За турбо-паметниците на Балканите

[Last roman]

На Балканите все още строят паметници, напомнящи на нещо средно между Холивуд и Мадам Тюсо. Там изгарят от желание да се сдобият с престижни емблеми - ако може като западните, ама да излезе по-евтинко, пише И. Дичев.

Не споделям нагласата на онези образовани елити, които употребяват понятието "кич", за да изразят презрението си към простодушния народен вкус. За мен кичът е нещо много по-важно: той задава посоката на глобалната имитация в модерния свят.

Как протича този процес ли? Първо, определени културни емблеми натрупват международен престиж благодарение на човешкия и медиен обмен, а най-вече - заради постепенното превръщане на планетата в единна икономическа система. Престиж означава астрономически цени, сложни естетически тълкувания, масов туристически интерес. В този нов, взаимообвързан свят цениш не онова, което изразява дълбоки ценности на твоята собствена култура. Цениш нещо, което другите ценят. На следващия етап онези периферни народи, които не са успели да натрупат богатства и авторитет, пожелават сами да се сдобият с престижните емблеми и така да се присламчат към другите. Ама ако може да излезе по-евтинко. И постъпват точно като бедните граждани навсякъде по света: понеже не могат да си позволят пътуване до Венеция, те украсяват хола си със светеща гондола. "И ти можеш" - това демократично обещание се реализира тъй да се каже естетически: и ти можеш да придобиеш емблемите. Междувременно изместването на красивичката форма от мястото и смисъла й я прави повърхностна, сладникава, безсмислена.

Производството на кич като културна политика

Балканите – най-старата периферия на модернизираща се Европа – вече повече от век въздигат производството на кич в културна политика. Да се изтрие омразното наше и да се догони престижното чуждо – ето сърцевината на националното строителство тук. Сред арсенала: бронзови владетели на кон и съветски генерали (за съответната част на региона), оперни зали в бароков стил и академична живопис, национални митове и национални поети-митотворци. Вносните емблеми, пренесени в една по-различна реалност, добиват един леко декоративен привкус – например тържественият бароков парламент в Тирана, където до 90-те нямаше особено интензивен парламентарен живот, или пък монументалната Гръцка национална банка, която отново и отново балансира на ръба на фалита.

И Македония се опитва да си извоюва място под слънцето на историята

Някои индустрии на кича имат по-сложна траектория: Западът е открил на мястото някакви специфики, които местните хора припознават като печеливши и започват гордо да връщат на същия този Запад като стока за износ. Гръцката античност и турският Ориент, открити от образована Европа през 19-ти век, стават обект на масови индустрии. Ще ги последват румънският фолклор през 30-те и българският през 60-те. Ще кажете: какво по-автентично от фолклора? Работата е там, че моделът на самофолклоризиране е внесен пак от Запад - във времето на немската романтика. Туристическите народи на периферията бързат на ускорени обороти да имитират направеното от другите, първо под ръководството на идеологическата държава, после – увлечени от печалбарството на прехода.

Паметникът е много специален случай на кичозното пренасяне на празни от съдържание форми. България например, където съветската армия не беше произвела нито един изстрел, се покри с монументи на "освободителите", буквално имитирайки сталинския канон. Последваха ги хайдути, ханове, всевъзможни илюстрации от учебника по история, догонващи едни или други традиции, отдавна изоставени от Западна Европа. Известно време имитацията вървеше най-вече по линия на национализма: ние сме горда нация като европейските – нищо, че не уважаваме институциите и презираме интелигенцията си. Затова пък можем да имаме свъсени герои по площадите.

Сръбският Роки и босненският Брус Лий

Ивайло Дичев, професор по културна антропология

Новата епоха насочи индустрията на кича към комерсиалното. Вместо да се мъчат да наподобяват високите образци на героичната модерност, балканците все по-охотно се впускат да имитират популярната култура. В Скопие разходката от гарата до моста над Вардар и чаршията ви превежда край вероятно най-отрупаното с монументи на квадратен метър пространство в света. Стилистиката на "антиквизацзията" е нещо средно между Холивуд и Мадам Тюсо. Целта на младата държава е да си извоюва място под слънцето на историята между трима ревниви съседи, които я обявяват за част от себе си. Всичко това е придружено от барокови орнаменти от стиропор, залепени върху социалистическите блокове, цвето-музикален фонтан под Александър Велики и триумфална арка, каквато вече е била вдигната през 1936-та в "малкия Париж" - Букурещ.

И, разбира се, във всеки един от тези случаи политическата мотивация на кметове или неправителствени организации се преплита с желанието на медиите да привлекат глобална аудитория, а на бизнесмените - да си направят реклама. Колкото по-идиотско е начинанието, толкова по-голям е интересът. Така скулптурата на Роки вкара скромното сръбско селце Житище в глобалните новини, а местният спонсор, производител на пилета, чиито агенти се разхождаха с пилешки маски сред журналистите в деня на откриването, си набави нечувана реклама.В Косово бившият американски президент Бил Клинтън, бомбардирал Сърбия, бе почетен с цяла статуя, която лично отиде да открие. А образите на Буш и Блеър са обект на музейно увековечаване. Самите сърби пък, преживели лудостта на няколко войни, се насочиха стилистически и тематично към глобалните герои на популярната култура. Село Житище се прочу със статуя на Роки от филма със Силвестър Сталоун. Тръгнаха да изобразяват Джони Вайсмюлер в родния му Чачак заради ролята му на Тарзан - един персонаж, който бил въплъщение на сърбина: започва с нищо в джунглата и оцелява. А със статуята на Брус Лий в босненския Мостар неуспешно опитаха да върнат времето назад, когато сърби, хървати и бошняци са били деца и са гледали филмите му. Обектът просъществува три месеца, преди да бъде вандализиран и махнат. След турбо-фолка и турбо-капитализма на 90-те се появи дори термин за новата мода: турбо-паметници.

Особеностите на българския кич

В България специфичен жанр на днешния балкански кич е масовият стоеж на крепости, финансирани с пари на Европейския съюз. Строеж значи: зъбери, бойници, кули, катапулти, измислена от проектантите местна легенда и всичко останало, което сме виждали по филмите. Истински крепости, само дето излизат по-евтинко, защото се строят масово и типово. 35 такива обекта са построени досега по съмнителни исторически хипотези и въпреки протестите на експертната общност. За повечето от тези крепости историята не е запазила дори име, камо ли планове. Обикновено става дума за усвояване на средства (често пъти по европейската Програма регионално развитие), а когато в дадена община се завъртят едни такива пари, печелят и строителни фирми, и експерти, и корумпирани чиновници, и кой ли не. Дали тези обекти ще донесат някакви приходи от културен туризъм или по-скоро ще натоварят общините с разходи по поддръжката им? Специалистите дълбоко се съмняват, че германският турист ще прояви интерес към подобна бутафория, където му се предлага да се маскира в средновековни дрехи и да се дуелира с жена си.

Един обикновен кладенец в Плиска

По-същественият въпрос е ролята на този комерсиален кич, дошъл да замести соц-идеологическия. Защо римски и средновековни крепости? Ами много просто: България опитва отчаяно да се представи за част от Запада, за наследник на Рим и християнството - така, както в социалистическия период се присламчваше към славянството. Да съхраняваш един замък през вековете, да го обитаваш, да го изпълваш с легенди – цялото това изпуснато време може в миг да се прескочи с кичозното евтино подобие, което спестява човешко усилие. Имитираш набързо няколко прости емблеми и историята е поправена, ти си се оказал като онези със славното минало. Е да, казват ви култур-популистите, но хората именно на това се радват. Те чудодейно са се отървали от балканската провинция, озовали са се право в сърцето на културата - такава, каквото я изобразява фентъзи-жанрът. Така кичът подчертава неравенствата в глобализиращия се свят: Кара ни да забравяме истинския контекст на живота си и да живеем в далечни декори, произвеждани масово от големите центрове.

Защо е така важен кичът на Балканите? Защото елитите са нелегитимни, често избутани на върха от поредната социална неразбория, без достатъчни местни ресурси да държат властта в една или друга сфера. Оттук идва и отчаяната нужда да се захванат за някаква чужбина, която да ги легитимира. Чуждата култура, сведена до сладникава, евтина форма, е един вид нашивка на пагона. Абсурдна като перуките, които носят съдиите в бившите английски колонии в Африка, за да спазват британската традиция.

http://www.dw.com/bg/%D0%B7%D0%B0-%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B1%D0%BE-%D0%BF%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5/a-18670451

[КГ125]

А, не! Тезата не може да се сподели, самоцелна е, необоснована е, слага в една торба различни неща и се отнася еднакво негативно към тях. Не стаа.

[Last roman]

статията много точно показва отношението към културно-историческото наследство у нас и на Балканите. За съжаление и в издънките ние не сме новатори, а само жалки имитатори. Както каза един министър на културата: "малко бутафорийка не вреди". Но дори и по отношение на бутафорията има доста да се учим от македонците

Редактирано Август 27, 2015 от Last roman

[КГ125]

Само че авторът набутва всичко в графата издънки.

[Last roman]

ми те са си издънки.

[КГ125]

Някои са. Сега може ли да сравняваш паметниците в Скопие с този на Самуил в София.

Няколкото кича - продукт на гепене на пари за проекти с нищо не омаловажават останалото. Ама нали всеки повод за атаки срещу бъларското е добре дошъл за либералната ентеуегенция..

[Last roman]

гепенето на пари е повсеместно. И именно това е поводът за 'атака'. Но патридиотичният кич явно е на сърце на голяма част от народа ни, ето защо ще виждаме все по-уродливи форми, принизяващи историческото ни минало до евтин циркаджилък.

[stinka (Rom)]

Романе, що ми изтри поста бе?

[Last roman]

поради факта, че спамиш.

[КГ125]

Трябва да се отделят нещата едно от друго. Иначе наличието на кич, което е безспорно, на определени места, дава възможност на хора с нагласата на автора да атакуват всеки опит за възраждане на "българското", а повечето са читави...

[Last roman]

дай пример за читаво възраждане на българското?

Щото авторът критикува конкретната бутафория и пране на пари.

[kall]

http://www.gatchev.info/blog/?p=1843

Старо е, но рекох да посъживя темата за един конкретен кичозен паметник...

Редактирано Август 27, 2015 от kall

[Stefan Iv]

А, не! Тезата не може да се сподели, самоцелна е, необоснована е, слага в една торба различни неща и се отнася еднакво негативно към тях. Не стаа.

Съгласен съм , че сатията е за боклука, а особено като е писана от лице представящо се за културен антрополог е два пъти повече за боклука. Всеизвестно правило е че културите развиващи се в периферията на дадена цивилизация винаги здраво я копират. Така че Балканите няма как да бъдат изключение от правилото. А това че Ивайло Дичев още не е разбрал този прост факт, т.е още не е открил топлата вода, си за негова сметка. Противопоставяне Запад-Балкани е изключително глупаво- видите ли на Запад всичко е прекрасно, а на Балканите всичко е кич. На Дичев му прави впечатление, че балканските народи като че ли копират повече стара Европа, а не днешна, но се опитва да го обасни по доста профански начин- елитите били нелигитимни и за това. Глупости на търкалета. Поредната дивотия на родната либерална интеуигенция. Истината е че днес западната цивилизация залязва и вече произвежда основно не култура, а шлака. Това интуитивно се усеща от периферията и тя копира неща от времената, когато западът беше износител на култура. За това се правят бутафорни замъци и паметници, а не артинсталации, опаковане на сгради и всякаква подобни квазикулутрни изпълнения. И в двата случая парите ще се усвоят, но в първия хората ще имат положително отношение, а във втория не. За това и местните елити постъпват така, а не защото били нелегитимни. Всъщност те са също толкова легитимни, колкото и западните. С тази статия Ивайло Дичев ни демонстрира едно слабо ниво, достойно са освиркване и подигравки.

[Perkūnas]

Внимателно, че навлизаш в опасни води.

Съгласен съм , че сатията е за боклука, а особено като е писана от лице представящо се за културен антрополог е два пъти повече за боклука. Всеизвестно правило е че културите развиващи се в периферията на дадена цивилизация винаги здраво я копират.

Иди да обясниш това на Божо Мощите, в чиито уста е все: Българите- по-по-най. А същият Божо е защитава като бесен всеки проект да се лее бетон и реди итонг по останки от стени.

Така че Балканите няма как да бъдат изключение от правилото. А това че Ивайло Дичев още не е разбрал този прост факт, т.е още не е открил топлата вода, си за негова сметка. Противопоставяне Запад-Балкани е изключително глупаво- видите ли на Запад всичко е прекрасно, а на Балканите всичко е кич. На Дичев му прави впечатление, че балканските народи като че ли копират повече стара Европа,

У нас има предостатъчно стара Европа, но тя е оставена на произвола на стихиите - като се почне от безбройните средновековни църкви (без покрив и врата), които се рушат от дъжда, и стигне до централните градски зони на София, Варна, Русе и.т.н. (или поне онази част от тях, която не е вече заета от кооперации-стиропорки). На тази стара Европа й е нужна поддръжка и ремонт, а не трупане на паметници с "рентгенови очи" из малкото останали зелени площи в градовете.

а не днешна, но се опитва да го обасни по доста профански начин- елитите били нелигитимни и за това. Глупости на търкалета. Поредната дивотия на родната либерална интеуигенция. Истината е че днес западната цивилизация залязва и вече произвежда основно не култура, а шлака. Това интуитивно се усеща от периферията и тя копира неща от времената, когато западът беше износител на култура.

Това е невъзможно. Защото у периферията първоначално липсва "културно мерило" и тя винаги здраво копира центъра. Нали затова е периферия, а не център.

За това се правят бутафорни замъци и паметници, а не артинсталации, опаковане на сгради и всякаква подобни квазикулутрни изпълнения. И в двата случая парите ще се усвоят, но в първия хората ще имат положително отношение, а във втория не.

Артинсталациите и опаковането на сгради имат определен срок на съществуване. Те не са предвидени да бъдат увековечавани. Лошото при бутафорните замъци е, че завинаги повреждат (и то непоправимо) обекта, върху който е излят бетонът. В един момент те просто ще станат ненужни, изчерпвайки забавно-развлекателния си ресурс. Абсолютно същото ще се наблюдава и при спорните зали, които никнат като гъби след дъжд из села и махали, които след 4-5 години максимум ще тежат като воденичен камък на врата на селския кмет.

За това и местните елити постъпват така, а не защото били нелегитимни. Всъщност те са също толкова легитимни, колкото и западните. С тази статия Ивайло Дичев ни демонстрира едно слабо ниво, достойно са освиркване и подигравки.

С действията си по стимулиране на бутафория, тези елити могат да достигнат до необратимата точка на нелигитимност и да бъдат пометени от турбуленции във времето.

Редактирано Август 29, 2015 от Perkūnas

[КГ125]

Само дето евтиното тричке на либерастите е да нарекат всичко бутафория и то от позицията на неква си висша оправомощена неизвестно от кого взезнаеша интелигенция.

Киритикарство, деконструкция, дрън дрън ярина. Най-накрая ще деконструират и себе си, както казва нашият Южняк. ))))

[Stefan Iv]

Само дето евтиното тричке на либерастите е да нарекат всичко бутафория и то от позицията на неква си висша оправомощена неизвестно от кого взезнаеша интелигенция.

Киритикарство, деконструкция, дрън дрън ярина. Най-накрая ще деконструират и себе си, както казва нашият Южняк. ))))

Българските либерали са също една бутафория тясно свързана с копирането на центъра. Естествено те не осъзнават какво критикуват и няма как, защото не са либерали в истинския смисъл, а само един ретранслатор. Проблемът не е в Балканите. Когато една цивилизация тръгне стремглаво към пропастта у периферията настъпва смут, който между впрочем също е копиран от центъра. Там също има умни хора виждащи пропастта. Както съвсем правилно отбеляза Перкунас, у периферията няма културно мерило и за това всичко се копира в много случаи доста аматьорски. Та с две думи разнобоя в самата западна цивилизация - а сега накъде- е представен и унас. На една страна са т.нар либерали, а от другата страна са т.нар. националисти. Естестевно на националистите им допада стара Европа и за това подражават на нея. Либералите копират западните оригинали и громян национализма, като нещо остаряло, упадъчно и лошо. За това и Ивайло Дичев ехидно се присмива че паметниците били нещо остаряло. Той едва ли разбира, за какаво всъщност става въпрос. При националистите разбира се нещата са ясни, ние сме по-по-най. Божидар Димитров изпълнява много добре ролята си. Не виждам за какво го оплювате, той не е учен, а агитатор. Що се отнася до масата, на Балканите липсва това финно промиване на мозъците в либерален дух, каквото американците правят в Западна Европа вече 70 години.Съвсем естествено е национализмът да има далеч по-силно влияние. Още повече, че той бе проповядван и в годините на социализма, т.е няма прекъсване. А поличитическите елити са като ветропоказател на обществените нагласи в областта на пропагандата. Съвсем естествено е да застанат на страната на Божидар Димитров, а не на Ивайло Дичев. За това има паметник на Самуил, а не артинсталация "Вагината на Рипсимия". И това изобщо не е до парите, те и в двата случая ще се приберат, от който трябва.

Редактирано Август 29, 2015 от Stefan Iv

[Perkūnas]

Да, но точно от такъв "национализъм" на паметниците с "рентгенови очи" ли имаме нужда в момента? Знаят ли тези "националисти" колко средновековни църкви са оставени на произвола на стихиите, на по-малко от 50 км от този паметник? Съжалявам, но това не е никакъв национализъм (или патриотизъм), а чалга от най-долнокачествените. На държава като България, чиито ресурси са ограничени, трябват ли й паметници с облик на герои от комикс, след като не стигат средства за опазване на съществуващото културно наследство?

Нагледахме се достатъчно на националистически паметници от соц-ерата, когато животът в страната беше като в ... мъртво вълнение.

[Stefan Iv]

Напълно съм съгласен с теб, но тук вече опираме до манталитета на средностатистическия българин. Той мрази старото и гледа да го унищожи. То не случайно почти нищо не е съхранено от средновековието за разлика от една Сърбия да речем. Ако не е била Елеонора и боянската църква е щяла да бъде бутната. Така че един нов паметник или една нова крепостна бутафория е далеч по-привликателна от някаква си реставрирана стара църква. И елитите се съобразяват с тази национална черта и при соца, и сега.

[glishev]

Разбира се, че става дума за едно и също турбокичозно поведение на исторически неграмотни и технически неубедителни художници, взимащи поръчки от перящи съвестите си стари кадри. Това става и от двете страни на българско-македонската граница и се дължи на много фактори. Не на последно място - и на неубеденост в собствената идентичност. Не само в Скопие не знаят кои са; в София вече е почти същото. Има типологическо сходство между антикоманията в Македония, тракоавтохтонщината у нас и купищата зле направени паметници и в двете държави.

Добрите намерения още не правят една статуя нито красива, нито исторически достоверна.

Редактирано Август 31, 2015 от glishev

[Stefan Iv]

Между аникоманията в Скопие и тракоавтохтонщината в София има голяма разлика. Едното е търсене на небългарски произход, другото избиване на комплекси. Подбудите са съвсем различни. А що се останася до външния вид, това е съвсем отделна тема, нямаща нищо общо с тезите от статията на Илчев. А и самото понятие кич е твърде разнегливо и неясно, когато се отнася до страна от периферията, където отсъства критерия за хубаво и грозно.

Редактирано Август 30, 2015 от Stefan Iv

[КГ125]

Да, но точно от такъв "национализъм" на паметниците с "рентгенови очи" ли имаме нужда в момента? Знаят ли тези "националисти" колко средновековни църкви са оставени на произвола на стихиите, на по-малко от 50 км от този паметник? Съжалявам, но това не е никакъв национализъм (или патриотизъм), а чалга от най-долнокачествените. На държава като България, чиито ресурси са ограничени, трябват ли й паметници с облик на герои от комикс, след като не стигат средства за опазване на съществуващото културно наследство?

Нагледахме се достатъчно на националистически паметници от соц-ерата, когато животът в страната беше като в ... мъртво вълнение.

По начало си прав и то много, но все пак този паметник нищо му няма, така, че и той изпълнява функцията си. Иначе наистина спешно трябва да се възстановяват именно тези неща, а които говориш !

[Warlord]

Да, но точно от такъв "национализъм" на паметниците с "рентгенови очи" ли имаме нужда в момента? Знаят ли тези "националисти" колко средновековни църкви са оставени на произвола на стихиите, на по-малко от 50 км от този паметник? Съжалявам, но това не е никакъв национализъм (или патриотизъм), а чалга от най-долнокачествените. На държава като България, чиито ресурси са ограничени, трябват ли й паметници с облик на герои от комикс, след като не стигат средства за опазване на съществуващото културно наследство?

Нагледахме се достатъчно на националистически паметници от соц-ерата, когато животът в страната беше като в ... мъртво вълнение.

А ти знаеш ли, че паметника беше частна инициатива осъществена с доброволни дарения? Т.е. никакви държавни средства, с които е можело евентуално да се реставрират стари църкви не са били отклонени заради него, ако се опитваш натам да изкривиш работата.

Да, старите църкви трябва да се реставрират, което не означава, че в София не трябва да има паметник на Самуил. И реставрацията им няма да се осъществи, чрез плюене по него и създателите му. Ако беше инициативен като тях - организираш фонд и събираш дарения за реставрация и толкоз.

А ако не ти харесва художественото решение на паметника - беше напълно свободно да участваш със свой проект в конкурса.

Но вече е късно, а и адски досадно да се мрънка повече за това.

Редактирано Август 31, 2015 от Warlord

[КГ125]

Точна присъда както винаги!!!

[К.ГЕРБОВ]

„Знаете ли колко исторически монумента има в центъра на Лондон? Два – единият е на Чърчил пред Биг Бен, а другият – на Чарли Чаплин в една градинка на „Оксфорд стрийт“. Всичко друго е естетизация на средата с едни модерни скулптури на Хенри Мур. А ние какво произвеждаме – паметници от патриотизъм.“, казва Рашидов и допълва, че е разочарован от безразборното вдигане на паметници по време на прехода: „Какво е това – на всеки що-годе известен човек, който почине, да се правят паметници?! Вземете която и да е страна в света, да речем Франция – има ли паметник на Салвадор Дали, на Пикасо, на Ив Монтан, на Симона Синьоре? Къде в Австрия ще видите паметник на някой починал артист? А в Италия? Там има ред. Паметникът се създава за личност с революционно значение за една нация, която променя световния мир. А ние набъкахме паметник до паметник. Не е правилно, смятам, че ще станат големи поразии.", заявява той.
Министърът на културата посочва и друг проблем на градската среда: „Когато пътуваш в Италия, в Рим примерно, вървиш, вървиш, виждаш площад, скулптура и шадраван. Отиваш в друг квартал на града, където също има площад, скулптура и шадраван. А у нас всички скулптури са струпани в центъра – около църквата „Св. София“ са в диаметър от 4 декара! А кварталите сякаш не са част от столицата. Не само на паметника на Самуил не му е там мястото – между творбите на Далчев има и един със Самарско знаме, там е паметникът на Михаил Симеонов на Паисий, там е лъвът на Андрей Николов, там е статуята на Иван Вазов… Трябва да има децентрализация на паметниците. Градът ни не е само около „Св. София“. Всеки квартал трябва да стане значим.
Възмутен съм от това, което става. Смятам, че не държавниците трябва да определят местата на паметниците, трябва да го правят експерти, пластици, които разбират тази материя.“ http://www.segabg.com/article.php?id=732131

Не съм почитател на днешния министър на културата, но съм съгласен с повечето неща, казани от него. Разбира се, предварително трябва да е ясно, че споменатите най-накрая „експерти, пластици и пр.” ще бъдат пак хора, които са на хранилка при управляващата партия или са доказани „патриоти” – определение, което извинява всички малоумници. Нали именно „есперта” Божидар Димитров е посочил къде да бъде поставен паметника на Самуил. На Рашидов не прави чест, че едва сега обели дума за този паметник.

Колкото до въпроса за паметниците, които се появяват напоследък, достатъчно е да си зададем въпроса: защо Георги Чапкънов непрекъснато напомня, че за паметника на еди кого си, за който вече имало идея да бъде издигнат, парите още не били събрани?

Който плаща музиката, той я и поръчва. Но като се правят такива паметници, спонсорите да ги слагат в частните си домове. Един как беше направил „Паметник на незнайния турски воин”, ама го беше поставил в двора си.

[Last roman]

Има и паметник на Боадицея на моста пред Биг Бен, както и на Оливър Кромуел и Ричард III пред Парламента.

Така че Веждичката пак е надрънкал глупости, макар статията да преди година.