Οсманско робство ли ?

[RIZAR]

! Чудесна находка! Ето колко напредничави са били българите още далеч напред във времето - през отдалечената 1685 г., цяло поколение преди 1711 г., когато Руският цар Петър I (1696-1725) ще плени и въдвори в Петербург българския принц и пряко разклонение от Българския царски род - Димитър Кантемир Бесарабски (1673-1723) и сина му - също принц на Бесарабия - Антиох Димитрович Кантемир (1708-1744), който пък ще създаде същинската база на съвременната "руска" литература и култура.

Всъщност през 1598 г. става въпрос по-скоро за запазване на автономията на България, доколкото е валиден и неотменяем ("вечен" според османските канони) договора от 1 април 1519 г. между Унгаро-Чешко-Полско-Литовския крал Людвиг ІІ Ягелонски (1516-1526) и Османския емир Селим І (1512-1520), препотвърждаващ автономията на “Страната на Цар Шишман” – “terra cesaris Sysman” (ИРЧ*); може би Владетелят на т.н. Никополско царство Шишман Асен (? >1496-1519<), вероятно Богдан Шишман Асен, е владетел още от последното десетилетие на ХV век, когато в грамота от 1496 г. в титлата на Унгаро-Чешкия крал Уласло или Владислав ІІ (1490-1516) е включено “Царство България” (“Regnum Bulgariæ”) като част от огромната и могъща Унгаро-Чешко-Полско-Литовско-Българската държава-империя. .....

На 8 декември 1496 г. Унгарският крал Уласло ІІ Ягелонски (1490-1516), който е и Бохемски крал под името Владислав ІІ Ягело, в присъствието на “господата прелати и барони на Нашето кралство”, издава грамота на латински език, утвърждаваща герба на прогласеното от него “Кралство Склавония” (Словения), в която той се титулува: “По Божията милост Крал (Rex) на Унгария, на Бохемия (Чехия), на Далмация, на Кроация (Кроатия, Хърватия), на Влахия*, на Сърбия* (? или на Сервиа*), на Галиция* и Лодомерия (Галичко-Волинското кралство*, Южна и ЮЗ Литовия; вж. карта: 1490-1795 г.), на Кумания* (българите Половци*, между Дон и Днепър, Comania regio в картата от 1448 г.) и на Царство България (Regnum Bulgariæ), също Княз на Силезия и Люксембург и Маркиз на Моравия* и Лозация” (БКО*).

Вижда се, че българските земи, население и аристокрация от Галиция, областта Влахия – включваща и заемащата източната й една-трета част Влашко воеводство и Молдова* (Кара-Кашан*), областта Сервиа* (и на заемащото най-южната част от нея бивше княжество Сърбия), Бесарабия* и поне Команиа-гегио (Половците*) – западната част от Кумания*, и Българското царство (Никополското царство* с тъй нар. Видинско царство с част от Влашката равнина и с Добруджа* или Загоре), са обединени под общо управление на Унгаро-Чешкия крал. Предполага се, че християнските владетели и управляващите своите феоди по-нисши велможи във Влахия, Молдава, Бесарабия*, Сервиа* и Кумания, а изглежда и на Галиция (независимо от принадлежността си към Литовия), били васално подчинени на владетеля на “Българското царство” Шишман Асен, както се вижда и от картата на Европа от 1526 г. (вж.).

Вероятно на 8 декември 1496 г. Българският владетел Шишман Асен или Богдан Шишман Асен (пр. 1496 – сл. 1519), резидиращ в Никопол*, където го заварваме и през 1469 г. (него, баща му или дядо му – при пренасянето на мощите на Св. Иоан Рилски* от Търново*, през Никопал, София* /Средец*/ и р. Джерман* при Дупница*, до постоянния им дом в Рилския манастир*), е присъствал лично на 8 декември 1496 при тържественото обнародване на грамотата на Унгаро-Чешкия крал Уласло-Владислав ІІ Ягелон;

При това в периода около 1598 г., за който става дума в текста на Даниела Гочева, е документирано името на Тодор Балина Шишман Асен (>1595-1598<), Никополски владетел, организатор и предводител на т.н. Първо Търновско въстание (1598); санът-епитет Балина* е със значение “господарят, владетелят”, което показва, че името му е Тодор Шишман Асен. ...

https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10153362976986429&set=a.10150124573091429.287294.662466428&type=3

Бонус - историята на село Свежен 

Бях обещала да ви разкажа чудната история на село Свежен. Докато чакаме да сваля снимките (технически проблем, днес ще намеря време да го оправя), ето нещо интересно и вълнуващо. Село Свежен, чието средновековно име е Ханджар (променено на Аджар през Възраждането) е древно селище . Легендата е, че болярите, които са водили Кера Тамара да я дадат за съпруга на Мурад от срам не са се върнали в Търново и са останали там, в село Аджар. Но истината е, че най-вероятно в края на 16 век там са се заселили боляри, избягали след Първото търновско въстание през 1598 г., когато българите правят опит да си възстановят държавата и да сложат начело й Стоян Шишман, потомък на Шишмановци. За него приятелят на Христо Ботев Киро Тулешков пише, че се е жив заровил в Аджар след разгрома на въстанието. (Да не ви заблуждават сетне пак комуняги и руски лакеи, че българите били робско племе и никога не били вдигали въстания.) .
Така или иначе, не е случаен фактът, че точно там, в село Аджар през 17 век се развива прочутата Аджарска книжовна школа на поп Йовко, поп Недялко, а по-късно даскал Филип, син на поп Недялко и Станко Граматик. А като бях там заснех интересни надгробни плочи, свързани с калиграфската школа, но за това по-късно. И сега, внимание. Вижте по-долу снимката и погледнете в полето, в горния й десен (ваше дясно) ъгъл. Това е първият български ( и при това ироничен!) автопортрет . Намираме го в Празничен миней от 1685 година. Ето какво гласи надписът: "Тюфекчия бие гълъбе на дръвото, та си е оставил шапката от яд. Дано ги улучи. Изписа сиа тюфекчия Филип, даскал у село Хаджар. "
Празничен миней, 1685 г.
Хубаво, нали? А досега все бяхме учили, че първият автопортрет бил на поп Пунчо, ама той е 100 години и кусур по-късно, от 1796 година.

[КГ125]

Добро попадение, наистина ! 

[К.ГЕРБОВ]

При встъпването на престола на въпросния нам кой си там Ласло, т. е. в 1490 г., Унгария е изглеждала така. Я посочи на тая карта, къде се е намирала „страната на Шишман”.

[Warlord]

Тя титлата на унгарския крал е била няколко страници, съдържаща предимно неща нямащи много общо с реалността ;)