Конспиративните теории

[Малоум 2]

Преди 13 часа, ramus said:

...

Ето ти сега ефекта на огледалата и отраженията - нещо много просто, но с много голямо и значимо отражение в целия човешки свят в настоящето.

...

 На истина и лъжа... И е типично за този тип осъзнаване и отражение.

...

Ами - не случайно е запитването за мироглед.

Няма поведение - точно към ОТРАЖЕНИЕ, дори и при инстинктивните реакции. (Не изтърваме горещата тенджера с боб, щото, от опит знаем - съ_отнасяме се към предишен опит - ще останем гладни. Задейства се и разумът!, паралелно с позивните за оцеляване)

Съзнанието не е отражение, а ОТНОШЕНИЕ.

Споменах, по-рано и за динамика (диалектика) към непрестанно съ_отнасяне към абстрактните образи - модели, които играят на "прескочи кобила" в главите ни.

(пп   Грешката... още от Т.Павлов-съчиненията ...съзнанието, като отражение, в няколко "тома" - ни натика яко в лозунга: "Битието определя съзнанието!"

Демек - Прави битието социалистическо (производствените отношения), пък то ще се отрази  в главите, дето е съзнанието - и то ще стане социалистическо?!

Видя се, че не е така.)

[ramus]

1 hour ago, Малоум 2 said:

Няма поведение - точно към ОТРАЖЕНИЕ, дори и при инстинктивните реакции. (Не изтърваме горещата тенджера с боб, щото, от опит знаем - съ_отнасяме се към предишен опит - ще останем гладни. Задейства се и разумът!, паралелно с позивните за оцеляване)

само да поясня - щото в горния цитат някак си показва че... прочита на рамус е останал "изгубен в превода".

ОТРАЖЕНИЕТО е свойство на цялата невронна система. Няма как да е "поведение към него", а е обратното - отражението е част от механизмите за определяне на мотивацията и оттам - поведението. Мотивацията е много типове, малко от тях са "съзнателни". Целия психичен свят е реализиран чрез ОТРАЖАТЕЛНИ ПРОЦЕСИ. Самата идея на смисъла на думичката СЪЗНАНИЕ, е пропита от ОТРАЖАТЕЛНИТЕ ЯВЛЕНИЯ. Съзнание възниква едва тогава, когато отражението на реалността премине през определена точка на насищане и започва да играе ситуираща роля в опита да подреди и ситуира онова, което е ядрото и основната цел на всяко съзнание - пълнежа на думичката АЗ.

В примера за "тенджерата" - двата импулса се наслагват. Тук няма никакъв "разум", още повече че разликата между УМ и РАЗУМ е твърде относителна и неясна сред употребяващите я в социума и за повечето дето ги спрягат и ползват, те са нещо като синоними и взаимозаменяеми. Още повече че са налице и някои интересни варианти в наслагванията -> например - когато опита подава два различни импулса, дори противоположни по насока. А в случая - конкретиката в самия момент на случващото се, се пренебрегне от субекта, увлечен и потопен в "силата и влиянието на печатите на предишното в него".

В случая тук примера с тенджерата е приличен - но разбора му по начина по който е предложен в цитата, е твърде повърхностен и опростен, и с това подвеждащ. Само ще спомена, че не е задължително "тенджерата да се задържи" - зависи от нивото на сигналите и нюансите в предишния записан паметов сигнал. И да допълня, че и двата типа реакции въобще не включват думичката РАЗУМ - всичко се реализира "автоматично" и именно нивото на "бързата реакция" е често онова, което най-много подвежда. И всички публикации, касаещи когнитивните грешки описват именно тази система за "бърз отговор и реакция"... Тя се простира навсякъде в човека, а нека интелектуалците също включат същото и в поведението си, защото "бързата схема" винаги има най-притегляща сила, заради яснотата си, заради дуалността си (която е почти задължителна). Често простотата се счита за критерий... Но сред вселената няма прости и линейни процеси. Само фрагментарността в бързия начин по който я отразяваме, подава линейни опростени отражения и ги считаме за "действителността".

Придобиването на "опит" е инстинктивна оцеляваща стратегия и влиянието на опита върху "новото" и неизвестното, е при повечето от живите същества, като най-ярко е при висшите бозайници. Но при човека същото е вече надградено от психичния му слой, който не е наличен при другите същества. Силната пластичност в поведението на човека, обаче, дава само теоретична възможност за изменчивост на поведението. Докато обаче същото се задържа, заради програмите на ниско ниво, според които всяка изменчивост носи неизвестност, а това светва сигнала за опасност, най-малко чрез своята неяснота и невъзможност да изконтролираме ситуирането в нея.

Само при човешките същества е налична толкова голяма възможност за невронна пластичност. Въпреки всичко... старите програми, които наследяваме са тези, според които се водим защото са записани точно така - " приоритетно". Програмите следват своя ход. Поведението - също. Общата възможност за изменяне на поведението е твърде повърхностна. Говоря обобщително, при различните хора е различно, споменавам условно само общата тенденция, такава, каквато е през моя поглед, за целите на този изказ, в този момент.

Примерите са съвсем очевидни и няма никакъв смисъл да се търсят някъде сред абстракции и идейни конструкции. Примерите са тук, те са сред четящите. Всеки от тях е нарамил своята версия на конструирана реалност. Много от тях са интелигентни и съответно конструираната им версия също е "интелигента". Но интелекта тук е само "прислужник". Само инструмент на съвсем различни от него импулси и "приоритети".

Например - лесно е да се цитират източниците според които "аргументите и фактите нямат значение", касаещ другата тема. Едва ли някой обаче, от коментиращите я може да допусне, че той също се влияе от същата схема, от същите процеси и същите следствия са и при него. Много е лесно да се обсъждат "другите", защото дистанцията повелява достатъчна отдалеченост от обектите които се обсъждат. Обаче невъзможно е да го съотнесе към себе си всеки един от коментиращите. Заради същото с лекота мога да опримеря изнесеното в този абзац, като направя така, че да премахна тази дистанция. И по този начин е лесно да покажа че всеки един от вас ще реагира "защитно" при достатъчно навлизане в личното му поле. И понеже в същото някъде навътре въобще никога "не е влизал интелекта" не са предпоставени преразглеждания, анализ, без никакъв проблем може да се забележат колко са елементарно сглобени "уж-устоите" на които се крепи цялата личност. А е напълно естествено именно когато всички опираме на "тия основи" никакви аргументи или факти нямат значение. И като всички "подопитни лица" експеримента ще покаже как това важи и за самите коментиращи, дори и за "научните работници", които са цитирани като "изследователи" в публикацията.

А интелигентите хора са с идеята че "всичко им е интелигентно", че вселената е разбори, анализи, знания и цитиране... Обаче - като се касае за всичко друго, но не и за тях... особено в дълбочина. Изглежда напълно естествено толкова напредничави умове да се занимават с тайните на мирозданието на предните фронтове на теоретичната физика (примерно). Но нито един от тях няма и най-малка идея колко той самия е повлиян от същите по дълбочина сложни явления и процеси, които определят самия него. Не биологията... а именно онова, с което те претендират че "работят".

Защитните механизми са най-важното звено, което е нужно всеки да изучи в себе си. Ако един изследовател не обърне внимание на самия себе си, той рискува да компрометира всичко, което той сам ще породи и целия си творчески процес. Той няма как да дефинира ясно КОЙ Е, кое го води, как се случва. Когато той се намонарича АЗ, не е въобще ясно какво и кое точно има предвид, макар че измамността на самомагичните отражения пред огледалото, показват именно обратното. Но с няколко прости въпроса които бих задал, чрез подходящия нужен минимален контекст за тях, веднага бих смутил "сигурността" на всеки, който претендира да му е ясно относно всичко това.

Именно поради всички тия причини, които все пак е нужно да се вземат предвид, в научната общност са приети критериите за научност и достоверност, само и само да се заобиколят сложните невидими положения, управяващи субективния свят. Да - не е ясен, невидим е, толкова сложен е... и вместо да се занимава някой с него, се отива в посока заобикаляне. Разбира се има и други причини и те са именно от особеностите на личния психичен свят, дори и на хората на науката (а и на всички други)...

 

Редактирано Август 18, 2016 от ramus

[Skubi]

Ето поредната тема и то в достъпен филм вече. Vaxxed е филм във връзка с ваксинациите и аутизмът....Незнам истината но едно е сигурно. От години наред 20-30 поне, жената е психопедагог учителка на деца със разни синдроми. И от години наред следи за тези инфота и...... макар и да е участвала на редица, публични и не публични конференции, винаги си остава една голяма въпросителна.

Съмнението, че замълчаванета на някои факти е цел от една страна запазването на добрият бизнис с ваксините от друга страна пък това е п0-малкото зло спрямо върлуването на големи епидимии....

Когато ми се роди синът разговарях с познат лекар и го питах за истината във връзка с живакът/thiomersal/ съдържащ се във вакцините.

-Знаеш- ми каза- за масите се произвеждат тези ваксини защото за кратко време трябва много хора да се ваксинират. Но за платежно способните има и такиви многократно поскъпи ваксини които не съдържат тежкият метал...

Затова когато му дойде времето отидох в австрия при познат,  лекар и ни написа рецептите с които купих нужните  ваксини които после ги дадохме на децата.....

[Малоум 2]

Преди 5 часа, ramus said:

само да поясня - щото в горния цитат някак си показва че... прочита на рамус е останал "изгубен в превода".

ОТРАЖЕНИЕТО е свойство на цялата невронна система. Няма как да е "поведение към него", а е обратното - отражението е част от механизмите за определяне на мотивацията и оттам - поведението. Мотивацията е много типове, малко от тях са "съзнателни". Целия психичен свят е реализиран чрез ОТРАЖАТЕЛНИ ПРОЦЕСИ...

 

Това, болднатото, го забравИ!

Предполагам, че искаш да ползваш нещо като "действие, отразяващо се на нещо, на крайния резултат, например.." . Просто - друг термин трябва, да не води до преиначаване на смисъла... Ползване на "отражение и огледало" подвежда, към физическото значение на термините, а при мозъка - са неприложими.

Мозъкът работи като био-компютър. "Пада" сетивната инфо-вълна върху му - част от нейните фотони се поглъщат резонансно - това е приетата инфо. И човек не мисли с мозъчните си клетки, а с това, което е записано в гънките на кората на гл. мозък. Мотивацията е въпрос на отношение, т.е.,на  съзнание. Как ще обработи многото инфо - зависи и от запаметеното в миналото. Няма отражение има съ_вместяване на образи и избор на един-два за по-нататъшно поведение.

...

[ramus]

Според какво, и кого, или кое, ти решаваш че "мозъкът е биокомпоютър". Как разбра че става въпрос за вълнови свойства и ти имаш ясна постановка как "работят.

Освен това - гънките на кората са последното с което "човека мисли". Най-малкото - паметовите записи въобще не са в гънките на кората. Има толкова множества от невронни експерименти,,, Странно колко си настойчив по отношение на това, че понеже ти имаш обяснителна натъкмена схема на "мозъка" решаваш че според нея всичко е истина, така са нещата... защото са си така.

Нямаш никакъв шанс да предложиш експериментални постановки на концепцията си. А онова, което са направили останалите по въпроса въобще не кореспондира с малките парченца които изписваш. Това - за гънките на кората, е едно от тях.

Друго от същите е твърдението, че... "Мотивацията била въпрос на отношение...". Демек - на съзнание. Имаш физически знания, но според мен, относно психологията си някъде сред популярните книжки, макар че дори в учебниците по психология в прогимназията би прочел различни от твоите твърдения.

Третото - е как ще се обработи "многото инфо" - зависило от запаметеното... И си твърд и настоятелен че "няма отражение" а има "съв-местяване на образи и избор на някои от тях...

Защо си толкова упорит в настояването кое го има и кое го няма... Всеки пост, категоричен и настоятелен. И напиращ само и единствено към своя версия на обяснението си и всичко гледаш да наместиш там. Добре, това си е твоя работа. Но когато опитваш да четеш хора с различно виждане, защо въобще не се замисляш над възможността ТИ ДА СИ В ГРЕШКА? Нима е толкова невероятна?

Колкото до БОЛДНАТОТО от думичките ми - твоя написан пост, както и моя, както и всички останали... са израз на отражението на света, с който боравим всички. Нашето парченце отражение. Дали и как физически, или квантови са процесите... и механизмите, това е вече друг въпрос. С него аз лично не е възможно да работя и не е практично да разглеждам дали вълните или фотоните решават въпроса за "паметовите записи". Но имаш проблеми в твърдения от концепцията си. Вместо да ги изгладиш или задълбочиш, то просто ги настояваш и замеряш думите на другите, с тях. Пак повтарям че това си е твоя работа, но ТВЪРДенията по-скоро са ти канонични, отколкото насочени към търсене на същността, заради твърдостта с която ти ги декларираш.

Редактирано Август 18, 2016 от ramus

[nik1]

Преди 8 часа, ramus said:

Защитните механизми са най-важното звено, което е нужно всеки да изучи в себе си. Ако един изследовател не обърне внимание на самия себе си, той рискува да компрометира всичко, което той сам ще породи и целия си творчески процес. Той няма как да дефинира ясно КОЙ Е, кое го води, как се случва. Когато той се намонарича АЗ, не е въобще ясно какво и кое точно има предвид, макар че измамността на самомагичните отражения пред огледалото, показват именно обратното. Но с няколко прости въпроса които бих задал, чрез подходящия нужен минимален контекст за тях, веднага бих смутил "сигурността" на всеки, който претендира да му е ясно относно всичко това.

Чак пък най-важното? Не казвам, че въпросният човек, учен не трябва да се самоизучава и самоанализира^[1], но дали това е най-важното  звено?

Откъде следва най-високата му важност?

^[1]Съдейки по себе си, беше ми най-интересно да си анализирам и разбера вътрешната си мотивацията (демек движещите сили които ме определят), и не толкова интересно - подбудите ми/ талантите ми.

Нагласите на хората ми изглежда че са променливи, за разлика от горните (Което пък позволява тяхното разкриване и доказване- чрез повтаряемостта им в разните житейски ситуации)

 

[ramus]

Нагласите на хората са променливи, но те са на "слоеве". Изглежда ти... но за да ти изглежда, това вече е някъде "над водата" значи това е най-малката му част - чак проявлението. А преди него е сложна каскада от проявления

Сега - нагласите могат и да се променят... но не и онези, които стоят някъде в дълбокото. Ти не можеш да стигаш до тях, за да промениш каквото и да е - не и без сериозна, целенасочена, систематизирана работа. Оказа се много сложна задача. Задача, при която - не е възможно да се ползва друг опит, не може да се учи, няма откъде да се "заеме", възможностите за "сравнение" са подвеждащи, измамни и повечето се оказаха невъзможни и неадекватни. Всеки експеримент се оказа в поле от неизвестни величини, с размити и условни роли на "изследовател", експеримент, изследвано.

Та така - онези :"нагласи" - дълбоко вътре, никой никога не е опирал до тях. Те са замръзнали сред фризера на времето, запечатани именно от защитните реакции. Именно защитата е проблема и за да се достигне до първичните нагласи, точно с нея е нужно да се справи всеки. Заради това се организира и защитата - на слоеве. Тя въобще не работи на онези леъри, които са достатъчно дистанцирани от съкровеното пазено. Ако може да се използват аналогии от света на компютрите - тези нагласи, някъде най-навътре са "кода на ядрото". Менят се положенията само по периферията, повече или по-малко... но там, вътре... нищо не се допуска, нищо не трябва да се променя. Личността скрива това чрез мощни механизми... но всъщност те се оказаха не чак толкова сложни за разгадаване, като механика, като действие... Въпроса е - в несъзнаваното... Те работят отвъд онова, което социума наричат "съзнание" помежду си. Отвъд видимото поле, отвъд периметъра на обясненото (уж). Но най-важното - оказва че именно скритото насочва, води, определя. То задава, то посочва, то наглася.

И да - когато се оставиш на "главата си" може всичко да изглежда. И главно - защото ясно си даваш сметка че си дистанциран и всичко това - много-много не те интересува особено. И не е целта на всичко написано, да те заинтересува или да те убеди. Не, изнасям нещица, които никъде не съм срещал някой да изнася. Друг е въпроса дали и колко би било от полза на някого. Може би - въобще не. Но някои изводи от кухнята на "безинтересното" за мнозината, стават съвсем различни, при ракурса до който ме доведе "това пътешествие".

Така, че... ти просто си говориш, нещо си... Изглежда ми, струва ми се, може би... Да, защото за теб това са просто думички, построения някакви си, на някой си - много важно. Това просто няма как да го сложиш да те касае отблизо, няма как да доближиш или да се занимаваш с "глупости". Така си си добре, имаш си периметъра, в него си хвърлил доста труд, за да го подредиш, непрекъснато го проверяваш, чрез същото при всеки друг - къде са му слабите места, къде са му пропуските. И главното което правиш е "да няма пропуски", защото ако има... няколко внимателни филтри отвътре никога не заспиват и 25 часа в денонощието те работят като датчици на алармена система, включена, нагласена от природата. Отгоре на всичко - тя е с усложняващ характер - в смисъл - алармената система ползва огромни ресурси, и то с приоритет пред всички останали зони, тя първа ползва опита от предишното... И винаги - някъде в зоната на невидимото.

Тия неща ги няма в никоя зона на съзнание. В нея се "виждат" проявеното накрая на каскадите от процеси, чак когато вече е задвижено всичко. Разбира се, при внимателна работа, при ползване на различни похвати... започват да се откриват бавно и постепенно. Но дори това е форма на "заплаха" и през цялото време, колкото повече се "приближава" изследваното до "ядрото", толкова повече защитата се надига и става все по-обхватна, по-изменчива, по-многолика, по-изненадваща. Не знам доколко всичко това въобще някой ще го прочете, съвсем друго е и да задвижи нещо от неговото "познато", там някъде на границата на видимото. Обикновено това се прави от нещото, наречено УСЕТ... или другото нещо - интуитивното поле. 

Заради това е лесно, когато се говори зад защитата на дистанцията. Лесно е там да се "мени нещичко". Между другото - за целите на защитата, именно външния периметър поема измененията към себе си. Приема изменчивостта, защото се налага. Това може всеки сам да го види по себе си - колко много неща са се променили през живота му, но и колко много неща са останали непроменени. Сами можете да забележите, че именно в зоната на "непроменяемото" е най-малко видно, най-малко е паметта.

Известен е защитния механизъм, при който решения и изборите за които се спряга в социума, всъщност касаят изменчивост някъде на повърхността. А когато нещата станат по-лични, по-вътрешни - всъщност решения и избори няма как да се правят. А защитата е създала покриваща схема - особено за онези, които държат на "изборността" - някъде отвътре в ядрото вече е посочено и дори задействано. Но когато това влиза в съзнанието, се запуска интелектуалното и в него се наглася схемата, построяват се изводи, доводи и аргументи - че избраното е правилното и че "другия вариант/и" въобще не е правилен... По този начин се запазва илюзията за изборност. И започнаха да го откриват когнитивните психолози едно след друго всички тия :странности". Обаче - колко ли човека са наясно... Но и да са - какво да промени това... Схемите за заблуда, подвеждане са наследство. До някаква степен те имат роля и тя работи и е работила хилядолетия. И вероятно ще работи и занапред. Не е въпроса да се изключи - това се оказа че е улица със затворен изход и съвсем фалшива идея. Оказа се също - именно подвеждаща и твърде ограничена. 

И сега - какво ли значение да има всичко това, защо въобще някой си рамус пише тия глупости, при това дълги та дълги, пише непрекъснато по много и само ни замимава с неща, дето не ни интересуват. ДА, така е - тия неща всъщност никого не интересуват. Но всеки тук настоява че "знае", че "мисли", че "може", убеждава другите в нещо, като целта му е самия той. Играе сложни игри, които никога няма да забележи. Всички тия "глупости" рамус пише, с идеята да покаже условно, че всичко онова, което вие настоявате в своите писания, е компрометирано. Всеки модел, всяка схема... Че зад всяко доказване, до всяка илюзия че е сигурно и вярно, се крие капан и че това не е някъде по гората... а е във всеки от нас.

Няма параноя сред това - напротив, параноите тепърва почват ако някой реши да опита. Някъде в дупката на Заека има неща, които никой не иска да поглежда. Защото го е страх. Защото ЗАЕШКАТА ДУПКА е символ на онзи "скок в непознатото", който е нужно да се направи, за да се навлезе в него. Че в непознатото поле на живота и света няма как да се влезе с :багажа на изученото". А някъде отвътре всеки един от нас е по-близо или по-далеч от тази дупка. Някои толкова се страхуват, че направо я изтриват, сякаш не съществува. Други набират куража, след като са се облекли със знания и сигурността им расте да се приближават и да говорят за нея - ама така, дистанцирано - може да се предположи, може би... да допуснем... Но това са само игри... игрите на тоя, който няма да скочи никога...

Някъде съвсем близо до нас, стои нещо като "тъмната материя" в психичния свят. По аналогията - тя се оказва значително повече от "известното", наречена "поле на съзнанието". Тъмната материя и Тъмната енергия, се оказват  с водещо влияние както сред "външната", така и сред "вътрешната" Вселени.

Някъде съвсем близо до вас, точно в този момент, стои напълно неизследван свят. Не се подвеждайте да сте сигурни, защото тази декларирана сигурност, която всеки излъчва с думите си, е само илюзия, от която всеки има нужда... да компенсира някъде там навътре и надълбоко една прикрита несигурност. Дълбоко вгледани сред "науката" или което и да е друго "социално начинание", всъщност се оказва че взора е насочен нанякъде... защото това е по-лесния вариант.

Може би някой е чувал сентенцията -  качени дори горе на върха, дето се вижда надалеч и нашироко, очите продължават да не "виждат" едно и също нещо... Всъщност - оказаха се "ДВЕ НЕЩА". ДВЕ НЕЩА, макар да са свързани помежду си... Какъв свят може да се вижда дори и от върха на науката... без "тия две неща". Сеща ли се някой кои са те?

Проблема е, че БЕЗ ТЯХ ВСЕКИ ПОГЛЕД КЪМ ВСЕЛЕНАТА Е ФРАГМЕНТ... без тия липсващи елементи никой пъзел не може да бъде сглобен. Защото само те самите са по-големи от "гледания пъзел". Далеч по-обширни, сложни, изменчиви... В тях "правилата на науката и критериите за научност' няма как да се запазят, защото са неадекватни... Там проблемите са качествено различни.... защото територията за изследване е със съвсем други характеристики... Именно това е и една от причините, същото да остане и досега ТЪМНА МАТЕРИЯ - дето само се предполага, дето се усеща, дето се допуска... но никой не смее да доближава... да не говорим - да скочи. За разлика от космологичните картини - ТЪМНОТО е съвсем близо до всеки един от нас... Дори в този момент, до всеки който е направил подвига до стигне до тия последни буквички.

 

[nik1]

 

Ще вметна само: Само културата (и в този смисъл "обществено" възпитаните ценности и нагласи) са на пластове (образно илюстрирано - махате единия, отдолу остава друг, махате него, отдолу има трети, и т.н.....докато накрая останем първичните ловци и събирачи, живяли в  продължение на стотици хиляди години е своите сравнително егалитарни/безрангови общества). 
 

Нагласите на човека ("Аз-а", или по-точно "Аз-овете", ако приемем че "Първият Аз" по ред и значение е характера и еди какво си, "Вторият Аз" са вътрешните движещи сили на човека; "Третия Аз" са талантите му/подбудите му... И там каквото)  са променливи без пластове, те се определят от обкръжаващото и взаимотношенията ни с обкръжаващото (по-скоро отразяват отношението ни към конкретното такова),  При смяната му, се сменят и те.
Няма пластове и слоеве, има само проявления на конктретен брой такива.

Редактирано Август 19, 2016 от nik1

[nik1]

On 8/13/2016 at 17:46, Б. Киров said:

Но пак с условие, защото дори в устава на българската армия е казано (поне беше), че заповеди на висшестоящ не се изпълняват, ако са очевидно грешни.

Само една забележка: Заповеди на висшестоящ не се изпълняваха, само ако бяха са "противонародни".

В устава формулировката беше "противонародни"

Помня го, защото един ден вече ми писна  да пиша и рисувам по нощите седмичните графици на ротата(дивизиона), а през деня да блъскам по занятията (не ме освобождаваха от занията - бях нещо като и нещатен писар), и се изцепих пред строя че "тази заповед няма да я изпълня защото е противонародна" . Колкото и странно да е. 1) накараха друг новобранец да прави това; 2.) размина ми се (не го направиха на въпрос)

Разбира се преди това бях разучил устава добре, имам някакъв афинитет към правните документи и концепции.. 

Това се дължи на Везните в асцендента ми и на другите въздушни влияния - виждате че и пиша :), Имам афинитет, но  разбира се не мога и не искам най-вече да стават юрист, именно заради вътрешното ми кантарче, и принципността ми  /мисля че за да станеш адвокат, трябва да си най-вече популист, тарикат и човек с двойствени принципи, и най-важното да си научен да вадиш вода от девет кладенеца, както се казва, а аз това точно не го мога /

 

 

[Малоум 2]

Преди 14 часа, ramus said:

Според какво, и кого, или кое, ти решаваш че "мозъкът е биокомпоютър". Как разбра че става въпрос за вълнови свойства и ти имаш ясна постановка как "работят.

Освен това - гънките на кората са последното с което "човека мисли". Най-малкото - паметовите записи въобще не са в гънките на кората. Има толкова множества от невронни експерименти,,, Странно колко си настойчив по отношение на това, че понеже ти имаш обяснителна натъкмена схема на "мозъка" решаваш че според нея всичко е истина, така са нещата... защото са си така.

Нямаш никакъв шанс да предложиш експериментални постановки на концепцията си. А онова, което са направили останалите по въпроса въобще не кореспондира с малките парченца които изписваш. Това - за гънките на кората, е едно от тях.

Друго от същите е твърдението, че... "Мотивацията била въпрос на отношение...". Демек - на съзнание. Имаш физически знания, но според мен, относно психологията си някъде сред популярните книжки, макар че дори в учебниците по психология в прогимназията би прочел различни от твоите твърдения.

Третото - е как ще се обработи "многото инфо" - зависило от запаметеното... И си твърд и настоятелен че "няма отражение" а има "съв-местяване на образи и избор на някои от тях...

Защо си толкова упорит в настояването кое го има и кое го няма... Всеки пост, категоричен и настоятелен. И напиращ само и единствено към своя версия на обяснението си и всичко гледаш да наместиш там. Добре, това си е твоя работа. Но когато опитваш да четеш хора с различно виждане, защо въобще не се замисляш над възможността ТИ ДА СИ В ГРЕШКА? Нима е толкова невероятна?

Колкото до БОЛДНАТОТО от думичките ми - твоя написан пост, както и моя, както и всички останали... са израз на отражението на света, с който боравим всички. Нашето парченце отражение. Дали и как физически, или квантови са процесите... и механизмите, това е вече друг въпрос. С него аз лично не е възможно да работя и не е практично да разглеждам дали вълните или фотоните решават въпроса за "паметовите записи". Но имаш проблеми в твърдения от концепцията си. Вместо да ги изгладиш или задълбочиш, то просто ги настояваш и замеряш думите на другите, с тях. Пак повтарям че това си е твоя работа, но ТВЪРДенията по-скоро са ти канонични, отколкото насочени към търсене на същността, заради твърдостта с която ти ги декларираш.

Всичко което е написано кратко и ясно, звучи като категорично. Не мисля, че ако увъртам по "килифарски" термините в дълги постинги, е по-ясно... за когото и да е...

Че мозъкът е сравним с термин  "био-компютър" - не е измислено от мен, макар  да звучи технократски, съм го възприел като много близко определение на реалността. А, реалността се състои от факти, а не от наводнение с приказки. В каква наука ще ги ползване тия факти, зависи от мироглед, който се защитава - това е известно от древността.

За да има наука трябва: предмет на дейност, методики за експериментална проверка които да водят до факти, които са проверими, когато условията на провеждане на експериментите са едни и същи, и съответно - обобщаващи изводи и хипотези за същност. Виждаш - психологията отговаря частично на тия условия и затова е междинно звено за евентуално намиране на причина-следствие за поведение. Неяснотата идва именно от това, че тоя био-компютър "мисли" на квантов принцип! - тотално "влиза" инфото в него, обработката на инфото е като в  "черна кутия" , а на изхода - само субективни "истини"?! Направата на обобщения изисква съобразяване с т. нар. квантов детерминизъм и тълкуването на същността е дискусионно (спекулативно) в зависимост от мироглед.

В материалистическия мироглед същността е  ясна и не води до парадокси. Парадоксите стават само  в главите на хората. Първичността на материята - полева и вещева форма обяснява последователно (причина-следствие) самоорганизацията, саморазвитието и саморегулирането на вещевите форми с връзки посредством полевите форми и превръщанията на полева във вещева, и обратно. Съгласно физическите закони - квантовата физика се изяснява в причина-следствие, поради "видяните" действия на вещевите в изменчиви полеви условия. С хипотезата за непрестанното образуване на обектите - всичко си идва на мястото. Това ми дава увереност, че поне следвайки постановките на хипотезата, няма да допусна предсказателни неточности в тълкуванията на фактите. (Както се е случило с теорията за големия взрив)

Физическата информация се съдържа във фотоните. Тя е обективна реалност и затова науката се стреми да определя ВРЪЗКИТЕ (фотони за връзка, обменни фотони) в отделните вещеви образувания. Доказано вълните се състоят от множество фотони (фонони при мех. вълни). При взаимодействията - ефективността е въпрос на резонанс - част от фотоните във вълните да резонират със СОБСТВЕНИТЕ честоти на вещевите форми на материя.

Психическата информация не е обективна реалност. Образите на "обектите" са идеални- идеализирани, съотнесени към изменчива памет на био-структура. Но - чрез нея е стремежът за опознаване на обективната реалност. В крайна сметка - идеята е да се достига до консенсус по тълкуване същността на ФАКТИТЕ, а не ... представите на субектите... Мозъкът не може (няма причина) да се отличава от обективната действителност, откривана във физическите закони.

...

[ramus]

 

Преди 7 минути, nik1 said:

най-важното да си научен да вадиш вода от девет кладенеца, както се казва, а аз това точно не го мога 

Малко е странно, защото написаното от теб показва че "го можеш" - " това точно".

[nik1]

Ха-ха-ха-ха, това ми хареса!

Прав сте, мога го, но вадя чистата вода само..

(Шегувам се, стремя се да съм обективен)

[ramus]

Преди 4 минути, Малоум 2 said:

А, реалността се състои от факти, а не от наводнение с приказки.

В каква наука ще ги ползване тия факти, зависи от мироглед, който се защитава - това е известно от древността.

Мирогледите... защо е нужно някой да ги "защитава"? На кого е нужно?

Дали това всъщност е "науката" - защитаване на мирогледи, според които ще се "ползват факти".

Интересно ми е също - с обръщение към всички други четящи това - дали е известно от древността... и на всички останали, за горното твърдение, като описание на научните принципи, критерии и положения. Предположението ми е, че бихте искали да се постановите по-сигурен отколкото са нещата във физиката, всъщност. И че дори във физиката, хората занимаващи се на предния фронт на теориите, са изключително предпазлизи, когато се касае за категоричност и истини...

Само за изяснение - категоричния изказ не се влияе от краткостта или разточителността в словото и езика. Освен това, изглежда че... ако се махнат основите постулати на това, на което се основавате... какво ще остане "под тях" ?

Категоричността е много характерна при хора, които дълбоко си вярват. Например - всеки религиозен последовател, на едно ниво на "сливане" с идеологията си, изглежда също категоричен, ясен... и дори краен в изказа си. Особено, когато се касае за показност.

Няма никаква разлика в по същността - изглежда че при вас категоричността винаги е налице - без значение дали е дълъг или къс изказа. Например дори в последните си думи, почти всеки абсац "кове" основни дефиниции, постановки.

Сега - да кажа за моето виждане за науката - за мен ако един изследовател не запазва някаква форма на разумна намеса на "съмнение", той е вече пътник към фанатизма. Защото този път, в тази посока, винаги някъде започва с изграждане на КАНОН. Дали канона ще са "трите закона на термодинамиката" или на "четирите благородни истини" в будизма, това е без каквото и да е значение. Имат значение дори думите - каноничността винаги се скрива зад "думи", които имат някаква форма на първоначалното внушение - например в науката са "закони", а всъщност това са принципни извеждания. Кое му е "закона" и по принцип думичката "закон" е с конотация към неизменност, а е странно, защото се касае само за внушение. Иначе нещо като "вечен закон"... поне аз, все още не съм дочул или прочел да е налице. Има много предложения за неизменности, през годините, през епохите доста са минали... и заминали. Навремето малко след ДАРВИН, имало изказване в голям научен съвет в Англия (доколкото си спомням). Според изказващия се, науката е вече пред крах, защото според същия "вече нямало какво да се открива" и вече света бил отвсякъде обяснен". 

Битката за неизменности в един непрекъснато изменчив свят... е битка с предизвестен край. Той е прост, ясен и очевиден. Всеки иска да се подпре на неизменни положения. Друг е въпроса те дали са такива, но вътрешни импулси натискат субект да търси именно колкото може повече устойчиви и стабилни опорни положения, които да ги привиди като "неизменни" и да ги ползва само за надграждане. Прости експерименти могат да потвърдят че се касае за личностни типове, които имат по принцип проблеми с промените, с адаптацията, с дълбоко прикрити страхове към изменчивостта и по този начин липсата на контрол. Разбира се с всичко това ФИЗИКАТА не се занимава. Още повече  - "провалената теория на Големия взрив". Изглежда че в психичното също така не вървят въобще въпросите за "законите". но нуждата нещата да са едностранчиви, ясни и точни, да са постановими, да са повторяеми... дава сигурност. И то не друго - чувството за сигурност.

И също така - можете ли да измерите масата на "бит" информация. Дали същия има спин? Дали има кинетична или потенциална енергия? 

Така - да опитаме с нещо от психичния свят - НАДЕЖДАТА - тя има ли "форма" или маса? А дали има "свойство да съхранява импулса"? Дали тя има вълнови свойства? Дали са в сила Лоренцовите преобразования за нея. Дали е подвластна на гравитацията или дали е зависима по същия начин спрямо константата на Планк?

Малко е странно, когато знания по физика, се пренасочат едностранчиво към посоки на битието, а не са им адекватни. Като че света е само и единствено ФИЗИКА и то не какво да е, като някак си се забравя, че физиката е нарицателно за система от възгледи, които обаче през годините са преминавали едни през други. И времето показва чудесно, че докато някои смятат че края на откритията е пред откривателите и няма вече "тъмни" територии, то се оказва че неизвестното става толкова повече, колкото и самото известно. Друг е въпроса че... и "известното" е също относително и условно... Защото зависи от множество зададени предварително аксиоми, договорени условия на интерпретация и приемане.

Отгоре на всичко - много философи, като затънат в обяснения за живота, човека, битието му или вселената... и решават че вселената всъщност е философия. Нещо подобно става и с всеки ревностен християнин - за него библията е началото и края на света. В нея живота, бог, човека - всичко е написано и въобще не е нужно каквото и да е друго, защото чрез библейските текстове може да се обясни каквото и да е сред света или човека.

[ramus]

Преди 40 минути, nik1 said:

Ха-ха-ха-ха, това ми хареса!

Прав сте, мога го, но вадя чистата вода само..

(Шегувам се, стремя се да съм обективен)

Стремежа към обективност... Да. Ок, но само стремеж не е достатъчен. Поне според мен - не е.

За да се реализира задълбоченост към ОБЕКТИВНОТО, не е възможно ако не се познава СУБЕКТИВНОТО. Ако не се познава в същността си откъде, защо, как и от кое, е механиката на явлението ПРИСТРАСТИЕ. Което е основния проблем, когато някой "се стреми да е обективен". Обективност едва ли е начина да се реализира, само като се избягва субективния елемент. Още повече че е малко странно - СУБЕКТ се стреми към ОБЕКТИВНОСТ... поне аз виждам известен парадокс, може би в рамките на шегата, но и не само. ОБЕКТИ, могат да претендират за ОБЕКТИВНОСТ - въпрос на съответствие. НО когато СУБЕКТ, решава че се стреми да е ОБЕКТИВЕН, той се опитва да решава несъвместимости и става неадекватно. Може би е идеята СУБЕКТИТЕ да се научим какво, кое, как, защо и по кой начин можем да опознаем СУБЕКТИВНИЯ СВЯТ. И тогава да видим как са нещата с ОБЕКТИВНИЯ. Вместо това ...

================

Само в скоби да се възползвам от думичките - да кажа на другия участник , в оформилия се диспут - че в цитата 'хахаха, това ми хареса!' - ето това, колега "МАЛОУМ2" (извинете ме, но вие сте избрали този ник ) аз наричам "проява на отношение" на субекта. То винаги е дуално и начините му за изразяване е без значение дали ще са емоционални и чувствени, или ще са когнитивни или концептуални. Много подобно на представената идея за "защитата на възгледите" като нещо, дето било известно от древността.

Аз може и да нямам образование на "психолог" или психиатър, но когато стана наложително ходих на доста лекции в два университета и прочетох доста литература. Според същото, и онова, което съм разбрал - да кажа, че думички като "ОТНОШЕНИЕ, ПРОЕКЦИИ, ОТРАЖЕНИЯ" са много различни от тия във физиката. Думите може и да са еднакви, но съдържанието и пълнежа... Така, че... може би във взаимното неразбиране има значение проблемите в комуникацията, които възникват от грешки в интерпретациите според уж изглеждащи еднакво графични или езикови символи. Може би... само предположение.

И накрая - също според мен - самата идея за "ИСТИНА" е странна. 

Също така - ако нещо е "ИСТИНА" дали въобще има нужда да се "защитава"? Истината въобще - защо й е да се защитава, от кого, от какво. Може би "истина" и лъжа... но и двете са нарицателни и се въвеждат като обобщаващи някои човешки явления, потребности и нужди.

А дали не е повече нужно на "защитниците" да се защитават... в името на нещо, наречено от тях ИСТИНА? Също така - защитаването... е характерно и в "името на... " което и да е, стига да са се случили някои характерни и не толкова сложни вече процеси. И то не във физиката, нито теориите или законите й.

Редактирано Август 19, 2016 от ramus

[nik1]

 

Преди 50 минути, ramus said:

НО когато СУБЕКТ, решава че се стреми да е ОБЕКТИВЕН, той се опитва да решава несъвместимости и става неадекватно.

Например одиторите, хората от качествените отдели в компаниите, от акредитираните лаборатории, или  пък съдиите от съдилищата (стига да не са онези "гниди" :) - частните съдии-изпълнители от частните съдилиша)  имат  такива дилеми, очевидно..:)

 

Редактирано Август 19, 2016 от nik1

[ramus]

изглежда е налице "специално отношение" към съдиите и съдилищата... и "онези гниди" ... По-скоро - за мен именно при тях въобще няма такива дилеми, но по принцип имам малко досег с тия органи на реда в обществото. Не че и да имам повече досег... нещо за системата ще се промени. Но това е съвсем друга тема.

[самотния вълк]

Преди 2 часа, ramus said:

ОБЕКТИ, могат да претендират за ОБЕКТИВНОСТ

И как обектите могат да претендират за каквото и да било?

[insighting]

Цитирай

ако мислите, че една от конспиративните теории е реалистична, вероятно ще смятате и други конспиративни теории за верни, дори да си противоречат една на друга

Когато стойността на емпиричната характеристика на хипотезата превиши стойността на теоретичната, тогава тази хипотеза ще оказва влияние.

Това е като да изследваш връзката между активността на потребителите и равнището на качествените постинги чрез еднофакторен дисперсионен анализ.

Следователно, силата на изследваната връзка, в корелационно отношение, не е толкова значима.

[ramus]

там е въпроса

Защото щом има нещо, което да "претендира" - без значение за какво - значи няма как да е "обективно".  

[sirius]

Преди 9 часа, nik1 said:

 

Ще вметна само: Само културата (и в този смисъл "обществено" възпитаните ценности и нагласи) са на пластове (образно илюстрирано - махате единия, отдолу остава друг, махате него, отдолу има трети, и т.н.....докато накрая останем първичните ловци и събирачи, живяли в  продължение на стотици хиляди години е своите сравнително егалитарни/безрангови общества). 
 

Нагласите на човека ("Аз-а", или по-точно "Аз-овете", ако приемем че "Първият Аз" по ред и значение е характера и еди какво си, "Вторият Аз" са вътрешните движещи сили на човека; "Третия Аз" са талантите му/подбудите му... И там каквото)  са променливи без пластове, те се определят от обкръжаващото и взаимотношенията ни с обкръжаващото (по-скоро отразяват отношението ни към конкретното такова),  При смяната му, се сменят и те.
Няма пластове и слоеве, има само проявления на конктретен брой такива.

Ник, аз-овете са свързани с подбуди и мотиви. Съзнателни и подсъзнателни. Таланта може да е само инструмент за аза. Да се ползва или да не се ползва, как да се ползва - ценностите, които е избрал (или не) аза, определят това. Но понякога се случва, човек да пренебрегне ценности и принципи, не е лесно, но може. Което е проява на аз от по-високо ниво.

Много е важно да се провери кое на кое влияе. Характера е много определящ, но и той може да се променя от аз-а... при някои хора. А други са напълно подвластни на характера си. Зависи кой точно тип разглеждаме.

Да, Рамус

[ramus]

 

1 hour ago, sirius said:

Да, Рамус

Ясно беше, написаните неща са си точно както в "изворите", а и ника... трудно е да се забрави.

Та - въпрос:

на колко нива има Азове... и също така - кое и какво точно се нарича АЗ, просто за да опитам да си изясня горния "китайски", в този кантонски диалект.

Така де - няма лошо, когато на рамус не му стига ъкъла да разбира, се налага да пита. Не че това е гаранция за разбирането... но поне е опит. Не би било излишно малко повече обяснение - примерно - като за двойкаджии. (Навремето имаше такова предложение от преподавател - за двойкаджии ли искате да го обясня, или за отличници...)

Редактирано Август 19, 2016 от ramus

[sirius]

Е, сега, да го увъртя ли и аз в твой стил ...  щото дефакто ти не ми отговори.

Пък и не е за това капанче

Редактирано Август 19, 2016 от sirius

[Б. Киров]

On 8/17/2016 at 21:38, ramus said:

В моите думи не са нужни дуализми. Понякога ги ползвам само заради решаване на комуникационни казуси и проблеми - за целите на конкретни форми на общуване. Но за мен - дуализмите не са от значение.

 

 

Когато постигнеш мислене на синтез без дуализми ме извикай да ти нося сухи съчки за огъня на чистото познание.

[Skubi]

Реших да преведа един бисер от расказите  аламинут на Иштван Оркень но на руски го има вече...

Ин мемориаm др. К.Х.Г.

 

IN MEMORIAM DR. K.H.G

— H"olderlin ist ihnen unbekannt?^[1] — поинтересовался профессор К.Х.Г., когда рыл яму, чтобы закопать дохлую лошадь.

— А кто это? — спросил нацистский охранник.

— Автор «Гипериона», — пояснил профессор К.Х.Г., он очень любил просвещать людей. — Крупнейший представитель немецкого романтизма. Ну а Гейне?

— Говори, кто они? — прикрикнул охранник.

— Поэты, — ответил профессор К.Х.Г. — Но ведь имя Шиллера вам знакомо?

— Знакомо, как же, — огрызнулся охранник.

— А Рильке?

— И этого знаем, — побагровел охранник и застрелил профессора К.Х.Г.

 

http://www.e-reading.club/chapter.php/1020137/3/Erken_-_Rasskazy-minutki.html

 

От него същият имам един любим цитат.

Всички идваме от майната си и там ще се върнем....

[Малоум 2]

Преди 17 часа, insighting said:

Когато стойността на емпиричната характеристика на хипотезата превиши стойността на теоретичната, тогава тази хипотеза ще оказва влияние.

Това е като да изследваш връзката между активността на потребителите и равнището на качествените постинги чрез еднофакторен дисперсионен анализ.

Следователно, силата на изследваната връзка, в корелационно отношение, не е толкова значима.

В подкрепа - ето тук има ... изброени десетина теории... Може да си избере човек, коя от тях, да го обърка.

http://megavselena.bg/deset-teorii-koito-mogat-da-preobyrnat-vyzpriyatieto-ti-za-sveta/

Десет теории, които могат да преобърнат възприятието ти за света

 

...