Нови открития в палеонтологията

[Last roman]

World’s oldest pine tree fossil found in Canadian rock quarry

http://www.sciencemag.org/news/2016/03/world-s-oldest-pine-tree-fossil-found-canadian-rock-quarry?utm_source=newsfromscience&utm_medium=facebook-text&utm_campaign=pinetrees-2911

[Last roman]

може би най-странният изкопаем звяр, откриван някога се оказа безчелюстна риба: 

Monster Mystery: Scientists Solve Decades-Long Puzzle of Alienlike Creature

 

In 1958, amateur fossil collector Francis Tully found a prehistoric creature so strange that even scientists called it a monster. The beast has perplexed researchers ever since, with some calling the so-called "Tully monster" a worm and others classifying it as a shell-less snail.

But now, an analysis of more than 1,200 Tully monster (Tullimonstrum gregarium) fossils has uncovered the monster's true identity. It's a 307-million-year-old jawless fish, a creature in the lineage leading to modern-day lampreys, the researchers found. 

"It's a very unusual animal," study co-author Scott Lidgard, curator of invertebrate paleontology at the Field Museum of Natural History in Chicago, told Live Science. 

This specimen shows a clear view of the Tully monster's eyes (right), proboscis (middle) and mouth (left).

The roughly foot-long (0.3 meters) monster had a narrow body with eyes like a hammerhead's on the top of its head and a long, slender snout ending in a toothy jaw.

Scientists formally described it in 1966, and in 1989, Illinois designated it as the official state fossil. But experts still couldn't make heads or tails of it. They couldn't even place it in a phylum, a big-picture category that includes about 30 broad subcategories, and explains the origins of almost every living thing on Earth.

Researchers have found thousands of Tully monster specimens in Illinois over the years. Many of them were digitally scanned into The Field Museum's electronic database, so scientists had plenty of samples to examine while undertaking the new study.

"Basically, nobody knew what it was,” study co-author Derek Briggs, a professor of geology and geophysics at Yale University and a curator of invertebrate paleontology at the Yale Peabody Museum of Natural History, said in a statement. "The fossils are not easy to interpret, and they vary quite a bit. Some people thought it might be this bizarre, swimming mollusk. We decided to throw every possible analytical technique at it."

The researchers combed through the database and also used synchrotron elemental mapping, a technique that uses a powerful light source to determine the chemistry within a fossil.

Although soft-bodied, the Tully monster is a vertebrate that likely used its tail to propel itself forward in the water. Moreover, analyses showed that "the monsters are related to the jawless fishes that are still around today by a unique combination of traits, including primitive gills [and] rows of teeth," Paul Mayer, The Field Museum's fossil invertebrates collections manager, said in the statement.

It also has "traces of a notochord, the flexible rodlike structure along the back that's present in chordate animals — including vertebrates like us," Mayer said.

The big-eyed and pointy-toothed fish was likely a predator, said study lead author Victoria McCoy, who conducted the research as a Yale graduate student and is now at the University of Leicester in the United Kingdom. However, it's unclear when the animal first developed and when it went extinct, she said.

The study was published online today (March 16) in the journal Nature.

Follow Laura Geggel on Twitter @LauraGeggel. Follow Live Science@livescience, Facebook & Google+. Original article on Live Science.

http://www.livescience.com/54072-tully-monster.html

[Last roman]

В Казаxстан откриха фосили на Еласмотериуми, датирани само отпреди 29 000 години:

THE BEAUTIFUL TITLE “SIBERIAN UNICORN” BELONGS TOELASMOTHERIUM SIBIRICUM – AN ELASMOTHERIUM SIBERIAN RHINOCEROS, WHICH AS PREVIOUSLY THOUGHT BECAME EXTINCT 350,000 YEARS AGO.

Nowadays the researchers of Tomsk State University (TSU) figured out that the “unicorn” found his last refuge “only” 29,000 years ago in Kazakhstan. The article, describing the new location of the fossil mammals in the Pavlodar Irtysh, was published in February 2016 in the American Journal of Applied Science.

“Most likely, in the south of Western Siberia it was a refúgium, where this rhino had preserved the longest in comparison with the rest of its range. There is another option that it could migrate and dwell for a while on the more southern areas,” said Andrey Shpanski, a paleontologist at TSU. These conclusions were made due to research of the rhinocero’s skull, found near Kozhamzhar village in Pavlodar region (Kazakhstan). The skull is well preserved: there are some cracks but no trace of pelletization, gnawing, and exfoliation.

The fossils of the “unicorn” were examined by radiocarbon AMS-method analysis in the laboratory 14CHRONO Centre for Climate, the Environment, and Chronology (School of Geography, Archaeology and Palaeoecology; Queen’s University Belfast; Belfast, UK). It turned out that the skull belonged to the animals that died 29,000 years ago. “Most likely, it was a very large male of very large individual age (teeth not preserved). The dimensions of this rhino today are the biggest of those described in the literature, and the proportion are typical,” said the University’s scientist.

Elasmotherium sibiricum supposed to be extinct about 350,000 years ago. Its habitat was the vast territory from the Don River to the east of modern Kazakhstan. Overview Elasmotherium residue findings in the Pavlodar Irtysh showed quite a long existence of these rhinos in the southeast of the West Siberian Plain.

An extinction period of the “unicorn” can now be compared with the boundary between Kargin thermochron and Sartan cryochron of late pleistocene (boundary of MIS 3 and 2) in Western Siberia. These data are pushing us for mass radiocarbon studies of mammalian remains that were previously known as ancient and extinct more than 50-100,000 years ago. “Our research makes adjustments in the understanding of the environmental conditions in the geologic time in general. Understanding of the past allows us to make more accurate predictions about natural processes in the near future: it also concerns climate change,” summed up Shpanski.

http://www.heritagedaily.com/2016/03/where-did-the-siberian-unicorn-disappear/110040

Редактирано Март 22, 2016 от Last roman

[Last roman]

 

малко фантастично звучи, но....

Палеоекологията - реконструкцията на древните екосистеми

http://nauka.offnews.bg/news/Biologiia_16/Paleoekologiiata-rekonstruktciiata-na-drevnite-ekosistemi_46687.html

[Last roman]

Многоклетъчният живот е по-стар с 1 млрд години, твърдят китайски палеонтолози

http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Mnogokletachniiat-zhivot-e-po-star-s-1-mlrd-godini-tvardiat-kitajski_46836.html

[Last roman]

Тайнственото палеозойско животно хиолит намери мястото си на еволюционното дърво

 

Илюстрация на хиолита Haplophrentis . Реконструкция: Danielle Dufault/Royal Ontario Museum

Сред хилядите изкопаеми животни от време на време се срещат такива, които палеонтолозите водят като  "група с неопределено систематично положение" (лат. incertae sedis), тоест без ясна позиция на еволюционното дърво, пише Sci-news.com.

Но наскоро канадски палеонтолози успяха да установят позицията на същества, наречени хиолити (Hyolitha), която бе неизвестна през последните 175 години.

Резултатите от работата на изследователи от Университета на Торонто и Кралския музей Онтарио е публикувана в Nature.

Хиолитите са се развили преди повече от 530 милиони години по време на периода Камбрий и са сред първите животни, които са произвели минерализирани външни скелети. Типичният хиолит има конусообразна черупка със закръглено или триъгълно сечение и с капаче на отворения край. Дължината на тази конструкция варира от няколко милиметра до няколко десетки сантиметра, а принципната схема на структурата не се променя през цялото време на съществуването на хиолитите - от началото на Камбрия до голямото измиране през периода Перм.

За съжаление това бе всичко, което знаеха палеонтолозите за хиолитите. Нито към кой клас животнии принадлежат, нито дори към кой тип животинско царство. Някои изследователи смятаха, че тези същества са мекотели (роднини на охлюви, миди и калмари), а други просто ги отделят в собствен тип.

^{Фосилизирани останки на Haplophrentis operculum. (© Royal Ontario Museum)}

Тази палеонтологична загадка, както и много други, бе разгадана благодарение на шистовия масив Бърджес. Това канадско находище на камбрийска фауна показа детайли от строежа на меките тъкани на хиолитите. И те категорично свидетелстват, че Hyolitha не са мекотели, а близки роднини на брахиоподите (раменоногите) - група животни, от които има много вкаменелости, а и няколко живи и днес видове.

Раменоногите имат меко тяло, затворено между двуделна черупка. Външно приличат на мидите, но при тях черупките са горна и долна черупка, за разлика от лявата и дясната на двучерупчести мекотели.

^{Раменоноги. Източник: Wikimedia Commons}

Хиолитите, заедно форонидите, според последното изследване, трябва да се разглеждат заедно в състава на групата Lophophorata.

Следи от уникалния орган на групата – лофофорът – е открит във фосили на хиолити от Бърджес от палеонтолог от Университета на Торонто Джоузеф Моисюк (Joseph Moysiuk).

"Редките случаи на запазени меки тъкани включват околната уста и имащ формата на крила на чайка орган, носещ пипала, които ние тълкуваме като лофофор, както и U-образен храносмилателен тракт, който завършва с дорзолатерален анус. Заедно със симетричните черупки и дълбока коремна кухина, тези знаци сочат към сходство с групата Lophophorata, значително увеличавайки морфологичното разнообразие на тази необикновена група," -  пише ученият в статията си.

 ^{Джоузеф Моисюк, показващ плочи със следи от вкаменелости.}

За да се разберат тези подробности и да се поставят най-сетне хиолитите на точното им място в филогенетичното дърво, екипът на Моисюк е трябвало внимателно да разгледат 1500 екземпляра камбрийски Haplophrentis. От екологична гледна точка, казват изследователите, тези животни са били придънни животни, които всмукват дребни организми, използвайки чифт странични шипове като кокили, за да се придвижват и повдигат черупката над утайката. Обкръжаващите устата пипала им помогат да насочват органични частици директно в своята паст.

http://nauka.offnews.bg/news/a_1/a_68459.html?preview=ok

[Last roman]

Ancient Insect Found in Amber Is Literally One of a Kind

A 100-million-year-old bug with an extraterrestrial look is so unique, it has been classified in a new insect order.

There's a new entry in the ancient bug-stuck-in-amber category: a 100-million-year-old, bulbous-eyed, alien-looking insect with an "E.T." head and a wide field of vision.

Found in Myanmar by George Poinar Jr., Oregon State University entomology professor emeritus, the bug – a wingless female – is such a bizarre, unique find that it has become a new insect order unto itself.

For the taxonomically inclined, that's a big deal. The roughly 1 million insect species known today are classified in just 31 orders (wasps, bees, and ants, for example live in the order Hymenoptera).

Now, though, make that 32 insect orders.

What wins the insect its new order are its unique features. It's a bug unlike any other, starting with its triangular head, which is reminiscent of the stereotypical space alien seen often in science fiction.

The way the "right triangle" head rests at the base of the creature's neck is unlike any insect ever known, according to Poinar.

"While insects with triangular-shaped heads are common today," Poinar and co-author Alex Brown wrote in a study just published in the journal Cretaceous Research, "the hypotenuse [the longest side] of the triangle is always located at the base of the head and attached to the neck, with the vertex at the apex of the head."

This bug turned that situation on its, well, head: The vertex was at the base of the neck. The head, then, along with its large lateral eyes, would have given the insect nearly 180-degree vision when it turned sideways, offering the ability to keep an eye out for things happening behind it, watching its own back, as it were.

As if that weren't enough, the insect secreted a chemical from its neck glands that, Poinar thinks, probably served to repel predators.

[Last roman]

когато червеите имаха крака...

500-million year-old species offers insights into the lives of ancient legged worms

Ovatiovermis cribratus life restoration. A scientific illustration of Ovatiovermis cribratus shows how this soft – bodied marine animal would have looked like with its front feeding limbs extended. Credit: Illustrated by Danielle Dufault, Royal Ontario Museum; © Royal Ontario Museum

A new species of lobopodian, a worm-like animal with soft legs from the Cambrian period (541 to 485 million years ago), has been described for the first time from fossils found in the Burgess Shale in the Canadian Rocky Mountains. Details of the new species, called Ovatiovermis cribratus, are being published in the open access journal BMC Evolutionary Biology this week.

Dr Jean-Bernard Caron, senior curator of invertebrate paleontology at Royal Ontario Museum (ROM), associate professor at the University of Toronto in the Departments of Earth Sciences and Ecology & Evolutionary Biology, and lead author of the study, said: “Ovatiovermis is no longer than my thumb with all limbs stretched out and is only known from two specimens. However this new species provides fantastic new insights into the ecology and relationship of lobopodians, a group of mainly Cambrian marine invertebrates which are key to our understanding of modern tardigrades, onychophorans and the largest group of animals on Earth — the arthropods.”

 

The researchers believe that strong recurved claws on the back limbs may have allowed Ovatiovermis and other related lobopodian species to anchor themselves on hard surfaces and stand more or less upright. Two long pairs of spinulose (hairy or spiky) limbs towards the front of the body would then have been used to filter or collect food from water and bring it closer to the animals’ mouth.

Cédric Aria, a doctoral candidate from the Department of Ecology & Evolutionary Biology at the University of Toronto and co-author of the study, explained: “The various adaptations of this new animal to anchored particle feeding are reflected in its name. The species, cribratus, is the Latin for ‘to sieve’, while the genus name, Ovatiovermis, refers to that posture it must have ordinarily adopted: a worm-like creature that stood in perpetual ovation.”

Even though lobopodians have long been known and studied, and occupy an intriguing position in the tree of life of invertebrate animals, their ecology had remained poorly understood. The authors of the study believe that their findings provide new views on the evolution of lobopodians and their relatives.

Aria added: “We think that suspension feeding was common among lobopodians and turned out to be important in the initial evolutionary ‘burst’ of that colossal group of organisms that gave rise to water bears, velvet worms and arthropods. Interestingly, today, skeleton shrimps (Caprellidae), which are arthropods and thus much more complex living relatives of the lobopodians, have adopted a very similar lifestyle, and you can see them waving in the drifting water possibly much like Ovatiovermis used to. ”

Dr. Caron further stated: “These results contribute further evidence that suspension feeding was already a widespread mode of life during the Cambrian period. Its emergence has been important for the origin of modern marine ecosystems, and must have played a role in the rapid diversification of the first animals. ”

The researchers were surprised to find that unlike other suspension feeding organisms, O. cribratus, did not have any hard structures to protect its body. Dr Caron said: “Contrary to its relatives, this species does not have any spines or plates on its body for protection. Its ‘naked’ state begs the question of how it was able to guard against predators.”

The lack of body protection in O. cribratus demonstrates that organisms that lived in the Cambrian period did not exclusively develop hard defensive structures. The researchers speculate that O. cribratus may have lived in sponge colonies to avoid predators, or that by analogy with modern animals it used camouflage or was toxic or distasteful to predators. “However, this is a question that is difficult to solve with fossils, and it may remain forever one of Ovatiovermis’ secrets,” Dr Caron added.

The new species is only the third lobopodian that has been formally described from the famous Burgess Shale site in Yoho National Park (British Columbia). It is one of the rarest species found there, and the only two known specimens of this species are now in the collections of the Royal Ontario Museum in Toronto.

Reference:
Jean-Bernard Caron, Cédric Aria. Cambrian suspension-feeding lobopodians and the early radiation of panarthropods. BMC Evolutionary Biology, 2017; 17 (1) DOI: 10.1186/s12862-016-0858-y

Note: The above post is reprinted from materials provided by BioMed Central.
 

[vorfax]

Да питам, какви са резултатите при клонирането на древни и съвсем скорошни изчезнали видове? Дека са? Могат ли да се клонират изобщо? За бозайници говоря и динозаври.

[Last roman]

за динозаври - още не, макар че тук там учени изолират фрагменти ДНК и протеини. За бозайници - има планове и май се правят опити за клониране на мамути.

[bulgaroid]

Преди 2 часа, Last Roman, каза:

за динозаври - още не, макар че тук там учени изолират фрагменти ДНК и протеини . За бозайници - има планове и май се правят опити за клониране на мамути .

Така ли? Има ли някаква информация, по въпроса?

Редактирано 3, 2017 от bulgaroid

[Last roman]

тя е отпреди 2-3 години. 

https://vesti.bg/novini/klonirat-mamut-405923

[Skubi]

http://www.sciencealert.com/ancient-women-found-in-a-russian-cave-turn-out-to-be-closely-related-to-the-modern-population

Интересното е в статията, че в месноста живее народноста Ульчи с които имат големи съвпадиня откритите останки. Това значи, че този народ близо 7700 години не са шавал на никъде......

[Du6ko]

Преди няколко дена четох че в Китай са открити най- древните и примитивни многоклетъчни животни, които могат да бъдат наши предци. Предци не само на хората, бозайниците, гръбначните и хордовите животни но и на още по общ род. Наричат ги нещо от типа - Сбръчкани торбички. Имат само корем и уста. Даже анус нямат. Появяват се в Камбрия. 

[Last roman]

Преди 10 минути, Du6ko said:

Преди няколко дена четох че в Китай са открити най- древните и примитивни многоклетъчни животни, които могат да бъдат наши предци. Предци не само на хората, бозайниците, гръбначните и хордовите животни но и на още по общ род. Наричат ги нещо от типа - Сбръчкани торбички. Имат само корем и уста. Даже анус нямат. Появяват се в Камбрия. 

 

[Last roman]

Robert Reisz

Soft tissue has been discovered inside a 195-million-year-old dinosaur bone

This is an incredible discovery.

When scientists uncover bones and other hard objects from the ground, they can sometimes find scraps of organic material attached. But nothing we've found comes close to the age of proteins recently discovered on a dinosaur fossil thought to date back 195 million years.

That's around 100 million years older than fragments of collagen found in the thigh bone of a hadrosaur in 2009, and it could give us a unique look back at the biology of other dinosaurs that wandered the Earth at the time.

The discovery was made by researchers at the University of Toronto within a rib of a Lufengosaurus dinosaur, a long-necked herbivore that roamed across what's now south-western China during the Early Jurassic period.

Farley Katz/Wikimedia Commons

"These proteins are the building blocks of animal soft tissues, and it's exciting to understand how they have been preserved," says one of the research team, palaeontologist Robert Reisz.

With the help of colleagues in China and Taiwan, researchers used a synchrotron machine to analyse fossil samples.

The device uses infrared spectroscopy, or targeted beams of light, to identify materials - in this case collagen and iron-rich proteins - without having to risk contaminating the samples.

Robert Reisz

Previous collagen discoveries of this kind required dissolving the rest of the fossilised bone away, and the team behind the latest research says its non-invasive approach could open the way to finding even more organic remains in the future.

To find any kind of soft tissue material is very rare though, as it normally decays naturally in the ground, leaving only the bones behind.

Scientists still aren't sure why some proteins and collagen are able to survive for so long, but in this case the researchers think the blood vessels helped to form a "closed micro-sized chamber" that isolated the material.

The researchers suggest that small, iron rich particles left over from blood flowing through the rib bones might have been the source of the haematite which bound to the proteins and helped protect them against the ravages of time.

One of the insights the new find might give us is how dinosaurs evolved into the species of birds we still see on Earth today, which is thought to have happened over the course of just 10 million years – a very short timespan in evolutionary terms.

In the meantime, Reiz says the synchrotron technique has "great future potential", and should be able to pick up organic material even when there's only a minuscule amount of it left behind.

That said, don't expect a Jurassic Park-style theme park anytime soon - these scraps of matter aren't enough to provide dinosaur DNA, which is thought to decay naturally within half a century.

Some experts, including Mary Schweitzer from North Carolina State University, say the current tests are too limited in scope for us to know conclusively what we're dealing with on these bones, saying that further analysis is required.

Others, including Stephen Brusatte from the University of Edinburgh in the UK, think the evidence is already strong enough. Neither Schweitzer nor Brusatte were directly involved in the research.

"To find proteins in a 195-million-year-old dinosaur fossil is a startling discovery," Brusatte told the BBC.

"It almost sounds too good to be true, but this team has used every method at their disposal to verify their discovery, and it seems to hold up."

The findings have been published in Nature Communications.

[Last roman]

Трилобитите са снасяли яйца и са ги оплождали от главата си (видео)

Яйцата на древни членестоноги, наречени трилобити, съществували преди повече от 520 милиона години, са открити в  непосредствена близост до останките им.

Ако се съди по местоположението им, трилобитите са можели да отделят яйцеклетките и сперматозоидите си през генитален отвор в главата си, пише онлайн изданието Science news.

Изследването е публикувано в списание Geology.

Трилобитите са господствали дълго време в палеозойските океани и са изчезнали преди повече от 250 милиона години по време на масовото измиране в края на периода Перм.

Останките им са открити в големи количества, което позволява да се идентифицират дори и сега над 20 000 вида от тези морски членестоноги. Смята се, че трилобитите са двуполови - женската снася яйца, които след това се оплождат от самците.

Екип палеонтолози начело с Томас Хегна (Thomas Hegna) от Западния Университет на Илинойс, изучавайки останките на трилобитите Triarthrus eatoni намират близо до главата на животното няколко миниатюрни сфери около 200 микрометра в диаметър. Те са идентифицирани като яйца и за първи път са намерени непосредствено до трилобита. Образецът е идеално запазен - по време на фосилизирането твърдите части на екзоскелета и яйцата на трилобита са заместени с минерала пирит - железен сулфид. Фосилите са намерени в стратиграфската група Лорейн в североизточната част на САЩ, щата Ню Йорк, която съдържа много пиритни фосили от периода Ордовик отпреди 485 до 444 милиона години.

^{Фосилизирани трилобити Triarthrus eaton. Снимките E, F и G показват запазени яйца. Снимки A и B показват тялото на трилобита.}

Съдейки по разположението на яйцата, трилобитите са можели да снасят яйца си, а самците – да изхвърлят спермата през генитален отвор в главата си.

Така правят и днес някои мечеопашати, които се смятат за роднини на трилобитите.

^{Трилобитите вероятно са отделяли своите яйцеклетки и сперматозоиди през гениталния отвор, вероятно намиращ в задната част на главата. Снимките K и L показват задната част на главата на трилобитите}

http://nauka.offnews.bg/news/a_1/a_72013.html?preview=ok

 

 

Редактирано 25, 2017 от Last roman

[Last roman]

oткриха прекрасно фосилизиран октопод на 165 млн. год;

 

Share on Facebook

Share on Twitter

Share on Reddit

Email

Print

Share via

• Google+
• Stumble Upon

 

 

Octopus body shapes diversified widely earlier in evolutionary history than previously thought. Credit: From “Proteroctopus Ribeti in Coleoid Evolution,” by Isabelle Kruta et al., in Palaeontology, Vol. 59; November 2016

A good cephalopod fossil is hard to find. Although ammonite shells, belemnite guards and other indicators of hard body parts are abundant in the fossil record, paleontologists seldom get to see the characteristic soft-tissue anatomy of these many-armed swimmers. Finds are so rare that one from 1982 still stands out: a 165-million-year-old fossilized octopus uncovered in France.

J. C. Fischer and B. Riou named the eight-armed invertebrate Proteroctopus ribeti and described its suckers to the delight of other paleontologists. But despite its unprecedented level of detail, the fossil looked deflated—an animal preserved as a squished version of its former self. That made it difficult to figure out the particulars of the specimen's anatomy and how it related to other octopuses. More than three decades later paleontologist Isabelle Kruta of Pierre and Marie Curie University in Paris and her colleagues have provided more detail about what this emblematic cephalopod looked like when alive. They reconstructed the animal in 3-D using synchrotron microtomography, a high-definition imaging technique.

Reinflated and restored, Proteroctopus most likely falls within a major octopus group called Vampyropoda—which contains the common octopus as well as the vampire “squid.” With the new images, the researchers found that Proteroctopus looked something like today's deep-sea forms of Vampyropoda—with a few differences. For instance, the ancient specimen has eight arms and a fin sticking out on either side of its body. Proteroctopus also lacks an ink sac, like the modern Vampyroteuthis. But the suckers of this Jurassic invertebrate are obliquely offset from one another rather than occurring side by side as in many extant octopuses. The study was published last fall in Palaeontology.

What Proteroctopus can tell us about the ancestral octopus will rely on finding more fossils, but the specimen adds to an emerging consensus that octopus body shapes were already widely diversified by about 164 million years ago. “[Characteristics] we thought were quite recent in the evolution of the group, such as the shape of some suckers, were already present in the Jurassic,” Kruta says. As for what else the fossil record holds, paleontologists would surely give an arm and a leg to know.

https://www.scientificamerican.com/article/see-the-best-fossil-octopus-ever-found/?WT.mc_id=SA_FB_EVO_BLOG

[Last roman]

Най-древното животно е медуза, а не морска гъба

Ако учените нарисуват огромното дърво на живота на всички животни на Земята, то най-долният клон ще бъде отреден на медузата, сочи ново проучване. Резултатите са поредните в дългия дебат сред учените кое животно се е появило първо - медузата или морската гъба.

Досега гъбата беше фаворит, защото тялото й е изключително просто в сравнение с останалите животни. Но нов, подробен генетичен анализ разкрива, че изящният хищник от вида Гребенести (comb jelly или Сtenophore) е еволюирал първи. 

Резултатите ще помогнат в разбирането на това по какъв начин са еволюирали нервната система, храносмилателния тракт и другите основни органи в животните, обясняват учените, цитирани от Live science.

Проучването им е публикувано в списание Nature.

Споровете между учените започват през 2008 г., когато проучване детронира гъбите като "най-ранните животни" и посочва медузите за първи в животинското царство. През следващите години учените публикуват редица проучвания с противоречиви резултати. Последният анализ, излязъл през март в списание Current Biology, показва впечатляващи генетични данни в подкрепа на позицията на гъбите начело на дървото на живота. 

Но макар всички тези "големи данни" да работят при 95% от случаите, те "водят към очевидни противоречия при останалите 5%", отбелязва в изявление водещият проучването Антонис Рокас (Antonis Rokas), професор по биологични науки в Университета "Вандербилт" в Нашвил, Тенеси.

В своето разследване Рокас и неговите колеги са изучили 18 спорни връзки - седем при животни, пет при растения и шест при гъби, за да разберат защо тези части от дървото на живота провокират толкова много противоречащи си резултати. Учените правят това чрез продължително сравнение на гените на всеки участник спрямо неговия роднина в дървото на живота. 

^{Мопрска гъба. Източник: Pixabay}

"При тези анализи използвахме само гени, които се намират във всички организми", обяснява Рокас. "Въпросът е да се проучат генентичние последователности от различни организми, за да се установят тези последователности, които определят най-близкия роднина. Когато разглеждаме даден ген като организъм - да го наречем А, ние се питаме дали е най-тясно свързан с организъм В или е повече с организъм С и до каква степен", допълва ученият.

В проучването са разгледани хиляди гени, за да се установи колко гени от всяко животно, в случая гъба или медуза, имат най-голяма подкрепа да застанат най-отгоре на дървото на живота. Това животно с най-много общи гени с близки роднини има и по-високи филогенетични признаци (филогенезата е научният термин за дървото на живота).

Колкото по-рано едно животно се появява на Земята, толкова по-рано се разклонява като нов вид, обясняват учените. Като такъв този организъм ще има повече роднински видове и по-високи филогенни признаци. Резултатите от новото проучване разкриват, че медузата има повече гени в подкрепа на статута "първопоявил се" отколкото гъбата.

Екипът също така проучва и дали крокодилите са по-близко свързани с птиците или с костенурките. Сред тези животни 74% от споделените гени са в подкрепа на това, че крокодилите и костенурките имат сестрински роднински връзки, докато птиците са само близки братовчеди.

Само един или два "силни гена" или "онези, в които има силни филогенни признаци за една конкретна хипотеза, проверена над друга (например, такъв ген може да наклони към "първа е гъбата" над "първа е медузата"), вероятно водят до спорни резултати с други проучвания, отбелязват учените. Статистическите методи, използвани в по-ранни проучвания, са били податливи на влиянието на тези гени, обясняват още те.

Премахването дори на един от тези "силни гени" може да промени заключенията от проучванията относно кандидата за върха на дървото на живота, допълват учените. Те са открили, че когато това се случи, мистерията може никога да не бъде разгадана, защото данните ще бъдат непълни или защото диверсификацията се случва твърде бързо за учените, за да успеят да определят кой кандидат се е появил първи.

Новият анализ също така разрешава и някои по-малко спорни въпроси. "Ние вярваме, че нашият подход може да помогне при разрешаване на отдавнашни спорове и да постави филогенните реконструкции на ново ниво", отбелязва Рокас.

http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Naj-drevnoto-zhivotno-e-meduza-a-ne-morska-gaba_78066.html

[Last roman]

Giant sea scorpions used serrated tail spines to slay prey, Edmonton study finds

'This is an animal that can hack you into smaller bits'

This illustration shows how ancient sea scorpions used their claws and serrated tails to dispatch their prey. (Nathan Rogers)

Ancient sea scorpions, which once crawled the primordial seas, used serrated, slashing tail spines to overpower their prey, new research from the University of Alberta suggests.

These predators thrived in warm, shallow waters across the globe, long before the evolution of barracudas or sharks, 430 million years ago.

Related to the modern scorpion and horseshoe crabs, sea scorpions — or eurypterids — had thin, flexible bodies. Some species also had pincer claws and could grow up to three metres in length, making them the largest known arthropods to have ever lived.

"If you saw one, it would be a little bit like a cross between a lobster and a dragonfly," Scott Persons, paleontologist and lead author on the study, said during an interview with CBC Radio's Edmonton AM.

"It has a long segmented body — some of them do have long pinching claws — and then it has got this head, which if it weren't for all the features would actually be pretty cute, because it's got these large eyes, probably important for detecting and zeroing in on its prey."

'Strike, strike and strike again'

A study titled "Sea scorpions strike: New evidence of extreme lateral flexibility in the opisthosoma of eurypterids" concludes the ancient predators had powerful weaponry.

After examining a fossil recently discovered near Lesmahagow, Scotland, researchers believe these creatures attacked and killed their prey with sidelong tail strikes.

"What we envision this critter doing is grabbing hold of things with its segmented legs and mouth parts," Persons said. "So it grapples with it and, if it's something large, it can whip that tail to the side.

"It can slash it, strike, strike and strike again until whatever it wants to eat is dead and done struggling, and it can shove it into its mouth."

The newly discovered fossil of eurypterid Slimonia acuminate — a particular species no larger than your "typical lobster" — collected from the Patrick Burn Formation, was the specimen that provided the new clues about how these ancient predators hunted for food, Persons said.

"We've known that they've had these serrated tail spines for a long time. What's new about this specimen is that it happens to be preserved with such a strong curve to it," Persons said.

'This thing can really whip around'

"Often when an animal dies, it goes stiff, but in this case, we have it in a nice curve showing the full amount of flexibility that the exoskeleton was capable of, and this thing can really whip around."

Unlike lobsters and shrimps, which can flip their broad tails up and down to help them swim, eurypterid tails were vertically inflexible but horizontally highly mobile.

This meant that these sea scorpions could slash their tails from side to side, without propelling themselves away from an intended target, Persons said.

"Most predators are limited by what they can eat, based on the size of their mouth, but this is an animal that can hack you into smaller bits," Persons said.

"If you're a little, early vertebrate fish — one of our ancestors — and you're swimming around the lagoon, this might be the critter you're most afraid of."

The research was published in the American Naturalist in March 2017.

http://www.cbc.ca/news/canada/edmonton/giant-sea-scorpions-used-serrated-tail-spines-slay-prey-1.4072767

[Last roman]

Откриха морско същество на 508 милиона години, с две щипки и 50 крака. Съществото, което на пръв поглед изглежда като странен омар с множество крака и палаткоподобна черупка, е най-старото познато членестоного с мандибули.

 

 

То е част от откритието, извършено от палеонтолози от Университета в Торонто и Кралския музей в Онтарио, на 21 вкаменелости в седиментните скали на националния парк Кутеней в Британска Колумбия, Канада, през 2012 г.

Палеонтолозите кръщават дългото около 10 см членестоного Tokummia katalepsis в чест на река Токум Крийк, течаща през северната част на парка през Мраморния каньон (Marble Canyon), където са открити фосилите. Забележителното е, че за първи път са открити вкаменелости, които разкриват толкова големи детайли от анатомията на този вид подгрупа членестоноги. 

Членестоногите са група безгръбначни, в които попадат паяци, насекоми и ракообразни. Много членестоноги като мухи, мравки, раци и стоножки, имат мандибули - органи, с които могат да сграбчват, пречупват и разкъсват храната. Досега обаче не беше ясно кога точно това уникално приспособление е еволюирало. 

След откриването на това същество учените могат да кажат, че мандибулите са се развили поне в късния Камбрий (период, известен със своите експлозии от нови, разнородни форми на живот, продължил преди около 543 милиона до 490 милиона години), съобщава Live science. Откритието е публикувано в списание Nature.

Също като останалите животни от този период, и Tokummia katalepsis изглежда странно по съвременните стандарти. Хищникът има 50 перкоподобни крака, които вероятно са му помагали да плува и ходи, и "двойка много силни щипки - едни от най-силните, които са срещани в членестоного от този период", обяснява съавторът на проучването Жан-Бернар Карон (Jean-Bernard Caron) от Кралския музей в Онтарио. Много вероятно тези щипки да са помагали на животното да сграбчва плячката (например червеи) и да я разкъсва на парчета.

^{Снимка: Jean-Bernard Caron/Copyright Royal Ontario Museum}

Съществото също така има двойна черупка и две малки очи върху антените си. 

Първоначално учените са смятали, че тези двойночерупчести видове са сред най-ранните предшественици на членестоногите. Новите анализи обаче показват, че Tokummia katalepsis еволюира по-късно, след разделянето на Халичерови (паяци и червеи) на отделен клон.

Анализ на анатомията на съществото освен това разкрива кои други характеристики правят мандибулите толкова успешни. Например, неговите над 50 телесни сегмента са важна адаптация за вида, "тъй като е можел да развие допълнителни сегменти и структури около основата на крайниците и от които мандибулите вероятно са се появили", обяснява Седрик Ариа (Cédric Aria) от Университета в Торонто.

Tokummia katalepsis е поредното откритие сред вкаменелостите от Мраморния каньон, като древна риба, известна като Metaspriggina и членестоного с четири очи, наречено Leanchoilid.

Откритието е потенциално нова перспектива за еволюцията на членестоногите, обяснява Якоб Винтер (Jakob Vinther), палеобиолог от Университета в Бристол, който не замесен в проучването. 

Въпреки колосалното им многообразие днес, произходът на членестоногите с мандибули все още е загадка, коментира Седрик Ариа, който е водещ автор на проучването. "Досега разполагахме само с подсказки какво може да са представлявали първите членестоноги с мандибули и никаква идея относно други техни ключови характеристики, които са предизвиквали огромното разнообразие на групата", добавя той.

http://nauka.offnews.bg/news/a_1/a_80093.html?preview=ok

[Last roman]

Tiny fossils reveal backstory of the most mysterious amphibian alive

Chinlestegophis jenkinsi was a tiny subterranean carnivore and is an ancient relative of frogs and salamanders. Credit: Jorge Gonzalez

Researchers have determined that the fossils of an extinct species from the Triassic Period are the long-missing link that connects Kermit the Frog's amphibian brethren to wormlike creatures with a backbone and two rows of sharp teeth.

Named Chinlestegophis jenkinsi, the newfound fossil is the oldest relative of the most mysterious group of amphibians: caecilians. Today, these limbless, colorful serpentine carnivores live underground and range in size from 6 inches to 5 feet.

"Our textbook-changing discovery will require paleontologists to re-evaluate the timing of the origin of modern amphibian groups and how they evolved," said Adam Huttenlocker, senior author of the study and an assistant professor in the Department of Integrative Anatomical Sciences at the Keck School of Medicine of USC.

The study, published in Proceedings of the National Academy of Sciences on June 19, expands the known history of frogs, toads and salamanders by at least 15 million years and closes a major gap in early caecilian evolution by connecting them to stereospondyls, animals with toilet-seat heads that were the most diverse amphibian group during the Triassic era more than 200 million years ago.

Scientists previously believed the story of the stereospondyl order was a dead-end because, although widespread during the Triassic Period, the animals were believed to be unrelated to anything alive today. The two recently discovered fossils dispel that theory and suggest that the amphibian lineage of today evolved from a common ancestor some 315 million years ago.

"Caecilians are hard to find in the fossil record because most are so small," Huttenlocker said. "Chinlestegophis jenkinsi still preserves a lot of the primitive morphology that is shared with other Triassic amphibians, namely their four legs."

Before C. jenkinsi, scientists had found only two other caecilian fossils from the Age of Dinosaurs and—unlike the two recently unearthed—those came later and had reduced limbs, more closely resembling their contemporary living relatives.

"It's possible that the things that frog and salamander tissue can do when it comes to scarless healing are also present in human DNA but may be turned off," said Jason Pardo, lead author of the study and a doctoral candidate in the Faculty of Veterinary Medicine at the University of Calgary in Alberta, Canada. "Because humans are also vertebrates, we enhance our understanding of our own evolutionary history and genetic heritage when we gain understanding of the amphibian lineage."

Solving mysteries in vertebrate evolution

There are currently fewer than 200 species of caecilians, which live in the wet, tropical regions of South America, Africa and Southeast Asia. But the two ancient fossil amphibians found in the late 1990s by Bryan Small, study co-author and a research associate at Texas Tech University, were preserved in the fossilized burrows of Eagle County, Colo.

The paleontologists used 3-D X-rays to reassemble the fossil remains of two C. jenkinsi specimens. Parts of a skull, spinal column, ribs, shoulder and legs survived in the fossils of the first specimen. Only the skull was distinguishable in the second specimen.

"Twenty to 30 years ago, we weren't even sure of the origins of birds," Pardo said. "Now we are solving some of the final remaining mysteries when it comes to what sorts of animals the major vertebrate groups evolved from. Caecilians, turtles and some fish are the only major vertebrate groups that paleontologists still have questions about."

Characteristics of the ancient caecilian

The burrows these fossils were preserved in were almost 2 inches wide, meaning they could not have been very big. Their bullet-shaped skulls were just under 1 inch long, so the ancient caecilian was probably about the size of a small salamander, Huttenlocker said.

The length of the animal is unknown because researchers do not have the full fossil remains of the animal, but Pardo estimates that the ancient caecilian was between 6 inches to a foot long. As a small carnivore, it probably ate insects.

Its eyes would have been functional but tiny. Some of today's caecilians do not have eyes or they are hidden under moist skin.

During the summer, this central Colorado area would have been scorching, which is probably why these subterranean animals thrived. Big dinosaurs like early relatives of the Tyrannosaurus rex and Triceratops could not have existed in such conditions, Huttenlocker said.

"The ancient caecilians lived in these burrows deep in the soil down to about the level of the water table so that they could keep wet and avoid the extreme aridity from the dry season," Huttenlocker said. "I'm going back to Colorado this summer and hope to find more animals with more complete skeletons. We'll find one. This is just the initial report."

Read more at: https://phys.org/news/2017-06-tiny-fossils-reveal-backstory-mysterious.html#jCp

[bulgaroid]

On 11.04.2017 г. at 22:06, Last roman said:

Най-древното животно е медуза, а не морска гъба

 

Да бъдем по точни, роднини на медузите или така наречените Siphonophorae https://en.wikipedia.org/wiki/Siphonophorae

[Last roman]

Учени откриха ембрион в утробата на ихтиозавър

 

Ембрион на неродено малко е бил открит в утробата на ихтиозавър, останки от който са били намерени още през 90-те години на миналия век в британското графство Съмърсет.

Това става ясно от проучване на група британски и германски учени. Според техните открития ембрионът на морския динозавър е не по-голям от 7 см, но въпреки това в него се наблюдават признаци на бъдещ скелет – прешлени, ребра, нокти и други елементи на костната структура.

По думите на Свен Захс, изследователят от Музея по естествена история на германския град Билфелд , вкаменелостите на древните животни трябва да бъдат изследвани много внимателно, тъй като може да бъде пропуснат някой много важен детайл като този на ембриона от Съмърсет.

Скелетът на женското влечуго, който е бил повторно изследван, е бил с дължина от 3,5 метра. Той е на приблизително 200 млн. години, като времето, в който са живеели ихтиозаврите, съвпада с началото на периода Юра. Според изследователите откритият ембрион е третият случай в историята на открито малко в утробата на женски ихтиозавър. /ТАСС

http://www.nationalgeographic.bg/?cid=120&article=6636

 

[Last roman]

Weird fish fossil changes the story of how we moved onto land

 

Does it fit our evolutionary picture?

By Colin Barras

The evolutionary story we have written to explain our ancestors’ move from sea to land may need a rethink. A fossil fish from this era has been discovered with several of the features of land animals – yet it was only distantly related to them.

Roughly 360 million years ago, one group of lobe-finned fish began evolving into four-legged, land-living animals that resulted in reptiles, amphibians and mammals like us.

Fossils have revealed many of the stages in this iconic evolutionary event. The evolutionary tree of species involved in the switch from sea to land has remained stable since the late 20^th century, even as new fossils have come to light.

However, a fossil discovered in a quarry in Ningxia, north China, now threatens that stability. It was discovered in 2002 by Min Zhu at the Institute of Vertebrate Paleontology and Paleoanthropology in Beijing and Per Ahlberg at Uppsala University in Sweden.

The fossil belongs to a new species of lobe-finned fish, named Hongyu chowi. It was about 1.5 metres long, and lived 370 to 360 million years ago.

This fish doesn’t fit

But when the researchers tried to fit H. chowi into the existing evolutionary tree, it didn’t fit easily.

That’s because in some respects, H. chowi looks like an ancient predatory fish called rhizodonts. These are thought to have branched off from lobe-finned fish long before the group gave rise to four-legged land animals.

But Ahlberg says H. chowi has aspects that look surprisingly like those seen in early four-legged animals and their nearest fishy relatives – an extinct group called the elpistostegids. These include the shoulder girdle and the support region for its gill covers.

 

The fossil of Hongyu chowi could change out picture of the move from sea to land

Nature

This implies one of two things, the researchers say. The first possibility is that H. chowi is some sort of rhizodont that independently evolved the shoulders and gill cover supports of a four-legged animal.

Alternatively, the rhizodonts may be more closely related to the four-legged animals and the elpistostegids than we thought. But this would also imply a certain amount of independent evolution of similar features, because the rhizodonts would then sit between two groups that have many features in common – features the two groups would have had to evolve independently.

Ambush hunter

H. chowi does look a lot like an early four-legged animal or an elpistostegid, says Martin Brazeau at Imperial College London. That could imply that different groups of lobe-finned fish independently evolved similar features, he says.

The find confirms an earlier suspicion that there was independent or “parallel” evolution between the rhizodonts, the elpistostegids and the first four-legged animals, says Neil Shubin at the University of Chicago. “It has been a recurrent theme in the field.”

H. chowi is also interesting for its unusual lifestyle, says Ahlberg. Its anatomy suggests it was an ambush predator that lurked just above the bottom, snapping at any smaller fish that swam too close – like some anglerfish do today.

“Hongyu is one of the earliest examples of this lifestyle,” he says.

 

Редактирано Септември 5, 2017 от Last roman