Реформата в средното образование

[Atom]

Новият закон за училищно образование и новите учебни планове разбуниха духовете. През последите дни, учители и ученици протестират заради намаления брой часове по някои предмети. Засега във фокуса са часовете по изкуства и философския цикъл:

Преподаватели протестират срещу орязването на философията

Училищата по изкуства на протест заради профилираното обучение

За МОН езиковите гимназии нямат нужда от часове по изкуства

Всъщност, идеята на МОН е през първата степен на средното образование програмите да са в голяма степен уеднаквени, а профилирането и специализацията да става при втората степен - 11-12 клас.  Целта е да се осигури по голяма мобилност в системата:

Мотиви към Закона за предучилищното и училищното образование

....двата етапа в средната степен на образование осигуряват вертикална и хоризонтална проходимост в системата; възможност за смяна на избора; предуниверститетска подготовка; тясно профилирано и професионално
образование в последните 2 години.

Това до голяма степен обуславя орязването на часове тук и там, за да може всичко да се побере от 8 до 10 клас. Намаление на часовете за задължителната подготовка в сравнение с досегашните програми има  и при математика, биология, химия, физика, география и т.н, а информатиката съвсем отпада от програмите на езиковите и хуманитарни профили. Т.е. в скоро време може да очакваме протести и на химици, физици, математици и т.н.

Проблемът е, че МОН бламира собствените си мотиви. При така приетия Закон е почти невъзможно да се смени профила или училището след 10-ти клас. Учебните планове и профили са фиксирани за целия период 8-12 клас, а приемът се извършва само в 8 клас. Теоретично има някаква възможност след 10-ти клас учениците да се преместят, но трябва да държат приравнителни изпити за всички ЗИП които са били предвидени за конкретната паралелка в приемното училище, а и изобщо не е ясно дали дадено училище ще има допълнителен прием след 10-ти клас.  Т.е. в това отношение новата система по нищо не се различава от досегашната, плюсовете изчезват и остава единствено орязания хорариум при този или онзи предмет.

Не знам кой е прав, дали протестиращите или тези от МОН. Лично аз смятам, че новата система ще даде възможност на добрите училища да станат още по-добри, а останалите ще затънат още повече. Като цяло обаче нещата няма да се подобрят.

Та, какво ви е мнението по този въпрос?

[Atom]

Не познах. Първо се вдигна врява заради езиците. Точните науки явно ще изчакат

Часовете по чужд език в езиковите гимназии да се намалят наполовина, предлага МОН

[kall]

 Обаче тази реформа е много недомислена, определено проблемно и глупаво например е орязването на информатиката( ако тя не е важна в наши дни, то не знам кое тогава е). Няма какво да се лъжем, обучението в средния курс е прекалено натоварено с хуманитаристика за сметка на естествените, точните и техническите науки, което си е проблем, а тези орязвания ще го задълбочат. А пък намаляването на часовете по чужд език- това просто не знам как да го коментирам.

Редактирано Ноември 3, 2015 от kall

[Atom]

По новите учебни планове, времето предвидено за обществени  науки и  гражданско  образование е орязано 16 часа (общо за целия гимназиален период). За същия период, часовете по математика, информатика и информационни технологии са със 126 по-малко, а природните науки (биология, химия, физика) са клъцнати със 157 (от 643 сега, на 486). Това е задължителната подготовка. Часовете за избираема са увеличени от 1033 до сега на 1718.

Сигурен съм, че добрите училища ще използват максимално ефективно това увеличение на избираемите и ще подобрят резултатите си. Проблемът обаче е в останалите. Там първо училището трябва да предложи допълнителни часове по математика и природни науки, второ да има желаещи и трето желаещите да са достатъчно за да се формира група. Реално ще се получи така, че адекватно образование по математика и точни науки ще се получава само в математическите гимназии и 4-5 елитни езикови. В останалите училища подобни предмети няма да се предлагат, а и да се предлагат няма да има кой да се запише.   

[nik1]

Ами нормално, не се учувайте, когато няма стратегия или концепция за нещо, всичко се прави за момента и на парче..

/Да вмъкна: в България концепциите (когато ги има) започват да се прилагат едва след "заколението"; за справка за броят на направените реформи (предварително обещани от управляващите) или броя опити да се направят такива е равен на едно (т.е. клони към нула)

(Ето и сега какво лъсва с протестите на ченгетата - системата е в същото състояние или по-лошо от времето на Живков - раздут в пъти от необходимия щат и съответно раздути разходи, шуробаджанащина и родовост, и в крайна сметка слаба ефективност)/

[Atom]

Quote

в България концепциите (когато ги има) започват да се прилагат едва след "заколението"

Прав си НИК. В случая става именно това. Разделението на 2 степени в средното образование е предвидено в "Национална програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка (2006-2015 г.)". Ето откъс от документа: 

"Новата образователна структура следва да бъде въведена за учениците, които през учебната 2006/2007г. постъпват в V клас. ........, а в края на учебната 2013/2014 г. ще завърши и ще положи държавни зрелостни изпити първият випуск, обучаван изцяло в рамките на новата образователна структура"

Освен закъснението обаче има кардинално разминаване между  духа на стратегията и "изпълнението" (новия закон). Според стратегията първият етап би трябвало да се завършва в 10-ти клас и след това наново да се кандидатства за втори. В закона подобно нещо няма. Плановете и профилите са фиксирани за целия гимназиален период 8-12 клас. Кандидатства се след 7-ми,  а "местенето" след 10-ти е ако има възможност и с приравнителни изпити.   Т.е. с една дребна промяна се заличава смисъла и идеята заради които се правят двата етапа:  "равнопоставеност, "хоризонтална е вертикална проходимост" и т.н. 

С една дума стратегия има, но явно и съпротива е имало за да се отложи изпълнението с има-няма 10 години. Накрая се приема такъв закон, че всички идеи и предимства на стратегията отиват в небитието. Според мен, така приета, новата система ще задълбочи още повече неравенството.  До сега имаше съществена разлика между възможностите пред децата  в София (+ някое друго училище от по-големите градове)  в сравнение с тези от останалата част на страната.  За в бъдеще новият закон гарантира, че не само пропастта няма да започне да се свива, но ще става все по-широка и по-дълбока. 

[nik1]

 

Ето един материал от март 2015 година, който според мен се вписва в тази обща картина:

Финансиране на частните училища и преобразуване на помощните, неяснотии около стандарта на делегираните бюджети и закриване на професионалните гимназии. Това са само част от проблемите на средното образование у нас. Те бяха обсъдени от учители и представители на бизнеса на среща, организиране от евро депутата Ева Паунов от ГЕРБ. Участниците са обединиха около тезата, че българското образование се нуждае от спешно модернизиране. „Подходът за изграждане на закона за образование в страната е сбъркан“, заяви Христо Димов – директор на ОУ ''Св. Патриарх Евтимий''. Оказва се, че предвидените промени остават неясни за учителите, а решение за наболелите проблеми в сферата няма. Христо Димов настоя да разбере какво включва стабдарта за делегираните бюджети на училищата. Според Христо Димов в България всеки дава акъл за развитието на образованието, а децата се ползват с много права и малко отговорности. В тази връзка законът трябва да предвижда по – строги правила, каза още Димов. Учебните материали в момента са откъснати от реалните потребности на пазара на труда, допълни Владимир Николов директор на СОУ Бачо Киро. Друг сериозен проблем според учителите са професионалните училища. Ако политиката продължи в същата посока, ще се стигне до закриване на тези гимназии. В монета всички училища имат право да разкриват професионални паралелки, което според Татяна Данчева не гарантира качество. Ева Паунова обясни, че подобни дебати са крайно необходими, за да се изготви дълготрайна стратегия за образованието. Като според нея основата задача на ученето трябва да е развитието на мисленето на учениците. Участниците в дискусията се обединиха около тезата, че образованието се нуждае от спешна модернизация. Ева Паунова пое ангажимент да запознае колегите си от парламентарната група на ГЕРБ с обсъдените проблеми.

 

Излиза, че няма дълготрайна стратегия за образованието (Ева Паунова обясни, че подобни дебати са крайно необходими, за да се изготви дълготрайна стратегия за образованието.)

Излиза като че ли, че според работещите в системата, Финансиране на частните училища и преобразуване на помощните, неяснотии около стандарта на делегираните бюджети и закриване на професионалните гимназии. Това са само част от проблемите на средното образование у нас. Те бяха обсъдени от учители и представители на бизнеса на среща, организиране от евро депутата Ева Паунов от ГЕРБ. част от "спешното модернизиране и реформата" се състои в това:

-да има повече пари (моя забележка - без значение ефективността )и яснота и регулярност при полуването им 

- да не закриват професионални гимазии (моя забележка: за които няма кандидати и които са празни http://www.blitz.bg/news/article/151477 ) ,

- да не се преобразуват помощните училища в центрове за подкрепа http://www.mediapool.bg/pomoshtnite-uchilishta-se-preobrazuvat-v-tsentrove-za-podkrepa-news239135.html, и т.н

Т.е излиза, че хората от системата са казали (казват) "реформирайте и модернизирайте, каквото и да значи това, имаме нужда, но не пипайте и променяйте статуквата", .........което според мен е по -скоро индикация за липса на готовност или  намерение за модернизиране/адаптиране към икономическите и общите реалности..

 

Редактирано Ноември 6, 2015 от nik1

[Atom]

Системата е една от най-консервативните. Ученици и учители, родители, чиновници, общински управи и т.н. и т.н. - всички са недоволни, но никой не иска да се пипа и да се променя каквото и да е. Няма лошо, ако системата работеше добре. А дали работи добре?

42%  от децата в 7 клас в София са изкарали на т.н. "малки матури" средна оценка от двата изпита (български език и математика) по ниска от 4,00. Проблемът е, че 4,00 отговаря горе-долу на 44т. (от макс. 100), или 44%. Почти в целия свят оценка под 45% е слаб. С една дума 42% от децата в София, не биха издържали изпитите ако оценяването бе адекватно. В Пловдив, Варна, Бургас, Русе и още 1-2 града процентът на децата с по-малко от 45 точки скача на 55-60, а в останалата част от страната на 70%.  Това от една страна показва огромна разлика в качеството на образованието в София и т.н. провинция и от друга изключително ниска ефективност на системата като цяло.
 

[gmladenov]

Зам.-министър Емилия Лазарова пред Dir.bg:

Съдържанието в учебника по отделния предмет не бива да копира дословно науката, а да дава базови
знания и да формира умения, коментира в интервю за Dir.bg зам.-министър Емилия Лазарова.

https://dnes.dir.bg/na-fokus/zam-ministar-emiliya-lazarova-pred-dir-bg-nay-mnogo-promeni-gotvim-ot-8-do-10-klas

Миналата седмица МОН обяви проект за промени в учебните програми по общообразователните учебни
предмети от I до X клас, които ще влязат поетапно от тази есен до следващите три години. Те предвиждат
отпадане на излишния фактологически материал, преформулиране или преместване на теми и понятия
съобразно възрастовите особености на учениците, залага се на повече междупредметни връзки и повече
проектно-базирани задачи, които да формират практически умения и знания.

Направен е цялостен преглед на учебните програми и са обобщени резултатите. Зад предлаганите промени
стоят учители, експерти, психолози, методици, преподаватели в университети. Анкетирани са над 17 000
учители, както и ученици и родители.

- Какво налага промяната в учебните програми и как борят зубренето по предмети?

- Учебните програми в сегашния им вид, дори олекотени, не дават възможност за формиране на достатъчно
умения. Част от тях изискват дословно запаметяване. Например в някои теми по география и история има
прекалено много фактология и понятия. Дословното запаметяване не носи нищо, защото се забравя веднага
след изпитването. Промените в учебните програми могат да допринесат за подобряване на резултатите от
външните оценявания и матурите. Затова предвиждаме изготвяне на обща концептуална рамка за учебни
програми по всеки предмет, в която е важно какъв резултат искаме от ученика в края на годината и в етапа
на образователна степен. Ще заложим също и необходимите на ученика знания и умения за постигане на тези
резултати.

 

---

Не съм запознат с промените на МОН, но казаното от Емилия Лазарова е обнадеждаващо. Аз съм коментирал
в други теми, че нашето средно образование е морално остаряло. Преподава се материал за запаметяване,
след което се изпитва как този материал е усвоен. Такава система работи единствено за "читанките": тези,
които обичат да четат и и които ще видим в "клуба на знаещите". За всички останали, обаче, тази система е
най-вече губене на време. Затова е много хубаво да се види, че в МОН има хора, които са наясно с проблема.