Акрополит за Иван Асен ІІ

[Frujin Assen]

Щета сега значи Акрополит и какво виждам...

http://istorianasveta.eu/pages/posts/georgi-akropolit.-istorija-3-1151.php

Поради това (брака на цар Иван Асен ІІ с Ирина )и Теодор Ангел бе освободен от тъмница и със съгласието на зет си Асен пожела да стане господар на Солун и на цялата земя, която владееше по-рано.

Пропускам как е взел властта.

И като не очакваше нищо лошо откъм българите, от една страна, поради сключените договори, от друга — понеже българската държава се управляваше от дете, императорът се вдигна от Изток и като премина Хелеспонт, водейки със себе си ромейските и скитските войски, отправи се срещу Йоан,¹³ който минаваше за император в Солун. След като премина покрай тракийските и македонските градове и отмина Христопол¹⁴ и Стримон¹⁵, той се доближи до крепостта Рендина, пазена от хора на Йоан. Преди още да видят войските на император Йоан, те изоставиха крепостта и тичайки, влязоха в Солун. Хората на императора, като намериха крепостта без войници, завладяха я и поставиха вътре гарнизон. А императорът събра цялата си войска и се разположи на лагер близо, на около осем стадия от Солун. Името на мястото е Градина на Проват. Той нямаше възможност да нареди против толкова големия град стенобойни машини и съоръжения и да го покори с война, но вършеше с войските си — и най-вече със скитските — набези и опустошаваше всичко наоколо. Наистина те плячкосваха всичко. Той водеше със себе си и триери, които командваше Мануил Кондофре.

Последващите събития са без значение за мен.

И тъй император Йоан, както казахме, предприе пътуване на отвъдния материк, на Запад, за да инспектира тамошните земи и намиращите се в тях крепости.¹⁸ Защото той владееше всичко до така наречената крепост Зихна, близо до Сяр. Тогава над българите царуваше 12-годишният Асенов син Калиман. След като императорът дойде в земите на Кисос и като прекара там един ден, на сутринта продължи пътуването и пристигна до река Еврос, наричана на местното наречие Марица, на мястото, където тя тече близо до така наречения Вироски манастир¹⁹. Когато императорът бе по средата на реката — тя можеше да се премине на кон, понеже беше краят на лятото, третият или четвъртият ден от края на септември,²⁰ — пристигна писмено съобщение, изпратено от управителя на Ахридос, че умрял владетелят на българите Калиман.²¹ 

Като научи това, императорът продължи напред и отминавайки Христопол, бързо пристигна във Филипопол. И там той се посъветва със своите първи хора дали трябва да нападне българските земи и да си подчини нещо от владенията на българите и дали е лесно да превземем крепостта Сяр.

Отново пропускам за предателството на Драгота.

За кратко време той беше станал господар на много градове и на много земи, без да стане някаква война, без да падне някой в сражение, без да се пролее кръв и без да играе меч по човешко тяло. Но тихо и спокойно без пот завладя всичко това, като че ли му се падаше някакво наследство от баща му. Защото му станаха данъкоплатци Станимака и Цепена²⁶ и каквито градчета и села лежаха край планината Родопи. И граница между него и българите стана река Еврос. От земите на север на императора се подчиниха Стубион²⁷ и Хотово²⁸, силни укрепления, и областта на Велбъжд, и Скопие, и Велес, чак до Прилеп и пелагонийските селища Невстапол²⁹ и Просек³⁰— всичко стана подвластно на императора.

 

Написаното по горе противоречи на всичко което съм учил в училище и чел в популярната литература. Става ясно, че Пловдив, Одрин, цялото беломорие и голяма част от македония са предадени на Теодор Комнин през 1237 и практически са съвсем друга държава.

А карта като тази и други подобни нямат нищо общо с реалността. Пита се, защо тогава обществеността продължава да бъде заблуждавана.

[boilad]

Преди 35 минъти, Frujin Assen said:

Щета сега значи Акрополит и какво виждам...

http://istorianasveta.eu/pages/posts/georgi-akropolit.-istorija-3-1151.php

Поради това (брака на цар Иван Асен ІІ с Ирина )и Теодор Ангел бе освободен от тъмница и със съгласието на зет си Асен пожела да стане господар на Солун и на цялата земя, която владееше по-рано.

Пропускам как е взел властта.

И като не очакваше нищо лошо откъм българите, от една страна, поради сключените договори, от друга — понеже българската държава се управляваше от дете, императорът се вдигна от Изток и като премина Хелеспонт, водейки със себе си ромейските и скитските войски, отправи се срещу Йоан,¹³ който минаваше за император в Солун. След като премина покрай тракийските и македонските градове и отмина Христопол¹⁴ и Стримон¹⁵, той се доближи до крепостта Рендина, пазена от хора на Йоан. Преди още да видят войските на император Йоан, те изоставиха крепостта и тичайки, влязоха в Солун. Хората на императора, като намериха крепостта без войници, завладяха я и поставиха вътре гарнизон. А императорът събра цялата си войска и се разположи на лагер близо, на около осем стадия от Солун. Името на мястото е Градина на Проват. Той нямаше възможност да нареди против толкова големия град стенобойни машини и съоръжения и да го покори с война, но вършеше с войските си — и най-вече със скитските — набези и опустошаваше всичко наоколо. Наистина те плячкосваха всичко. Той водеше със себе си и триери, които командваше Мануил Кондофре.

Последващите събития са без значение за мен.

И тъй император Йоан, както казахме, предприе пътуване на отвъдния материк, на Запад, за да инспектира тамошните земи и намиращите се в тях крепости.¹⁸ Защото той владееше всичко до така наречената крепост Зихна, близо до Сяр. Тогава над българите царуваше 12-годишният Асенов син Калиман. След като императорът дойде в земите на Кисос и като прекара там един ден, на сутринта продължи пътуването и пристигна до река Еврос, наричана на местното наречие Марица, на мястото, където тя тече близо до така наречения Вироски манастир¹⁹. Когато императорът бе по средата на реката — тя можеше да се премине на кон, понеже беше краят на лятото, третият или четвъртият ден от края на септември,²⁰ — пристигна писмено съобщение, изпратено от управителя на Ахридос, че умрял владетелят на българите Калиман.²¹ 

Като научи това, императорът продължи напред и отминавайки Христопол, бързо пристигна във Филипопол. И там той се посъветва със своите първи хора дали трябва да нападне българските земи и да си подчини нещо от владенията на българите и дали е лесно да превземем крепостта Сяр.

Отново пропускам за предателството на Драгота.

За кратко време той беше станал господар на много градове и на много земи, без да стане някаква война, без да падне някой в сражение, без да се пролее кръв и без да играе меч по човешко тяло. Но тихо и спокойно без пот завладя всичко това, като че ли му се падаше някакво наследство от баща му. Защото му станаха данъкоплатци Станимака и Цепена²⁶ и каквито градчета и села лежаха край планината Родопи. И граница между него и българите стана река Еврос. От земите на север на императора се подчиниха Стубион²⁷ и Хотово²⁸, силни укрепления, и областта на Велбъжд, и Скопие, и Велес, чак до Прилеп и пелагонийските селища Невстапол²⁹ и Просек³⁰— всичко стана подвластно на императора.

 

Става ясно, че Пловдив, Одрин, цялото беломорие и голяма част от македония са предадени на Теодор Комнин през 1237 и практически са съвсем друга държава.

Нещо си се объркал. Епирските владетели номинално признават властта на Йоан Асен, който по някаква причина решава да отстрани зет си от власт и да подкрепи тъста си. За това става въпрос в първия откъс. Втория откъс засяга войната на Ватаци срещу епирците през 1242 г., действието се развива в Беломорието и южна Македония. Третия и четвъртия откъс засягат събитията около преврата в България срещу Калиман и похода на Ватаци от 1246 г., който не пропуска да се възползва от събитията и овладява всички български земи южно от Марица. Просто трябва да четеш по-внимателно. Освен това в текста никъде не става дума за Одрин

[Frujin Assen]

Става въпрос за друго.

Досега аз си представях ситуацията така: България владее Одрин, беломорието, Драч чак до 1246, когато Йоан ІІІ извършва нападение и превзема огромни територии. Така доколкото съм чел се представят нещата. И друго. Борил е идиот, губи територии, които цар Иван Асен ІІ връща. А каква стана тя? Още през 1237 цар Иван Асен ІІ връща на Теодор Комнин всичко, Одрин, Пловдив, беломорието, Солун, Воден, Охрид (навярно). Фактически връща България в границите в които я заварва при Борил плюс Родопите.

Колкото до Одрин, той очевидно става никейски някъде между 1241 и 1246, като при това българските власти очевидно не реагират. За мен поне става ясно, че в Търново считат Пловдив, Одрин и беломорието по принцип за ромейски и не правят никакви усилия да ги задържат под българска власт.