Инвестираните средства от ЕС повишават с 10,1% БВП на страната

[nik1]

НЕТНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА ПОЛИТИКИТЕ, ФИНАНСИРАНИ ОТ ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ

http://www.eufunds.bg/images/eu_funds/EU%20Effects.pdf

Реалният БВП в края на първия програмен период в 2015 г. е с 10,1% по-висок отколкото в сценарий, в който България не разполагала с възможност да инвестира средства по линия на седемте оперативни програми, Програмата за развитие на селските райони и Програма „Рибарство".

Данните от макроикономическия модел за оценка на въздействието на инвестициите , реализирани със средства от ЕС SIBILA* показват, че средствата от ЕС имат ключово значение за възстановяването на българската икономика от настъпилата през 2009-2010 г. финансова и икономическа криза. Положително въздействие се наблюдава и по отношение на конкурентоспособността на българската икономика, която се изразява и в нарастване на експортния потенциал на предприятията. В края на 2015 г. износът на България е по-висок с 1,6% спрямо сценарий, в който страната няма възможност да инвестира средства от европейските фондове. Един от най-важните ефекти от разходването на средствата по линия на Кохезионната политика в страната със силно положително дългосрочно въздействие върху българската икономика е кумулативното нарастване на обема на частните инвестиции с 32,8% към края на 2015 г. спрямо сценария, в който европейските фондове отсъстват.

Налице е положително нетно въздействие върху бизнес индикаторите на предприятията. На национално ниво то се свежда до 35% по-високи нива на инвестициите във фирмите, 24% увеличение в разходите за възнаграждения, 20% нарастване в произведената продукция на предприятията, 11% нарастване на приходите от дейността.

Промяната е много по-голяма за бизнеса в селските райони, а нетните ефекти върху предприятията в селските райони са следните:

- 47% повече предприятия в общините с по-интензивно участие в европрограмите;

- 73% повече реализирани инвестиции в ДМА;

- 68% по-високи нива на разходите за възнаграждения;

- 31% по-големи нетни приходи от продажба.

 

 

 

 

SIBILA (Simulation (model) of Bulgaria's Investment in Long-term Advance - Симулационен модел на българските инвестиции в дългосрочен растеж) е българският иконометричен модел за оценка на ефекта от инвестициите със средства от ЕС. Той отчита икономическото развитие на страната, като съпоставя сценарии, предполагащи използване на средствата от ЕС, и хипотезата за тяхното отсъствие. Моделът проследява ефекта от европейските инвестиции върху основни фактори на конкурентоспособността на икономиката: човешки капитал, иновации, научноизследователска дейност, информационни и комуникационни технологии, инфраструктура, производствени мощности и т. н. В резултат от прилагането му могат да бъдат оценени нетните стойности на ефектите, касаещи ключови за българската икономическа политика показатели като БВП, заетост и безработица, инвестиции и др. Моделът SIBILA се използва като помощно средство при вземане на решения относно приоритетни сфери за инвестиции, както и при оценката на ефектите върху икономиката от прилагането на Националната програма за развитие „България 2020".

Както първоначалната, така и актуализираната версия на модела са изградени върху оригинален подход и са изцяло съобразени със спецификата на българската икономика. SIBILA 2.0 позволява оценка на ефектите на ниво отделен проект, процедура, програма или техни комбинации за първия и втория програмен период, както и оценка на въздействието на политиките съгласно тематичните цели на Споразумението за партньорство през втория програмен период.

[nik1]

Искам да направя една важна забележка/уточнение: получените суми (средства) по еврофондовете са в границите на 4-4,5 процента от съответните за годините БНП-и, но тези пари създават средно за периода 10 процентно нарастване на БНП -т.е имаме мултиплициращ ефект. По-просто обяснен, ефектът е следният Ако инвестираме 100 лева в началото на годината в българската икономика, те ще се завъртят повече от един път в оборота (и/или ще донесат приходи и печалби), и това ще доведе до нарастване на БНП с повече от вложените първоначално 100 лева

----------------------------------------

И нещо друго важно:

Данните по-горе означават, че българската икономика е в лошо състояние, и вместо малък растеж от 2 до 2,5 процента, би регистрирала спад*, ако тези фондове не бяха налични . Също така, ако тези фондове не бяха начлини нивата на безработица в страната биха се увеличили с шест-седем пункта, нивата на заплащане биха спаднали средно с 9- 10 процента (това показва моделът).

*фондовете и сумите в действителност се увеличават ежегодно; За текущия проргамен период те са по-големи от предишния. Това увеличение довежда до нарастване на БНП  спрямо предишни години/

 

[Frujin Assen]

Изчислено ли е, ако първите 4 реактора на Козлодуй работеха и произвеждаха евтин ток за износ? Изчислени ли са другите пропуснати ползи от влизането ни в ЕС как биха повлияли на икономиката? Някъде четох, че около 85% до 95% от земеделската продукция потребявана на българския пазар е чуждестранна. Изчислено ли е какъв би бил резултата, ако произвеждахме повече продукция, ако не за износ, то поне за себе си.

Доколкото съм слушал най голямото перо, всъщност решаващото за държавния бюджет е ДДС. Другото най важно перо са акцизите на гориво, цигари и алкохол. Фондовете от ЕС имат само спомагателно значение, и то дотолкова, доколкото у нас практически не се произвежда нищо, отделно доколкото съм чел едрия бизнес у нас е поставен в силно привилигировано положение в сравнение с другите европейски страни и плаща минимални данъци.

[К.ГЕРБОВ]

Не е ясно, какво точно ни показва това изследване. Европрограмите се осъществяват с получените от еврофондовете пари. Но за поддържането на тези фондове, плащаме не малка вноска. Освен това за всеки европроект от държавния бюджет се плаща не малък процент, мисля че беше 25% от стойността на проекта.

 

 Даваме пари, получаваме пари, някой ги взема, реализира някакъв проект, за който и държавата е длъжна да даде някакви пари и сега се отчита някакво повишение на БВП. Ако парите, които даваме на ЕС и които се плащат от държавния бюджет за европроектите, бяха отделени в специален фонд, с него също щеше да се вдигне БВП. Даже може би щеше да бъде и по-голям, ако парите се даваха за по-полезни неща от магистрали, фонтани, детски площадки, тротоари…

 

Полезното от съучастието на ЕС е може би, че вероятно се осъществява по-строг контрол над средствата. Ако „европроектите” бяха директно плащани от държавния бюджет, щеше да се краде повече.

 

Подобно е мнението и на ЕСКА Консултинг:

 

„Според заместник министър-председателя по европейските фондове и икономическата политика Томислав Дончев нетният ефект от прилагането на европейските фондове върху българската икономика е положителен. Според него реалният брутен вътрешен продукт на страната за 2015 г. е с 10.1% по-висок отколкото би бил, ако евросредствата липсваха като инвестиционен инструмент в икономиката. Интересно би било този резултат да бъде анализиран от независими експерти по различни макроикономически модели, за да се удостовери адекватността му. Без да сме задълбавали по темата просто искаме да напомним, че ежегодно страната ни прави директна вноска към бюджета на ЕС. Отделно при формиране на стойността на евросредствата имаме самоучастие, а и дължим суми от събраното ДДС и митата. Дали, ако тези средства се съпоставят адекватно с получените, резултатът ще бъде същия?” https://www.facebook.com/permalink.php?story_fbid=647817445360991&id=644009282408474

[nik1]

Общата сума на внесените средства (Мита, Такси, Ресурси на база ДДС и Ресурси на база БНД, Корекция на Обединеното кралство, и Други) за  2014 година е малко над 400 милиона евро ( почти същите са сумите за 2012 и 2013) , а получените средства са 2,25 милиарда евро.

/това беше малко или много реплика на мнението на ЕСКА консултинг..Демек - освен че сме нетен получател, ние сме 5-6 кратен такъв/

 

Какво е важното и какво точно може да се извлече като акцент от това изследване?

Според мен важното е не толкова дали говорим за и визираме10, 1 или пък 9,1, или 8,1 процента, а важното за мен е  че ефективността и влиянието върху нарастването на БНП на тези средства/инвестиции/дейности изглежда е по-висока от тази на собствените (неевропейски) публични средства/инвестиции.

http://www.bgonair.bg/denqt-on-air/2015-10-19/g-ganev-izklyuchitelno-niska-e-efektivnostta-na-publichnite-razhodi-u-nas

При тези  (условно "ЕС") инвестиции и вложени средства се постига общ коефициент /коефициенти (ефективност и влияние върху нарастване на БНП), които е по-голям от единица, а при собствените (неевропейски) публични инвестиции/разходи, коефицентът е по-малък от единица.

Защо е така? Според мен защото:

1. Средствата са целеви;

2. Защото контролът върху изразходването им е изключително стриктен (цялостният контрол - от проект до реализация е стриктен)

т.е те не могат да се крадат, разхищават и разпиляват.

/разбира се, тук не коментирам дали средствата се използват действително целесъобразно, например - строежите на какво ли не , не само може да не са необходими (като строежи на стадиони или тяхната реновация в села/селища с 300-400 жители, половината от които са в третата възраст), но и да носят разходи и бреме по подръжката им/

 

Редактирано Декември 16, 2015 от nik1

[nik1]

ПС

Като говорим за публичните (държавните) разходи , мултипликаторите и коефициентите, то ето една показателна публикация в тази връзка:

http://ekipbg.com/rabotiat-li-fiskalnite-multiplikatori/

Какво се случва в България?

Към момента са изготвени само две изчисления на размера на фискалните мултипликатори в страната или поне това са официално публикуваните от БНБ и МВФ[5]. От МВФ посочват, че приходният фискален мултипликатор (намаление на данъци) в България е 0,32 през първата година за периода 2003-2011, а разходният мултипликатор (държавни разходи) е 0,31 за същия период.

Експертите от БНБ получават сходни резултати. Увеличение на държавните разходи с 1% води до увеличение в БВП не по-голямо от 0,4% през първия период (т.е. разходният мултипликатор е 0,4). При приходният мултипликатор резултатите са противоречиви, но варират между 0,0 и 0,3.

Редактирано Декември 16, 2015 от nik1

[Frujin Assen]

Ники, отпуснати 2,25 милиарда, или усвоени, защото знам, че усвояването не е 100% и част от парите се връщат. Имам следния въпрос. Ясно е, че получаваме някакви суми от ЕС, демек получаваме повече отколкото плащаме. Както ти сам каза, тези пари не отиват за развитие на производствени мощности, които да откриват работни места и да генерират още средства. Това е лошо. Хубавото е, че тези проекти би следвало да разтоварват частично държавни бюджет. Въпроса е, дали с тия пари които се спестява се открива нещо или и те изтичат в пясъка.

[nik1]

Усвояемостта на условно ЕС-средствата е около 94-95 процента; Може да се каже че почти всички средства се усвояват.

"Както ти сам каза, тези пари не отиват за развитие на производствени мощности, които да откриват работни места и да генерират още средства." 

Прочети по-задълбочено какво съм написал във второто и следващите си съобщения /освен това, в доклада от заглавното съобщение пише доста подробно за това какво е нетното влияние на този тип политика/финасиране върху инвестициите в България/ 

С тези средства се откриват работни места, и с тях се постига фискално мултиплициране с коефициент над единица, демек те генерират допълнителни средства, по-големи от самите тях, за разлика от средствата от публичното финансиране (за които се отнася цитатът от последното ми съобщение от вчера) , при което публично финансиране се постига фискално мултиплициране с коефициент по-малък от единица.

 

Редактирано Декември 17, 2015 от nik1

[sirius]

Другото име на цялата тази работа е суверенитет. Ник го е написал - средствата са целеви и ЕС ги одобрява и контролира. Т.е. държавата не може сама да решава къде и защо да инвестира.

Когато нещо, резултат, се отнася за държава, най-сигурните показатели са основните макро показатели - демографски, потребителска кошница, задължения и пр.