Мъдра - Мадара

[makebulgar]

маджарите са средновековни дошляци

[Skubi]

Преди 49 минути, makebulgar said:

маджарите са средновековни дошляци

Кат казваш. Официално арпадняците около 1000 прекосват Карпатите...

Но хунгарите и хунгарският не......

[ISTORIK]

""Сказание за железния кръст" и епохата на цар Симеон", автори Анчо Калоянов, Мария Спасова и Тодор Моллов, отговорен научен редактор проф. д.ф.н. Иван Харалампиев,

Издателство: УИ „Св.св. Кирил и Методий”

Място и година на издаването: Велико Търново, 2007 г.

ISBN-10: 954-775-686-9
ISBN-13: 978-954-775-686-1

"Сказание за железния кръст" (известно още и като "Повест за железния кръст") представлява компилативен цикъл от старобългарски разкази, обединени от чудесата на св. Георги Победоносец. Предполага се, че част от текстовете са възникнали на българска почва (Чудото с българина Георги, Чудото с българина Климент), а други – във византийската книжнина. Авторът на цикъла е неизвестен, няма точни сведения за времето на създаване на Повестта.

Преобладаващата хипотеза е за появата на съчинението през Първата българска държава (началото на X в., не по-късно от 912 г.). Цикълът включва 10 чудеса:
1. За поповия син;
2. За отрочето;
3. За калугера;
4. За кръста и за българина;
5. За жената;
6. За бесния отрок;
7. За пастира, ухапан от змия;
8. За мъжа с болен крак;
За Климент, избавен от св. Георги в битка;
10. За жената с болна гърда.

Повествованието се води от няколко разказвачи: Козма, Петър, Климент, Ефрем и др., както - и от името на монаха Георги Българина – непосредствен участник и свидетел на чудесата с железния кръст, скован по нареждане на светеца. Монахът Христодул (вероятно грък) записва разказите на Георги Българина и създава окончателната версия на цикъла. Важно място в него заемат „Чудото с българина” (с темите за покръстването на българите, делата на княз Борис I - Михаил и за възкачването на престола на княз Симеон) и „Чудото с Климент”, отразяващи българо-унгарските войни през 90-те години на IX в.

Цикълът е открит в средата на 40-те години на XIX в. от П. М. Строев и е известен само в славянската, главно - руската традиция. В южнославянската книжнина са познати преписи на 3 чудеса (за българина, за жената и за пастира) в пролог от XIV в.

Най-вероятно цикълът е бил преведен на старобългарски език през XI в. Досега са известни 9 преписа на произведението, най-ранният от които се намира в руски ръкописен пролог от XIV в., (№ 5 от Сбирката на Троице-Сергиевата Лавра, днес в Руска държавна библиотека - Москва).

Сказанието (или повестта) за железния кръст е ценен културно-исторически и литературен паметник за историята на старата българска оригинална и преводна книжнина.

Научният  труд  на великотърновския  авторски  колектив  заема  важно  място  в реда на не многобройните проучвания както на старобългарския цикъл от разкази за чудесата  на  св.  вмчк.  Георги  Победоносец ,така - и  на българо-византийското идеологическо, културно, езиково и пр. противопоставяне от първите три десетилетия на Х в.Старателният анализ, плодотворните хипотези и достъпният изказ са някои от най-характерните предимства на това ново съчинение пред предишните изследвания на проблема. Моделът на работа, създаден от университетските учени проф. А. Калоянов, проф. М. Велева и доц. Т. Моллов може да бъде приложен успешно и към други ранни епохи  от  българската  етнокултурна  история,  към  други  средновековни  творби, недостатъчно усвоени от филологическия дял на медиевистиката.

 

[resavsky]

Сказанието не може да е отпреди 912 година защото има много ясни препратки към битката при Ахелой от 20 август 917 година.