Битката при нос Акциум - 02. 09. 31 г. пр. н. е.

[Last roman]

На този ден се разиграла решаващата морска битка между флотите на Марк Антоний и Октавиан Август, сложило край на продължилите близо половин век граждански войни в Рим. Флотата на Октавиан била командвана от неговия верен пълководец Марк Випсаний Агрипа, на страната на Антоний се биела египетската ескадра на Клеопатра. Древните източници за това сражение /предимно Плутарх и Дион Касий/ не са особено обективни. Повечето от тях се придържат към тезата, че в разгара на битката Клеопатра избягала с флотата си към Египет, а Антоний я последвал. Макар че има и теория, че основната цел на Антоний била да разкъса блокадата на Октавиан, но планът не бил изпълнен правилно, вследствие на което основната част на флотата му и армията не успели да се измъкнат.

Битката решила и по-нататъшното развитие на Римската империя в последвалите столетия. Антоний възприел елинистическата идея за царя-герой, "живия бог на земята", "новия Александър". Възгледите на Октавиан били за "републиканска монархия", която опирайки се на изконните републикански ценности на "възродената република", маскирала едноличната власт на "първия гражданин". Победилата идея на Октавиан получила наименованието "принципат".

Флотите на противниците

Корабите на Марк Антоний и Клеопатра наброявали 220 кораба /от тях 170 били триреми, квинквиреми и квадриреми/. Това били истински плаващи крепости - огромни кораби с бойни кули и катапулти на бордовете им, но доста тромави и неманеврени. На тях Антоний качил 25 000 войника.

Корабите на Октавиан били около 400, под командването на Агрипа, като основната им част се състояла от биреми и леки маневрени едно- или двуредни съдове /либурни/, заимствани от илирийските пирати. Те побирали до 120 човека /гребци и войници/ и снабдени с опитен екипаж представлявали сериозна заплаха за по-големите и бавни кораби на Антоний. Абордажните екипи на Октавиан наброявали 34 000 легионера.

Бирема:

Квинквирема:

Разположението на силите

Заливът Амбракия бил дълъг 18,5 морски мили и 10 морски мили широк. Дълбочината на водата била достатъчна за да плават и големите кораби. Входът в залива обаче бил тесен и плитък. За по-добра негова защита Антоний построил кули снабдени с тежки метателни машини. Флотата на Антоний стояла в средата на залива, докато тази на Агрипа се разполагала пред входа в залива, което било опасно, защото я излагало на произвола на ветровете.

На сушата 100 000-ната войска на Антоний се разполагала в лагер при нос Акциум на входа към залива. На отсрещната страна също имало укрепен лагер пред позициите на Октавиан чиито сили наброявали 75 000 души.

За по-ефективно командване и двете флотилии били разделени на три ескадри. Антоний построил флотата пред залива така, че фланговете й почти опирали в бреговата ивица. Планът му бил да се откаже от по-нататъшни маневри и да държи корабите си неподвижни в плътен строй, очаквайки атаките на Агрипа, които според него щели да са безуспешни срещу плаващите му крепости. Клеопатра с корабите си стояла в центъра, прикрита от Антониевите кораби.

Ходът на битката

Корабите на Антоний били недосегаеми за либурните, а либурните лесно се изплъзвали от тромавите гиганти. Използвайки факта, че противникът се отбранява, Агрипа с помощта на съгласувани маневри успял да наруши строя на корабите на Антоний, подмамвайки левия и десния му фланг напред. След това атакувал откъсналите се кораби от всички страни. Корабите на Антоний били защитени от таранен удар благодарение на пояси от мед и дървесина, а високите им бордове не позволявали те да се завземат на абордаж, така че сражаващите се водели главно престрелки помежду си. " Според Плутарх: няколко от корабите на Агрипа направо обсаждали един голям кораб на Антоний, като войниците се катерили по стълби, обстрелвайки неприятеля с копия и катапулти".

В този момент Клеопатра, вместо да вземе участие в битката, обърнала на юг и напуснала сражението, използвайки попътния вятър. Разбирайки за това, Антоний оставил флагманския си кораб и се качил на бързоходна пентера, за да догони царицата.

След бягството на главнокомандващия, битката продължила още няколко часа, като ескадрите на Антоний се били до последно. Агрипа масово използвал запалителни снаряди и малко от корабите на противника му успели да се оттеглят обратно в залива. Битката приключила късния следобед. Антоний загубил 40 - 50 кораба и 5000 пехотинци. За загубите на Октавиан няма сведения.

Последствията

Според историците Марк Антоний няколко дни седял силно афектиран на носа на кораба си, чак слизайки в Пелопонес той започнал да дава нови нареждания на войските си, но било вече късно.

През това време сухопътната войска на Антоний останала в очакване седем дни. Независимо от това, че главнокомандващия ги изоставил, войниците вярвали, че Марк Антоний ще се завърне и ще ги поведе в битка. Всичко свършило, когато командващия армията Канидий Красс и други високопоставени офицери избягали към Египет. Тогава и 19-те легиона на Антоний се предали на победителя.

Октавиан завзел без бой Гърция, Мала Азия и Сирия. Когато през 30 г. пр. н. е. той достигнал през Сирия до Египет, флотата и конницата на Антоний преминали на негова страна, а "новият Александър" и Клеопатра се самоубили.

След завършека на гражданската война Рим разполагал с 800 бойни кораба. Египет станал лична провинция на Октавиан, а самият той - единственият господар на империята и през 27 г. пр. н. е. приел титлата Цезар Август /възвеличен/. Неговият адмирал Агрипа получил правото да носи морски флаг и започнал строеж на постоянен флот от триери и либурни и мрежа от добре съоръжени морски бази, благодарение на които морският флот на Рим господствал в Средиземноморието още 300 години.

Римската империя при Август:

Редактирано Септември 8, 2015 от Last roman

[resavsky]

Марк Антоний въобще не е трябвало да води морска битка.Дадена е по настояване на Клеопатра.След това проявява слабохарактерност като тръгва да я гони.И дори тогава битката не е окончателно загубена.

[Last roman]

Да, легионите на Антоний го очакват да се върне и да ги поведе в бой. Но това е пагубната сила на любовта върху световните дела.

Редактирано Септември 2, 2015 от Last roman

[T.Jonchev]

Всичко свършило, когато командващия армията Канидий Красс преминал на страната на Октавиан. Тогава и 19-те легиона на Антоний се предали на победителя.

Всъщност Канидий Крас не преминава на страната на Октавиан. Той на свой ред изоставя войските при Акциум ок. 9-10.09. и заедно с повечето от легионните легати бяга в Египет, но не по море, а през Мала Азия и Сирия. Екзекутиран е по заповед на Октавиан през август следващата година.

След неговото бягство легионите на Антоний се предават - вероятно на 10 септември 31г.

Марк Антоний въобще не е трябвало да води морска битка.Дадена е по настояване на Клеопатра.

А какъв друг избор е имал според теб?

[resavsky]

Да го чака на сушата.Всъщност една от теориите е че планът на Антоний е бил да пробие блокадата на Октавиан а не да води решително сражение.

[Warlord]

Най-вероятно причината да избере морско сражение е, че си е представял лесно да протарани с тежките си квинкереми октавиановия обръч от биреми и триреми.

[T.Jonchev]

Да го чака на сушата.Всъщност една от теориите е че планът на Антоний е бил да пробие блокадата на Октавиан а не да води решително сражение.

Да пробие блокадата, за да избяга оттам. Има такава хипотеза наистина, мисля, че е още от времето на Фереро, ако не и по-ранна. Но съществува факт, който я опровергава: флотските командири на Антоний изобщо не са били уведомени за подобно нещо - именно поради това те продължават да се сражават часове наред след неговото бягство от полесражението. Ако планът е бил пробив с цел оттегляне, те щяха да знаят и да го последват, още повече че са имали платна на борда, а Октавиан - не.

Да чака на сушата Антоний повече не можел. Той загубил без полза 4 месеца, а проволствието за легионите му било силно затруднено.

[resavsky]

Е те цялата кампания на Антоний и неговия щаб е проведена твърде бездарно.Акциум е просто айсберга на една поредица от грешки.А че бягството на Клеопатра не е било планирано е явно от факта че Антоний сериозно се е разсърдил и се стига до криза в отношенията им.Но ощо е по голяма грешка е било да тръгва да я гони.

П.П Често като доказателство за планирането на бягството се изтъква факта че корабите на Антоний са били с платна и мачти.Но вероятно това е поредната недомислица на щаба на Антоний.

[T.Jonchev]

Не може да е проста недомислица.

Платната и дори мачтите винаги са сваляни от корабите преди сражение, защото при огнения обстрел способствали за фатални пожари. Не си спомням друг случай на морска битка (не спонтанна, а подготвена), в който платната и мачтите да са били на борда.

Преди битката нарушаването на това правило много озадачило и разтревожило командирите на Антоний и трябвало той да им обясни, че мачтите и платната са им нужни, за да могат да преследват по-леките Октавианови кораби. Разбира се, днес - като се има предвид какво последвало - малцина специалисти приемат Антониевото обяснение. Обикновено се смята, че всъщност корабният такелаж е бил предназначен точно за обратното: за да може флотата на Антоний бързо да се отдалечи, без да бъде настигната.

[resavsky]

Наивно обяснение.Но може би Антоний е бил прекалено сигурен в победата.

[resavsky]

Един единствен въпрос винаги ме е вълнувал:преди бягството на Клеопатра бил ли е решен изхода на боя?Отговора е по скоро отрицателен.

[Warlord]

Според мен - по-скоро положителен. И основна роля за това играе бездействието на египетския флот до този момент, който не само че блее, ами и е застанал на кофти място в тила на десния фланг на Антоний където му пречи да се изтегли към залива заедно с левия за да предотврати опита за обкръжаване от врага.

Тъй че предварителен план за бягство в главата на Антоний не се е въртял, той е твърдо решен да се бие, най-малкото и Крас не е бил уведомен за подобно нещо и до последно го е чакал да се върне. Побягва чак когато вижда, че Клеопатра се изнизва от залива през пролуката в югозападния сектор на блокадата, и че нещата вече си вървят към сигурен провал.

Виж бездействието на Клеопатра, бягството й при първата удобна възможност и цупенето на Антоний в дните след битката, говорят за това, че в нейната глава определено се е била затвърдила тази идея още от самото начало и тя не я е споделила с него.

Антоний най-вероятно е бил подведен нарочно от нейните съветници или просто е направил грешни преценки с оглед на това, че морските битки не са му стихията, за разлика от далеч по опитния в това отношение Агрипа.

Редактирано Септември 3, 2015 от Warlord

[resavsky]

Какъв опит за обкръжаване?Флота на Антоний е с флангове опряни в бреговете и е надежно защитен.Няма как да бъде обкръжен и не е през цялата битка.

[Warlord]

След като Арунций вбива клин между десния и централния фланг застрашава от изолиране корабите на Антоний от останалите - т.е. от обкръжаване откъм морето от три страни и сушата от 4-а, но тази суша, която я контролират хората на Октавиан.

[T.Jonchev]

Фланговете на Антоний били защитени в началото - докато корабите стояли в сгъстен боен ред "като на котва", както казва Плутарх. Именно поради това флотът на Октавиан не атакувал. Но след излизането на вятър и атаката на Созий този ред бил постепенно нарушен и все повече се нарушавал с напредването на корабите по посока на тези на Октавиан. Това давало възможност на повратливите либурни да се вмъкват безопасно между Антониевите кораби и да ги нападат отстрани, избягвайки тараните им.

Виж бездействието на Клеопатра, бягството й при първата удобна възможност и цупенето на Антоний в дните след битката, говорят за това, че в нейната глава определено се е била затвърдила тази идея още от самото начало и тя не я е споделила с него.

Не мисля, че Клеопатра бяга при първата възможност. Нейните кораби остават на място часове наред. Ако е имала предварително намерение да напусне полесражението, е могла да го направи много по-рано.

[Warlord]

Може да е изчаквала удобен момент.

[T.Jonchev]

В известен смисъл - да. Чакала е да излезе вятър, който се появява едва около обед. Но ако целта й още от началото е била да избяга, нейните кораби биха се движили по съвсем друг път. А тя преминава през самата битка.

[Warlord]

Какъв друг път? Корабите на Октавиан блокират залива от край до край. Иска-неиска трябва да мине през тях. А атакува именно десния им фланг защото от там се открива най-удобния път за изтегляне към Египет.

[T.Jonchev]

Какъв друг път? Корабите на Октавиан блокират залива от край до край. Иска-неиска трябва да мине през тях. А атакува именно десния им фланг защото от там се открива най-удобния път за изтегляне към Египет.

Не е така, Радо.

Най-удобният за нея път е бил през Диориктос - това е каналът, който отделя остров Левкадия от материка. Вижда се много добре на първата от двете схеми, качени от Романа. Северният му вход е бил зад линията на Созий и Клеопатра е могла да мине оттам - в най-лошия случай й е трябвало да изчака Созий да настъпи, за да й отвори място да мине. Казвам това, защото не е известно какво е било разстоянието между първата и втората линия на Антоний.

Знаем, че Клеопатра е потеглила вече след атаката на първата линия, така че е имала възможността да мине през канала, без въобще да стига до сражаващите се. Вместо това обаче, цялата й флота се е хвърлила в самия разгар на битката. Защо? Според мен тази маневра не е била бягство, а част от плана за сражението - опит за нанасяне на флангов или тилов удар върху Октавиановите кораби. В този момент той вече не е имал резерви, а флотата на Клеопатра е била именно резерв и най-вероятно чрез нея са смятали за спечелят битката, вкарвайки я в действие в момент, в който всички сили на противника вече са били ангажирани.

Но се е случило нещо непредвидено, което е осуетило планувания удар и го е превърнало в бягство.

Редактирано Септември 6, 2015 от T.Jonchev

[Warlord]

Не се подвеждай от тая карта, тя е съвсем схематична, мащаба на заеманите позици не отговаря на реалните размери, а и самото им разположение - също, изнесено е доста по-навътре в морето за да се поберат фигурите и надписите. Иначе реално входа на въпросния канал не е бил зад линията на Созий, Лурий му е препречвал пътя за натам, а битката се състои непосредствено пред входа на Амбракийския залив.

[T.Jonchev]

Прав си, че тези карти са неточни и разположението на флотите върху тях е примерно - те затова изглеждат и толкова различно. Но аз съм проучвал топографията на Амбракийския залив и Акцийския нос и съм си играл да меря метър по метър. Входът на залива е много тесен - външната му част (от най-южната точка на северния фас до южния фас по права линия) е 1872 м - а навътре се стеснява до 686 м. Освен това около северния и южния фас има плитчини, които не позволяват големи кораби да се разположат досами брега. Тези плитчини обхващат сравнително тясна ивица около северния фас (от ок.90 до 205 м) и по-широка около южния (от ок. 108 до ок.900 м). На това място не е възможно да се разположат много кораби в бойна линия. Дори за 60-те кораба на царицата тук няма пространство - пада се по около 13-14 метра ширина на кораб, а това трябва да включва не само вътрешното разстояние между бордовете, но също дължината на веслата от двете страни + дистанцията между корабите, за да могат изобщо да мръднат.

Така че е напълно изключено Антониевата флота да се е намирала във входа.

Мястото, където 170-те големи кораби на Антоний са могли да се построят в описвания от източниците боен ред е по на запад. Колко по-западно е трудно да се определи, защото в западна посока пространството се разширява и възможностите са повече от една. Но при минимално западно отстояние от входа, в което това построяване става възможно, южният фланг на ескадрата на Созий се явява пред (западно) от Диориктос, който остава в тила му. Така че северният вход на този канал е бил във властта на Антоний още от сутринта и Клеопатра е можела да мине оттам. Когато установих тази важна подробност, си дадох сметка, че хипотезите за предварително планувано изтегляне с бой (заедно с Антоний) или за нейно самостоятелно бягство сериозно куцат и трябва да се търси някакво друго обяснение.

[resavsky]

Какво друго обяснение?Клеопатра дори не прави опит да атакува флота на Октавиан.Между другото по всичко изглежда че и Антоний така е квалифицирал действията и - като бягство.А това че опитен военноначалник като него е тръгнал да я гони е абсолютно непростима детинска грешка.

Редактирано Септември 7, 2015 от resavsky

[Warlord]

Не във самия вход на залива естествено, а някъде в откритото пространство пред него. Той действително е доста тесен, но оттам до канала има поне 10-ина км, как си представяш 170-те кораба на Антоний да заемат цялото това пространство и отделно да обхванат и северния подстъп към залива.

Оказва ли изрично Плутарх, че канала е зад Созий или това е твое предположение?

Изчисленията добре си ги направил, но струва ми се си пропуснал факта, че през Античността нивото на морето е било с до 15 м по-високо от днешното (справка - виж как изглеждат днес Термопилите, колко навътре днес се намира Троя и тн.). Така че споменатите плитчини тогава са били с достатъчна дълбочина и проблем с газенето не би трябвало да има, единствения фактор с който е трябвало да се съобразяват е силата и посоката на вятъра.

[Last roman]

Термопилите изглеждат днес така поради речните наноси, а не заради драстични колебания в нивото на морето.

[T.Jonchev]

Ако морското ниво в онова време е било значително по-високо в акваторията на Амбракийския залив, античните пристанища в този район днес щяха да са навътре в сушата. А те и сега са си на самия бряг.

P.S. Сега погледнах у Страбон. Той казва, че устието на залива е малко по-широко от 4 стадия (740 м). Не е много ясно кое точно място има предвид, но - както посочих вече - на най-тясното разстоянието между двата бряга сега е 686м. Така че разликата е незначителна и може да идва от различни точки на мерене. Във всеки случай това не говори в полза на идеята за съвсем друго ниво на морето в тази част на Адриатика. Ще трябва да проверя как стои този въпрос и у Павзаний, но не мисля, че ще се окаже нещо много различно.

Редактирано Септември 7, 2015 от T.Jonchev