Германското ПВО през ВСВ

[Frujin Assen]

След поражението в ПСВ по Версайския мирен договор на Германия и било забранено да има каквато и да е зенитна артилерия, а тези които имала подлежали на унищожение. Поради това от края на 20 те до 1933 немските конструктори работели над зенитни оръдия тайно както в Германия, така и в Швеция, Холандия и други страни. В началото на 30 те в Германия били създадени зенитни части, които до 1935 за прикритие били наричани „жп батальони“. По тази причина всички полеви и зенитни оръдия проектирани в Германия в периода 1928-1933 носили обозначението „образец 18“. По този начин при разкриването им от Англия и Франция немците можели да твърдят, че това са стари разработки останали от ПСВ.

В началото на 30 те във връзка с бурния разцвет на авиацията, увеличението на скоростта и далечината на полета, създаването на целометалически самолети и използването на авиационна броня бил остро поставен въпроса за прикритието на войските от щурмовата авиация. 

Стоящите на въоражение зенитни оръдия в годините на ПМВ вече не съответствали на съвременните изисквания по скорострелност и скорост на насочване, а зенитните картечници пушечен калибър не удволетворявали по далекобойност и сила на въздействие.

В тези условия се оказали нужни малокалибрените зенитни автомати с калибър 20-50 мм. Те имали добри показатели като скорострелност, далечина на ефективния огън и поразяващо действие на снаряда.

Зенитният автомат 2,0 cm FlaK 30 (нем. 2,0 cm Flugzeugabwehrkanone 30 — 20-мм зенитно оръдие образец 1930 года) бил разработен от фирмата Райнметал през 1930. Във вермахта оръдието постъпило на въоражение през 1934, а освен това било изнасяно за Китай и Холандия.

Достойнствата на 2-см автомат Flak 30 били простото устройство, възможността за бързо сглобяване и разглобяване и сравнително малкото тегло.

На 28 август 1930 германската фирма БЮСТАТ (прикритие на Райнметал) подписала голям договор със СССР за доставка на артилерийски оръдия. Сред другите образци била пълна документация на 20 мм зенитно оръдие и два образеца.

След изпитания 20 мм оръдие Райнметал било прието на въоражение под обозначението 20 мм автоматично зенитно и противотанково оръдие образез 1930. Производството на 20 мм оръдие образец 1930 било предадено на завод номер 8 в Подлипки край Москва, където получила обозначението 2К. Серийното производство започнало през 1932. Обаче качеството на произвежданите автомати се оказало крайно низко. Военните отказали да приемат на въоражение толкова лошо качествено оръдие. Въпреки всички опити завода така и не успял да подобри качеството.

По резултатите от използването на Flak 30 във войната в Испания фирмата Маузер я модернизирала. Модернизирания образец получил името 2,0 см Flak 38, като имал същата балистика и боеприпаси. Всички измения в устройството били насочени към увеличаване на скорострелността, която от 245 и/мин достигнала 420-480 и/мин, далекобойността по зенитни цели била 2200-3700 метра. Теглото в бойно положение било 450 кг, а в походно 770 кг.

Леките автоматични оръдия Flak-30 и Flak-38 били с еднаква конструкция и били поставяни на лек колесен лафет обезпечаващ в бойно положение кръгов обстрел с възвишение 90 градуса.

Принципа на действие на механизма на образец 38 си останал същия-използване на силата на отката при къс ход на цевта. Увеличението на скорострелността било достигнато за сметка на намаляване теглото на подвижните части и увеличаване на тяхната скорост на движение, във връзка с което били въведени специални буфери амортизатори. Автоматичните построителни прицели за тези оръдия изработвали вертикални и челни изпреварвания и позволявали да се насочва оръдието непосредствено в целта.  Входните данни в прицела се въвеждали ръчно и се определяли на око, с изключение на далечината, която се измервала със стереодалекомер. Измененията в лафета били минимални, била въведена втора скорост в приводите за ръчно насочване. Съществувала и специална разглабяща се „ездова“ версия за планинските армейски части, която се пренасяла с товарни животни. В този вариант оръдието Flak 38 си оставало същото, но било снабдено с по малък и съответно по лек лафет. Оръдието се наричало 2 см планинско зенитно оръдие Gebirgeflak 38 и служело не само за поразяване на въздушни, но и на наземни цели. На въоражение Flak 38 започнал да постъпва през втората половина на 1940.

Зенитните оръдия Flak-30 и Flak-38 били широко използвано средство за ПВО във Вермахта, Луфтвафе и войските СС. Рота такива оръдия (12 оръдия) влизала в състава на противотанковия дивизион на всяка пехотна дивизия, същата рота се явявала съставна част от моторизиран зенитен дивизион РГК (Резерв на Главното Командване) придаван на танковите и моторизираните дивизии.

Освен буксируем вариант били създадени и голямо количество самоходни оръдия. В качеството на шаси били използвани камиони, различни влекачи и бронетранспортьори. Освен по своето пряко назначение към края на войната тези оръдия все по често били използвани за поразяване на живата сила и леката бронетехника на противника.

За мащабите на използването на оръдията Flak-30/38 говори този факт, че през май 1944 в сухопътните части имало 6 355 оръдия, а в обезпечаващите ПВО на Германия повече от 20 000 оръдия от този тип.

За увеличаване плътността на огъня на базата на Flak 38 била разработена счетворена установка 2-cm Flakvierling 38, чиято ефективност се оказала твърде висока. Макар такива установки да не достигали през цялата война те се използвали широко и във сухопътната армия, и в ПВО частите на Луфтвафе и в ВМФ.

За повишаване на мобилността били създадени различни самоходки, съществувала версия за въоражаване на бронирани влакове и версия с използване на радар.

Освен Flak-30 и Flak-38 в ПВО на Германия се използвало в по малки количества и 20 мм оръдие 2 cm Flak 28.

Това зенитно оръдие води родословието си от германското „оръдие на Берек“, което било разработено още през ПМВ. Швейцарската фирма Ерликон закупила лиценза за това оръдие. През 1927 в Цюрих започнало производството на модернизирания вариант „Oerlikon S“, който бил с по мощен патрон 20×110 мм и имал по голяма начална скорост от 830 м/с.

 

В Германия оръдието получило широко разпространение във флота, но имало и полеви варианти използвани във Вермахта и зенитните войски на Луфтвафе под обозначението 2 cm Flak 28 и 2 cm VKPL vz. 36.

В периода от 1940 до 1944 обема на сделките на главната компания Werkzeugmaschinenfabrik Oerlikon (WO) само с държавите от оста –Германия, Италия и Румъния съставил 543 милиона франка и включвал доставката на 7013 зенитни 20 мм оръдия, 15 милиона снаряди за тях, 12 520 запасни цеви, и 40 000 снарядни касети. Няколко стотин такива зенитни автомати били пленени в Чехословакия, Белгия и Норвегия.

При всички свои достойнства 20 мм зенитни автомати не били в състояние гарантирано да поразяват бронираните щурмовици Ил-2. За да се поправи ситуацията през 1943 фирмата Маузер взела 3 см авиационно оръдие МК-103 и го поставила на лафет от Flak 38-така била създадена зенитната установка Flak 103/38. Оръдието имало двустранно лентъчно захранване. Действието на механизмите на автомата било на смесен принцип: отключването на канала на цевта и взвеждането на затвора се осъществявало за сметка на енергията на барутните газове, отвеждани чрез челни канали в ствол, а работата на механизмите за подаване на боеприпаси ставал за сметка на енергията на отката на цевта.

В серийно производство Flak 103/ 38 била пусната през 1944. Всичко били произведени 371 оръдия, а също неголямо количество сдвоени и счетворени 30 мм установки.

През 1942-43 предприятието Вафен-Верке в Брюн на базата на 3 см авиационно оръдие МК-103 създало зенитното оръдие MK 303 Br. От оръдието Flak 103/38 го отличавала по добрата балистика. Снаряда с тегло 320 грама имал начална скорост 1080 м/с срещу 900 за флака. За снаряда с тегло 440 грама тези показатели били съответно 1000 м/с и 800 м/с.

Автоматиката работела за сметка на барутните газове, а също и за сметка на отката при къс ход на цевта. Затвора бил клиновиден. Дулния спирач имал ефективност 30%. Производството на оръдието MK 303 Br започнало през октомври 1944 и до края на годината били произведени 32 оръдия, а през 1945 още 190.

30 мм зенитни установки били значително по ефективни от 20 мм, но немците така и не успели да разгърнат масовото им производство.

В нарушение на Версайските съглашения фирмата Райнметал в края на 20 те започнала разработка на 3,7 см автоматично зенитно оръдие. Автоматиката работила за сметка на отката при къс ход на цевта. Стрелбата се водела от тумбов лафет който с кръстообразна основа се опирал на земята.  В походно положение оръдието се поставяло на 4 колесно шаси.

37 мм зенитно оръдие се разработвало за борба с летящи на неголяма височина (1500-3000 метра) самолети и борба с бронирани цели.

 

3,7 см оръдие на фирмата Райнметал през 1930 било продадено от фирма БЮТАСТ на СССР (заедно с 20 мм зенитно оръдие за което писах по горе). Доставени били само техническа документация, цеви, затвори и други части без работещи образци.  В СССР оръдието получило обозначение „37 мм автоматично зенитно оръдие образец 1930“. Понякога го наричали „37 мм оръдие Н“ (Немско). Производството на оръдието започнало през 1931 в завод номер 8, където получило обозначението 4К. През 1931 били произведени 3 броя, по план през 1932 трябвало да се произведат 25, но завода едва успял да сдаде 3. След полигони изпитания било установено извънредно ниското качество на производство и в края на 1932 оръдието било снето от производство.

3,7 см автоматично оръдие на фирмата Райнметал постъпило на въоражение през 1935 под обозначение 3,7 cm Flak 18. Един от съществените недостатъци на оръдието било 4 колесното шаси, което се оказало тежко и неповратливо, поради което било изработено ново шаси с нов 4 станинен лафет с отделящи се две колела.

3,7 см зенитно автоматично оръдие с новия двуколесен лафет получило и ред изменения по автоматиката и получило обозначение  3,7 cm Flak 36.

Съществувал още един вариант 3.7-cm Flak 37, отличаващ се със сложен автоматичен прицел управляван от ПУАЗО и автоматично насочване.

 

Освен на штатни лафети образец 1936 3,7 см автомати Flak 18 и Flak 36 се поставяли на жп платформи, различни камиони и бронетранспортьори, а също и на танкови шасита.

Производството на Flak 36 и 37 било разгърнато в три завода (един от тях в Чехия). В края на войната във вермахта и луфтвафе имало повече от 4000 броя 37 мм зенитки.

В хода на войната на базата на 3,7 cm Flak 36 фирмата Райнметал разработила нов 3,7 см атвомат Flak 43.

Автомата образец 1943 имал принципно нова схема на автоматиката, като част от операциите се извършвали за сметка на барутните газове, а част за сметка на отката. Магазина на Flak 43 бил с емкост 8 снаряда (Flak 36 имал 6 снаряда). Бил произдеждан в два варианта, единичен и сдвоен.

По време на войната се изяснило, че съществува трудна за поразяване височина от 1500 до 3000 метра. На тази височина леките зенитки работили лошо, а за тежката артилерия тази височина била твърде малка. За да се реши проблема най елементарното решение било създаването на оръдие с междинен калибър.

Конструкторите от фирмата Райнметал предложили оръдие под индекса  5-cm Flak 41. Автоматиката работила на смесен принцип. Част от операциите се извършвали за сметка на барутните газове, а подаването на снаряди за сметка на отката. Затвора бил клиновиден. Захранването се осъществявало от касети с 5 снаряда. В походно положение оръдието се превозвало на 4 колесно шаси, като в бойно положение колелата се премествали.

Първия екземпляр бил готов през 1936. Процеса на доработка вървял бавно, в резултат на което оръдието било пуснато в производство едва през 1940. Всичко били произведени 60 оръдия, които постъпили на въоражение през 1941. Веднага станали явни редица недостатъци, най големия от който бил слабо пригодените за зенитна стрелба снаряди. Независимо от значителния калибър не достигала мощност, а блясъка от изтрелите ослепявали мерача дори в ясен слънчев ден. Лафета се оказал твърде тежък и неудобен в реални бойни действия, механизмите за хоризонтално насочване били слаби и работили бавно.

След проведена модернизация било изработено ново двуколесно шаси, но другите проблеми останали. Поради това Flak 41 бил снет от производство, а вече произведените оръдия били модернизирани в две версии, мобилна с двуколесно шаси и стационарна, за защита на важни обекти.

Справедливо е да кажем, че през цялата война никъде в света не била разработена добре работеща зенитка от подобен калибър. Оценявайки немската малокалибрена артилерия трябва да отбележим нейната изключителна ефективност. Германските конструктори разработили надежни, леки и с високи характеристики зенитни автомати които осигурявали надежна защита на армията. Немските оръдия били снабдени с ПУАЗО който давал поправка на скоростта и курса на самолета, а трасиращите снаряди облекчавали коректировката на огъня. Бързината на работа на зенитните автомати също била забележителна. Немскита батарея можела да открие прицелен огън 20 секунди след откриване на вражески самолет, а данните в ПУАЗО се обработвали и насочвали оръдието само за 2-3 секунди. Освен това немската индустрия успяла да насити вермахта с такива оръдия и така недежно да го прикрие.

[Frujin Assen]

В хода на ВСВ зенитната артилерия от среден и голям калибър придобила особено значение за отбраната на Германия. От 1940 далечните английски бомбардировачи, а от 1943 американските летящи крепости систематически бомбардирали германските градове и заводи. Изтребителите ПВО и зенитните оръдия били единствени средства за защита на военния потенциал и населението на страната. Тежките бомбардировачи на Англия и особено на САЩ извършвали налети от големи височини (до 10 000 метра). Поради това най ефективни с борбата с тях се оказали тежките зенитни оръдия с високи балистични характеристики.

В хода на 16 масирани налети на Берлин англичаните загубили 492 бомбардировача, което представлявало 5,5% от всички самолетоизлитания. По статистика на един сбит самолет имало два-три повредени, много от които не подлежали на възстановляване.

Американските летящи крепости извършвали налети в дневно време и съответно носели по големи загуби отколкото англичаните, които летели през нощта. Особено показателен станал налета на летящи крепости Б-17 през 1943 на завод за лагери, когато ПВО на Германия били унищожени около половината участващи в налета бомбардировачи.

Голяма е ролята и на зенитната артилерия в това, че голяма част (повече отколкото признават съюзниците) от бомбардировачите хвърляли бомбите си където и да е, само за да се махнат по бързо или пък въобще да не влизат в зоната на зенитния огън.

Работата по създаването на зенитни оръдия от среден калибър за въоражаване на Германия започнало в средата на 20 те. За да не се нарушават условията на версайския договор конструкторите на фирмата Круп работили в Швеция по договор с фирмата Бофорс.

Създаденото през 1930 зенитно оръдие 7,5 cm Flak L/60 с полуавтоматичен затвор и кръстообразна платформа, официално не било прието на въоражение, но активно се произвеждало за експорт. През 1939 непродадените бройки били реквизирани от германските ВМФ и се използвали в зенитните части на бреговата отбрана.

Фирмата Райнметал в края на 20 те години било създадено 75-мм зенитно оръдие 7,5 cm Flak L/59, което не устроило немските военни и в последствие било предложено на СССР в рамките на военното сътрудничество с Германия.

Оригиналните образци произведени в Германия през февруари април 1932 преминали изпитания в научно изследователския зенитен полигон. През същата година оръдието било прието на въоражение в СССР, под обозначението «76-мм зенитно оръдие обр. 1931 г.».

Оръдието образец 1931 било напълно съвременно оръдие с добри балистични характеристики. Нейния лафет с четири сгъваеми станини обезпечавали кръгов обстрел, при тегло на снаряда 6,5 кг, като далекобойността била 9000 метра.

Това оръдие имало голям запас за модернизация. Разчетите показали, че е възможно да се увеличи калибъра до 85 мм. Впоследствие на базата на зенитно оръдие образец 1931 било създадено "85-мм оръдие обр. 1938 г.".

Сред съветското въоражение попаднало в ръцете на немците в първите месеци на войната се оказало голямо количество зенитни оръдия. Доколкото тези оръдия били практически нови, немците охотно ги използвали сами. Всички 76,2 мм и 85 мм оръдия били прекалибрирани в 88 мм, за да използват боеприпаси от един тип. Към август 1944 немската армия разполагала със 723 оръдия Flak МЗ1(r) и 163 мм оръдия Flak М38(r). Числото на заловените оръдия е неизвестно, но може да се каже, че немците разполагали със значителни количества от тези оръдия.

Освен това немците използвали и относително неголямо количество други чуждестранни зенитни оръдия среден калибър. Най широко се използвали италианските оръдия 7,5-см Flak 264(i) и 7,62-см Flak 266 (i), а също и чехословашките оръдия 8,35-см Flak 22(t).

През 1928 конструкторите на фирмата Круп с използване на елементи от 7,5 cm Flak L/60 започнали в Швеция проектиране на 8,8 см зенитно оръдие. По късно документацията била доставена в Есен, където изготвили първите опитни образци на оръдието. Прототипа Flak 18 бил изготвен още през 1931, а масовото производство започнало след идването на Хитлер на власт.

88 мм зенитно оръдие известно като Acht Komma Acht било едно от най добрите германски оръдия през ВСВ. Оръдието имало твърде високи за своето време характеристики. Осколъчният снаряд с тегло 9 кг имал далекобойност по височина 10 600 метра и далекобойност по хоризонтала 14 800 метра.

Оръдието получило обозначение 8,8-см Flak 18 преминало бойно кръщение в Испания, след което започнали да монтират щит за защита от осколки и куршуми.

На основата на получения при експлоатацията във войските и в хода на бойните действия оръдието било модернизирано. Модернизацията основно засегнала ствола.

Модернизираното 8,8 см оръдие (8,8-см Flak 36) постъпило на въоражение през 1936. По нататък някой изменения били въведени през 1939. Новия образец бил наречен 8,8-см Flak 37.

Повечето възли на оръдията обр. 18, 36 и 37 били взаимнозаменяеми, например може често да се види ствол от Flak 18 на лафет от Flak 37. Модернизациите на оръдията Flak 36 и 37 се отличавали главно по конструкцията на лафета. Flak 18 се превозвал на по лека колесна тележка Sonderaenhanger 201, затова в походно положение тежала с 1200 кг по малко от по късната модификация която имала тележка  Sonderaenhanger 202.

През 1939 фирмата Райнметал получила договор за проектиране и производство на ново оръдие с подобрени балистични характеристики. През 1941 бил изготвен първият опитен образец. Оръдието получило обозначение 8,8 см Flak 41. Това оръдие било приспособено за стрелба с боеприпаси с усилен метателен заряд. Новото оръдие имало скорострелност 22-25 изтрела в минута, а началната скорост на осколъчния снаряд достигала 1000 м/с. Оръдието имало лафет от шарнирен тип с 4 кръстообразни станини. Конструкцията на лафета обезпечавала стрелба при подем до 90 градуса. Автоматичния затвор бил снабден с хидропневматически дотиквач, който позволявал да се повиши скорострелността на оръдието и да се облекчи работата на разчета. Далекобойността на оръдието достигало 15 000 метра.

Първите серийни образци (44 броя) били изпратени в Африканския корпус през август 1942. Изпитанията в бойни условия изкарали на яве ред конструктивни недостатъци. Оръдията

Flak 41 се произвеждали в сравнително неголеми серии. През август 1944 във войските имало само 157 оръдия от този тип, а през януари 1945 числото им се увеличило до 318.

88 мм оръдия станали най многочислените тежки зенитки на Германия. През лятото на 1944 немската армия имала повече от 10 000 такива оръдия. 88 мм зенитки били на въоражение в зенитните батальони на танковите и гренадирските дивизии, обаче още по често тези оръдия се използвали в зенитните части на луфтвафе, влизащи в състава на системата на ПВО на Германия. С успех 88 мм оръдия се използвали за борба с танковете на противника, а така също се използвали в ролята на полева артилерия. 88 мм зенитка послужила и за прототип за танковото оръдие на танка Тигър.

След капитулацията на Италия германската армия получила голямо количество италианско въоражение. Например това били повече от 250 броя 90 мм италиански зенитни оръдия получили обозначението 9 cm Flak 41 (i).

90 мм италианско зенитно оръдие на камион

През 1933 бил обявен конкурс за създаване на 105 мм зенитно оръдие. Фирмите Круп и Райнметал изготвили по два опитни образеца. Сравнителните изпитания били произведени през 1935, а през 1936 10,5 см оръдие на фирмата Райнметал била призната за по добра и приета за серийно производство под обозначението 10,5-см Flak 38. Оръдието имало полуавтоматичен клиновиден затвор. Полуавтоматиката от механичен тип се взвеждала при накат.

В рамките на военно-техническото сътрудничество четири 10,5 см оръдия Flak 38 били доставени в СССР и изпитани от 31 юли до 10 октомври 1940 в научно изследователския зенитен полигон. Те преминали съвместни изпитания с руските 100 мм зенитни оръдия Л-36, К-73 и Б-34. Изпитанията показали превъзходството на германското оръдие по повечето показатели. Била отбелязана отличната работа на автоматичното поставяне на взриватели. Обаче за победител било избрано оръдието 73-К. За съжаление обаче това оръдие така и не било пуснато в серийно производство.

10,5 см оръдия Flak 38 първоначално имали електрохидравлични приводи за насочване идентични с тези от 8,8-см Flak 18 и 36, но през 1936 била въведена системата UTG 37, която се използвала на оръдията Flak 37. Едновременно бил въведен и ствол със свободна тръба. Модернизирана система получила обозначение 10,5-см Flak 39.

Зенитното оръдие 10,5 cm Flak 38 започнало да постъпва масово на въоражение в края на 1937. Flak 39 се появил в началото на 1940. Разликата била основно в лафета.

10,5-см Flak 38 и 39 останали в производство и на въоражение през цялата война, независимо от това, че по балистични характеристики 8,8 см оръдие Flak 41 почти се сравнявало с тях.

Тези оръдия основно се използвали в ПВО на Германия, като прикривали промишлени обекти и базите на кригсмарине. През август 1944 числеността на 105 мм зенитки достигнала своя максимум. По това време луфтвафе имали на въоражение 116 оръдия на жп платформи, 877 на бетонни площадки и 1025 оръдия на колесни лафети. Батареите на ПВО имали по 6 тежки оръдия, а не по 4, както това било във фронтовите части. 10,5 см оръдия били първите към които били присаединени не само ПУАЗО, но и радари FuMG 64 "Mannheim" 41 T.

Работите по създаването на 128 мм зенитно оръдие на фирмата Райнметал започнали през 1936. Първите опитни образци били представени за изпитание през 1938. През декември били поръчани първите 100 оръдия. В края на 1941 във войските постъпили първите батареи със 12,8 см зенитни оръдия.

12,8-см Flak 40 била напълно автоматизирана установка. Насочването, подаването и дотикването на боеприпасите, а също поставянето на взривател се осъществявало с помощтта на четири асинхронни генератора на трифазен ток с напрежение 115в. Четириоръдейна батарея се обслужвала от генератор с мощност 60квт.

128 мм зенитни оръдия 12,8 cm Flak 40 били най тежките зенитни оръдия използвани във ВСВ. При маса на осколъчния снаряд 26 кг той имал начална скорост 880 м/с, далекобойноста била 14 000 метра.

Зенитните оръдия от този тип постъпили в частите на кригсмарине и луфтвафе. Основно те се поставяли на стационарни бетонни позиции или на жп платформи. Целеуказването и коректирането на зенитния огън се извършвали с помощта на радари.

Първоначално се предполагало, че мобилните 12,8 мм оръдия ще се превозват с две повозки, но по късно било решено да се ограничат с един четириколесен лафет. За времето на войната на въоражение постъпила само една мобилна батарея (шест оръдия).

Първата батарея 128 мм оръдия била разположена в района на Берлин. Тези оръдия се поставяли на мощни бетонни кули с височина 40-50 метра. Кулите за ПВО освен Берлин защитавали също Виена, Хамбург и други големи градове. 128 мм оръдия се поставяли на върха, а оръдията с по малък калибър на издадени тераси по надоло.

През август 1944 на въоражение имало шест мобилни оръдия, 242 стационарни оръдия, 201 оръдия на жп платформи.

През пролетта на 1942 на въоражение в ПВО на Берлин постъпили сдвоени 128 мм зенитни установки 12,8 cm Flakzwilling 42. При създаването на 12,8 мм сдвоени установки била използвана основа от експеременталната 150 мм зенитна установка. През август 1944 на въоражение имало 27 сдвоени установки, а през февруари 1945 34 установки. В една батарея имало 4 такива установки. Те се използвали основно за защита на Берлин, Виена и Хамбург.

На 1 септември 1939 Германия разполагала с 2459 броя 8,8 см оръдия Flak 18 и Flak 36 и 64 броя 10,5 см оръдия Flak 38. През 1944 производството на зенитни оръдия достигнало своя максимум, като били произведени 5933 брая 8,8 см оръдия, 1131 броя 10,5 см оръдия, 664 броя 12,8 см оръдия.

С появата на радари резултатността на стрелбата, особено нощно време значително нарастнала. През 1944 със зенитни радари били снабдени всички тежки батареи за защита на страната, а тежките зенитни батареи действащи на фронта само частично.

Германските зенитни оръдия от среден и голям калибър в хода на войната се показали и като отлични противотанкови оръдия. Като такива 88 мм и 105 мм оръдия били използвани до самия край на войната.

[Joro-01]

Могат ли някои от тези неща да се видят в музея във военна академия?

[Frujin Assen]

Точно от тези навярно може, България е била съюзник на Германия.

[Warlord]

Въпреки това никое от тях не помня да съм виждал там.

[Joro-01]

Много изчерпатрлно, Фружине, поздравления!