Последният езически владетел на Римската империя

[Last roman]

Езическата реставрация

Флавий Евгений /убит на 6 сетември 394 г./ бил узурпатор, управлявал Западната Римска империя от 392 до 394 г. Въпреки християнското си изповедание, той бил последният римски владетел, поддържал политеизма. Бивш учител по граматика и риторика, Евгений се ползвал с подкрепата на франка Арбогаст, заемащ длъжността magister militum /командващ армията/ и фактически управител за Западната Римска империя.

След като на 22 август 392 г. варваринът се опълчил на законния император Валентиниан II /впоследствие намерен обесен във вилата си край Виен/, Евгений получил пурпурните дрехи и знаците на върховната власт от Сената. Възкачвайки се на трона, той първо сменил администрацията. Лоялните към източния император Теодосий чиновници Евгений заменил със свои хора от сенаторското съсловие, осигурявайки си така контрола над западната половина на империята. Формално Евгений бил християнин, но под внушението на сенатската аристокрацията, вярваща в традиционните римски богове, започнал своеобразен ренесанс на древните култове. Храмът на Венера и Рома бил преосветен, а Олтарът на Победата бил внесен отново в Сената. Възстановени били забранените жертвоприношения. За езическите храмове били отделени държавни средства. Такава религиозна политика изострила отношенията на Евгений с източния император Теодосий, който отказал да го признае за съуправител. Евгений способствал на установяването на съюз между франки и алемани /вероятно по внушение на Арбогаст. Освен това императорът успял да стабилизира и омиротвори рейнската граница.

В това време Теодосий събрал между 40 и 60 000-на армия /от която 20 000 готи-федерати/ и провъзгласил за западен император малолетния си син Хонорий. Евгений също започнал военни приготовления.

Последната гражданска война между източната и западната част на Римската империя

Евгений и Арбогаст разполагали с по-малко войски от Теодосий, затова решили да заемат и укрепят горните склонове, правейки атаката и превземането им трудна задача за многочисления противник. За да хване в капан разположената в равнината войска на източния император, франкът планирал да изпрати отряди в тила му. Въпреки неблагоприятното разположение на войските си, Теодосий решил да атакува фронтално като хвърлил най-напред 20 000 готски федерати под командването на Гайна. При все хвалебствените описания на поета Клавдиан, че срещу войските на Евгений и Арбогаст задухал силен вятър, който носел прах и „отхвърлял назад стрелите и бясно изтръгвал копията им“ /докато историкът Теодорит приписвал лошото време на молитвите на Теодосий/, при нападението срещу укрепленията на западните войски, 10 000 варвари били унищожени, което според летописеца Павел Дякон било „по-скоро благо, отколкото загуба“. Неуспешната атака поставила армията на Теодосий в критично положение, тъй като докато траело сражението, по горните склонове в тила му се разположили отрядите на Арбогаст, отрязвайки пътя за отстъпление. С настъпването на нощта Евгений, решил че битката е спечелена, започнал да раздава награди. Щастието обаче изневерило на езическия император, поради измяна. Отрядите, вардещи възвишенията, под командването на комит Арбицион преминали на страната на Теодосий, в замяна на обещани високи почести. Възползвайки се от тъмнината легионерите на Теодосий нападнали лагера на пируващите и хванали Евгений, като незабавно го обезглавили /според църковният хронист Сократ, екзекуцията на Евгений станала в лагера на Теодосий/. Виждайки това, останалата част от войската му се предала. Арбогаст избягал в планината, но за да не попадне жив в ръцете на преследвачите, се самоубил. След победата, Теодосий за последен път обединил двете части на империята. В Западната половина отново били въведени закони срещу почитането на традиционните богове и съпровождащите ги ритуали.

Смъртта на Евгений отбелязала края на една епоха. С него загинала и надеждата на политеистите от Сената да се противопоставят на християнизацията на държавата. Година по-късно (395 г.) умрял и Теодосий, разделил преди това окончателно империята между двамата си сина – Хонорий и Аркадий.

 

 

Редактирано Октомври 22, 2015 от Last roman

[Warlord]

Двете армии се срещнали при река Фригиду /дн. р. Випава, на границата между днешната Словакия и Италия/

* Словения

 

А Евгений ми се чини по-скоро да е бил бояджия и оръдие в ръцете на сената и така да се каже консервативната клика в Рим.

[Last roman]

Да, той фактически Арбогаст дърпал конците на Валентиниан II и Евгений, подобно на Рицимер - век след него.

Въобще в Зaпадната империя се наблюдава стабилна варварска инфилтрация във властта - като започнем от Магн Магненций - франк, убил Константиновия син Констант през 350 г. и победен от Констанций II след кръвопролитна битка при Мурса /351 г./, или Магн Максим, отстранил Грациан и елиминиран едва след друго голямо сражение при Сисция /р. Сава/ - 388 г.

Редактирано Октомври 20, 2015 от Last roman

[Warlord]

То и преди разделянето сред войнишките императори бая варвари са се намирали.

[Last roman]

Да, но те били романизирани. Докато покрай реформите на Диоклециан и Константин във войската превес получават нероманизираните варвари от германски произход - готи, франки, алемани..

Редактирано Октомври 20, 2015 от Last roman

[Евристей]

 Докато покрай реформите на Диоклециан и Константин във войската превес получават нероманизираните варвари от германски произход - готи, франки, алемани..

Не е съвсем по темата, но се хващам за този цитат. Защо ?  По добри войнски качества притежават германците или  римското население в провинциите, които традиционно зареждат легионите - Италия, Галия, Илирик, ги е "изнежило" и не отговарят на новите условия ?  Но империя, която разчита изцяло на наемници - краят и е очертан. Египет при Тутмос III действа със собствени египетски  войски (като цяло), когато обаче разчита на либийски, гръцки, нубийски и азиатски наемници - пътят е стръмно надолу. Персия на Ахеменидите -  когато персите стават малцинство в армията, а се разчита на гръцки, бактрийски и др.  наемници. .резултата  е плачевен.  Халифата също - арабите са заменени с тюрки и т. н.

[Last roman]

Здравей, Евристей, по принцип всяко правило си има изключение /как например Картаген си ползва наемниците безпроблемно/, но при римляните и другите империи всичко опира до мотивация на боеспособното население. Както пише Вегеций - при набор в легионите трябва да се ползват селяни, неизкушени от 'благата на цивилизацията'. Проблемът обаче е, че поради влошаващите се икономически условия през 4-5 век, селяните войници не желаят да потушават въстанията в Галия и на Балканите, в които участват тяхната социална прослойка. Нещо повече заселването на варварите на римска територия като федерати често става с уговорката, че те ще укротяват броженията в провинциите - на багаудите /например/. От друга страна германците нямат скрупули да служат във войската и да участват в потушаване на бунтове и граждански войни, стига да им се плаща. Което е нож с две остриета - варваризация на армията и държавата и риск от бунт и отпадане на нови територии, ако на висши армейски постове дойдат недотам лоялни вождове. Което в крайна сметка и става през 5 век. На изток империята оцелява, защото постепенно отново се връща към набор на селяни /но добре осигурени и стабилни икономически/. Западната няма този късмет, защото територията й намалява, поради междуособици и варварски завоевания - оттам се съкращават данъкоплатците и рекрутите; => не може да се поддържа добре обучена и екипирана редовна армия, а се разчита на варварските дружини, чията вярност е обаче е спорна. И след като финансите на правителството съвсем се изчерпят /след отпадането на Африка, Испания и Британия - идват бунтовете на наемниците срещу централната власт и в резултат на това - гибел на държавата.

Редактирано Октомври 23, 2015 от Last roman

[glishev]

Всъщност доколкото самият Евгений е християнин, той не толкова възстановява езичеството, колкото премахва забраната върху него, която Теодосий е въвел. От едикта за прекратяване на последните антихристиянски гонения (от 311, както е модерно да се твърди сега) и докъм едикта от Тесалоника, фактически забраняващ християнските ереси и езичеството (380), има един преходен период от около седемдесет години, в които християни и езичници имат горе-долу еднакви права. Само че повечето императори от този период са християни и съответно официалните държавни култове са християнски - освен за кратко при Юлиан (361-363), който е езичник и под негова власт и официалните практики отново са езически. Евгений няма амбициите на Юлиан за възстановяване на държавни езически култове, а просто премахва забраната върху тях. Със смъртта му отпада този последен опит за мирно съжителство на старата и новата вяра. Изобщо от царуването на Теодосий нататък християните започват да си го връщат тъпкано на оставащите езичници за първите три века гонения. 

[Aspandiat]

Проблемът обаче е, че поради влошаващите се икономически условия през 4-5 век, селяните войници не желаят да потушават въстанията в Галия и на Балканите, в които участват тяхната социална прослойка. Нещо повече заселването на варварите на римска територия като федерати често става с уговорката, че те ще укротяват броженията в провинциите - на багаудите /например/. От друга страна германците нямат скрупули да служат във войската и да участват в потушаване на бунтове и граждански войни, стига да им се плаща.

Не съм най убеден, че точно нежеланието на селяните-войници да потушават бунтовете на другите селяни е причината за отказа им да служат в легионите. Дероманизацията на легионите е вече факт към средата на 3 век, преди багаудското движение в Галия. Ето надписа на Шапур I от Нахш-е Ростам, описващ разгрома на Валериан през 260 г. са изброени старателно от кои провинции са били събрани легиони за войната против персите. Италия не фигурира сред тях!

При третия поход, когато нападнахме Каре и Урхай и обсаждахме Каре и Едеса, Валериан цезар излезе срещу нас. Той водеше със себе си сила от 70 000 [мъже] от Германия, Реция, Норикум, Дакия, Панония, Мизия, Истрия, Испания, Африка (?), Тракия, Витиния, Азия, Памфилия, Исаврия, Ликаония, Галатия, Ликия, Киликия, Кападокия, Фригия, Сирия, Финикия, Юдея, Арабия, Мавритания, Германия, Родос (т.е. от Лидия), Осроене (?), Месопотамия.

Легионите почват да набират германци още при Каракала, който през 216 г. хвърля против партите 80 000 души, в числото на които са 7 легиона + преторианската гвардия + спомагателни части от германци.

Лично за мен гибелната дероманизация на легионите се дължи на най-голямата глупост, извършена от римляните в цялата им история - даването на права на римски граждани на цялото население на империята чрез едикта на Каракала от 212 г. Дотогава римските граждани (истинските римляни и шепа провинциали, получили римско гражданство) живеят с чувство на уникалност, а и не плащат данъци - статут, който обаче е трябвало да се заслужи и защити чрез военна служба. След 212 г. истинските римляни стават част от масата, почват и данъци да плащат и съвсем логично е да са реагирали по следния начин: "щом ще плащам данъци, търсете си други глупаци на мрат в легионите".

Мисля, че сред старите римляни е имало дори един вид озлобление от това, че са изгубили господарския си статут. В книгата на Ю.В.Куликова "Галльская империя" (Романе, ти си ми е препоръчвал, сега бой с твойте камъни по твойта римска каска) пише например, че и във втората половина на 3 век в Галия римските колонисти, тоест истинските римляни, продължавали да гледат на "новите римляни" като на по-долни от тях и формирали затворени римски градски колегии. Самите пък гали почнали да се връщат към келтските си корени... изобщо ще се окаже накрая, че Римската империя дори и в най-добрите си дни, не е толкова споена в едно цяло, както си мисли масовият читател. Особено в европейските провинции. Май най-добре приобщени са елинизираните области на Балканите и в Анатолия заради предварителното въздействие на елинизма, както и Италия + Южна Галия и Източна Испания.

 

 

Редактирано Октомври 29, 2015 от Aspandiat

[Last roman]

Да, надписът на Шапур е показателен за това от кои райони на империята е свикал вексилациите Валериан/в Италия няма разположени легиони, само преторианска гвардия/,а италийците са малцинство в легионите още от времето на Траян и Адриан. И то именно заради статуса им на граждани. Заместени са от романизирани гали и ибери. Но нежеланието на населението на Апенините да служи в погранично разположените легиони не е 'от вчера'. Ако се сещаш какви вълнения в Рим предизвикал Август, когато решил да свика допълнителен набор за армията, след разгрома на Вар. Накрая зачислили даже освободени роби.

Редактирано Октомври 29, 2015 от Last roman