Руска летяща крепост

[Joro-01]

Някой знае ли нещо повече по въпроса?

In 1930s Russian army was ... by the idea of creating huge planes. At that times they were proposed to have as much propellers as possible to help carrying those huge flying fortresses into the air, jet propulsion has not been implemented at those times yet.

Not much photos were saved since that times, because of the high secrecy levels of such projects and because a lot of time passed already. Still on the photo below you can see one of such planes - a heavy bomber K-7.

Now modern history lovers in Russia try to reconstruct according the plans left in once to be top-secret Russian army archives their look in full color. This is one example based on ideas of Russian aviation engineers of that times.

 

[Joro-01]

Още:

[Joro-01]

[Joro-01]

Последно:

Май почти всичко сложих. Пускам и източника.

http://englishrussia.com/2009/01/25/russian-flying-fortresses/

[Frujin Assen]

Заповядай Жоре.

http://www.airwar.ru/enc/bww1/k7.html

[nik1]

https://www.warhistoryonline.com/military-vehicle-news/seriously-the-kalinin-k-7-bomber-actually-took-to-the-air.html

Seriously! The Kalinin K-7 bomber actually took to the air!!!!

• MILITARY VEHICLES

Apr 4, 2015

 

35.9k SHARES

FacebookTwitter

The Kalinin K-7 was a heavy experimental aircraft designed and tested in the Soviet Union in the early 1930s. It was of unusual configuration with twin booms and large underwing pods housing fixed landing gear and machine gun turrets.

 

In the passenger version, seats were arranged inside the 2.3-m

eter thick (7 ft 7 in) wings. The airframe was welded from KhMA chrome-molybdenum steel. The original design called for six engines in the wing leading edge but when the projected loaded weight was exceeded, two more engines were added to the trailing edges of each wing, one right and one left of the central passenger pod. Nemecek states in his book that at first only one further pusher engine was added.

Design and development

Designed by World War I and civil war pilot Konstantin Kalinin at the aviation design bureau he headed in Kharkov, with a wingspan close to that of a B-52 and a much greater wing area, the K-7 was one of the biggest aircraft built before the jet age. It had an unusual arrangement of six tractor engines on the wing leading edge and a single engine in pusher configuration at the rear.

___________________________________________________________________________

Не ми е много ясно какво има предвид авторът в случая под airframe (The airframe was welded from KhMA chrome-molybdenum steel) - дали почти цялата конструкция (без силовата и ходовата част да кажем), т.е това което се общоприето се разбира като airframe, или нещо друго?

Всъщност може да се окаже, че с тази/заради тази  стомана (хром-молибденовата стомана се характеризира с много висока якост) се е постигнало сравнителното ниското тегло на апарата (самолетът тежи само 25 тона празен), За постигане на същата структурна здравина с алуминий или да кажем дървени композити (по онова време титанът и сплавите му с алуминий и магнезий не са познати, имам предвид  - познати са като метали, но няма практични технологии за получаването им),  масата би се увеличила, Т.е най-вероятно конструктурите са използвали хром-молибденова стомана, за да направят самолета възможно по-лек.

 

 

 

Редактирано Ноември 20, 2015 от nik1

[Joro-01]

Леле!!! Кво правите вие?!.. Благодаярско! 1930 година!!!

[Joro-01]

Преди 2 часа, nik1 said:

https://www.warhistoryonline.com/military-vehicle-news/seriously-the-kalinin-k-7-bomber-actually-took-to-the-air.html

Seriously! The Kalinin K-7 bomber actually took to the air!!!!

• MILITARY VEHICLES

Apr 4, 2015

 

35.9k SHARES

FacebookTwitter

The Kalinin K-7 was a heavy experimental aircraft designed and tested in the Soviet Union in the early 1930s. It was of unusual configuration with twin booms and large underwing pods housing fixed landing gear and machine gun turrets.

 

In the passenger version, seats were arranged inside the 2.3-m

eter thick (7 ft 7 in) wings. The airframe was welded from KhMA chrome-molybdenum steel. The original design called for six engines in the wing leading edge but when the projected loaded weight was exceeded, two more engines were added to the trailing edges of each wing, one right and one left of the central passenger pod. Nemecek states in his book that at first only one further pusher engine was added.

Design and development

Designed by World War I and civil war pilot Konstantin Kalinin at the aviation design bureau he headed in Kharkov, with a wingspan close to that of a B-52 and a much greater wing area, the K-7 was one of the biggest aircraft built before the jet age. It had an unusual arrangement of six tractor engines on the wing leading edge and a single engine in pusher configuration at the rear.

___________________________________________________________________________

Не ми е много ясно какво има предвид авторът в случая под airframe (The airframe was welded from KhMA chrome-molybdenum steel) - дали почти цялата конструкция (без силовата и ходовата част да кажем), т.е това което се общоприето се разбира като airframe, или нещо друго?

Всъщност може да се окаже, че с тази/заради тази  стомана (хром-молибденовата стомана се характеризира с много висока якост) се е постигнало сравнителното ниското тегло на апарата (самолетът тежи само 25 тона празен), За постигане на същата структурна здравина с алуминий или да кажем дървени композити (по онова време титанът и сплавите му с алуминий и магнезий не са познати, имам предвид  - познати са като метали, но няма практични технологии за получаването им),  масата би се увеличила, Т.е най-вероятно конструктурите са използвали хром-молибденова стомана, за да направят самолета възможно по-лек.

 

 

 

Това си се разбира според мен. Руснаците и явно през 70-те години правят самолетите от стомана. И бордовата им електроника е лампова, а не полупроводникова  Един интересен офтопик-пример за това:

In September 1976, in the midst of the Cold War, Victor Ivanovich Belenko, a disgruntled Soviet pilot, veered off course from a training flight over Siberia in his MiG-25 Foxbat, flew low and fast across the Sea of Japan, and landed the plane at a civilian airport in Hokkaido with just 30 seconds of fuel remaining. His dramatic defection was a boon for U.S. military analysts, who for the first time had an opportunity to examine up close this high-speed Soviet fighter, which they had thought to be one of the world’s most capable aircraft. What they discovered astonished them.

For one thing, the airframe was more crudely built than those of contemporary U.S. fighters, being made mostly of steel rather than titanium. What’s more, they found the plane’s avionics bays to be filled with equipment based on vacuum tubes rather than transistors. The obvious conclusion, previous fears aside, was that even the Soviet Union’s most cutting-edge technology lagged laughably behind the West’s.

After all, in the United States vacuum tubes had given way to smaller and less power-hungry solid-state devices two decades earlier, not long after William Shockley, John Bardeen, and Walter Brattain cobbled together the first transistor at Bell Laboratories in 1947. By the mid-1970s, the only vacuum tubes you could find in Western electronics were hidden away in certain kinds of specialized equipment—not counting the ubiquitous picture tubes of television sets. Today even those are gone, and outside of a few niches, vacuum tubes are an extinct technology. So it might come as a surprise to learn that some very modest changes to the fabrication techniques now used to build integrated circuits could yet breathe vacuum electronics back to life.

http://spectrum.ieee.org/semiconductors/devices/introducing-the-vacuum-transistor-a-device-made-of-nothing

 

 

[Joro-01]

Само да кажа - https://translate.google.bg/ превежда доста добре :)

[angelmr]

On 11/20/2015, 10:55:02, Joro-01 said:

Това си се разбира според мен. Руснаците и явно през 70-те години правят самолетите от стомана. И бордовата им електроника е лампова, а не полупроводникова  Един интересен офтопик-пример за това:

In September 1976, in the midst of the Cold War, Victor Ivanovich Belenko, a disgruntled Soviet pilot, veered off course from a training flight over Siberia in his MiG-25 Foxbat, flew low and fast across the Sea of Japan, and landed the plane at a civilian airport in Hokkaido with just 30 seconds of fuel remaining. His dramatic defection was a boon for U.S. military analysts, who for the first time had an opportunity to examine up close this high-speed Soviet fighter, which they had thought to be one of the world’s most capable aircraft. What they discovered astonished them.

For one thing, the airframe was more crudely built than those of contemporary U.S. fighters, being made mostly of steel rather than titanium. What’s more, they found the plane’s avionics bays to be filled with equipment based on vacuum tubes rather than transistors. The obvious conclusion, previous fears aside, was that even the Soviet Union’s most cutting-edge technology lagged laughably behind the West’s.

After all, in the United States vacuum tubes had given way to smaller and less power-hungry solid-state devices two decades earlier, not long after William Shockley, John Bardeen, and Walter Brattain cobbled together the first transistor at Bell Laboratories in 1947. By the mid-1970s, the only vacuum tubes you could find in Western electronics were hidden away in certain kinds of specialized equipment—not counting the ubiquitous picture tubes of television sets. Today even those are gone, and outside of a few niches, vacuum tubes are an extinct technology. So it might come as a surprise to learn that some very modest changes to the fabrication techniques now used to build integrated circuits could yet breathe vacuum electronics back to life.

http://spectrum.ieee.org/semiconductors/devices/introducing-the-vacuum-transistor-a-device-made-of-nothing

 

 

 

От стомана е само МиГ 25. Причината е че това е почти хиперзвуков изтребител, корпуса му се загрява до температури от няколкостотин градуса, които са недостижими за алуминиевите сплави. Основен проблем при този самолет е високата издържливост на температурни натоварвания, както на двигателите, така и на корпуса. Подобни проблеми има и американския SR 71, чиито резервоари текат като водопад на летището, въпреки високотехнолигичните материали. Като скоростни характеристики двата самолета са подобни, но за разлика от бутиковия американски разузнавач, МиГ 25 е трябвало да изпълнява ролята на относително масов тежък изтребител. При него руснаците не са можели да си позволят да използват скъпи и редки за времето си материали. За това са избрали стоманата и са направили така самолета, че едновременно да е най-бързия изтребител в света и да е направен от евтин материал като стоманата (не бъркай онази стомана с материали като арматурно желязо, при нея вероятно 20-30% от теглото и са специалните лигиращи елементи, тази стомана хич не е евтина, просто е по-евтина от титановите сплави). 

Между другото след като получават един такъв самолет американците се надпреварват да го плюят, основно за да поуталожат страховете на своите пилоти от него. А след това правят умалено негово копие и си го използват и до днес (Ф-15). Всъщност въпреки грубата си изработка и електрониката базирана на радиолампи, в ролята си на изтребител този самолет е предназначен да прехваща американските стратегически бомбардировачи и за целта има достатъчно ефективна авионика и радар. Основния опонент на който трябва да се противопоставя е Б-52. А определено пилотите на дозвуковия Б-52 е трябвало с нещо да бъдат успокоявани пред перспективата да се наложи да пробиват ПВО с включен в него, МиГ 25 летящ на прехват с 2400 километра в час крайсерска скорост, докато те бягат от него с 800... В разузнавателната си функция той е също е почти недостижим за натовското ПВО. Нещо като SR 71 е, но за разлика от него е фронтови тактически разузнавач, а не стратегически работещ по обекти в дълбокия тил. Проблема е в достъпността на разузнавателните данни, които са на фотоплаки и изискват часове за промиване и обработка. Но все пак това е един уникален тактически разузнавач, какъвто западните държави нито имат, нито имат какво да му противопоставят. 

[Joro-01]

Тоест, това е по-скоро пропаганда ли?

Доста изчерпателно, благодаря. Там където не знам - не знам. Дали ще науча занапред, е друг въпрос, засега ти си човекът.

 

[angelmr]

Фактите са си факти, пропаганда е коментара към тях, принизяващ бойните възможности на самолета.  Например ламповата електроника може да е тежка и примитивна. Радара на самолета тежи около половин тон. Но той спокойно е прехващал цели с размерите на стратегически бомбардировач на около 120 километра на голяма височина. А МиГ-25 точно по тази причина е разработен с тези размери, за да може да поеме тежко оборудване и да минимизира ефектите от тежката стоманена конструкция. Така че самолета прекрасно изпълнява задачата за която е създаден, макар и да се затруднява с други нетипични за него задачи. По-късно доктрината се сменя и американците започват да разчитат на пробив на малка височина от скоростни бомбардировачи и руснаците доработват МиГ-25 с нов импулсно доплеров радар, способен да прихваща цели на фона на земята. Но въпреки това големите и тежки ракети Р-40 до колкото знам се затрудняват с прехвата на бързи цели на малка височина, а самия самолет не се чувства комфортно там където летят останалите изтребители, неговата зона на комфорт е над 20 хиляди метра, така че постепенно ценността на МиГ-25 като прехващач намалява през 80-те. Въпреки това по наличните ми данни е единствения самолет на въоръжение в иракската армия, който постига въздушна победа по време на пустинна буря. 

Та като цяло, без да го превъзнасяме, този самолет си има както добри страни, така и сериозни недостатъци. Да недостатъците му са наистина сериозни, но за сметка на това добрите му страни пък блестят.  

Редактирано Ноември 24, 2015 от angelmr

[Joro-01]

Супер, такъв обстоен и безпристрастен поглед търсех. Ти даде подобен и за М16, в другата тема.

Само да добавя за ламповата авионика / електроника, въпреки че може да се повтарям. Лампите може да са тежки и примитивни, но прегряването при тях не е проблем, понасят доста по-добре малите токове с високи напрежения, които могат да се получат от статично /атмосферно/ електричество или пък дори от оръжия даващи електромагнитен импулс. При радарите - все още виссоките честоти, където се изисква мощност - при радарите, релейните станции и дори при индукционните пещи се използват лампи (електровакуумни прибори), едва в последните 10 - 15 г, се появиха "solid state" магнетрони и мощни генератори. В индуционните пещи такъв вид генератори още не работят както трябва (лесно горят). Не съм се замислял, но съм убеден, че в ICP и ISP MASS и сега се ползва лампа за генериране на високите честоти за плазмата. Нещо повече - при вакуумната електроника в случай на пренапрежения или прегрявания пасивните елементи (кондензатори, бобинки и резистори) горят по-често, а при полупроводниковата - обратно - активните (транзистори, диоди, ИС), които на всичко отгоре са и по-скъпи.

По тези причини военните все още не се отказват от ламповата електроника. Мощните радари със сигурност не използват полупроводникови генератори.

 

Редактирано Ноември 24, 2015 от Joro-01

[angelmr]

Не знам за новите апарати, не съм се интересувал в интерес на истината, но тези произведени през 90-те все още използваха лампа за генериране на променливо магнитно поле с мощност 2-5kW. Подозирам че подобен проблем ще има и при радарите. 

[sirius]

при миг25 е имало някаква уникална лампа ползвана в радара. тази лампа е давала сериозно предимство в характеристиките на радара. освен по-малката неуязвимост от силни електромагнитни импулси. и е била с размери около 2х2х2 сантиметра. 

През 90-те завода произвеждащ (или произвеждал) тези лампи е бил един от първите разфасовани заводи.

Гледах някакво филмче по тубата. имаше още подробности, но не помня.

[Joro-01]

Късно малко, но нямах време тези дни

Накратко - оказва се, че и сега комуникационните сателити ползват лампи за генериране и усилване на сигнал:

http://spectrum.ieee.org/semiconductors/devices/the-quest-for-the-ultimate-vacuum-tube

Понеже е офтопик спирам, ако някой иска да види статиията на БГ да казва, Ангел и СИриус нямат нужда, според мене