича да е искал жертви за греха на човека. Не е трудно да се осъзнае съотношението между Божественото и Сатанинското в Черната книга.

Все пак да припомня, че тук темата е за Второто Пришествие.

Моето мнение за Бога и Божественото съм изразил в темата Извънрелигийно богословие. А какво мисля за Исус, възкресението му, неговата жертва, чудеса, характер… съм публикувал в поредица от есета в темата Извънрелигийно Богопознание.

На партиеца му е трудно да проумее, че има и безпартийни, както и надпартийни хора. В някои случаи се оказва невъзможно.

[ДАНАИЛ ХРИСТОВ]

7. ИСТИНСКИ ПРИЯТЕЛ
Бог е рекъл: "Никак няма да те оставя и никак няма да те забравя"… Господ ми е помощник; няма да се убоя; Какво ще ми стори човек? (Евреи 13: 5,6)

Исус се представя пред учениците си отново в противоречива светлина:
„Никой няма по-голяма любов от това щото да даде живота си за приятелите си.“ (Йоан 15:13)
Тези му думи биха могли да се вземат на сериозно, ако, както всички човеци, и той би имал само един живот, без възможност да си го възвърне.
„... Аз давам живота Си, за да го взема пак... Имам право да го дам, и имам право пак да го взема.“ (Йоан 10:17)
Когато човек се нуждае от приятел, но не е развил нужните качества, за да има истински приятел, може лекомислено да допусне до себе си такъв, който само се прави на приятел, но преследва някаква своя изгода.
„Вие сте Ми приятели, ако вършите онова, което ви заповядвам“ – казва Исус на последователите си. (Йоан 15:14)
Заповядва се на подчинени. Между господар и роб не може да има приятелство.
„Ако Ме люби някой, ще пази учението Ми; и Отец Ми ще го възлюби, и Ние ще дойдем при него и ще Си направим обиталище у него.“ (Йоан 14:23)
Към чуждо „жилище“ се стреми паразитът.
Исус се хвали с властта, която е получил, но тронът му в небесата се крепи върху онези, които са пожертвали душите и телата си, за да станат притежание на „Спасителя“, върху костите на непрекъснатия приток от негови роби, наречени по демагогски маниер – приятели.
Приятели, които първо са заплашени с вечни мъки в ада, а после примамени с вечен живот, царски трапези и съдийски престоли…
Сам Исус няма приятели. Подчиняват му се, ухажват го, предлагат му се заради изцеленията, които получават и облагите, които им обещава, но когато властите го арестуват – се изпокриват.
Исус е този, който се нуждае от човешкото посредничество, за да се задържи на престола си.

[monte christo]

На партиеца му е трудно да проумее, че има и безпартийни, както и надпартийни хора. В някои случаи се оказва невъзможно.

Безумно смешно е да се говори за Бога и да се търси богопознание в някакъв извънрелигиозен аспект. Хиляда пъти ти обясних какво точно означава religare - самата мисъл за Бога (дори и да си сатанист, атеист, невярващ и какво ли не още) - ето това е съединяването, понеже сме създадени по образ и подобие Божие. Нашият Дух е част от Бога. Няма как да се водиш нерелигиозен (надрелигиозен). Тъпо е, разбери го. Религиозни са дори атеистите в борбата си против Бога, без да го осъзнават.

А ти си мислиш, че си свръхчовекът. Но, онзи, лукавият - той ти пречи да мислиш правилно и да го осмислиш.

Опитах се да ти помогна - не успях. Толкова са ми силиците. Невъзможно е да се събуди мъртва душа! На това е способен само Йешуа...

[ДАНАИЛ ХРИСТОВ]

Ако религиите имаха Божествен статут, те биха се допълвали в осъществяването на връзка с Бога, в добиването на максимално правдива представа за Него, в постигането на реална праведност. Това би гарантирало пълноценно духовно развитие на човека.
Така двете очи на човека не се стремят да се избодат едно друго, защото виждат различно материалните обекти, а се съгласуват в един достоверен образ. Това определя и адекватната му ориентация в пространството.

8. БЛАГОСЛОВЕНА НАДЕЖДА
Очаквайки блажената надежда, славното явление на нашия велик Бог и Спасител Исус Христос. (Тит 2:13)

„Понеже сам Господ ще слезе от небето с повелителен вик, при глас на архангел и при Божия тръба; и мъртвите в Христа ще възкръснат по-напред; после ние, които сме останали живи, ще бъдем грабнати заедно с тях в облаците да посрещнем Господа във въздуха...“ (1Солунци 4:16,17)

Още от времето на апостолите, няма поколение християни, което да не се е напразно надявало, че ще участва в това събитие. Не веднъж се е случвало някой да обяви дата за дългоочакваното Исусово пришествие. Напразно са продавали имотите си, напускали са работа, обличали са бели дрехи...
… За да изживеят посрамени поредната покруса.

На три пъти през 19 век, баптисткият пастор Уилям Милър пророкува подвеждащи дати, които е изчислил, ползвайки писанията на пророк Даниил (8:14).

Причинител на това злощастно объркване е самият Исус:
„Истина ви казвам: Има някои от стоящите тука, които никак няма да вкусят смърт докле не видят Човешкия син идещ в царството Си.“ (Матей 16:28; Марк 9:1; Лука 9:27)
Когато Петър го пита какво ще стане с Йоан, учителят му отговаря: „Ако искам да остане той докле дойда, тебе що ти е?“ (Йоан 21:22)

Християнската догматика се гради върху някои предпочетени думи на Исус, без да се взимат предвид други, които най-малкото могат да внесат съмнения в тях, или направо основателно да ги отхвърлят.
Славно, или безславно ще бъде второто пришествие на Исус?
През деня ли, или през нощта ще се осъществи?

Отговорите са противоречиви, илюстрациите - зловещи.
„Защото както светкавицата излиза от изток и се вижда дори до запад, така ще бъде пришествието на Човешкия Син. Дето бъде мършата, там ще се съберат и лешоядите.“ (Матей 24:27,28)
„Ето, ида като крадец – казва Исус. – Блажен оня, който бди и пази дрехите си, за да не ходи гол, та да не гледат срамотата му.“ (Откровение 16:15)
Павел пише до християните в Солун: „вие добре знаете, че Господният ден ще дойде като крадец нощем.“ (1Солунци 5:2) Това предупреждение повтаря и Петър във второто си послание (3:10,12).
Без да размислят, че зад тази картина не могат да стоят почтени намерения, апостолите и последователите на Исус я възприемат и проповядват.
И не само да пазят дрехите си, предупреждава повярвалите в него Исус:
„Ако домакинът би знаел – подчертава той – в кой час щеше да дойде крадецът, бдял би, и не би оставил да му подкопаят къщата. Затова бъдете и вие готови; защото в час, когато го не мислите, Човешкият Син иде.“ (Матей 24:43,44; Лука 12:39,40)

Исус прогонва бесове от хора. Упрекът на фарисеи и книжници, че той го прави чрез началника на бесовете, изглежда като клевета, лишена от всякаква логика. Кой би могъл да допусне, че Сатана ще работи против себе си?
Пред онези, които са решени да си изяснят докрай образа на „Спасителя“ – крадец, Исус е длъжен да разкрие тайната на своята стратегия:
Вместо да научи стопанина как сам да прогони завинаги злия дух от своя дом, Исус трупа слава на спасител. Получилият наготово временно освобождение, остава неподготвен и безсилен да предотврати повторно, още по-страшно и безнадеждно нахлуване (Матей 12:22-26;43-45).

[Incorrectus]

Опитах се да ти помогна - не успях. Толкова са ми силиците. Невъзможно е да се събуди мъртва душа!

Много мрачно изказване, меко казано. Играеш познавателните абсурди на една религия като окупационна сила, маскирана като грижа уж за нечие благо, върховно благо при това - спасението на неговата душа. Отвратително... би било, ако не беше фамозен случай на самонаблюдение, което е очевидно в твоя случай. Но въпреки това горчивото чувство от този опит за насилие върху чуждите души остава.

Данаил Христов има нужда от слушатели, а не от папищашки опоненти с тропкащи крачета - хедонисти първо поколение. Нещата му са плод на собствен размисъл.

[monte christo]

Много мрачно изказване, меко казано. Играеш познавателните абсурди на една религия като окупационна сила, маскирана като грижа уж за нечие благо, върховно благо при това - спасението на неговата душа. Отвратително... би било, ако не беше фамозен случай на самонаблюдение, което е очевидно в твоя случай. Но въпреки това горчивото чувство от този опит за насилие върху чуждите души остава.

Всъщност ти сам се опитваш да насилваш душата си. Като ме четеш. Не го прави повече. Продължавай да живееш в хармония със себе си, песимисте. Нали знаеш за пеперудата, която изгаря крилцата си покрай свещта. Няма смисъл. За теб. На този етап. Защо? Може и да си Божий съсъд. Кой знае? Трудно е за нас да анализираме Божия промисъл, но ти пък обичаш да ги наблюдаваш нещата. Как се виждаш оттук насетне, специално ти?

Данаил Христов има нужда от слушатели, а не от папищашки опоненти с тропкащи крачета - хедонисти първо поколение. Нещата му са плод на собствен размисъл.

Собствен размисъл у Данаил Христов?!? Аз - папищаш?!? Дааа, успя да ме разсмееш

Ами слушай го и му ставай ученик. Навярно няма да насилва душата ти - просто ще я обладае. Отвратителна... би била гледката, да видим как философско-концептуалният ти подход се отдава на външен механизъм на проникване, пораждащ тумори. Гледай да не се бавиш и с членският внос.

На мен Данаил Христов не ми интересен вече. Не казва нищо ново.

Преповтаря (перефразира) неща и идеи, които се зараждат много преди неговото "прозрение". Всеки един религиозен и трезвомислещ евреин (например караимите), знае, че Талмуд Бавли е измислица, изкривяваща Микра (в случая Законът), но е в правото си да критикува християнството и да се съмнява в личността на Йешуа в качеството му на Машиах и съответно да не признава неговата божественост. Данаил Христов е яростен критик на християнството (неговата есхатология, сотирология и т. нат.) и за мен щеше да бъде интересен събеседник, ако беше заявил, че изповядва иудаизма. Щяхме да има за какво да си поговорим - надълго и нашироко.

Но се оказа, че той не е запознат нито с иудейският, нито с християнският култ. Кое, как, защо? От най-дълбока древност, та до днес. Пълна мъгла го е обгърнала. Това си пролича, когато заяви на всеослушание, че бил... надрелигиозен?!? Горе съм се аргументирал достатъчно обосновано, че за мен той е един сатанист. Няма как да мине дори за начинаещ талмудист, остро критикуващ устоите на християнството.

Не се чувствам апостол (инак, може и да ме смятат за мин) за да обяснявам елементарни нещица на човек, който от 30 години се занимавал с произходът на християнството, а не може да осъзнае какво точно означава терминът religare. На някои и 300 години няма да им стигнат.

Определено мога да кажа, че не ни върви с това християнство - едни обявиха, че ерата на Йешуа вече е отминала, пишат книги, а не отиват да положат камък, та да построим Храма. Пречат ни мечетите, нали? Ами Данаил Христов да се помоли Яхве да му дарува дълъг живот, за да може да обяви чрез поредната си книга и за краят на Мохамедовата ера. Така, като гледаме, краят й не се вижда...

Драги ми Инкоректусе, иначе като се пообразоваш малко от Данаил Христов на тази тема, в случай на все още разсъждаващо Аз, може и да схванеш, че си се превърнал в мазохист последно поколение.

От там до плочките на тротоарът са няколко секунди. Зависи от кой етаж ще си избереш да скочиш...

[Incorrectus]

Как се виждаш оттук насетне, специално ти?

Религиозната глупост я преживях преди тридесетте. Просветлих се, с други думи. Оттогава насам се забавлявам по форумите с дърти непросветлени вярващи в религиозен смисъл. Поради което на другите твои подмятания е безсмислено да отговарям.

Намесих се, защото Данаил е кротък и незлоблив човек, който си търси слушатели и от години си води темата. Не заслужава да го нападаш по просташкия апокалиптичен начин. Въпрос на култура, културен въпрос, т.е.

[monte christo]

Религиозната глупост я преживях преди тридесетте. Просветлих се, с други думи.

Да, бе.. Толкова си се просветлил, че чак светиш...

Единият търси контакт с Бога, без да е религиозен; другият се бил просветлил...

И моята не е лесна... Защо ли въобще обръщам винимание на всякакви кукумицини, които се мислят за някаква реинкарнация на адепти от Шамбала? Инкоректусе, усещаш ли се, колко много ти навреди Димукрациятъ?

Намесих се, защото Данаил е кротък и незлоблив човек, който си търси слушатели и от години си води темата. Не заслужава да го нападаш по просташкия апокалиптичен начин. Въпрос на култура, културен въпрос, т.е.

Да, и защото е кротък и незлоблив човек, та заради това нямам право да го нарека лъжец ли?

[kall]

Дракула, "колега" трол, намали тролинга:-)

[Incorrectus]

Да, бе.. Толкова си се просветлил, че чак светиш...

Единият търси контакт с Бога, без да е религиозен; другият се бил просветлил...

И моята не е лесна... Защо ли въобще обръщам винимание на всякакви кукумицини, които се мислят за някаква реинкарнация на адепти от Шамбала? Инкоректусе, усещаш ли се, колко много ти навреди Димукрациятъ?

Да, и защото е кротък и незлоблив човек, та заради това нямам право да го нарека лъжец ли?

Казах религиозната глупост, към която разбира се спада и Шамбала. В средновековната суеверно-анимистка мъгла тънеш точно ти, а тя качествено не е по-различна от Шамбала. Едно е да познаваш теологията, друго е да вярваш в нейните заключения. А се просветлих, защото няма да се преродя, по простата причина, че никой не се преражда, хихи.

Казах да не определяш кои души са мъртви и кои живи. Не хитрувай дребнаво.

[monte christo]

А се просветлих, защото няма да се преродя, по простата причина, че никой не се преражда, хихи.

Ахъм.. Димукрациятъ не можа да те изтиска съвсем, викаш, та към днешна дата от теб все пак (и въпреки всичко) струи еманацията на рационализма, т.е. добрият нерелигозен човек - материалистът, е обгърнат от фееричен нимб на просветлението. Блясъкът на това просветление, обаче е толкова силен, че не виждаш пропаста, зейнала пред теб. А тя е доказателството, че наистина няма прераждане, хихи...

Казах да не определяш кои души са мъртви и кои живи. Не хитрувай дребнаво.

Добре. Теб те вадим от списъкът на мъртвите души и те пращаме при духовно осакатените хора. Нъл си материалист?

Ха сега - лукавей на едро. Дай пир на безмозъчните плебеи - нека се забавляват с поредните ти инсинуации по мой адрес.

[Incorrectus]

Ахъм.. Димукрациятъ не можа да те изтиска съвсем, викаш, та към днешна дата от теб все пак (и въпреки всичко) струи еманацията на рационализма, т.е. добрият нерелигозен човек - материалистът, е обгърнат от фееричен нимб на просветлението. Блясъкът на това просветление, обаче е толкова силен, че не виждаш пропаста, зейнала пред теб. А тя е доказателството, че наистина няма прераждане, хихи...

Добре. Теб те вадим от списъкът на мъртвите души и те пращаме при духовно осакатените хора. Нъл си материалист?

Ха сега - лукавей на едро. Дай пир на безмозъчните плебеи - нека се забавляват с поредните ти инсинуации по мой адрес.

Не разбра играта на думи, интелигентний. От мен нищо не струи. Самохвалството е твоя отличителна черта, на мен то ми е дълбоко противно и неприсъщо.

Една от характеристиките на източната концепция за просветлението е не-прераждане. Понеже никой не се преражда, всеки редови тъпак е просветлен по презумпция. Древният източен човек не е знаел това и е водел безсмислена интелектуална битка, за да спре колелото на преражданията.

Пиши ме в списъка на освободените от суеверия анонимници. Които нито с думи, нито с дела крадат душите и парите на братята и сестрите си със средствата на религиозния архибизнес.

[monte christo]

Не разбра играта на думи, интелигентний. От мен нищо не струи. Самохвалството е твоя отличителна черта, на мен то ми е дълбоко противно и неприсъщо.

Една от характеристиките на източната концепция за просветлението е не-прераждане. Понеже никой не се преражда, всеки редови тъпак е просветлен по презумпция. Древният източен човек не е знаел това и е водел безсмислена интелектуална битка, за да спре колелото на преражданията.

Пиши ме в списъка на освободените от суеверия анонимници. Които нито с думи, нито с дела крадат душите и парите на братята и сестрите си със средствата на религиозния архибизнес.

Не разбра посланието, просветлений. Освободеният от суеверия припознава в своето битие Божията същност на човешкият произход. Съвсем реално и съвсем измеримо. Нали точно познанието е репликатор на възприятията, а не на суеверията?

Но понеже си духовно осакатен човек, вместо непрекъснато да се развиваш и опознаваш себе си, ти, след като преживя религиозната глупост на младини, сега вече одъртя, и най-накрая, осъзнавайки, че си получил просветление по презумпция, взе, че помъдря? Не, друже - ти изкуфя

Навярно защото, за разлика от мен, самохвалкото, се считаш за смирен и кротък? Да, така се започва - със самозабравата... Според християните, това се наричало духовно заслепение (духовен недъг, духовно осакатен). Оставаш в списъка, докато не получиш целият Гносис...

Например с дела и думи точно уважаваният от теб Данаил Христов краде душите и парите на братята и сестрите. Той публикува книги за краят на Иисусовата ера, а не аз.

Всъщност, нещо по темата (тезисите) на Данаил Христов има ли да добавиш, или рационализмът не ти дава тази възможност?

[Incorrectus]

Не разбра посланието, просветлений. Освободеният от суеверия припознава в своето битие Божията същност на човешкият произход. Съвсем реално и съвсем измеримо. Нали точно познанието е репликатор на възприятията, а не на суеверията?

Но понеже си духовно осакатен човек, вместо непрекъснато да се развиваш и опознаваш себе си

Например с дела и думи точно уважаваният от теб Данаил Христов краде душите и парите на братята и сестрите. Той публикува книги за краят на Иисусовата ера, а не аз.

Как пък не, хехе. Не позна, точно обратното е. Възприятието е репликатор на познанието и необходимото условие за познание е възприятие (сетивно или ментално) на обект. А познание на несъществуващ обект (Бог) изобщо няма да обсъждам, особено с теб. Познание, което е лишено от реален предмет, но в същото време е репликатор на възприятия е налудност, глупост, фантазия, а в религиозния му вариант е суеверие и фанатизъм.

Аз-ът не е обект, ако не знаеш. Опознават се обекти. А който си въобразява, че опознава себе си, опознава някакви илюзии на самоидентификация с предмети или пък несъзнавано се мисли за обект, за пън, например.

Текстовете на Данаил нито са ми интересни, нито му знам нещата лично, за да взема отношение върху човека. Говорех по принцип.

[monte christo]

Как пък не, хехе. Не позна, точно обратното е. Възприятието е репликатор на познанието и необходимото условие за познание е възприятие (сетивно или ментално) на обект. А познание на несъществуващ обект (Бог) изобщо няма да обсъждам, особено с теб. Познание, което е лишено от реален предмет, но в същото време е репликатор на възприятия е налудност, глупост, фантазия, а в религиозния му вариант е суеверие и фанатизъм.

Аз-ът не е обект, ако не знаеш. Опознават се обекти. А който си въобразява, че опознава себе си, опознава някакви илюзии на самоидентификация с предмети или пък несъзнавано се мисли за обект, за пън, например.

Познах, старче, познах, но толкова са ти силиците, за да приемеш истината А истината е нематериална. Цял живот я търсиш във философските трактати и не можа да я откриеш.

Въобще не мислиш какво пишеш, когато твърдиш, че Бог е (несъществуващ) обект. Това е глупост от твоя страна. Бог е субект, т.е. личност. Поради тази причина Той съществува ("Аз съм вечно Съществуващият"). Той е единственият субект, който не може да бъде разглеждан и като обект. Понеже е Творецът. Доказателство за Неговото съществуване е не само материята, но доказателство си и самият ти. Твоето Аз; субектът в теб (т.е. в тялото ти, което е обект). А ти си създаден по Негов образ и Негово подобие. Божият образ в теб е Духът (Аз-ът), но понеже, както казвам (за кой ли път вече) ти си духовно оскатен човек - не се стремиш да се уподобиш, т.е. не се стремиш към съвършенство.

Явно съвършенството не ти е необходимо? Може би защото си се родил свръхчовек? Каква е целта на твоето битие тогава? Та ти нямаш стимул за съществуване...

Аз-ът е субект - много добре го знам - това и коментирам. Като субект, разбира се, Аз-ът (личността, Духът в теб) подлежи на самопознание. Няма никакви илюзии. Това е съвсем реален процес, който тече през целият живот на човека. Ти отричаш очевадното, а това определено означава, че си инфантилен, понеже на теб материализмът ти пречи да мислиш. Следователно не подлежиш на самоактуализация. И въз основа на това не можеш да приемеш, че точно познанието е репликатор на възприятията.

Но какво въобще ти се чудя? Твоя беше глупостта, че материята пораждала Духът?!?

Текстовете на Данаил нито са ми интересни, нито му знам нещата лично, за да взема отношение върху човека. Говорех по принцип.

Тогава защо въобще се намеси в тази тема, при условие, че няма да подложиш на градивна критика някои от неговите твърдения?

Един приятелски съвет - не пиши в нея. Просто аз и ти сме от две различни школи. Дори Данаил Христов е бил част от моята школа, но просто е отпаднал. А пък ти нямаш никакво желание да... попаднеш Прекалено сме абстрактни за теб. Ти вярваш само в това, което виждаш. Но много от нещата са невидими - познанието, истината, Бог...

[Incorrectus]

Бог е субект, т.е. личност.

Това твърдение създава проблем в теологията, а за философията е абсурд. Многократно съм го обсъждал в различни теми градивно с Глишев, с теб нямам никакво намерение.

Бог е субект, т.е. личност. Поради тази причина Той съществува ("Аз съм вечно Съществуващият"). Той е единственият субект, който не може да бъде разглеждан и като обект. Понеже е Творецът. Доказателство за Неговото съществуване е не само материята, но доказателство си и самият ти. Твоето Аз; субектът в теб (т.е. в тялото ти, което е обект). А ти си създаден по Негов образ и Негово подобие. Божият образ в теб е Духът (Аз-ът), но понеже, както казвам (за кой ли път вече) ти си духовно оскатен човек - не се стремиш да се уподобиш, т.е. не се стремиш към съвършенство.

Това кой ти го каза? Всичко това е опосредствана форма на аналогия, която даже не е познание. Поради което няма нужда от коментар. И ако обичаш говори за себе си на какво ти харесва да се уподобяваш. Ако искаш на коледен заек се уподоби, ефектът ще бъде еднакъв.

Като субект, разбира се, Аз-ът (личността, Духът в теб)

Разбира се, не всичко това, в скобите, е Аз-зът. Личността не е Аз-ът, а Дух-ът не е в мен. На форума например личността е Персоната. Но отново..., няма да се получи градивно обсъждане, поради липса на адекватни предпоставки от твоя страна.

Тогава защо въобще се намеси в тази тема, при условие, че няма да подложиш на градивна критика някои от неговите твърдения?

Вече ти казах, за да ти обърна внимание да не се опитваш да заплашваш души, над които никой не ти е дал власт. А критика съм правил още преди години, когато Данаил се появи на форума със своята тема. Сега няма да се повтарям, разбира се.

Ти вярваш само в това, което виждаш. Но много от нещата са невидими - познанието, истината, Бог...

Напротив. Не вярвам в това, което виждам, а знам това, което виждам. А ако не знам нищо за това, което виждам, но ми е интересно, самообразовам се по въпроса. Целта не е да вярвам, защото вярата е глупост, а да знам - това, което ми е интересно. Твоето знание за Бог се основава само и единствено на вяра. Но не се основава на никое от известните средства за познание. Прави си самостоятелен извод за качеството на твоето знание.

Може би защото си се родил свръхчовек? Каква е целта на твоето битие тогава? Та ти нямаш стимул за съществуване...

Не аз, точно ти си този, който се уподобява на митологичния персонаж Бог като така гигантски раздуваш своя Аз до вселенски размери. Което не предизвиква уважение, а предизвиква само насмешка. Аз никога не съм писал на форума, че се уподобявам на нещо.

Съществувам по дзен-будистки. Когато ям - ям, когато спя - спя. Освободен от всякакви илюзии, вери и суеверия.

[ДАНАИЛ ХРИСТОВ]

9. ИСУС СЕ ВРЪЩА ОТНОВО СКОРО
За кого се връща той?
И за мъртвите и за живите, които са се подготвили правилно. Всички, които са се разкаяли и отвърнали от техните грехове. Тези, които са се превърнали в новородени християни чрез простата си лична вяра в Господа Исус Христос като спасител на техните души; които следват Господа и се подчиняват на Неговото Слово.

„Наистина ида скоро. Амин!“ (Откровение 22:7,20)
„… да не забравяте… че за Господа един ден е като хиляда години, и хиляда години като един ден. Господ не забавя това, което е обещал, според както някои смятат бавенето, но заради вас търпи за дълго време; понеже не иска да погинат някои…“ (2Петрово 3:8,9)
Излиза, че докато повярвалият човек е чакал цели две хиляди години обещаното пришествие, Исус е трябвало да търпи само два дни...
„Блажени, които изперат дрехите си, за да имат право да дойдат при дървото на живота, и да влязат през портите на града.“ (Откровение 22:14)
„... ония, които… са опрали дрехите си, и са ги избелили в кръвта на Агнето.“ (Откровение 7:14; 1Йоаново 1:7)
Ако наистина биха искали да следват гласа на Бога, не биха пренебрегвали ясните, прости и разбираеми Негови думи:
„И не Ми е угодна кръв от юнци, или от агнета... Кой е поискал от вас това... Измийте се, очистете се… Престанете да вършите зло, Научете се да струвате добро… Дойдете сега та да разискаме… Ако са греховете ви като мораво, Ще станат бели като сняг. “ (Исая 1:11,12;16-18)
„Никой не може да слугува на двама господари – право казва Исус, – защото… към единия ще се привърже, а другия ще презира. Не можете да слугувате на Бога и на мамона.“ (Матей 6:24)
Вярата в невероятните облаги на небето, които обещава Исус съвсем не е проста. Създателят осигурява само и единствено благоденствие на земята.
Надделява лакомията, безскрупулното сметкаджийство, затова в съзнанието на хората вместо истината, остава измамата:
„Защото, ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите ще се спасиш. Защото със сърце вярва човек и се оправдава, и с уста прави изповед и се спасява.“ (Римляни 10:9,10)

[ДАНАИЛ ХРИСТОВ]

Едно нещо е етимологията на думата религия, друго е какво представлява на практика самата религия.
Тя извайва образ на божество, което има малко общо с реалния Бог. Обявява човешката природа за непреодолимо греховна. После, под страх от наказание и обещания за спасение и награди посмъртно, организира общество. То пък ще обслужва властолюбието, славолюбието и користолюбието на низши и висши "духовни" и светски социални слоеве.

Нашето съвремие става по-ясно и разбираемо при една аналогия между анатомията на религиозния свят, и неговата.

В религиозната общност не липсват отделни искрено почитащи Бога почтени и добронамерени личности, които се трудят за доброто на човека. Но със всяко ново поколение християни, техният брой драстично намалява. Днес, са вече изчезващ вид.

„...от там до плочките на тротоара...“

Обвиненията в еретизъм и сатанизъм на несъгласните с християнската догматика, заедно с огньовете от хилядите клади, осветляват ясно яростната невъзможност на църковниците честно, аргументирано да защитят позиции.
Защото няма нищо по-сатанинско от претенцията Исус да бъде възприеман и почитан като Бог.

„Кой е лъжец, освен оня, който отрича , че Исус е Христос...“ (1Йоаново 2:22)

Исус щял да дойде нощем като крадец (1Солунци 5:2). Той съветва учениците си да се поучат от неверния настойник, който мами своя господар, за да печели приятели сред длъжниците му (Лука 16:1-9).

Имаше някои, които не приемаха марксизма-ленинизма.
Има и такива, които не вярват в непогрешимостта на евросъюза...

Не е ли, за предпочитане да те изкарат лъжец, отколкото да си на спокойствие между излъганите?

[ДАНАИЛ ХРИСТОВ]

10. Какво ще се случи с оставените от Исус?
Очакват ги ужасно наказание и бъдеще.

Който се осмели да не вярва, че жертвата на новото „любещо“ божество е необходимост, поискана от един непоследователен, несправедлив и жесток Бог, и си позволи да я отхвърли „е вече осъден, защото не е повярвал в името на Единородния Божий Син“ (Йоан 3:18).
Защото не е могъл да задуши в себе си вложените му от Бога ужас и отвращение от пролята човешка кръв, че да се умие и изпере дрехите си в онова, което може единствено да омърсява неизличимо.
Защото не се е оставил да бъде подведен от изкривения в дяволското огледало образ на реалния Бог.
„Неверниците“ са многократно предупредени – чакат ги нескончаеми изтезания в Ада (Матей 13:42,50; 23:13; 24:51; 25:30; Лука 13:28).

„Исус… рече… Мнозина ще дойдат от изток и запад, и ще насядат с Авраама, Исаака и Якова в небесното царство; а чадата / поданиците на царството ще бъдат изхвърлени във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби.“ (Матей 8:11,12)

Кои са неверниците е загатнато в Матей 25:14-30 и Лука 19:12-27.
Исус разказва притча.
Благородник заминава да получи царска власт. Поданиците му не го обичат и правят опит да му попречат. Той подкупва неколцина придворни, като им раздава пари да търгуват. Обещава им, че всеки ще получи власт над толкова повече градове, колкото повече е припечелил за бъдещия цар. Връща се, вече новопроизведен цар, и им потърсва сметка. Само един има доблестта, след като добре познава жестокостта на господаря си, не само да не изпълни нареждането му, но и да го изобличи в лице: "...задигаш това, което не си вложил, и жънеш, което не си посял". Царят, поставен на тясно, признава, че е жесток грабител, но заповядва да го хвърлят в "външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби". А онези, които не са го искали за цар биват изклани...

Не са ли тъкмо евреите, потомци на Авраам, въпросните неверници, които не само че не го признават за Бог, но и го обвиняват в богохулство? …

 

Дали имат основание моите констатации, остава всеки сам да провери и тогава да отсъди по съвест.

[ДАНАИЛ ХРИСТОВ]

Сбъркал ли е Исус Христос в неговото пророчество за Второто му пришествие?

 

Думите, с които Исус пророкува своето повторно идване на земята, са дълбоко впечатляващи – противоречиви, объркващи и неосъществени.
Неговото пророчество посочва не само епохата, но и по кое време на денонощието ще се осъществи пришествието му:
Поколението, към което принадлежи той, няма да се размине с великото събитие (Матей 24:34;  Марк 13:30). Учениците му няма да са успели да обходят всички Израилеви градове, за да проповядват Новия Завет (Матей 10:23). Някои от тях „никак няма да вкусят смърт докле не видят Човешкия син идещ в царството Си.“ (Матей16:28)
Накрая, преди да се възнесе при своя Небесен Отец, попитан от Петър какво ще стане с любимият му ученик Йоан, Исус отвръща:
-    Ако искам той да остане, докато дойда, това какво те засяга? (Йоан21:22)

Самият Павел е възприел буквално пророчеството на Исус за времето на второто му идване и му е повярвал напълно. Апостолът пише на християните от Солун:
„Понеже сам Господ ще слезе от небето с повелителен вик… ние, които сме останали живи, ще бъдем грабнати… в облаците да посрещнем Господа във въздуха; и така ще бъдем всякога с Господа.“ (1Солунци 4:15-17)

Когато предсказва в коя част на денонощието и в какъв облик ще се появи отново, Исус вече не е така категоричен.
Това може да стане денем, по царски. Той ще пристигне в царството си на небесни облаци със сила и голяма слава (Матей24:30; Марк13:26; Лука21:27). Ще е съпроводен от своите ангели и от славата на неговия Отец (Матей16:27,28).
„А когато почне да става това, изправете се и подигнете главите си, защото изкуплението ви наближава.“ (Лука21:28)

Пророчеството има и нощен вариант.
Тогава събитието ще се извърши потайно и изненадващо, както действат крадците.
Павел напомня на Солунците:
„А за годините и времената, братя, няма нужда да ви се пише; защото вие добре знаете, че Господният ден ще дойде като крадец нощем.“ (1Солунци 5:1,2; 2Петрово 3:10)
Макар да звучи абсурдно, това не е измислица. Самият Исус казва, че в своя ден той ще бъде видим също както всяка мълния, която осветява нощното небе от единия, до другия му край (Матей24:27, Лука17:24).

Макар Новият Завет да си противоречи относно въпроса, по кое време на денонощието Исус ще дойде и как ще дойде, няма двусмислие в думите на Исус относно времето на Второто му Пришествие. „Спасителят“ не оставя никакво съмнение, че е повярвал напълно в истинността на внушението (вероятно от Небесния Отец), че повторното му идване ще се осъществи скоро след неговото разпятие, възкресение и възнесение – докато неговите съвременници са още живи.

Объркването и заблудата в случая не са екзегетичен въпрос. Те произлизат от факта, че последователите на учението не могат да допуснат Исус да е направил грешка, още по-малко, да е бил жертва на лъжливи внушения. Затова оттогава до днес, в продължение на двадесет века, всяко едно поколение от вярващи очаква да стане свидетел и участник в това събитие. И не е само първите християни са били подтиквани да продадат или да се откажат от техните къщи, имоти и работни места, за да са готови за този празник така, както учителят е препоръчал (Матей 19:21).

Редактирано Ноември 3, 2015 от ДАНАИЛ ХРИСТОВ

[ДАНАИЛ ХРИСТОВ]

Изявената тук моя позиция не получи компетентно и стойностно възражение. Вместо това – заучени догматични постановки и неуместни цитати, лични нападки и оскърбления, обвинения за кражба на души и печелбарство.

С моите писания аз изобличавам този, който от хиляди години краде душите на хората – на вярващите, като ги вкарва в заблуда, и на невярващите, като ги отблъсква с безумията си.

Някои черти и действия, които Библията приписва на Бога, както и поведението на църковници и вярващи, са наистина отблъскващи. Но това не дава достатъчни основания да се твърди, че няма Бог. Никой не е доказал, че Той е несъществуващ обект. Няма основания старанията да се постигне яснота за съшността на Бога да бъдат поставяни наравно с маниакалността.