Веригите мачкат малките аптеки

[Last roman]

Веригите мачкат малките аптеки

Аптечки срещу големи вериги, магистър-фармацевти срещу здравни търговци. Войната за надмощие в аптечния бизнес става все по-ожесточена заради огромния финансов залог. По данни на анализаторската компания IMS Health близо 2.3 млрд. лв. са лекарствата, продадени през аптеките само през миналата година. Въпреки това от положението са доволни само големите, докато малките са принудени да бъдат много гъвкави и комбинативни, за да оцелеят. В страната работят над 3600 аптеки, само че много от тях нямат достатъчно клиенти, тъй като са буквално "задушени" от "верижната реакция". У нас на обект се падат средно 1982 души срещу 3600 за Евросъюза. Наистина аптеките правят обороти между 35 000 и 625 000 лв. годишно, но над две трети от парите минават през веригите, докато за самостоятелните играчи мотото е - "каквото остане". Като в много други сектори от икономиката пазарът се концентрира, защото по-големите структури действат по-оптимално, получават по-големи отстъпки от дистрибуторите, а някои са "затворили кръга" със собствени мрежи за производство и разпространение на медикаменти.

Веригите настъпват все по-агресивно и

окупират най-апетитните райони

в София, Пловдив, Варна и Бургас, докато малките "по неволя" се изтикват към периферията. За клиентите изборът не е голям. Те отиват при кварталния фармацевт, където надълго и нашироко ще им обяснят какво е предписал лекарят, как да се взема и какви са алтернативите, но сметката ще е с 5-10 лв. отгоре. Другият вариант е да вземеш картата за отстъпка и да отпрашиш към най-близкия мол с огромната аптека, приличаща повече на козметичен магазин, където млади девойки те гледат с недоумение, ако решиш да поискаш нещо различно от аспирин. От доста време насам експерти изтъкват, че пазарът е разпределен неравномерно - свръхконцентрация в големите градове, а в малките няма кой да обслужва хората. Апелираше се за създаване на Национална аптечна карта, която да покаже реалните нужди, за въвеждането на критерии къде може да се открива аптека, за мораториуми за новите обекти... Но нищо такова не се случи.

Междувременно веригите стават все по-изобретателни, влязоха в моловете, пускат редовно каталози с промоции, организират събития, изобщо измислят всевъзможни търговски трикове, за да съберат повече купувачи. Най-динамично се развиват нещата в столицата заради около двата милиона потенциални клиенти. Много аптеки мерят силите си на това "поле", но като че ли най-големия пай лапат "Ес Си Ес франчайз", "Марешки", "Субра", "Медея" и "Ремедиум". Трудно е да се каже колко точно печелят въпросните конгломерати, тъй като отчетите им в Търговския регистър са стари или въобще липсват. Но ако се доверим на изнесените цифри, излиза, че положението и при тях не е розово.

"Ес Си Ес франчайз" имат над 30 аптеки

в София, разположени на ключови локации както в крайните квартали, така и в идеалния център. Освен това те оперират в моловете, магазините на "Кауфланд" и "Пикадили" и в поликлиниките. Аптеките им са големи по площ, предлагат пълна гама лекарства и медицинска козметика и правят големи обороти. В национален мащаб обектите на "Ес Си Ес франчайз" са около сто и четиридесет. Компанията беше създадена в средата на 2007-а, обединявайки в едно марките "Санита", "Сейба" и "Софийски аптеки", които имаха финансови проблеми. Според данните от Булстат нейни равноправни собственици са търговското дружество "Средец" и "Донев Инвестмънтс" на фармацевтичния бос Огнян Донев. От последния публикуван баланс за 2012-а става ясно, че фирмата е приключила годината с натрупана печалба от 219 000 лв., което е повече от скромно за такъв голям бизнес.

Много трудно е да се "хванат спатиите" и на Веселин Марешки, който има над 200 аптеки из цялата държава, от които тридесетина в столичния град. Предприемачът работи предимно на франчайз и никъде по документи не се води собственик. Той

отдавна е закрил фирмата "Марешки-Веселин Марешки"

за търговия на дребно с фармацевтични стоки, но касова бележка от негова столична аптека отвежда към "Фармтрейд София" ООД. Собственици на въпросното дружество са майката на Марешки - Веска, съпругата му Светлана и двете му деца - Веселин и Александра. За 2013-а "Фармтрейд София" има над 3.26 млн. лв. приходи от оперативна дейност, но след "тегленето на чертата" отчита някакви си 12 000 лв. печалба. От документите излиза, че фамилия Марешки продава лекарства на тяхната нетна стойност почти без никакви маржове.

Компанията "Субра България", която държи аптеките "Субра", по документи е собственост на лихтенщайнската АД "Субра". Но реално аптеките са на Тодор Дочев, създателя на дистрибутора "Калиман РТ" и на веригата аптеки "Сейба". Той е един от основоположниците на концепцията "аптека в мол", като първите му обекти бяха във Варна и Бургас. В София "Субра" има 13 аптеки, които по правило са с голяма площ, невинаги работят със здравната каса, но са на ключови локации с голям поток клиенти и предлагат широк асортимент медицинска козметика и хранителни добавки. Една от най-оборотните е в "Бизнес парк София". Иначе "Субра" има добър онлайн продуктов каталог и предлага клиентска карта за до 15% отстъпки от цените на продуктите си.

Аптеките

"Медея" са "разхвърляни" като собственост

на няколко компании под името "Медея Фармако", които са с различни номера. Веригата е основана от руския гражданин Андрей Андреев и синовете му и е една от най-бързорастящите. За последните две-три години "Медея" почти е утроила обектите си, които сега са 33 в София и един в Кюстендил. Стратегията на "Медея" е да се купува имота, в който се продават лекарствата, а не да се наема. Аптеките са на комуникативни места, предимно в центъра на столицата и кварталите "Лозенец" и Младост".

Списъкът на "големите" се затваря от "Ремедиум" на Николай Костов, който е и председател на Асоциацията на собствениците на аптеки. Това е единствената голяма верига, която декларира над 13 млн. лв. брутни приходи от продажби и 337 000 лв. чиста годишна печалба. Обектите на семейство Юлия и Николай Костови са първите, които въвеждат модела "здравен магазин", в който освен лекарства започват де се предлагат серии елитна козметика, хранителни добавки и детски продукти. Аптеките им са посещавани от повече от 90 000 софиянци месечно, а уеб сайтът на групата поддържа онлайн търговия, пълна ценова листа на продуктите и промоционални каталози.

На столичния пазар скоро вероятно ще се появи още един голям играч, тъй като холдингът "Софарма Трейдинг" излезе с нова концепция за аптеки с марката SOpharmacy. Те ще залагат на подготвени кадри, които могат индивидуално да съветват и консултират пациентите. Първите два пилотни обекта се появиха в столичния квартал "Лозенец", както и в Пловдив. Интересното е, че един блистер аналгин в SOpharmacy струва 0.79 лв., в аптека "Феникс" на стотина метра разстояние той е със стотинка по-скъп, а "Марешки" изобщо не продават класически аналгин и вместо него ти пробутват генералгин. В "Марешки" имат и най-хитрата стратегия да те накарат да вярваш, че си ударил промоцията. Въпросният генералгин е с цена 1.10 лв. блистера, което е малко абсурдно, тъй като аналогът не може да е по-скъп от оригинала. Наистина аптеката ти дава 29.41% отстъпка и уж спестяваш 32 стотинки, а всъщност накрая плащаш 0.78 лв., колкото струва и аналгинът.

Разбира се, ценовите стратегии на веригите аптеки са различни. Но като цяло е валидна максимата, че отстъпките следват ниските цени и оборотните лекарства, а скъпите илачи и елитната козметика рядко "ги хващат" намаления.

http://www.banker.bg/upravlenie-i-biznes/read/verigite-machkat-malkite-apteki

[КГ125]

Това никак не е добре !

[Perkūnas]

Като препатил клиент на две от изброените вериги повече никога да няма да прекрача прага на техен обект. Липса на компетентност у продавачите, отношение към клиента - като към роб-полуидиот, отказ за възстановяване на парите при върната неотваряна опаковка и представен касов бон (и то на същия ден!). А бяха ми продали погрешно лекарство. Попадох жалба в КЗП, но оттам - нищо!

То и в САЩ повечето аптеки са вериги, но отношението към клиентите е сигурно съвсем друго!

Да не говоря, че съм носил за болни познати в България медикаменти, купени от Германия, които в българската верига не се продават, а се доставят на петорна цена (защото ги нямат, а и е вероятно да пробутат някакъв заместител от Украйна или Хърватия). Така че цените им (като изключим женската козметика) изобщо не са ниски!

[Last roman]

мдам, във веригите много често не работят магистър-фармацевти, а лекарствата се отпускат от помощник-фармацевти или лица, които нямат необходимото образование. От друга страна повечето вериги у нас се ползват с политическа протекция. Всичко това в ущърб на пациента, разбира се. Но българия е държава на монополите и всички правителства от 10-тина години насам провеждат политика за узаконяване на вертикалните структури и веригите аптеки. Така че резултатът е налице.

[Last roman]

Пътеводител на галактическия пациент

Случвало ли ви се е да влезете в аптека и там да ви посрещне:

⦁ Специалист на средна възраст, който гледа като пинчер зад блиндирана врата.

⦁ Приветлив млад специалист, който съмнително прилича на 20-годишен, ама като си отвори устата отлитат всякакви подозрения, че е гений във фармацевтичната наука, дипломирал се за две години.

⦁ Надъхана девойка, квинтесенция между любезност и агресия, за която се оказва, че не й дреме особено за сополивия ви нос, но ако се наложи, би ви убедила, че новият крем/емулсия/балсам за лице с хиалуронова киселина/Q10/охлюви не само ще отпуши носа, който ви мъчи от седмица, но и ще ви направи по-дипломатичен, по-тактичен и по-прозаичен.

⦁ Изобщо човек в бяла престилка, който се държи сякаш сте му длъжни и когото сте огорчили дълбоко, тъй като сте прекъснали играта му на судоку, кръстословицата, Фейсбука или друго важно за здравеопазването дело.

И на мен. Аз обаче няма да си позволя да критикувам фармацевтите, затова нека погледнем ситуацията през икономическа призма.

На пазара през последните години навлизат нови търговски вериги, а старите увеличават броя на обектите си като закупуват/наемат терени. Търговската номенклатура в този тип обекти е развита не само на ширина (видове стоки) , но и в дълбочина.

Това означава, че всеки артикул е в няколко разновидности, дори и от различни производители. Тази особеност на търговията води до по-пълно задоволяване на вкусовете на потребителите и до спестяване на време при извършване на покупката.

Като в много други сектори от икономиката, пазарът се концентрира, защото по-големите структури действат по-оптимално, получават по-големи отстъпки от дистрибуторите, а някои са "затворили кръга" със собствени мрежи за производство и разпространение на медикаменти.

Появата на нови и нови вериги и техни обекти е прекрасна (на пръв поглед) възможност за пациента, но не и за фармацевта. Защото по този начин той цял живот е принуден да работи за някого другиго и е почти лишен от възможността да създаде своя собствена аптека, която да управлява както намери за добре, да намери „своите" пациенти и подход към тях, да развива себе си.

Дали искам държавата да регулира това? В абсолютно никакъв случай! Простичкото ми желание е да се замислим какви биха били причините (освен изброените горе) за огромната разлика в цените между голямата верига и малката. Нищо повече. (Подсказка: сред родните предприемачи думата „бизнес" е синоним на „пране на пари").

Сега ще си позволите ли да се сърдите на фармацевта, че ви е погледнал лошо и не разбира каква е тая революционна хранителна добавка с екстракт от скункс, дето сте чули за нея от д-р Папазова/Мадлен Алгафари/Робин Кафалиев, че даже си и позволява да се подсмихва тактично, докато ви слуша? И аз така си мисля.

Да си представим пазаруването във верига. Вариантите за обслужващия специалист срещу вас са два - не му пука и няма да ви поздрави, дори и да сте излезли от мозъчна операция и от главата ви да стърчат жици, или усърдно се опитва да ви пробута нещо, което рекламират по телевизията.

И в двата случая това се случва, защото този човек е нает, стои си там за заплатата и нищо кой знае какво не може да му се случи. Дори и да бъде уволнен, ще намери работа другаде.

Е да де, ама когато една от ключовите за здравеопазването професии е приравнена със чиновническата, последствията не са красиви.

Да обърнем внимание и на рекламата. Във веригите и не само там тя е навсякъде, под всякакви форми.

Фармацията, както впрочем и медицината, не е бизнес за милиони. Или поне не би трябвало да бъде. Да се опитваш да въздействаш по маркетингов път (с ясното съзнание, че единственото, което целиш е продажба) на болен човек е дълбоко грешно и неморално. Това е здравеопазване, бе, хора! Едно е да подлъжеш някого, че има нужда от нови чорапи, съвсем друго - от още лекарства.

И за да излезем от дълбокия философски катарзис със нравоучителен привкус, казвам защо шансът това да ви се случи в неверижна аптека е много по-малък. Защото фармацевтът там си пази репутацията и не му е през панделката как се чувствате, докато сте в неговия обект, намирате ли обслужването и компетентността на ниво и т.н.

Конкуренцията е това, което създава истински качествените услуги в пазарни условия, а именно веригите, които уж са еталонът за свободна икономика в здравеопазването, я съсипват.

Защото, може и да се странно, но аптеката не е хипермаркет или магазин за козметика, а здравно заведение. А изключения от правилото винаги има, включително и в малките аптеки, но те обикновено го потвърждават.

http://www.webcafe.bg/id_357553163

[Last roman]

Стани моя аптека

Как Веселин Марешки превзе фармацевтичния бизнес

 

 

- Множество сигнали има срещу собственика на най-голямата верига аптеки в България

- Бизнесменът и хората му оказвали натиск върху съседните обекти да пазаруват от склада им, за да не отворят аптека с ниски цени, която да съсипе бизнеса им

- Специализираната прокуратура не откри престъпление в това и препрати преписката в Комисията за защита на конкуренцията

Страх. Това е обяснението, с което от години фармацевтите се оправдават, че не могат да противодействат на превземането на бизнеса им от най-голямата верига аптеки в България – на бизнесмена Веселин Марешки.
Този страх е донякъде оправдан: до момента конкурентите почти не са печелили битките срещу Марешки, защото зад него винаги е стояла една или друга държавна институция, а опитите им за справедливост са свършвали с натиск върху собствения им бизнес.

Последният пример е от миналата седмица. Оказва се, че специализираната прокуратура две години е разследвала Марешки и двама негови служители за организирана престъпна група, принуда и приготовление за престъпление. Подозрението е било, че те са оказвали натиск върху конкурентните аптеки да пазаруват от търговеца на едро от групата "Фармнет", като са им отправяли предупреждения, че ако откажат, до техните аптеки ще бъдат отворени конкуренти обекти с логата "Супер нова" за Северна България и "Лидер" за Южна България. Двата бранда са собственост на Марешки, а заплахата към конкурентите е била, че тези обекти ще продават лекарства на ниски цени и ще унищожат бизнеса на действащите аптеки.

Специализираната прокуратура събира свидетелски показания, но в крайна сметка решава, че става въпрос за нелоялна конкуренция и препраща материалите в Комисията за защита на конкуренцията. Именно от нейно съобщение стана ясно, че започва производство за нелоялни практики в аптечния бизнес. Кои са засегнатите аптеки не е ясно, нито пък има посочени други подробности от разследването на обвинението. 

Както обикновено, секторът е уплашен да свидетелства срещу бизнесмена. Причината този път е, че има очаквания Марешки да влезе в парламента, да бъде коалиционен партньор на ГЕРБ и да си върне влиянието върху лекарствената агенция, която на практика регулира цялата верига от производство, внос, дистрибуция и търговия с лекарствата.

Патентът на Марешки

В съсловната организация на фармацевтите – Български фармацевтичен съюз, от години всеки ден валят сигнали за практиките на веригата "Марешки" и търговеца на едро с лекарства от групата "Фармнет". Много малко от тях обаче се превръщат в стигат до прокуратурата.

Сегашното разследване за нелоялна конкуренция ще бъде второто срещу Марешки от антимонополния регулатор. През 2005 г. КЗК го глоби за продажба на лекарства на занижени цени, но Върховният административен съд отмени решението й.

Рекламата в здравния сектор е забранена и по закон никой няма право да твърди, че лекува най-добре или продава най-евтините лекарства. Тази забрана обаче досега не е спряла най-агресивния играч в бранша да промотира аптеките си като място, където пациентите могат да намерят медикаменти на най-ниските цени и да не е глобен за това.

През 2003-2004 г., когато веригата аптеки "Марешки" работи само в Северна България, конкурентите му подават сигнал в КЗК, че аптеките му не само се рекламират, но и наистина продават лекарства под себестойността, на която са ги придобили, за да привличат клиенти. Наложената глоба от 30 хил. лв. се отнася за шест аптеки, които според доказателствата, събрани от комисията, не са начислявали законната търговска надценка, а дружеството не е работило на печалба и е продавало на цени, на които получава стоката. Глобената компания обжалва решението на КЗК във ВАС с мотив, че е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и то е отменено. 

Жалбите и сигналите до институциите не спират бизнесмена. Само няколко години след това, през 2010 г., той вече притежава най-голямата верига аптеки в България и един от четирите най-големи търговци на едро с лекарства – "Фармнет" (бивш "Хигия"). През 2016 г. аптеките вече са около 400, а търговецът на едро все така е един от четирите с най-големи обороти на пазара. Това е въпреки законовата забрана за над 4 аптеки на един собственик, като те са разпръснати в отделни фирми.

Без да обявява публично колко от действащите аптеки е придобил, маниерът на бизнесмена през цялото време е бил един и същ. Практиката е отварянето на аптеки "Марешки", които поддържат много ниски цени на лекарствата, на метри от добре разработени аптеки. Ефектът е, че нарочената аптека или затваря или продава бизнеса си на Марешки или започва да пазарува от неговия склад.

"Пристигат в аптеката ти служители, на чиито визитни картички пише отдел "Експанзия" – "Аптеки Марешки", и ви предлагат да работите с тях или да им продадете аптеката си, тъй като в противен случай ще открият до вас аптека с размазващо ниски цени. На места, на които това се случва, ако някой не се чувства стабилен на пазара, предпочита да продаде бизнеса си. В много случаи тези, които започнат да пазаруват, без да искат предоставят търговска информация и отново получават бизнес предложение да се продадат или да останат да работят за веригата", разказва Антон Вълев, председател на Националната аптечна камара. Той допълва, че на самия него са му предлагали да продаде бизнеса си, че е носил визитните картички в парламентарната здравна комисия заедно с жалби за подобен натиск върху колеги. 

Малко държавен рекет

"Законодателят нищо не направи, защото или не ги интересува, или имат интерес това да съществува. За всички беше важно да има ниски цени на лекарства за болните хора, въпросът беше как се получават тези ниски цени", допълва Вълев. Според него първата причина за цените е икономията от мащаба и пазара, на който работи Марешки (виж допълнителния текст).

"Подавали сме много сигнали и за формирането на цените, и за нелоялна конкуренция, включително имахме сигнали, че пред аптеките се изпращат представители на веригата да раздават листовки, давали сме показания за натиск за пазаруване и за съсипването на бизнеса на определени аптеки, давали сме сигнали и в прокуратурата, и в МВР, и в посолствата, но всички казваха, че няма нарушения", коментира проф. Илко Гетов, председател на Българския фармацевтичен съюз. Засегнатите фармацевти обаче отказват да говорят, защото се притесняват, че ще имат неприятности.

При първото правителство на Бойко Борисов и при Пламен Орешарски двамата изпълнителни директори на Изпълнителната агенция по лекарствата, която контролира фармацевтичните компании, дистрибутори на едро и аптеките и от която пряко зависи бизнесът им, бяха назначения на Марешки. Не само това, в самата агенция бяха назначени лелята на бизнесмена и бивши негови служители, които отговаряха директно за инспекции в аптеките.

Резултатът от тяхната дейност са 13 затворени аптеки и хиляди глоби. По това време аптеките бяха затваряни изцяло за нередности извън лекарствения закон - например, че рампата за инвалиди не е трайна, а временна конструкция. След ерата "Марешки" всички засегнати аптеки заведоха дела срещу ИАЛ и получиха обратно лицензите си.

"Беше един дълъг период на терористични проверки срещу колегите. Имаше случай с проверка в Добрич, в която служителите на ИАЛ бяха изпратени, за да стоят там цял ден, без нищо да правят, само да гледат как работят и да е ясно, че идва от Марешки. Като цяло се използваше и чисто административният, и чисто търговският канал за сплашване на конкуренти и много колеги не издържаха и продадоха бизнеса си", казва Вълев. Той припомня, че никой от бизнеса не се е осмелил да подаде сигнал срещу безобразията на хората на Марешки, с изключение на сегашния директор на агенцията. От прокуратурата не отговориха дали тези сигнали са довели до дела.

Оставете ме на мира!

"Капитал" изпрати въпроси на Веселин Марешки дали съществува такъв маниер на работа във фирмите му. Попитахме колко сигналаса подали от съсловната организация срещу него, как си ги обяснява и какви са резултатите. Отговорът беше, че "няма коментар върху въпросите, зададени по този начин, защото в крайна сметка прокуратурата се е произнесла по казуса и нямаме какво повече да коментираме."

 

Защо са ниски цените на Марешки В неговите аптеки се продават основно лекарства на здравната каса, а според секторния анализ на КЗК от края на миналата година, през веригата минават около 32-33% от тези продажби. Междувременно бизнесменът прави и още една иновация на пазара – мобилни пунктове на аптеките си в селата – там един човек събира рецептите, пазарува в града и връща лекарствата. Пунктовете и продажбите на лекарства от нефармацевт не са разрешени по закон и БФС подава множество жалби срещу тях, но тъй като са удобни за малките населени места, институциите не предприемат нищо срещу тях. Причината е, че изглежда неудобно да не решиш въпроса, а в същото време да глобиш този, който снабдява селата с лекарства на ниски цени, макар и в нарушение на закона. "Веригата има различни ценови политики – обикновено тя продава почти всички лекарства на ниски цени, докато навлезе на пазара, след което продължава да продава 100-те най-търсени лекарства на ниски цени, а при останалите ги нормализира", обяснява Антон Вълев. Ниските цени според него се постигат веднъж от икономията от мащаба и втори път от използването на аптеката и витрините й като място за експониране и реклама на лекарства без рецепта, хранителни добавки и др. Той упреква за това фармацевтичните компании, "които се съгласяват на всякакви условия и отстъпки, за да могат да влязат във всички аптеки от веригата". Според фармацевти другите възможни начини за ниските цени са укриване на ДДС и деклариране на ниски заплати на персонала. За първото обаче няма никакви данни за нередности. Във втория случай веригата е известна с ниските заплати, които декларира, като в повечето случаи те са под осигурителния праг за сектора.   http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2017/01/28/2906748_stani_moia_apteka/

Редактирано Януари 29, 2017 от Last roman

[Skubi]

Ще разрешат и в суперите и бензиностанции да продават някои продукти наскоро....Ще има и алтернативни на по-ефтина цена но те не струват нищо....Например сега тук вървят рекламите на ТЕВА, че техните продукти съдържат същите компоненти като другите но са много по-ефтини....Боклук направо...

 

На един хуморист му беше казал лекарят:

-Дай Боже здраве да има и много болни!

 

[veneta.ivanova]

Аз не пазаря от големите вериги аптеки. Намерих си едни много хубави  https://valeta.bg     аптеки.  Те са много  заредени. Имат много хубав онлайн магазин и интересен блог. Даже съм попадала на по-ниски цени при тях отколкото при големите вериги, които казват че работят с най-ниските цени. Така е и с големите хипермаркети.

Редактирано Април 15 от veneta.ivanova