Конспиративните теории

**Frujin Assen** · Септември 3, 2016

Дедо Либене, ти можеш ли да четеш?

Редица американски конспиролози излизат с поразителна теория, пише Inquisitr.

**ramus** · Септември 5, 2016

ОФ топик - предложение

Ако е налице някой, от който зависи и се усеща отговорен, да сигнализира на авторите на списанието БГ НАУКА, последния брой - от август.

Материалът за "социален инжЕнеринг", има проблем в заглавието си - допусната е груба правописна грешка. Авторът е Цветелина Николова. Добре че в публикацията не видях същата грешка, но така, сред големите букви на самото заглавие, си е гаф. Това не само авторката не го е отбелязала, а предположително е минало през други хора за редакции, монтаж....

http://nauka.bg/2016/91/Socialno-inzenerstvo.pdf

Край на ОФ-топика

**Б. Киров** · Септември 18, 2016

On 8/24/2016 at 21:08, ramus said:

Имаше също и въпрос от теб - за "кои са двете". не го написах дословно по-горе, защото неговата стойност е да бъде показател до каква степен самия субект навлиза в същината на познанието за себе си и света. И да - ще го напиша, но така поднесено наготово, няма дори намека за мистерията на нещо много важно, много лично, много стойностно - за онзи миг на ЕВРИКА, който хората които взимат наготово и само ползва, никога няма да бъдат свидетели... По този начин, ако го напиша, в някакъв смисъл лишавам прочелия го от неговия собствен път към себе си, живота, света... И какво остава в така поднесеното наготово... Поне за мен се губи същинската ценност. Но все пак това е според моята версия на "ценностна система"...

- припомням сентенцията:

На най-високия връх да е качен неговия покорител, колкото и далеч и нашироко да вижда, той винаги няма да вижда едно единствено нещо и по този начин винаги ще бъде "сляп" за една част от вселената и нито покорителя, нито вселената биха се съединили в общата цялост, от която произхождат.

А според мен са "ДВЕ НЕЩА", макар че са свързани едно с друго.

Ето и моята форма до същността на това - става въпрос, че поради множество психични особености, въпросния ПОКОРИТЕЛ не вижда... "себе си". Виждащия, просто гледа - устремен е навън, нашироко, нависоко, надалеч... Но при тази насока на "взора", при тази нагласа, той дори не може да му хрумне, че:

1 - ОЧИТЕ не могат да видят ОНОВА, КОЕТО ГЛЕДА ПРЕЗ ТЯХ. Демек - очите виждат това, което е ПРЕД ТЯХ, но не и онова, което е ЗАД ТЯХ. За пример ще прост и достъпен фрагмент от книга и филм по ДАН БРАУН "кодът на Давинчи" - надявам се че е достатъчно популярен и всички са го гледали - поне от любопитство. Сцената касаеща описанието на " ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ" се споменаваше нещо просто - на учудването на героите на това "нестандартно описание", беше пояснено следното и може да се провери от всеки - УМЪТ ОПРЕДЕЛЯ ВИЖДАНЕТО (интерпретацията), ОЧИТЕ само гледат ( цитирам по смисъл ). Явлението там беше наречено от Браун с точно определен нагласен термин - ПСИХИЧНА СКОТОМА ('слепота') но това е само популярен пример за някои психични явления, които се срещат навсякъде и са твърде определящи за всеки човек и групи.

Накратко - ОЧИТЕ НЕ ВИЖДАТ УМЪТ, който определя , подрежда или пропуска или отхвърля видяното - те само гледат... А аз добавям и ВТОРО - очите никога не могат да забележат вътре в самите себе си Не само "назад", формално "зад себе си" а и "вътре в себе си"... По този начин ЦЯЛОСТНОСТТА на ВСЕЛЕНАТА минаваща през нейния отразител, се нарушава, след като не се взима предвид точно начина по който СУБЕКТА и ВСЕЛЕНАТА взаимно се отразяват. Когато картината на ВСЕЛЕНАТА е лишена от най-важното НЕЙНИЯ СУБЕКТ, през който тя се отразява, цялостността е нарушена... и вместо нея, е налице фрагментарност.

--------

Получи ли се, или пак не става?

Рамус, доколкото разбирам, ти си на мнение, че всеки един човек е носител на пълното познание за Вселената, нещо повече, че той е Вселената, неговият истински ум носи пълната информация за всичко, но... напластените върху този ум обществени предразсъдъци (религия, възпитание и т.н) държат в плен истинското му Аз (ум) и това негово Аз само не вижда себе си. И че всеки един човек може да тръгне към своята истинска човешка същност, стига да поиска. Това го развива като мисъл на повече от 1500 страници и Л.Н.Толстой във „Война и мир” – там има две състояния, в които живее човек – война и мир. Когато човек живее като роб на своето обществено "аз" (което е егото), той винаги е във „война” със себе си и всичко, което е около него; има трима герои в романа, които успяват да достигнат до другото си Аз (истинското, индивидуалното) – Пиер Безухов, княз Андрей и селянинът Платон Каратаев, те живеят в „мир” със себе си; първите двама го правят дълго и трудно (защото са интелектуалци), Каратаев никога не е полагал усилия, той винаги е бил със своето истинско Аз (неговият индивидуален ум). Самият Толстой минава по пътя на Безухов и княз Андрей, без да стигне до край: преди да умре той пише в дневника си странните думи: „моето желание е бог”.

Тъй като обаче всичко това привидно няма нищо общо с темата за теориите на конспирациите, това ще е последният ми постинг тук. Ще се подготвя добре (ще прочета внимателно отново „Война и мир”, след което ще отворя специално тема за този роман в раздел Литература, където ще се опитам да анализирам текста от много аспекти). Може би, ти също би отворил своя тема, където бихме могли да дискутираме.

Редактирано Септември 18, 2016 от Б. Киров

**ramus** · Септември 18, 2016

Преди 11 часа, Б. Киров said:

Рамус, доколкото разбирам, ти си на мнение, че всеки един човек е носител на пълното познание за Вселената, нещо повече, че той е Вселената, неговият истински ум носи пълната информация за всичко, но... напластените върху този ум обществени предразсъдъци (религия, възпитание и т.н) държат в плен истинското му Аз (ум) и това негово Аз само не вижда себе си.

Такива неща никъде не съм писал, не ги изразявам и не ги твърдя. За мен положения като тия не отразяват комплексността с която отразявам преминатото през пътя ми. Картината сред вътрешното пространство е сложна и многомерна. Написаното от мен са само бегли и накъсани фрагменти като някои от тях касаят въпроса за ВЯРАТА и ВЯРВАНЕТО като психични явления, тяхното значение, смисъл появяване, съществуване и динамика.

Не съм компетентен по въпроса за "ВОЙНА и МИР" направил съм два опита да я прочета през годините, не се получиха. При това положение е невъзможно да коментирам, но и от това, което съм прочел, както и от краткото извеждане тук, нищо от това няма аналогия с изразеното от мен, освен по общите думички - война и мир. Имаме значителни разлики в пълнежа на понятията - не казвам че някоя версия на пълнеж е истина, а другата заблуда. Просто са налице разлики. Ние сме различни хора, и разликата е най-естественото нещо на света. Обмена помежду ни (като пример) може да е полезен, може и да не е - това е в прерогатива на всеки един от нас и е пряко подчинен на психичните ни светове и процесите в тях.

Тия думи не означават че правя отказ от контакт, а само че посоката на някаква тема, касаеща литературно произведение, при това роман, за мен е малко странен контекст за онова, което изразявам. Но нищо не пречи ако писаното в темата резонира на нещо от това, с което се занимавам да го изразя.

============
За мен темата е ЗАЩО ХОРАТА ИМ Е ПОТРЕБНО ДА ВЯРВАТ. И освен това пиша и че голяма част от пишещите в темата, настояват че са рационални личности. Но някъде в себе си, те прикриват в личното си пространство положения, които са поставени чисто религиозно.

Атеизма не изключва религиозния тип личност, а само въвежда разделителна линия между вярващи и невярващи по отношение на БОГ. В самата тема има достатъчно примери на някои от пишещите, че дори и при ясни постановки относно механизмите на психичните им процеси, основните им битийни нагласи, от които зависи и се определят религиозната им база, стоят и е налице защитата им. Това е едно от най-простите показатели за явлението - защитаването.

Дали ще се вярва в "чорапеното чудовище" или "дядо коледа", плоската земя, бог или НЛО, е без значение, защото това са само обекти през които се проявява нуждата и потребността на човешките същества в този им етап на съществуване. Темата за вярата и вярването за мен е интересна и на нея съм отдал голяма част от живота си. Но не заради самата тема, а защото това е много задълбочена част от психичния свят на всеки човек и за мен, като изследовател на същото.

Повечето хора не им се задълбава в онова, което те внимателно отбягват. А и форумните комуникации като тази, не предполага да се реализират разкривания, защото личните пространства внимателно се крият и се държи много внимателно всички обмени и информации в тях, да са отдалечени от личното. Това е формална сделка между всички участници. Така, че в която и тема да напиша за тия неща, винаги "няма да е по темата" и ще са налице "защитни реакции", включително и с групов резонанс.

Моят ... да го наречем извод или обобщение по всякакви въпроси, задължително рефлектира и е дълбоко свързан с това, което съм аз. Всяко мое отражение, е моето изразяване кой съм. По всеки въпрос, за да имам мнение, то първо се вниква в самия мен - кога, защо, как. В този смисъл първо съм открил в себе си кое, как и защо вярвам. С това се занимавам - всичко тръгва първо от мен.

Не пиша за себе си, защото много настоявам всеки четящ да се занимава с автора в постовете на "рамус". Просто онова, което същия пише, е в тясна връзка с него самия. За мен аз съм автора на живота си, на мислите си, на делата и думите си, на грешките или успехите си. Всяко изразяване носи "кой съм аз". Заради това преплитане, написаното по която и да е тема, е рефлексия на същите тия думи към самия им автор. За мен това е като универсален принцип без да са налице изключения в него. За повечето други хора - това не е така.

Не настоявам да съм прав, това са нещата касаещи мен, и са въпроси от вътрешно естество. Пиша в теми или мнения, за неща, които съм достигнал или имат някакви пресечни точки с това с което се занимавам. При все че същото прави и всеки друг в областта която му е интересна или той самия се счита за "разбиращ" в нея.

**Б. Киров** · Септември 19, 2016

Преди 21 часа, ramus said:

Такива неща никъде не съм писал, не ги изразявам и не ги твърдя.

Въпросите ми не са „спор”, а опит за съвместимост на съдържанието в понятията, в семантиката. Езикът може да е прецизен инструмент, но и мотика, зависи кой и как го използва.

цитат от Рамус:

„Това че за самите будисти въпроса за 'произхода' на тази система от знания, е предпоставен...информационните описания, заложени някога, някъде, незнайно от кого и кога. Никога будистите не са претендирали че "това е тяхно" или че те са му автори. Те само го пренасят и използват...познавателни следи. Следи на сериозно познание, което НЕ Е В ПОЛЕТО на СЕГАШНИЯ ПЕРИМЕТЪР НА водещото днес описание на света...искам да кажа, че някога, отнякъде до човека днес, достигат следи на нещо, което идва някъде отвъд мерките с които мерим днес. Общия сравнителен и задълбочен анализ на всичко това, предполага да се допусне, че в общи линии всички налични "системи от описания" имат някакво общо ядро. И то - не произхожда от днешните представи на водещата парадигма.Това предполага да допусна, че още "преди да го ползваме ние хората" е налице някаква форма на информационни следи, достигнали до човека. Човеците ги нагласят според нуждите си, контекста от културни особености, география и социална конкретика, през цялата история...ползвам в словосъчетанието ЧИСТО (познание) - защото в своята "сурова форма", то касае много широк кръг информационни следи. А когато вече се стигне до неговото "ползване", за конкретни социални задачи, неговата "чистота" се изгубва. Защото самата идея за "ползване" орязва цялостността на една система от знания, като се "подбира" само онова, което е нужно.

цитат от Киров:

"...доколкото разбирам, ти си на мнение, че всеки един човек ...неговият истински ум... носи пълната информация за всичко, но... напластените върху този ум обществени предразсъдъци (религия, възпитание и т.н) държат в плен истинското му Аз (ум) и това негово Аз само не вижда себе си.

цитат от Рамус:

„Такива неща никъде не съм писал, не ги изразявам и не ги твърдя.”

Какво тогава си написал, кое изразяваш, и какво твърдиш; каква е „тази система от знания...информационни описания, заложени някога, някъде, незнайно от кого и кога” и не твърдиш ли ти: „ползвам в словосъчетанието ЧИСТО (познание) - защото в своята "сурова форма", то касае много широк кръг информационни следи... А когато вече се стигне до неговото "ползване", за конкретни социални задачи, неговата "чистота" се изгубва. Защото самата идея за "ползване" орязва цялостността на една система от знания, като се "подбира" само онова, което е нужно.” Каква е тази „система на ЧИСТОТО познание”, от кой, кога и къде е била заложена в своята „сурова форма”, какви са неговите (на ЧИСТОТО познание) информационни следи и кога се губи неговата „чистота”? И защо твърдиш, че не си писал такива неща, не си ги изразявал, и не си ги твърдял, след като си?

цитат от Рамус:

„И освен това пиша и че голяма част от пишещите в темата, настояват че са рационални личности. Но някъде в себе си, те прикриват в личното си пространство положения, които са поставени чисто религиозно.Моят ... да го наречем извод или обобщение по всякакви въпроси, задължително рефлектира и е дълбоко свързан с това, което съм аз. Всяко мое отражение, е моето изразяване кой съм. По всеки въпрос, за да имам мнение, то първо се вниква в самия мен - кога, защо, как. В този смисъл първо съм открил в себе си кое, как и защо вярвам. С това се занимавам - всичко тръгва първо от мен.”

Ти рационална или религиозна личност си СЕГА, след като сам си открил „в себе си кое, как и защо вярвам”? И ако това „Вярване” е било в минало време, защо употребяваш сегашно? Трябва да СЕ ПИШЕ точно. Иначе няма начин да се постигне комуникация с адекватност в пълнежа на понятията. Колкото и различни хора да сме, езикът е направен за комуникация, при която се постига адекватност в "пълнежа на понятията".

**ramus** · Септември 19, 2016

По-горе написах, че делението на рационална и религиозна личност, е чисто условно, защото то е само за целта на изказа на идеята. Никой не е само религиозен или само рационален.

Всеки човек в себе си съдържа тия два аспекта - религиозния и рационалния.

Религиозния идва първи, той е част от социалните инстинкти. Той е основан на несъзнаваното и нуждата от ситуиране още в ранна възраст, заедно с възпитанието. Подава се формирана вече социално работеща "религиозна версия". Тя е кратка, съдържа опорни житейски моменти от битието, в зададен вид, обрисуван чрез образи близки до несъзнаваното и чрез груповите архетипи. Приема се от всеки нов социален член, той се възползва от подаденото, като го смила до своя лична версия и се дефинира според него.

Рационалния аспект в човека идва впоследствие - след достатъчното развитие на дяловете на мозъка отговарящи за по-висшите функции. Появата на рационалния аспект е значително повече индивидуална и зависи от множество условия и дадености в самия индивид. Допълнителна особеност е, че все пак рационалния аспект в човека идва в по-късен етап и това предпоставя че той идва на "запълнено вече място". И тепърва му е нужно да "отвоюва територия".

Ето това открих чрез самоаналитични и практически техники и експерименти. Изрязано е само до основни, условни и положения, по конкретната тематика. Относно това дали съм религиозен или рационален - не е ли ясно, щом го откривам в себе си значи нося и двата аспекта - както е всеки човек. Дълбоко в себе си се развиват едни процеси, наяве се развиват други. Ето това поражда голямата трудност в самонаблюдението.

Когато двата аспекта влезнат в противоречия, настъпва вътрешен дисонанс, когато той се задълбочи, настава нещо като "разцепване". В зависимост от конкретиката и огромен набор от условия, среда, житейска линия и отразените събития през нея, се решава този дисонанс. Алгоритъма за решения на вътрешни конфликти е сравнително елементарен - какъвто е възможно в природата да го програмира - или се реализира отпадане на една от двете възможности и така конфликта изчезва. Или се "разделя" битието на "две лица" ( или пък две роли ) и всяко едно заживява като в свой собствен живот.

Появата на рациото в човека по принцип носи огромен потенциал да решава вътрешни конфликтни положения. Но не и когато то самото е част от конфликт. Още повече, че по-голямата част от тия "борби" се развиват далеч от съзнанието, в зоната на неговото невидимо. Това също е част от механизма на изтласкване, като лакмуса също е изключително опростен - има "болка" - значи има проблем. Ако спре "болката" - значи проблем няма. Голямата част от хората са движени и определени от тия атавистични импулси. В това няма нищо рационално, то е инстинктивно, то се води от записани множество защитни програми, които обаче често се включват и активират доста разбъркано и в много случаи дори пораждат конфликт едни на други.

Всичко това за рациото изглежда сякаш е някаква друга вселена. А всъщност тя е част от ВСЕКИ от нас - без никакви изключения. В криза на идентичността, когато опорните моменти на рациото изгубят възможност за контрол, описание, когато изживяванията избухнат и страха скове вътрешното пространство и настъпи задължителния колапс в него, изтиканите атавизми взимат ръководната роля. Програмата изключва първо рационалните дялове - и то с приоритет. Според природата, когато е направена тая програма, рациото е било само дребен ненужен елемент, неразвит и само "хабящ ресурси". Нуждата да се държи на всичко рационално често довежда до прикриване на атавистичното вътре във всеки човек. Рациото, чрез своята структурност и подреденост, предлага усещане за контрол - и от него - повече сигурност. В този смисъл много рационални хора при налични вътрешни конфликти в емоционалната си сфера, от изживяващата си част, от конфликти в отношенията с подобните сред социалното си битие... бягат в рациото чисто инстинктивно.

===========

Горното относно будизма, беше само пример. Не твърдя, че цялото знание на вселената е заключено в главата на човека. Нямам такава теза, тя е плод на интерпретацията на прочитащия. Исках да кажа че някъде сред вселената има налични канали на информация и не всичко се основава на научно познание, за да я генерира. че вселената е запечатала по някакъв начин, генериране и на други форми на информация за мирозданието, вселената, Живота и връзката на човека с всички тях. Посочих и конкретен пример относно това, който срещнах в чист вид - това е описанието на смъртта и умирането при всеки човек, с изключителна детайлност и описание на процеси, признаци, видими или не толкова, динамиката им, взаимовръзката... Всичко това е налично без технически патерици. И то налично отпреди хиляди години. В будизма, сред клона ВАДЖРАЯНА, са налични значителен брой мистерии от фактологичен и наблюдателен характер. Много хора опитват да ги изучават през призмата на днешното социално рацио-познание. Макар че всичко това не касае по никакъв начин практикуващите хора, все пак ДалайЛАМА участва в няколко научни програми, като праща за договорени изследвания много от най-добрите си практици в медитацията. Материали по това има достатъчно, и много от тях доста сериозни.

Не твърдя нищо повече - само че вселената е по-голяма от това, което се описва в който и да е модел или концепция. Никъде няма проблем в това - научната парадигма не постулира "колко е голяма вселената и какво включва тя". В нея се залага на динамичност и взаимосвързаност между възможното за човека и неговото практическо значение за същия тоя човек. Заради тази отвореност на модела, той има възможност да се развива. Но и самата възможност да е "отворен" означава и че изследователите непрекъснато допускат че "има нещо повече"... Това го отделя от религиозния модел, който залага на зададени опорни крайности с абсолютен характер и прави модела затворен. От друга страна - точно от такъв модел има нужда религиозния аспект в човека.

========

Много е трудно да се разказва за вътрешни светове. Изглежда на повечето от вас семантично претрупано. Аби дори написа че било "засипване" и човека спира да интерпретира - от пресищане. Възможно е, виждам че и такава е обратната връзка спрямо написаното. За мен не е така. За мен всичко това е стандартна дефинирана територия, опозната през годините и езика с който я описвам се наложи да го изменя. Напълно съм съгласен за "понятията" и това, че езика може да е всякакъв. Но когато с него се описва територия, процеси и взаимодействия, които не са направени за "този език и тия понятия", се налагат някои изменения. Аз ги направих за да ползвам езиковите описания и структурирам откритото. Понякога езика не е достатъчен, ползвам и други подходи...

При взаимодействието си между написаното от рамус и прочита от всеки друг, напълно отговорно заявявам че проблема е в рамус. Правя каквото мога, както ми е във възможностите в дадения момент. Виждам ясно и признавам че прекалих с обема и терминологията, още повече че в социално-дефинирани термини и понятия, аз влагам изменено спрямо общоприетото значение и пълнеж в съдържанието. Естествено е това да усложнява в значителна степен интерпретирането при прочит и разбирам чудесно недоволството и проблемите които това създава на четящите.

Не е нужно някой да одобрява написаното и проблемите които то поражда при прочита си. Всеки решава това според своя си капацитет и състояние. В края на краищата света, нито темата, нито форума започва и свършва с някой си рамус и раздутите му семантични цунамита. Надявам се засегнатите и реагиращите да ме извинят за неудобствата.

Редактирано Септември 19, 2016 от ramus

**Б. Киров** · Септември 19, 2016

1 hour ago, ramus said:

Много е трудно да се разказва за вътрешни светове. Изглежда на повечето от вас семантично претрупано. Аби дори написа че било "засипване" и човека спира да интерпретира - от пресищане. Възможно е, виждам че и такава е обратната връзка спрямо написаното. За мен не е така. За мен всичко това е стандартна дефинирана територия, опозната през годините и езика с който я описвам се наложи да го изменя. Напълно съм съгласен за "понятията" и това, че езика може да е всякакъв. Но когато с него се описва територия, процеси и взаимодействия, които не са направени за "този език и тия понятия", се налагат някои изменения. Аз ги направих за да ползвам езиковите описания и структурирам откритото. Понякога езика не е достатъчен, ползвам и други подходи...

При взаимодействието си между написаното от рамус и прочита от всеки друг, напълно отговорно заявявам че проблема е в рамус. Правя каквото мога, както ми е във възможностите в дадения момент. Виждам ясно и признавам че прекалих с обема и терминологията, още повече че в социално-дефинирани термини и понятия, аз влагам изменено спрямо общоприетото значение и пълнеж в съдържанието. Естествено е това да усложнява в значителна степен интерпретирането при прочит и разбирам чудесно недоволството и проблемите които това създава на четящите.

Не е нужно някой да одобрява написаното и проблемите които то поражда при прочита си. Всеки решава това според своя си капацитет и състояние. В края на краищата света, нито темата, нито форума започва и свършва с някой си рамус и раздутите му семантични цунамита. Надявам се засегнатите и реагиращите да ме извинят за неудобствата.

Сега си много по-ясен и се изразяваш, поне за мен, по-сполучливо. Нито съм от засегнатите, нито от реагиращите, опитвам се да разбера, а за мен това означава да го изразя с думи и понятия, в конкретния случай, на български език, който ми е занаят и работно средство. Да видя „как става”, какъв е принципа и каква е механиката, да пренаредя в моето съзнание всичко отново, както ти вече веднъж си го направил, за да видя твоята работа, като цяло и отделни елементи. За това обаче, ти трябва освен обща картина, да ми дадеш и адекватни за мен елементи, за да мога да разглобя твоята картина, и да я събера сам точно. Ако влагаш „изменено спрямо общоприетото значение и пълнеж” в терминологията си, за това по мое мнение си има начин да го „преведеш” – най-напред като обясняваш новото значение през вече „общоприета терминология”, след което вървиш натам стъпка по стъпка. Донякъде като нова картина от пъзел със стари елементи, които трябва да напаснеш в друга. Ако старите елементи не пасват никак, правиш съвсем нови, но предварително ги дефинираш за публиката, докато строиш картината. Така го правят и много големи и сложни като мисъл автори, сещам се за А.Тойнби. Академичен подход. Тази бариера в хода на интерпретирането може да се вдига постепенно и на етапи, така ще бъде и по-интересно. Ако територията ти действително е стандартно дефинирана за теб самия, имаш ясната й визия, но искаш да имаш по-широка комуникация (аудитория, диалогичност), просто ще ти се наложи да предефинираш и „преведеш” собствените си стандартни дефиниции, за да стъпят върху твоята позната територия и други, ти решаваш какъв кръг искаш; иначе рискуваш да монологизираш или да я затвориш в херметично тесен кръг. Може и да звуча дидактично, но това е положението с изразните средства – колкото и да си интересен и оригинален като мислител и практик, ако не си в състояние да го изразиш, никой няма да го разбере. Това по отношение на комуникацията.

Мен конкретно ме интересува как виждаш и какво знаеш за решението на конфликта между двете части – рационалната и религиозната – в психиката, за което пишеш:

„Ето това открих чрез самоаналитични и практически техники и експерименти. Изрязано е само до основни, условни и положения по конкретната тематика. Относно това дали съм религиозен или рационален - не е ли ясно, щом го откривам в себе си значи нося и двата аспекта - както е всеки човек. Дълбоко в себе си се развиват едни процеси, наяве се развиват други.Когато двата аспекта влезнат в противоречия, настъпва вътрешен дисонанс, когато той се задълбочи, настава нещо като "разцепване". В зависимост от конкретиката и огромен набор от условия, среда, житейска линия и отразените събития през нея, се решава този дисонанс. Алгоритъма за решения на вътрешни конфликти е сравнително елементарен - какъвто е възможно в природата да го програмира - или се реализира отпадане на една от двете възможности и така конфликта изчезва. Или се "разделя" битието на "две лица" ( или пък две роли ) и всяко едно заживява като в свой собствен живот.

Появата на рациото в човека по принцип носи огромен потенциал да решава вътрешни конфликтни положения. Но не и когато то самото е част от конфликт. Още повече, че по-голямата част от тия "борби" се развиват далеч от съзнанието, в зоната на неговото невидимо. Това също е част от механизма на изтласкване, като лакмуса също е изключително опростен - има "болка" - значи има проблем. Ако спре "болката" - значи проблем няма. Голямата част от хората са движени и определени от тия атавистични импулси. В това няма нищо рационално, то е инстинктивно, то се води от записани множество защитни програми, които обаче често се включват и активират доста разбъркано и в много случаи дори пораждат конфликт едни на други."

Интересува ме като процес на практика, ако имаш такава, в детайли, стъпка по стъпка. По-специално „отпадането” на една от двете възможности, как точно става това, чисто технологично; а също така и възможността за безконфликтен „синтез” на двете, което е по-интересно, според мен, и по-трудно постижимо, даже ми изглежда на практика невъзможно. За по-голяма точност в комуникацията, предлагам да се концентрираме в постинг само и единствено върху един елемент, въпреки че в този наруших това и включих цели три.

Редактирано Септември 19, 2016 от Б. Киров

**ramus** · Септември 21, 2016

За практиките има други теми и раздели. А и не става по форуми и с любопитство. За практиките се искат практици и само за тях би имало значение.

Това, което твърди че прави рамус, някой си, не е социално значимо и от гледна точка на социалните личности и взаимните им договори, е направо вредно и е безсмислено да се извежда в практическата му част.

Самата думичка дори понятийно - ИНДИВИД(уум), с конотация към нещо свързано и неделимо, самостоятелно и независимо, като смисълът е това да е "посока", вектор за процесите. Синтезът на вътрешните аспекти води към оцялостяване и качествено изменение в психичните процеси и техните проявления. А без практическа част е напълно безпредметно и неадекватно теоретични или други аспекти, при положение че те са само придатък и помощно средство към практическите действия.

Така или иначе трябва да се разбере че индивидуалната вътрешна работа не е социално приложима. Не може да се учи, не може да се повтаря, следва, не може да се моделира, като причината за това е нейната уникалност, произхождайки от уникалността на самия субект. Уникален е и самия процес - авторефлексията която се инициира и задълбочава при тия процеси, довежда до самопромяна на самия субект въз основа на неговите уникални характеристики дадености, възможности, условия, среда и начина му да ползва всичко това и осъзнато да прекрати някои прагове, някъде отвъд природните си наследства.

Пиша неща, които просто слагам на масата - ползвам написаното от останалите пишещи, аз оставям това, с което разполагам. Взимам нещо - давам нещо. Това ми се струва коректно и честно... Всичко е сложено на масата, няма претенции кой какво "харесва", допада или иска, какво желае или копнее. Това имам, това оставям. Аз си взимам без да имам претенции кое какво е - сам избирам кое, какво как и доколко. Не виждам никакъв проблем всеки друг да направи същото, без да са нужни претенции, прилагателни или етикети, с които да обозначи своето отношение към "оставеното на масата". Един бил недоволен от формата на написаното, друг - било претрупано, трети - виждал едно или друго, подканя ме за трето, и ми повтаря че "не чета" другите, описва ме според неговите си критерии и вътрешни опорни точки, защото това му е възможно, а и с без друга алтернатива. Четвърти - не му се връзвало, изглеждало по един или друг начин.

Добре - така да е. Това е положението, трудно ли е да се приеме такова, каквото е, за да е толкова важно непрекъснато да е нужно да се моделира за да пасне някому. Поне за мен даденостите са това, което е налично и нямам претенциите нито мераците да го променям, за да ми хареса, допадне или съумея да си го наглася, или защото ми изглежда написано с български букви, а съдържанието е все едно е на "смесица от суахили и коптски". НО това е за мен, гледам че голям свят, хора всякакви и затова е шарено и многоцветно. Хайде да не го посивяваме, дори в по-малко от 50-те нюанса на сивото, като това е само предложение без никаква ангажираност за каквото, и който, и да е. Да живее свободата ... поне за тоя, дето може да си я позволи.

============

Темата е за конспирациите или защо хората вярват... или каквото всеки си вижда през заглавието. Написано е достатъчно относно рамус някой си. Както и че същия е написал достатъчно по неговата интерпретация на темата, даже - от камбанарията на мнозина - прекалено.

Влизам в този обяснителен режим само от уважение, заради моето разбиране за коректност и значимостта на всеки един пишещ за мен

-------.

Та - конспирации или вярата в тях...

Редактирано Септември 21, 2016 от ramus

**Б. Киров** · Септември 22, 2016

Преди 11 часа, ramus said:

Преди 11 часа, ramus said:

За практиките има други теми и раздели. А и не става по форуми и с любопитство. За практиките се искат практици и само за тях би имало значение.

Това, което твърди че прави рамус, някой си, не е социално значимо и от гледна точка на социалните личности и взаимните им договори, е направо вредно и е безсмислено да се извежда в практическата му част.

Не е съвсем така, защото ако това беше вярно, практиката на такъв автор като Зигмунд Фройд и досега щеше да бъде херметично затворена сред изключително тесен кръг практикуващи психиатри и никой нямаше да знае за нея. Но той я описва и популяризира, има смелостта да направи това, и да я изложи публично – най-напред пред своите студенти в лекции („Основи на психоанализата”), които после публикува във вид на книга. Това беше и първата книга от него, която съм прочел преди 30 години, когато се държеше под ключ в Народната библиотека, за да не удари в основата на социалистическата идеология. Така че тезата „практиката е безмислено и направо вредно” да се извежда в социалното пространство ми изглежда абсурдна. Но както казваш, хора всякакви, свят шарен, да живее свободата... за този, който може да си я позволи.

**ramus** · Септември 22, 2016

Всичко може да изглежда всякак на всеки. Кое какво и къде е "вярното"... това няма как аз да кажа. Но да се спекулира със "смелостта" е малко иронично, предвид дискусията която се проведе на личните съобщения и признанията за "целта на участието" сред форума. Все пак сериозните неща са територия за сериозните хора, дори и ако Зигмунд предположително беше извел откритията си пред некомпетентни относно същото хора, едва ли би се стигнало до това да се шуми по името и наследството му. Да не говорим за "нужното време", в което точно определени "знания" се явяват нещо като "спасителни" за нуждите на множеството... Докато в случая аналогията със самопознанието е напълно неудачна, защото познанията които то генерира не е възможно да са социално значими. Като повтарям - дори са социално вредни и за стандартната социална личност това би донесло повече проблеми, неудобства, излизане от толкова мъчно удържан вътрешен комфорт..., нарушаването на крехкия баланс между изтиканите или изтласкани елементи на конфликтност, за да напише някой за себе си ' аз съм си аз, и съм си с усещането за неделимост, нямам проблеми, не се страхувам..." И още толкова много други елементи, които в тази тема, дори не съм разкривал... А се оказаха като за безкраен океан, голяма част от който е скрит за очите на социалната договорка... и то заради страха...

Темата за СТРАХ и СТРАХУВАНЕ е по-голямата тема от "ВЯРА и ВЯРВАНЕ", по този начин последното й се пада нещо като "подмножество". Има и други "подмножества", примерно - ЗАВИСИМОСТ, СВОБОДА, ЖЕЛАНИЯ - всички те са подмножество и вариации от най-голямата тема - за СТРАХа и СТРАХУВАНЕТО, като основния базов психичен процес, с най-голямо влияние и определяне на останалите, включително и когницията...

Всички тия са неразделна част от всяко човешко същество и всеки психичен свят. Въпреки това не виждам нито един пишещ тук, с достатъчна компетентност по тях, при положение че все пак това виртуално място би трябвало теоретично да е място за хора на познанието. Най-малкото да имат отношение към него... дори нещо като "усет". А предвид отражението на въпросите на вярването, на рефлексиите... може би само защото никое от тия го няма написано в готов смлян вид в учебник а всяко от тях е тема, по която всеки човек би трябвало да развие самостоятелно. Самостоятелно - с, чрез и през живота си. И това да е смисъла на това да "е жив".

Може би, нали... А може би не. Това всеки решава за себе си...

**caress…** · Септември 23, 2016

On 17 augustus 2016 at 20:01, nik1 said:

Това за Ада сигурно ли е?

https://ru.wikipedia.org/wiki/Нарака

https://en.wikipedia.org/wiki/Naraka_(Buddhism)

Вероятно не е нужен , но за включването ми изглежда, че не е така http://www.chinabuddhismencyclopedia.com/en/index.php/Buddhist_Gods_and_Goddesses

Малко в страни от темата, но забележките ви не са уместни.

Адът в будизма е доста по-различен не само идейно, а и концептуално, тъй като не е адът от всички останали познати религии. Става дума за друг реалм, за други галактики, планети, ако искате, в които се раждат и живеят съответните същества.

Относно божествата в будизма - те също са със статут на същества и са подвластни на сансара. Нагарджуна цял трактат е написал като опровержение на идеята за съществуване на Бог Творец.

**ramus** · Септември 25, 2016

божествата в будизма са към неговия религиозен аспект. Но предвид целия общ план на концепцията, те не са точно "божества" от типа на египетските или древногръцките.

Както и въпроса за "БОГ" има обща концептуална рамка, която постулира как се разпределят "световете и съществата в тях". За едни от тях, според тази, човешка версия на света, там може да се нарече "АДОВИ". В други светове, спрямо същата отправна точка - божествени. Но позоваването и ползването на уикипедия или както е положена тема за будизма сред форума - от руските будолози, е неадекватна картина за будизма. Будологията постулира за будизма като социално значима религия, включваща част от учения за света, вселената и човека. Но будизма е преди всичко практика, теоретичната част в него е за нуждаещи се от това потребители, но същината му е практическите стъпки към своята вселена, чрез процес, наречен "медитация". Медитация е думичка, в която е важно какво точно будистите влагат в нея - поне в този вариант на конкретика. Именно това е уникалното в културата на изтока - няма други места по планетата, при което направо в културата на човешката популация да е залегнала идеята за "различните хора и различния им начин на живот" и това да идва естествено без да е нужна социална съпротива. Навсякъде по другия глобал са налице инстинтивизми от рода - мир не е възможен ако не е налице единоверство, в рамките на предварително обособена описателна обяснителна система, постулираща безапелационно кое как трябва да е, кой как трябва да живее... Въпреки това, историята е показала че дори това не е вариант, който да доведе до "мир". Войната е израз на вътрешно личностни явления, от психичен характер и е залегнала сред всеки човек. През социума тя просто се проявява и мащабира до социално явление.

=================

Колкото до КОНСПИРАЦИИТЕ, ето някои мои изводи:

1. На нивото на което е осредненото отражение на днешното човечество, въпросите за неговото управление са от първостепенна важност. Следователно управление се налага дори заради оцеляването. Парадирането за 'някаква форма на свобода на народа' е обикновена идеологична фикция и тя не се опира дори на прости наблюдателни положения. Огромните маси от "проблемни и объркани хора" предпоставят сериозни проблеми в тяхното налагащо се глобално съжителство. Всеки опит който и да е народ, нация или култура да отстояват някаква форма на отделеност, самостоятелност и независимост, само и само да застопорят естествениуте процеси по "отваряне към другите", е обречена и ограничена във времето. Това е и напълно погрешна от гледна точка на переспективата, стратегия.

2. За целите на управлението, задължителна негова компонента е да са налице "тайни". Управлението на хора е много ... сложен процес. В управлението на хората не е възможна толкова търсената "прозрачност", защото на определено ниво се оперира с информация и данни, които не е целесъобразно да се свеждат до масовото ниво на управляваните. От това следва, че след като се налага да се оперира в сложна информационна среда, е нужно да се взимат множество решения, свързани с последствия, които не биха били одобрени от управляваните.

3. За да се реализира управленска адекватна визия е нужен специфичен мироглед - обобщаващ. В него се залага на приоритети. Например - когато отговаряш за голяма група хора, групата е по-важна от единицата. Голяма част от "революционерските и бунтарски изблици" се коренят в неумението да се разглежда човечеството в широк мащаб, и влиянието на тесния мироглед, с който всяка социална личност разполага. Тясно-личния план на отражение, контрастира силно с нуждата от :общ план" и е налице несъответствие. Оттам са и генералните разминавания изразяващи се от неодобрение, до откровено оплюване и отрицание. Освен това - народния инстинкт за преодоляване на ежедневния стрес, предпоставя да се намират "виновни". Това е лесния начин за ситуиране и по този начин сваляне нивото на стреса.

4. Същината на една конспирация е, ако тя всъщност никога и при никакви обстоятелства не се разкрие сред управляваните. Това, което се спряга като 'конспиративно' всъщност няма как да е тайна след като е излязло сред информационния реал, при общ достъп до него.

Общите положения, предполагат взаимен резонанс в много посоки. такъв сред човечеството не е налице - лесно е да се опримери като се забележат ясно дори сред конспираторите различните форми на нетърпимост между различните му фракции. Да не говорим за между останалите социални "среди". Така, че - прагматичния въпрос е - каква да е алтернативата, която се предлага на поемането на отговорности за големи групи хора и дали всеки един от бунтарите би имал потенциала, подготовката и нужните качества да поеме отговорност за управлението на ВСИЧКИ ХОРА, за цялата планета, особено в дългосрочен план. Там е работата, че знания за УПРАВЛЕНИЕТО НА ХОРА, по принцип са най-голямата конспирация. Едновременно с това - от най-малка популярност, защото би изнесло на преден план, че да си бунтар е лесния вариант, в сравнение с "другия".

**sirius** · Септември 25, 2016

Всяка власт има неща, които не са за масата хора. Всяка власт се крепи на идеология. И съответно си пази идеологията. Съответно алтернативката, диверсивката (абе сега се сещам, че диверсант сигурно идва от диверсификация) блъска точно по идеологията на текущата власт и в същото време пробутва нейната си идеология.
За "Народната власт" идеологията бе, че прави всичко за народа, за човека. Алтернативката блъскаше по различни начини като набиваше, че всъщност няма свобода, а диктатура. А то нито държава нито власт може да има без дисциплина. А дисциплината са едни структури накрая завършващи със силови структури. Та едните атакуват като наричат другите диктатори, те пък се защитават като казват че защитават законноста и реда. После се обръщат и става обратното. А кой ще остане на власт, специално за България, зависи най-вече от външни за нас големи геополитически сили.

Та сега всичко що блъска по текущата власт се нарича "конспиративни теории". Единия от начините нещо да не стигне до главите е... да се нарече кконспирация. Или фантазия или нещо друго. Другия начин е да се затрупа с голямо количество подобна но грешна информация - заравя се в боклук. Всичко е там - иди и рови в боклука. Предния режим правеше обратното - криеше в секретност. И в двата случая се крие. Изобщо - голяма игра, голяма криеница.

Едни са спецове по заравянето в боклук. Други са спецове по секретност. Чудя се кой ли е измислил набиването на реклами в главите на хората. И малките букви по "споразуменията". Фалшифицирането също спада към заравянето в боклук. Ако се появи ценна, съществена, информация - правиш "диверсификация", алтернативка. Правиш я по-лъскава, правиш фен клуб, църква, фейсбук, раздухваш балони и ... ценната информация отива в небитието. И с храната е така - слагаш боклук в лъскава опаковка и продаваш.

Та така, "конспирациите" за мен са само един термин въведен в употреба от текущите властващи с цел да си защитят власта. Точно както партизаните са наричани шумкари. Вкарване на терминология в негативен план за да не се възприема лесно. Изобщо голям майтап става като се разбере, че едни и същи процеси през времето са наричани съвсем различно. В името на власта. Едните готови да умрат за власта, други да ядат каквото им подадат. Голям смях, ама хората се връзват, кръв се лее и пр.

**Frujin Assen** · Септември 25, 2016

Идва от диверсия.

**Б. Киров** · Септември 26, 2016

Преди 16 часа, ramus said:

Колкото до КОНСПИРАЦИИТЕ, ето някои мои изводи:

1. На нивото на което е осредненото отражение на днешното човечество, въпросите за неговото управление са от първостепенна важност. Следователно управление се налага дори заради оцеляването. Парадирането за 'някаква форма на свобода на народа' е обикновена идеологична фикция и тя не се опира дори на прости наблюдателни положения. Огромните маси от "проблемни и объркани хора" предпоставят сериозни проблеми в тяхното налагащо се глобално съжителство. Всеки опит който и да е народ, нация или култура да отстояват някаква форма на отделеност, самостоятелност и независимост, само и само да застопорят естествениуте процеси по "отваряне към другите", е обречена и ограничена във времето. Това е и напълно погрешна от гледна точка на переспективата, стратегия.

2. За целите на управлението, задължителна негова компонента е да са налице "тайни". Управлението на хора е много ... сложен процес. В управлението на хората не е възможна толкова търсената "прозрачност", защото на определено ниво се оперира с информация и данни, които не е целесъобразно да се свеждат до масовото ниво на управляваните. От това следва, че след като се налага да се оперира в сложна информационна среда, е нужно да се взимат множество решения, свързани с последствия, които не биха били одобрени от управляваните.

3. За да се реализира управленска адекватна визия е нужен специфичен мироглед - обобщаващ. В него се залага на приоритети. Например - когато отговаряш за голяма група хора, групата е по-важна от единицата. Голяма част от "революционерските и бунтарски изблици" се коренят в неумението да се разглежда човечеството в широк мащаб, и влиянието на тесния мироглед, с който всяка социална личност разполага. Тясно-личния план на отражение, контрастира силно с нуждата от :общ план" и е налице несъответствие. Оттам са и генералните разминавания изразяващи се от неодобрение, до откровено оплюване и отрицание. Освен това - народния инстинкт за преодоляване на ежедневния стрес, предпоставя да се намират "виновни". Това е лесния начин за ситуиране и по този начин сваляне нивото на стреса.

4. Същината на една конспирация е, ако тя всъщност никога и при никакви обстоятелства не се разкрие сред управляваните. Това, което се спряга като 'конспиративно' всъщност няма как да е тайна след като е излязло сред информационния реал, при общ достъп до него.

Общите положения, предполагат взаимен резонанс в много посоки. такъв сред човечеството не е налице - лесно е да се опримери като се забележат ясно дори сред конспираторите различните форми на нетърпимост между различните му фракции. Да не говорим за между останалите социални "среди". Така, че - прагматичния въпрос е - каква да е алтернативата, която се предлага на поемането на отговорности за големи групи хора и дали всеки един от бунтарите би имал потенциала, подготовката и нужните качества да поеме отговорност за управлението на ВСИЧКИ ХОРА, за цялата планета, особено в дългосрочен план. Там е работата, че знания за УПРАВЛЕНИЕТО НА ХОРА, по принцип са най-голямата конспирация. Едновременно с това - от най-малка популярност, защото би изнесло на преден план, че да си бунтар е лесния вариант, в сравнение с "другия".

Сериозен постинг, синтезиращ доктрината за модерна версия на Държавата на Платон, в която елитна група от просветлени Мъдреци управляват със знание в мир и хармония цялото просветено човечество, новите атланти. Без насилие и егоизъм. Мисля, че такова глобално управление е утопично на този етап, защото по чисто материални причини човечеството не е готово за него, и никакво Управление, колкото и компетентни да са управляващите, не е в състояние да го осъществи. По мое мнение, до подобен резултат от сливане на нации и други социални общности в глобална човешка общност, ще се стигне по необратим и естествен път като резултат на ускорено икономическо развитие и технологичен прогрес, които естествено ще премахват големите регионални различия в нивото на просперитет. На такъв етап управлението на хората в глобален мащаб няма да се нуждае от конспиративност, то ще бъде открито като информираност на управляваните. Може би моето виждане е утопия, но така виждам нещата днес.

**dora** · Септември 26, 2016

On 19/09/2016 at 18:57, ramus said:

При взаимодействието си между написаното от рамус и прочита от всеки друг, напълно отговорно заявявам че проблема е в рамус. Правя каквото мога, както ми е във възможностите в дадения момент. Виждам ясно и признавам че прекалих с обема и терминологията, още повече че в социално-дефинирани термини и понятия, аз влагам изменено спрямо общоприетото значение и пълнеж в съдържанието. Естествено е това да усложнява в значителна степен интерпретирането при прочит и разбирам чудесно недоволството и проблемите които това създава на четящите.

Няма защо да се извинявате, всъщност се изразявате много добре и пишете много интересно.

Проблем с подобни текстове би имало окото, което не е привикнало на това да чете текстове с хуманитарна насоченост (философия, културология, литературна теория). Но тук, доколкото забелязвам, има достатъчно хора с хуманитарно образование.

Това, че формулирате сам, без да използвате терминологични конвенции, не е пречка също. Всъщност дори е приятно да се види, че човек, който няма вид да е изучавал конвенционалния език на някоя от хуманитарните специалности, формулира така добре и сам е достигнал - дали по пътя на саморефлексията или с четене е без значение - до изграждане на собствени теории, които в никакъв случай не звучат недостоверно.

Свежият, собствен поглед на професионално необременения е това, което ме радва мен лично.

Може би донякъде нямате опита на това да се пише във форум, поради което изпитвате необходимостта да обясните позицията си, като я отнесете към личния си опит и така обяснявате за себе си повече, отколкото е необходимо. Но това също не е пречка за разбирането на това, което искате да кажете.

С което всъщност искам да ви окуража. Както и да посоча, че не е необходимо да се презастраховате, като говорите за себе си повече, отколкото изразяването на дадена теза предполага.

Редактирано Септември 26, 2016 от dora

***abi*** · Септември 26, 2016

On 19.09.2016 г. at 21:22, Б. Киров said:

Мен конкретно ме интересува как виждаш и какво знаеш за решението на конфликта между двете части – рационалната и религиозната – в психиката, за което пишеш:

Интересува ме като процес на практика, ако имаш такава, в детайли, стъпка по стъпка. По-специално „отпадането” на една от двете възможности, как точно става това, чисто технологично; а също така и възможността за безконфликтен „синтез” на двете, което е по-интересно, според мен, и по-трудно постижимо, даже ми изглежда на практика невъзможно. За по-голяма точност в комуникацията, предлагам да се концентрираме в постинг само и единствено върху един елемент, въпреки че в този наруших това и включих цели три.

Не е задължително да има "конфликт". По-голямата част от човечеството живее в унисон с рационалното и религиозните си убеждения. Самите религиозни убеждения могат да се разглеждат като рационални и дори като жизнена необходимост за повечето хора.

В случаите, в които те остаряват морално, религиозната мисъл става гъвкава и намира нови ниши, в които да се развива, чрез нови, удобни интерпретации.

Например няма никакъв вътрешен конфликт между ползването на пералнята (рационално мислене спрямо ползата от технологичен обект) и обличането на чистите дрехи (ирационално когато се разглежда като обект на заповед Свисше) с цел посещението на неделната служба. Конфликт би имало едва когато се наложи практичното изобретение "пералня" да се разглежда като "дяволско творчество". Дори и в тези случаи има общности, които примиряват двете страни и вършат рационалните си дейности по-не толкова рационален според нас начин - прим. амишите. Конфликтът е кратък, но подходящите доводи най-често примиряват двата аспекта и често нерационални действия (обрязването на жените) се приемат като належащи (предвид доводите), съответно се възприемат като рационални.

******

Тук са изредени, цитирам: "12 ирационални убеждения, които, според автора, причиняват и поддържат наличието на неврози и неудовлетвореност (клинично доказано е, че тези убеждения са наистина в основата на повечето невротични разстройства)". Ако има конфликт, той съвсем не е само "вътрешен".

http://online-psychotherapy.info/cognitive/irrational-ideas.htm

Ако се разгледат внимателно, поне според мен се оказва, че те всъщност не са толкова ирационални. Защото могат да са верни спрямо оценката на дадени събития и дори да са единственият начин за действие. Например за граденето на кариера в някои области се налага "да бъда максимално компетентен и да успявам във всичко". Може да доведе до невротично разстройство, но само по себе си ще е вярно за целта убеждение. Което го прави рационално виждане, рационално решение. Съчетава се със "нещастието винаги идва от вън и се предизвиква от хората и събитията":

- Системата е такава, че налага да се разсъждава в посока на първото цитирано убеждение - компетентен, борбен, успеваем (дори, за да се пласирам на трудовия пазар, се налага да пиша тези неща в автобиографията си и да ги доказвам в последствие)

- събитията са били достатъчно трудни по пътя на гора, хората са се постарали да направят целта още по-трудна (похватите на конкуренцията)

- "нещастието" е дошло от вън, защото първото цитирано убеждение е вярно за целта. "Нещастието" е невротичното разстройство, което сме си докарали, то е поради това, че Системата и Конкуренцията са ни заставили да действаме според първото цитирано убеждение.

Нерационалното ни убеждение се е състояло в това, че непременно сме искали да изградим кариера. Което ни най-малко не се счита за ирационално мислене. Напротив, поощрява се от обществото още от училищната скамейка, след което същото това общество обвинява следващите правилата наложени от самото него, като ирационално мислещи - не са си преценили добре възможностите (което също е спорно, защото конкуренцията няма как да бъде предварително оценена, до колко сериозна и изобретателна би могла да се окаже). .

Рационалното мислене "включва разсъждения обхващащи проблема изцяло, изследва го от различни гледни точки, насочено е към същността на нещата", то изборите понякога са сведени до минимума и се оказва, че т.нар. ирационални виждания, са единственият начин да просъществуваме (да се движим) в един набеден за "рационален" свят. Що се касае до моето лично виждане - светът ни най-малко не е рационален. Само едни се справят с проблемите му (интерпретират ги и взимат адекватни за личността си решения) по-добре от другите.

ПС. Важи и за рел.мислене. Църквата е факт, рел. обучение е факт, рел. разпространение на идеи е факт. Обществата го позволяват, до там че е Конституционно право на човека. В същото време се говори за конфликт, за нерационалност и т.н.

Но понеже това е съвсем извън темата на темата - отворете нова, чиста и концертирана тема по тези въпроси.

Редактирано Септември 26, 2016 от *abi*

**Б. Киров** · Септември 26, 2016

Преди 11 часа, *abi* said:

Рационалното мислене "включва разсъждения обхващащи проблема изцяло, изследва го от различни гледни точки, насочено е към същността на нещата", то изборите понякога са сведени до минимума и се оказва, че т.нар. ирационални виждания, са единственият начин да просъществуваме (да се движим) в един набеден за "рационален" свят. Що се касае до моето лично виждане - светът ни най-малко не е рационален. Само едни се справят с проблемите му (интерпретират ги и взимат адекватни за личността си решения) по-добре от другите.

И според мен, светът (материалният свят, наричан живот) ни най-малко не е рационален, но наистина това е за друга тема. Бих се опитал да направя сравнителен анализ между две книги на тази тема: „Увод в дзен-будизма” от Дайсецу Тейтаро Судзуки и „Азът като боец” от Шломо Кало; и двете предлагат постигане на вътрешна свобода от различни гледни точки, източна и западна. Ще ги прочета отново с молив в ръка (условно, защото отдавна не използвам молив) и ще открия такава тема в раздел литература.

***abi*** · Септември 27, 2016

Едни от най-добрите анализи относно вътрешната свобода - израстването на индивида като Човек, Личност са от Ерих Фром.

В един ирацонален свят, да се "движиш" що годе рационално е Голямо изкуство.

Всъщност ако нещо е рационално, то е именно материалният свят. Не-рационални са интерпретациите му.

Например крайно нерационално е да си въобразяваме, че "сме част от нещо друго", каквато дефакто не сме, нито ще бъдем.

**ramus** · Септември 27, 2016

Преди 1 час, *abi* said:

Едни от най-добрите анализи относно вътрешната свобода - израстването на индивида като Човек, Личност са от Ерих Фром.

В един ирацонален свят, да се "движиш" що годе рационално е Голямо изкуство.

Всъщност ако нещо е рационално, то е именно материалният свят. Не-рационални са интерпретациите му.

Например крайно нерационално е да си въобразяваме, че "сме част от нещо друго", каквато дефакто не сме, нито ще бъдем.

например за мен, през моя поглед, горните извеждания са нерационални.

Но нерационални, не означава религиозни. Както и Нерелигиозното не означава непременно рационално или не.

Колкото до начина ми на прочит на тия думи, ще напиша следните вметки:

СВЕТЪТ (Животът) - не може да бъда никакъв. Да е "някакъв" се получава само през призмата на ЖИВЕЕЩИЯ. Това че последния идва на света с наложени очила към света, живота, заради настойчивата нужда от "себе си" не е по никакъв начин "заради СВЕТА". Всъщност това е рефлекторен кръг - несъзнателно вътрешно психичния конфликт решава дисонанса, чрез изместването на "противоречието" чрез припознаване на "дисониращия дразнител" в зоната, която се нарича "ОТВЪН". Същото

On 26.09.2016 г. at 9:41, *abi* said:

Не е задължително да има "конфликт". По-голямата част от човечеството живее в унисон с рационалното и религиозните си убеждения.

е сред тия цитирани думи - всъщност въобще не се касае за 'унисон' - става въпрос за непрекъсната работа на несъзнателната система за инстинктивно решение на конфликти (дисонанси). Битката за тия "решения" е цял живот. Много хора не се справят с нея и при тях настъпват проявени форми на невротизми или психотизми, като следствие на вътрешните конфликти. За себе си това беше един от първите ми много сериозни опити за навлизане в собствения ми вътрешен свят и всички тия думи, не са излезли като под перото на г-н Фром. В скоби казано, съжденията на последния са интересни, но са само за начинаещи. Отгоре на всичко са написани до голяма степен за широка публика и популизма в тях на места направо "крещи"

===========

В същността на РАЦИОНАЛНОТО и РЕЛИГИОЗНОТО е наличен КОНФЛИКТ - говоря за техните фундаментални основни положения.

РЕЛИГИОЗНОТО се основава на "приетости" и залага на готови положения. ПРоявлението в човека са понятията и ползването им в речта - УБЕЖДЕНИЕ, УБЕДЕН, ВЯРВАМ че..., ПРИЕМАМ, съгласен съм, аз също мисля така... Ключови думи като тия, са налице и сред цитати от гениите в научната мисъл, като някъде, за целта на подобно извеждане на друг форум, бях събрал редица цитати от големите идолни имена сред научната общност. С това не искам да омаловажавам постиженията им, а само да кажа, че една част от тях се "отцепва" и се устремява към ментални висоти, но друга част от тях, остава да балансира горното като въобще не се развива и остава на нивото от което е "зачената" сред социалната несъзнателна среда. Именно това искам да отбележа, че е обратното на явлението ХОЛИЗЪМ при човека - неговите всички аспекти е нужно да се развиват взаимно преплетени и взаимнообусловени към едно общо цяло. Цяло, което "очаква" да се "намери" в цялостност, а не като избухване на някое от "частите си". Последното всъщност довежда до по-голямо "разцепване" в психичния свят... но това е вече за други теми.

ВЯРВАНЕТО като процес, е тясно свързан със СОЦИАЛНИЯ ИНСТИНКТ. Това е на ниво ХОМО, в човешкото същество. В природата това е една от формите на оцеляващите стратегии. Най-голямата част от хората всичко, на което се основават сред идентичността им, е дошло наготово от социалната среда сред която те попиват, имитират и подражават. Развитата разновидност на тия, вече на интелектиално ниво, се нарича "УЧЕНЕ" и "ВЪЗПИТАНИЕ".

Разбирам чудесно че всички вярващи хора с години наред са възпитавали себе си в защитаване на РЕЛИГИОЗНОТО в себе си, чрез свързването му с вроденото ИРАЦИОНАЛНО. Като защитаването е задължителна и съвсем естествена част от решаването на ДИСОНАНСИТЕ (конфликтите). Цялата работа е, че по този начин една от несъзнателните програми води към "два живота", чрез две лица. НЯКАК СИ - за да угоди на информационната и логична "мода", религиозното в човека се прикрива чудесно, ползвайки интелигентния потенциал на самия субект. По този начин още от съвсем ранна възраст, всеки може да забележи най-малко по децата си, че те много добре се научават да "обяснят" своите напълно религиозни избори и импулси, като ги покриват с "логични описания". Последните като модел те изваждат чрез имитация на това, което достига до тях. По този начин още в ранна възраст, част от "гасенето" на житейския стрес, се осъществява чрез имитация на интелект, логика... И това идва от медии, възпитание, среда... Много приличат на "разумни доводи". също както и много от пишещите в много теми, правят същото... разбира се на съвсем друга висота, която е шлайфана с години настойчив труд в тази посока. Всичко това е напълно несъзнателно. Друг пример е изписан в самата тема - тези тема. Може да се намерят примери за същото сред всички религиозни форуми и сбирки, без значение дали са виртуални или не.

Съвсем разбираемо е, че точно определени хора няма как (да си позволят) да смелят всичко това. Защото то веднага ги вкарва в мелачката на дисонансите.

Между другото - съвсем сентенцирано - налице е основен проблем - дисонанс сред всяко човешко същество. Съвсем фундаментален:

ЖИВОТА (екзистенцията) - е от една страна. Но същия задължително се "придружава" от СТРАХА, която самата проява на екзистенция поражда. Тия двете са в съществен конфликт и той се проявява в тяхното общо кратно... и техния общ елемент, от който и двете са породени - това е ЖИВЕЕЩИЯ.

Религиозния аспект в човека, се основава на ирационалния, и двете водят началото си от инстинкти и атавизми, заложени на ниво ХОМО сред всеки човешки субект. Разбираемо е, че за мнозина тия съждения пораждат тревожност на несъзнателно ниво. И още преди да е породена реакция, тя вече е 'запалена' на ниво несъзнавано. После заиграват играта според която на всяка цена трябва да се "реши" новопородения дисонанс. Дали чрез дразнителя рамус, чрез компрометиране на изводи или интерпретации... все трябва да се намери нещо. А то ще се намери, щом на тях им трябва.

Нищо от тия думи не е осъждане, нито всичко това може да е версия на присъда. Това са естествености и единствения им проблем, е че влизат в рязко противоречие с приетото свое лице, което изпълнява ролята да е тяхното АЗ. А за същото това "лице" те няма как да не са РАЦИОНАЛНИ ЛИЧНОСТИ.

Редактирано Септември 27, 2016 от ramus

**nik1** · Септември 28, 2016

On 9/23/2016 at 21:41, caress… said:

Адът в будизма е доста по-различен не само идейно, а и концептуално, тъй като не е адът от всички останали познати религии. Става дума за друг реалм, за други галактики, планети, ако искате, в които се раждат и живеят съответните същества.

Идеята за "ада" е универсална във всички религии - включително в "народния" Будизъм - "адът" е мястото на което се озовават условно казано "грешните" след своята физическата смърт. Това кой къде живее/съществува, и на какво, как и защо е подвластен, са "козметични", "външни", "концептуални за религията" разлики, но не идейни..(това е така, защото разбирането за ада е универсално).

Това кой къде съшествува, и на какво, как и защо е подвластен, са "козметични", "външни", "концептуални" разлики, но не идейни..

Цитирай

Относно божествата в будизма - те също са със статут на същества и са подвластни на сансара. Нагарджуна цял трактат е написал като опровержение на идеята за съществуване на Бог Творец.

Разбира се че в Будизма няма Бог Създател, аз и не твърдя обратното.(За боговете общо - те нямат значение за будизма, просто си съществуват, или казано по друг начин "те са същества")

Редактирано Септември 28, 2016 от nik1

***abi*** · Септември 28, 2016

On 27.09.2016 г. at 19:06, ramus said:

СВЕТЪТ (Животът) - не може да бъда никакъв. Да е "някакъв" се получава само през призмата на ЖИВЕЕЩИЯ.

Първото изречение има проблем със синтаксиса, за да се стигне до заключението във второто. Ако си държал да кажеш, че "светът не може да бъде някакъв", с второто си изречение поясняваш, че той е някакъв през призмата на живеещия.

Съответно първото изречение "светът не може да е никакъв" не води до извода направен във второто. Няма силогизъм. Или искаш да кажеш, че светът все пак е някакъв, или че светът е никакъв - второто е логически невярно поставено.

От написаното "да не може да бъде никакъв" извеждаме, че "светът е някакъв". Логическата рационалност на мисленето се отнася главно до формите на мислене и законите на мисленето. Показва какви от определените предпоставки следват определени изводи и кога връзката между мислите осигурява истинно умозаключение. Логическата рационалност ще покаже, че въпреки индивидуалните ни различия мисленето се подчинява на общи правила. Логическата рационалност на мисленето ни разкрива едно пространство общо да всички нас като разумни същества. Вижданията ни за света, като едно цяло се базират предимно на изведеното чрез логическата рационалност на мисленето ни. За това сме в 21-век такива каквито сме - заради формите възприети от общото мисловно пространство, в което дребните разлики в индивидуалните различия не са определящите посоката ни развитие. В този смисъл светът винаги е общоприето "някакъв" за големи групи от хора.

По повод следващото, защото говорим за мислене:

On 27.09.2016 г. at 19:06, ramus said:

РЕЛИГИОЗНОТО се основава на "приетости" и залага на готови положения.

Рационалното мислене се основава на същите дадености. В този смисъл Религиозното мислене винаги е и рационално защото ползва логическа рационалност, практическа и комуникативна такава. До колко някои "приетости" са били и са погрешни е плод единствено на невярни хипотези. Нерационално мислещ може да бъде единствено религиозният човек, който има познание за други хипотези, но продължава да избира да вярва в повечето случаи очевидно невярна хипотеза. Пример за очевидно невярна хипотеза е "че светът не може да бъде някакъв". Светът "е", "съществува" не функционира в хипотезата, докато светът си съществува и без гениалните ни умозаключения. Още по-невярна хипотеза ще е "Светът не съществува", която е удостоявана с още по-гениални опити за доказателства от нашите.

On 27.09.2016 г. at 19:06, ramus said:

В същността на РАЦИОНАЛНОТО и РЕЛИГИОЗНОТО е наличен КОНФЛИКТ - говоря за техните фундаментални основни положения.

Повтарям - не е задължително да има вътрешен конфликт и опитът за вменяване непременно на вътрешен конфликт не е сполучлив.

Конфликтите са предимно предизвикани "от вън", от средата, от споделящите различни от нашите хипотези. Вътре в себе си, стига да бъде оставен на относително спокойствие от външната среда, човек може да съществува в пълен унисон с ирационалните и същевременно рационалните си мисли. Иска или не той ще реализира целите си чрез практическата рационалност на мисленето (иначе елементарно ще си умре от глад в някоя пещера), като може същевременно а-логично да си вярва напълно сериозно, че звездите са очи, които през нощта ангажирано бдят над битието му. В същото време ще бъде достатъчно комуникативно рационален или:

Основна характеристика на рационалната комуникация е, че участвайки в нея, ние непрекъснато подкрепяме нашата гледна точка с аргументи и доказателства. Рационалната комуникация поставя определени изисквания или норми пред участващите в нея. На първо място това е аргументираност и яснота, за да се постигне убеждаване на другия участник. На второ място – честност и откритост, които биха улеснили процеса на разбиране. И на трето място – отговорност пред истината, която се стремим да постигнем съвместно.

Проблем има единствено с "истината", но дори и това не е ...проблем. Ние сме тук от милиони години еволюирайки и поддържащи вида си и без да знаем "истината" за звездите (и още не знаем "цялата истина", само сме узнали повече за тях). това ни най-малко не ни е пречило да мислим достатъчно рационално, за да оцеляваме където сме. Което показва, че наличието на вътрешни конфликти между ирационалното и рационалното принципно не пречи на вида ни да се справя. Включително признати учени, трябваше да се съгласят, че ирационалното мислене ни е по-скоро полезно, от колкото вредно, стига средата (във всичките и форми) да не се "заяде" сериозно с нас, което пък кара вида ни в края на краищата да избере възможно най...рационалното решение чрез практическата насоченост на мисълта.

Редактирано Септември 28, 2016 от *abi*

***abi*** · Септември 28, 2016

On 27.09.2016 г. at 19:06, ramus said:

например за мен, през моя поглед, горните извеждания са нерационални.

Можеш да ги наречеш нерационални ако са нецелесъобразни за теб.

А, че материалният свят е рационален - изводът няма проблем с логическата рационалност на мисленето. Е, по въпроса може се подходи напълно нерационално в съжденията, стига човек удобно да пропуска следното (прим. езотеричен подход):

- Първо не съществуваме без него, ние сме част от него, на пук на всеки напън за доказване на противното

- Второ е единственият ни доказан, сигурен и безспорен източник на енергия. Толкова смисленополезен, че всички живи същества ползваме грандиозен ресурс за овладяването му.

И забавното е, че практическата рационалност на мисленето винаги е в правилната посока що се касае поне до материалния свят. Хранене с Огнена прана, хранене със Светлина и на финала всеки одухотворен си намазва и филията с масло.

Редактирано Септември 28, 2016 от *abi*

**ramus** · Октомври 1, 2016

On 28.09.2016 г. at 19:25, *abi* said:

На първо място това е аргументираност и яснота, за да се постигне убеждаване на другия участник.

Това няма нищо общо с "рационалната личност". Изобщо някак е странно че въведох две условно различни категории за целта на изказа и описанието на проблемите които засягам. От същото - самата идея за РАЦИОНАЛНА личност, само сред фрейма на социалното битие и социалното й значение... е някак си орязано от същността си. Защото колективното битие не е единствената форма на "задаващо мироглед".

Само да напомня, че РАЦИОНАЛНАТА комуникация не се основава на УБЕЖДАВАНЕ на "ДРУГИЯ УЧАСТНИК". Никоя дискусия или дебат, не се занимават "с убеждаване". Изведените "две условия" за "рационална комуникация" ясно показват нивото на представа относно същото.

Също така - МНЕНИЕ, УБЕЖДЕНИЕ... са явления на типично ВЯРВАЩА личност и те са израз на ИРАЦИОНАЛНОТО ЯДРО и НАГЛАСИ в нея.

===============

Друга особеност:

Ползването на множествено число в изказа, допълнено с безлична форма на изказ, говорят някои неща от гледна точка на анализа. Ще спомена само най-общите особености - например в "множественото"

On 28.09.2016 г. at 19:25, *abi* said:

- извеждаме... НИ разкрива,... Вижданията ни... мисленето ни .. каквито сме

В този смисъл светът винаги е общоприето "някакъв" за големи групи от хора.

число в изказа говорят за няколко неща:

1, че в света на академичната общност, това се смята за норма и се заучава до навичност. После от същите навици се репликира на свой ред....

- същото е и с безличната форма на изказ... (смята се, говори се...) - напълно "изчезва" субекта който го прави, с идеята че се внушава несъзнателно аргумента на "това е положението при нас - многото". То е и написано съвсем ясно във второто изречение от цитата над тия думички - според него СВЕТЪТ Е онова, което ОБЩОПРИЕМА, самоопределяща се като, ГОЛЯМА ГРУПА ХОРА.

Целия изказ на горните два коментара са като "утвърждаване" на верността на постулатите на общата договорка. Ето това е точно проява на ВЯРВАНЕТО. Когато пиша че "ВЯРВАЩАТА ЛИЧНОСТ" се основава на "приемането" на готови форми на описания, модели, схеми, символи - по-горе АБИ написа, че "същото важи и за "РАЦИОНАЛНАТА ЛИЧНОСТ". Но това не е вярно, освен за груповия конвенс и хората за които "това е света". РАЦИОНАЛНОТО ЯДРО в човешкия субект е двигател на "съмнението". При достатъчно ниво на самосъзнателност идва и естествения процес по критично преразглеждане и преосмисляне на приетия конвенс, при положение че той така или иначе идва още от най-ранна възраст и е нещо като "задължително изходно положение".

================

Аз съм индивидуалист. АЗ... подчертавам първото лице единствено число.

Сред реториката между АБИ и РАМУС стои обикновен и съвсем ясен казус - това е качествената разлика между СОЦИАЛНАТА ЛИЧНОСТ и ИНДИВИДУАЛНАТА ТАКАВА. Като повтарям отново - че това е само условна разлика и е израз на две тенденции вътре сред ВСЕКИ ЧОВЕК.

Също да кажа, че СОЦИАЛНАТА ЛИЧНОСТ носи в себе си подчертана социална зависимост, заради факта, че цялата си структура е налице, благодение на полученото от групите сред които тя се формира. В този смисъл, всяка социална личност, се основава на ирационално ядро в себе си и процесите на ВЯРАТА са й принадлежни. Няма значение дали и с какво се занимава, дори и да е "научен работник' и канона за рациото да е приет и да се изпълнява. Репликацията на КАНОНА, неговото утвърждаване, особено чрез подпирането на предварително изведени аргументи в самия канон само по себе си е принадлежно на ХОРАТА на обусловеното, на вече колективно валидираното "вчера", или пък и :днес; но да е с "достатъчно много от другите", за да се ползва отново и отново удобството на конвенса.

Искам също да кажа, че постулатът - винаги най-важното е големите групи хора и всичко, което е важно за тях е най-важно за "принадлежните й личности", не е единствено възможния, нито абсолютен и краен. Има и други възможности, има и други гледни точки... Изглежда че щом голяма група хора чрез конвенцията между членовете си приема кое е МИСЛЕНЕ, ЛОГИКА, ИСТИНА, ПРАВИЛНОСТ, РАЦИОНАЛНОСТ... значи това е важното за личностите в нея и същото определя несъзнателно техния битиен ФРЕЙМ - нещо като психичната аналогия на "хоризонта на събитията". Но пак повтарям - това не е единствено възможното. От друга страна - тук е проблем в казусите, защото когато се приеме че "хоризонта на събитията" не е краен, че той е само нужна приета граница... а отвъд него е налице нещо друго... това несъзнателно поражда смут и той подпалва защитаването чрез непрекъснати повторения по утвърждаването на груповия конвенс.

Думичката АЗ, АБИ не е написала никъде сред своето написано - или е МНОЖЕСТВЕНО ЧИСЛО, поставяйки се сред важната обща конвенция (НИЕ). Формата на безлично написано - също е в тази посока. Ето един рационален извод - прост и логичен. Дали е израз на "пристрастие" на РАМУС, заради негово лично отношение към АБИ, това е вече въпрос, който ще се реши през 'прочита' на всеки един.

Мога лесно да изпиша "нагласите на основния битиен профил". Разбира се те са само най-общи и са израз само на тенденции, като всяко статистическо обобщение. Но в случая - точно статистическите обобщения, са доста съответствени за групово-формираните личности, защото колективните процеси, сред които реализират битието си, съдържат задължителна уеднаквяваща тенденция. Тя е видна дори сред целия контекст на написаното - като форма на "защита" и постулирането на конвенционалните положения валидни за групата и приети от личностите в нея.

От същата гледна точка всички твърдения по-горе стават консонансни - както идеята за "вменяване на конфликт"... на което честно казано се усмихнах. Всъщност конфликта е налице и написаното съвсем съответствено описва начина по който сред вътрешните процеси на един субект, се решава на несъзнателно ниво. Нека кажа, че НЕСЪЗНАТЕЛНО означава нещо просто - то е невидимо докато не се съчетаят нужните и необходими условия за да се "разкрие".

Пак повтарям че "ЗАЩИТАВАНЕТО" на която и да е "ТЕЗА" винаги посочва ЗАЩИТНИКА като "вярващ". АРГУМЕНТИТЕ, към този случай, нямат никакво значение, нито стойност. Може би изглежда наивно - какъв рациум може да е налице, след като аргументите нямали значение. Но всъщност всяка религиозна личност, се подпира също чрез аргументи. Това не е било никога нужно за ОСЪЗНАТИЯ ВЯРВАЩ СУБЕКТ. Той живее сред осъзнато приетото като житейски и когнитивен фрейм и няма никаква потребност да се занимава с "доказване" и аргументи. Но това е крайно рядко като проявление сред РЕЛИГИОЗНИТЕ ЛИЧНОСТИ.

А когато религиозната личност, получи нужния си групов багаж и дефинира се по него и започва да го претворява на свой ред чрез репликация. Пак напомням, че това е напълно несъзнателно. Несъзнателно е не по-малко от невъзможността на няколко човека сред темата, които ясно се заявяват като 'конспиратори'. Същите нямат никаква възможност да забележат пристрастието си - за тях изглежда съвсем естествено, логично, ясно и "истина". За тях това е напълно достатъчно и не е възможно въобще да се "обясни" какво им се случва "зад завесата на видимото", от кои процеси и каква механика действа, докато се стигне до нуждата от това, което утвърждават. Същите КОНСПИРАТОРИ нямат никакъв проблем и са готови да си отстояват мирогледа чрез... АРГУМЕНТИ, "факти", съждения интерпретации... От тяхна гледна точка е напълно достатъчно и "стабилно закрепено".

Обаче... когато се постави възможността същото да е налице при множеството от хора, сред които в груповия си конвенс е заложено че те са рационални, логици, математици, че те са труженици на "науката"... и някак си това че носят в себе си религиозно несъзнателно ядро, влиза в дисонанс с предварителното описание и "изискване". И за тях такава теза е неприемлива и един от възможните варианти за консонирането е "че се вменяват" (неуспешно, разбира се ) някакви си "кофликти", а тях всъщност ги няма и всичко е чудесно напаснато. Ще дам за пример че колегата Б.КИРОВ написа почти същото за себе си, с почти същите думи - аз не усещам никакви конфликти - напротив, аз съм си аз...

======================

Написаното от рамус не е идеята да зададе за някого вътрешен конфликт и да внушава каквото и да е. Целта на РАМУС, някой си, въобще не е да убеждава някого в тезите си, в разрез с колективните тенденции сред виртуала и извън него. Не ме интересуват никакви убеждавания, не това е смисълът да се пишат всички тия думички. Ако някой намери сили в себе си да се позамисли - добре. Ако за други същото ги припалва към защитаване или само по себе си е недопустимо - пак добре. Нищо от това не е важно за рамус. Личните реакции са само в личното поле на всеки субект. И това, че някой е индивидуалист, си личи по това, че той е поел отговорност за ЛИЧНОТО СИ ПОЛЕ - изцяло и докрай, без никакво изключение, без възможност за оправдания...

Редактирано Октомври 1, 2016 от ramus

***abi*** · Октомври 1, 2016

Преди 48 минути, ramus said:

Това няма нищо общо с "рационалната личност". Изобщо някак е странно че въведох две условно различни категории за целта на изказа и описанието на проблемите които засягам. От същото - самата идея за РАЦИОНАЛНА личност, само сред фрейма на социалното битие и социалното й значение... е някак си орязано от същността си. Защото колективното битие не е единствената форма на "задаващо мироглед".

Само да напомня, че РАЦИОНАЛНАТА комуникация не се основава на УБЕЖДАВАНЕ на "ДРУГИЯ УЧАСТНИК". Никоя дискусия или дебат, не се занимават "с убеждаване". Изведените "две условия" за "рационална комуникация" ясно показват нивото на представа относно същото.

Също така - МНЕНИЕ, УБЕЖДЕНИЕ... са явления на типично ВЯРВАЩА личност и те са израз на ИРАЦИОНАЛНОТО ЯДРО и НАГЛАСИ в нея.

Комуникативната рационалност най-общо: http://psihologiq.dokumentite.com/art/logika/84893

https://www.kaminata.net/forum/obobshten-material-po-logika-t101851.html

За повече подробности - Юрген Хабермас.

Цитираното в червено съждение не е предмет на научното разбиране на понятието "комуникативна рационалност".

Една личност се определя като "рационална" когато има рационален, а не емоционален подход, какъвто рационалното поведение и мислене не допускат.

Описанието на всеки тип личност може да стане с общоприетите понятия, които са ясни и конкретизирани в научните среди. Те са достатъчно добри и академично категоризирани, така че може лесно да се разбере защо конфликтът в самата личност между рационално и емоция е предимно "външен", а не "вътрешен". Рационалността се обуславя от три категории, които изпълнявани в ежедневието показват, че конфликтът с външната среда идва от разбирането за "истина" (общоприети истини) и логическото мислене - когато се правят погрешни умозаключения, ръководени от неистини. Ако няма директен сблъсък с външната среда, тези неистини не засягат вътрешния комфорт. Личността ще съжителства с рационалното и емоционалното в себе си, без наличието на вътрешен конфликт, дори с ясното съзнание, че това, в което вярва може и да не е истина, че липсват преки доказателства. Фантазията също се грижи за потушаването на вътрешните конфликти и самоубежденията.

Религиозното мислене и вярата в конспирации са два различни аспекта на вярване в евентуални неистини, съответно трябва да бъдат разглеждани отделно. Вреда/полза.

ПС. Ако лирическите отклонения по темата продължат - тя може преспокойна да мине и без моето присъствие.

Вход

Конспиративните теории

Recommended Posts

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОПУЛЯРНИ ДНИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОПУЛЯРНИ ДНИ

Популярни мнения

nik1

Doris

ramus

Напиши мнение

Подкрепете ни

Теми

Последно разглеждащи 0 Потребители

Полезно

За нас

За контакти:

Подкрепи форума!