Марките за творческия юбилей на Иван Вазов в 1920 г.

[К.ГЕРБОВ]

165-та годишнина на народния поет Иван Вазов бе отбелязана на 9 юли тази година - патриархът на българската литература е роден на 27 юни 1850 г. по стар стил. През 1920 г., когато той празнува едновременно 70 години от рождението си и 50 години от началото на творческия си път, тържественото честване се е състояло на 24 октомври.

 

 

Би следвало да предположим, че тази дата е свързана с началото на литературната дейност на Вазов. Първото публикувано негово стихотворение е „Борба”. То е отпечатано в бр. 2 от 1870 г. на „Периодическо списание на Българското книжовно дружество”. В броя има поместен некролог от края на август, което дава основание да се отнесе появата на списанието към последното тримесечие на годината.

 

Документални сведения за издаването на марките

 

По повод на двойния юбилей на Иван Вазов през 1920 г. Министерството на финансите решило да отпечата специални пощенски марки, които да пусне в употреба в деня на честването. В официалното изложение на министерството до Министерския съвет от 5 октомври 1920 г. се посочва: „Тези пощенски марки ще са възпоменателни и ще изобразяват характеристиката на народния поет. Обръщението им ще бъде кратковременно — около 2-3 седмици“.

 

Идеята била вече позакъсняла, тъй като до нея се стигнало едва 20 дена преди юбилейната дата. В оставащото малко време трябвало да се изработят и одобрят проектите и впоследствие да се отпечатат самите марки. Министерството на финансите виждало изпълнението на тези задачи само чрез прибягване към доброволно съгласие с художниците и изпълнителите на проектите и чрез отдаване на отпечатването на частно предприятие, тъй като Държавната печатница нямала тази възможност.

 

На 6 октомври 1920 г. Министерският съвет издал Х-то си постановление, с което разрешава:

 

„1. Да се отпечатат следните видове специални пощенски марки по случай юбилея на Народния поет Иван Вазов, които да се пуснат в обръщение за кратко време:

2 000 000 къса по 30 ст. (според таксата за отворени писма)

1 500 000 къса по 50 ст. (според таксата за затворени писма)

500 000 къса по 1 лев,

400 000 къса по 2 лева,

300 000 къса по 3 лева,

200 000 къса по 5 лева.

2. Изработването на проектите и отпечатването на същите марки, съгласно чл. 85 букви „г“ и „з“ от Закона за отчетността по бюджета, да стане по доброволно съгласие, като се възложат на специалисти, на които може да се авансира до 50% от уговорената стойност“.

 

На 9 октомври заявка за отпечатване на марките прави АД „Банка за търговия, индустрия и книжнина“, в чиято печатница се печатали вестниците „Утро“ и „Дневник“. В предложението на директора А. Мустаков се заявява, че банката е съгласна да отпечата на своя „ТИФ ДРУК" (дълбок печат), със своя хартия с перфориране, но без гумиране (поставяне на лепилен слой), предлаганите юбилейни марки в шестте различни вида и с общо количество 4 900 000 броя. Във връзка с краткия срок за изработка, за да бъдела привършена работата изцяло, необходимо било перфорацията на марките с най-голям тираж от 30 и 50 ст., да се извърши от Държавната печатница.

 

Министърът на финансите одобрил това предложение на 14 октомври.

 

Проектите на марките били възложени на художниците Стефан Баджов и Райко Алексиев. Всеки от тях в най-къс срок подготвил по три проекта. Баджов за марките от 30 ст., 1 и 3 лева, а Алексиев — за марките от 50 ст., 2 и 5 лева. За сюжети били използвани портрети на Вазов от различни години, подписа му, двора на родната му къща в Сопот, къщите му в Пловдив и София, герои от най-известните му литературни произведения, заглавия и цитати от тях, символи на Априлското въстание. Проектите били одобрени лично от юбиляра, а на 14 октомври и официално от министъра на финансите.

 

Отпечатването на марките започнало още на 11 октомври и приключило на 21 октомври. Междувременно на 20 октомври Отделението за държавната и обществената отчетност към МФ решило, че първоначално определените тиражи на марките от 3 и 5 лева „не ще са достатъчни да задоволят нуждата, за която са предназначени“. Още същия ден с IV-то постановление Министерският съвет разрешил да се завиши тиража им на 400 000.

 

Марките са отпечатани на двойни листа с по 100 марки на лист. Хартията е вестникарска — същата, на която са печатани тогава вестниците „Дневник“ и „Утро“. Гумирането на марките е извършено след отпечатването в Държавната печатница. Перфорацията на стойностите от 1, 2, 3 и 5 лева осъществява печатницата на Банката за търговия, индустрия и книжнина, а на стойностите от 30 и 50 ст. — Държавната печатница.

 

Целият финансов контрол по отпечатването, предаването за гумиране и обратното връщане в печатницата за перфориране се осъществява от финансовия инспектор К. Минков. При извършване на отпечатването на всяка марка матриците са унищожавани чрез изтъркване с шмиргел. В края на работното време печатарската машина е запечатвана с печата на контролата.

 

Съгласно III-то постановление на МС от 20 октомври 1920 г. пощенските марки за юбилея на народния поет Иван Вазов се пускат в задължителна употреба от чиновниците по пощенските гишета само за 5 дни — от 24 до 28 октомври с. г. и във факултативна употреба (подадени писма, облепени с марките) още 10 или 15 дни — по решение на МФ и Дирекцията на Пощите, телеграфите и телефоните (ПТТ).

 

Към марките проявяват голям интерес редица обществени дейци, членове на комитета „Юбилей Вазов 1920 г.“: професорите Михаил Арнаудов, Александър Балабанов, Иван Андреев Георгов, Любомир Милетич, Иван Шишманов, Александър Цанков, а също и композитора Никола Атанасов, писателя Кирил Христов и др. Те изразяват желание да получат по 20 пълни поредици. Българската легация в Белград иска 50, френската легация в София - 100, френският военен аташе полковник Нелтнер - 100, художниците-автори Баджов и Алексиев - по 100 и пр.

 

Със специално V-то постановление на МС от 23 октомври 1920 г. Хранилището за ценни книжа отпуска безплатно 15 къса от всеки вид марки, които предава на Ст. Баджов да оформи с тях по един албум за спомен на юбиляра и министрите.

 

Марките за юбилея на Иван Вазов са разпратени по всички телеграфо-пощенски станции в количества според големината на станцията и обслужваното население. Поради проявения предварителен интерес от съображения за избягване на спекулата Главната дирекция на ПТТ дава строги нареждания до станциите да започнат да продават марките от 24 октомври и „то не по-вече от по 10 къса на лице от всеки вид“.

 

Решението за ограниченото време на употреба на марките се оказва нереално за пласиране на големия тираж. В резултат първоначално срокът на употребата им е продължен до края на декември 1920 г., като е разрешено и закупуването на до 50 поредици от едно лице. Следват още няколко постановления на МС, от които V-то от 7.XI.1922 г. постановява юбилейните марки за Вазов да бъдат валидни до 30 юни 1923 г. След тази дата се спира продажбата им, а писмата облепени с такива марки се считат за нетаксувани.*

 

В няколко отношения марките за Иван Вазов от 1920 г. се явяват в уникални. Като се изключат тези, свързани с коронованите особи, Вазовите марки са единствените от периода Княжество България - Царство България, които са издадени в почит на жива личност. В този аспект те са и първите подобни в българската пощенско-филателна история.

 

Същевременно това издание е единственото отпечатано в България в частна, а не в държавна печатница. То е и първото издание отпечатано на дълбок меден печат, защото Държавната печатница тогава не е притежавала такава техника. Едва в 1936 г. за първи път в нея се печатат марки по способа на дълбокия печат.

 

Филателната Вазова енциклопедия

 

Сюжетите на марките са съгласувани със самия юбиляр, дори са предоставени от него. Те представляват своеобразна филателна енциклопедия за поета-писател. Рисувани са, както бе споменато, чрез възлагане на изявените вече в областта на пощенската марка художници Стефан Баджов и Райко Алексиев. Всеки от тях създава за изключително кратко време по три марки през номинална стойност. Възлагателните писма до художниците са от 9 октомври 1920 г., а на 11 октомври вече се печатат първите марки.

 

И трите марки на Стефан Баджов са в хоризонтален формат. Всяка от тях съдържа няколко мотива и носи мотото „1970-1920”. Което подсказва, че изображенията са свързани с творческия път на Иван Вазов.

 

 

Марката от 30 ст. представя двора на родната къща на Вазов в Сопот. В някои каталози погрешно се споменава, че е изобразена самата къща. Истинската къща всъщност е опожарена по време на Априлското въстание в 1876 г. и е възстановена в 1935 г. като къща-музей.

 

Другите изобразителни елементи в марката насочват към идеята на Баджов да представи върховото дело на писателя - романа „Под игото”. Освен заглавието, на марката  присъства възпятото от писателя историческо черешово топче. Декоративните елементи вляво и вдясно са взети от знамената на Априлското въстание:  българският лъв под знака на християнския кръст и с девиза „Свобода или смърт“ тъпче турските звезда и полумесец. Посочена е и датата на обявяване на въстанието - 20 април 1876 г.

 

  

 

И другата марка на Баджов от 1 лв. е посветена на художествената дарба на Вазов. Този път поетичната. На марката горе, между двата портрета в медальони, е изобразена в стилизиран вид лирата, която поетът получава в 1895 г. в признателност за своето творчество. Някои каталози сочат, че двата портрета на Вазов в тази марка са от 1870 и 1920 г. Това обаче е подвеждане от посочените над портретите години, които са свързани не с портретите, а с юбилея на поета. Вдясно действително е представен фотопортрет на Вазов от 1920 г. Вляво обаче, снимката е правена, когато е бил на 18 г., а не на 20 – когато започва литературната си дейност.

 

Двата фотопортрета на Вазов от марката днес трудно могат да се намерят дори и в специализираните издания и като че ли са известни само от марката. Недоразуменията с тези портрети не са само плод на съставителите на филателните каталози, но и на „пишман“ филателистите. Във филателния ни печат от края на 30-те години е публикуван интересен автентичен факт в стил „филателистите се шегуват“. Филателен търговец пуска обява, че изкупува български марки. В отговор получава писмо, в което подателят предлага марки с портрети на Вазов и... жена му!

 

 

Третата марка на Баджов от 3 лв. също е рисувана в реалистично-фактологичен план с подтекст поетичните изяви на Вазов, но и с намек за неговата обществена дейност. За мото е използвано наименованието на стихосбирката „Поля и гори“, издадена в 1884 г., която е с обществено-политическа насоченост. Като илюстрация на марката художникът Баджов е използвал къщите, където Вазов е живял, творил и работил като писател и общественик: от 1880 до 1886 г. в равнинния (като изключим тепетата) Пловдив; и след 1895 г. - в София, до планината Витоша (която присъства като фон в марката). Къщата, собственост на Иван Вазов в София, е обявена след смъртта му в 1921 г. за музей. Опожарена е изцяло при бомбардировките на София в 1944 г. и е възстановена в 1950 г.

 

 

 

Райко Алексиев в рисуваните от него марки се спира на три портрета, добавяйки им съответното художествено оформление. Художникът очевидно е бил притиснат от кратките срокове за изработване на проектите и в последните е пропуснал да отрази задължителното наименование „България“, както е сторил Баджов.

 

Както сам Алексиев е пояснил в своя отчет, на марката от 50 ст. той е изобразил „литературния тип от „Под игото“- Боримечката“. А на марката от 5 лв. „Отец Паисий от „Епопея на забравените“.

 

 

Всред филателните среди се изказват мнения, че за тези два образа са позирали известни на времето артисти. Може и да е така, но това не е станало, когато Р. Алексиев рисува марките. И не само защото той е разполагал с крайно ограничено време за изготвяне на техните проекти. А просто защото е използвал известни вече илюстрации на Иван Мърквичка към съответните произведения. Образът на Боримечката в трактовката на Мърквичка е от изданието на „Под игото” от 1895 г.

 

   

 

В отчета за извършената работа Райко Алексиев описва марката от 2 лв. като „последния портрет на Ив. Вазов с орнамент и подписа на поета“. Художникът всъщност е искал да каже, че е използвал за сюжет на марката фотопортрет на писателя, сниман в юбилейната 1920 година. Възможно е този портрет действително да се е оказал последен, защото през 1921 г. Иван Вазов умира. Допълнителни елементи на марката са подписа на Вазов, юбилейната дата и лаврови клонки.

 

На всички марки личат инициалите на рисувалите ги художници. СБ фигурира до дясното колело на черешовото топче (30 ст.), над лявото рамо на юношеския портрет на Вазов (1 лв.) и в десния долен ъгъл на къщата на Вазов в София (3 лв.). РА пък е отбелязано в долния десен ъгъл на „Боримечката“ (50 ст.), над десния край на лентата с подписа на Вазов (2 лв.) и най-трудно се открива в долния десен ъгъл на „Паисий“ (5 лв.), където се слива с тъмния фон.**

 

*). По материали на ЦДИА, ф. 159, оп. 2, а. е. 865.

**) Използвани са статии на автора, публикувани в сп. „Филателен преглед” бр. 7 от 1990 г., бр. 8 и 9 от 2000 г.

Редактирано Октомври 19, 2015 от К.ГЕРБОВ