Произходът на прабългарите /тема за свободни съчинения/

[makebulgar]

От чисто научна гледна точка чувашкия, хазарския и волжкобългарския трябва да са в езикова група която се нарича хазарска или чувашка, тъй като прабългарския не е тюркски.

[templar1307]

Разбрах Ви Професоре, но не ме убедихте.

[проф. Добрев]

От чисто научна гледна точка чувашкия, хазарския и волжкобългарския трябва да са в езикова група която се нарича хазарска или чувашка, тъй като прабългарския не е тюркски.

Волжскобългарският и дунавскобългарският се отнасят помежду си като диалекти на единно-цялостния източноевропейски прабългарски език.

Това си проличава особено добре при сравнително-историческия морфологичен анализ на миналото причастие на -дук от Надписа на Боила от Златното съкровище от Наги Сент-Миклош:

Прабългарското минало причастие на *-tuq обаче има своето абсолютно и несъмнено тъждество в средновековния волжскобългарски език, където в надгробен надпис от 1325 г. е изписаноوفات بلطوى تاريخ , т.е. в края на намиращия се по средата спомагателен глагол има букв. ى, която, много неясно защо, както проф. Т. Текин [Tekin 1988, 41], така също и Ф. Хакимзянов [1987, 150], приемат за финитна форма на глагола, когато то си е единствено и само инфинитна форма и по-точно минало причастие на *-tuq, само че във волжскобългарския език съгласният зв. q се превръща в зв. v, тъкмо поради което току-що изписаният арабски израз трябва да се преведе не “Скончался: по леточислению...”, а като “Датата, на която той се спомина, беше...”.

В интерес на истината по този въпрос проф. Т. Tekin [1987] е повлиян в голяма степен от проф. Ом. Притсак, според когото слформ. vafāt bolDuvı (=bol-Duvı) “Vefat etti”, т.е. “Спомина се”, не е нито “глагол-име”, нито “глагол-прилагателно”, а финитна форма [27].

Но в такъв случай най-напред ще трябва да се допусне, че в местния прабългарски език има наистина едно доста необичайно за тюркските езици минало свършено време с два звука в повече спрямо същото турско време например, а и така изречението се разкъсва по начин, който придава малко странен вид на целия надгробен надпис просто като езиково съобщение, когато всъщност тъкмо от тази транскрипция си проличава напълно ясно, че съгл. q от причастието на *-tuq се развива в съгл. v и едва към него се прибавя и притежателното окончание, единствено благодарение на него се реализира и много специфичната за тюркските езици косвена апозиция като вид подчинителна връзка [Добрев 1981, 61-62].

Основателността и правомерността на този анализ и членение на изречението като цяло и на въпросните му съставки се потвърждава съвсем категорично-определено и при разглеждането на надгробен надпис пак от същата област, само че от 1302 г., където след името на жената, както и в надписа на предната страница, след името на мъжа Ибрахим, идва بلوى в транскрипцията на T. Tekin [1988] – belüwi, после с помощта на подчинителния съюз kü това се свързва и пояснява от пожеланието, след което идваوفات بلطوى تاريخ , при транскрипцията на което обаче като wafātį bąlţųwi tārīħa, авторът очевидно се е опитал да осмисли първата дума като определяемо в персийски изафет и при превода вече на турски език по стария си начин като Vefat etti. Tarihte yedi yüz ikinci yılda idi... - “Спомина се. Беше на дата през седемстотин и втора година...”, но така според нас, не само волжските българи, а и никой по Света не съставя надгробен надпис!

Така този автор не само, че разчленява семантически некоректно определителната група, игнорирайки от самия него приетото за съществуващо и поставеното при bąlţųw-i притежателно окончание към причастието, което по същество означава още, че така се и разкъсва “непозволено” на две отделни, сравнително самостоятелно-независими части, иначе единното и цялостно изречение, но и добавя към Tarih-te много неясно поради какви причини още и местен падеж, ето защо и по силата тъкмо на това турският превод според нас трябва да бъде като Vefat ettiği tarih yedi yüz ikinci yıl idi “Датата, на която тя се спомина, беше седемстотин и втората година” [136-137].

Именно поради всичко това, цялата първа определителна група Βουηλα ζοαπαν δυγєτοιγη ταιςη, в състава на която се намира и миналото причастие на *-tuq - δυγєτοιγη, само че лексико-граматически съотнесено и обединено с крайното сщи ταιςη, не с помощта на контактна, а на дистантна синтактична връзка, вече може и трябва да се преведе на съвременен български език по следния начин: Чашата, за която жупан Буила повели да изпишат. 

http://bolgnames.com/Images/Treasure_2.pdf

 

 

Редактирано Октомври 16, 2015 от проф. Добрев

[makebulgar]

От чисто научна гледна точка чувашкия, хазарския и волжкобългарския трябва да са в езикова група която се нарича хазарска или чувашка, тъй като прабългарския не е тюркски.

Волжскобългарският и дунавскобългарският се отнасят помежду си като диалекти на единно-цялостния източноевропейски прабългарски език.

 

 

 

Това твърдение е в сила, само до толкова до колкото лингвистите са създали някакъв прабългарски-тюркски език чрез извадки на алтайски думи от различни места - именник, титли и старобългарски. На практика обаче прабългарите едва ли са говорели такъв език. Чрез метода на изолиране на  лексика спокойно може да се изведе и прабългарски-гръцки, прабългарски-латински, прабългарски-ирански...

Останалите нелепости за надписа от златното съкровище са именно нелепости създадени с цел доказване на този прабългарски-тюркски. Лингвистите особено когато имате титла проф. трябва да седнете да учите и логика, а не само думи и граматика. По пътя на логиката ако титлата Жупан от надписа е използвана от тюрки, прабългари и славяноезични, то логически няма как да определиш прабългарите езиково именно като тюркоезични, но не и като славяноезични. Титлите Боил, Жупан, Каган, Тархан и др. са военни или административни титли които не доказват по абсолютно никакъв начин езикът и произхода на народите които ги използват. Така ако руснаци и сърби ползват титлите Жупан и Каган, а българите - Боила, Тархан и Жупан, това не значи, че всички те са монголи или тюрки дошли от  Манджурия. По същия начин титлите Генерал, Майор, Ефрейтор, Адмирал, не правят българите или прабългарите латинци, германци или французи.

[terorio]

 

Може, но има едно противоречие. Хуните ги описват с малки очички, нарязани лица и приличащи на горски хора.

А за Атила сякаш се споменаваше, че бил хубавец, или аз бъркам?

.

Хубавец с тяло на боец

Не виждам защо трябва да се предоверяваме на съмнителен автор, след като си имаме Приск Панийски.

Иначе писаниците на Малала са типичен топонимен тюрлюгювеч. 'Хунски гепид' е като 'скитски славянин'. Различни племена на една и съща територия по различно време. Достатъчно е да си спомним къде са хуните през 4 век и къде са гепидите сто години след тях. Така ще ни стане по-ясно, защо Малала отъждествява едни племена с други.

"Македонски/тракийски българин" не е ли същото като "скитски славянин" ако се смята, че "македонски/тракийски" не обозначава географска област, а отделна народност ?

Редактирано Октомври 18, 2015 от terorio

[проф. Добрев]

От чисто научна гледна точка чувашкия, хазарския и волжкобългарския трябва да са в езикова група която се нарича хазарска или чувашка, тъй като прабългарския не е тюркски.

Волжскобългарският и дунавскобългарският се отнасят помежду си като диалекти на единно-цялостния източноевропейски прабългарски език.

Това твърдение е в сила, само до толкова до колкото лингвистите са създали някакъв прабългарски-тюркски език чрез извадки на алтайски думи от различни места - именник, титли и старобългарски. На практика обаче прабългарите едва ли са говорели такъв език. Чрез метода на изолиране на  лексика спокойно може да се изведе и прабългарски-гръцки, прабългарски-латински, прабългарски-ирански...
Останалите нелепости за надписа от златното съкровище са именно нелепости създадени с цел доказване на този прабългарски-тюркски. Лингвистите особено когато имате титла проф. трябва да седнете да учите и логика, а не само думи и граматика. По пътя на логиката ако титлата Жупан от надписа е използвана от тюрки, прабългари и славяноезични, то логически няма как да определиш прабългарите езиково именно като тюркоезични, но не и като славяноезични. Титлите Боил, Жупан, Каган, Тархан и др. са военни или административни титли които не доказват по абсолютно никакъв начин езикът и произхода на народите които ги използват. Така ако руснаци и сърби ползват титлите Жупан и Каган, а българите - Боила, Тархан и Жупан, това не значи, че всички те са монголи или тюрки дошли от  Манджурия. По същия начин титлите Генерал, Майор, Ефрейтор, Адмирал, не правят българите или прабългарите латинци, германци или французи.

В моя постинг по-горе се обсъжда въпросът за тъждеството и различието при причастието на -дук в дунавскобългарския и волжскобългарския диалект на прабългарския език. И вместо да ни залъгвате всички тук със старческите си брътвежи на пенсиониран сливенски учител по история в прогимназията, кажете все пак, кой е прав в случая, аз или цитираните там световни имена от Тюркологията. И понеже изобщо не съм сигурен, че сте в състояние да го намерите, то аз ви го поствам отново с предупреждението да не би да объркате арабските букви тук с памиро-ирански от нощното гърне на кумира си, дано не сте го разлюбил вече, желая успех:

Волжскобългарският и дунавскобългарският се отнасят помежду си като диалекти на единно-цялостния източноевропейски прабългарски език.

Това си проличава особено добре при сравнително-историческия морфологичен анализ на миналото причастие на -дук от Надписа на Боила от Златното съкровище от Наги Сент-Миклош:

Прабългарското минало причастие на *-tuq обаче има своето абсолютно и несъмнено тъждество в средновековния волжскобългарски език, където в надгробен надпис от 1325 г. е изписаноوفات بلطوى تاريخ , т.е. в края на намиращия се по средата спомагателен глагол има букв. ى, която, много неясно защо, както проф. Т. Текин [Tekin 1988, 41], така също и Ф. Хакимзянов [1987, 150], приемат за финитна форма на глагола, когато то си е единствено и само инфинитна форма и по-точно минало причастие на *-tuq, само че във волжскобългарския език съгласният зв. q се превръща в зв. v, тъкмо поради което току-що изписаният арабски израз трябва да се преведе не “Скончался: по леточислению...”, а като “Датата, на която той се спомина, беше...”.

В интерес на истината по този въпрос проф. Т. Tekin [1987] е повлиян в голяма степен от проф. Ом. Притсак, според когото слформ. vafāt bolDuvı (=bol-Duvı) “Vefat etti”, т.е. “Спомина се”, не е нито “глагол-име”, нито “глагол-прилагателно”, а финитна форма [27].

Но в такъв случай най-напред ще трябва да се допусне, че в местния прабългарски език има наистина едно доста необичайно за тюркските езици минало свършено време с два звука в повече спрямо същото турско време например, а и така изречението се разкъсва по начин, който придава малко странен вид на целия надгробен надпис просто като езиково съобщение, когато всъщност тъкмо от тази транскрипция си проличава напълно ясно, че съгл. q от причастието на *-tuq се развива в съгл. v и едва към него се прибавя и притежателното окончание, единствено благодарение на него се реализира и много специфичната за тюркските езици косвена апозиция като вид подчинителна връзка [Добрев 1981, 61-62].

Основателността и правомерността на този анализ и членение на изречението като цяло и на въпросните му съставки се потвърждава съвсем категорично-определено и при разглеждането на надгробен надпис пак от същата област, само че от 1302 г., където след името на жената, както и в надписа на предната страница, след името на мъжа Ибрахим, идва بلوى в транскрипцията на T. Tekin [1988] – belüwi, после с помощта на подчинителния съюз kü това се свързва и пояснява от пожеланието, след което идваوفات بلطوى تاريخ , при транскрипцията на което обаче като wafātį bąlţųwi tārīħa, авторът очевидно се е опитал да осмисли първата дума като определяемо в персийски изафет и при превода вече на турски език по стария си начин като Vefat etti. Tarihte yedi yüz ikinci yılda idi... - “Спомина се. Беше на дата през седемстотин и втора година...”, но така според нас, не само волжските българи, а и никой по Света не съставя надгробен надпис!

Така този автор не само, че разчленява семантически некоректно определителната група, игнорирайки от самия него приетото за съществуващо и поставеното при bąlţųw-i притежателно окончание към причастието, което по същество означава още, че така се и разкъсва “непозволено” на две отделни, сравнително самостоятелно-независими части, иначе единното и цялостно изречение, но и добавя към Tarih-te много неясно поради какви причини още и местен падеж, ето защо и по силата тъкмо на това турският превод според нас трябва да бъде като Vefat ettiği tarih yedi yüz ikinci yıl idi “Датата, на която тя се спомина, беше седемстотин и втората година” [136-137].

Именно поради всичко това, цялата първа определителна група Βουηλα ζοαπαν δυγєτοιγη ταιςη, в състава на която се намира и миналото причастие на *-tuq - δυγєτοιγη, само че лексико-граматически съотнесено и обединено с крайното сщиταιςη, не с помощта на контактна, а на дистантна синтактична връзка, вече може и трябва да се преведе на съвременен български език по следния начин: Чашата, за която жупан Буила повели да изпишат. 

http://bolgnames.com/Images/Treasure_2.pdf

Редактирано Октомври 18, 2015 от проф. Добрев

[glishev]

Професоре, как бихте коментирали следния текст: 

Átaremma i ëa han ëa · na aire esselya · aranielya na tuluva · na care indómelya cemende tambe Erumande : ámen anta síra ilaurëa massamma · ar ámen apsene úcaremmar sív' emme apsenet tien i úcarer emmen. Álame tulya úsahtienna mal áme etelehta ulcullo : násie :

Редактирано Октомври 19, 2015 от glishev

[проф. Добрев]

Професоре, как бихте коментирали следния текст: 

Átaremma i ëa han ëa · na aire esselya · aranielya na tuluva · na care indómelya cemende tambe Erumande : ámen anta síra ilaurëa massamma · ar ámen apsene úcaremmar sív' emme apsenet tien i úcarer emmen. Álame tulya úsahtienna mal áme etelehta ulcullo : násie :

Никак не е изключено да го коментирам, но след като вие го преведете и при условие, че има отношение към Тюркологията изобщо и Прабългаристиката в частност.

Редактирано Октомври 19, 2015 от проф. Добрев

[makebulgar]

Професоре, стига с тия тюрколожки анализи на някакви срички -тук, -чук или бунчук! Надписа от Наги Сент-Миклош не е на измисления прабългарски-тюркски език, тъй като такъв език не съществува, а прабългарите са говорели на друг език. Прабългаристиката вече не е частност на тюркологията. Когато сте си писали дисертациите може и да е била, но днес вече не е. Ако сам не си преразгледате трудовете с оглед на новите открития относно прабългарите, и не си ударите една критика, то в бъдеще ако въобще някой си направи труда да ви чете вашите писания, то критиката ще е доста лоша и ще доведе до забравата им. Прабългарския език просто няма как да бъде определен като тюркски по календарни термини, титли, военен инвентар, или заради някакъв шаран или шейна. Нито може да бъде определен според чувашкия или татарския език, или според някакъв надпис от някакво съкровище който трима души смятат за прабългарски. 

[glishev]

Професоре, как бихте коментирали следния текст: 

Átaremma i ëa han ëa · na aire esselya · aranielya na tuluva · na care indómelya cemende tambe Erumande : ámen anta síra ilaurëa massamma · ar ámen apsene úcaremmar sív' emme apsenet tien i úcarer emmen. Álame tulya úsahtienna mal áme etelehta ulcullo : násie :

Никак не е изключено да го коментирам, но след като вие го преведете и при условие, че има отношение към Тюркологията изобщо и Прабългаристиката в частност.

Дали има отношение към тюркологията (и в частност към прабългаристиката) би трябвало да сте способен да прецените Вие. Иначе текстът е този на добре познатата Господня молитва или "Отче наш", както може да се прецени още от началното: "Átaremma". 

[проф. Добрев]

Професоре, как бихте коментирали следния текст: 

Átaremma i ëa han ëa · na aire esselya · aranielya na tuluva · na care indómelya cemende tambe Erumande : ámen anta síra ilaurëa massamma · ar ámen apsene úcaremmar sív' emme apsenet tien i úcarer emmen. Álame tulya úsahtienna mal áme etelehta ulcullo : násie :

Никак не е изключено да го коментирам, но след като вие го преведете и при условие, че има отношение към Тюркологията изобщо и Прабългаристиката в частност.

Дали има отношение към тюркологията (и в частност към прабългаристиката) би трябвало да сте способен да прецените Вие. Иначе текстът е този на добре познатата Господня молитва или "Отче наш", както може да се прецени още от началното: "Átaremma". 

Не е на някой от езиците, които владея или за които имам по-повърхностна или по-задълбочена представа - тюркски, хамито-семитски, ирански, монголски, славянски, романски, германски и др.

Прилича ми на някакъв старогермански език, но кой е точно, може би готски? 

А иначе Отче Наш го имам и съм го чел и на кумански от 13-и в.

Редактирано Октомври 22, 2015 от проф. Добрев

[fantom4e]

хихи акад.Толкин е недостижимо-невъзможна висота за нашото професор :D

[проф. Добрев]

хихи акад.Толкин е недостижимо-невъзможна висота за нашото професор :D

Този академик не ми е познат, не е от моята научна област, но не само поради това няма нужда да ме сравняваш с него, пък и не разбирам на тебе лично какво лошо съм ти направил, че ме обиждаш и ти така, без причина и повод, освен ако не държиш всички тук да разберат, че ти липсват първите седем години, без да говорим за правописа ти, от който си проличава, че нямаш завършен дори 5-клас.  

[glishev]

Спор няма, опитах се да си направя майтап, но проф. Добрев излезе с чест от ситуацията  

Езикът е измислен от британския професор-германист Толкин въз основа на староанглийски, готски, уелски и фински, тоест наистина има германски елементи. 

[kramer]

има и румънски нюанс..

[fantom4e]

хихи акад.Толкин е недостижимо-невъзможна висота за нашото професор :D

Този академик не ми е познат, не е от моята научна област, но не само поради това няма нужда да ме сравняваш с него, пък и не разбирам на тебе лично какво лошо съм ти направил, че ме обиждаш и ти така, без причина и повод, освен ако не държиш всички тук да разберат, че ти липсват първите седем години, без да говорим за правописа ти, от който си проличава, че нямаш завършен дори 5-клас.  

Сам ли се припознахте в думите ми или някой помогна?

Несъмнено-неопровержимо е че с опитите да ме засегнете само показвате какво на Вас (а не Ти) липсва. Но проблемите Ви са си ваши, и не ме интересуват.

Ако имате нещо лично да ми кажете използвайте лични съобщения.

[проф. Добрев]

хихи акад.Толкин е недостижимо-невъзможна висота за нашото професор :D

Този академик не ми е познат, не е от моята научна област, но не само поради това няма нужда да ме сравняваш с него, пък и не разбирам на тебе лично какво лошо съм ти направил, че ме обиждаш и ти така, без причина и повод, освен ако не държиш всички тук да разберат, че ти липсват първите седем години, без да говорим за правописа ти, от който си проличава, че нямаш завършен дори 5-клас.  

Сам ли се припознахте в думите ми или някой помогна?

Несъмнено-неопровержимо е че с опитите да ме засегнете само показвате какво на Вас (а не Ти) липсва. Но проблемите Ви са си ваши, и не ме интересуват.

Ако имате нещо лично да ми кажете използвайте лични съобщения.

Ти си правиш много голям и напълно незаслужен авто-комплимент, защото ще бъдеш удостоен с въпросната чест едва, след като излезеш тук с научното си звание, името си и списъка на научните си публикации, както самият аз правя.

 

Много се съмнявам обаче, че изобщо имаш такива, включително и име, защото човек с име не се държи на публично място, подобно на тебе, т.е. като гамен:

http://bolgnames.com

http://bolgnames.com/Images/Publications.pdf

Редактирано Октомври 23, 2015 от проф. Добрев

[Last roman]

Давайте по същество. Личните комплименти - на лични съобщения.

[проф. Добрев]

Давайте по същество. Личните комплименти - на лични съобщения.

Много сте прав и аз съм за същото, но въпросният субект, пък и не само той, досега няма нито едно съобщение по същество в тази тема, защо не ги санкционирате?

Редактирано Октомври 23, 2015 от проф. Добрев