За турбо-паметниците на Балканите

[Perkūnas]

А ти знаеш ли, че паметника беше частна инициатива осъществена с доброволни дарения? Т.е. никакви държавни средства, с които е можело евентуално да се реставрират стари църкви не са били отклонени заради него, ако се опитваш натам да изкривиш работата.

Да, старите църкви трябва да се реставрират, което не означава, че в София не трябва да има паметник на Самуил. И реставрацията им няма да се осъществи, чрез плюене по него и създателите му. Ако беше инициативен като тях - организираш фонд и събираш дарения за реставрация и толкоз.

А ако не ти харесва художественото решение на паметника - беше напълно свободно да участваш със свой проект в конкурса.

Но вече е късно, а и адски досадно да се мрънка повече за това.

Знам, че инциативата за рентгеновия Самуил беше частна. Но паметникът се осъществи на общинска, а не на частна земя. Мислиш ли, че в Лондон и Виена общината е толкова добронамерена и предразположена към подобни частни проекти на общински терен?

Има и паметник на Боадицея на моста пред Биг Бен, както и на Оливър Кромуел и Ричард III пред Парламента.

Така че Веждичката пак е надрънкал глупости, макар статията да преди година.

Има дори паметници на Ахил, кралица Виктория и Гагарин. Но не всички са струпани в малката градинка при Парламента както е в София.

[Last roman]

абсолютно. По концентрирания кич се конкурираме с македонците, както казах.

Редактирано Август 31, 2015 от Last roman

[Warlord]

Не претендирам, че точно там е най-удачното място, но не е и в нечий двор. Общината е разрешила и това е най-малкия й грях, за който мога да се сетя.

И това, че има цели 3 паметника в градинката пред Св. София някакси не успява да ми разруши вътрешния мир.

Сравненията с грандоманската утафория на Скопиеленд нямащи нищо общо с реалната история са неудачни.

Пък и досега не съм чувал руснак да плюе по концентрацията на паметници в Петербург с мащаби много далеч от нашата градинка, или пък унгарец - по ансамбъла с всичките им крале в Будапеща. Ама явно истинските разбирачи и критици се раждат само у нас.

[Perkūnas]

Будапеща с нейния ансамбъл е нещо съвсем друго. Ансамбълът е строен при цялостното преоформяне на тази част от града с булеварди, линията на метрото, която минава точно под паметника и градския парк зад паметника. Петербург е град, построен от нулата по план (изключвам панелните добавки от 50-те и 60-те години на 20 век). В София оформянето на градската среда е на принципа - кръпка по кръпка и затова столицата има неясен, неуреден и на повечето места страшно западнал вид.

[glishev]

Рашидов отново е наговорил куп неверни неща.

[КГ125]

Е София единственият град, строен без първоначално планиране ли е? Сега да го събаряме ли? ))

[Warlord]

Съображенията на критиците продължават да са твърде странни за мен. "Столицата имала неясен, неуреден и на повечето места страшно западнал вид", поради което паметник на цар Самуил в нея не трябва да има. Тва разбрах аз от цялата работа...

[Perkūnas]

Хаха, ето почна се наново с опорните точки - щом някой критикува паметника на Самуил, значи смята, че такъв паметник не трябвало да има.

Както казах и преди в дискусията за рентгеновия паметник, по-добре да го бяха монтирали на някое ново кръгово. Много по-добре щеше да си приляга в някой комплекс, та да се пооблагороди.

He да наставят поредната кръпка връз една от малкото що-годе нормални обществени зони в столицата. Остава да набучат истукани по една "алея на царете" връз малкото останала зеленина около базиликата, та съвсем да се окепази. Тогава Скопие няма как да ни стигне.

[Warlord]

Както казах, не настоявам, че точно там е трябвало да го сложат, но и не ми пречи да е там, някакси успявам да прежаля 2-а квадратни метра трева от градинката, които са били безвъзвратно и вовеки унищожени.

На мястото на Площада на героите в Будапеща, преди да бъдат вдигнати монументите също е имало малко паркче (градинка) върху която са направили своеобразен площад (алея) на кралете и никой не е пищял нито за градинката, нито че това било ужасен кич.

[КГ125]

ОПОРНИ ТОЧКИ:

1/ Паметникът на Самуил е повече от приемлив. Съображенията за кич нямат естетическо основание. (Има и по-добри варианти, но паметниците все пак трябва да са с общоприет вид). Мястото му е много правилно избрано.

2/ Критиките нямат логическа връзка - София имала западнал вид, в Лондон имало два исторически паметника. Айде нека не сравняваме София с Лондон и с неговите исторически обекти.

3/ Варианти за критика, аналогични на тази, от която припада (от възторг) проф.Дичев:

А. за Петерург: чуждопоклоннически и западнически, не съответсващ на изконната руска душа; монархически, докато народът тъне в сламени колиби, кал и глад:

Б. за Москва - еклектична, отдалечена от еврепейската култура, съчетала мащбност и сивота; непланирана;

В. Кембридж - селски, потънал във фалшив толкиентистка романтика; непланиран;

Г. Париж - предвзет, еклектичен, столица на разврата;

Д. Копривщица - турска; непланирана.

Е. допълнете вие.

[Warlord]

Всичко може да се оплюе - това е най-лесната работа.

[К.ГЕРБОВ]

Паметникът на Самуил е подходящ повод там да се издигнат паметници и на останалите български владетели. Защо само паметника на Самуил да е в центъра на София?

Вече се задават още два паметника в столицата: на Михаил-Борис и на Тервел. http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2015/06/02/2545488_na_8_juni_shte_bude_otkrit_pametnik_na_car_samuil_v/

Те обезателно трябва да бъдат поставени някъде там, на площада „Александър Невски”. Иначе ще излезе, че са по-малки величия от Самуил и пак ще тръгнат едни спорове…

Може да се добави още: Ще има възможност да се правят сравнения кой паметник е най-сполучлив. Могат да се организират патриотични конкурси и шоута. Ако не всеки ден, то на месец могат да се правят чествания на отделните владетели.

Така, като се говори ката ден колко велика е България, ще бъдат превъзпитани всички „задници соросоиди”, както ги нарича Божидар Димитров. Трябва само някой да го бъзне, че площада около „Александър Невски” е идеалното място да бъде изграден Пантеон на българските владетели.

[КГ125]

Интересно защо, вместо за Петокрилото нещо на НДК, в тия естетски спорове все иде реч за Самуил? А?

[К.ГЕРБОВ]

Ти го докара пак за паметника на Самуил. Прочети си поста.

Петокрилото, благодарение на прехода не съществува като нещо, приличащо на Паметник. Ако беше запазен, можехме да дискутираме за неговата стойност. Аз съм го описал и според мен при него дразнеща е високата спирала, завършваща като крило. Без този елемент паметникът е добре разпределен.

На него има фигура на двама книжовници от Първото българско царство. Които са създали кирилицата и са написали първите книги с нея. Пропищяхме орталъкът с тази кирилица, пък сега да махнем паметника, че бил комунистически.

Имаше предложения за реконструкцията му, но накрая пак надделя патриотизма. Щели да слагат гробищните надписи. Като разхождат родителите децата си, ще им разказват как сме били турците при Одрин. И те ще ги слушат в захлас.

И на това обаче, има хора против. Ама нали сме демокрация и решение, гласувано 50 процента плюс един глас, решава как да изглежда София. На които не им харесва, прав им път.

Който не харесва паметник – може да го боядиса. Според последното решение на съда това се приемало като вид критика и не трябвало да се наказва. Това също е един от плодовете на демокрацията. Ама сигурен ли е човек, че няма да попадне на нереформиран съдия и той като нищо да му отсъди дребно хулиганство.

Има паметник – има проблем… Така е в България днес.

[Perkūnas]

Както казах, не настоявам, че точно там е трябвало да го сложат, но и не ми пречи да е там, някакси успявам да прежаля 2-а квадратни метра трева от градинката, които са били безвъзвратно и вовеки унищожени.

На мястото на Площада на героите в Будапеща, преди да бъдат вдигнати монументите също е имало малко паркче (градинка) върху която са направили своеобразен площад (алея) на кралете и никой не е пищял нито за градинката, нито че това било ужасен кич.

Както казах за Будапеща, тогава целият квартал, барабар с булеварда Андраши, метрото и музеите е преоформен. Всичко е построено по общ план. Няма изобщо място за сравнение със София, където дори и да са правени такива мащабни преоформяния, те впоследствие започват да се допълват c разни кръпки:

площадът-паркинг около Ал. Невски с бъдеща "алея на царете" + сергиите,

блатисто-бетонния декор, в който се е превърнаха антична Сердика и Ларгото, заклещени в автомобилното задръстване по Дондуков и Т. Александров,

площадът-паркинг пред НХГ и БНБ и.т.н.

Това са другите петокрили в София, кичозно онагледени, немарливи, неуредени.

PS. Защо не вземат да монтират тези царе на кръговото на 4 км? Място - бол и би се пооблагородил малко и по-далечния от паркинга на арената ъгъл.

[Warlord]

Не сравнявам София с Будапеща, а нашия манталитет с този на нормалните народи.

[КГ125]

Както казах за Будапеща, тогава целият квартал, барабар с булеварда Андраши, метрото и музеите е преоформен. Всичко е построено по общ план. Няма изобщо място за сравнение със София, където дори и да са правени такива мащабни преоформяния, те впоследствие започват да се допълват c разни кръпки:

площадът-паркинг около Ал. Невски с бъдеща "алея на царете" + сергиите,

блатисто-бетонния декор, в който се е превърнаха антична Сердика и Ларгото, заклещени в автомобилното задръстване по Дондуков и Т. Александров,

площадът-паркинг пред НХГ и БНБ и.т.н.

Това са другите петокрили в София, кичозно онагледени, немарливи, неуредени.

PS. Защо не вземат да монтират тези царе на кръговото на 4 км? Място - бол и би се пооблагородил малко и по-далечния от паркинга на арената ъгъл.

На тебе май в София нищо не ти харесва? Може, но оттук изобщо не следва, че Ивайло Дичев е прав.

В градинката е гробът на Вазов, църквата. Идеално място за паметници на царе. Туйто.

За щастие на народът български, гласът на ултралибералната му интелигенция е слаб като акълът й.

Може само да шуми в опит да внася смут в тази или онази душа, и дотам.

[glishev]

Паметникът на Самуил е повече от приемлив. Съображенията за кич нямат естетическо основание. (Има и по-добри варианти, но паметниците все пак трябва да са с общоприет вид). Мястото му е много правилно избрано.

Съображенията, че това е кич, определено имат естетическо основание. Ето няколко чисто естетически основания, които ще чуеш от всеки непредубеден живописец, скулптор и архитект (и които биха направили впечатление на точно такива специалисти):

- а) пропорциите са неправилни, главата се нанася само пет пъти в тялото, а трябва да са минимум седем, за да е величествена и изискано източена фигурата;

- б) хрумването с очите е чист кич, това не е художествен ефект, а идолски спецефект. И, впрочем, е импровизация в последния момент, а не планиран елемент;

- в) дланите и бедрата също са непропорционални към фигурата, прекалено големи са;

- г) статуята в детайлите, цвета и внушението си е точно като малка бронзирана пластика за слагане на камината, битово-исторически кич. Мога да ти покажа десетки такива на витрината на всеки магазин за сувенирчета. Оловно войниче с увеличени размери;

- д) има няколко други снимки, показващи макети от други скулптори с много по-пропорционални, художествено смело решени и изискани проекти за същия Самуил на същото място.

Няма смисъл да продължавам с историческите. Унгарската корона сама говори за себе си, та дори се и разбра как точно се е получила грешката у автора. Тая корона е просто черешката на тортата, а да не говорим, че дори не е единственият исторически и хералдически абсурд по статуята.

Изобщо - да, статуя на цар Самуил е хубаво да има в София (и всъщност никой не спори с това). Ама не грозна и абсурдна като тая.

[КГ125]

Може и така да е, но общият й вид не я прави неприемлива, сиреч неприятна за гледане от мнозинството.

По бих се притеснил за плоската глава на св.Климент или за разцепената такава на Стефан Стамболов, но проф. Дичев кой знай защо мълча за тях.

България има нужда от исторически символи като Георги Димитров - от българо-съветска дружба, сиреч като от слънце и въздух.

Така, че - още паметници, точно там, и класически изображения. Туй то.

[Last roman]

в ерата на кича 'класически' паметници не виреят.

[Warlord]

Съображенията, че това е кич, определено имат естетическо основание. Ето няколко чисто естетически основания, които ще чуеш от всеки непредубеден живописец, скулптор и архитект (и които биха направили впечатление на точно такива специалисти)

И къде беха всичките тия непредубедени специалисти скулптури по време на конкурса за проекти?

Драпаха си макарите, а сега мрънкат. Същото като с жалката избирателна активност и енергичното следизборно мрънкане.

[glishev]

Ми грозно е, това е положението.

И хората си реагираха още отдавна, ама кой да следи дебата.

Редактирано Септември 6, 2015 от glishev

[Warlord]

Ами явно толкова си могат немързеливите ни скулптури. Показаха и проектите класирани на 2-о и 3-о място. Навсякъде резултатите от анкетите по различни сайтове показваха, че все пак най-удачен от тях е този, който комисията е избрала и който сега е тъй стръвно критикуван.

Редактирано Септември 6, 2015 от Warlord

[kall]

Не помня пусках ли го това вече, или не:

http://www.gatchev.info/blog/?p=1843

Паметникът на цар Самуил – неувяхващ в народната памет!

Не ми се искаше да пиша за него. Други писаха достатъчно. Но с времето няколко живи „паметника“ счупиха по повод него и тъпомера, и гьонсуратомера ми. Въпреки че и двата са с логаритмична скала, и счупването им изглеждаше принципно невъзможно.

Още като го откриха, първата реакция на македонската преса беше саркастичното: „Нашият в Скопие струва милион и половина, а тоя в София – само 50 000 евро, и свети!“ Ей богу, вдигнахме самочувствието на братята македонци. Ако имаха реална армия, със сигурност щяха да ни обявят война за подобна подигравка с „техен“ владетел. Понеже нямат обаче, са разбрали по-важното – подигравката ни е не с царя, а с нашия си интелект.

(Не че техният е много повече – един виц за екскурзия в Скопие с гид:

– Тук ще видите фонтан от седми век. А вдясно зад него се строи храм, който ще бъде от четвърти век…)

Скулптурът заяви, че светещите очи на царя били символ на зрението на ослепените му воини. И че по проет трябвало не да светят, а само да мъждукат. Само по себе си това вече звучи като идея от оня етап на запой, когато все още говориш, но после нямаш спомен. За свое щастие. И за буйно веселие на околните… Писателю, авторе на „Диви разкази“ и на сценария на „Козият рог“, вдигни се от гроба да си погледнеш сина! И хвани каиша да му налееш каквото май си му спестявал!

После пък Божидар Димитров заяви, че който плюел паметника, бил соросоид, изрод и задник. Никога не бях и подозирал, че един ден тези две думи ще придобият стойността на орден. Или поне на белег на минимална психическа нормалност. Ако някой път се засрамя или възмутя, като ме нарекат соросоид, изрод или задник, моля ви, припомнете ми този случай, че да се гордея!

Днес пък Тодор Чобанов, фамозен зам-кмет на София и бивш слуга на народа в сферата на културата, заяви че паметникът се радвал на огромно одобрение. И че гербът на гърдите на Самуил бил византийски, понеже българският царски двор се обличал във византийски стил. А короната му била унгарска, понеже тогава всички корони се правели във Византия. Защо е женска не благоволи да ни озари. Важното е, че историците, дето забелязали тези неща, били некомпетентни. Не знаят горките, че да се обличаш във византийски стил значи да носиш и византийски герб на гърдите вместо своя. И че понеже и ти и унгарците поръчвате корони във Византия, е нормално да носиш унгарска корона. То така се прави… Защо короната е женска пък и аз вече се досещам. Като, простете за израза, ти го наврат такъв потомците, каква корона ти се полага?

Прав беше Радой Ралин – не се бойте от министъра на културата, бойте се от културата на министъра… Ех, как си струва всички тези изказвания да бъдат увековечени за поколенията! На плоча с името на скулптора, на видно място до паметника. Да минаваме оттам преди избори и да се замисляме – искаме ли тези мъдреци да бъдат наши избраници и да говорят от наше име.

Е, сега поне сигурно е лесно да се провери къде точно е погребан Самуил. Отивате на остров Свети Ахил, в базиликата, и лепвате ухо на земята. Ако се чува вой като от високооборотна центрофуга – там е.

Бих свършил дотук, но ми се ще да дам още няколко предложения по паметника, в стила на вече реализираните.

Като начало, изобразете го не с корона, а с лайно на главата. Те във Византия и това са произвеждали, нали? Чак император си имат, кръстен на тоя продукт. И няма да си личи дали е унгарско и женско – ще е плюс в сравнение със сега.

Направете също така, преди очите му да почнат да светят, пръстите му да мърдат все едно брои пари. Ще е чудесен символ, който ще премахне всякакви съмнения, че е бил владетел именно на България. Хем ще може да има градация: повече мърдане на пръстите – светене на очите, по-малко – само мъждукане. И няма да питат хората друго освен очите свети ли му.

Или пък покрай светенето на очите го направете и да бълва огън. Ще докара купища японски туристи да се радват. И да пробват печени наденички. Нищо чудно дори японският посланик да каже нещо за влиянието на японското художествено творчество върху българското – той е дипломат човек, умее да се изразява възпитано.

Направете главата му на всеки час да се отваря и отвътре да излиза кукувичка и да кука според часа. Ще носи полза за минаващите, ще се връзва мелодично с камбаните на „Александър Невски“ и ще е още едно доказателство, че именно ние сме неговите потомци.

Престанете да разследвате тоя, дето му бил залял прожекторите с черна боя. Вместо това го наградете с орден, че спомага за огромната популярност на паметника. Не че без него нямаше ежедневно тълпа минувачи да се скъсва да се хили и да се снима пред паметника, преди някой пил си лекарствата да го е махнал поживо-поздраво. Ама все пак.

А, може и да изобразите как точно бива одобряван, и колко огромно е одобрението. Няма да е като за деца под 18 години, но ще отразява реалното положение какво правят с паметта на царя отговорните ни кадри.

Ако случайно идеите не ви харесват, засрамете се! Как смеете да се възпротивявате срещу опазването на паметта на български владетел? Вие кви сте бе?… Не ви харесвало така. Колко сте? Неколко десетки души. А до девет милиона? Осъзнавате ли какво дребно изключение сте? Ама ха…

Иначе е вярно, че паметникът се радва на огромна популярност, ако не на одобрение. Ето и малко от тази популярност:

—

Когато Стефан Данаилов видял паметника, възкликнал:
– Ти знаеш ли, че имаш страшни очи?

Арнолд Шварценегер, като видял паметника:
– А аз си мислех, че съм единственият Терминатор!

Самуил: Трипио, I am your father!
Трипио: НЕЕЕЕЕЕЕ!

Не ми бил Самуил, най ми бил Саурон…

– Само една биричка съм пил!
– Ти кого ще лъжеш бе! Очите му като на цар Самуил – само една биричка бил пил!

—

Вече плашат децата не с Торбалан, а с „Дракула със светещите очи“. А пък фамозният професор Вучков го нарече „ядрен вампир“. Комичността на професора настрана, според мен това е култово с точността си определение. Представете си как млади се уговарят: „Довечер в осем пред ядрения вампир!“ За мен паметникът ще си остане с това име.

[kall]

Прилагам и едно интересно четиво за короните на БГ владетелите:

http://alexandradelova.blogspot.bg/2015/06/blog-post_17.html

А това е една по-обща статия по проблемата:

http://www.webcafe.bg/webcafe/obshtestvo/id_331523850

Не ми казвайте, че паметникът на цар Самуил, който се "нанесе" в наситеното с монументи пространство около базиликата "Света София", е форма на масивен скулптурен реванш от братска Македония, нагло издигнала преди назе мраморна статуя на същия владетел в Скопие?

Нали не това е основният мотив на общината да избере проекта на Александър Хайтов и фондация "Българска памет" за дебют на отлят владетел в центъра на София?

Не е, нали?

Кажете ми, че очите на импозантната медно-цинкова фигура - направени от полускъпоценни камъни - няма да светят на тъмно, както беше съобщено. Няма да светят, нали?

Една популярна трибуквена дума изплува във форумите и социалните мрежи след официалното представяне на четириметровата статуя, преди да бъде венчана със своя двуметров постамент на това най-престижно градско пространство.

Думата започва с "к" и има откровено дерогативен, отрицателен, някои дори биха казали - непатриотичен, характер.

Думата е... Кич.

Художествените достойнства на монумента са под виртуален обстрел.

Разбира се, някои от естетическите съображения и забележки на специалисти относно смущаващите пропорции на главата и тялото на фигурата, между постамента и скулптурата, проблематичното изобразяване на очите, емоцията на погледа, стойката, "комиксовите" детайли, усещането за претрупаност и т.н, вероятно могат да бъдат смекчени и/или игнорирани с аргументите за субективността и завистта.

Другите коментари за песимистичните символни измерения в избора точно на Самуил, отпечатан в колективното българско въображение като олицетворение на трагичната национална съдба, ще бъдат контрирани със силата на сантимента и нуждата от средновековни владетелски монументи в окупирания от соц-скулптури софийски център.

Тук отново ще играе роля субективната преценка за относителната историческа тежест на българските царе.

Всеки си има любимец, нали?

Въпреки че малцина биха оспорили доминиращата фигура на могъщия цар Симеон I Велики или основополагащата осанка на хан Аспарух. И все пак.

Но нищо, нищо не е в състояние да реши обективния проблем със средата.

Бедата е, че в този стил паметникът на цар Самуил няма как да общува качествено с другите произведения в близост до храма "Света София".

Срещу шестметровия "исторически реалистичен" Самуил е композицията на Любомир Далчев, изобразяваща ослепените Самуилови воини.

Съзнателно търсеното тематично-исторично аргументирано позициониране произвежда ярък естетически гаф.

Драматичната разлика в стила на двата паметника е дефект, който няма как да се превърне в ефект.

Сърдитият, но светещ в тъмното поглед на новата скулптура не ще общува особено добре и с прекрасния бронзов лъв на Андрей Николов от Паметника на Незнайния воин.

Изобщо, последното нещо, от което се нуждаеше това точно пространство, е шестметров монумент.

Осмиването на новия монументално-трансформиран център на Скопие не е послужило за поука на умните хора в общината.

Именно средата, агресивно замърсена с бутафорни, стилово непримирими паметници извиква снизходителни сравнения с провинциален исторически Дисниленд или средновековен лунапарк.

Ако някакви фактори в обществото са решили да надкичват еклектичния културен шок в Скопие, превръщайки София в оранжерия за комплексарски, художествено компрометирани статуи, това означава, че имаме проблем.

Но така е, когато водещ историк на държавата е "ловецът на вампири" Божидар Димитров.

Може би наблюдаваме форма на някакъв всеобхватен архитектурно-скулптурен скок в посредствеността.

Докато центърът на София изпитва трудности да се избави от определени престъпно-грозни стари тоталитарни паметници и в същото време се пълни с нови пластични недоразумения, в градските периферии се наблюдава експлозия от картонени рицарски замъци.

Не са само циганските барони и мутрите с техния свиреп необарок.

Новобогаташи из цялата страна строят някакви брутално бутафорни крепости. Нека не забравяме и печално известния вече "праисторически атракцион" край Ново Село.

Където инициаторите се тупаха у гърди, че надписът Ново Село бил по-голям от иконичния надпис Холивуд в Лос Анджелис.

И тук се връщаме при цар Самуил.

"Нашият" паметник бил малко по-висок от този в Скопие, съвсем патриотично отбелязват апологетите на кич-феста пред "Света София". По-ниско не може да се падне. Засега.

И докато центърът на София се пълни със съмнителни скулптури, десетки разкошни стари сгради - истински паметници на културата - се разлагат нереставрирани във времето на сбърканите градоустройствени приоритети.