Модел на серийните убийства

[Б. Киров]

Преди 9 часа, caress… said:

Има огромно количество хора, преживели тежки травми в деството си, но самата травма, колкото тежка и белязваща да е, не е достатъчен фактор. За щастие.

При Тед Бънди има още един много важен момент: неговият мъжки модел за подражание е бил дядо му, който според информацията за него е бил мъж със склонност към насилие и доминация, така наречения алфа-мъжки тип в йерархизирани общности.

Тед никога не казва нещо негативно за него, въпреки че сам е бил жертва на насилие от негова страна.

Също така първата му среща с порнографията, съчетана с насилие, по собствените му думи, става пак от списания, намерени в шкафовете на дядото /баща?/.

Тед Бънди е класически случай на аутсайдер, доказващ алфа-статус чрез насилие, насочено към жени, приличащи на майка му – нещо, което дядото е демонстрирал като модел върху майка му и сестра й, за това има записани данни.

При Харолд Шипман на пръв поглед нещата не изглеждат така, но в по-широк контекст той също си изгражда авторитет подобен на алфа-мъжката позиция в глутница: бил е много уважаван и авторитетен член на обществото от английската средна класа, сред което е живеел, почтен доктор и съпруг. Това че е убивал с инжекция действаща за 10 минути не променя факта, че е убивал, неговите жертви са в пъти повече от тези на Бънди.

Че е бил маниакално контролираща личност, виждам доказателство и във факта, че той сам решава да сложи край на живота си в затвора, отново казва последната дума на контрол, която му е била достъпна при тази ситуация.

Защо някои хора в сходни обстоятелства не стават психопати и социопати, а някои социопати и психопати не стават серийни убийци вече е съвсем отделен въпрос. Но моето мнение е, че въпросът за мотивите и моделът на серийните убийства е повече социален, отколкото индивидуален и на ниво физиология.

п.с. В тази връзка, едно интересно изследване на испански учени, което показва, че най-много убийства сред собствения вид има сред бозайниците и то сред тези видове, които живеят в добре организирани йерархизирани общности, "шампиони" в това отношение са безобидно изглеждащите сурикати.

http://www.independent.co.uk/news/science/meerkats-revealed-as-the-most-murderous-mammal-known-to-science-a7335741.html

[caress…]

Преди 7 часа, Frujin Assen said:

Първо да се застраховам, като кажа, че не разбирам нищо от материята и съм тотален лаик.

Прави ми впечатление, че сякаш се налага мнението, че психопата е някаква отрепка, тежко ранен емоционално, неспособен да се социализира и прочее. Доколкото обаче схващам те развиват бурна дейност свързана с връзки с хора, финансови усилия, планиране... въобще бурна и трудоемка дейност по извършване на престъпления и тяхното прикриване. Например споменатия Тед Бънди. Очевидно е, че този човек няма никакви проблеми с общуването, с обучение, дори ако щете с общуване с жени. Огромната част от хората които получат тежки удари от живота се пропиват, развеждат, напускат работа, отделят се от другите хора. Дори и да са агресивни, те не могат да планират и осъществят такива неща.

Има всякакви психопати. Дора по-назад е посочила критериите, по които се диагностицира психопатията, както и разнородността при психопатите. 

Съществуват както изключително интелигентни, талантливи, социално атрактивни, така и алокохолици, наркомани, рецидивисти, които не планират престъпленията си, а ги извършват импулсивно.

Общото при всички тях е чувството за огромна вътрешна пустота, породена от липсата на богат емоционален свят и способност за саморефлексия(съвест). Или поради дисоциирането от тях. Защото ако се асоциират с тази част от личността си, ще се наложи да поемат отговорност за действията си, да ги преосмислят, да рефлектират върху тях. 

Нужен е сериозен външен стимул за психопата, за да изпита силна емоция и да избяга от чувството за празнота. Такива стимули са упойващи вещества, алкохол, престъпления, власт, порнография и нестандартни сексуални преживявания, екстремални спортове - или накратко всички области в живота, които попадат в категорията "екстремално". Всички форми на власт са особено привлекателни за психопатите, понеже властта подхранва усщането им за превъзходство над останалите. 

Някои от психопатичните характеристики са високо ценени в обществото - например, завидното спокойствие, което те изпитват в стресови ситуации, при които "нормалните" хора най-често губят присъствие на духа. Харизматичност, асертивност, позитивност - психопатите нямат навика досадно да се оплакват или самосъжаляват, но при нужда могат съвършено да изиграят ролята на жертвата, предивзиквайки всеобщо съчувствие и подкрепа. Талантливите хирурзи, за които често се говори, че притежават божествен комплекс - също имат някои психопатични характеристики.

Може би всеки човек е психопат в някаква степен. Може би сме оцелели, като вид, благодарение на психопатията? Ето нещо в тази връзка: http://www.criminalprofiling.com/psychopathy-an-evolutionary-perspective/

 

[Б. Киров]

Преди 6 часа, caress… said:

Може би всеки човек е психопат в някаква степен. Може би сме оцелели, като вид, благодарение на психопатията? Ето нещо в тази връзка: http://www.criminalprofiling.com/psychopathy-an-evolutionary-perspective/

„Терминът психопат често се използва взаимозаменяемо със социопат, а психопатията често се диагностицира като антисоциално персонално разстройство (Hare, 1993).

Антисоциалното разстройство на личността обаче само описва поведението, тази диагноза не измерва емоциите и съвестта. Психопатите са хора, които нямат разкаяние и вина, те са егоистични индивиди, които се грижат единствено за себе си, те са хитри и изобретателни, често оставайки незабележими в сянката на хора, които са жертвали, понякога физически, понякога емоционално и понякога финансово (Клекли, 1982; Hare, 1993). Не е известно дали броят на психопатите се увеличава, тъй като е трудно въобще да бъде установен техвия брой в цялото останало население. Те рядко търсят помощ доброволно, поради което повечето диагностицирани психопати се намират в затворите (Cleckley, 1982; Hare, 1993). Би могло да се теоретизира, че психопатите са се развили от "нормалните" човешки същества, че те са по-добре подготвени за оцеляване, и всичко това се дължи на човешката еволюция.”

http://www.criminalprofiling.com/psychopathy-an-evolutionary-perspective/

Цитатът е преведен от мен текст от посочения от вас линк, бих искал да се спра на последното изречение от него, макар че твърде много се отклонявам от темата.

Ако погледнем от историческа /и праисторическа/ гледна точка – човешкият вид хомо сапиенс е наследник на други човешки видове от няколко милиона години.

Едва няколко хиляди години /което е относително нищожно малко време/ от тях би могло да се говори за цивилизация или цивилизации, тоест за кодифицирани обществени норми и правила.

Съществуват теории, че през каменната ера обществата на ловците-събирачи са били егалитарни свободно скитащи банди, изградени на равноправие, основано върху емпатия. Имам известни резерви към тези пасторални описания, но допускам, че е било донякъде и относително приблизително така – тогава била извършена егалитарна революция и агресивните алфа-екземпляри в ловните банди били елиминирани от колектива, където се установили отношения на взаимопомощ и се развил т.н. „макиавелистки ум” на човешкия род. С други думи стратифицираната пирамида на агресията на силните алфа-екземпляри, която действа при маймуните, била преобърната и върхът й станал дъно – бандата от ловци-събирачи елиминирала агресивните алфа-индивиди или ги подчинила на колектива.

Този период е продължил вече относително дълго, после със стратификацията по време на появата на земеделието, отново се върнал стария йерархичен модел на доминация на алфа индивидите, базиран върху преразпределение на храни и имущество. Била извършена тиха „контрареволюция” на мястото на пасторалната егалитарност и се възцарила вече нова пирамида на стратификация, този път основана не върху физическата сила и агресия, а върху притежанието на собственост, която продължава и до днес под формата на имуществено разслоение – т.н. класов подход на марксизма, където между другото също се развиват, по мое мнение, утопични блянове за връщането към пасторалната праисторическа егалитарност, този път етикирана като комунистическо безкласово общество, това като отклонение.

От тази историческа гледна точка, единственото, което ни отличава като хора да не бъдем като кроманьонците, а също така от йерархично стратифицираните глутници на вълци или групи от шимпанзета, е развитата преди това емпатия /чувства на любов, симпатия, взаимопомощ, съвест, вероятно наследявани по генетичен път/ и наложените много по-късно чрез държавата закони и правила.

https://en.wikipedia.org/wiki/Empathy

Доста голямо отклонение , но мисля, че лесно бихме се върнали от тази негова парабола към темата за модела на серийните убийства, извършвани като правило от екстремни социопати.

[ramus]

По принцип ми се струва някак пасторална и самата теза и твърде натъкмена и нагласена към една предварителна представа. Според мен в понятието ЕМПАТИЯ лесно се замесват твърде много мистификация и нещо като енигма, митология... А за мен явлението е твърде обикновено и лишено от "специална аура"

Емпатията я има и при делфините, и при слоновете. Между другото - предлагам и друг поглед на емпатията:

Емпатия е психичен механизъм, който е надграждане и следствие на социалния рефлекс. Още когато се заговори за откриването на т.н. "огледални неврони" за мен това е израз на механизми, тясно обвързани с идентификацията. По принцип в природата генно е кодиран по същия начин и майчиния инстинкт - като еволюционна оцеляваща стратегия. При бозайниците това е особено актуално, особено за родовете бозайници с много дълъг срок на отглеждане на потомство. 

Какво имам предвид - когато се налага да се заложи на многогодишно отглеждане на потомство и задължителна грижа за неговото оцеляване, механизмите за задействане на майчиния инстинкт са организирани за да обезпечат това многогодишно обвързване. Първите основи на емпатията са именно връзката между майка-дете. Едва ли е за някого от интерес да задълбоча въпроса, защото от преди доста години съм развил тази важна за мен тема, като част от картината на психичното в ирационалните му полета.

Така или иначе - в общо - първите емпатични "огледални" връзки са тия между майка-дете. Като за майката е по един начин механизма, при детето - по друг.

При майката - за да се обезпечи трайност в грижата за поколението, е налице механизъм в несъзнаваното поле, наречен от мен "изнесена идентификация". Или с други по-общи и опростени думи - майката пренася усещането си за АЗ, върху детето. Това е чудесен, прост и гениален начин, природата да реализира "опазването" - "като на себе си"; Обаче - при майката с годините настъпват сложни проблеми с идентичността, защото се оказват разкъсани от многогодишното им "изместване и проектиране в детето". От друга страна - това е единствения начин природата да заложи на пазенето на детето - "като на себе си"...

При детето - първоначално поема майчината идентичност заради потребности и нужди при растежа и развитието. Но постепенно се оформя собствена форма на идентификация, като самия процес на отделяне е доста разтеглив и при всички случаи е налице натиска на изнесената идентичност на майката върху детето...

Понятието "изнесена идентичност" идва от мен. Никъде не съм го срещал в литературата. с него обосновавам възможността идентичността на майката да се "разпростре" върху детето. Заради това първите инстинктивни форми на тази "връзка" е именно "емоционалната емпатия". Тънкия усет, характерен за майките към децата, по принцип е генетично и архетипно заложен. Единствената форма на основа на такава "връзка" е именно емоционалния канал, тъй като е първичени инстинктивен не се изисква никакво предварително ниво. По същия начин са и мечките, слоновете или делфините. емоционалния канал е заложен природно като най=първичната форма на връзка и оттам той е основата за "емпатията"...

Обаче - за самите майки, за да се обезпечи възрастен човек да реализира емоционална емпатична връзка, природата мощно засилва емоционалните дялове в женския мозък, като създава предпоставки те да НЕ се надграждат и усложняват за да се запази готовността за контакта "майка-дете" ...(говоря само общо и по принцип, само условно, за да се схванат тенденции, посоки и взаимовръзки). Това рефлектира в психично отношение върху жената по принцип, особено при сложните многогодишни натрупвания в контакта с децата. Това е и основата много майки да се фиксират в децата си - като невъзможността да изградят сериозна и устойчива идентификация, те компенсират като я оформят и пренасят в самите деца. От друга страна всички виждаме в самия живот, че често майката разпростира тази фиксация далеч след майчинските си функции като се стига до невъзможност за "оцялостяване на идентификацията" - обратно на изнасянето. Така майките остават "вкопчени" в децата си, защото несъзнателно вече от временно функционално, явлението става трайно и устойчиво... и се получава блокаж. Това рефлектира върху по-късните отношения майка-деца, като често при вкопчването се обвързват с мощна връзка и самите деца. За момичетата - по един начин, за момчетата - по друг...

-------

Това е съвсем опростено поднасяне на самия казус, защото по принцип нещата са доста по-сложни, защото се преплитат множество процеси, и резултират в много сложна амалгама.

Трудно ми е да намеря кратки думи за да предам разбирането и синтеза, извървян през годините, който продължава и в момента. Няма как да се опра на типичния за в социалните комуникации предварителна "основа" във вид на прочетено слово, да цитирам публикации и линкове, които да са валидирано групово, да е договорено че е "модел", да е поднесено от авторитети и да се учи и наготово да се учи и после ползва и репликира...

Така че - както мога така го оставям. Твърде кратко е и са твърде плитки фрагментите, но оставям само поне общите принципи на които се основават процесите и явленията... Модела, който съм разработил е сложен, но функционален. С него условно се разглеждат всички типове на отношения в социума, на всички равнища. Не съм го направил с научна цел, нито със социална. Нито съм мислил за публикации, още повече че аз ползвам терминология и понятийни елементи, които идват от самия мен и нуждата от функционалност спрямо общия модел и концепция... Тук досега никой не е заявявал по-сериозен и задълбочен интерес в тия посоки и не виждам защо да пиша думички, които така или иначе едва ли някой ще прочете, особено пък да се мотивира да ги осмисля...

НО... от гледна точка на тази тема - в сложните процеси по емоциналните канали и изнесени идентичности се случват отклонения и при някои субекти това резултира в посока, която при определени условия се стига до убиването... и после - до "серийната" му версия.

По-напред в темата вече ДОРА предложи едно по-високо ниво на осмисляне на тезата, а не обикновения "на серийните убийци им липсва съвест и емпатия, възможност за съчувствие...". Това са клишета и са за народно и социално ползване, но не са със сериозен познавателен характер.

В психичната вселена са адекватни "квантовите" подходи - няма как всичко да е еднозначно детерминирано, така както им се иска да е на повечето хора. Ако някой не е свикнал на условностите и относителности сред всеки казус и да няма уменията да работи с тях... е обречена кауза да е адекватен на нелинейния и нелокален характер на явленията в психичния свят.

Редактирано Август 22, 2017 от ramus

[Б. Киров]

Преди 49 минути, ramus said:

А за мен явлението е твърде обикновено и лишено от "специална аура"

Да, това с майчината идентификация пренесена върху детето е добре формулирано и сигурно работи и при висшите бозайници, но стесняваш понятията, защото при делфините и слоновете не съществуват "вина", "срам", "съвест", а тези категории влизат в социалната емпатия при хората и работят ефективно като регулатори. Те са това, което наричам "макиавелистки ум", понятието не е формулирано от мен, цитирано беше от англоезичен автор в една от темите тук, има цяла статия като линк, в общи линии става въпрос за психичен модел от неписани правила, формиран по времето на човешката предистория от епохата на т.н. ловци-събирачи, преди началото на стратифицирането, причинено от развитото земеделие.

[ramus]

ХМ, вината.. срама и съвестта...

Първо си мисля, че няма как да е налице обоснованост на обобщението - че при слоновете и делфините не съществуват тия...

след това си мисля, че не съм ползвал никъде понятието "СОЦИАЛНА ЕМПАТИЯ". Социалното общуване по принцип се основава на емпатията, но тя пък се основава на социалните и оцеляващите инстинкти.

Колкото до ВИНАТА, СРАМА и СЪВЕСТТА - те не са причина за емпатията. Те дори не участват в нея. Но пораждат чувства и те се предават по емпатичните канали.

Емпатията има и други разновидности освен емоциналния канал, но всички те само я надграждат. Просто социалното общуване и обмен разширяват зоните на взаимното кръстосано отражение (взаимна отражателност - огледалност) между личностите-участници в него. Когато в тийнерджърския период не се създадат нужните предпоставки и натрупвания довеждащи до подходящата зрялост, то индивидуалния аспект не успява да се появи, изяви и на него да се постанови идентификацията. По този начин социалната личност остава зависима от общите си непрекъснати кръстосани отражения и това я прави зависима от този непрекъснат обмен. Ако не се появи достатъчна степен за самостоятелни процеси, отвътре в самия индивид... то той не достига до етапа да е "индивид"...

За вината, срама и съвестта - имам съвсем отделна 'глава' в функционалния си модел, но не бих искал да се разпрострирам в тия посоки. така или иначе - ще кажа, че тия трите в началото са само като помощно средство, като форма на съпътстващи към социалното общуване. После ролите им нарастват и стават регулатори на социалното общуване, като са с особен статут - да са нещо като "клиентския елемент" към социалния общ сървър... Или с други думи - тия трите са явления, които се формират заради социалния натиск и изпълняват ролята на местни и вътрешни ограничители, които да формират нужното социално лице - спрямо общите зададени изисквания.

Логично и напълно адекватно е да се предположи и аналогизира, че ако при някоя личност са се изгубили възможностите за вътрешна несъзнателна регулация, се изгубват и възможността за кръстосани взаимни отражения. И такава личност става Асоциална - губейки каналите за връзка, заедно с регулационните им функции. Но такива личности имат и импулси за самосъхранение и естествения уклон към запазване на Психостазата. Те намират начини за компенсации - поне донякъде. Ако не успеят, или пък социалния натиск става за тях негативен, те реагират защитно "спрямо себе си", като отделени от "сървъра" и оставени сами на себе си. Невъзможността да се регулират чрез висшата си когниция и интелект, дори и тя да е налице, е от натиска на ирационалните и несъзнаваните аспекти и този натиск става водещ, след това - основен, накрая - единствен...

Редактирано Август 22, 2017 от ramus

[Б. Киров]

Преди 3 минути, ramus said:

Първо си мисля, че няма как да е налице обоснованост на обобщението - че при слоновете и делфините не съществуват тия...

Със сигурност няма, защото техните общества или общности не търпят никаква еволюция, те нямат история.

[ramus]

Преди 3 минути, Б. Киров said:

Със сигурност

Може би... Но не споделям тази изява на 'сигурност'. Не че е изключено, но през моите очи правя значително по-широки допускания, вариантности и вероятности.

С това искам да кажа, че "мерилото" за нещо, не е заради нещото, а е заради "мерещия го". така - от Мерилото и Мерещия, зависи и измереното. А не от нещото, което е измерено...

[Б. Киров]

ЗатъвамеМерилото не зависи от нещото, а от мерещия го, но нещото не зависи от мерещия го, то е нещото и това е сигурно, ако те дразни думата, то е.

[ramus]

Преди 2 минути, Б. Киров said:

то е нещото и това е сигурно,

Именно тази форма на декларация на сигурност - за мен е странна. И не я споделям. Не ползвам "сигурности" въобще и не са ми нужни.

Там където ти заявяваш сигурност, за мен е многовариантност и относителност... Оттам идват и разминаванията. Това исках да кажа и с предишните си думи.

[Б. Киров]

За мен е странна релативността. Но това не ми пречи.

[ramus]

Преди 4 минути, Б. Киров said:

Но това не ми пречи.

Може би А може би - не.

Релативността в мисленето предлага широта. Тя е твърде различна като подход от масовия модел на мислене, основан на детерминираност и линейна последователна схема на отражение.

сложно е да се ползва, ако не са налични умения, ако не са развити нужните способи, прийоми и техника. Но най-вече - релативността е чудесна възможност за вътрешна работа. Релативността е само израз на т.н  от мен "квантов подход" към мисленето - аналогично с разликата между класическата нютонова физика, с квантовата такава. Квантовия подход е аналогия за разликата с начина за възприятие и отражение, основан на инстинктивни механизми... и далеч по-сложния релативен поглед. Въпроса е - кой може да си го позволи...

Редактирано Август 22, 2017 от ramus

[Б. Киров]

По принцип не мисля последователно, излизаме яко в офтопик, но карай - просто при мен става асоциативно, така е устроено, никога не върви по права линия, по-скоро като мрежа, която събирам, тогава отвън може да изглежда линейно - при това тази мрежа не я контролирам или насочвам.

[ramus]

Да, ти си артистичен тип като светоусещане. Това си го изразил нееднократно в текстовете си тук. От друга страна - когато става въпрос за мислене - това е друга "бира"... Поне според мен... И аз съм свързан с изкуството - дори още от най-ранната си възраст, та до ден днешен, но беше нужно да отделя мисленето от артистизма - за да го подредя и насоча...

Аз имам предвид под "мислене"  - като ментален насочен и управляем процес. А за него е нужно нещо много неуловимо - което нарекох АВТОРЕФЛЕКСИЯ. А други наричат 'самоосъзнаване'. Иначе "управляемостта" няма откъде да дойде и няма висш фактор, който да я породи. като го няма - се ползват "заучените" наследени подходи и схеми. А те свеждат мисленето до заучености и така се реализира повторителност. А тя - не довежда до нищо ново, със своята склонност да зацикля в границите си.

 

Редактирано Август 22, 2017 от ramus

[Б. Киров]

Преди 3 минути, ramus said:

Аз имам предвид под "мислене"  - като ментален насочен и управляем процес. А за него е нужно нещо много неуловимо - което нарекох АВТОРЕФЛЕКСИЯ. А други наричат 'самоосъзнаване'. Иначе "управляемостта" няма откъде да дойде и няма висш фактор, който да я породи. като го няма - се ползват "заучените" наследени подходи и схеми. А те свеждат мисленето до заучености и така се реализира повторителност. А тя - не довежда до нищо ново, със своята склонност да зацикля в границите си.

Приемам го и мисля, че го разбирам. Съгласявам се, че ползването на заучените подходи е масово явление, ти го наричаш репликация. Но авторефлексията е твърде суха материя за мен, прилича на ежедневните занимания на атлет с постигането на по-високи резултати, просто не бих влязал да тренирам в такава зала.

[caress…]

В основата на емпатията е мимикрията - това е най-разпространеният начин за обучение в техники за оцеляване сред бозайниците.

 

[caress…]

Преди 7 часа, Б. Киров said:

От тази историческа гледна точка, единственото, което ни отличава като хора да не бъдем като кроманьонците, а също така от йерархично стратифицираните глутници на вълци или групи от шимпанзета, е развитата преди това емпатия /чувства на любов, симпатия, взаимопомощ, съвест, вероятно наследявани по генетичен път/ и наложените много по-късно чрез държавата закони и правила.

Възможно е, това е един от вариантите, но има и други. Например, че интелектуалното развитие или разумът, а не емоционалната интелигентност са тези, които ни отличават, а емпатията ни свързва не само помежду ни, като вид, но и с всички останали бозайници.

[Frujin Assen]

Не съм убеден в това за човеколюбието. В нашия край казват така "Човек до човека опира", имайки предвид, че днес ти ще помогнеш, а утре на теб ще ти помогнат. Тоест отново става въпрос за полза. Днес ще се скараш с един, утре с друг, а когато ти потрябва помощ няма да има кой да ти помогне. Мусолини също е казал нещо интересно "На приятелите всичко, на останалите според закона". Тоест тия всички хубави чувства са само за своите, не за всички. Ако човек може чрез убийство или кражба или някаква лоша постъпка спрямо чуждите да подобри положението на своите- той ще го направи. Например по време на геноцид и кланета. Много от хората извършвали всякакви зверства спят спокойно и даже се гордеят с убийствата и жестокостите които са извършили. Но не защото са психопати, а защото са го извършили за доброто на своите.

[Б. Киров]

Преди 6 часа, caress… said:

Възможно е, това е един от вариантите, но има и други. Например, че интелектуалното развитие или разумът, а не емоционалната интелигентност са тези, които ни отличават, а емпатията ни свързва не само помежду ни, като вид, но и с всички останали бозайници.

Именно – другият вариант, който е различаващо-определящ, не изключва първия, той го поглъща в себе си на по-високо ниво  – емоционалната интелигентност при хората е „качена” еволюционно при тях на на равнището на разума и "закодирана" в колективната им памет – емпатията работи на ниво индивидуално и колективно съзнание. Затова съвест, срам, вина, разкаяние са едновременно интелектуални и емоционални категории, имаме органична връзка, характерна само за хората. Щом тази връзка между разум и емоция се „скъса” по някаква причина /според мен най-вече физиологична/ в отделен индивид, имаме предпоставка за психопатия – разум без емоция.

[nik1]

On 8/23/2017 at 2:43, Frujin Assen said:

Не съм убеден в това за човеколюбието. В нашия край казват така "Човек до човека опира", имайки предвид, че днес ти ще помогнеш, а утре на теб ще ти помогнат. Тоест отново става въпрос за полза. Днес ще се скараш с един, утре с друг, а когато ти потрябва помощ няма да има кой да ти помогне. Мусолини също е казал нещо интересно "На приятелите всичко, на останалите според закона". Тоест тия всички хубави чувства са само за своите, не за всички. Ако човек може чрез убийство или кражба или някаква лоша постъпка спрямо чуждите да подобри положението на своите- той ще го направи. Например по време на геноцид и кланета. Много от хората извършвали всякакви зверства спят спокойно и даже се гордеят с убийствата и жестокостите които са извършили. Но не защото са психопати, а защото са го извършили за доброто на своите.

Е, значи ги има, няма значение за кого са (това вече е въпрос на културната социология)

Разликата между психопатие/социопатите  и останалите хора е в това че първите не са способни на емпатия..

 

[nik1]

On 10/6/2016 at 19:55, dora said:

Здравейте отново

Това е така наречената "тестостеронова хипотеза", но и тя не е абсолютно доказана.

Вие или който и да било от мъжете във форума можете да имате висок тестостерон, обилна брада, характерните за тестостерона окосмявания, но това по никакъв начин не ви прави по-склонни към агресия или пък изввършване на престъпления.

Алкохолът примерно прави мъжете много по-агресивни от тестостерона.

Няма установена по непротиворечив начин сходимост между повишеното ниво тестостерон и агресивността. Адреналинът например може много по-лесно да бъде импликиран в подобна зависимост.

A и никак не е ясно дали проблемът е в тестостерона, а не в поредица от други фактори. Напр. според хипотезата на Гешвинд излагането на плода на високи нива на тестостерон повишават вероятността от дислексия, затруднения при ученето и писане с лявата ръка. Оттук затруднения в училище - отпадане от училище - криминалност, примерно. Но не защото тестостеронът е виновен, а защото са налични множество други фактори.

Това е само пример.

 

Само да вметна: И двата хормона , тестостерон и адреналин, са свързани пряко с реактивната агресия при мъжете

http://mobi.iafrica.com/wellness-and-beauty/2014/08/13/testosterone-key-in-male-fightflight/

http://www.medicalnewstoday.com/articles/280915.php

http://www.dnes.bg/health/2014/08/15/myjkata-agresiia-se-kontrolira-ot-testosterona.235811

--------------------------

Нищо лично пак да вметна, това за алкохола не е вярно, не подценявай интелигентността и на двамата ни. Алкохолът просто премахва задръжките ("добри" или "лоши"): по-фрустираните хора си го изкарват наяве, а мнозинството от по-спокойните се радват на живота и околните.

Аз съм от вторите, алкохолът ме прави по-контактен, по-доверчив, по-добър, по-отворен и по-емпатичен към другите ..Опитът ми от събирания и клубове с много и случайни хора и казва еднозначно, че така се чувстват повечето хора без значение пола, /е има и черни овци разбира се, баща ми лека му пръст беше обратния случай/

ПС

Цитирай

...но това по никакъв начин не ви прави по-склонни към агресия или пък изввършване на престъпления.

Само за пример: 25 от страдащите от ASD (характеризира се с по-високи нива на тестостерона при носителите му) са освидетствани с агресивни прояви... В цивилизованите страни физическата агресия сама по себе си е криминално деяние..

Ще пусна тема за това по-късно..

 

Редактирано Август 25, 2017 от nik1

[caress…]

Преди 4 часа, nik1 said:

Е, значи ги има, няма значение за кого са (това вече е въпрос на културната социология)

Разликата между психопатие/социопатите  и останалите хора е в това че първите не са способни на емпатия..

 

Емпатията не е само афективна(емоционална), може да бъде и когнитивна. При психопатите е по-скоро от втория тип. Ето един научен материал в тази връзка: https://www.researchgate.net/profile/Michael_Brook2/publication/236595592_Brook_Kosson_2013_Empathic_Accuracy_in_Psychopathy/links/0deec5182c79a493b9000000.pdf

Интересни са наблюденията във връзка с емпатичната негативна афективност при психопатите.

Редактирано Август 25, 2017 от caress…

[Galahad]

При психопатите проблемът е, че нещата не се свеждат примерно само до тестостерона, както се твърди малко по-напред в темата, а вариантите са доста разнообразни и това всъщност създава сериозните затруднения. Ако нещата опираха до един или няколко модела, то нещата щяха да са относително прости и жертвите много по-малко, защото ще хващат убиеца доста бързо. Но случаите са доста особени и затова се губи доста време докато се хване модела му на работа.

Друг сериозен проблем е, че при умишлените убийства процента на случаите, в които убития е познавал своя убиец е удивително висок. Обръщам внимание, че става дума за умишлените убийства, а не за непредпазливите - примерно някой сгазил непознат.

Ако едно лице е извършило убийство, а после за да заличи следите си избива и свидетелите, то действията му са прогнозируеми и е по-лесно да бъде заловен.

Проблемът е, когато проблемът е психиатричен и човека не мисли стандартно. Тогава трябва да се излезе от нормалното и да се влезе в ненормалното, т.е. в неговия свят, който е различен от общоприетия. Лудият също си има своя логика, но тя се различава от модела на другите. Затова фактори като възпитание и др. под. може да не повлияят по никакъв начин на формиране на серийния убиец, а действията му да са резултат от заболяването. Външният фактор е по-скоро повод и оправдание да действа, отколкото причина. По-друго е положението, когато външният фактор "отключва" заболяването, но тъй като той мисли различно, не винаги е ясно каква е неговата логика на поведение.

Тъй като ставаше дума и за български серийни убийци, ето един от тях: канибалът от Голямо Буково

 

 

[nik1]

Преди 23 минути, Galahad said:

При психопатите проблемът е, че нещата не се свеждат примерно само до тестостерона, както се твърди малко по-напред в темата

Не знам кой го захвана този тестостерон, който почти няма общо с темата..Аз лично се намесих в дискусията за това има ли или няма връзка тестостерона с с агресивността - е има доказана такава.

[caress…]

Хората с психопатични характеристики имат една обща черта, която лесно се долавя при по-близко общуване. Те много трудно долавят по-комплексни, по-фини емоционални нюанси. Например, тънката ирония, т.н. английски хумор и емоции, които не са от чернобелия спектър, а от "сивия". Какво имам предвид. Нямат проблем да различат радостта, но имат проблем да доловят удовлетворението. Могат спокойно да усетят гнева, презрението, но им е трудно с нюансите на отегчението и досадата.

Накратко, липсва им усетът, с който разполагат емпатичните хора. 

Друга характерна черта е погледът, който сякаш се впива и пронизва човека, с който общува. Този поглед е резултат от напрегнатото и концентрирано състояние, в което психопата се намира, опитвайки се да разчете правилно емоционалното изражение и настроението.

И трета, най-важна, според мен, липса на богат и интересен вътрешен свят - мечти, копнежи, блянове, фантазии, слабо въображение, отсъствие на дългосрочни планове, идеали, житейска философия, тотална неспособност за споделяне на съкровени мисли и преживявания. Интимността е сведена единствено до сексуалния акт, като преживяване.

Относно тестостерона - има изследвания, доказващи изключително високи нива на тестостерон при психопатите, което ги прави и изключително атрактивни и съблазнителни в очите на дамите. Агресивната сексуалност, тип "мъжкар", очевидно все още силно влияе върху по-примитивните дялове от женската психика.