Модел на серийните убийства

[insighting]

Преди 23 часа, самотния вълк said:

През годините съм участвал в десетки дела по настаняване на психично болни на принудително лечение. 

Не може от единичен случай да се правят генерални изводи и обобщения. 

 

[самотния вълк]

Преди 9 минути, insighting said:

 

И това в каква връзка с темата?

[ramus]

Преди 11 часа, Б. Киров said:

Какви са шансовете тогава на тази млада наука,

Давам си сметка, че съм само любител сред тази тема. Макар за мен тя да е изключително магнитна, защото силния ми интерес към психичния свят преди много години започна именно с явлението "серийни убийства" и особено в частта - мотивация, условия, причини... Тогавашната ми представа беше за "силния контраст" на девиациационно поведение, дава поне първоначални възможности за ситуиране и някаква начална форма на концептуална детерминираност и понятийност. С тия думи, като нов четящ сред този форум, правя нещо като съвсем кратко представяне и също така моята форма на  "Здравейте"

Та - относно цитираното: Няма шансове за нищо. Както и няма никакви шансове психонауките да постулират константни и неизменни положения и чрез тях да постановят всичко в психичното като окончателно ясно. В този смисъл - "младата наука" е хибридна, тя е и целева - появява се от потребност и като част от изследвания и натрупване на знания, концепции и схеми, постепенно изкристализиращи от социалните усилия по нея.

Но по принцип "явлението ЛУДОСТ" или всякакви форми на девиация в психичната вселена на човешки субект, са изключително много. Просто някои от тях довеждат до отнемане на човешки живот ( не само човешки ). Но формата на вътрешно конструирана реалност, която е характерна на ХОМО на този му етап в развитието, дава възможност той да "живее" сред нейните проекции, като те се осъществяват едновременно и двурефлекторно в системата АЗ и РЕАЛ... Тази система е много трудно да бъде изучена "отвън" поради ред причини. Но именно вътрешно-конструираната, психична реалност и комплексното й взаимодействие със субекта (ѝ) става все по-основна и определяща за всеки човешки индивид и групи от същите. 

Не пиша това за да покажа или демонстрирам нещо си, а е начина ми да поставя темата в един по-широк контекст, така както е тя за мен, през моите "сегашни очи".

Редактирано Август 4, 2016 от ramus

[dora]

Преди 11 часа, Б. Киров said:

И тъй като и Дора в горния си пост твърди, че и при извършени престъпления е много трудно да се направи модел на поведение и профил на извършител, от това логически може да се стигне до заключение, че ако има такъв модел, той може да бъде установен само при внимателно изследване на съответния индивид, след като вече е заловен.

Може би не съм формулирала достатъчно добре, може да се направи профил, но за едно разследване профилът е спомагателен, не основен.

Само по профил да се залови убиец е като да се търси игла в купа сено. Напр. решаваме, че убийствата са "дезорганизирани", извършвани от мъж (заради необходимостта от прилагане на значителна физическа сила) и какво? Арестуваме всички мъже в околността с шизофрения? (Това е само за илюстрация).

Профилите се използват, за да ограничат потенциалните заподозрени до някакъв кръг от хора с определени характеристики. Те не посочват кой е убиецът, нито могат да се използват превантивно (като под това разбирам да се попречи на хората в най-широк план да извършват престъпления).

Затова и при изработен профил, убиецът може да не бъде хванат никога.

Но това не значи, че профилирането е безсмислено, само че ролята му е спомагателна.

Относно превенцията в по-широк план, това не е работа на криминалните психолози. Статистическите данни от тяхната работа обаче могат да бъдат използвани за оценка и анализ на риска, както и разработване на насоки за работа в други области, напр. социални дейности, психиатрична грижа, скрийнинг (напр. вижте по-долната публикация):

https://www.researchgate.net/publication/227658570_Serial_Murder_by_Healthcare_Professionals

 

 

Редактирано Август 4, 2016 от dora

[Б. Киров]

Преди 24 минути, dora said:

Може би не съм формулирала достатъчно добре, може да се направи профил, но за едно разследване профилът е спомагателен, не основен.

 

 

Напротив, много добре си формулирате написаното, моя е грешката, че понякога отговарям прекалено бързо и не прочетох последните два абзаца от постинга Ви, преди да напиша моя, а именно:

„Ако има един-единствен фактор, който има най-голяма сходимост с извършването на серия от убийства, това е диссоциалното разстройство. Тогава профилът може да помогне, но най-често не толкова за залавяне, а за установяване на обществената опасност. За лесно достъпен пример веднага може да бъде даден Джон Хюз. Класически психопат. В ютюб има дълго интервю с него - много показателно.”

Лично на мен би ми било интересно да изясним по-обстойно и в дълбочина връзката "серийни убийства (и по-широко престъпления)-диссоциално разстройство". Тук в началото на темата имаше едно доста екстравагантно мнение на потребител с ник лапландеца: „Сигурно не знаете , но измежду хората , които на практика ви управляват и някои от психопатите убийци разликата е ............... , това съм аз и такива като мен.”, което обаче възприемам съвсем сериозно, не само хипотетично, познавайки и други мнения на лапландеца. Той всъщност твърди, че хора с диссоциалното разстройство (психопати и социопати, по-точно второто) са не рядко срещани сред политиците, не коментирам ролята която си приписва, но според мен в първата част на фразата му преди многоточието по принцип е прав. Разликата между такива личности и споменатия Джон Хюз, мисля, е в интелектуално и образователно ниво, и в по-добрата възможност на първите да се адаптират външно към социалните изисквания. Нека тогава говорим за „модел на диссоциалното разтройство” и да се опитаме да хвърлим повече светлина върху него и престъпленията, в частност серийните убийства?

Редактирано Август 4, 2016 от Б. Киров

[insighting]

Цитирай

И това в каква връзка с темата?

Наличието на психопатология. 

Цитирай

като част от изследвания и натрупване на знания, концепции и схеми

Само да отбележа, че за определен вид престъпления не се съставя психологически профил на извършителя: ако деецът е бил дрогиран в момента на извършването на престъплението. Защото трудно може да се определи границата между характерните му черти и неговото състояние при предизвикано нарушено съзнание.

 

[dora]

Преди 13 минути, insighting said:

 

Цитирай

И това в каква връзка с темата?

Наличието на психопатология. 

 

Може би все пак е полезно да се направи разграничение, това в Лондон не е серийно убийство, а това, което се нарича "killing spree", импулсивно убийство, защото няма период на "cooling off", "охлаждане" между инцидентите. Профил не е необходим, защото този тип извършители биват хващани много бързо, защото не се опитват по никакъв начин да прикрият действията си.

Това, което е необходимо, е само установяване на вменяемост.

 

[dora]

Преди 2 часа, Б. Киров said:

 

Лично на мен би ми било интересно да изясним по-обстойно и в дълбочина връзката "серийни убийства (и по-широко престъпления)-диссоциално разстройство". Тук в началото на темата имаше едно доста екстравагантно мнение на потребител с ник лапландеца: „Сигурно не знаете , но измежду хората , които на практика ви управляват и някои от психопатите убийци разликата е ............... , това съм аз и такива като мен.”, което обаче възприемам съвсем сериозно, не само хипотетично, познавайки и други мнения на лапландеца. Той всъщност твърди, че хора с диссоциалното разстройство (психопати и социопати, по-точно второто) са не рядко срещани сред политиците, не коментирам ролята която си приписва, но според мен в първата част на фразата му преди многоточието по принцип е прав. Разликата между такива личности и споменатия Джон Хюз, мисля, е в интелектуално и образователно ниво, и в по-добрата възможност на първите да се адаптират външно към социалните изисквания. Нека тогава говорим за „модел на диссоциалното разтройство” и да се опитаме да хвърлим повече светлина върху него и престъпленията, в частност серийните убийства?

Ще гледам да пиша малко по-късно, затова само за справка сега, вижте "Триада на Макдоналд" (моделът е доста стар и има много допълвания и доразработки, напр. модела на Булър-Макгинис:

http://www.scientificjournals.org/journals2009/articles/1441.pdf

Личностните разстройства обикновено са с доста широк спектър, като едното разстройство със сигурност не е единствено и достатъчно условие за извършване на престъпления.

--------------

Добавка:

Повечето психопати са странни, трудни за общуване, но не са убийци. Процентът е доста малък, не го помня наизуст, но може да се провери.  Много от тях имат нещо, което бихме нарекли съвсем нормален живот, дори живеят в семейни двойки, примерно с партньори, които например имат dependent personality disorder - на тях им е добре някой друг да ги контролира и да решава всичко вместо тях, затова с психопата си пасват идеално. 

Най-общо и схематично казано, психопатът живее в свят без социални чувства, но не се счита ощетен, защото това е единственият социален/емоционален опит, който има. Той не се чувства свързан с останалите хора и постъпва изключително и само с оглед на себе си. Не може да бъде "ревизиран", не може да бъде съществено повлиян от лекарства или терапия. Затова ако са извършвали убийства, вероятността да продължат да убиват до определена възраст, е значителна.  Оттам и доживотните или смъртни присъди.

Терапевтите трудно достигат до психопата, защото той не се интересува от емоционалната страна и задъблочаването на контакта с терапевта си. Може да бъде заинтригуван, може да види възможност да получи някакви дивиденти от даден контакт (затова са толкова манипулативни), включително този с терапевта, за да го използва за някакви собствени цели, но не може да бъде ангажиран. Включително защото обикновено имат изявено чувство за превъзходство, поради емоционалната си неуязвимост.

Този Джон Хюс също. Хладнокръвен. Липса на каквато и да било емпатия, освен донякъде към тези, към които е приучен на някакъв вид лоялност (говори много за семейството си). Манипупативен (много умело използва чара си). Интелигентен, силно осъзнат, с много ясна и непротиворечива система от възгледи за това, което прави. Напълно обективизирано отношение към смъртта, дори собствената. Пълна липса на чувство за вина. Не убива за удоволствие. Убива за "неподчинение" или за за възстановяване на вътрешното си чувство на контрол над ситуацията. Не се влияе от наказания, защото не се интересува от възгледите на останалите хора. 

Това с няколко думи. Моля който е забелязъл неточности или иска да направи каквито и било доуточнения, да се чувства свободен да го направи

 

Редактирано Август 4, 2016 от dora

[insighting]

Хах, май си нямате работа. Значи Вашето не било "puck", а "риск". Вървете да си рисувате на друго място. :))))))))))))

[Стоедин]

Преди 11 минути, insighting said:

Хах, май си нямате работа. Значи Вашето не било "puck", а "риск". Вървете да си рисувате на друго място. :))))))))))))

Да не сте на открито и да Ви е напекло слънцето? Все по трудно ми е да Ви разбирам посланията. Някакъв код ли ползвате?

[самотния вълк]

Преди 3 часа, insighting said:

Наличието на психопатология.

Наличието на психопатология все още не е достатъчно. В конкретния случай дори и това не е ясно, но както вече се обясни това не е серийно убийство. И масово не е, защото има една жертва.

Не случайно споменах случаите с принудително настаняване на лечение. Това са все хора с психични отклонения, но най-тежката им противоправна проява е дребно хулиганство, за което, ако бяха вменяеми, най-много да получат административно наказание по УБДХ, което е най-много 15 денонощия арест, а може и със срама да се разминат като изтрезнеея. А психично болните ги пращат за минимум един месец в психиатрична клиника. И само един единствен от тези психично болни извърши убийство. И то в период, когато заболяването беше в ремисия. Не съм си водил точна статистика, но в процентно изражение това е около 1-2 %.

Пиша го, като пример, че не всеки с  психопатия е потенциален сериен убиец.

[insighting]

'Колежката' ме разбра.

[самотния вълк]

Ако си представим, че лицето Х при пиянско сбиване убива човек. След известен период убива роднина при имотен спор. По късно при пътен инцидент убива другия шофьор при възникналия скандал. Това прави ли Х сериен убиец или следва да се разглежда като три отделни убийства?

[dora]

Преди 29 минути, insighting said:

'Колежката' ме разбра.

Не ви разбрах,  но това е маловажно.

Понеже съм нов потребител, все пак ще го напиша: прелагам да не навлизаме в този тип на общуване изобщо. Нито е конструктивно, нито е някому полезно. Е, вие можете и да продължите в този дух, ако желаете. Но аз няма да участвам в размени на постинги от подобно естество.

[Б. Киров]

Преди 3 часа, dora said:

Този Джон Хюс също. Хладнокръвен. Липса на каквато и да било емпатия, освен донякъде към тези, към които е приучен на някакъв вид лоялност (говори много за семейството си). Манипупативен (много умело използва чара си). Интелигентен, силно осъзнат, с много ясна и непротиворечива система от възгледи за това, което прави. Напълно обективизирано отношение към смъртта, дори собствената. Пълна липса на чувство за вина. Не убива за удоволствие. Убива за "неподчинение" или за за възстановяване на вътрешното си чувство на контрол над ситуацията. Не се влияе от наказания, защото не се интересува от възгледите на останалите хора. 

Това с няколко думи. Моля който е забелязъл неточности или иска да направи каквито и било доуточнения, да се чувства свободен да го направи

 

Моя коментар на клипчето с Джон Хюс:

този човек е повече "момче от улицата", бандит, отколкото сериен убиец с тежък психически проблем. Мисли бързо, свикнал е с насилието (с него се прехранва) – убил е човека за 100 долара, и то със съучастието на приятелката си; дрогира се (сам го каза), принадлежи към улична банда, татусите му говорят за място в йерархията им, а такова там се получава само след доказана жестокост: каза „аз деля хората на два вида – такива които са последователи, и такива които трябва да следваш (лидери), а съм от вторите (това са думи на Расколников от „Престъпление и наказание” на Достоевски, тези двамата са почти огледални двойници); манипулира както си иска интервюиращата го, тя умира от страх пред него, и той го знае, тя непрекъснато го гледа в ръцете и краката (които са стегнати във вериги); той не я остави и за миг тя да води, мисли много по-бързо от нея (уличен инстинкт за оцеляване), и й казва само това, което смята, че тя иска да чуе, при това го знае преди нея, и тя се хвана на играта му – всъщност той водеше интервюто, не тя; сключил е сделка с ФБР, изпял им е всичко (което е сметнал за необходимо), за да си спаси кожата, и е постигнал целта си, избягнал е смъртната присъда; беше бит от надзиратели или други затворници (по-вероятно второто), което значи, че в затвора още не е намерил мястото си в нова йерархия, а това може да стане само по една причина – че иска да има висока позиция, но не успява да я наложи. Толкова засега. Ето линка:

https://www.youtube.com/watch?v=PgslPAKZWYQ

п.с. има много интересни коментари отдолу... но този човек трудно, според мен, би се вместил в матрицата „типичен сериен убиец” – по-скоро „типичен уличен гангстер”, за когото убийствата са ежедневен начин за изкарване на пари, той каза за жертвите си „бяха там не в точното време, и не на точното място, това е...”

Още не съм прочел внимателно материала от линка, който ми посочихте в предишния пост, когато го направя, ще коментирам

[ramus]

Преди 3 часа, самотния вълк said:

като пример, че не всеки с  психопатия е потенциален сериен убиец.

Според мен, "потенциалността" няма как да се взима предвид. Просто защото не е достатъчен критерия за наличие на психопатия в субекта. 

Освен това - ако продължим върху "пистата" на потенциалността, като се допълни и с "измененията на съзнанието" ( при употреба на опиати или наркотични вещества), споменати от ДОРА по-нагоре... то според тия критерии - всяко човешко същество носи в себе си потенциален "убиец"...

Съвсем простите наблюдения на хора в сериозни фази на алкохолни опиянения, показват колко много може да се измени поведението в най-различни посоки, най-често напълно неочаквани за самия субект. Има хора дори не помнят нищо - дали заради защитните механизми... или просто заради "фазовия преход"  при превключванията между различните състояния на съзнание, не мога да кажа, а и не съм прочел някой да се е впускал в този безбрежен океан...

С това искам да обърна внимание и на елемента "превключване". Всяка психопатология има безкрайни вариации на проявленията дори в рамките на един и същ субект. А често са налични "фази" на изостряне и на успокояване на симптомите и измененията. Пак става въпрос дори за вътрешния свят на един единствен субект и сложната динамика на същите процеси. При това положение как тогава да се съставя "модел", освен по твърде общи критерии. Как да се оценяват рисковете за правовия ред или за спасяването на животи само по "наличие" или разпознаване на поведението по дадени налични критерии... Проблема с това че "не може да се влезе в главата на дадено лице, в дълбочина, в детайлите, да се проникне в сложната му вътрешна система, да се "погледне през неговите очи"... Това са проблемите по принцип, в изследването на психичното и вътрешния свят на човешкото същество.

Само го споменавам като пример заради допускането от моя страна, че обогатяването на общата картина би дало възможност за разширяване на мирогледа на интересуващите се от темата.

Редактирано Август 4, 2016 от ramus

[templar1307]

Преди 1991 г нямаше психиатри, а психолози, защото нацията бе нормална. Интересно  ми дали някоя измежду dora и insightingкой е знае кой е първият български психиатър

Редактирано Август 4, 2016 от templar1307

[dora]

Д-р Георги Паяков

[kall]

Малко четиво(блогове), посветено на жените серийни убийци, тамън ги изнамерих, така че са пресни, пресни:

http://unknownmisandry.blogspot.bg/p/index-female-serial-killers.html

http://female-serial-killers-index.blogspot.bg/

 

 

[dora]

Преди 5 часа, Б. Киров said:

о този човек трудно, според мен, би се вместил в матрицата „типичен сериен убиец”

Частично затова и избрах да илюстрирам с него. Някъде по-горе написах, че разстройствата имат широк спектър, но не само затова.

Можеше да избера за пример който и да било друг от популяризираните през медиите убийци-психопати, но ми се щеше да илюстрирам и нещо друго.

Така сме устроени хората, че на нашето въображение му е много по-изгодно извършителят на тежки престъпления да изгежда като чудовище, да бъде ужасен, много по-различен от средния гражданин, за да можем лесно да го различим. Като генетично сбъркан, като много по-различен от нас, като човек, какъвто нямаме в обкръжението си, в семейството си, в средата си. Като изключение, което ще разпознаем веднага. Това й се иска на нашата природа, на нуждатаа ни от вътрешен комфорт, който зависи от това да си мислим, че светът е предвидим и злото е  лесно за разпознаване и може да бъде неутрализирано, а ако не, то поне контролирано. Точно на тази ни нужда между другото се облягат и медиите в представянето на серийните убийци, като създават от тях чудовищни образи. Затова не избрах за  илюстрация, да речем, Тед Бънди.

Само че ако бяха толкова разпознаваеми като чудовища, те дори нямаше да могат да извършат това, което са извършили. Нямаше да могат да привлекат жертвите си, да манипулират близките си, да се укриват успешно с десетилетия от властите. И да живеят живота си между друго хора, дори понякога незабелязвани. Примерно.

Всеки, който е имал досег с населението на на затворите, го знае. Че ако погледне наистина непредубедено,  населението на затворите се състои не от чудовища, а от хора, на които животът им се е стекъл зле. Понякога по-късно, понякога от самото начало. Защо точно - ами, по много и много различни причини.

Това не е по Ханна Арендт, не се опитвам да тривиализирам злото. Само да отбележа, че човешката природа се разпростира в много широк спектър от характеристики и поведения. И затова никоя от тях не е присъда сама по себе си.

Редактирано Август 4, 2016 от dora

[Б. Киров]

В този постинг ще се опитам да резюмирам за читателите тук, за да е по-богата с информация темата, прочетеното от мен за модела на Булър-Макгинис: http://www.scientificjournals.org/journals2009/articles/1441.pdf Моля предварително да бъда извинен за непълноти или неточности, особено от dora, но все пак публикувам тази информация единствено от съображение да могат адекватно да се включат повече хора. Който иска, и има време и желание, може да си прочете в детайли целия текст от линка.

Чрез съпоставително сравнение между четирима известни серийни убийци (Тед Бънди, Джефри Дамър, Гари Риджуей и Джон Уейн Гейси, Jr.) (Ted Bundy, Jeffrey Dahmer, Gary Ridgway and John Wayne Gacy, Jr.), изследването съпоставя поведението им в детството, личностни черти, семейна среда и опит като възрастни, за да се идентифицират възможни предикатори на сериен убиец. Теориите, които се обсъждат във връзка с развитието на престъпно поведение са Contemporary Trait Theory (biological and psychological) and Social Process Theory (learning theory and social control).Този документ също така разглежда моделите на серийно убийство MacDonald Triad, the Motivational Model and the Trauma-Control Model. Макдоналд (1963), разработва триада на поведенията в детството, често наричан Триада на Социопатия; тези поведения са предназначени да се предскаже бъдещо насилие и евентуално убийство. Триадата се състои от нощно напикаване след петгодишна възраст, жестокост към животни и палеж или интерес от пожар. От гледна точка на личността, избраните серийни убийци са оценявани за нарцистични, антисоциални и гранични личностни разстройства, за да се види дали те предразполагат към насилие в съчетание с външните преживявания на дадено лице. Този документ оценява как семейната среда е допринесла за взаимоотношения на убиеца с околните, и дали е имало злоупотреба, липса на грижи или смърт в семейството по време на детството. Накрая се вземат под внимание характеристиките на всеки от убийците в зрялата му възраст: били ли са изолирани; имат ли висока степен на интелигентност; били ли са общителни или саможиви; религията играела ли е важна роля в живота им? Чрез изследване на живота, жертвите и престъпленията на убийците, и съпоставянето им един с друг, се прави съпоставяне в общи черти или поведение, които могат да бъдат използвани, за да се предскаже поведението на хипотетичен сериен убиец.

Авторите наричат този синтетичен подход Булър-Макгинис Интегриран Модел на серийните убийства (Buller-McGinnis Integrated Model), казват, че той далече не е изчерпателен и завършен, надяват се да бъде разработен върху тази основа и от други изследвания върху по-голям брой известни серийни убийци, за което ще се изисква много повече документиран и анализиран материал и по-голям брой изследователи.

Таблици 2а и 2б: Факторите в Булър-Макгинис интегрирания модел са групирани йерархично въз основа на процента сходство между анализираните лица. В Таблица 2а са изнесени формиращите фактори от детската възраст; в Таблица 2б, показва сходствата между четиримата серийни убийци (процент на застъпване и йерархия) в зрялата им (активна) възраст

Таблица 2а: Представлява predispositional фактори в детска възраст на четиримата, като съвпаденията са от 100 до 0 процента за 4-та.

Таблица 2б – процент на застъпване на фактори в зряла възраст:

 

Личното ми мнение е, без да съм психолог или психиатър по образование, е, че подходът е интересен най-вече с това, че е интегриран, но неизчерпателен и затова върху тази тясна база от 4-ма изследвани има огромен риск да създаде невярна обща представа и грешки при практическото му приложение като работен модел, ако остане в границите на само тези изследвани лица. Освен това, видно е, че по-новите теории на практика изместват стария модел MacDonald Triad от 1963, просто фактите дори за тези четирима серийни убийци почти не го потвърждават, както и поставят някои от теориите на по-важно място от други. И пак си остава проблемът, че при увеличаване на базата емпирични данни, цялото това съотношение може да се размести отново драстично и да промени цялата така нарадена в Булър-Макгинис интегрирания модел картина.

 

 

 

Редактирано Август 4, 2016 от Б. Киров

[dora]

В допълнение към предния ми постинг, ето и споменатият Тед Бънди:

https://www.youtube.com/watch?v=xwyIOmjvvd8

 

[Б. Киров]

Преди 28 минути, dora said:

В допълнение към предния ми постинг, ето и споменатият Тед Бънди:

Слушам го в момента, и ми звучи като предприемач или научен работник, който дава спокойно интервю за работата си: напълно отделен е от личността си на убиец, един възпитан и интелигентен мъж, овладян и разумен, уравновесен и доброжелателен. В сравнение с него Джон Хюз е жалък имитатор и безобиден аматьор. Просто тези двамата са съвсем различни, коренно - няма база за сравнение.

Редактирано Август 4, 2016 от Б. Киров

[insighting]

http://crimlib.info/images/6/6a/Gross.pdf

 

[dora]

Преди 8 часа, Б. Киров said:

Слушам го в момента, и ми звучи като предприемач или научен работник, който дава спокойно интервю за работата си: напълно отделен е от личността си на убиец, един възпитан и интелигентен мъж, овладян и разумен, уравновесен и доброжелателен. В сравнение с него Джон Хюз е жалък имитатор и безобиден аматьор. Просто тези двамата са съвсем различни, коренно - няма база за сравнение.

Много са различни, така е. Бънди всъщност лъже. Прави същото, с което е успявал да заблуди и привлече жертвите си. Манипулира, разиграва театър. Не нарочно, а защото е това, което е.

Вижте за справка и Момата. И той е много различен от двамата.