Нови открития в палеонтологията

[Last roman]

 

Открита е съкровищница от 4351 фосила в Китай. Повече от половината са невиждани досега

НАУКАOFFNEWS | ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 24 март 2019 в 14:051260

Изследователи изкопават вкаменелости на брега на река Даншуй.

Открито е ново находище на вкаменелости в Китай,което датира от 518 милиона години. То съдържа повече от 50% неизвестни досега видове, според ново проучване, съобщава Science News.

Намерената край бреговете на китайската река Даншуй съкровищница от вкаменелости съперничи на най-известните камбрийски находища на изкопаеми като канадската „Бърджис Шейл“. 

Мястото Цинцзян е уникално с това, че има не само добре запазени фосили, но и меки организми. Това невероятно изобилие от странни и прекрасни форми на живот включва водорасли, корали, морски гъби, анемони, медузи, гребенести, членестоноги и малки безгръбначни, наречени кални дракони, както и микроскопични фосили.

Досега изследователи, ръководени от палеонтолога Дундзин Фу (Dongjing Fu) от Северозападния университет в Сиан, Китай, са събрали в новия обект 4351 екземпляра, представляващи 101 различни таксони или групи от организми. От тези таксони около 53% никога не са били срещани досега.

По време на Камбрийския период, който започна преди около 542 милиона години, животът става разнообразен изключително бързо. Толкова много нови форми се появяват за толкова сравнително кратък период от време, че тази диверсификация е известна като "Камбрийски взрив". 

Проучването е публикувано в четвъртък в списание Science.

Странни чудеса

Отлично запазeните вкаменелостите от Цинцзян разкриват фини морфологични подробности за някои от формите на живот, които са живели в камбрийските морета, като разклоненото водорасло (вляво) и сегментираното тяло на членестоногото, наречено мегахерий (вдясно).

^{D. FU ET AL / SCIENCE 2019}

За разлика от други камбрийски изкопаеми, в биотата на Цинцзян изглежда преобладават медузи или мешести (Cnidaria), гребенести, наричани още ктенофори. Тези видове, по-специално мешестите, са изключително редки в други места.

Изобилието от вкаменелости от ктенофори са запазени толкова добре, че изучаването им може да даде отговор на един дългогодишен дебат: дали гребенестите или морските гъби са най-примитивното животно на еволюционното дърво.

^{Вкаменелостите включват изобилие от медузи (вляво) и гребенести (в средата), както и сегментирано, бодливо животно, което може да е кинорхинх (вдясно). D. FU ET AL / SCIENCE 2019}

Мястото е открито на брега на река Даншуй в китайската провинция Хубей, която е на около 652 мили североизточно от друго находище на изкопаеми, Чъндзян. Интересно е, че само 8% от видовете, открити в двата обекта, са едни и същи, което доказва огромното многообразие на видове след Камбрия.

Потоците от седименти в морето бързо погребват вкаменелостите, а съставът на седимента и околната среда успяват да запазят меките тъкани непокътнати.

 

Добре запазените находки ще помогнат на учените да запълнят празнините в хрониката на фосилите и ще дадат по-ясна картина на първите животински организми.

http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Otkrita-e-sakrovishtnitca-ot-4351-fosila-v-Kitaj-Poveche-ot-polovinat_124828.html?fbclid=IwAR2CUiusGmC02eI66oDTJXSimYWrORaSlNnbeblv01zUXkW7w-w4gsmWaes

[Exhemus]

On 22.02.2016 г. at 15:18, Last roman said:

Шведски учени са открили микроорганизъм, който може да е преходна форма от прокариотни към еукариотни едноклетъчни организми, от които по-късно се развиват по-сложните многоклетъчни форми на живот - растения, гъби и животни.

Прокариотите, най-примитивните организми като бактерии и археи имат прост клетъчен строеж - те нямат дори ядро, но преди два милиарда години са дали началото на еукариотите. Еукариотите са вече много по-сложни клетки и изграждат всички многоклетъчни организми, включително и нас, хората.

За това, как е станал този еволюционен скок има няколко теории:

• Теорията за инвагинация (автогенната теория) предполага, че мембранните органели са произлезли чрез инвагинация (вгъване) на периферната мембрана на клетката, а автономността на пластидите и митохондриите се обяснява с превземането на генетичен материал, разсеян в клетките на прокариотите.

• Съгласно теорията на пряката филиация, всички организми на Земята са произлезли от един тип бактерии, а всички растения и животни – от един тип микроби-еукариоти. Фотосинтезиращите бактерии дали началото на водораслите, а после растенията или някои водорасли загубват своите пластиди и се превръщат в прародители на гъбите и животните.

• Според теорията за ендосимбиозата еукариотите са се появили в резултат на симбиозата на няколко разновидности на бактерии-прокариоти. Най-вероятно, митохондриите са произлезли от аеробни алфа-протобактерии, пластидите – от цианобактерии, а цитоплазмата – от някаква архея. Родоначалниците на органелите са влезли в главната клетка може би като жертва или като вътрешен паразит, след което комбинацията става взаимноизгодна за двата организма.

По някой от тези пътища (като най-голямо основание има последния) преди 2 милиарда години е станал този съдбовен преход.

Прокариотна клетка	Еукариотна клетка

Шведският биолог Тийс Етема (Thijs Ettema), изследващ археите на дъното на Атлантическия океан, смята, че е открил кандидат за "преходно звено" между прокариоти и еукариоти

Неговият екип е намерил необичайни гени в седиментни проби, събрани около подводните вулкани "Замъка на Локи" между Гренландия и Норвегия. Първоначалният анализ показвал ДНК фрагменти от неизвестен досега микроорганизъм. 

Учените пресъздали с най-голяма точност генома на създание от царството на археите,които са определение прокариоти. Те го нарекли Локи (Lokiarcheum), на името на един не много приятен скандинавски бог.

Къде се намира Локи в еволюционното дърво. Илюстрация: Nature

За своя изненада, биолозите открили гени, характерни за еукариотите - свързани с актин (протеин, изграждащ цитоскелета), гени на ензими, отговарящи за транспорта на вещества във везикулите (мехурчетата в клетките) и няколко гена на протеиновия комплекс ESCRT, които при еукариотите регулират сгъването на мембраната.

Анализът на гените на Локи показвал, че първите еукариоти са имали актинов цитоскелет и елементарна система на вътреклетъчен транспорт, но е липсвало ядро и митохондрии.

Изследването е публикувано в списание Nature, а за него съобщава Science magazine.

 

Добре де, какви еукариоти ще са, като им липсва ядро?  Еукариот е по определение клетка с ядро, която развива делителен апарат.

   Този възсложен танц на хромозомите е голяма загадка на еволюционната теория. Интересно кога са се обособили отделните стъпки на този танц? - Кои са възникнали преди окончателното "асемблиране" на еукариотите и кои след?

 

 

 

Редактирано Март 28, 2019 от Exhemus

[Last roman]

Billion-year-old fossil seaweeds could be ancestors of all land plants

Life 24 February 2020

By Michael Le Page

 

Green seaweeds, which may have looked like this when they were alive, might be ancestors to all land plants

Dinghua Yang

Billion-year-old fossil seaweeds found in China could be the ancestors of all land plants. The tiny seaweeds have branching structures and disc-shaped features to fix them to rocks, making them the oldest complex plants yet discovered.

“The first time I saw these fossils I was very excited because I knew it could be something very important,” says Qing Tang of Virginia Tech in Blacksburg.

Tang and his colleagues went to Liaoning, China, to collect samples from the 1-billion-year-old Nanfen formation because they knew this ancient rock is well-preserved and might contain fossils of early complex cells. However, Tang only saw the fossil seaweeds for the first time when he examined the rocks closely back in the laboratory.

These ancient organisms – named Proterocladus antiquus – would have grown on rocks in shallow seas. They appear to have had specialised cells for reproduction and for forming spore-like cells that would have remained dormant when conditions got tough and regrown later.

The fossils are up to 3 millimetres in length, so the living plants would have been visible to the naked eye. They are very similar to some present-day green seaweeds.

Some biologists think green seaweeds first evolved in freshwater environments such as lakes and rivers, colonising the seas only relatively late in the history of life. But Tang’s discovery provides strong support for the rival idea that green seaweeds evolved in the oceans very early, and gave rise to the plants that evolved to live on land starting around 450 million years ago.

The evolution of plants began long before all this – around 2.3 billion years ago with the rise of simple cells capable of using the green pigment chlorophyll for photosynthesis. These cyanobacteria transformed the atmosphere of Earth by releasing oxygen.

Complex cells came later. Around two billion years ago, a complex single-celled organism swimming around in the oceans engulfed cyanobacteria and formed a symbiotic relationship with them. This event gave rise to all plants, with the cyanobacteria evolving into the photosynthetic organelles called chloroplasts.

Multicellular plants evolved more than once. Tang’s finding shows this happened more than 1 billion years ago in the lineage that gave rise to green plants – some previous estimates had put it as late as 620 million years ago.

Journal reference: Nature Ecology & Evolution, DOI: 10.1038/s41559-020-1122-9

https://www.newscientist.com/article/2234683-billion-year-old-fossil-seaweeds-could-be-ancestors-of-all-land-plants/?utm_medium=social&utm_campaign=echobox&utm_source=Facebook&fbclid=IwAR2Nn5OgvMw__iFYQbYCwmRFLtkPBc_Xp08a8V6JCmgj02KQecQU6XilJdM#Echobox=1582560619

[lila_va]

Тази новина - https://btvnovinite.bg/svetut/kosti-otkriti-v-balgarija-pokazvat-che-homo-sapiens-e-stignal-do-evropa-po-rano.html - вероятно вече е минала през форума, ще ме извините, ако се повтарям. Но аз тук искам да я съчетая с извадка от учебника по История за пети клас на дъщеря ми. Кашата е доста сериозна, поне за мен, вероятно по-компетентните в областта ще могат да изяснят, първо, коректно ли е изобщо да се ползва термина "кроманьонец" и, второ, как така той се бил появил преди 10000 години, че и в Африка? Някакви нови открития ли съм пропуснала? А защо да не поразсъждаваме и върху трето - що за учители преподават подобни неща безкритично на децата ни. 

[Voland]

Преди 1 час, lila_va said:

Тази новина - https://btvnovinite.bg/svetut/kosti-otkriti-v-balgarija-pokazvat-che-homo-sapiens-e-stignal-do-evropa-po-rano.html - вероятно вече е минала през форума, ще ме извините, ако се повтарям. Но аз тук искам да я съчетая с извадка от учебника по История за пети клас на дъщеря ми. Кашата е доста сериозна, поне за мен, вероятно по-компетентните в областта ще могат да изяснят, първо, коректно ли е изобщо да се ползва термина "кроманьонец" и, второ, как така той се бил появил преди 10000 години, че и в Африка? Някакви нови открития ли съм пропуснала? А защо да не поразсъждаваме и върху трето - що за учители преподават подобни неща безкритично на децата ни. 

 

Ето статията: https://www.academia.edu/43015348/Initial_Upper_Palaeolithic_Homo_sapiens_from_Bacho_Kiro_Cave_Bulgaria_Supplementary_information

Подчертаното в учебника ми изглежда като копирано дословно от Кратка история на почти всичко на Бил Брайсън, която колкото и увлекателна да е, няма научна стойност.  

А що се отнася до образованието, то вероятно е основната причинта малко младежи да намират своето призвание в ранна възраст ...

 

 

[lila_va]

Преди 27 минути, Voland said:

Подчертаното в учебника ми изглежда като копирано дословно от Кратка история на почти всичко на Бил Брайсън, която колкото и увлекателна да е, няма научна стойност.  

Не си спомням в "Кратка история на почти всичко" Бил Брайсън да говори за кроманьонци, които били живяли преди 100000 години, камо ли пък в Африка. Говори за неандерталци... Благодаря за линка и статията. Язък за учените, които имаме, и средствата, които влагаме в подобни проучвания, след като учим децата на глупости  

[Voland]

Преди 21 минути, lila_va said:

Не си спомням в "Кратка история на почти всичко" Бил Брайсън да говори за кроманьонци, които били живяли преди 100000 години, камо ли пък в Африка. Говори за неандерталци... Благодаря за линка и статията. Язък за учените, които имаме, и средствата, които влагаме в подобни проучвания, след като учим децата на глупости  

 

Това имах предвид:

 

"После, преди близо сто хиляди години, по-умен и по-подвижен вид същество — прародителите на всеки един от нас днес — се появило из африканските равнини и започнало да се разселва навън във втора вълна. Където и да отидели, според тази теория, тези нови Homo sapiens изместили техните по-глупави, по-малко адаптивни предшественици. Как точно са направили това, е било винаги спорен въпрос. Никога не са били намирани следи от избиване, така че повечето специалисти смятат, че по-новите хоминиди просто са надвили по-старите, макар че и други фактори навярно също са допринесли за това. „Може би сме им донесли едра шарка“, предполага Татерсал. „Няма начин как да разберем. Едно е сигурно, че сега тук сме ние, а те не са.“
Тези първи съвременни човешки същества са изненадващо неясни. Любопитно е, че знаем по-малко за нашия, отколкото за който и да е друг клон на хоминидите. Наистина е странно, както отбелязва Татерсал, че „най-неотдавнашното значимо събитие в човешката еволюция — появата на собствения ни вид — е вероятно най-неясното от всички.“ Няма никакво единодушие кога наистина се е появил съвременният човек за първи път във фосилния летопис. Много книги датират дебюта им преди около 120 000 години под формата на останки, открити при устието на река Класиес в Южна Африка, но не всички приемат, че това са били съвременни хора. Татерсал и Шварц поддържат мнението, че „дали някои или всички от тях фактически представляват нашият вид, предстои да бъде тепърва окончателно изяснено.“
Първата неоспорвана поява на Homo sapiens е в източното Средиземноморие, около днешен Израел, където тези същества са започнали да се появяват преди около 100 000 години — но дори и там са описани (от Тринкаус и Шипман) като „странни, трудни за класификация и слабо познати“. Неандерталците се били вече установили добре в региона и имали набор от оръдия на труда, известни като мустерски, които новопоявилият се съвременен човек очевидно сметнал, че си заслужава да бъдат заимствани. Никога не са били намирани находки от неандерталци в северна Африка, но оръдията им се появяват навсякъде. Някой трябва да ги е занесъл там: единственият кандидат е съвременният човек. Известно е така също, че неандерталците и съвременните човешки същества са съжителствали по някакъв начин десетки хиляди години в Близкия изток. „Не знаем дали едно и също пространство са си го делели по време или всъщност са живеели редом един до друг“ — казва Татерсал, но съвременните човешки същества продължили с удоволствие да използват неандерталски оръдия на труда — това едва ли е убедително доказателство за поразително превъзходство. Не по-малко любопитно е, че ашелски оръдия са намерени в Близкия изток отпреди цели един милион години, но почти не съществуват в Европа допреди 300 000 години. И отново е една загадка защо хората, които са имали технологията, не са взели със себе си оръдията на труда.
Дълго време се е смятало, че кроманьонците, под каквото име станали известни съвременните човешки същества, изтиквали неандерталците пред тях, когато напредвали из континента, като накрая ги принудили да се преместят в западния му край, където фактически нямали друг избор, освен да отидат в морето или да измрат. Всъщност се знае, че кроманьонците били вече в далечния запад на Европа по около същото време, като същевременно прииждали и от изток. „Европа е била доста безлюдно място по това време“ — казва Татерсал. — „Може и да не са се натъквали един на друг толкова често, дори и при всичките им идвания и напускания.“ Любопитното относно пристигането на кроманьонците е, че станало по време на периода, известен на палеоклиматолозите като интервала Бутелие, когато Европа попаднала от период на относително меко време в още един друг дълъг период на свиреп студ. Каквото и да ги е докарало в Европа, не е било прекрасното време.
Във всеки случай идеята, че неандерталците рухнали, когато били изправени пред конкуренцията от новопристигналите кроманьонци, се огъва пред доказателствата поне малко. Неандерталците били очевидно издръжливи. Десетки хиляди години живеели при условия, които никой съвременен човек, освен няколко полярни учени и изследователи, не е преживявал. По времето на най-лошото от ледниковия период били често явление снежни бури с ветрове, силни като ураган. Температурите непрекъснато спадали до 50 градуса под нулата. Полярни мечки бродели из снежните долини на южна Англия. Неандерталците естествено се оттеглили от най-суровите места, но дори и така трябва да са преживели време, което най-малкото е било толкова лошо, колкото съвременната сибирска зима. Със сигурност са страдали — но като вид са били страхотно устойчиви и практически неунищожими. Оцелели са през поне 100 000 години, а навярно и два пъти повече, върху район, простиращ се от Гибралтар до Узбекистан, което е доста успешно оцеляване за който и да е вид "