Разграждането на отпадъците сред природата

[Р. Теодосиев]

Когато ходим сред природата, планината или в парка постоянно виждаме изхвърлени боклуци, а фасовете от цигари са сякаш вече част от природата.

В планината:

Фасове - между 10 и 12 години

Тоалетна хартия - 5 месеца

Мокри кърпички - между 20 и 50 години

Памберс - около 450 години

Стиропорена чаша - между 50 и 100 години

Алуминиев кен - около 200 години

Батерия - обвивка: 100 години / химикали: неразгледими

Ябълка - между 3 и 5 седмици

В Океана:

Фасове - между 1 и 5 години са нужни, за да се разградят

Пластмасово шише - 450

Стъклено шише - между 600 и 1000 години

Памучни чорапи - между 1 и 5 месеца

Картонена кутия - 3 месеца

Консервена кутия - 50 години

Вестник - между 2 и 3 седмици

Рибарски такъми - 600 години

Моля, следващия път когато искате да изхвърлите нещо сред природата си помислете, за тези цифри и последиците, които ние хората причиняваме на света  около нас.

[Skubi]

Само да добавя.

По-голяма опасност за природата са неразлагаемите вещества. Защото стъклото например се разпада на такива компоненти които ги има в природата. От естетично замърсение по-голяма щета не прави...Подобно е и желязото например....Но пласмасите, искуствените молекули или лекарствата например са много по-опасни. Благодарение на различните хормонални изделия например се говори, че световните океани са замърсени и това се отражава и върху животинският свят....СМСМ

[Р. Теодосиев]

Пластмасата реално не се разгражда, тя се раздробява на молекули, които нищо в природата не може да ги усвои. Тя е в организма на много риби и диви животни. Предполага се, че може след известно време еволюционно ще се "роди" организъм, който ще се храни с остатъците от тази пластмаса..., но в момента няма нищо, което да я унищожава и тя си остава в природата.

[ISTORIK]

Микрогранулите от пастата за зъби също са пластмасови и също така замърсяват водите на световния океан.

Добрата новина е, че екип от китайски и американски учени е открил червеи, хранещи се с пластмаси и стиропор.

http://nauka.offnews.bg/news/%D0%9D%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8_1/%D0%9E%D1%82%D0%BA%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B8-%D1%81%D0%B0-%D1%87%D0%B5%D1%80%D0%B2%D0%B5%D0%B8-%D0%BA%D0%BE%D0%B8%D1%82%D0%BE-%D0%BC%D0%BE%D0%B3%D0%B0%D1%82-%D0%B4%D0%B0-%D1%8F%D0%B4%D0%B0%D1%82-%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D1%80_22606.html

http://megavselena.bg/otkriha-chervei-koito-yadat-plastmasa/

http://bnt.bg/news/svyat/zelena-svetlina-chervei-razgrazhdat-plastmasovi-otpada-tsi

[Skubi]

Ееееей. От днес почвам да ръфам стиропор, за да свикна с мисълта когато от тези червеи ще почнат да произвеждат Е позволени добавки към разните хранителни изделия....

Само едно не ми стана ясно, че кое е по-здравопословно екструдираният или експандираният стиропор... 

[Joro-01]

Ето един ядлив стиропор

 

[angelmr]

Не съм съгласен с някои от цифрите. Целулозните опаковки няма как да се разграждат за толкова дълги срокове. Самата целулоза не е напълно неразтворима във вода и има микроорганизми които се хранят с нея. Така че тоалетната хартия ще стои 5 месеца само в много сух период. Дефакто ще бъде разградена механично при първия дъжд и ще се превърне в част от хумуса. Остатъците от есенния листопад са много по-трайни. Приблизително същото важи и за картона. Може да не е много лицеприятно, но тези материали се включват в естествения кръговрат и не причиняват самостоятелно никакви проблеми. 

[heimy]

On 14.11.2015 г. at 11:17, Р. Теодосиев said:

Пластмасата реално не се разгражда, тя се раздробява на молекули, които нищо в природата не може да ги усвои. Тя е в организма на много риби и диви животни. Предполага се, че може след известно време еволюционно ще се "роди" организъм, който ще се храни с остатъците от тази пластмаса..., но в момента няма нищо, което да я унищожава и тя си остава в природата.

Това всъщност не е вярно... Микрофлората в почвата успешно разгражда пластмасови изделия, пестициди, хербециди и подобни. Популярното название на всички тези процеси е биоремедиация. Най-популярни в това отношение са видовете от род Pseudomonas.

Разбира се това отнема много време. Бактериите предпочитат да разградят въглехидрати и други съединения, та след тях идват наред пастмаси, пестициди и подобни.