Модел на серийните убийства

[nik1]

Преди 31 минути, caress… said:

Емпатията не е само афективна(емоционална), може да бъде и когнитивна. При психопатите е по-скоро от втория тип. Ето един научен материал в тази връзка: https://www.researchgate.net/profile/Michael_Brook2/publication/236595592_Brook_Kosson_2013_Empathic_Accuracy_in_Psychopathy/links/0deec5182c79a493b9000000.pdf

Интересни са наблюденията във връзка с емпатичната негативна афективност при психопатите.

Мъча се да намеря точното определение за "когнитивна емпатия" или да го свържа с нещо..

http://www.danielgoleman.info/three-kinds-of-empathy-cognitive-emotional-compassionate/

На мен от първи прочит ми звучи като нещо което е свързано с когнивитни (познавателни) дефицити, а не като някакъв психиатричен феномен

Честно казано, познавам и съм работил в близост с един човек, (г-жа Й.К) която личност според мен неспособна на пълноценно емпатично мислене, и с най-вече неспособна да се поставя на мястото на другите.
Отдавал съм това на умствените спосбности на човека ( ограничен е когнитивно в тази насока, без да е ниско интелигентен, е доста егоистичен и опортюнистчен човек и личност, Човек, на който му липсват разбирания за "другите"), и не съм го мислил за психиатричен случай . 

Феноменът е когнитивен за мен, защото досега съм си мислил че правилото "не прави на другите това, което не искаш да правят на теб", или "прави и отнасяй се така с другите, както искаш да се отнасят с теб" е от когнитичната (познавателната) област, И доколкото познавам  въпросната госпожа, тя не е прочела и една книга от "живота" (искам,м да кажа ниско ерудирана е, без да е ниско интелигентна), нито пък е чувала за "сребърното" или "златното етично" правило

Разбира се, може и да се окаже че греша,и да се окаже греша и че когнитивната невъзможност за изпитване на емпатия е  проява на психиатричен феномен..Границата между когнитивна сфера, психология и психиатрия може да е по-тънка или разлята..

[caress…]

Ами, когнитивна емпатия е, когато разбираме рационално и знаем точно какви чувства изпитва даден човек. Афективна или емоционална е емпатията, когато буквално съпреживяваме чувствата на другия.

Серийният убиец, например, чрез когнитивната си емпатия може да калибрира още по-добре мъченията си в съотвествие с емоциите на жертвата, за да извлече по-голямо удоволствие от страданията й…

 

[nik1]

Да вметна: Според изследването, когнитивината емпатия при психопатите е нарушена (Criminals with psychopathy show impaired cognitive empathy):

http://aftermath-surviving-psychopathy.org/index.php/criminals-with-psychopathy-show-impaired-cognitive-empathy/

 

Цитирай

 

Criminals with psychopathy show impaired cognitive empathy

By David Kosson on January 20, 2015 in Aftermath Foundation News, Psychopathy Research, Resources for Victims/Survivors

According to Brook and Kosson (2013), an empathic interaction between people is comprised of three different types of exchanges, emotional, motor and cognitive.  While the emotional and motor components of such an exchange allow individuals to share feelings and mirror each other’s movements at a subconscious level, the cognitive component of the exchange allows individuals to consciously process and understand the other person’s emotional and mental states.  The cognitive component of empathy is split by neural pathways and function, allowing an individual to: understand other people’s feelings/emotions, or understand other people’s intentions and predict their behavior (a person’s ideas about the nature of someone else’s mental processes is also called a person’s theory of mind).

Surveying the scientific literature, Brook and Kosson (2013) reviewed a number of prior experiments measuring the various parts of empathy, using stimuli to elicit a reaction at the conscious or subconscious level.  Past methods for measuring cognitive, emotional and mental states have included: participants looking at pictures of people with different facial expressions, listening to another person’s speech, listening to stories or looking at pictures of just other people’s eyes.  Experiments using static pictures of different facial expressions have shown that psychopaths make the same number of mistakes identifying expressions as nonpsychopaths, but those mistakes are concentrated for certain expressions, such as happy, disgust, anger, and/or fear, depending on the study. Experiments using a series of pictures with increasing facial expression have typically shown overall deficits in recognizing emotional states, while theory of mind studies using simple stories have shown no deficiencies in understanding others mental  states.  Brook and Kosson (2013) posited that the mixed results seen in different experiments could be due in part to the different approaches taken and that no previous experiment in the area of psychopathy used a method that simulated a natural empathic interaction, where all three components were required at the same time.  So they decided to measure cognitive empathy with a more holistic approach, which entailed showing male participants, who were incarcerated, videotapes of naive people sharing an emotional time in their lives, and then asking the inmates to identify the emotion expressed.

Brook and Kosson (2013) found that the higher participants scored on the Psychopathy Checklist Revised (PCL-R), the less accurate they were in determining the emotion displayed by the naïve people in the videotapes.  More specifically the behavioral/antisocial and lifestyle features had a larger affect on emotional inaccuracy than the interpersonal and affective features of the disorder.  Their results agree with past results from experiments that used a series of pictures that showed more facial expression with each successive picture, or used speech as the prompt.  Results from past experiments that showed only a single picture of a person’s face generally did not correlate with the current experiment’s results.  Brook and Kosson (2013) thought that the differences in results could be due to the varying amounts of information the participants had to process.  Psychopaths may not be able to recognize salient emotions as well as the rest of us in a dynamic emotional interaction with someone else, but may be able to recognize the non-abstract features.

 

 

[caress…]

Да, точно така. Но не споделям това мнение. Смятам, че единствената емпатия, на която са способни психопатите, е когнитивната. Благодарение на нея успяват да изградят образ на напълно нормално съпреживяващи хора, на които нищо човешко не им е чуждо. Но този образ е фалшив, плод на рационализация, тренинг и прагматичност.

Те са нещо като роботи, изучили основни емоционални модели, техния основен смисъл, но поради липса на богата афективност изпитват затруднения с определянето на подтекста, детайла и комплексността. 

Преди време прочетох книга, написана от жена с психопатични характеристики Confessions of a Sociopath. Ето линк към руското издание.

 

 

[Б. Киров]

Преди 1 час, caress… said:

Преди време прочетох книга, написана от жена с психопатични характеристики Confessions of a Sociopath. Ето линк към руското издание.

Започнах да я чета, още началото ми прилича на комерсиален сериал, може би търсен ефект, но ще я прочета цялата.

Ако искате да вникнете в главата на един социопат, да видите света през неговите очи, прочетете пак "Престъпление и наказание". Изграждането на образа на Расколников е анатомичен разрез на психопатията - от симптомите и заболяването, до лечението, защото Расколников излиза от това състояние, донякъде това е изповедта и на самия Достоевски, всичко в неговите романи е лично изживяно и осмислено.

[nik1]

Преди 4 часа, caress… said:

 

Да, точно така. Но не споделям това мнение. Смятам, че единствената емпатия, на която са способни психопатите, е когнитивната. Благодарение на нея успяват да изградят образ на напълно нормално съпреживяващи хора, на които нищо човешко не им е чуждо. Но този образ е фалшив, плод на рационализация, тренинг и прагматичност.

 

При психпатите липсва емоционална връзка с когнитивното - казаното че имат дефицити и прецакана когнитивна емпатия е съвсем на място според мен, и е илюстрирано добре и чисто в екперимента.
Ти според мен визираш нещо друго - "рационализация и тренинг" за попълване на дупките от прецаканата когнитивна емоционалност , разбира се това не се проявява при всички психопати, а само при най-интелигентните..Болшинството психопати са в затвора или в гроба, по-малка част от тях се адаптират

/Когнитивната емоционалност означава да се разбира от лицата на хората какви емоции и в какво стояние са, как се чувстват, какво ще направят или кажат. Емоционалната и моторна емпатия се появяват и изрязват на подсъзнателно ниво/

[caress…]

Преди 16 часа, nik1 said:

При психпатите липсва емоционална връзка с когнитивното - казаното че имат дефицити и прецакана когнитивна емпатия е съвсем на място според мен, и е илюстрирано добре и чисто в екперимента.
Ти според мен визираш нещо друго - "рационализация и тренинг" за попълване на дупките от прецаканата когнитивна емоционалност , разбира се това не се проявява при всички психопати, а само при най-интелигентните..Болшинството психопати са в затвора или в гроба, по-малка част от тях се адаптират

/Когнитивната емоционалност означава да се разбира от лицата на хората какви емоции и в какво стояние са, как се чувстват, какво ще направят или кажат. Емоционалната и моторна емпатия се появяват и изрязват на подсъзнателно ниво/

Има и други изследвания в тази връзка, но са малко по-старички. Ето едно от тях. 

С други думи, лошата или липсваща афективна емпатия при психопатите е причината когнитивната им да е ограничена и често погрешна. Защо? Защото те стигат до рационални изводи за емоционалното състояние на другите единствено посредством наблюдение и анализ. При тях отсъства опита на личното преживяне. Това повишава възможността за грешна рационална преценка дори и при най-интелигентните сред тях, поради недостиг на информация, базирана на самоанализ и вникване в собствената емоционалност.

[Б. Киров]

Не бива според мен да разглеждаме темата в черно и бяло – нюансите са безкрайни, дори в най-драстичните случаи.

Тед Бънди, например, сключва брак, докато е в затвора със смъртна присъда и му се ражда дъщеря – коя е жената, която е видяла в него баща на детето си и защо?

Нещо повече – Бънди сключва сделка с американски обществен активист, Джеймс Добсън, за последното си интервю, в което обяснява ролята на порнографията като стимул, който го е тласнал към престъпления – вярно или не, но това е акт на дарителство от негова страна, защото големите приходи от правата върху това сензационно интервю отиват за благотворителна дейност през организацията на интервюиращия, която се бори срещу разпространението на порнография в американското общество.

Расколников в „Престъпление и наказание” достига до разкаяние и самонаказание през чувството на любов. Но в момента на двойното убийство е завършен социопат. Достоевски показва вътрешната му еволюция, защото сам е извървял този път.

Самият Достоевски изживява подобен катарзис в личния си живот чрез любовта си към Анна Григориевна, която го измъква от патологичната му страст към хазарта, в крайните си форми също разновидност на психопатия.

Нещата в тази сфера по мое мнение не са фиксирани и статични.

[dora]

Преди 18 минути, Б. Киров said:

Нещата в тази сфера по мое мнение не са фиксирани и статични.

Фиксирани са, защото психопатията не се лекува. Човекът може да се приучи или самоприучи на стратегии за компенсиране с други средства на това, което му липсва, но то ще му липсва цял живот. Тежките присъди идват точно от обществената опасност, те не могат нито да бъдат превъзпитани, нито да преосмислят това, което са направили (да изпитат чувство за вина), нито да бъдат рехабилитирани.

Не сте прав за Разколников, той изпитва чувство за вина.

Редактирано Август 27, 2017 от dora

[Б. Киров]

Преди 1 минута, dora said:

Човекът може да се приучи или самоприучи на стратегии за компенсиране с други средства на това, което му липсва, но то ще му липсва цял живот.

Е, съгласявам се с вас, с уточнението, че тогава слава богу и късмет за нас, че Достоевски е бил психопат, който е компенсирал чрез писане на романи психопатията си и така ни е оставил творчеството си - един полезен за човечеството социопат, сублимирал порока си чрез изкуство

[dora]

Преди 4 минути, Б. Киров said:

Е, съгласявам се с вас, с уточнението, че тогава слава богу и късмет за нас, че Достоевски е бил психопат, който е компенсирал чрез писане на романи психопатията си и така ни е оставил творчеството си - един полезен за човечеството социопат, сублимирал порока си чрез изкуство

 Ето накратко: https://www.psychologytoday.com/blog/wicked-deeds/201408/psychopathic-criminals-cannot-be-cured

Малко по-горе бях написала, че психотерапевтичните усилия се провалят при работата с психопати. Това е защото психопатът не се интересува от  (и не е способен на ) изграждането на (човешка) връзка с терапевта, необходима за да може терапията изобщо да се състои. Психопатите манипулират и разиграват терапевтите си, играят си на котка и мишка, преструват се, за да постигнат някакви облаги от тях (напр. да повлияят на това каква тапия или заключение ще издаде терапевтът), отнасят се с презрение и от позицията на силата ("ти не можеш да достигнеш до мен, но аз мога да си правя с теб каквото си поискам").

Редактирано Август 27, 2017 от dora

[Б. Киров]

В този кратък и синтезиран текст, който е в линка ви, за мен е ключов фактор този пункт от характеристиката:

A failure to feel remorse or guilt 

Точно тук може да се разчупи научната схема, но не съм практикуващ психиатър, нито разполагам със статистика, за да защитя такава позиция.

Бих добавил само, че това е единственото нещо от 4-те изброени, което по никакъв начин не може да се установи от външен наблюдател.

п.с. Сега ми дойде на ум още една великолепна книга, този път напълно в подкрепа на вашата позиция - "Портокал с часовников механизъм" на Антъни Бърджес /филмът също е класа/ - там роденият психопат Алекс не може да бъде излекуван по никакъв начин, но същото важи и за неговите приятели от бандата, които в крайна сметка стават полицаи. Алекс е преработен от обществото /политиците/ обаче като приемлив обществен продукт във вид на "портокал"  /нещо сладко и привлекателно/, докато в него си тиктака старият "часовников механизъм" на социопат.

[Б. Киров]

1 hour ago, dora said:

Не сте прав за Разколников, той изпитва чувство за вина.

Ето точно затова посъветвах колежката да прочете отново романа - да, безусловно, той изпитва чувство на вина, но много след като е извършил убийството на двете жени. Преди това, докато замисля престъплението си, по време на самото престъпление и много дълго след него, той не изпитва никакво чувство на вина, напротив, гордее се със себе си и със своята предвидливост и ловкост. При Расколников има пречупване и рухване на цялата му предишна личност след срещата му със Соня. Прочетете го пак, там моментите са много ясно разграничени - има "преди" и "след".

[caress…]

Преди 3 часа, Б. Киров said:

Ето точно затова посъветвах колежката да прочете отново романа - да, безусловно, той изпитва чувство на вина, но много след като е извършил убийството на двете жени. Преди това, докато замисля престъплението си, по време на самото престъпление и много дълго след него, той не изпитва никакво чувство на вина, напротив, гордее се със себе си и със своята предвидливост и ловкост. При Расколников има пречупване и рухване на цялата му предишна личност след срещата му със Соня. Прочетете го пак, там моментите са много ясно разграничени - има "преди" и "след".

Да, и фамилията му неслучайно е Раскол-ников.

Но това е алегорично художествено произведение, а Расколников герой-символ - сякаш вселени са изпълнили бездната, радикално разцепваща двете личности - човекът, извършил "престъплението" и изтърпяващият "наказанието". Психопатите не стигат до подобни вътрешни драми, дори напротив - те са винаги адски позитивно настроени личности:

Spoiler

“Decision-making and learning both require emotions. We decide what to do based on expected rewards and punishments, and we learn through emotional reinforcement,” wrote Jesse Prinz, Distinguished Professor of Philosophy at CUNY who specializes in cognitive science, in an email. “If psychopaths have unusual patterns of emotional responsiveness, then they are likely to make decisions and learn somewhat differently than others.”

“Psychopaths show overoptimism. They always think behaviors will be rewarded. They don’t pay attention to punishment. Predicting punishment tells you behavior is inappropriate,” explained Hodgins. Now, after this study, she added, we can see that “what we observe behaviorally has a neural reason.”

Prinz agreed that psychopaths are more likely believe that no matter the option they choose, the rewards will come. “When interviewed, criminal psychopaths sometimes sound indignant about their incarceration. They are surprised to be caught and think the punishment is undeserved. That seems to be what’s going on here. They think they have the right rule, and then suddenly there is a punishment, telling them they are wrong,” he said.

Нещата наистина са комплексни и вече десетилетия наред учени и психиатри си блъскат главите над казуса "психопатия" без особен успех. Отсъстват основания да бъдат определени като невменяеми, но и психичните девиации са очевидни.

[Б. Киров]

Преди 20 минути, caress… said:

 

Преди 4 часа, Б. Киров said:

Ето точно затова посъветвах колежката да прочете отново романа - да, безусловно, той изпитва чувство на вина, но много след като е извършил убийството на двете жени. Преди това, докато замисля престъплението си, по време на самото престъпление и много дълго след него, той не изпитва никакво чувство на вина, напротив, гордее се със себе си и със своята предвидливост и ловкост. При Расколников има пречупване и рухване на цялата му предишна личност след срещата му със Соня. Прочетете го пак, там моментите са много ясно разграничени - има "преди" и "след".

Да, и фамилията му неслучайно е Раскол-ников.

Но това е алегорично художествено произведение, а Расколников герой-символ - сякаш вселени са изпълнили бездната, радикално разцепваща двете личности - човекът, извършил "престъплението" и изтърпяващият "наказанието". Психопатите не стигат до подобни вътрешни драми, дори напротив - те са винаги адски позитивно настроени личности:

 

Сега стигам до нещо, което би могло да се нарече разграничаване на психопатите - едните условно можем да ги наречем "родени" като такива, те не подлежат на никакви промени, само могат да си сложат камуфлаж; другите са "направени" от околната социална среда, такъв е случаят с Расколников - той е достигнал до социопатското си състояние на убиец по умозрителен път въз основа на идеите за ролята на личността в историята, при него психопатията е социално заболяване, което е просмукало и подменило истинската му човешка същност; рас - колът с фалшивата му социална личност идва при сблъсъка му с любовта на Соня, която помита всичките му идеологически напластявания за "величие" и "право" да убива - той отново се връща към нормалната си същност.

Друг вариант на това в творчеството на Достоевски е княз Мишкин от "Идиот", но там нещата вървят в точно обратната посока - един алтруистичен и добър човек се превръща от едно психопатско общество в невменяем.

Но ако не беше случайната му /или не/ среща с любовта на Соня, Расколников щеше да си остане неразкрит психопат, той няма никакво намерение да напуска тази си позиция до срещата му с нея. Негов огледален двойник в романа е Свидригайлов, един архимръсник и социопат, роден като такъв и без никакво разкаяние и чувство за вина. Свидригайлов завършва живота си със самоубийство, но не за да накаже себе си, а да вмени вина на другите за това - роден психопат, нелечим.

[caress…]

Преди 10 часа, Б. Киров said:

Тед Бънди, например, сключва брак, докато е в затвора със смъртна присъда и му се ражда дъщеря – коя е жената, която е видяла в него баща на детето си и защо?

Това също е един изключително интересен въпрос, върху отговора на който можем само да спекулираме. Мога да допусна, че въпросната жена е вярвала в доброто у Бънди и е считала, че е бил жертва на порнографията? Като добавя към този факт неговата изключителна харизматичност, начетеност, популярност и атрактивен външен вид, може би не една жена би видяла в себе си "ангела", който с безусловната си любов би могъл да "пречисти" греховете на изгубилият човешкия си образ мъж? И да го "спаси"? Някоя дълбоко вярваща дама, емпатична, състрадателна…със силно изразен комплекс тип "майка Тереза"?

Твоите идеи какви са в тази връзка?

 

[Б. Киров]

Just now, caress… said:

Твоите идеи какви са в тази връзка?

Би било чиста спекулация. Сега нямам никаква информация коя точно е тя, каква е, каква е била предисторията между двамата преди да сключат брак, не знам тези неща, поради което само бих спекулирал, но без никаква стойност, затова на този етап предпочитам да не го правя

Но да, твоята хипотеза ми изглежда много правдоподобна - комплексът "майка тереза" /ако има такъв?/ съм го наблюдавал на практика, той е изключително мощен двигател.

[caress…]

Преди 4 минути, Б. Киров said:

Би било чиста спекулация. Сега нямам никаква информация коя точно е тя, каква е, каква е била предисторията между двамата преди да сключат брак, не знам тези неща, поради което само бих спекулирал, но без никаква стойност, затова на този етап предпочитам да не го правя

Но да, твоята хипотеза ми изглежда много правдоподобна - комплексът "майка тереза" /ако има такъв?/ съм го наблюдавал на практика, той е изключително мощен двигател.

Може би самият Бънди е виждал полза от подобни отношения и начин да избегне смъртното наказание? 

Набързо изрових нещо от гугъл в тази връзка: https://www.psychologytoday.com/blog/shadow-boxing/201204/women-who-love-serial-killers

[Б. Киров]

Преди 37 минути, caress… said:

Може би самият Бънди е виждал полза от подобни отношения и начин да избегне смъртното наказание? 

За Бънди нямам илюзии, че не е бил роден социопат. Всичките му действия са изключително жестоки и садистични, той не просто е убивал, а се е наслаждавал от страданията на жертвите си, правил си е снимки с части от тях и т.н. Този човек е въплътеното зло. Да, бил е много умел в комуникацията, с лекота е вдъхвал доверие у жертвите си, привлекателен физически, интелигентен, с познания по психология. Една от жертвите му е дъщеря на областния шериф, която доброволно е влязла в колата му. Бънди е щял да продължи да убива по този начин, той е от непоправимите психопати.

Разликата с жената, която се омъжва за него и ражда дете от него /то не носи неговата фамилия, обяснимо/ е в това, че тя е знаела всичко за убийствата, докато другите му жертви не са знаели.

Бънди, като всеки психопат, е държал на собствения си живот, той прави един успешен опит за бягство, но го залавят повторно.

п.с. Също се извинявам, че в предишния постинг преминах на "ти", но Ник повлече крак в другата тема и аз като овцете го последвах, няма проблем пак да се дистанцирам с вие.

[nik1]

On 8/22/2017 at 18:02, Б. Киров said:

„Терминът психопат често се използва взаимозаменяемо със социопат, а психопатията често се диагностицира като антисоциално персонално разстройство (Hare, 1993).

Антисоциалното разстройство на личността обаче само описва поведението, тази диагноза не измерва емоциите и съвестта. Психопатите са хора, които нямат разкаяние и вина, те са егоистични индивиди, които се грижат единствено за себе си, те са хитри и изобретателни, често оставайки незабележими в сянката на хора, които са жертвали, понякога физически, понякога емоционално и понякога финансово (Клекли, 1982; Hare, 1993). Не е известно дали броят на психопатите се увеличава, тъй като е трудно въобще да бъде установен техвия брой в цялото останало население. Те рядко търсят помощ доброволно, поради което повечето диагностицирани психопати се намират в затворите (Cleckley, 1982; Hare, 1993). Би могло да се теоретизира, че психопатите са се развили от "нормалните" човешки същества, че те са по-добре подготвени за оцеляване, и всичко това се дължи на човешката еволюция.”

http://www.criminalprofiling.com/psychopathy-an-evolutionary-perspective/

Цитатът е преведен от мен текст от посочения от вас линк, бих искал да се спра на последното изречение от него, макар че твърде много се отклонявам от темата.

Ако погледнем от историческа /и праисторическа/ гледна точка – човешкият вид хомо сапиенс е наследник на други човешки видове от няколко милиона години.

Едва няколко хиляди години /което е относително нищожно малко време/ от тях би могло да се говори за цивилизация или цивилизации, тоест за кодифицирани обществени норми и правила.

Съществуват теории, че през каменната ера обществата на ловците-събирачи са били егалитарни свободно скитащи банди, изградени на равноправие, основано върху емпатия. Имам известни резерви към тези пасторални описания, но допускам, че е било донякъде и относително приблизително така – тогава била извършена егалитарна революция и агресивните алфа-екземпляри в ловните банди били елиминирани от колектива, където се установили отношения на взаимопомощ и се развил т.н. „макиавелистки ум” на човешкия род. С други думи стратифицираната пирамида на агресията на силните алфа-екземпляри, която действа при маймуните, била преобърната и върхът й станал дъно – бандата от ловци-събирачи елиминирала агресивните алфа-индивиди или ги подчинила на колектива.

Този период е продължил вече относително дълго, после със стратификацията по време на появата на земеделието, отново се върнал стария йерархичен модел на доминация на алфа индивидите, базиран върху преразпределение на храни и имущество. Била извършена тиха „контрареволюция” на мястото на пасторалната егалитарност и се възцарила вече нова пирамида на стратификация, този път основана не върху физическата сила и агресия, а върху притежанието на собственост, която продължава и до днес под формата на имуществено разслоение – т.н. класов подход на марксизма, където между другото също се развиват, по мое мнение, утопични блянове за връщането към пасторалната праисторическа егалитарност, този път етикирана като комунистическо безкласово общество, това като отклонение.

От тази историческа гледна точка, единственото, което ни отличава като хора да не бъдем като кроманьонците, а също така от йерархично стратифицираните глутници на вълци или групи от шимпанзета, е развитата преди това емпатия /чувства на любов, симпатия, взаимопомощ, съвест, вероятно наследявани по генетичен път/ и наложените много по-късно чрез държавата закони и правила.

https://en.wikipedia.org/wiki/Empathy

Доста голямо отклонение , но мисля, че лесно бихме се върнали от тази негова парабола към темата за модела на серийните убийства, извършвани като правило от екстремни социопати.

Да вметна: Най-вероятно става дума за атавизъм, не за "развитие" , 8000 години са прекалено малко за развитие на психопатиите.. Отделно от това, не е ясно дали нещо в съвременния живот не отключва тези заболявания, иначе заключени някъде дълбоко при нашите предци- Стреса например, лошото отношение и травми в детството и т.н. (апропо, мъжете Aka -ловци и събирачи от Конго,имат отзивите за най-добрите родители в целия свят, това в голяма степен важи и за другите ЛС, https://www.fatherly.com//why-aka-pygmy-fathers-breastfeed-their-babies-1447980906.html)

https://loveliberationstruggle.wordpress.com/2016/07/03/fathers-who-dont-fear-love-the-aka-community-of-central-africa-and-other-hunter-gatherers/

Психопатите са или изгонвани (филмът за солутрейците го илюстрира добре) или дори са убивани от ЛС (има регистриран случай от 20 век при миролюбивите !Kung San , които убиват двама братя убийци психопати, убили жена, след като взимат общо решение)..

 

Редактирано Август 27, 2017 от nik1

[Б. Киров]

Ето тук има някои данни за съпругата на Тед Бънди, Карол Ан Буун

https://theodorerobertcowellnelsonbundy.wordpress.com/tag/carole-ann-boone/

Според мен, очевидно е, че Бънди е действал хладнокръвно и манипулативно спрямо нея, тя му е била нужна като свидетел, с надеждата за него да отърве смъртната присъда, поне до време му е била необходима, той затова и сключва брак.

За нейните мотиви ми е по-трудно да пиша, до излизането на неопровержими доказателства, тя го е защитавала самоотвержено и докрай и вероятно поне отчасти е била убедена в неговата невинност. Има още една такава дама, адвокат, също е била влюбена в Бънди, но най шокиращото за мен беше това:

After Bundy's execution, Ann Rule was surprised and troubled to hear from numerous "sensitive, intelligent, kind young women", who wrote or called to say they were deeply depressed because Bundy was dead. Many had corresponded with him, "each believing that she was his only one". Several said they suffered nervous breakdowns when he died. "Even in death, Ted damaged women," Rule wrote. "To get well, they must realize that they were conned by the master conman. They are grieving for a shadow man that never existed."

Бънди прави два успешни опита за бягство, след втория извършва нова серия от 4 убийства, за които вече е прикован от неопровержими улики и даказателства. Преди първото му бягство, той е бил на косъм да бъде освободен, поради слаби доказателства. Отначало се е защитавал сам, защото е имал образование на правист, после наема петима адвокати и до последно се мъчи да се спазари с прокурорите срещу доживотна присъда.

 

 

[Б. Киров]

1 hour ago, nik1 said:

„Терминът психопат често се използва взаимозаменяемо със социопат, а психопатията често се диагностицира като антисоциално персонално разстройство (Hare, 1993).

Антисоциалното разстройство на личността обаче само описва поведението, тази диагноза не измерва емоциите и съвестта. Психопатите са хора, които нямат разкаяние и вина, те са егоистични индивиди, които се грижат единствено за себе си, те са хитри и изобретателни, често оставайки незабележими в сянката на хора, които са жертвали, понякога физически, понякога емоционално и понякога финансово (Клекли, 1982; Hare, 1993). Не е известно дали броят на психопатите се увеличава, тъй като е трудно въобще да бъде установен техвия брой в цялото останало население. Те рядко търсят помощ доброволно, поради което повечето диагностицирани психопати се намират в затворите (Cleckley, 1982; Hare, 1993). Би могло да се теоретизира, че психопатите са се развили от "нормалните" човешки същества, че те са по-добре подготвени за оцеляване, и всичко това се дължи на човешката еволюция.”

The term psychopath is often used interchangeably with sociopath, and psychopathy is often diagnosed as antisocial personality disorder (Hare, 1993).However, antisocial personality disorder merely describes behaviours, this diagnosis does not measure emotion and conscience. Psychopaths are individuals who lack remorse and guilt, they are selfish individuals who only look out for themselves, they are cunning and resourceful, often leaving behind a trail of individuals whom they have victimized, sometimes physically, sometimes emotionally, and sometimes financially (Cleckley, 1982; Hare, 1993). It is not known if the number of psychopaths is increasing as their numbers are difficult to predict in the general population. They rarely seek help voluntarily, and therefore most of the diagnosed psychopaths are found in prison populations (Cleckley, 1982; Hare, 1993). Heredity and Psychopathy It can be theorized that pscyhopaths have evolved from “normal” human beings, that they are better equipped for survival due to human evolution.

 

1 hour ago, nik1 said:

Да вметна: Най-вероятно става дума за атавизъм, не за "развитие" , 8000 години са прекалено малко за развитие на психопатиите..

Превел съм "развили" като синоним на "еволюирали", може би не съм съвсем точен в думата, но смисълът в тази фраза е такъв, останалото са мои разсъждения. Идеята на автора обаче в конкретното изречение е, че за много житейски ситуации, психопатите са по-добре екипирани от природата от нормалните хора - например те са по-хладнокръвни в стресови ситуации и т.н. /давам си сметка колко коварно е да се цитират пасажи извадени от цялото/

http://www.criminalprofiling.com/psychopathy-an-evolutionary-perspective/

По натам се изброяват техни черти, които са опасни за обществото. Най-вече липсата им на всякакви емоционални и морални задръжки към постигането на целта.

 

[nik1]

Преди 20 минути, Б. Киров said:

The term psychopath is often used interchangeably with sociopath, and psychopathy is often diagnosed as antisocial personality disorder (Hare, 1993).However, antisocial personality disorder mАвторът грешиerely describes behaviours, this diagnosis does not measure emotion and conscience. Psychopaths are individuals who lack remorse and guilt, they are selfish individuals who only look out for themselves, they are cunning and resourceful, often leaving behind a trail of individuals whom they have victimized, sometimes physically, sometimes emotionally, and sometimes financially (Cleckley, 1982; Hare, 1993). It is not known if the number of psychopaths is increasing as their numbers are difficult to predict in the general population. They rarely seek help voluntarily, and therefore most of the diagnosed psychopaths are found in prison populations (Cleckley, 1982; Hare, 1993). Heredity and Psychopathy It can be theorized that pscyhopaths have evolved from “normal” human beings, that they are better equipped for survival due to human evolution.

 

Превел съм "развили" като синоним на "еволюирали", може би не съм съвсем точен в думата, но смисълът в тази фраза е такъв, останалото са мои разсъждения. Идеята на автора обаче в конкретното изречение е, че за много житейски ситуации, психопатите са по-добре екипирани от природата от нормалните хора - например те са по-хладнокръвни в стресови ситуации и т.н. /давам си сметка колко коварно е да се цитират пасажи извадени от цялото/

http://www.criminalprofiling.com/psychopathy-an-evolutionary-perspective/

По натам се изброяват техни черти, които са опасни за обществото. Най-вече липсата им на всякакви емоционални и морални задръжки към постигането на целта.

 

Идеята на този автор е погрешна (защото обществата на ЛС са базирани на сътрудничеството) и създава "празнина".. вметката ми беше за да запълни празнината..

Иначе, аз нямах нищо против (теб) че цитираш този  автор ; Прочетох и разбрах целия ти постинг- съгласен съм с написаното от теб, Не вадя от конктеста на твоите разсъждения каквото и да е, те са пространни, но и много ясни за мен..

ПС Идеята на автора може да е напълно е погрешна и по генералната линия, ако е вярно че психопатията се характеризира със "скъсен фрустрационен толеранс и лесно отключване на агресия" - това едва ли ще даде някакви предимства на индивидите в човешките общества..

 

Редактирано Август 27, 2017 от nik1

[nik1]

PS

Псохопатите не са "хладокръвни", има изследвания, които показват, че те изпитват страх  https://www.sciencedaily.com/releases/2016/08/160830113745.htm, (но не и вина); Има и такива които показват повишена реактивна агресия... (Просто са завършени егоисти и изпразнени от човечност...

Цитирай

To summarize, in our view there are multiple potential pathways to reactive aggression in psychopathy: (1) an increased probability of encountering frustrating situations, as proposed by Blair, (2) a heightened frustration response to frustration-eliciting situations, and (3) a reduced ability to down regulate frustration responses once they are elicited. Each of these processes involves the ventromedial prefrontal cortex, which has been shown to be dysfunctional in psychopathy. More research is needed to determine the extent to which each of these factors plays a role in reactive aggression in psychopathy, as well as the neural dysfunction underlying the deficits. These issues have important treatment implications, as they can help to identify which areas of function are most likely to benefit.

Дори и да приемем че тези изследвания са изцяло подвъпросни и дори че имат напълно грешни изводи и психопатите са като супергерои от комисите, що се касае до .т.н." еволюционна перспектива":
Как си представяме че психопатът - егоист ще се качи на високо дърво с риск за живота си за да събере мед, така че да може хората от бандата да се имат храна?;  Как си преставяме, че ще психопатът - егоист ще рискува да се нарани в ловна ситуация заради другите (тези наранявания са много често срещани) ? Или че ще дебне в мълчание 5 часа някакво животно, за да може другите да се нахранят? 

Колкото и оригинална да изглежда "еволюционата перспектива", тя изглежда е базирана на непознаване на историята на ХС и на антропологията, ..и на общи приказки..

[dora]

Преди 21 часа, Б. Киров said:

В този кратък и синтезиран текст, който е в линка ви, за мен е ключов фактор този пункт от характеристиката:

A failure to feel remorse or guilt 

Точно тук може да се разчупи научната схема, но не съм практикуващ психиатър, нито разполагам със статистика, за да защитя такава позиция.

Няма как да се разчупи, това е основна диагностична характеристика. Ето вижте това:

https://www.sciencedaily.com/releases/2013/09/130924174331.htm

На тях им е безразлично, че са причинили болка, страдание или смърт на някого (в процеса дори им е приятно, макар това да не е точната дума - затова и при разследванията на убийствата, извършени по особено садистичен начин, обикновено се предполага психопатология). И няма как да им стане по-малко безразлично, защото и психотерапевтичите усилия имат силно ограничен ефект. Медикаментите пък могат да влияят донякъде на импулсивността и промяната в настроенията, но не и на това.

 С което искам да кажа, че чувство на вина няма как да им се появи, дори след дългогодишна интервенция, а какво остава от само себе си. Нито на място, нито с времето. И съвсем не поради силата на любовта - те не са способни да изпитват любовни чувства в класическия смисъл на думата. Е, могат да лъжат, че изпитват какво ли не, за да постигнат някакви облаги - това също е диагностичен критерий.

Не бива за менталните разстройства да се съди по литературните герои.

Редактирано Август 28, 2017 от dora