ПВО кратко запознаване

[Frujin Assen]

 

В последно време във връзка с войната в Сирия и бомбардировките на руската авиация забелязвам въпиюща некомпетентност в форума. Изумително е, как възрастни и мислещи хора не знаят елементарни неща. А уж се водим научен форум. Та реших накратко да напиша що е туй бомбардировка и ПВО в по така сбит вид.

За пръв път човек полита през 1783 с балона на братя Монголфие. Няма да се спирам надълго на него, защото той няма военно приложение. Най важния му недостатък е, че е практически неуправляем. На теория той може да се движи нагоре надолу чрез изпускане на топъл въздух или неговото нагряване и така да намери подходящото въздушно течение в желаната посока. За екскурзия това става, но не и за военни цели. Все пак, приложение е намерено.

Балона се завързва и издига, като се прекарва телефонен кабел с земята. Стоящия нависоко наблюдател може да следи за движението на врага или да коректира артилерийския огън. През ПСВ където фронта е статичен привързания балон намира своето приложение. Разбира се, на никой не му идва на ума да стреля от балона или да мята бомби, защото той е привързан на своя земя и няма досегаемост до врага.

Авиацията става възможно да се използва за военни цели. Всъщност първи в управляемия полет били дирижаблите. През 1901 французина Сантос Дюмон успява със своя дирижабъл да обиколи няколко пъти айфеловата кула със скорост 20 км/ч. Това е първия управляем полет в историята. Развитието на дирижаблите обаче е свързано с Германия и граф фон Цепелин. Без да влизам в ненужни подробности ще спомена, че Германия в началото на ПСВ имала най мощния флот от дирижабли, които станали първите стратегически бомбардировачи. Какво е стратегически бомбардировач ще обясня малко по късно. Дирижаблите се оказали задънена улица във военното дело, защото макар да имат голям радиус на действие и могат да носят значителен бомбен товар то те са бавни, слабо маневрени и огромни. Още след средата на ПСВ тяхното използване намалява, а реално след 1918 не са използвани за военни цели.

В началото на 20 век изгрява звездата на самолета. Първият управляем полет е извършен от братята Райт през 1905. Именно на самолетите е съдено да извършат революция въздушното дело и да се използват широко във военни действия.

Още преди началото на ПСВ (1914) се е предполагало новия летателен апарат да се използва за военни нужди. Като начало самолетите се предвижда да се използват за разузнаване и коригиране огъня на артилерията. Малко по късно идва идеята, че като летят над врага могат да метнат някоя бомба по враговете долу. Например наши летци (сред които и Радул Милков и Продан Таракчиев) още през 1910 присъстващи на маневри в Русия изучават това ново оръжие и са свидетели как на учение се хвърлят бомби. Всички знаем, че именно тези български пилоти за пръв път в историята хвърлят бомби над Одрин през балканската война.

Още в началото на ПСВ 1914-1915 се сформират най важните класове авиация и противостоящото им ПВО за което следва да се разкаже по подробно.

Най общо авиацията се дели на два типа нападателна и отбранителна (тук няма да говоря за разузнавачи и коригировчици). Нападателната авиация са бомбардировачите които нас ни интересуват, а отбранителната са изстребителите. Много невежи журналисти наричат „изтребител“ всеки един самолет с което подвеждат читателите си. Най общо, ролята на бомбардировачите е да въздействат с оръжие върху врага, а ролята на изтребителите е да ги възспират да направят това.

Най общо нападателната авиация се дели на:

1 Щурмовици-самолети които са призвани да нападат вражеската армия (по принцип от малка височина) и точечно да поразяват цели. Да обясня какво е точечен удар- това е някаква строго определена точка в пространството на която трябва да бъде въздействано с оръжието на самолета. Това може да е пехотна колона, която да бъде обстрелвана с картечници и малокалибрени бомби, или склад за оръжие/храни/каквото се сетите, команден пункт, някакво укрепление и прочее с бомби или каквото въоражение има. По принцип щурмовиците действат на фронта и въздействат върху вражеската армия.

Най известния щурмовик от ВСВ Ил-2

2 Пикиращи бомбардировачи- това са леки бомбардировачи, подобни на щурмовиците и с подобни задачи. Този тип самолети се ражда в края на ПСВ във връзка с недостатъчната точност на щурмовиците и големите опасности на които те са подложени (за това по нататък). Идеята на този тип самолети е, че когато един самолет пикира право надоло за него е по лесно да улучи точечна цел, отколкото за бомбардировач в хоризонтален полет. Точността и малкото време в което се намира на малка височина са неговите силни страни, слабите страни са голямото претоварване при излизане от пикиране което изисква здрава конструкция (голямо тегло) и невъзможността за голям по размер пикиращ бомбардировач (прекалено тежък самолет просто ще се разруши от инерцията във въздуха) и като резултат малко бомбово натоварване и малка далечина на полета. След ВСВ във връзка с усъвършенстването на бомбовите прицели този клас изчезва.

Най известния пикиращ бомбардировач Юнкерс-87

 

3 Фронтови бомбардировач-това е „класическия“ бомбардировач който хората виждат по картинки и филми. Това са тежки и здрави машини, които обаче бавни и с лоша маневреност, но носят много бомби, които хвърлят от хоризонтален полет. Те имат голяма далечина на полета и се използват по принцип за бомбардиране в близкия тил на противника, а понякога (ако няма стратегически машини) и за стратегически бомбардировки в дълбокия тил (тук най голямото ограничение е недостатъчната далечина на полета).

 

 

Канонира на Луфтвафе, бомбардировач Хенкел-111

4 Стратегически бомбардировачи- обикновено смесвани с фронтовите от неуки журналисти. Това най общо са уголемени фронтови бомбардировачи за да носят повече бомби и да изминават по големи разстояния.

Б-17, класически стратегически бомбардировач от ВСВ

Американски бомбардировач Ф-111

Неговия съветски аналог Су-24

Разглежданите по горе класове се отнасят за периода от края на ПСВ до към края на ВСВ и малко след това. Тогава с появата на реактивния двигател нещата се променят. Пикиращите бомбардировачи изчезват, а стратегическите са много силно намалени. Появяват се обаче и нови класове. Например:

1 Изтребител-бомбардировачи- Това са изтребители които след като са остарели на остатъчен принцип са изпратени в щурмовата авиация. Техните достойнства са високата скорост и маневреност, недостатъците трудно прицелване и слабо въоражение.

Класически пример. Изтребителя МиГ-17 е използван в България чак до 1985 като изтребител-бомбардировач

2 Ударни самолети- Това са производни от изтребители.

Типичен пример е Су-7.

3 Многоцелеви изтребители-Това са изтребители които могат да използват оръжие за въздействие по наземни цели.

Най типичния пример Ф-15

Нека сега да разгледаме ПВО

Противовъздушната отбрана не дели на два големи дяла.

1 ПВО на армията

2 ПВО на страната

ПВО на армията действа предимно на фронта и има за задача да отбранява действащите войски от вражеската авиация. Тук противопоставянето е с щурмоваците, пикиращите бомбардировачи и частично фронтови бомбардировачи. Това до към 1945, след това в борбата се включват изтребител-бомбардировачи, ударни самолети и многоцелеви изтребители. Обикновено

ПВО на страната е това което нас ни интересува. Това включва различни стратегически обекти в дълбокия тил от рода на складове, заводи, мини, транспортни възли, жп линии, казарми, летища, и прочее. Една от целите е жилищните квартали. Това са бомбардировките които нас ни интересуват.

През първата световна война такива бомбардировки практически не са познати. Това е поради несъвършенството на първите бомбардировачи. Нека обаче да видим какво са представлявали през ВСВ бомбардировките над жилищни квартали. Прилагам МНОГО снимки и клипове, за да видите как изглежда една бомбардировка на жилищни райони през ВСВ чиято цел е да видите как е изглеждало това в реалността на една жестока война.

Още от ПСВ е изградена система за защита от стратегически бомбардировки. Първоначално стои ВНОС (Въздушно Наблюдение Оповестяване и Свръзка). ВНОС представлява човек с бинокъл качен на високо и важно място (например висока сграда в град или хълм около града) който има при себе си комуникационно устройство, телефон или радиостанция. Когато бъдат забелязани вражески самолети поста ВНОС е длъжен да докладва в щаба какво вижда. Оттам насетне щаба дава необходимите разпореждания на защитниците. Възможностите да се защити един наземен обект са два, с изтребители или с зенитна артилерия. Голям проблем по това време представлява скоростта. Излитащите и набиращи височина изтребители са лесна плячка за съпровождащите бомбардировачите вражески изтребители.

За да се избегне това имало два начина, единия бил достатъчното време за реакция от откриването на вражеските бомбардировачи до набирането на достатъчна височина от защитаващите се изтребители (което невинаги било възможно) и втория -баражиране. Това означава постоянно във въздуха да се намират изтребители, които във всеки един момент да могат да нападнат атакуващите бомбардировачи. Това разбира се силно износва самолетите и уморява пилотите и е приложимо само в много специални случаи.

Артилерията от своя страна може да води два типа огън-прицелен и преграден. Прицелен огън е този който поразява определена цел. Това е много сложно, ако целта бъде забелязана на близко разстояние защото се намалява времето за реакция, а и оръдията с ръчно насочване не са особено точни. Поради това се налага да се води преграден огън. Това е стрелба, пред самолета, като се приема, че той така или иначе ще е принуден да мине през огневата завеса и ще бъде поразен. При този случай разхода на боеприпаси е голям.

Всичко описано по горе се отнася от около средата на ПСВ до към средата-края на ВСВ.

По време на ВСВ нещата се променят, но веднага и не едновременно. Основните промени са две. Първото е радара, той дава възможност вражеските самолети да бъдат откривани на значителни разстояния, по този начин става невъзможно защитаващата се зенитна артилерия и изтребители да бъдат изненадани. Вторият голям пробив бил ПУАЗО (Прибор за Управление на Артилерийския Зенитен Огън). Това е сложен механичен уред, който изчислява къде и кога ще се намира вражеския самолет и насочва зенитните оръдия. В края на войната радарите, ПУАЗО и радиовзривателите биват спрегнати в едно и дават забележителни резултати.

съветско ПУАЗО

След края на ВСВ ситуацията се изменя коренно. Това се дължи на реактивните самолети, които имат значително по голяма скорост и височина на полета. Голямата височина на полета изключва от играта даже среднокалибрената артилерия, а високата скорост прави трудно поразяването на самолет от низкоскорострелната тежка зенитна артилерия. Направен е опит проблема да се разреши чрез автоматични тежкокалибрени зенитни оръдия, но той се оказва неуспешен. Кръст на всичко поставя преминатата звукова бариера. Скоростта на самолетите вече става такава, че трябва да се изразходят огромни количества снаряди за поразяване на самолет. Тежката и средната зенитна артилерия слиза от сцената около средата на 50 те и на нейно място се появява управляемата ракета.

Шведско 120 мм автоматично зенитно оръдие

От 60 те години до днес ситуацията е подобна, без значителни изменения. Но следва да се разкаже по подробно за двата основни периода до 1989 и след него. До 1989 се предполагало избухване на световна война между високотехнологични противници, а след 1989 тази възможност отпадна. Безспорно е, че СССР има по добра ПВО от НАТО и това е поради факта, че се счита, че съветската авиация е по слаба от натовската и силната ПВО е особено нужна. От друга страна САЩ например силно разчитат на своята авиация да ги прикрие.

Поради това за да не натоварвам текста накратко ще разгледам руската ПВО.

ЗПУ-2

ЗПУ-4

Това са 14,5 мм зенитни картечни установки, съответно сдвоена и счетворена.

ПВО на армията. Тук била запазена зенитната артилерия която имала достатъчен темп на стрелба. От артилерията може да споменем ЗУ-23-2 (23 мм двуцевно зенитно оръдие) , ЗСУ-23-4 (известно повече като Шилка, ЗСУ с четицевно 23 мм оръдие снабдено с радар) , ЗСУ-57-2 (сдвоено 57 мм оръдие на шаси от Т-54), С-60 (57 мм ползващо ПУАЗО и радар).

Зу-23-2

 

ЗСУ-57-2

57 мм оръдие С-60

Всички те са от старото поколение. Днес от тях на въоражение е оставено само Зу-23-2 поради големите количества и евтината поддръжка, макар да се счита вече за не особено ефективно. На тяхно място се използват ПЗРК, едно ново оръжие. Старото поколение е Стрела, новото Игла. Малокалибрената зенитна артилерия продължава да се използва, защото е евтина и универсална. От мобилните следва да се отбележи новата ЗРАК Тунгуска, дошла като замяна на Шилка, тя има едновременно и 30 мм оръдия и ракети. Това е първия (или последния зависи в каква посока се гледа) ешелон на отбраната. Следващия ешелон включва старата ЗРК Оса или по новата ТОР. Следващия ешелон включва ЗРК Куб и още по мощната (армейско ниво ЗРК Круг) Техния нов заместник е ЗРК Бук.

ЗРК Оса

ЗРАК Тунгуска, наследника на Оса

ЗРК Куб на преден план и Круг на заден

ЗРК БУК

ПВО на страната включва практически само ЗРК без зенитни оръдия. Най ранната съветска ЗРК е С-25 Беркут. Но първата наистина масова ЗРК претърпяла многобройни модернизации е ЗРК С-75 Двина. От същия клас малко по нова е С-125 Нева. Това са ЗРК с малък радиус на действие. Когато няма достатъчен брой от тях могат за бъдат заменени с войскови (Куб и Бук). ЗРК със среден радиус на действие са С-300, а с тези с голям радиус са С-200 от старото поколение, далекобойни варианти на С-300 и най новата С-400.

Позиция на зенитно ракетен дивизион С-75 Двина

Филмче за С-75 Двина

Позиция на ЗРК С-125 Нева

ЗРК С-125 Нева

С-300

ЗРК С-200

Най модерната ЗРК на този момент С-400

При една добре ешалонирана ПВО врагът следва да пробие три ешелона отбрана един след друг, и накрая да бомбардира.

Но да се върнем в средата на 50 те, когато летящите на високо свръхзвукови самолети правят използването на зенитна артилерия неоправдано. Тогава се ражда и С-75. Тази ЗРК (и другите от нейния клас) правят революция в ПВО. Ракетите са управляеми, бързи и могат да летят на голяма височина. Самолет открит навреме от радари срещу когото е изстреляна една или няколко (често се изстрелва залп от няколко ракети за по голяма вероятност за поразяване) почти няма шанс за спасение. Той се вижда като на длан, а голямата височина вместо да пречи на ракетата и помага да развие пълната си скорост и да се насочи срещу точно срещу самолета.

Тези ЗРК слагат кръст на тежките бомбардировачи, които са бавни и слабо маневрени (но все пак много по бързи и маневрени от тези използвани през ВСВ), но носят много бомби. В тази ситуация те просто няма как и къде да избягат на ракетите.

Разбира се, срещу тези ЗРК се замисля противодействие. Най важното е противорадарните ракети. Това са ракети които се насочват по сигнала на вражеския радар и го унищожават. Друг важен прийом е противоракетното маневриране, когато се правят резки завои с идеята ракетата да загуби инерция и скорост опитвайки се да следва самолета. Това по принцип обаче трудно се прави с натоварен бомбардировач и е по скоро изтребителен прийом. Това на което се обръща най голямо внимание е ниското летене. Целта е хем вражеския радар да не може да хване самолета, хем вражеските ЗРК да не могат да стрелят по тях поради прекалено малката височина и невъзможност за маневриране на ракетата.

 

Това нещо разбира се не може да бъде направено от тежките и слабоманеврени бомбардировачи. Това е и причината в последно време да става популярни многоцелевите самолети, просто за да пробият силно ешелонираната съвременна ПВО бомбардировачите следва да летят колкото се може по ниско над земята, да са бързи и маневрени. Нещо за което подхождат повече изтребителите. Все пак обаче, не бива да се забравя, че един натоварен с бомби самолет няма как да е толкова маневрен колкото един „гол“ изтребител.

Трябва да отбележим и отмирането на още един клас самолети-щурмовиците. Нито американците готвят заместник на своя А-10, нито руснаците на Су-25.

Американския щурмовик А-10

Български Су-25

Като за финал следва да отбележим, че съвременните самолети и ЗРК достигат колосални суми, както за разработка, така и за производство и купуване. Ако от ПСВ до края на ВСВ един самолет още с приемането му на въоражение се е мислело какво да го замени (толкова бързо са остарявали) и са проектирани и произвеждани по няколко самолета от всеки тип, то днес самолетите от последно поколение се броят на пръстите на едната ръка.

Ф-22 единствения сериен самолет 5 поколение.

В бъдеще ще допълвам статията.

Редактирано Ноември 10, 2015 от Frujin Assen

[Р. Теодосиев]

Браво! Още един подробен материал! :)))