За професионалното българско "хотелиерство" през Османлъка, или за практичността на българите

[nik1]

Моя забележка: Да не се бърка със случаите, в които българите (бедните) дават хляб на нещастни и бедни хора

 

1. Евлия Челеби пише за един български град:

По начало няма мюсюлмани. Във всички къщи има малки ханчета, където отсядат идващите и заминаващите посетители, гости и търговци. Всеки яде, пие, пренощува и отминава срещу заплащане. Някои невъздържани хора отсядат и отминават. Прочее, има много достойни за обичане девойки, които стоят край пътя, по пазара и когато видят някой пътник, викат: „Ага, погледни мене и яденето. Моят хляб е бял и чист, къщата ми и горе, и долу е чиста. От нейната белота по-бяло не се е виждало. От тебе не се стеснявам и много ще те наглеждам." Говорейки такива любезности, кои го точно улучват сърцето, те те настаняват щеш-не щеш в мястото, което искат, възвеличават те, след което те оставят, но не ти прощават нито една счупена пара. Ако се случи [някой] да не им даде платата, всички жени отново се стичат и му хвърлят един хубав бой.

 

2. (Ще продължа с цитатите, но не сега)

 

[Black Wolf]

Интересно тези девойки освен белия хляб нещо друго предлагали ли са? 

[nik1]

Нито тази нито някоя друга от българските къщи, в които съм нощувал-досега, не са странноприемници. Това са частни къщи, в които ни пускат след договаряне и обещание за бакшиш (подарък), а както разбирам, когато е необходимо, това се подкрепя и със сила.

Убежището ни бе покрито със слама; стените и пода бяха от кал; нямаше таван и прозорци; вратата с само една; светлината влизаше през един комин с голям диаметър, на около фут от най-ниската част на покрива, който служи и за прозорец. Ала това външно сурово жилище не бе лишено от своите удобства. В момента, в който влязохме, на пода бяха разстлани един върху друг два много прилични памучни килима, чисти, като че ли никога неизползувани и достатъчно-големи да покрият по-голямата част от помещението, макар че бяха сгънати на две. Въпреки че най-точно ще бъде, ако земната съставка, с която са измазанн пода и стените, обозначим като кал, от една по-благоприлична гледна точка можем да я наречем вид мазилка. Ако тази мазилка е трайна, не зная дали не бнх я предпочел пред всяка друга, каквато съм виждал. Тя образува равна, гладка повърхност, без всякакви пукнатини. Цветът е приятен, еднороден светлокафяв тон, по който не личат никакви петна и в това отношение го предпочитам пред мръсното бяло, което покрива стените на най-бедните къщи в Англия, както и на някои от най-великолепните в Смирна и Константинопол.
Джереми Бентъм, юрист, икономист, философ, 1785

[nik1]

Интересно тези девойки освен белия хляб нещо друго предлагали ли са? 

Едни девойки практикуват древната професия:

Надясно от главния път има едно хубаво село, наречено Усинция и на половин час от Разград едно друго, по-голямо, името на което е Хасанлар, където срещнахме първите леки жени в Османска Турция (пътуването е от Дунава- бел.). Те бяха две разпуснати моми от племето на тази нещастна чергарска нация, която във Франция обикновено наричат „египтяни" (цигани). Те ни чакаха зад оградата на къщата на един селянин, най-хубаво облечени и с по-черна външност от всички мюсюлмански жени, които се срещат из тези краища.
Впрочем те не бяха толкова отвратителни, както би могът да си помисли някой под впечатлението, което създавам за тях, казвайки, че бяха „египтянки". Те бяха забрадени с копринени кърпи, оцветени със златни райета, и цялото им останало облекло беше също от коприна. При нашето пристигане те ни канеха, особено двамата духовници в групата, с думи на турски език и с най-сластолюбиви жестове да' се приближим. По-малката и същевременно по-безсрамната започна да танцува. Между другите неприлични кълчения на тялото тя започна да движи шията и корема си по един начин, който тогава аз, който не бях виждал източни танци, ми се видя безподобен. По-голямата и съвсем бяла, по-хубава от другата, изглеждаше по-умерена и не обещаваше много. При все това обаче тя първа намери клиенти и един едър еничар от тези, които ни придружаваха, се спазари с нея. Хубавият пример подтикна другите и самите еничари, които първоначално не се бяха спрели, се върнаха назад и опитаха, заплащайки по 35 пари всеки. Това правеше 1 флорин и 10 халера от нашите монети, както разказваха след това помежду си. Това е твърде много за тези хора, които получават 6 халера на ден за храна и облекло.

Капитан Шад, 1740

 

[КГ125]

Джереми Бентъм, юрист, икономист, философ, 1785

Не знаех, че е идвал тъдява Джереми Бентъм! Кое е произведението?

[Warlord]

Интересно тези девойки освен белия хляб нещо друго предлагали ли са? 

Освен бял хляб и бял баджак  Това обаче говори доста показателно за развиването на паричната система през Второто царство.

[Perkūnas]

Описани са типичните кирпичени къщи от плет, измазан с глина и слама.

http://www.dnevnik.bg/zelen/stil_na_jivot/2015/10/22/2626604_kushtite_koito_dishat/

Такива са били масово разпространени по селата из Западна Европа (напр. Англия, Уелс). Но явно в България не са ги варосвали. А английските "мърсно бели" къщи са си варосани. Има ги например в Корнуол.

 

 

[andreiS40]

On 10/29/2015 at 21:43, Perkūnas said:

Описани са типичните кирпичени къщи от плет, измазан с глина и слама.

http://www.dnevnik.bg/zelen/stil_na_jivot/2015/10/22/2626604_kushtite_koito_dishat/

Такива са били масово разпространени по селата из Западна Европа (напр. Англия, Уелс). Но явно в България не са ги варосвали. А английските "мърсно бели" къщи са си варосани. Има ги например в Корнуол.

 

 

Е В Корнуол, са си преки потомци на бритските келти..Това е намерило отражение и в битовата култура и архитектура.

[vvarbanov]

Тия стари къщи не са еднакви.Някои са построени от кирпичи, а други от плет с мазилка.Мазилката представлява смес от глина ,мекина(слама) и конски или магарешки екстременти.Изглежда сламата служи като арматура за да не се напука мазилката.В лайната също има дребни сламки,освен това не миришат лошо, а може би служат и за дезинфекция.Тази мазилка не е нещо отвратително, напротив мирише на ново и свежо.Изолацията не само е много по добра, но стените служат като акумулатор на топлината през зимата.На другия ден и да не палиш печка ,пак е топло.Тази мазилка е универсална, стените пода и тавана се мажат с нея.Същата се използва и в кирпичените къщи. Тавана се нарича "каратаван", и той е от пръти измазани с мазилка от долу и отгоре.Стените и тавана в жилищните помещения редовно се изкърпват с мазилка и варосват. 

[ivany]

това точно с ескрементите не е така - поне в Старозагорско. Там слагат стригана вълна от кози или магарета - тя е остра

Дядо ми го правеше / много отдавна беше - / и с това измаза стените на лятната кухня и огнището / нещо като камина /- до преди десетина години още си стоеше.

Огнището беше плетен кош, а на горе за комина нямам спомен.

[kall]

Преди 2 часа, ivany said:

това точно с ескрементите не е така - поне в Старозагорско. Там слагат стригана вълна от кози или магарета - тя е остра

 

Не и в Троянско, поне за плевните. 

[nik1]

On 10/28/2015 at 10:23, nik1 said:

Едни девойки практикуват древната професия:

Надясно от главния път има едно хубаво село, наречено Усинция и на половин час от Разград едно друго, по-голямо, името на което е Хасанлар, където срещнахме първите леки жени в Османска Турция (пътуването е от Дунава- бел.). Те бяха две разпуснати моми от племето на тази нещастна чергарска нация, която във Франция обикновено наричат „египтяни" (цигани). Те ни чакаха зад оградата на къщата на един селянин, най-хубаво облечени и с по-черна външност от всички мюсюлмански жени, които се срещат из тези краища.
Впрочем те не бяха толкова отвратителни, както би могът да си помисли някой под впечатлението, което създавам за тях, казвайки, че бяха „египтянки". Те бяха забрадени с копринени кърпи, оцветени със златни райета, и цялото им останало облекло беше също от коприна. При нашето пристигане те ни канеха, особено двамата духовници в групата, с думи на турски език и с най-сластолюбиви жестове да' се приближим. По-малката и същевременно по-безсрамната започна да танцува. Между другите неприлични кълчения на тялото тя започна да движи шията и корема си по един начин, който тогава аз, който не бях виждал източни танци, ми се видя безподобен. По-голямата и съвсем бяла, по-хубава от другата, изглеждаше по-умерена и не обещаваше много. При все това обаче тя първа намери клиенти и един едър еничар от тези, които ни придружаваха, се спазари с нея. Хубавият пример подтикна другите и самите еничари, които първоначално не се бяха спрели, се върнаха назад и опитаха, заплащайки по 35 пари всеки. Това правеше 1 флорин и 10 халера от нашите монети, както разказваха след това помежду си. Това е твърде много за тези хора, които получават 6 халера на ден за храна и облекло.

Капитан Шад, 1740

 

ПС

Ебати и инфлацията, колко много са паднали цените днес:

 

[vvarbanov]

On 5.07.2016 г. at 15:35, ivany said:

това точно с ескрементите не е така - поне в Старозагорско. Там слагат стригана вълна от кози или магарета - тя е остра

Дядо ми го правеше / много отдавна беше - / и с това измаза стените на лятната кухня и огнището / нещо като камина /- до преди десетина години още си стоеше.

Огнището беше плетен кош, а на горе за комина нямам спомен.

Има различни видове мазилки.Сламата, косми от коза, магаре, човешка коса,конопени,кокосови влакна, сено, ...се наричат "чоп".Слагат се в глинени и варови мазилки за да не се напукат.Конска и кравешка тор не се слагат за разкош,  а заради  влага ,(дезинфекция?)и износването.Върху дърво се кове рабица за да задържи мазилката, може и върху летви, нанасят се удари с теслата надигат се трески и те задържат варовата мазилка с чоп.Има външна, вътрешна, хастар, правят се два слоя хастар и фина,....

Всяка година за Гергьовден правя такава мазилка и мажа пещта в която пека агнето.

п.п.Тая мазилка често се варосва и у нас, най вече в жилищните помещения.Така варосани отвън сградите са по красиви.

 

Редактирано Януари 5, 2017 от vvarbanov

[Rebecca]

On 5.01.2017 г. at 17:40, vvarbanov said:

Има различни видове мазилки.Сламата, косми от коза, магаре, човешка коса,конопени,кокосови влакна, сено, ...се наричат "чоп".Слагат се в глинени и варови мазилки за да не се напукат.Конска и кравешка тор не се слагат за разкош,  а заради  влага ,(дезинфекция?)и износването.Върху дърво се кове рабица за да задържи мазилката, може и върху летви, нанасят се удари с теслата надигат се трески и те задържат варовата мазилка с чоп.Има външна, вътрешна, хастар, правят се два слоя хастар и фина,....

 

 

нещо подобно като тази къща ,която снимах в Родопите?

пп кои години се  е строило така? Моля, ако може да ми обясните .

Редактирано Януари 10, 2017 от Rebecca