Най-добрите и най-лошите места за живеене в света

[Frujin Assen]

Тъй, сега ще има "доказателства" тип "Една жена на пазара каза". Значи, вие може и да не вярвате на това което ще напиша, но за мен този аргумент е много тежък, защото познавам човека лично и му вярвам. Значи, знам един човек (Наско), който е имал бизнес в България, а после като видял, че е сложно заминал в Англия, където също развива бизнес. Това го обяснявам, за да не мислите, че няма компетенция. Според неговите думи всеки който може по всякакъв начин който може (начини различни от българските), и бедни и богати и работодатели и средна класа и работници гледат да прецакат държавата. Огромната корупция в държавните учреждения според него е обществена тайна в Англия. Думите му бяха "В България не сме измислили нито топлата вода, нито корупцията". Много силен бил аргумента "Защо аз ще работя и с моите данъци ще хранят безделниците, които не искат да работят". Думите му бяха "Борбата за всеки пенс е огромна и когато човек може, той задължително няма да си плати данъците и ще укрие доходи". Той например притежава няколко къщи и ги отдава под наем чрез агенция за което плаща данъци. Обаче, лични приятели на неговия бизнес партньор го помолили да им даде къща под наем. Естествено плащането е на ръка и никакви данъци не се плащат на държавата. Нещо повече, практика било за намиране на наематели да се използва свободен дилър, на който се плаща процент от наема. Естествено нито дилъра, нито наемателите, нито те плащат каквото и да е на държавата. По думите на Наско трябва да си Марко Тотев, за да те хванат данъчните. Но дори и да те хванат, следват заплашителни писма в строг тон и накрая се договаряте и плащаш данък, като глобите са нещо изключително рядко.

Другото нещо което ми разказа е за държавните учреждения. Понеже те плащат не със свои, а с държавни пари по принцип им продават услугите по скъпо отколкото на частни клиенти и са за предпочитане. Проблемът е, че за да сключиш договор с държавно учреждение трябва да имаш познати хора и да бутнеш пари. Неговият партньор като англичанин познавал повечко хора и с неговите връзки и малко пари под масата сключили чудесен договор за доста пари с държавно учреждение. Това по думите на неговия партньор било практика.

Според неговите думи такава шуробаджанащина като в България няма. Твой познат или роднина може да каже за теб добра дума или да намекне нещо, но това назначаване на роднини и приятели го няма.

[nik1]

Преди 15 минути, Frujin Assen said:

"Защо аз ще работя и с моите данъци ще хранят безделниците, които не искат да работят"

Прав е, защото системата направи много британци безделници.Има трето поколение безработни, чакащи на държавата. Маргито ги изкара от мините и заводите, които закри, но им даде щедри помощи, с които се отучиха от труд-(питайте  Невски,  той e в системата и се занимава с  безработни  и инвалиди на помощи в UK, та я наясно с цялата история)

 Фружине това е нещо съвсем различно от българския класически случаи на нежелание за плащане -тук не ебаваш обществото изобщо и никого, и затова "цакаш" всички;  В UK системата се развали, развалена е и затова я цакат.

(Сам си отговори на въпроса, или попитай същият човек дали преди 20 -30-40  години британците са си плащали данъците и колко от тях са цакали държавата, колко е било разпространено beating the system-a)

 

 

 

 

[Joro-01]

И на Невски не му бе приятно, че плаща еди какви си данъци...

Мисля че е (бил) външен контрактор, на някоя агенция, не държавен служител

[nik1]

Именно. 
Невски беше десен и от средната класа и като такъв не му беше приятно парите му да отиват в развалена система и да храни безделници (white trash, както се наричат в UK) 

Същото се отнася за мен, без да съм средна класа, не искам парите ми да отиват в развалена система. Жоро написа същото по смисъл за него самия. Това обаче съвсем не значи че не милея или не съм загрижен за общественото благо , напротив!

Случаят с "Андрешко е друг". "Андрешко Българина" не го интересува нищо, той смята че не дължи някакъв дан за общественото благо, защото парите не му достигат, а всъщност на него му е през оная работа за общественото благо. Той няма разбиране за такова, не е загрижен за него, освен когато самият стане много зле и трябва да чака на държавата..Същото е и с отношението му към реда и закона.. Той вика "ред и закон", само когато този ред и закон го устройва лично, но когато не се налага той да го спазва.

Цитирай

Според неговите думи такава шуробаджанащина като в България няма. Твой познат или роднина може да каже за теб добра дума или да намекне нещо, но това назначаване на роднини и приятели го няма.

Това е важното..

 В UK подкупът е просто сделка , у корупцията е част от културата ни, от системата ни (и тя е пропита отдолу-догоре с корупция). В UK  системата е "развалена" от лошо управление (лоши практики, лош контрол), у нас системата е развалена от "чипа" ни..

Редактирано Септември 10, 2016 от nik1

[nik1]

Преди 2 часа, Frujin Assen said:

Според неговите думи такава шуробаджанащина като в България няма. Твой познат или роднина може да каже за теб добра дума или да намекне нещо, но това назначаване на роднини и приятели го няма.

Това е важното..

 В UK подкупът е просто сделка , у нас корупцията е част от културата ни, от системата и бита ни, които са пропити с корупция и връзкарство.

Всеки в България мисля че е давал на ръка, или са му искали  когато е отивал или лежал или негов роднина, в общинска болница (Аз  лично съм давал, Друг път нямах и ми "посочиха вратата" дискретно със свиване на рамене, но аз вдигнах шум на излизане от отделението и ме върнаха обратно) . Всеки мисля е давал подкуп на катаждииите (така съм чувал).. Във всеки университет се дават пари и подаръци от студенти и бащите им, и това се прави с мълчаливото съгласие на невземащите предподаватели и служители   (Имам познати и приятели във всички пловдивски университети, Една моя прителка и съсед, която беше  испектор в учебен отдел, избяга в чубжина, защото стана обществено достояние взимането на пари и подаръци  в университета и, а групата преподаватели с която тя беше комбина, натопи  нея. Аз също знаех, по скоро почти бях сигурен, какво прави (досещах се откъде може да са големите суми в нея и подаръците), ама нали е другарче и съседче,  и черпи кафе като приятелче, си затварях очите  (е поне съм честен и не си търся извинения, но това е положението)

 В UK  системата е "развалена" от лошо управление (лоши практики, лош контрол), у нас системата е развалена от "чипа" ни..

Това няма строго научен вид, но може да се прочете за информация:

http://kirilvelev.com/part_08.htm#skok_8.3.3.3

 

 

Редактирано Септември 10, 2016 от nik1

[nik1]

 

Написаното няма строго научен вид, но може да внесе повече яснота върху това за което пиша по-горе:

http://kirilvelev.com/part_08.htm#skok_8.3.3.3

 

 

Цитирай

 

Корупцията като елемент на ценностната система

Явлението, което във времето на режима се наричаше връзкарство в годините на трансформацията смени името си. Нарича се корупция и се превърна в тема на официалното говорене. Умело ориентиращите се местни активисти усвоиха огромни средства, отпуснати от Запада премятайки из устата си тази дъвка. Няма да бъде пресилено да се каже, че се корумпира самата борба с корупцията.

Корумпирани са най-висшите нива на управление в страната. Това обезмисля борбата с явлението на по-ниските нива. Блестящ в това отношение е примерът от 2001 г. с полицайте от Елин Пелин, които отказаха рушвет от по 15 хил. DM на човек и арестуват наркотрафиканти. Само няколко дни след това трафикантите са пуснати под гаранция срещу смешни суми. Няма съмнение, че рушветът е взет на по-високо ниво и доблестната постъпка на обикновените полицаи се обезсмисля.

Корупцията се превърна в тотална обществена, политическа и държавна практика. Дори членството ни в ЕС не промени нищо. Тревожно е възприемането на корупцията от обществото и вплитането и като елемент на ценностната система. Ако критичните доклади на ЕС констатират отсъствие на политическа воля за борба срещу корупцията, ние трябва да признаем, че липсва и обществена воля.

Румен Даскалов [8.49] отбелязва:

“Големите и абсолютно безнаказани злоупотреби и корупция у нас подреждат хората в две фундаментални категории - мошеници и балъци (които се оставят да бъдат мамени). Понеже досега осъдени за корупция няма.

"Джентълменското" споразумение на политиците е да не си търсят сметка един на друг, като напуснат властта, за да могат да правят каквото си искат, докато са на власт. Най-вбесяващото дори не е самата корупция, а че поради нейното широко разпространение и безнаказаност човек се чувства изтласкан в категорията на балъците.”

През май 2001 г. се публикуват [8.50] резултатите от изследване на общественото мнение за корупцията, изпълнено от Института за политически и правни изследвания. Според изследването 60% от анкетираните приемат подкупа като нещо естествено. Такъв висок процент поставя под въпрос легитимността на официализирания обществен договор и по този начин проблематизира подкупа като корупционна практика. Той се е превърнал в норма. Очевидно е, че обществото е проникнато от съзнанието, че официалните заплащания за различни видове дейности са недостатъчни. Официализираният от управляващите обществен договор не се приема за справедлив и широки обществени слоеве се съгласяват да живеят и реализират своите действия и взаимни обмени по друг, паралелен обществен договор, който политическата система е неспособна да осмисли, приеме и реализира.

Най-ярко изразена е тази тенденция, когато се говори за корупция в здравеопазването и образованието. В значителна степен е застъпена и при корупционните практики при осъществяване на контролни функции от страна на държавни и общински органи.

В случаите на здравеопазването и образованието, обществото просто заявява, че заплащането на работещите в тези сфери е неадекватно съгласно официалния обществен договор и практиката се налага по друг, паралелен обществен договор.

Корупционните практики при преодоляване на санкции при констатирани нарушения от страна на контролните органи, или при преодоляване на лицензионните и разрешителните бариери е друг тип паралелен договор. Този тип договор се реализира в тесни обществени групи, например собственици на магазини, търговци – вносители и износители и т.н. Съгласието е тайно в ограничен кръг, за сметка и във вреда на обществото. Обществото обаче приема тези групи с техните вредни практики.

Участието в корупционните процеси е масово и на практика, няма протест срещу това явление. Шумът, който се вдига е за това кой да се докопае до по-голям келепир от ставащото. Това, което изглежда като негодувание срещу корупцията е ропот срещу ограничаване на възможностите за участие в тези процеси. Това е състояние отвъд корупцията – нищо не може да се случи без корупционни практики. Състояние, при което няма обществен договор и обществените процеси протичат на базата на множество динамично променящи се локални сделки.

В тази посока са констатациите на Стоян Костадинов [8.51]:

“За съжаление се наложи разбирането, че да се подчиниш на корупцията е само един приятен начин да се убедиш, че имаш някаква стойност.”

и политологът Мирослав Попов [8.52]:

“… наред с клиентелизма на върхушката има и масов, битов, народен, клиентелизъм. Това е клиентелизмът, който иска от политиката битови резултати, но без да се произнася за пътя към тяхното постигане.”

Непрекъснато търсене на възможности за “малки кражби” се е превърнало в норма на ценностната система.

Този процес се развива и задълбочава в два аспекта. Първият аспект е свързан с факта, че т.нар. “малки кражби” са се превърнали в битово ежедневие. Присвояването на чуждото, незачитането на правата на собственост се възприема също толкова нормално, колкото изхвърлянето на боклук през прозореца и плюенето по улиците. Разрушителният нихилизъм се е превърнал в елемент на възпитанието и без съмнение е елемент от състоянието на българския дух.

Вторият аспект е свързан с разширяващата се агресивност. Никой не иска да се ограничи в периметъра на своите “малки кражби”. Несанкционираното престъпление никога не се локализира. Стремежът, идеалът е докопването до административен, властови пост, който да разшири възможностите за присвояване. Всичко се подчинява на този стремеж, на този идеал. Вече и образованието е повече възможност за разширяване на хоризонтите на присвояване, отколкото стремеж към знания или интелектуална реализация. То е превърнато в търговия, в инвестиция с ясно калкулирана възвращаемост.

Лицемерието е обхванало обществото във всички негови брънки. Социологическите проучвания показват висок процент на нетърпимост към корупцията, но на практика всички участват в това явление. Който не участва, не се вписва в обстановката, за него е разработена специалната “теория” за случайните хора. Неучаствалите, необлажилите се, са обявени за неудачници. Обществото им се присмива. Достигнато е състояние при което дори не се вярва във възможността да съществуват честни и порядъчни хора. Цветозар Томов [8.53] е убеден в това:

“Това с честните и порядъчни хора ще остане неосъществен мит и корупцията - тази сладка язва на властта, ще я има докато общественото негодувание не се насочи към тези, които подкупват.”

Писателят Христо Бойчев [8.54] формулира отсъствието на промяна в нагласите към порочните практики по следния начин:

“Намираме се в същата ситуация като преди да падне комунизмът. Тогава всички виждаха, че плановата икономика е ялова, но я бранеха. Сега всички виждат корупцията, но пак я бранят, защото им е удобна.”

Никой не търси честни и порядъчни хора. Водени от своите инстинкти електоралните маси избират съзнателно този, който според техните преценки ще им даде най-много възможности за нерегламентирано облагодетелстване и присвояване. В годините на трансформацията политическият избор винаги е бил на страната на този, който предлага по-широки възможности за участие в далаверата.

Страната обаче последователно и методично обеднява и надеждата, че следващия избор по горния критерии ще бъде по-удачен също така последователно и методично се превръща в мит. Това е същността на трагедията на едно деградиращо общество. Общество, за което Светослав Ставрев [8.55] отбелязва:

“Ние сме една морално разпусната общност от хора, която не се и опитва да разбере колко е важно за всички ни да оценим почтеността, независимо, че това може да ни коства нещо. За нас чест и достойнство са житейски екстри, които могат да си позволят само богатите. За нас добър живот означава материално осигурен живот и всичко, което ни води към него, е оправдано. За нас корупцията не е зло, с което си струва да се борим, а среда, в която ако сме умни (разбирай хитри!), ще си намерим изгодното място. Затова роптаем срещу нея само когато тя пряко ни засегне или пък когато да отместим някои от мястото, което сме си харесали.

Затова май никога няма да се преборим с корупцията. Защото ако ми е позволено една гадна перифраза – ние сме в корупцията и тя е в нас.”

Във все по-обедняващата държава обикновения човек, все повече губи възможност за участие в корупционно преразпределяне. Със задълбочаване на обедняването се задълбочава и усещането към корупцията като към репресия. Никой обаче не се оплаква от тази репресии, защото таи надеждата, че и на него ще му се отвори възможност за участие.

Големият въпрос е: има ли граница този процес? Има ли критична точка, след която на всички става ясно, че вече не е изгодно само да се преразпределя, че трябва да се създадат условия за градивен труд, за създаване на продукт?

 

 

Редактирано Септември 10, 2016 от nik1