Отиди на
Форум "Наука"

Recommended Posts

  • Потребител
Публикува (edited)

Описанията могат да стават по много начини. Дали ще са с общо приети понятия или не за рационалноста няма значение.
С описанията ние описваме т.нар. Истина. И понеже по куп рационални, обективни и субективни причини, истината е една за отделния субект. Една глава - една истина. От там нататък "обществото" с неговите си социални хора и механизми се опитва да приравни "истината в главата на всеки един". Това донякъде си има своята полза - най-малкото да говорим един език и едни определения. И както всеки е изпитал "еволюцията" на определенията за едно и също нещо в училищния процес, така в крайна сметка определенията стават все по-сложни за все по-тясна конкретика. А за големите социално психологически процеси - все по-размити, не могат да се усложнат и конкретизират защото ще излязат от адекватност (например ще има много изключения).
Та ние, всеки един от нас е наблюдател. Но за да е наблюдател, трябва да знае какво наблюдава. Това е мисълта. Мисълта, мисленето не може да съществува без: 1. външни обекти и процеси за наблюдаване и 2. познаването на основни понятия за наблюдаваните явления и процеси (кое какво е)
След като стане наблюдател, а това е характерно само за субекта за отделния човек, се включва (как, не знам) центъра интелект - този, който от две логични, рационални идеи (или обяснения) решава коя да приеме за такава, и коя да отхвърли. Емоциите са друга област.

И сега, от доста отдавна, науката като функция на обществото се опитва да дава определения и да обяснява света около нас. Но се сблъсква с ограничението си, което пък произлиза от произхода, конституирането на науката - а именно от обществото. Затова в науката не могат да попаднат идеи за индивидуалната истина, за индивидуалистите. Защото това ще разруши обществото и от там науката като производна на обществото. А ИСТИНАТА е една, но всеки я вижда индивидуално. И затова Тя не може да се опише общовалидно и еднозначно. Няма как да стане.
А опити има от дълго време. Но за целта областите мислене, емоция и интелект ЗА ВСЕКИ ЧОВЕК трябва да се "приведат под общ знаменател", което дефакто орязва тези области в личен план. Казва се "това понятие е такова, така го пише в учебниците, всички така го разбират - чети и знай, евентуално разбери". А индивидуалните области на мисълта, емоциите и интелекта са залеч по-широки. 
И понякога, когато човек все пак наблюдава и мисли, се стига до напускане на ограничената територия на науката.
И мисълта ("досега" с външни предмети и явления), интелекта (решаващ кое Е и кое НЕ Е, разграничаваща способност) се оказват на свобода. Но това е само за съответния конкретен индивид. ТОЙ разбира колко го е била ограничена науката. И как дефакто наука НЯМА - тя е едно "общопризнато" събирателно. И в част от нейната си област работи, съвсем сигурно и предвидимо - естествените, точните науки. Извън тях е желе, което после става на мъгла. Да, изглежда че хоризанта на науката е безкраен, но не е. Има граница. Който е учил малко математика, поне е чувал, че има граници. А който е учил граници, знае че има такива функции при които при нарастването на Х все повече се доближават до някаква граница. Никога не могат да я преминат, но могат да се доближават безкрайно. Та и с науката е така тя все повече се доближава до границата си, но никога няма да я достигне и премине. И близо до тази граница се вихрят едни хипотези едни теории, чудесии - научния фронт "кипи". Наблюдавано от вътрешната страна на областа на науката. От външната, от индивидуалната всичко си е ток, света си тече, както си е текъл хиляди години. 
Такива ми ти работи - моите "две ст`инки"

Пък кое е лирика и кое наука... изненада - всеки решава сам за себе си.

Гледам отдолу ми излиза рекламка: "Научни Бижута от медицинска стомана - купи тук". Пълен абсурд, ама за благото на научния долар (или лев) може да се смесят емоции (бижута) с мисълта (науката). И като се смесят става какво - парички. И сърцето в колбичка. Даваш парички за се накичиш със сърце в колбичка. Не е ли велико да се наблюдава!

Редактирано от sirius
  • Мнения 322
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Потребител
Публикува

Ето едно лирично отклонение. Като си пуснах предния пост излязох навън да видя защо грачеще ... помислих че е гарга. Беше някакъв възбуден Блу Джей (нещо от рода на нашите керкенези (май)). Грачеше на комшийската котка. И едно колибри дойде да провери какво става. И летя на по-малко от метър от мен. Долетя до мен, закова на място, наблюдавахме се. Пообиколи малко и пак дойде. Кацна на близко клонче, поздравихме се. Мръдна на един по-отдалечен люляк и аз долетях да ви споделя. :)

Колко му трябва на човек :)

  • Потребител
Публикува

От известно време забелязвам, че сякаш всички конспирации разделят хората на "ние" и "те"."Те" са лошите, те ни лъжат, пръскат, манипулират,управляват...

Няма значение дали става въпрос за религия, конспирации, идеологии или русофилство, всички те насаждат страх ,те просто не могат да съществуват без "ние" и "те".

Хората засегнати от  тревожност и неустойчиви на стрес се припознават като "ние" и изпитват силна необходимост да принадлежат към тази група.(И Маслоу така казва.)Принадлежността към група намалява стреса, дава сигурност и носи удовлетворение.Тая група обединява индивидите изпитващи отрицателни емоции.Това е емоционална група.Членовете на емоциалните групи са  crank -ове, те не могат да бъдат убедени, не се влияят от фактите и аргументи, за това диалогът с тях е безсмислен.

 

  • Потребител
Публикува (edited)
Преди 12 часа, vvarbanov said:

От известно време забелязвам, че сякаш всички конспирации разделят хората на "ние" и "те"."Те" са лошите, те ни лъжат, пръскат, манипулират,управляват...

Няма значение дали става въпрос за религия, конспирации, идеологии или русофилство, всички те насаждат страх ,те просто не могат да съществуват без "ние" и "те".

Хората засегнати от  тревожност и неустойчиви на стрес се припознават като "ние" и изпитват силна необходимост да принадлежат към тази група.(И Маслоу така казва.)Принадлежността към група намалява стреса, дава сигурност и носи удовлетворение.Тая група обединява индивидите изпитващи отрицателни емоции.Това е емоционална група.Членовете на емоциалните групи са  crank -ове, те не могат да бъдат убедени, не се влияят от фактите и аргументи, за това диалогът с тях е безсмислен.

С много неща от тия изводи съм съгласен. Въпроса продължава да бъде за огромната доза несъзнателност сред всички тия неща. Това ги прави невидими.

Аби продължава да не взима това предвид, като че то не съществува. (пък и в някакъв смисъл, след като е невидимо, значи го "няма" ). Не зная откъде е цитата по-горе, касаещо "РАЦИОНАЛНАТА КОМУНИКАЦИЯ" ,но това дето е написано в него няма нищо общо с РАЦИУМА, в смисъла пълнежа и съдържанието, който аз ползвам.

За пореден път обръщам внимание, че предварително заучения конвенс според някаква форма на групова договорка, не означава никаква "истина". Това е само едно от главните разминавания в тази реторика. В нея продължава единия изразител да настоява че неговото е вярно, а другото - неприемливо от гледна точка на... това което е избрал да е - към голямата група и към взаимните си договорки. И продължава да не е налице дори форма на "диалог", защото единия от участниците приема по подразбиране, че груповите му приети правила, са и правила и опорни точки за всички други. И че... няма как да не е така, защото "голямата група" спрямо която въпросния изразител се причислява, е най-голямата, най-универсалната, най-общата и всичко сред нея придобива същите прилагателни...

Като допълнение в това - през цялото време в думите на АБИ стои открито или прикрито въпроса за ПОЛЗАТА за всяко нещо "спрямо хората" (от нейната група). Все за ползи - религията имала полза, едно било вредно, друго полезно. Познанието било заради ползата. Мярката за всички тях обаче - тя написа че била "голямата група", конвенса на който вътре в нея, се приема за "хоризонт". Хората изглежда решават консенсусно че най-важното е да се припознае висшия идеал за "приятност и щастие докато екзистенцират". А за това е нужно "СПОКОЙСТВИЕ" и защита от СТРАХУВАНЕТО. ПОЗНАНИЕТО е едно от ползваните инструменти за тази цел. Но когато стане ИЗПОЛЗВАНО, спира да е вече ПОЗНАНИЕ. Защото за целите на ползването, ПОЗНАНИЕТО се орязва от комплексността си. И неговото многомерно значение и дълбочина, се орязва само и само за "целите на припознатите като "голяма група", и техните договорени екзистенциални потребности.

В този смисъл - търсенето на ПОЛЗАТА като част от груповата договорка, е най-универсалния общ код, който обаче привлича само резониращите му. А това НЕ СА ВСИЧКИ ЧОВЕШКИ СЪЩЕСТВА, защото има и такива, за които въпроса за инстинктивизмите  е твърде плитък и като такъв не е актуален и достатъчен за да определи всичко за тях. Естествено.,.. за тях основните договорки в "голямата група" спират да важат и да са единствено определящи. Постепенно спират въобще да имат значение...

Обаче всъщност мярката за "ПОЛЗАТА" винаги има един прост и инстинктивен КОРЕН - това е "ИСКАМ ДА МИ Е ДОБРЕ".

Не ми е добре - докато се страхувам...

ДОБРЕ МИ Е - като страха падне под определен праг, който е програмиран да разделя "видимия психичен периметър", който толкова много асоциират със "съзнателен", от "невидимата зона", с елементи и парчета, които в съзнанието не се побират заради ... множество причини. Именно това кара толкова много хора да си говорят за "видимия си периметър", който обаче е конструиран от тях самите. В който границите му са подвижни и пластични и непрекъснато се управляват от сложни механизми, призвани да изтикват пречещите отражения извън видимото и доловимото.

Ето това е невидимо за всеки субект на това ниво на отражение и съвсем естествено е за него той да "реши" кое какво е, но само на базата на 'това което е подбрал и наредил несъзнателно'. В този смисъл това е и дълбокия механизъм стоящ зад конфликтирането и дисонансите, като един от алгоритмите за справянето с тях е именно - изтикването на единия конфликтиращ елемент, извън полето на "видимото и съзнателното", като по този начин се остави привидяния като "по-нужен", по-важен, по-желан, носещ повече полза за субекта. ПОЛЗА!!!

По този начин :съзнателното поле се подрежда да няма конфликтности. От същите механизми се поражда и явлението ВЯРА, като едно от техните следствия. Вярата и религиозността като нейно проявление. е част от механизмите за справяне с тревожността и страхуването. И голяма част от същото е в основата след това на всички други "последици". Заради това пиша че в основата си, ирационалното е наследство от слоя ХОМО - сред всеки човек. В това не влагам никакъв негативизъм, нито ирония. Става въпрос за ПОЗНАНИЕ, а не непрекъснатото припознаване на групи четящи, сред които също атавистично и напълно несъзнателно, най-важното за тях е припознаването на "отношение" в дуален смисъл. Съвсем ясно е, че "ГОЛЯМАТА ГРУПА" е направила така, че сред нея договорките да имат ореол на САПИЕНС. И за тях, то веднага придобива това значение.

Всяка социална конвенция се стреми да събере колкото може повече хора под "договорката си". За целта се подбират колкото е възможно повече от "общите нужди"... докато се стигне до "най-общите". За мен, лично за мен, гоненето на ползи, спрямо критерии не се прави от разум. ТОВА НЕ Е РАЦИУМ - това е използване и в основата му стоят прости инстинкти, които запускат програмирани кодове в търсене на задоволяване на НУЖДА и ПОТРЕБНОСТ. Емоционалното е най-важния първичен признак в :големите групи' и най-характерния признак за всяка популярна масова идеология е намирането на най-голямото общо кратно. И по него да се привлекат максимално на брой хора. Социалния инстинкт е точно това - той е решение в търсенето на защита и намаляването на фоновия страх. А най-големия проблем за всяка екзистенция е СТРАХА - от мига в която всеки проявител на ЖИВОТА се формира и появява на белия свят най-първичните му базови програми са имено съхраняващите и защитните. В този смисъл СОЦИУМА на първо място е инстинктивизма. На първо място е ирационалния импулс. Няма в това нищо РАЗУМНО, няма нищо от САПИЕНСА. Толкова много други животни също се събират на групи в търсене на оцеляването на вида си. В това съвсем ясно е, че няма нищо от САПИЕНСА.

=======================

Редактирано от ramus
  • Потребител
Публикува (edited)

Как СОЦИАЛНОТО се отнася към вътрешното и начина на взаимодействие... това е голяма тема, но в нея бих искал да откроя няколко важни момента.

След раждането не е налице "деление". По-късно идва АЗ и ДРУГИТЕ. Следват етапи в които заради нарастващия индивидуален елемент в психичното, социума препоставя че индивидуализма внася "проблем" в общия живот. Това започва още сред психичното у всяка отделна личност - защото нарастването на нейната индивидуалност винаги е в друга посока от "възпитаното от социума" в стремежа му към уеднаквяване. Налице е базов конфликт в психичното поле - ИНДИВИДУУМ спрямо СОЦИУМ - индивидуалното сред всеки субект, с приетото и зададено от социалната група чрез възпитанието, ученето, подражанието и имитацията... които в зората на пещерите и джунглата са били оцеляващи стратегии, а после вече... не са адекватни спрямо променените условия на средата. Особено в днешно време. Четирите изброени форми за "опитомяване" на всеки индивид, до формирането му като социална личност са инстинктивни и напълно несъзнателни. Същото и сред самия социум, просто се следват уклоните, импулсите и програмите, след като се приема че те са "правилни" за всички страхуващи се. Докато се страхуват...

Детето в началото няма идея за АЗ. Всички, които имаме деца или са изучавали и наблюдавали отблизо и дълго децата, познават от практиката че чак условно някъде към втората година от раждането, детето достига до самата идея за АЗ и започва да ползва думичката. Преди това то се отъждествява със звуците които повторяемо то асоциира спрямо "себе си" - за възрастните това е "името", но при новороденото са просто набор от звуци, които се повтарят често и чрез "павлов" рефлектират до някаква тъждественост спрямо самия субект.

Вече това е първичен момент в идентичността. Вече е налице "РАЗДЕЛЯНЕ". До този момент в отражателния свят няма възможност за РАЗДЕЛЯНЕ, защото в несъзнателния фон, тече инерцията от дълбокото свързване с майчиния организъм. Шока от раждането е първото "РАЗДЕЛЯНЕ". Добиването на самостоятелност в чисто фиизиологично отношение, при хората е много бавен и много сложен процес. Както и твърде комплексен. Но физиологичните базови нужди за първи път след раждането се пренасят само в тялото на новороденото. Първата идея за зависимост се поражда именно поради несъзнателните заключения, че новороденото не би оцеляло без грижи. И че те могат да се реализират само сред социална среда, защото майката докато кърми или се грижи за новороденото, тя също е беззащитна. И се налага "кооперативност" от другите членове на общността. Всички се събират заради нуждите си, защото началото н а всяка общност и групово битие, е израз на защитните рефлекси. После целия този сложен букет, преминава в психичния слой на отражение и става част от психичния свят на личностите.

Непрекъснато е налице тенденция за защитния инстинкт "връщане в утробата" - сливане отново с майчиния организъм, защото при тази симбиоза някъде из паметовите записи стои изживяването че това е момента в който НЯМА СТРАХ, защото няма отделна идентичност. Именно сред социалния живот, зависимостта се определя от нова форма на УТРОБА и това е именно социалната среда, вече като психично проявление. Универсалния признак за същото изкристализира в идеите за "КОМУНАТА" - висша представа за единомислещи, единоживеещи... единоекзистенциращи. Това е естествен изход за личности, които имат по-висок фон на страх, по-ниска степен на адаптивност и всъщност комуната представлява в идеята си отново УТРОБА и живеенето в нея чрез "сливане". Непрекъснатите екзалтации към ВСИЧКИ СМЕ ЕДНО, никой не е "отделен" и усещането за същото е само илюзия... толкова характерни за всички социални медии, идеологии, включително и съвременните им форми като Ню-ЕЙДЖ, комунизма, или руската мода към АНАСТАСИЯ...

За СТРАХА и СТРАХУВАНЕТО може би ще отворя друга тема с намерението да напиша концептуалните си разработки сред нея.

Редактирано от ramus
  • Потребител
Публикува

И накрая нещо просто - само напомняне, за целите на яснотата:

ВЯРА И ВЯРВАНЕ са явления, които изразяват нуждата на човешките същества към КАНОН, към опорни точки. Не самите КАНОН и ТОЧКИ, а нуждата от тях, проявена във вкопчване, чрез "сливане" по време на идентификацията с тях.

ВЯРАТА изразява ОТНОШЕНИЕТО на привързаност за всички ония описания, с които даден привързан субект е слят защото е идентифициран с него. Той заради това е дълбоко привързан към същото, защото неусетно и напълно невидимо за него, приетите описателни "форми" той е ползвал за да се дефинира сред времето и пространството, за да се обозначи, за да се оформи не като СЕБЕ СИ. Проявлението на тази привързаност е известно сред хората в социума като УБЕЖДЕНИЕ - система от мнения или виждания, които най-често определят самия субект. А всичко това е последното звено от сложна каскада от психични процеси, които са НЕСЪЗНАТЕЛНИ.

Когато поради съответственост и резонанси фактори, подобни личности, с подобни вътрешни нагласи и базови потребности се привлекат към социална формация от някакъв тип, естествената посока и приоритети за тях стават КОНСЕНСУСА, ЕДИНОМИСЛИЕТО, СЪГЛАСЯВАНЕТО... и като едно от тях е "УБЕЖДЕНИЕТО НА ДРУГИЯ". Само сред този контекст, сред такава рамка, комуникацията между такива, може да цели "УБЕЖДЕНИЕ НА ДРУГИЯ", като начин за съгласяване, като един от начините за консенсус, към единомислие, единочувствие, единоотражение, единнореакции... Това придава организация и синхроничност сред групата хора и е един от задължителните фактори за търсеност сред колективното битие по принцип.

А нищо от това няма отношение към пишещия тия редове, с тия думички... Така, че... говорителите на "консенсусния канон" нямат друга възможност, освен да ме поставят някъде сред тяхната дефинирана вече обозначена среда. И непрекъснато да ми пишат, че... или не чета, или не мисля, или не възприемам ... "като тях" и че това е "грешно", щом не ми помага към това да съм "по-добър" и води към "безполза", дори - към вредности... И спрямо оформилата се тяхна "гледна точка" това е напълно естествено и не го оспорвам, нито иронизирам. Само пиша, че техния хоризонт не е ЕДИНСТВЕНИЯ. Техния периметър, описания, са призвани за груповата им цел, която е средно аритметично от личностните базови потребности на това ниво на отражение на битието. НО ТО НЕ Е ЕДИНСТВЕНО възможното.

За целите на РАЗЛИЧИЕТО и РАЗЛИЧНИТЕ е нужен друг инструментариум, други способи в комуникацията, защото между единноприелите конвенса, тя се основава именно на базовите договорки. И те стават като "слой" на подразбиране. Думичките се сливат с приетото за значението им. Това много улеснява комуникацията помежду им, но това е само на повърхностно ниво. За такова ниво е направена договорената комуникация - за общуването сред конвенционални групи и принадлежните им личности, в ролята на изразители на тия конвенции. Но какво се прави, когато всичко това спре да има приоритетно значение като висш краен идеал... (не е въпрос и не слагам въпросителен знак в края му).

  • Потребител
Публикува

 

sirius

Не се обърквай от наличието на  индивидуалните интерпретации и сентенции тип "всеки си има истината". Природата не функционира така, ние също не функционираме така. Това са вменявани "философски" съждения, без особена стойност за научния подход. Ако държим да интерпретираме света рационално, а не емоционално - видовете имат своите механизми за интерпретация на средата и имат единни за вида възприятия, за ползата и вредата от нея. "Истината" за средата е обща за вида. Крокодилът хапе, акулата е опасна, дъждът мокри. Това са общовалидни истини за оцеляването на нашия вид, които нямат "индивидуални" интерпретации. За средата не е от значение дали крокодилът ни е симпатичен или противен (личните ни гледни точки за крокодилската красота) -  той хапе и ще ни изяде в първия удобен момент. Ограниченията  (средата е такава каквато "е", а не такава каквато си въобразяваме, че "не е") създават архетипи, също фундаментално важни за оцеляването на вида.

Колкото и "индивидуални" да изглеждаме, ние се подчиняваме на общи механизми и механизмите на мисленето по необходимост създават общи модели. В противен случай няма да оцелеем. Като всеки вид ние се развиваме в тон със средата. За да оцелеем винаги ще ползваме т.нар. рационален подход към нея. Колкото и необятни да изглеждат индивидуалните способности на ума, оцеляването (рационалното за вида) няма как да стане с "огнена прана". Противно на  привлекателните ѝ описания. Върши работа само като "духовна храна" - ние сме може би единственият вид на планетата, който има нужда и от духовна храна за оцеляването си. Но самото оцеляване ще стане с филия с масло - удостоените за бъдещ живот наши представители разумно си я намазват. 

За това мисленето се подчинява на общовалидни истини докато те са полезни. Въпреки "разните" привлекателни истинки, общовалидните работят за всеки и в случай на нужда се прибягва до тях (освен ако не се прояви суицидна емоционална страст - която също е проява на еволюцията, елиминира неориентираните в средата). Ограниченията са в зависимост от възможностите за овладяване на средата към момента, същевременно без да ограничават фанатазиите. Ако е полезно да я овладяваме и с рел. убеждения ще го правим и чрез тях. И защото участието ми в тази вече крайно съмнителна с научната си полезност тема приключва:

Когато разсъждавате върху каквото и да било помнете, че:

- трябва да се яде, диша и оцелява

Съответно няма място за измислици "какви сме и кои сме" когато се изправяме пред естеството на Природата. Каквито и "истини" да си внушаваме цялото ни битие се върти около една и съща цел. Единствено подхода към постигането ѝ е различен за групи хора или отделни личности - моделите обаче се припокриват с дребни, незначителни вариации. 

 

  • Потребител
Публикува (edited)

Така - стигна се най-после до същината в ядрото на убеждението. Признавам си " че бях подъл" и че използвах провокация, но без нея иначе всеки коментар се криеше зад идеализация и рисуване на нужната картина чрез привично и подготвено ползване на подбрани аргументи.

Не го правя заради някаква форма на битка, нито състезанията или победите ме интересуват. Идеята ми бе демаскирането и яснотата на гледната точка.. присвоих си гледна точка главно заради нужния контекст на самата конкретика. Създадох също версия на аргументи и оформих гледна точка, според която заявената по-горе да се отдели и така изясни. Създадох общ контекст сред който двете гледни точки да изглеждат като "борещи се една на друга". 

Всъщност няма никаква борба. Гледната точка, която АБИ защитава е най-разпространената версия на убеждение в света. Тя е напълно естествена, тя е и аргументирана, спрямо подбраните критерии за възможност за екзистенциране. Тя има своите основания и то сериозни. Нужно е просто да се погледне на вида ХОМО, като основното, а САПИЕНСА към него да е просто инструмента за оцеляването и овладяването на реала от същия вид.

ОБАЧЕ... вида ХОМО отдавна няма никакъв проблем със оцеляването си. А непрекъснатото оцеляване сред неговите приоритети доведе до това че сега той е глобалния управител на планетата Земя. Същия нагласи и посоки доведоха до огромното му разрастване далеч преди същия вид да е 'помислил САПИЕНСКИ, какво, как и защо ще прави с природните и житейски ресурси. Като се вижда ясно че в устрема да оцелява, всъщност се превръща в основния си противник - сам на себе си. С липсата на САПИЕНС в своите типично инстинктивни потребности и битийност, същия нанася огромни изменения в същата тая "среда", която вида смята че му ПРИНАДЛЕЖИ и е задължителен негов дом. Което не става за същото - ще го изменя. Което не се вмества в "нужното" - ще се трансформира за да стане.

Отделно от това - безразборното роене за няколкото десетки хилядолетия, доведе до глобален мащаб на същите и влиянието на всеки уклон става също глобално. Заради същото, в самите човешки групи по планетата, са налични непрекъснати битки - първоначално - за територии  за събиране или отглеждане на храна. После вече - за суровини - вече приоритетите се прехвърлят към нови потребности. Сега - за информационния свят - нови приоритети и нови полета за битки. Навсякъде става въпрос за СИГУРНОСТ, като оправдание за 'оцеляването'. Налице са нови полета - вече извън планетата. Обаче човека където и да отиде носи със себе си преди всичко ХОМО, защото колкото повече го маскира като САПИЕНС, ХОМО стои отвътре в скритата си невидимост с идеята че 'ГО НЯМА' че е надживян, че е израснат. А не е.

Висшата цел, висшия идеал, крайната форма на каквото и да е, където и да е кое и да е - ОЦЕЛЯВАНЕТО НА ВИДА, на задоволяване на ПОТРЕБНОСТИТЕ... и ОВЛАДЯВАНЕТО НА СРЕДАТА... Всичко и всички трябва да се сведем до това... защото???

Ето защо ДИАЛОГ, нито дискусия е невъзможно да се получи, защото заех преднамерено позиция, която да излиза отвъд предварително ясно очертания периметър и валидираната от него "истина". Всъщност няма никакъв проблем да се съглася със всичко заявено от АБИ, защото то е конвенционална истина и за приелите и участниците в нея, тя е системата им от опорни точки. Тя определя валидацията и както се вижда ясно от написаното  - за АБИ това е началото и края на всички описания... това е нейния личен хоризонт. Всичко се обосновава само сред тази форма на контекст, сред "стените" на опорните му точки. В този смисъл - религиозното в човека все още продължава да доминира рациото в него. В същия смисъл социалното в личността, доминира неговото индивидуално, според общия принцип - важното е общото, частното е без всякакъв смисъл, но е вредно ако пречи на главния приоритет. Всъщност всеки кошер или мравуняк, всяко стадо от хиляди ГНУ, ги определя същия набор от приоритети. Никой ли не му се струва че е някак подозрително това "съвпадение"?

Чрез всички мои думи, исках да кажа, че ВИДА "ХОМО някой си", не е единствения вид и ако ще е САПИЕНС, означава че би трябвало да е поизраснал и надскочил ХОМО в "себе си". И че ХОМОЦЕНТРИЧНАТА ПОЗИЦИЯ е наследство на ХОМО сред вида и посята през същия психичен "слой" сред личностите които приемат социалната сделка.

Може би е наивно да се фантазирам относно някакви си общи или лирични думички, както и словоизлиятелни излишества,относно какво и кое е някъде отвъд оцеляването на вида ХОМО и задължителното помнене, че "трябва да дишам, ям и оцелявам"... Оцелявам - задължително. Повторено, затвърдено - вида и оцеляването му. Само това има значение - ако трябва религия, религия. Ако е нужно лъжа - ще се лъже. Каквото е нужно... но вида да оцелява. Ако трябва ще се защитава фантазирането, но екзистенцирането е висша степен на приоритет. Ако трябва да се остави някаква форма на лични отклонения... но само докато не вредят на ОЦЕЛЯВАНЕТО, на овладяването на средата...

Изглежда ми също, че най-приспособимата група, водена от горните цели и идеали, е на ромското население, племенните общности в Африка или Средна Азия. Които продължават да се "множат" по численост... Излиза че за целите на оцеляването на вида, е нужно да се забранят всички форми на прекъсване и контрол на бременността, например. Няма по-сигурна инстинктивна гаранция за "продължаването на вида" - безкрайното множене. Поне това природата е заложила сред толкова много животински видове. При други - роенето на КОШЕРИ или МРАВУНЯЦИ, които всъщност са аналога на ОРГАНИЗЪМ, а не мравката или пчелата. 

Обаче при човека е налице заложен съвсем друг момент. Много различен и без аналог сред животинските видове. Докато не се установи че САПИЕНС (РАЗУМ) не е просто новото оръжие за оцеляването на принадлежния му вид, същия РАЗУМ не е възможно да се обособи като нещо повече от "произхода си". Фокуса на думичките в последното подчинено изречение не е "нещо повече", като сравнение... а като нова форма в еволюцията, сред която въпроса за ОЦЕЛЯВАНЕТО на определен вид, вече не е основния приоритет. 

Ако в определена социална среда доминира като стимул, оправдание, висша цел и идеал, фактора "оцеляване на вида", то това не може да се нарече среда на САПИЕНСИ. Може би неслучайно вида е ХОМО, а САПИЕНСА е просто сравнителен етикет без всякакво значение за значението му - само спрямо класификацията и нуждата от формално разграничение.

Редактирано от ramus
  • Модератор Военно дело
Публикува

Божке Рамусе, ти от тази планета ли си? Нищо не ти се разбира... то бива да теглиш локуми, ама твоите са на световно ниво.

  • Потребител
Публикува

Наред с най-елементарната бактерия, Хомосапиенс се грижи за оцеляването си всеки Божи ден (и нощ, иначе нямаше да спи).

Както вече констатирах - темата загуби каквато и да било научна, де не кажа и разумна стойност.

  • Модератор Военно дело
Публикува
Преди 26 минути, *abi* said:

Наред с най-елементарната бактерия, Хомосапиенс се грижи за оцеляването си всеки Божи ден (и нощ, иначе нямаше да спи).

Както вече констатирах - темата загуби каквато и да било научна, де не кажа и разумна стойност.

-Златни ти уста Йоане!

  • Потребител
Публикува (edited)
1 hour ago, *abi* said:

Наред с най-елементарната бактерия, Хомосапиенс се грижи за оцеляването си всеки Божи ден (и нощ, иначе нямаше да спи).

Както вече констатирах - темата загуби каквато и да било научна, де не кажа и разумна стойност.

 Напротив, сега стана интересна! За тия дето не я разбират ,няма разумна и научна стойност. 

Аби, ти два пъти тържествено се отказваш да пишеш в тази тема и два пъти се завръщаш с фанфари, ако не ти е научно по разумно е да не я четеш.

п.п.Фружине нормално е вие с Аби, които сте потребители на конспирации да не харесвате как се развива темата.

Редактирано от vvarbanov
  • Потребител
Публикува
Преди 4 часа, Frujin Assen said:

Божке Рамусе, ти от тази планета ли си? Нищо не ти се разбира... то бива да теглиш локуми, ама твоите са на световно ниво.

То голям тормоз е докато докараш.....

 

  • Потребител
Публикува

От потребител до потребител - разлика от тук до Марс. Повече от половината форум тук ги употребява за какво ли не. Особено за да пуска тема след тема на тази тема...

" ОБАЧЕ... вида ХОМО отдавна няма никакъв проблем със оцеляването си." - в тази постановка няма нищо научно, Върбанов! 

Да, Върбанов, признавам че не четох по-надолу,  а се връщам от най-нездраво любопитство - до къде ли точно "ще я докараме". :band1:

 

  • Потребител
Публикува (edited)
1 hour ago, *abi* said:

От потребител до потребител - разлика от тук до Марс. Повече от половината форум тук ги употребява за какво ли не. Особено за да пуска тема след тема на тази тема...

От как ти пусна една тема за конспирациите , всички други ти се виждат излишни. (ИМА 16 ТЕМИ САМО ЗА ЛЕВСКИ) там може да насочиш справедливото си възмущение.

Твоята тема за конспирациите въобще не пращи от научност.В нея само ти се мъчиш да убедиш себе си, че Хитлер наистина е умрял след смърта си.

п.п.Ти беше споменала, че преди си вярвала в конспирациите и сега се мъчиш да се отървеш от тях.Това няма да стане без да ги обсъждаме и дискутираме.

Редактирано от vvarbanov
  • Потребител
Публикува (edited)

До колкото си спомням

съм питала дали има някакъв исторически резон да се смята, че е оцелял. Което е далеч от "самоубеждаването" в каквото и да било.  Другото е било гаргара с тематиката в Мистерии и Загадки, където активно си се включил. И май се налага да ти припомня какво ти е било отговорено тогава:

 

Редактирано от *abi*
  • Потребител
Публикува
Преди 10 часа, *abi* said:

" ОБАЧЕ... вида ХОМО отдавна няма никакъв проблем със оцеляването си." - в тази постановка няма нищо научно

:) ok.

Изглежда "научното" е критерий, който всеки може да нагласи спрямо интересите и... ползите си. И личните си ползи, в чисто личен план, да ги прикрие зад " говорене на груповите внушения, зад които винаги е твърде удобно за прикриване и защита".

За мен не е никак "НАУЧНО" да се "спре възприятието" до мига на някакъв пик на неприемливост на четящия. Както и този пример, досега в думите си изказвах тезата, че всъщност личното мнение не се определя толкова от "критериите за научност", а от личното отношение към възприетото - по-точно от предварителните постановки, които вече са валидирани и тяхната защитна функция за личността.

Обясних доколкото можах, за начина по който извеждам описанието на тия процеси, които са вътре сред всеки един от НАС. На практика се пише че "не било вярно или че не е научно", но от друга страна всяко написано всъщност е пример за точно обратното. Непрекъснатото прикриване на лично отношение, чрез "критериите за научност'' всъщност компрометира напълно научността. ИЗГЛЕЖДА че главно за рамус, НАУКАТА е тъждествена на ПОЗНАНИЕТО. Обаче личните реакции и формираното от тях отношение, нямат нищо общо с "научността", дори в плана на социалния конвенс. 

==========

И така, съм любопитен за аргументите на тезата - според кого ХОМО САПИЕНС има проблем с оцеляването си? 

Кои са опасните за него "врагове" от друг биологичен вид, клас, род, семейство? За хилядолетията от своето съществуване, защо в толкова много хора продължава да живее атавистичната идея, че за заплашени... всъщност като личности ли... или се страхуват общо за "вида"? Защото не става много ясно от хитрия начин по който се смесват двете тенденции... или едната се обяснява чрез другата.

Задавам тезата -  че ХОМО продължава да носи в себе си наследствата си и това вече не му носи никакво предимство за оцеляването му и досегашните работещи програми от природата вече са компрометирани заради настъпването на качествени промени в средата сред която обитава. Това означава че за някой си рамус, РАЗУМ и САПИЕНС означават качествено различен елемент на отражение на който е способен единствено този биологичен вид. И същото - РАЗУМА - е единственото което е възможно сред познатия ни свят, с което да се реагира напълно адекватно на всякакви изменения в средата.

Но критерия за "ОЦЕЛЯВАНЕ" е компрометиран отвсякъде. Още повече че той няма никакво основание, ако се погледне на сегашното положение на същия биологичен вид - ХОМО САПИЕНС, след като е глобален вид, на върха на всички екосистеми. И да - всъщност неговото безразборно разрастване носи за същия вид заплахата. И тя е главно отвътре, заради натрупването на наследствата в същия вид и огромната инерция на същите, при разрастване на темповете с които реала на същия вид, се променя.

  • Потребител
Публикува (edited)

Приемаш сегашното ни положение за даденост, от която извеждаш останалото. Параметрите се променят, това се случвало много пъти. Може да се променят така, че видът да изчезне. Освен това видът сам по себе си може да е самата заплаха - ние достатъчно добре се вписваме в такъв тип заплаха. Това, че сме разумни не ни гарантира нищо. А сме достатъчно разумни за разлика от другите видове, за да знаем, че нищо не ни е гарантирано. За това във психиката си ревностно пазим част от механизмите си за оцеляване. В противен случай щяхме да ги загубим напълно, като закърняла опашка.

За тези механизми за оцеляване говорим в тази тема - какво се случва в главите ни и защо е необходимо да се случва.

Тази нишка на темата е дискутирана тук доста пъти от различни гледни точки. До момента аргументите, че е дошло времето на отпадането на някои защитни механизми е дошло, за мен поне не са били достатъчно убедителни. Аргументът, че защото сме разумни ще реагираме адекватно, също не е убедителен. Кои ще реагират адекватно? Какво разбираме под "адекватно"? Можем ли да контролираме адекватното, защото доста пъти сме показвали, че по места губим контрол? И разбира се да не забравяме, че това което може ни изглежда като Адекватното решение, може да се окаже погрешното - решенията колкото и адекватни да изглеждат не са непременно гаранция за успех.  Всичко ще зависи от параметрите и може да се опишат достатъчно апокалиптични картини, в които разумът ни да е едва ли не безполезен. Ще оцелеят други форми на живот, а не разумната.

 

 

 

 

Редактирано от *abi*
  • Потребител
Публикува

"И същото - РАЗУМА - е единственото което е възможно сред познатия ни свят, с което да се реагира напълно адекватно на всякакви изменения в средата"

Бактериите (и не само) не са "разумни", но реагират "напълно адекватно" на средата си според механизмите си си за оцеляване. 

Да го кажем така - разумът е способност, която може да се развива само при достатъчно разнообразие на ареали за осмисляне. Сведе ли се ареалът само до един, той спира да се развива (шимпанзетата). Ние сме станали разумни само защото се  разпространяваме във всички ареали и то като вече еволюирал с определени дадености вид. А ареалите са достатъчно богати, интересни и с възможности, за да се развива австрактното, логическото и т.н.

Ограничи ли се ресурсния за оцеляването ареал нещата доста се променят.  Видът направо може да затъпее - прати го в скуката на Марс с три кирки и две лопати и го виж след около 500 години.

 

 

  • Потребител
Публикува
Преди 2 часа, *abi* said:

До момента аргументите, че е дошло времето на отпадането на някои защитни механизми е дошло, за мен поне не са били достатъчно убедителни.

Все още се обменят думички, но диалог не е налице. Как да е налице такъв, след заявките че се чете само до 'фраза, след която вече нямало смисъл'... защото била НЕнаучна, после не четял или недочитал рамус.

когато не се чете от единия, въпросите на другия, аргументите не само изглеждат повторяеми, но уклона е написалия ги вече също да ги повтаря.

АБИ, диалог не се получава. Нито дискусия - продължава се да се смята че тия двете били за целите на убеждаването, а рамус въобще не се интересува от каквото и да е убеждаване, доказване, нито смятам аргументите ми за "железни". Не ме занимава играта на война и напор към убеждаване. Не ме интересува въобще дали съм прав, дали изразявам истини... Това ми позволява да подменям аргументите или да защитавам гледни точки каквито реша че са нужни за някакъв контекст за обмен. Не съм привързан към никоя от тях и именно това ми дава свободата да не завися от която и да е. Не съм учен, нито съм позитивист, нито песимист, не съм патриот, физик, психолог или философ, никакъв етикет не ме изразява. Това не пречи всеки друг човек да ми прикача етикети, да ми рисува качества или отражения, каквито на него са му нужни за да решава вътрешнопсихичните си "игри". Всичко това за мен е естественост.

Не защитавам гледна точка, за разлика от теб. Не ме интересува да подменям твоята, нито смятам че е погрешна, а моята правилна. Битка няма, не водя и войни, нито спорове или състезания колко съм умен. Не беше много трудно поне това да прочетеш, но какво да направя, след като твоят прочит първо предпочете да се фиксира в несходствата. Първо ме припозна като "резонансен", после настъпи "обратното". От тогава всеки прочит е компрометиран, защото са налице предварителни "картинки в очилата през които се гледа".

Да, направих описания, която се различават от твоите - на света. Какво от това - кое ги прави важни за да бъдат толкова опасни, за да се наложи да се защитаваш толкова, дори с цената на пропадане нивото на аргументите, за целите на защитата на веруюто си. Виждам че се получи засечка именно заради него.

Ще кажа нещо просто - НЯМА на света аргументи, които да са железни. Няма такива, които да са ИСТИНА. Няма истина, която да е абсолютна, въпреки че тия думички са като противоречие на смисъла, за който пиша. Всъщност Няма как да се защити каквото и да било. Защитаването е вътрешно-психична игра.

Няма как да има ОКОНЧАТЕЛНО И КРАЙНО ЗАЩИТА НА ТЕЗА. Когато написа по-горе че "живота бил такъв и такъв - ту рационален, ту обратното" ти се изпързаля най-много - един ще вижда като едно, друг - като друго - УЖ един и същи "СВЯТ". Света не е това, което е, а е описание на ТОЗИ, който гледа и му ги поставя... ЗАРАДИ СЕБЕ СИ. Аз в твоите очи, може да съм един. В очите на друг - друго. А става уж въпрос за един и същ рамус, за едни и същи думички и буквички.

Нуждата да се изведе от теб самата и да се закачи към УЖ външен образ е вътрешно-психична игра, която не се регистрира. и ти я играеш точно така - като несъществуваща. Обясняваш си следствията от нея по своите си съвсем други начини, а тия всички форми са напълно компрометирани. И са напълно НЕЗАЩИТИМИ от сериозна и задълбочена гледна точка.

Така, че можеш просто да спреш да ме припознаваш сред вътрешните си битки като "враг" или противник. Да, различни сме, имаме различен мироглед, но няма защо всеки, който решава че изразявам нещо различно от него, да влиза във война. Поне не и човек, който претендира или декларира за РАЦИО или РАЗУМ. При все че толкова години такава война не е спирала и колегата от ИЗВОРИТЕ.ком "сириус", няма как да не си спомня за същото и може да потвърди. Така е и досега и няма как да спре, разбирам го чудесно, след толкова години на изучаване и вникване.

Най-лесния начин за всеки човек, е да следва несъзнателно вътрешните си инстинктивни уклони, които той самия въобще нито регистрира, нито усеща, нито е възможно, без наличието на множество условия, дадености и много работа. Тия форми на "НЕ-ДИАЛОГ" сред тази тема, са най-чистия пример за това колко много би било полезно ако някои от АТАВИЗМИТЕ би могло просто да се "оставят". Стига да беше възможно... защото не е толкова лесно. Докато това не е възможно да се "решава", заради липсата на алтернатива, ще е налице гледна точка, която да изразява че "НЕ Е ДОСТАТЪЧНО УБЕДИТЕЛНО, да са налице аргументи с които да се твърди че атавизмите отдавна вече създават на ХОМО САПИЕНС повече проблеми, отколкото да решават такива. Няма как да решават, защото тия проблеми, които са били за решаване отдавна са изчезнали от реала, заради който въобще са служили за да изведат ХОМО до днешното ниво.

Никъде не твърдя, че атавизмите са ВРЕДНИ. Те са служили през цялата история на ХОМО-САПИЕНС. За да достигне до сегашната си точка. Просто е време да се промени БАЗАТА, и наследсвото й, като тезата е аналогична на сентенцията за "какъв НОВ бардак, след като "момичетата" са пак същите". Но и с други момичета, само със замяна, пак не става - точно такова "ново".

Това е глобален общочовешки проблем - голяма част от глобалната човешка маса не й е възможно да се адаптира към невижданите досега в цялата човешка история темпове в изменението на човешкия реал. Новите условия са толкова различни че не сме в състояние дори да предадем на собствените си деца, адекватен житейски опит, който да им е полезен пряко, в техния изменящ се свят. Ние самите сме "под водата" и го играем на удавници и голяма част от "новото поколение" остана без възможност за нужната им подкрепа от наша страна. И "кризата" в социалните устои започна от нас - "родителите". И рефлектира в поколението ни... после и тяхното... Сега ги критикуваме че били незнаещи, че не се интересували, че не вярвали или не виждали както "ние" го виждаме... А те просто се адаптират по своите си начини, така както отново ПРИРОДАТА ПОВЕЛЯВА - пак инстинктивно, пак уклона към по-лесното и по-бързото, пак краткосрочния ефект, пред разумния, свързан с търпение, постоянство и широк мироглед...

Конспирациите са просто малък фрагмент от много по-голяма и широка картина за големите проблеми и ограниченията в справянето с тях. Всичко това е сред психичното поле. Не е някъде другаде, то е вътре сред всеки от нас.

Векове сред културата се остави огромна пропаст в познанието на човека за самия него. Стана норма и естественост хора да пишат научни дисертации, да правят открития или пишат "гранични теории". Но същите тия субекти продължават да не ПОЗНАВАТ НИЩО ЗА САМИТЕ СЕБЕ СИ. Нещо повече - всичко това не се смята за проблем въобще - защото общия човешки мравуняк няма проблем да "спечели" от създаденото и пробивите на тия хора, но въобще не би се интересувало че повечето от тях всъщност никога не живеят нормален и щастлив живот, че личния им и вътрешен свят е размазан от объркване и несходства. Никой няма да се заинтересува че ТЕСЛА, примерно, е живял в мизерия и гений като него никога не би разбрал нищо за собствената си "душа" - защо, какво, как, кое... Може да се надзърта по измеренията, теориите и лабораториите, но самия човек, за самия себе си... никога нищо да не разбере. И това се приема за НОРМАЛНО в един свят, насред конвенция, сред която именно това е прието като такова. Прието е заради общия страх от надничане НАВЪТРЕ, заради общата нагласа която всъщност се поражда от обикновени, биологично-формирани инстинкти. А претенцията на същите е, че са РАЗУМНИ. Претенциите чертаят една приказка на разума, а отвъд нея, всъщност "маймунката" още скача от клон на клон. И умира от страховете си да не се счупи клона, защото някъде сред нейната видова памет, стои че отдолу дебне леопарда и само чака да "паднат".

Новата роля на "клоните" вече се играе сред информационния свят. НОВИТЕ КЛОНИ за които се крепи ХОМО вече са идеологични конструкции, всяка направена през годините от държащи се, за същите като тях. И само идват да се захващат, докато иначе си говорят за "разум", за философия, за класика или за автори и героите им... Каква култура може да е тази, основана на комбинации от базови приказки с които се живее още от преди ВАВИЛОН. И ако тогава времената и нравите са били показали че с ВЯРАТА може да се печелят войни, да се живее в пълна духовна или физическа мизерия, но това да няма значение само защото се "вярва" в в съвсем друга картина. И че с ВЯРАТА могат да се нарисуват изключителни светове... но те могат само да се сънуват.

И да - все пак били полезни. ДА - за хората, които нямат друг избор и са на това ниво на отражение отвътре. За хората които им се налага да продължават да оцеляват, но вече отдавна не заради телата си, не заради биологичния живот.

Да - всеки глобален катаклизъм би могъл да заличи човешката популация. И какво от това - къде е толкова проблемът? Същата параноя може да се разпростира навсякъде - и преди глобалното човечество я е имало и са се намирали :основания' за нея. Така и човека ще излезе в космоса извън :глобала', ще се тресе от параноята вече сред космоса, защото навсякъде сред вселената света не е направен за ХОМО САПИЕНС и той ще трябва да я преобразява като за себе си. А това създава "обратен импулс"... сред всичко и всички.

  • Потребител
Публикува (edited)

Когато една теза е стъпила изначално на фраза с невярно по същество съдържание - по презумпция не я дочитам. 

Например това -  "Но същите тия субекти продължават да не ПОЗНАВАТ НИЩО ЗА САМИТЕ СЕБЕ СИ" - също не е вярно.

Всъщност знаем вече доста и за себе си. 

Редактирано от *abi*
  • Потребител
Публикува
Преди 5 минути, *abi* said:

Когато една теза е стъпила изначално на теза с невярно по същество съдържание - по презумпция не я дочитам. 

Например това -  "Но същите тия субекти продължават да не ПОЗНАВАТ НИЩО ЗА САМИТЕ СЕБЕ СИ" - също не е вярно.

Всъщност знаем вече доста и за себе си. 

Как да дочиташ, като в тоя  "роман" (тия романи), главният герой е авторът:)

Той не знаел нищо за себе си, значи - ние не знаем нищо за себе си?!

Нямало "абсолютна" истина ... ми разбира се - още в началото му обясних, че истината е конкретна... и т. н.- с наука става осъзнаването на конктетиките на обективната истина. Не случайно се изисква пълно описание на опитната установка, за доказване на факт! И да - става факт-истина, когато се стигне до довор с останалите изследователи по същите въпроси, че точно такива са фактите, ако се следва методиката...

...

Именно такава е "почвата" на конспиративните теории - чел- недочел трудни за разбиране книжки:117: - я философия, я математика, я  физика с трудни за разбиране уравнения - и изводите са: Щом аз не разбирам, значи никой не разбира!.. Поглежда към тез, дето много лесно обясняват, че земята е плоска ... щото това се вижда и ... давай от десет дерета да докарваме вода, че ... може пък и те да са прави?!. Да се търси консенсус в противоречията ...:058:

...

 

  • Потребител
Публикува
Преди 1 минута, *abi* said:

Всъщност знаем вече доста и за себе си. 

Ей :) ... да не си "овен" по зодия... Като че си на моста и ще отстояваш до откат, дори на инат да е... Вероятно според теб това е "рационален подход"... Ок, така да е.

Всъщност АБИ, с думите си пишеш всичко това точно заради незнанието си за "себе си"... Мога да го докажа с лекота, точно през думите ти. Но не е моя работа, нито бих го направил, като гледам че ти го ползваш просто заради клона на който се държиш. И оттам - всяка твоя дума го рисува - клона и висящия на него. Ето това "СЕБЕ СИ" няма как да "познаваш".

И между другото - може с лекота да се обърне внимание как всеки миг, когато имаш нужда от защитата и подкрепата на "общото ВИЕ, ВАС" - преминаваш в академичен тон, който веднага се разпознава по множественото число. За пример - цитата от горните думи... Това дали е същото "СЕБЕ СИ", което твърдиш че познаваш? Още повече че сякаш напук, но несъзнателната ти част сякаш е обвита в пълно отрицание.

Освен това "ВИЕ може да "знаете", но въпроса е ТИ ДАЛИ ПОЗНАВАШ... своето "СЕБЕ СИ". (отново - не е въпрос).

============

Хора, всички пишем себе си, през думичките които оставяме. Тия думички не са само това, което е моментния разрез на ПИШЕЩИЯ. В него се съдържат и кодове от други "части" на психичния свят, които също минават през същите думички. Има налице психични способи и прийоми за "разчитането им", има форми на анализи по слово. Последните се основават на откритието, че както в "живата комуникация" е налице "невербален канал" и през него минава голяма част от информацията на несъзнателното ниво, така в писмената реч е налице "такъв канал".

Писането е процес, при който различни аспекти на психичния живот, намират израз. Възпитаното от социума, минава през видимия за всички други канал и той изглежда най-очевиден. Обаче тия, които познават "другия канал" се научават с опита да долавят какво "върви по него". ПАрадокса е, че докато по видимия за всички канал тече категорична информация, по другия върви често точно обратното. А най-важното е, че "скрития за личността канал" носи информация за психичното отвъд нейния периметър. носи информация за нейния вътрешен строеж, далеч отвъд социално обусловеното. Разбира се, всичко това са само "приказки" - след като е "невидимо". Но поне претенциите за "знаене", на този фон, са някак не намясто.

 

  • Потребител
Публикува
On 28 september 2016 at 12:45, nik1 said:

Идеята за "ада" е универсална във всички религии - включително в "народния" Будизъм - "адът"  е мястото на което се озовават условно казано  "грешните" след своята физическата смърт. Това кой къде живее/съществува, и на какво, как и защо е подвластен, са "козметични", "външни", "концептуални за религията"  разлики, но не идейни..(това е така, защото разбирането за ада е универсално).

Според мен и Буда грешите :) - според будизма вече сме в "ада", т.е. в сансара. Адът не е на някакво друго място, в друго време, а е тук и сега, точно в този момент.

  • Потребител
Публикува
1 hour ago, Малоум 2 said:

Нямало "абсолютна" истина ... ми разбира се - още в началото му обясних, че истината е конкретна... и т. н.- с наука става осъзнаването на конктетиките на обективната истина. Не случайно се изисква пълно описание на опитната установка, за доказване на факт! И да - става факт-истина, когато се стигне до довор с останалите изследователи по същите въпроси, че точно такива са фактите, ако се следва методиката......

 

Все повече имам чувството, че сме в раздел Езотерика, а не в Психология.

Накрая и за за зодиите ни ще започнем да си бъбрим...

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...
×

Подкрепи форума!

Твоето дарение ще ни помогне да запазим и поддържаме това място за обмяна на знания и идеи. Благодарим ти!