Хранене: взаимодействия храна-лекарство

[Last roman]

Статията е добра с тази уговорка, че е редно и лекарите да са наясно с взаимодействията храна-лекарство, най-вече поради факта, че почти не учат фармакология:

Голяма част от лекарствaтa са способни да реагират с различни хранителни вещества. Това довежда до необходимостта фармацевтите да бъдат добре запознати с възможността и условията за поява на такива взаимодействия. Статията има за цел да подчертае основните механизми и фактори, чрез които се осъществяват подобни взаимоотношения.

Лекарствата могат да взаимодействат със съставките на храната, а техните фармакокинетични свойства могат да се повлияят от хранителните навици на съответния пациент. Тези промени имат своя вероятностно положителен или отрицателен клиничен ефект върху пациентите, вариращ по важност и значение.

Взаимодействията между лекарствата и хранителните са много сложни, поради което съществуват множество начини, по които реагират медикаментите и приеманата храна или прилаганата хранителна терапия.

Например:

• Нутриентите могат да се свържат със съдържащото се активно вещество, поради което да се намали тяхното или медикаментозното абсорбиране от организма;
• Дадено лекарство може да промени консистенцията на храната;
• Някои от хранителните вещества участват в метаболизма на определени лекарства, в резултат на което, стимулират техния клирънс;
• Екскрецията на хранителните вещества може да бъде сериозно повлияна от някое лекарство.

Фармацевтите трябва да бъдат добре информирани по отношение на възможните взаимодействия между медикаментите и хранителните вещества. Това им дава възможност да консултират своите пациенти по отношение на най-подходящото време за приемане на лекарствата по отношение на храненето. Медикаментите, използвани за третиране на ХИВ, както и тези, борещи се с отхвърлянето от организма на трансплантиран орган, са особено податливи на взаимодействия с хранителните вещества.

Ефект на директна абсорбция

Съществуват множество отчетени случаи на взаимодействия между лекарствата и индивидуални хранителни вещества.

Абсорбция на хранителните вещества

Медикаментите могат да въздействат върху усвояването на хранителните вещества. Антиацидите, например, съдържащи алуминиев или магнезиев хидроксид, се свързват с фосфатите, намиращи се в храната и формират неразтворими фосфатни соли, които не могат да бъдат абсорбирани. Това може да доведе до развитие на остеомалация, в резултат на фосфатното изчерпване при злоупотреба с антиацидини средства.

Тетрациклини

Тетрациклините активно образуват хелатни комплекси с двувалентни и тривалентни метални йони като натриеви, калциеви, магнезиеви и железни. Това е причината за наблюдаваната им по-висока концентрация при ентерално хранене и диети, базирани на приема на млечни продукти, от колкото при обикновените диети.

Хелатираните молекули на лекарството се променят по размер и разтворимост, което обяснява защо се наблюдава понижаване на абсорбцията им в стомашно-чревния тракт. Абсорбцията на тетрациклините може да се редуцира с до 80% при ко-приемането им с определена храна. От друга страна, обаче, сред представителите на тетрациклините, единствено абсорбцията на доксициклина не се повлиява от едновременното му приемане с храна и млечни продукти.
Макролиди

Усвояването на ципрофлоксацин от организма може да намалее с до 50%, ако се прилага заедно с храна. Счита се, че причината за това е свързването на молекулите на антибиотика с двувалентни йони. Подобно взаимодействие протича и при приемането на левофлоксацин и офлоксацин, но в по-незначителна степен. Ципрофлоксацинът образува хелатни комплекси с йони в чешмяната и минералната вода, но до този момент, не съществуват публикувани научно проучвания, посветено на значението на това взаимодействие.

Свързване с протеини

Данни за понижена абсорбция на фенитонин и варфарин имат за цел да насочат вниманието към потенциалната възможност медикаментите да се свържат с хранителни белтъци в стомашно-чревния тракт, последователно довеждащо до намаляване на тяхната абсорбция от организма. За момента няма регистрирани данни, сравняващи взаимодействието между медикаментите и белтъците в храната с това – между лекарствените вещества и аминокиселините, открити в храната.

Пектин и фибри

Абсорбцията на парацетамол се понижава в присъствието на пектин, който е съставна част на ябълки и круши, макар значението на това въздействие все още да е неясно.

Абсорбцията на дигоксин също се повлиява в отрицателен аспект в случай, че се приема по същото време, при което и храни, богати на фибри. Значението на това е нищожно за пациенти, поддържащи здравословна и балансирана диета. Тъй като, обаче, дигоксинът има тесен терапевтичен индекс, неговата концентрация в кръвта следва да бъде внимателно проследявана, ако пациентът значително промени приема на фибри – например от нормална диета с висок прием на фибри към нискофибрено ентерално хранене.

Ефект на индиректна абсорбция

Много от лекарствата се абсорбират чрез пасивна дифузия, от лумена на червата към висцералното кръвообръщение, през стомашно-чревната мукоза. Степента на дифузия зависи от контактното време между мукозата и медикамента, както и от липофилността на втория.

Забавено изпразване на стомаха

Горещите и богати на мазнини храни забавят изпразването на стомаха в много по-голяма степен, от колкото храните, богати на белтъци и въглехидрати. Това има два конкретни ефекта :

• Увеличава се времето, което лекарството прекарва в стомаха, което може да увеличи неговото разтваряне и дисоцииране, а вероятно и да влоши качествата на чувствителните към киселини медикаменти;
• Забавя във времето момента на пикова концентрация в кръвта на лекарственото вещество, абсорбирано в тънкото черво.
Повишена чернодробна бионаличност

Наличието на храна в тънкото черво значително увеличава висцералният кръвен поток. Това може да увеличи абсорбцията на даден медикамент или да повиши бионаличността, тъй като по този начин се понижава кръвният поток през портната система на черния дроб. Това е и именно механизмът, на който се дължи повишената концентрация на пропранолол и метопролол, приети едновременно с храната, сравнено със случая, при който се приемат в период на гладуване.

Други стомашно-чревни ефекти

Жлъчните соли, които се отделят в отговор на процеса на разграждане на мазнините, се оказват причина за повишената абсорбция на високо липидо разтворими лекарства като гризеофулвин. Медикаментите могат да подтиснат абсорбционните свойства на стомашно-чревния тракт. В този ред на мисли, колхицинът е свързан с причиняването на малабсорбтивна диария, а продължителното лечение с метформин предизвиква недоимък на витамин B12 в човешкия организъм.

Някои лекарствени средства – метилдопа и леводопа – са способни да преминават през стомашно-чревната лигавица чрез системи за активен транспорт, които обикновено служат за транспортирането на хранителни вещества. В резултат на това абсорбцията на тези лекарства се понижава от богата на белтъчини диета.

Метаболитни взаимодействия

Различни храни могат да засегнат метаболизма на лекарствата. Въпреки, че се смята за преекспонирам, най-познато подобно взаимодействие е със сок от грейпфрут. Взаимодействия със сок от нар също се описват.

Сок от грейпфрут

Цитохром P450 е фамилия от лекарство-метаболизиращи ензими, открити предимно в тънките черва и черния дроб. Сокът от грейпгрут съдържа фуранокумарини и други субстанции, които инхибират CYP3A, като по този начин забавят метаболизма на някои орално приети лекарства. Чревните лекарствени преносители, като p-гликопротеин, също могат да бъдат инхибирани.

Сок от Нар

Ефектът на сокът от нар върху метаболизма на лекарствата е обект на проучвания. Той може да инхибира CYP2C9, ензим също инхибиран от флуконазол. За това е възможно, лекарства, чиито метаболизъм е повлиян от флуконазол, да се повлияе и от сок от нар.

http://pharmmedia.bg/%d1%85%d1%80%d0%b0%d0%bd%d0%b5%d0%bd%d0%b5-%d0%b2%d0%b7%d0%b0%d0%b8%d0%bc%d0%be%d0%b4%d0%b5%d0%b9%d1%81%d1%82%d0%b2%d0%b8%d1%8f-%d1%85%d1%80%d0%b0%d0%bd%d0%b0-%d0%bb%d0%b5%d0%ba%d0%b0%d1%80%d1%81/