Нови открития в палеонтологията

[fixxxsers]

Праисторическата риба Dunkleosteus terrelli

живяла преди 360-415 млн. години и достигала 10 м и 4 т тегло. Учени под ръководството на Филип Андерсън от университета в Чикаго използвайки вкаменелости на тази риба са направили компютърен модел на мускулите на челюстта и. Силата на захапката е сравнима с тази на тиранозавър или съвременен алигатор, достигайки до 500 кг. При това захапването ставало просто моментално- отварянето на устата ставало за една петдесета от секундата, при което налягането на водата пред рибата рязко спада и жертвата буквално се всмуква от Dunkleosteus. Специалистите са смятали като правило, че захапката е или бърза или силна, но Dunkleosteus опрогергава тази представа. Тази особенност на Dunkleosteus го прави един от най страшните хищници живели някога.

 

[Иво Катрафилов]

Дънклеостиусът е бил най-голямото постижение на панцерните риби. По негово време дори акулите не са му съперничили.

http://www.bbc.co.uk/science/seamonsters/f...kleosteus.shtml

Редактирано Юли 6, 2007 от Иво Катрафилов

[fixxxsers]

САБЛЕЗЪБО КЕНГУРУ

По време на разкопки в северна Авсралия,Куйнсленд учени откриха останки от праисторическо животно, населявало континента. Каква била изненадата на палеонтолозите, когато открили останките на кенгуру, което се е хранело с месо. Вероятно то е издебвало своите жертви от засада и после ги е разкъсвало с острите си зъби. Данните от открите кости сочат, че то не прилича на нито едно днес живеещо същество. Според проф. Майкъл Арчър от университета в Нов южен Уелс то се е придвижвало в галоп, а не с подскоци.

Редактирано Октомври 16, 2007 от fixxxsers

[Lion Queen]

маааааалко ми напомня на торбестите хищници на картинката..

[fixxxsers]

В Гърция откриха мастодонт-рекордьор

Бивните на мастодонта на възраст около 3 млн. години, са с дължина 4 и 5 метра

Край северозападния гръцки град Гревена бе открит скелет на мастодонт с рекордно дълги бивни. Екипът палеонтолози, воден от проф. Евангелия Цукала (Evangelia Tsoukala) от Университета “Аристотел” в Солун, започнал изваждането на останките на 16 юли и се очаква да приключи работата си днес, съобщава BBC News. Дължината на бивните на откритото животно е съответно 5 и 4 метра, което е абсолютен рекорд за праисторическите предци на сллоновете. Мастодонтите, които за разлика от мамутите се хранили с листа от дърветата, а не с трева, имали почти прави, а не извити нагоре бивни. Височината на животното при холката достигала около 3,5 метра, а теглото му около 6 тона.

Участващият в екипа холандски палеонтолог Дик Мол (Dick Mol) посочва, че откритите фосили могат да дадат отговор на въпроса защо са изчезнали мастодонтите в Европа преди около 2-3 млн. години. Видът, за който се смята, че се е появил преди 5 млн. години, е изчезнал най-късно в Северна Америка преди 10 000 години.

Учените ще изследват скелета в специализирания център в северния град Милия, с надеждата че ще открият запазени ДНК-фрагменти на животното, която да хвърли светлина върху причините за изчезването на вида. Впоследствие мастодонтът ще бъде изложен в природонаучния музей на Милия.

източник:http://www.bgfactor.org/index_.php?cm=12&id=11805

[fixxxsers]

В САЩ, щата Юта беше открит неизвестен до сега динозавър. Той е с нещо като човка на патица, но притежава стотици зъби и изпъкнали челюсти. Наречен е Gryposaurus monumentensis и е живял преди около 75 млн. години.

източник

[Philip]

Ето и от мен малко информация.

В САЩ откриха Шварценегер на динозаврите

Учените са учудени от могъщата челюст на Gryposaurus monumentensis, която му е позволявала да отхапва не само листа, но цели клони и дори дървета

Неизвестен до момента вид динозавър с масивна челюст под формата на патешка човка, снабдена с няколкостотин зъба, е бил открит в южната част на щата Юта. Вкаменелостите са намерени в геоложки пласт, датиран на 75 млн. години - към края на кредата. Учените са учудени от могъщата челюст на праисторическия гущер, която му е позволявала да отхапва не само листа, но цели клони и дори дървета.Въпреки сериозните си размери - 10 м дължина и над 3 м височина, динозавърът, получил името Gryposaurus monumentensis, е бил изцяло тревопасен. Той е нещо като Арнолд Шварценегер сред динозаврите - изключително "напомпан", обяснява Скот Самсън от Музея по естествена история на Юта. Учените са убедени, че с подобна челюст, в която имало около 800 зъба, динозавърът е можел да отхапе на практика каквото пожелае. Те обаче не са съвсем сигурни с какво точно се е хранил гигантският гущер. Южната част на Юта, която сега е скалиста пустош, едно време е била рай за динозаврите - много влажна, пълна с езера, реки и поточета, изключително тучна, обяснява палеонтологът Тери Гейтс. Признавайки, че вкаменелости от други, подобни на новооткрития, видове грипозаври са били открити в северозападната част на Северна Америка, Самсън обяснява, че при Gryposaurus monumentensis черепът е по-малък, което говори за по-голяма сила на захапката. По всичко личи, че този приятел е бил създаден, за да яде, шегува се палеонтологът. Според специалистите обаче зъбите изглежда не са били ефективно оръжие срещу хищници като тиранозавъра например. Няма яснота дали грипозавърът се е движел на стада или пък е бил единак.

източник: http://netinfo.bg/

[Philip]

Намериха череп на динозавър, живял преди 85 млн. години

В Югозападна Япония намериха череп на динозавър на 85 млн. години - един от най-старите в страната, съобщи Ройтерс. Фосилът е на тревопасен вид, наречен хадрозавър. Той е изкопан в префектура Кумамото през февруари 2004 г. от аматьор. Палеонтолозите са го идентифицирали като хадрозавър неотдавна след дълго почистване. Това е първият открит в Япония череп от хадрозавър. Досега в страната са намирани други части от тялото на този вид. Хадрозаврите са достигали на височина 7-8 м. Главите им са приличали на патешки заради широката им плоска човка. Те са се хранели с живеещи във вода меки организми и подводни растения.

БТА

Редактирано Октомври 16, 2007 от fixxxsers

[Cygnus X-1]

Откриха фосили от рядко срещан вид динозаври

Фосилизирани части от челюст на странен вид месояден динозавър бяха открити от френски изследовател в Геоложкия музей в Лисабон, съобщи Франс прес, като цитира сайта на Geological Magazine.

Тези фосили са извадени от геоложки земни пластове на около 120 милиона години на обекта Бока ду Чапим, южно от Лисабон. В продължение на 110 години никой не е обърнал внимание на фосилите, които били оставени на съхранение в чекмедже в музея. Като ги проучил отблизо, Ерик Бюфто от Френския център за научни изследвания установил, че те са от динозавър, кръстен Baryonix walkeri.

Животното се отличавало с това, че е имало огромен нокът на един от пръстите на всеки от предните си крайници. Някои изследователи са на мнение, че този двукрак динозавър, висок около 4,5 метра, е ползвал огромния си нокът, за да лови риба като с харпун. Учените през 19-и в. не са знаели за съществуването на вида, защото първите останки от B. walkeri са открити едва през 1983 г. в Англия.

БТА

[Cygnus X-1]

Динозаврите са започнали да сформират социални групи по-рано, отколкото се смяташе до сега

Фосилизираните останки на шест млади динозавъра, открити на едно и също място в Китай, показват, че животните са започнали да сформират социални групи по-рано, отколкото се смяташе досега. Откритието хвърля светлина върху живота на динозаврите с човки от вида Psittacosaurus и върху корените на социалното поведение на техните потомци, сред които трицератопсите и протоцератопсите. Динозаврите от вида Psittacosaurus са били дребни тревоядни животни, обитавали териториите на днешните Китай, Монголия, Сибир и Тайланд преди 130 - 100 милиона години. Те са ранни родственици на трицератопсите и протоцератопсите.

Най-големият от намерените в Китай шест млади динозавъра е бил на възраст между 1,5 и 3 години по времето на смъртта си, с дължина около 50 сантиметра и тегло около килограм. Възрастните представители на вида са достигали на дължина до 2 метра и тегло около 30 килограма.

БТА

[Cygnus X-1]

Откриха най-ранните следи от влечуги на планетата

Британския учен д-р Фалкън-Ланг - Хауард Фалкън-Ланг от Бристолския университет откри случайно в Канада най-ранните следи от съществуването на влечуги.

Фосилилизираните стъпки в крайбрежни скали в канадската провинция Ню Брансуик са на 315 милиона години и хвърлят светлина върху ключов момент в историята на живота, когато животните са излезли от водата и са заживели на сушата. Следите подсказват, че влечугите са се развили 1-3 милиона години по-рано, отколкото смятаха учените.

Произходът на влечугите - по-специално появата на яйца, защитени с черупка - е освободила четирикраките животни от необходимостта да се връщат във водата, за да снасят яйца, и е улеснила живота върху сушата.

Еволюцията на влечугите е била едно от най-значимите събития в историята на живота, защото тя е проправила пътя за появата на разнообразната екология на Земята - твърди британският учен.

Той смята, че следите, запазени в пясъчника, са били оставени от влечуги, които са се събирали за водопой в речни долини, оставащи сухи поне през част от годината. Д-р Фалкън-Ланг и колегата му от университета проф. Майк Бентън заедно с други британски и канадски учени са изготвили списък с най-вероятните видове, които са могли да оставят стъпките. Най-вероятният кандидат е гущероподобно влечуго, наречено Hylonomus lyelli, кръстено на шотландския геолог от 19 в. сър Чарлз Лайел.

БТА

[Philip]

Откриха останки от носорог в Черно море

Водолази от Одеса са открили на дъното на Черно море останки от носорог, съобщи МИГнюз. Находката е предадена в Института по археология в Киев. Оказало се, че носорогът е бил без рог. Според местни учени животното е обитавало този район още преди там да се появят мамути и хора. По зъбите на древния носорог палеонтолози са определили, че става дума за младо животно. По раменната кост те са установили, че е достигал на дължина 3 метра. След като бъдат консервирани в Киев, костите на носорога ще бъдат върнати в Одеса и изложени в местен музей.

БТА

[Cygnus X-1]

Австралия е била обитавана от големи диназаври

Австралийски и американски палеонтолози са открили три отделни фосилизирани стъпки с дължина 36 см, всяка с поне 2 или 3 частични пръста на задните крайници. Това сочи, че големи месоядни динозаври са бродили из Южна Австралия преди 115 милиона години.

По това време Австралия е била съединена с Антарктика. Динозаврите са били високи 3,7 м. Палеонтолозите предполагат, че животните са населявали област близо до Южния полюс в продължение на 10 милиона години през кредния период и са имали тлъстини по тялото си, за да издържат на температури от порядъка на минус 30 градуса Целзий. Стъпките са били открити близо до брега във Виктория, Австралия, през февруари 2006 г. и февруари 2007 г. Австралия някога е била част от южния суперконтинент Гондвана, който е включвал също Южна Америка, Африка, Индия и Антарктика.

Томас Рич, куратор по гръбначна палеонтология в Музея във Виктория предполага, че динозавриге са били топлокръвни животни. Учените изчисляват, че животните са имали 1,5 м височина до бедрото. Общата височина от 3,7 м говори, че те са били с размера на дребен възрастен тиранозавър.

Тиранозаврите, които са най-едрите сухоземни месоядни на всички времена, са достигали на височина 6,1 м. Откритията са били представени на заседание на Дружеството по гръбначна палеонтология в Тексас. БТА

БТА

[Cygnus X-1]

Динозаврите са измрели заради глобалното затопляне

Изчезването на динозаврите на Земята не може да се обясни с падането на метеорит. Авторите на нова хипотеза - палеонтолози от университета на Южна Калифорния, обвиняват за измирането им глобалното затопляне. те са стигнали до извода, че процесът на измирането е започнал 10 млн. години преди катастрофата, смятана за главната причина за смъртта на динозаврите. При това процесът е стартирал с обитателите в океанските дълбини, а не с животните на сушата.

След това последвало измирането на морските животни, срещащи се на континенталния шелф и на кораловите рифове. Следователно динозаврите са станали жертва на нещо, което е идвало от дълбините на океана. Предполага се, че реалният убиец е станал сероводородът.

А това е станало възможно в резултат на глобалното затопляне. То самото е започнало след редица изригвания на вулкани, изхвърлили в атмосферата огромни количества от т.нар. парникови газове. Затоплените води на световния океан частично са загубили способността си да задържат кислорода, което е довело до разпространение на сероводорода. Този газ се е отделял от бактерии, обитаващи дълбоките части на океана, и постепенно се е издигал към повърхността. В крайна сметка големи количества сероводород е попаднал в атмосферата.

Много живи същества са загинали от отравяне или от въздействието на радиацията, тъй като сероводородът е повредил озоновия слой, защитаващ Земята от различните лъчи, идващи от космоса, като ултравиолетовите.

БТА

[Cygnus X-1]

Открити са отпечатъци на древни земноводни

Геолози откриха пълни отпечатъци от земноводни, подобни на саламандри, живели 100 млн. години преди първите динозаври. Отпечатъците са оставени в пясъчници на 330 млн. години в Пенсилвания. Скалите са съхранявани в музея в Рединг десетина години, но следите са открити чак сега от докторанта Дейвид Филмор, който ги е анализирал заедно с професора по геология Едуард Симпсън. Трите отпечатъка са на животни с дължина около 30 см. Те имат ципи между пръстите на краката и гладка кожа, подобно на днешните земноводни. Формата на тялото се вижда идеално, както и как е изглеждала кожата. Подобна информация не може да се получи от запазени кости.

Пълни отпечатъци се срещат извънредно рядко, особено на толкова стари животни. Специалистите са заинтригувани от наличието на три отпечатъка толкова близо на една скала. Фосилът може да показва социалното поведение, дори начин на ухажване. Възможно е отпечатъците да са оставени и по различно време.

БТА

[Андрей Куртенков]

Специалистите са заинтригувани от наличието на три отпечатъка толкова близо на една скала. Фосилът може да показва социалното поведение, дори начин на ухажване.

Ей такива фантазии винаги са ми много смешни. Без особено замисляне, всеки от нас може да изброи десетки ситуации, при които могат да се получат разположени наблизко отпечатъци. А пък да отдаваме някакво значение на позите - в смисъл - да правим заключения за поведението в момента на "отпечатването" - да, да, разбира се...

[Cygnus X-1]

Динозаврите тероподи са притежавали респираторна система, сравнима с тази на сегашните птици от семейство гмурци.

Изследването е базирано върху сравнителен анализ на динозавърски фосили и данни, свързани с анатомията на сегашните птици. Резултатите показват, че малките месоядни динозаври, като например велосирапторите, са притежавали костни структури, сходни с тези, които се наблюдават в гръдния кош на птиците. Става дума за нещо като кукички с ролята на лостове, които повдигат ребрата и стернума по време на дишане.

Интересното е, че дължината на тези костни структури е съответствала на начина на придвижване на птиците - "кукичките" били къси при птиците, които не летят, имали средна дължина при летящите птици и били дълги при птиците, които се гмуркат във водата, както и при динозаврите.

Изследването подкрепя хипотезата, че респираторната система на динозаврите им е позволявала да преследват бързо жертвите си.

[Cygnus X-1]

Открита е челюст на човекоподобна маймуна, живяла преди 10 милиона години

Фосил от челюст, намерен наскоро при разкопки в Кения, свидетелства за съществуването на непознат досега вид човекоподобна маймуна, живяла преди 10 милиона години и близка до последния общ предшественик на горилите, шимпанзетата и хората. Фосилът - фрагмент от челюст и 11 зъба, е намерен от специалисти от университета на Киото в отлагания на вулканична кал в района на Накали, Кения.

Плътният емайл, който покрива зъбите, свидетелства, че съществото от вида, наречен Nakalipithecus nakayamai, се е хранило с твърди продукти - ядки, семена, плодове. Според специалистите то е било с размери между женска горила и женски орангутан. Учените се надяват при бъдещи свои изследвания да открият и други кости, с помощта на които да разберат как са се движили представителите на вида Nakalipithecus nakayamai. Откриването на фосила на територията на Африка показва, че последният общ прародител на човекоподобните маймуни и хората вероятно не е напускал континента и еволюирал там, което противоречи на досегашните схващания. Според специалистите видът Nakalipithecus nakayamai може да се ситуира преди разделянето на горилите, шимпанзетата и хората.

Преди настоящето откритие в Африка са намирани твърде малко фосили на хоминиди от периода отпреди 11 и 5 милиона години, който дава ценна информация за произхода на африканските човекоподобни маймуни и човека. Поради липсата на достатъчно находки учените предполагаха, че последният общ предшественик е напуснал Африка и се е отправил към Европа и Азия, след което пак се е върнал.

БТА

[Cygnus X-1]

Открита е кост на неизвестен до сега динозавър

Британският аспирант-палеонтолог Майк Тейлър е открил кост на неизвестен на науката динозавър, която 113 години е лежала забравена в чекмедже на бюро. Изследвайки фосили на динозаври в британския Музей по естествена история, аспирантът открил, че една от костите не прилича на останалите. Специалисти от Музея по естествена история са установили, че откритата кост е част от гръбначния стълб на динозавър от групата на зауроподите - най-големите динозаври, живели на Земята пред 130 милиона години. Според резултатите от сравнителен анализ, динозавърът е от неизвестен досега вид. Учените са го кръстили Xenoposeidon Proneneukus, което означава накланящ се напред чужденец.

Динозавърът е приличал на зауроподите като например на диплодока и брахиозавъра. Те са били тревопасни, а техните размери са били близки до тези на слона, имали са дълги шии и опашки.

Костта е била открита през 90-те години на ХIХ век край град Хейстингс в графство Източен Съсекс, но записки за точното място на разкопките не са запазени, затова шансовете да бъдат открити и други останки от този вид са нищожно малки.

БТА

[Cygnus X-1]

Най-късният хоминоид в Европа е открит на българска територия

В продължение на десет години екип, организиран от Националния природонаучен музей при БАН извършва проучвания на фауната и природната обстановка в България от времето на късния миоцен (10.7-5.3 млн. год.).

В резултат на това бе открита важна за палеонтологията и палеоантропологията находка - зъб от изкопаем човекоподобен примат (хоминоид), съобщи за БТА ст. н. с. Николай Спасов, ръководител на отдел "Фосилни и рецентни бозайници" към Националния природонаучен музей при БАН.

Зъбът е определен от д-р Николай Спасов (НПМ-БАН) и д-р Дени Жераадс (Лаб. по еволюция на човека, Париж), работещи по съвместен проект, финансиран от БАН и CNRS-Франция.

Намерен е при проучвания на колекция от фосили, събрана от П. Попдимитров и А. Димитрова, с цел създаване на палеонтологически музей в Чирпан. Находката произлиза от континенталните неогенски наслаги в басейна на р. Марица.

Съпътстващата изкопаема фауна - антилопи, хоботни, хипариони, носорози и др., дава основание да се приеме среднотуролийска възраст за тази находка, най-вероятно - около 7 млн. год.

Геолого-стратиграфските проучвания на находището, проведени с проф. Цанко Цанков дават основание да се смята, че в него няма повече от едно геоложко ниво и че фауната е хомогенна по възраст.

Намерената находка е на най-късния хоминоид в Европа. Това откритие дава нови аргументи в полза на развиваната напоследък хипотеза, според която преките предшественици на хоминидите (представителите на човешкото семейство) нямат африкански произход, а са се зародили в югоизточна Европа.

Гонени от засушаването в късния миоцен, те са мигрирали в Африка, където преди по-малко от 7 млн. год. са дали началото на първите хоминиди.

БТА

[Cygnus X-1]

Мумифициран динозавър

Прочутият британски палеонтолог Д-р Фил Манинг обяви публично находката и предварителни резултати от изследването на мумифициран динозавър, който променя представите ни за движението и външния вид на динозаврите.

Запален по динозаврите от раждането си, Тайлър Лисън прекарва голяма част от детството си в копаене и търсене на фосили из ранчото на чичо си в Северна Дакота. През 2000 г., още като тийнейджър, той прави откритие, което може да промени лицето на палеонтологията завинаги - намира мумия на Хадрозавър, датираща от около 65 милиона години.

Находката на Тайлър не се състои единствено от кости, а представлява мумифициран динозавър, рядък екземпляр с фосилизирала мека тъкан. Момчето се свързва с прочутия палеонтолог Д-р Фил Манинг; заедно, те измислят име на динозавъра - Дакота, и започват разкопките.

С помощта на най-модерни технологии и екип от експерти, те транспортират части от находката до лаборатории за по-обстойно изследване. Почти всичко, което знаем за динозаврите до момента, сме научили от костна тъкан (кости и зъби), защото обикновено тя е единствената способна да се запази така трайно и да се фосилизира.

Но за разлика от много предишни фосилни находки, Дакота оцелява милиони години и остава почти непокътнат - фосилизираната кожа и сухожилията ни позволяват да възстановим големината на основните мускули, а голяма част от тялото ни дава представа за изумителния външен вид на този динозавър.

Дакота е транспортиран първо в института Блек Хилс в САЩ, където учените разкриват, че принадлежи на вида Хадрозавър, често определян като "динозавърът с патешка човка". Впоследствие във Великобритания, екип от учени изследва проби от фосилизираната кожа на динозавъра, за да определи как вероятно е изглеждал Дакота, и измерва мускулната му маса, за да установи начинът му на движение.

С помощта на гигантски компютърен томограф, предоставен от компанията Боинг, учените се опитват да надникнат в запазеното тяло на динозавъра и извършват едно от най-големите томографски изследвания, правени някога.

Всъщност, Дакота може да допринесе много за палеонтологията, променяйки представите ни за външния вид и движението на динозаврите. Оказва се, че задницата на Хадрозавъра е 25% по-едра от считаното досега - удивително заключение, което може да промени представата ни за динозаврите от последните 150 години.

С помощта на по-едрите си задни части, Хадрозавърът е могъл да достигне рекордната скорост от 45 км/ч, или 16 км/ч по-бързо от Ти Рекс. Освен това, кожната обвивка на находката показва следи от райета, свидетелстващи, че окраската на динозавъра вероятно не е била едноцветна, а камуфлажно раирана по някои части от тялото му.

Благодарение на добре запазения фосил, учените могат да определят с по-голяма точност разстоянието между гръбначните прешлени при динозаврите. И докато повечето музеи разполагат костите им плътно прилепнали, проучването на д-р Манинг показва, че разстоянието между прешлените е близо един сантиметър. Това може да означава, че някои динозаври са били поне един метър по-дълги от предполаганото досега.

[Cygnus X-1]

Прародителят на кенгуруто не е скачал

Вкаменелост на 25 млн. години разкри, че прародителят на австралийското кенгуру само е тичал напред назад, но не е скачал, имал е подобни на кучешките зъби и може би се е катерел.

Изследванията са установили, че nambaroo gillespieae, което е било с ръст като на малко куче и е имало кучешки зъби, е имало силни мускулести предни крака, което показва, че е тичало като опосум. Праисторическото кенгуру е имало гъвкави крака, което подсказва известна способност за скачане като съвременното кенугру.

То е живяло в гъсти гори, което предполага, че се е хранело с плодове или гъби. Това примитивно кенгуру е скачало до ниските клони на дърветата, ядяло е и гъби и паднали плодове, счита ученият. Смята се, че представителите на този вид са еволюирали в по-едри скачащи животни, хранещи се с трева, когато растителността е станала по-суха и тревиста преди около 10 до 15 млн. години.

[Cygnus X-1]

Нов гигантски динозавър

Огромен динозавър, чиито фосили са били открити преди около десет години в Нигер, Африка, бе обявен за представител на нов вид. Учените обясняват, че екземплярите от вида Carcharodontosaurus iguidensis са били едни от най-едрите месоядни животни, обитавали някога Земята. Те са съперничили по размери и жестокост на прочутия Тиранозавър рекс.

Фосилите на динозавъра, живял преди 95 милиона години, са били пазени няколко години в лаборатория в Чикаго, в очакване да бъдат класифицирани. Черепът на динозавъра е бил дълъг 1,75 метра. Челюстите на животно са били огромни, със зъби с големината на банани.

Динозавърът е бил по-висок от двуетажен автобус, с дължина 13 метра и тегло седем тона. Видът Carcharodontosaurus iguidensis е бил част от "твърде странна екосистема" от двукраки хищни динозаври, обитавали региона на Сахара през периода креда.

Фосилите на Carcharodontosaurus iguidensis са открити през 1997 г. по време на експедиция в Нигер. Те са съхранявани няколко години в лаборатория в Чикаго, в очакване да бъдат класифицирани. Докато каталогизира черепа и шийните фосили, студентът от Чикагския университет Стив Брусате открива, че те доста се различават от вкаменелости от вида Carcharodontosaurus, намерени в Мароко.

Заради тези различия динозавърът от Нигер е причислен към нов вид - Carcharodontosaurus iguidensis, наречен на района в централната част на африканската държава, където са открити фосилите. Вкаменелости на членове на това семейство динозаври са описвани и преди.

През 20-те години на миналия век са намерени първите останки от Carcharodontosaurus - два зъба, които обаче са изгубени. Фосили на този вид динозаври са намирани и в Египет. Те са били описани през 30-те години на миналия век, но по време на бомбардировките над Мюнхен през 1944 г. са унищожени.

Преди около десет години е описан череп на динозавъра Carcharodontosaurus saharicus, открит в мароканската част на пустинята Сахара. Настоящето изследване хвърля светлина върху времето, когато светът е бил топъл и влажен и планетата е била покрита с плитки морета.

Според учените именно тези морета, разделящи сушата, са причината на различни места да еволюират различни групи динозаври. Нигерийската находка показва още, че огромните месоядни динозаври се били много по-често срещани в Африка, отколкото се смяташе досега.

БТА

[Cygnus X-1]

Върху мамутите се е посипал метеоритен дъжд

Учени, изследващи останки от мамути, са открили доказателство, че върху тези животни, както и върху други едри създания преди 35 000 години се е посипал метеоритен дъжд. Въз основа на анализа специалистите обрисуват картина на бедствие отпреди 35 000 години, довело до значително намаляване на популацията на някои видове животни през последната ледникова епоха.

Бизонът е оцелял след сблъсъка, тъй като около белезите има нова костна маса. Ако тези частици бяха преминали през кожата, те вероятно нямаше да достигнат до жизненоважни органи.

Със сигурност обаче те са причинили сериозни външни наранявания на животните. Върху останките от мамутите и бизона са открити 2-милиметрови дупчици, заобиколени от пръстени от изгоряла повърхност около мястото, където с голяма скорост са попаднали фрагментите. Анализът на вбитите частици показва, че те са магнитни, с високо съдържание на никел и желязо.

Пропорциите на различни типове атоми в частиците означават, че те най-вероятно не са със земен произход. Основният въпрос, на който учените търсят отговор е как космическите сблъсъци се вписват в историята за изчезването на животните от последната ледникова епоха.

БТА

[Cygnus X-1]

Откриха динозавърска кожа

Учените установиха каква е била кожата на динозаврите, като намериха в Китай за първи път остатъци от кожа на динозавър.

Станало ясно, че представител на древния гущер е имал много дебела кожа подобна на акулите и делфините. Представител на изчезналия вече вид растителнояден гущер Рsittacosaurus /гущер - папагал/ имал дебела кожа, изцяло покрита с рогови плочки.

Доклад за откритието е публикуван в списание "Proceedings" на Лондондското кралско научно дружество. По мнение на палеонтолози тази външната покривка поддържала вътрешните органи на динозаврите и пазела животното от хищниците.

Образци от меки тъкани като например кожата рядко се откриват и съхраняват като вкаменелости. Ето защо учените спорят с какво точно са били покрити гигантските гущери - с люспи като съвременните или с примитивни пера като птиците.

В Китай е намерена кожа от Рsittacosaurus, загинал преди около 100 млн. години. По кожата има следи от зъби, явно след като е бил убит е бил ръфан от животни, препитаващи се с мърша.

Скоро след смъртта на животното то е било засипано със седиментни скали и благодарение на това меките тъкани добре са се съхранили.

Пситакозавърът е бил тревопасен. Той ходел на два крака и бил с размели колкото сърна. Кожата му била покрита с тънки рогови пластини, а самата тя се състояла от 25 слоя колаген.