27 ноември 1919г

[mnogoznaiko]

 

Quote

 

На 27 ноември 1919г. се подписва безспорно една от най-пагубните спогодби в цялата българска история, а именно – Ньойският договор.

В края на Първата световна война, българската държава има нещастието да е от страната на загубилите най-големия дотогава световен конфликт. Тя, както и останалите съюзници от Централните сили, е принудена да сключи договор, който предначертава бъдещето на Европа, договор, който поставя крайно жестоки клаузи върху победените страни и години по-късно дава отражението си върху целия свят.

В края на 1919г. българска делегация, начело с министър-председателя Александър Стамболийски е изпратена към Франция.  Отношението на французите към пратениците е било като към военнопленници. Техния достъп до външния свят е бил изключително ограничен, като още с пристигането си в Париж на българите е било забранено да излизат от хотела, в който са настанени, без специално разрешение.

В предварителните заседания на комисията, която се занимава с българския въпрос става ясно, че страната ще пострада изключително сериозно заради участието си във войната. Мерките които „великите сили“ вземат се оказват твърде крайни. Самият президент на САЩ – Удро Уилсън, отявлено им се противопоставя и заявява, че подобно решение на проблема би довело само и единствено до втора световна война (така и става, през 1939г.).  Той изготвя своите прословути „14 точки“, които обаче европейците не желаят да изпълнят. Това провокира и оттеглянето на Щатите от дипломатическата сцена на Европа.

Въпреки предупрежденията, победителките от Антантата продължават дейността си по изготвянето на договорите и към края на 1919г. Версайската система е изцяло завършена.  На 19 септември условията за мир са връчени на министър-председателя Александър Стамболийски.

Те гласят следното:  Според териториалните клаузи българската държава се лишава от Южна Добруджа в полза на Румъния.  Западните покрайнини, които са с важно стратегическо значение – Царибродско, Босилеградско и Кулско минават под властта на Сърбо-Хърватско-Словенската държава. В полза на Гърция, България се лишава от голяма част от извоюваните през Балканската война територии, включващи цяла Беломорска Тракия.

Според финансовите клаузи държавата е задължена да изплати 2 250 000 златни франка репарации – сума непосилна за българското правителство по онова време. В срок от 5 години природните ресурси от мините край Перник трябва да се изнасят за КСХС (Кралство на сърби, хървати и словенци).

 

Цялото: http://www.bulgarianhistory.org/rubriki/emblematichni-subitia/%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D1%8C%D0%BE%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F-%D0%B4%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80/

 

Протестът против Ньойския договор, 1933 г.

 

 

По традиция всяка година на 27 ноември в някогашна София се организира голям протест срещу клаузите на престъпния Ньойски договор. Днес споделяме снимки от демонстрациите, проведени през 1933 година. В тях участват хиляди студенти, представители на патриотични организации, българи от Македония, Тракия, Добруджа и Западните покрайнини. Стига се дори до инциденти и открити сблъсъци с конната стража.

 

 

 

 

 

 

Всенародният протест

против Ньойиския договор

 

(В-к Македония)

 

Вчера във всички по-големи градове в страната е била проведена успешно акцията срещу Ньойиския договор. В София протестната акция бе проведена днес, в самия ден на подписването на договора от Ньойи.

 

По инициативата на всебългарския съюз Отец Паисий и на студентския съюз се състоя многохилядно събрание в театър Роял. Салонът бе буквално препълнен от народ. Вън на улицата остана грамадно множество. Събранието се откри от секретаря на акционния   комитет г. Н. Паяков, който последователно даде думата на г. г. Н. Коларов — представител на македонската младежка организация, на А. Станков — прелставител на младежите тракийци, на Г. Бончев - прелставител на младежите добруджанци, на Асен Ценов — представител на младежите западнопокрайнци и на Ив. Дочев — от националните легиони. Последен произнесе аргументирана реч  г. проф. Генов. Всички речи, вдъхновени и силни бяха бурно акламирани.

 

Накрай бе гласувана резолюцията, която още днес ще бъде изпратена телеграфнчески до О. Н.

 

 

 

 

http://stara-sofia.blogspot.bg/2013/11/1933.html