Източната медицина

[apostol]

ПОВЕЛИТЕ НА КИТАЙСКИТА МЕДИЦИНА

Неотдавна попаднах на трактат, писан от неизвестен китайски автор. Бях силно впечатлен от прочетеното, затова реших да споделя тази древна мъдрост с вас. Мисля, че мнозина наши съвременници могат да извлекат огромна полза от тези древни прозрения…

Лао Дзюн казваше:

Ако желаеш да се спасиш от катастрофа или да разрешиш даден проблем, то най-добре е от рано да предотврати тяхната поява в своя живот. Тогава няма да има трудности. За да излекуваш недъг или да се избавиш от болест е най-добре да се подготвиш за отрано за тях. Тогава ще има изход щастлив.

Днес хората не обръщат внимание на това и не се стараят да предотвратяват болестите. Те насочват силите си за това, как да се излекуват. Не се предпазват от рано, а се опитват да се лекуват с помощта на лекарства. Ето защо има владетели, които не са способни да опазят жертвения олтар на държавната власт. Има и такива същества, които не са способни да се запазят непокътнати през дългия си живот. По такъв начин мъдрия човек постига щастие, когато още няма и знак за това. Той се спасява от бедата, преди тя да се е появила. Та нали катастрофата се ражда от дреболия, а болестта от най-незначителни отклонения.

Хората смятат, че малкото добро не носи полза, затова не желаят да правят добро. Струва им се, че малкото зло не вреди и затова не се поправят. Ако не натрупваме доброто малко по малко, няма да получим великата Сила. Ако не се въздържаме от малкото зло, ще извършим голямо престъпление. Ето защо, ще изберем най-важното, за да покажем как то се ражда.

И така, ето ги стоте болести:

1. Не познавайки постоянството - ту се радваш, ту се гневиш - това е болест.

2. Забравяйки за дълга, да се стремиш към изгода - това е болест.

3. Да обичаш чувствените наслаждения, унищожавайки силата - това е болест.

4. Да обичаш, привързвайки се с цялото си сърце - това е болест.

5. От ненавист да желаеш нечия смърт - това е болест.

6. Да не забелязваш, че заради разпуснатост и алчност правиш грешки - това е болест.

7. Да ругаеш хората, хвалейки себе си - това е болест.

8. Да се променяш непрекъснато, отнасяйки се снизходително към себе си - това е болест.

9. Да бъдеш прекалено разговорчив, обичайки да бъбриш - това е болест.

10. Да се радваш, преследвайки сгрешилия - това е болест.

11. Гордеейки се със знания, да презираш другите - това е болест.

12. Използвайки властта си, да вършиш произвол - това е болест.

13. Да смяташ хората за грешни, а себе си - за прав - това е болест.

14. Да обиждаш, обръщайки се небрежно към слабите и беззащитните - - това е болест.

15. Да побеждаваш хората, прилагайки сила - това е болест.

16. Да лентяйстваш, усещайки своята власт и сила - това е болест.

17. Да говориш, стремейки се да побеждаваш хората - това е болест.

18. Да вземеш назаем, забравяйки да върнеш - това е болест.

19. Да смяташ хората за неправедни, мислейки за своята праведност - това е болест.

20. С прямотата си да вредиш на хората - това е болест.

21. Да не обичаш хората, а само себе си - това е болест.

22. Да се гордееш със себе си и в добро разположение и при гняв - това е болест.

23. Да смяташ другите за глупави, а себе си за мъдър - това е болест.

24. Да се изтъкваш, вършейки достойна постъпка - това е болест.

25. Да намираш недостатъци на известните хора - това е болест.

26. Да се оплакваш от това, че трябва да се трудиш - това е болест.

27. Да приемаш илюзиите за реалност - това е болест.

28. Да се радваш на чуждите грешки - това е болест.

29. Да се гордееш пред хората със своето богатство - това е болест.

30. Да бъдеш аристократ и да презираш хората - това е болест.

31. Да бъдеш беден и да завиждаш на богатите - това е болест.

32. Да си плебей и да говориш лошо за аристократите - това е болест.

33. Да клеветиш хората, стремейки се към благоразположение - това е болест.

34. Да се изтъкваш, чрез своята Дъ (нравственост) - това е болест.

35. Да постигнеш успех, нанасяйки някому поражение - това е болест.

36. Да нарушаваш справедливостта - това е болест.

37. От любов към себе си, да не виждаш смисъла - това е болест.

38. Да запазиш своята безопасност за сметка на другите - това е болест.

39. Да си ревнив - това е болест.

40. Заради избухливост да влизаш в противоречие с околните - това е болест.

41. Много да ненавиждаш и малко да обичаш - това е болест.

42. Да обсъждаш постоянно, кое е истина и кое лъжа - това е болест.

43. Да прехвърляш отговорността на другите - това е болест.

44. Да отхвърляш същността, привързвайки се към външното - това е болест.

45. Да обсъждаш достойнствата и недостатъците на другите - това е болест.

46. Да вярваш на себе си, считайки другите за лъжци - това е болест.

47. Да помагаш на хората, надявайки се награда - това е болест.

48. Да осъждаш човек за това, че не те е облагодетелствал - това е болест.

49. Да се разделиш с човек, разкайвайки се за това - това е болест.

50. Да обичаш да те увещават, когато си сърдит - това е болест.

51. Да ругаеш и обиждаш всякакви живи твари - това е болест.

52. С магьоснически методи да нанесеш някому вреда - това е болест.

53. Да обиждаш и порицаваш талантливите - това е болест.

54. Да мразиш хората за това, че те превъзхождат - това е болест.

55. Да се пристрастиш към различни упойващи билки - това е болест.

56. Ако няма хармония в сърцето - това е болест.

57. Да си спомняш за старите обиди - това е болест.

58. Да вдигаш много шум за някакви твои способности - това е болест.

59. Да не възприемаш увещания и критики - това е болест.

60. Използвайки официални жалби, да победиш някого - това е болест.

61. Да спориш с глупака - това е болест.

62. Да постъпваш лекомислено в трудна ситуация - това е болест.

63. Да подстрекаваш към беззаконие - това е болест.

64. Да обичаш да се смяташ за прав - това е болест.

65. Много да се съмняваш и малко да вярваш - това е болест.

66. Да се надсмиваш над лудите и болните - това е болест.

67. Да седиш мързеливо и да не съблюдаваш ритуалите - това е болест.

68. Грозни думи и зли слова - това е болест.

69. Небрежно и с презрение да се отнасяш към възрастните и децата - това е болест.

70. Злобно отношение и некрасиво поведение - това е болест.

71. Да си непостоянен - това е болест.

72. Привързаност към веселието и шегите - това е болест.

73. Да обичаш да разграничаваш хората - това е болест.

74. Хитрост и ласкателство - това е болест.

75. Да желаеш да получиш нещо чрез измама - това е болест.

76. Да лъжеш и да нарушаваш своите обещания - това е болест.

77. Да буйстваш и безчинстваш, когато си пиян - това е болест.

78. Да ругаеш и сквернословиш по адрес на вятъра и дъжда - това е болест.

79. Да желаеш да убиеш заради лоши думи - това е болест.

80. Да подтикваш към прекъсване на бременността - това е болест.

81. Да се бъркаш в чужди дела - това е болест.

82. Да надничаш и послушваш скришом - това е болест.

83. Да вземеш назаем и да се скриеш от заемодателя - това е болест.

84. Да не се вслушаш в противоположното мнение - това е болест.

85. Да харесваш резкия отказ - това е болест.

86. Настойчиво да преследваш жените - това е болест.

87. Заради стари заблуди да въвеждаш в заблуда и друг - това е болест.

88. Да разваляш птичите гнезда и да чупиш яйцата - това е болест.

89. Да убиваш зародиш и да режеш плът - това е болест.

90. Да причиняваш беди чрез огън и вода - това е болест.

91. Да се смееш над слепите, глухите и немите - това е болест.

92. Да подтикваш към встъпване в брак - това е болест.

93. Да учиш хората да правят провокации - това е болест.

94. Да учиш хората да вършат зло - това е болест.

95. Да променяш отношението си към попадналия в беда - това е болест.

96. Да желаеш нещастието, призовавайки бедата - това е болест.

97. Да харесаш нещо и да пожелаеш да го отнемеш - това е болест.

98. Насила да отнемеш вещите на хората - това е болест.

99. Да действаш с користни подбуди - това е болест.

100. Да нямаш собствено мнение - това е болест.

Лао Дзюн казваше:

Ако не забравяш за необходимостта да се избавиш от тези сто болести, тогава няма да те сполети беда. Всички недостатъци и болести ще те отминат сами. Винаги ще получаваш помощ и поддръжка в трудни моменти, а твоите деца и внуци никога няма да се лишат от помощта на Небето.

Апостол Апостолов

[Андрей Куртенков]

ТЕОРЕТИЧНАТА СИСТЕМА

НА КИТАЙСКАТА ТРАДИЦИОННА МЕДИЦИНА

доц. дпн Зоя Горанова

През последните 40 години както в Европа, така и в други страни по света (САЩ, Канада, Австралия и т.н.) китайската традиционна медицина, и по-специално методите на иглотерапията и мокситерапията, вече се възприемат широко и заемат подобаващото им се място във физикалната терапия и профилактиката на заболяванията. Основанията за тяхното приемане се дължат на ефекта им върху болевите синдроми (хронично главоболие, мигрена, невралгия на троичния нерв, както и междуребрена невралгия), заболяванията на опорно-двигателния апарат и периферните нерви (коксартроза, артроза на колянната става, ишалгия и др.). Освен това иглотерапията и мокситерапията все повече се прилагат при заболявания, които се развиват вследствие на психосоматични нарушения (гастрит, язвена болест, колит, дискинезия на жлъчния мехур, бронхиална астма, нарушения на съня, дисменорея и др.), а също и при разнообразни вегетодистонии. Иглотерапията дава ефект при 70 - 86 % от наблюдаваните случаи на хронични болеви синдроми, като у 50 - 70 % от болните не се развиват рецидиви, а при останалите, след провеждане на повторни курсове, се отбелязват подобрения.

Скептичното отношение на някои учени към иглотерапията и мокситерапията вероятно се дължи на факта, че техните физиологични и биохимични основи все още не са достатъчно добре изучени. През последните години на проведени научни форуми и в научната литература се оповестяват и се изнасят изключително голям брой изследвания, които доказват, че тези методи са ефективни и дават отлични резултати при редица заболявания – още едно потвърждение на многовековния лечителски опит. Поради това усилията на учените от различните страни са насочени към по-нататъшното развиване и утвърждаване на китайските традиционни методи за лечение.

Широкото навлизане на китайската традиционна медицина, предимно на иглотерапията, мокситерапията и масажа, в клиничната практика обуславя необходимостта от разбиране и осмисляне на традиционните теоретични концепции, тъй като древните класически постулати трудно се поддават на интерпретация. Оттук произтичат и някои абсурдни грешки в тяхното тълкуване, които водят до погрешното им прилагане в практиката.

Доскоро пред научната медицинска общност както в пределите на Китай, така и в страните, в които се практикува китайската традиционна медицина, стоеше един изключително съществен въпрос - дали тя е примитивна и неточна? В научните среди вече започнаха да преоценяват не само нея, но и официалната медицина.

Натурфилософската диалектика на древните лечители, отразена в теоретичната система на китайската традиционна медицина, не трябва да се отрича преднамерено и голословно, тъй като в нейните учения се открива удивителна логика. Посредством постиженията на съвременната наука все още се работи за разкриването на тяхното съдържание. При това задачата на теоретиците и практиците е грижливо да съхранят това наследство за идните поколения.

Основните класически постановки на китайската традиционна медицина и философия се утвърждават напълно през средата на първото хилядолетие от новата ера. През този период са завършени окончателно древно-философските медицински трактати «易经 Yijing» («Идзин» - ”Книга на промените”), «道德经 Daodejing» («Даодъдзин» – ”Трактат за пътя и благодатта”), «黄帝内经 Huangdi neijing» («Хуанди нейдзин» - ”Въпросите на Жълтия император за същността на лечението”), «神农 Shennong» («Шъннун» - ”Трактат за лечебните растения”), «难经 Nanjing» («Нандзин» - ”Същностни въпроси на китайската традиционна медицина”). В тях са изложени оригиналните възгледи на древните мъдреци за пространството и времето, както и за човека - за живота и за смъртта му. Например в «黄帝内经 Huandi neijing» е записано: ”Животът зависи от жизнената енергия ци. Флуидната субстанция ци и течната субстанция сюе на енергията ци, Ин и Ян, а също и опорно-двигателният апарат се контролират от дзинлуо - каналите и колатералите в човешкия организъм.”

Според постановките на китайската традиционна медицина принципите при профилактиката и лечението на болестите се свеждат до следното: възстановяване на проходимостта на каналите и колатералите; хармонизиране на флуидната субстанция ци и течната субстанция сюе на енер-гията ци; уравновесяване на Ин и Ян; регулиране на дзанфу-органите (вътрешните органи). Основният принцип е да се осигури проходимостта на каналите и колатералите, с което се гарантира безпрепятственото протичане на флуидната субстанция ци и течната субстанция сюе на енергията ци.

За да се осмислят тези принципи и за да се прилагат успешно в прак-тиката, е необходимо да се изучат и правилно да се разтълкуват същностните теоретични учения в китайската традиционна медицина, произтичащи от Идеята за 道 Dao (Дао - динамичният принцип на Вселената, която е без начало и без край) като основа на даоизма, а и на цялата китайска култура: фундаменталното познание за 气 qi (флуидната субстанция ци и течната субстанция сюе на енергията ци или активната и материалната субстанция на човешкото тяло); Учението за 五行 wuxing (усин - петте природни феноме-на); Учението за 脏腑 zangfu (дзанфу-органите - вътрешните органи) или още наречено Учение за 脏象 zangxiang (дзансян – функцията и патоло-гията на дзанфу-органите); Учението за 辩证论治 bianzheng lunzhi (биен-джън лунджъ – диагностика и лечение според синдрома, причините и лока-лизацията на заболяването); Учението за 经络 jingluo (дзинлуо - каналите и колатералите); Учението за 点穴 dianxue (диенсюе - активните точки). Всички те се основават на биномната концепция на древнокитайската фило-софия за двете взаимнодопълващи се части на единното цяло 阴 Yin 阳 Yang (Ин и Ян) - Учението за 阴阳 yin-yang.

Основни теоретични учения на китайската традиционна медицина

Китайската традиционна медицина се развива в условия, когато не са извършвани дисекции, а природата се възприема като едно цяло. Всеобщите взаимовръзки между явленията не се обосновават по отношение на частните обекти. За древните мъдреци те са резултат от пряко съзерцание, при което интуитивно се осмислят естествените отношения и връзки. Наблюденията върху физиологията и патологията на човека се извършват неразделно от природата, както и от мястото на човека в нея, т.е. холистично. Анализират се техните взаимоотношения, единството и отричането на противоположностите, както и процесите на развитие и промяна. Това се открива в холистичното схващане за единството на Ин (материалното) и Ян (динамичното), изразено чрез Тайдзиту (太机图 Taijitu) - модел за равновесието между покоя и движението, който включва също разбирането за развитието и промяната, за реципрочните състояния, съдържащи се в Учението за Ин-Ян. Този начин за разбиране на човека може да се открие в Учението за функцията и патологията на дзанфу-органите, наричано още Учение за дзанфу-органите, както и в Учението за диагностиката и лечението според синдрома, причините и локализацията на заболяването. Чрез първото учение се разкрива функционалната активност на органите и тяхната взаимовръзка, а чрез второто – патологичните им взаимоотношения и пътят за тяхното лечение. Това е доказателство, че мъдреците са използвали холизма като материалистичен метод.

Ученията са неделими. Всъщност Учението за Ин-Ян е основа на теоретичната система на китайската традиционна медицина; Учението за усин и Учението за дзансян са основа на нейната физиология и патология, а Учението за биенджън лунджъ - нейна терапевтична база. Върху тях се надгражда цялата традиционна система на китайската медицина.

В китайската традиционна медицина се набляга на тезата, че болестта не се дължи само на локални проблеми, но преди всичко е резултат от дисбаланса в кондицията на тялото на човека. Затова при прегледа и лечението лечителят не обръща внимание само на отделните ло-кални проблеми, а лекува цялото тяло. Досега не са отбелязани странични ефекти при лечението с китайски традиционни методи, чието прилагане датира още от преди няколко хилядолетия, и това именно е причината да се съхранят до наши дни. Чуждестранните специалисти в областта на китайската традиционна медицина признават безспорната ефективност и безопасност на иглотерапията, мокситерапията, масажа, билкотерапията и цигун-гимнастиката. При комплицирани случаи тази медицина често дава добри резултати, които се обуславят от специфичната диагностика (по пулса, езика, тембъра на гласа и вида на лицето) и лечение, съобразени с цялостното състояние на организма, влиянието на околната среда и храненето, и които се постигат на фона на повишената обща резистентност на организма. Тези нейни успехи предизвикват определен интерес в световната медицинска практика. Понастоящем се наблюдава изразен подем в задълбоченото научно проучване на методологията и феномените на китайската традиционна медицина, обуславящ се от напредъка в развитието на съвременната научна мисъл.

В заключение могат да се обобщят някои актуални въпроси и положения, свързани с теоретичната система и практиката на китайската традиционна медицина:

1. Основополагащите представи на древните китайци за идентичност-та на макрокосмоса (природата, Вселената) и микрокосмоса (човешкия орга-низъм), за интегрираното единство на организма със средата, в която живее, както и нейните циклични процеси (хронобиологията), вече са актуални в съвременната медицина, екология и философия, макар доскоро да се смята-ше, че подобни идеи са присъщи на недоразвитото и ненаучно среднове-ковно мислене.

2. Още през епохата Воюващи царства (475 – 221 г. пр.н.е.) в лечител-ската практика в Китай е използвана хронотерапията, която по-късно, през средновековието, е доразработена в детайли. В съвременната медицина този метод може да се използва при назначаването на лекарствените средства или при прилагането на физикалните средства.

3. Формалното признаване на методите за лечение на китайската тра-диционна медицина (иглотерапия и мокситерапия, масаж, почти непознатата цигун-гимнастика) в рехабилитационната практика води до ниска ефективност. Това се получава в резултат на игнорирането на особеностите на основните учения на нейната теоретичната система. Ако не се съобразява тази специфика, лечението с игли, мокса, масаж и цигун-гимнастика се ли-шава не само от индивидуалния подход, но на практика се прави наслуки, което неминуемо нанася вреда на болния.

4. Представянето на иглотерапията и мокситерапията, както и на масажа, като разновидност на учението за рефлексите е некоректно. Става дума за включването им в рефлексотерапията и извеждането на напълно нереалния термин ”восточная рефлексотерапия”. Така вниманието на практикуващите тези методи се насочва към чисто формално и техническо изпълнение. Ето защо не трябва да се приема мнението за всеобщия характер на иглотерапията и мокситерапията, тъй като този вид лечение се извежда далече зад пределите на понятието рефлексотерапия.

5. Необходимо е да се отчете неблагоприятната ситуация, че превод-ни издания от специализирани китайски източници почти няма, а случайните издания не са съпроводени с изчерпателен научен коментар. И може би именно тук е основната причина за безразличието и отричането на китай-ските традиционни методи за лечение, чрез които се поддържа хомеостазата на организма и се възстановява здравето.

6. Превеждането и издаването на научно издържана класическа ме-дицинска литература не само може да активизира прилагането на методите на иглотерапия и мокситерапия, масаж и цигун-гимнастика, но и да прецизира тактиката и техниката на изпълнението в практиката.

7. Важно обстоятелство е да се отчита китайската специфика на предмета. На синолозите е известно, че неясната граница между философията, науката и литературата в Китай води до обособяване и използване на единна терминология с изключително широк обхват – от математиката до метафизиката и от метафизиката до поезията. Така може да се обясни единният структурен базис на каноните на китайската традиционна култура с неговата единна терминология. Следователно и медицината се нуждае от културоло-гичен коментар, доближаващ се до изходните канонични структури. Само чрез съединяването на лечителската практика с културологичните проучва-ния по въпроса може да се получи търсеният ефект.

Не трябва да се подценява и условието древномедицинските памет-ници да се публикуват изцяло, което предполага наличието на следните три компонента:

-китайският оригинал да е първоизточникът, от който да се направи преводът;

-да включва традиционен автохтомен коментар;

-да съдържа подробно тълкуване на съвременната културология и прак-тическа медицина.

8. Такъв род издания предполагат наличието на специален метод за интерпретиране на превода, в който да е интегриран опитът на синолозите при превода на йероглифните текстове на европейските езици. Така ще стане възможно достоверното предаване чрез езика-приемник на същностните кон-цепции на китайската традиционна медицина, необходими на практикува-щите лечители. За китайската медицина проблемът е много сложен, тъй като единствено тази наука остава предимно регионална. Възприемането й обаче е свързано и с все още непреодолени труд-ности, в т.ч. и от терминологичен характер. Намирането на европейски съот-ветствия на китайските математически, астрономически и даже химични (алхимични) термини не представлява особена трудност, но с медицинската терминология трудностите все още не са решени.

9. За разбирането и осмислянето на теоретичната система на китай-ската традиционна медицина е необходимо най-напред да се преведат и издадат някои емблематични трудове като «黄帝内经 Huangdi neijing» (”Въпросите на Жълтия император за същността на лечението”, 475 – 221 г. пр.н.е.), «难经 Nanjing» (”Същностни въпроси на китайската традиционна медицина”, 206 г. пр.н.е. – 220 г.), «针灸甲乙经 Zhenjiu jiayijing» (”Канон за азбучните истини на иглотерапията и мокситерапията”, Huang Fumi, 259 г.) и «针灸大成 Zhenjiu dacheng» (”Енциклопедия по иглотерапията и моксите-рапията”, Yang Jizhou, 1601 г.). С това ще се даде тласък на широкото раз-пространяване, признаването, усвояването и практикуването на ценните китайски традиционни методи за лечение.

[apostol]

ТРИ МАЛКИ, НО ВАЖНИ ПРОМЕНИ…

Винаги съм бил голям почитател на източната медицина. Наскоро един източен лечител, на име Атул Гауанди, публикува в списанието “The New Yorker” нещо сензационно. Лечителят смята, че всеки възрастен човек рязко може да промени качеството и продължителността на живота си, ако се придържа към три простички правила. Ето кои са те:

1. Практикувайте Йога или някакъв спорт, който укрепва вестибуларния апарат и ви помага да пазите равновесие!

2. Опитайте се да ограничите приема на медикаменти- не взимайте повече от четири препарата дневно!

3. Вдигайте тежести!

Защо трябва да се съсредоточим точно върху тези три неща?... Защото много възрастни хора умират преждевременно вследствие на падания. Чупят си крайниците, залежават се по болници и в крайна сметка умират или от емболия, или от пневмония.

Причините за тези падания са три: нарушено равновесие, замаяност от прекомерна употреба на медикаменти и мускулна слабост.

Познавах лично доста възрастни хора, които си отидоха от този свят безвреме. Поради същите тези наранявания, предизвикани при падане.

Затова съм склонен да мисля, че съветите на Гауанди имат огромна практическа стойност. Счетох за нужно и полезно да ви запозная с тях…

АПОСТОЛ АПОСТОЛОВ

[Андрей Куртенков]

2. Try to limit your prescription medicines to no more than four

Винаги са ме впечатлявали разни бабенца, дето си вадят торбичката с лекарства и започват - червените ги пия сутрин на гладно, зелените два пъти дневно, тези прозрачните само като вдигна кръвното и т.н. - все в този дух.

Толкова много акъл ли се иска, за да осъзнаеш, че това е път за никъде.

Добре че ни е даден и оригиналния текст - понеже по т.1 от българския веднага бих казал, че качествата на вестибуларния апарат са типичен пример за вродени характеристики, които много трудно и в много малка степен могат да се променят чрез тренировки; виж - balance е друго нещо.

[Р. Теодосиев]

Гледах на скоро едно предаване по Българската национална телевизия - един документален филм правен за експеримент за това как оборват медицинските мнения и теории за полезността на вдигането на щанги при възрастни и болни хора.

Показаха възрастни хора на вече преклонна възраст, болни хора, които с това трениране не просто се чувстват здрави, а и забравят, че някога са били болни. Няколко човека имаше с операция за дископатия, един човек с проблеми в гръбначния стълб и проблеми с единия крак…

Има хора, които тренират от 20 години дигане на щанги и се чувстват много добре…

И се забелязва нещо уникално, че при по-възрастните и по-грохналите…дигат повече от колкото някой от по младите…

[Lion Queen]

Да искам да споделя личния си опит - сестрата на баба ми имаше съпруг, който доживя 99 години именно, защото се движеше непрекъснато - той беше специалист по Залесяване от СТАРААТА червена школа (вярно) ама това изобщо не пречеше да обича да е сред природата всеки ден. До 95 годишна възраст поне 3-4 пъти на седмица се качваше на Витоша, защото беше софиянец - малко софиянци живеят толкова много! На 98 той ходеше в парка..накрая след като жена му почина МОЗЪКА му отказа, но тялото му беше силно и цяла година склерозата - сякаш пълна дегенерация на нервната система - се опитваше да спре силното му сърце... Този човек не пиеше лекарства, ама никакви! Освен това се движеше и освен това ядеше по една глава чесън на ден (не знам какво е влиянието на Чесъна, нали все казват че е имуностимулант)

Друг пример - бабите в селото ми. ТЕ са отрудени до песледния си ден. Повечето от тях умират на 90+ паднали в градината, докато плевят, копаят или дигат нещо! Някои си мерят кръвното само заради социалното общуване в санитарния дом...На село един от дядовците ми - зет на бащата на татко представлява едно младолико, силно, с всичката си коса същество, което гледа цяло стопанство САМ - това са прасета, кокошки, кози, овце, зайци, домати, плодни дръвчета, тикви, царевица и прочие не се сещам НА МНОГО НЕЩА. Когато бях на гости у тях чак тази година РАЗБРАХ че ена 86 - та той изглежда най-много на 60 - всяка седмица ходи с колело до Кюстендил и си парви баня с минерална вода. Движи се само с колело, тегли огромни колички натоварени с реколта, копае сам, плеви сам и всичко останало, защото жена му - сестрата на дядо има изтъркани стави на бедрата и не се движи лесно., тя също е стара и въпреки тази болест ще кажеш че и тя е към 60...

Не е нужно да се вдигат щанги..ако нямаш възможност може да дигаш огромни щайги с домати.. За всички отрудин хора, които ОБРАБОТВАТ и се грижат за плодородната българска земя - да бъдат живи и здрави!

Още само един пример - когато баща ми отиде да си оправи лозниците на село, да пооправи тревата, да понапръска дръвчетата и прочие физическа работа сваля кръвното - той е хипертоник. Иска да си отиде на село веднага щом се пенсионира, защото цялото това движение никога не може да си го позволи в софия наедно с чистия въздух и екологично чистите продукти!

[Р. Теодосиев]

Това с щангите го дадох за пример, че хората трябва и могат да се движат…, а годините нямат никакво значение. Напротив…трябва човек да се движи и да упражнява физическа дейност точно поради тази причина.

Аз има прабаба и прадядо – да са живи и здрави – дядо ми още се грижи за стопанството си, а е в началото на 90-те си години…жив съвременник и участник на Втората световна война…

До колкото знам продължителността на живота на човек е към 120 години, но това е почти невъзможно да се достигне поради грешния начин на живот…и външните фактори, които влияят на нашето ежедневие…

[Galahad]

Източната медицина повече я свързвам с меридианите и точките на жизнената енергия, принципи у-син, ин-ян... Движението едва ли е източен специалитет. Щангите са явление от новото време когато децата играят на компютъра, металурга не върти чука, а седи с бяла престилка пред електронната апаратура и натиска копчета, на 20 м. се ходи в колата ... иначе казано явление от едно време, когато машините се движат, а хората са обездвижени.

[Lion Queen]

Китайската медицина в Китай и другите далекоизточни държави между другото е била в продължение на повече от 10 хилядолетия ТРАДИЦИОННА - включва дори мозъчни хирургични операции... В медицинските университети в Китай тя се изучава като медицина не по-назад от традиционната. Има огромни трактати за действието на различни вещества, акупунктурата и други техники. Т.е. за голяма част от човечеството(източното) тази медицина се вписва идеално с традиционната.

Да не може да се спират лекарства например за сърце...просто веднага получават аритмия онези, които ги спрат рязко! Това не означава обаче че не могат да ги откажат постепенно и да оздравят работата на сърцето си с движение и правилно хранене. Пък и да не забравяме че има необратими заболявания...

[Вихронравъ]

Втрещих се от изумление,това същия автор ли е,пуснал теми като "Зловещо,твърде зловещо" и "Парапсихология",но след 20 минутно сверяване и проверка на Върховната реалност,както и кратка консултация с намиращите се наблизо хора,дали виждат и те същото име и фамилия,изписани с ГОЛЕМИ букви,стана ясно - СЪЩИЯ Е

Браво,исках да кажа накратко

Галахад каза:

"Източната медицина повече я свързвам с меридианите и точките на жизнената енергия, принципи у-син, ин-ян... Движението едва ли е източен специалитет. ..."

Прав си,но не само с източните може да се свърже,по много други места по света също се прилага този принцип-чак до Толтеките в Мексико,които според Кастанеда,са използвали тези техники в т.н енергийни паси,или техники,които по-късно той и сподвижниците му назовават Тенсегрити.

[Доктора]

Има някои психо-физически дисциплини, които също са много полезни за здравето и дълголетието. Такива са например традиционните китайски бойни изкуства У-Шу/Кунг-Фу. И по-специшално т.нар. "вътрешни стилове" (Ней-Дзя); такива като Син-И-Цюан ("Бокс на насочената воля"), Ба-Гуа-Джан ("Дланта на 8-те мистични триграми"), Тай-Дзи-Цюан ("Бокс на Великия Предел"), Лю-Хъ-Ба-Фа-Цюан ("Бокс на 6-те координации и 8-те метода"), У-Дзи-Цюан ("Бокс на Безпределната Празнота"), Да-Чен-Цюан ("Бокс на великите достижения") и др. Тези дисциплини са тясно свързани с традиционната китайска медицина (акупунктура, масажи, билколечение и Ци-Гун). Много от практикуващите се упражняват до преклонна възраст (до края на живота си) и много от тях достигат до 100 и повече години! Лично аз се занимавам професионално от 37 години с бойни изкуства (най-вече с Кунг-Фу) и се чуствам много добре на 50 години; смятам да се занимавам поне още толкова!

Ето тук някои такива адепти на Кунг-Фу (всички са на над 90 години; третия е на 250 г., а петия на 105 г.):

За повече информация виж сайта www.zlaten-drakon.com (там има и една интересна моя студия за дълголетието, която възнамерявам да разширя в книга).

[Вихронравъ]

Имам малко проблем с правописа и произношението на тези неща,но Тай-Дзи-Цюан ("Бокс на Великия Предел") се нарича също и Тай-Чи,нали?Историка ме информира за тези дисциплини,но съм изтрила всички входящи лични съобщения отпреди седмица и сега няма как да сверя набързо така ли се пишеше...Ако за Тай-Чи става въпрос,мислех и аз да се запиша и да почна да тренирам докато съм млада,иначе и Тенсегрити ми се отразяват чудесно,въпреки че е доста различно от Тай-Чи.Познавам хора,които тренират това и са възхитени,или поне бяха,не съм ги виждала от година някъде.

[Доктора]

Имам малко проблем с правописа и произношението на тези неща,но Тай-Дзи-Цюан ("Бокс на Великия Предел") се нарича също и Тай-Чи,нали?Историка ме информира за тези дисциплини,но съм изтрила всички входящи лични съобщения отпреди седмица и сега няма как да сверя набързо така ли се пишеше...Ако за Тай-Чи става въпрос,мислех и аз да се запиша и да почна да тренирам докато съм млада,иначе и Тенсегрити ми се отразяват чудесно,въпреки че е доста различно от Тай-Чи.Познавам хора,които тренират това и са възхитени,или поне бяха,не съм ги виждала от година някъде.

Въпрос на произношение и транскрипция; среща се като: Тай-Дзи, Тай-Чи, Тай-Джи и т.н. става въпрос за един и същи стил на Кунг-Фу/У-Шу! Всъщност в самото Тай-Дзи има различни подстилове - стил Чън, стил Ян, стил У, стил Уу, стил Сун и т.н.; много разновидности с един и същи корен и принципи, които са се развили за последните няколко столетия. Последните двама майстори от снимките - д-р У Тунан (105 г.) и Ша Гуоджън (86 г.) са специалисти и по Тай-Дзи-Цюан. У Тунан е практикувал два стила на Тай-Дзи, а Ша Гуоджън е специалист също и по Син-И и Ба-Гуа. Това са двама много известни майстори на Кунг-Фу от старата школа; вече покойници!...