Конспиративните теории

[*abi*]

Преди 4 минути, ramus said:

Аби, дали няма нещо отвъд?

И да има - какво от това?

Измерими сме единствено според оставеното наоколо. Можем да остави далеч по-добри неща и без непременно да знаем, че има нещо отвъд. В кратце не виждам защо това "отвъд" да ни пречи да сме по-положителни "вътре", а положението ни не е съвсем да не знаем "как да го направим". 

Ако ти кажа, че има нещо друго ще станеш ли по-отговорен? И ако да, към какво ще си по-отговорен - към себе си или към всичко? И какво ти пречи да си точно толкова отговорен, кокото би бил ако има, когато се окаже, че всъщност няма нищо друго? Или за повишаването на отговорността ти към себе си и другите е необходимо да вярваш, че има нещо друго? Повече лична значимост, повече вдъхновение ли ще получиш, ако щеш и според определението на Докинс за вярата: "...да си убеден в нещо не само независимо от доказателствата, ами точно заради липсата на доказателства”. Ирационалните типажи са на последния принцип и той им е нужен за повишаване на морала и етиката им. Същевременно рационалните типове могат да са също толкова морално-етични и без симулиращи себеоценката подходи.

И ако получиш доказателствата за Няма, тогава ли ще обмисляш степените на Отговорността която ще е измерима според ИМА/НЯМА?

А какво ще спечелиш/спечелим ако ИМА нещо отвъд? Като гравитацията ще го преодолеем или какво по-точно ще го правим?

Помисли много внимателно върху това преди да ми отговориш

[*abi*]

Преди 7 минути, *abi* said:

И да има - какво от това?

Измерими сме единствено според оставеното наоколо. Можем да остави далеч по-добри неща и без непременно да знаем, че има нещо отвъд. В кратце не виждам защо това "отвъд" да ни пречи да сме по-положителни "вътре", а положението ни не е съвсем да не знаем "как да го направим". 

Ако ти кажа, че има нещо друго ще станеш ли по-отговорен? И ако да, към какво ще си по-отговорен - към себе си или към всичко? И какво ти пречи да си точно толкова отговорен, кокото би бил ако има, когато се окаже, че всъщност няма нищо друго? Или за повишаването на отговорността ти към себе си и другите е необходимо да вярваш, че има нещо друго? Повече лична значимост, повече вдъхновение ли ще получиш, ако щеш и според определението на Докинс за вярата: "...да си убеден в нещо не само независимо от доказателствата, ами точно заради липсата на доказателства”. Ирационалните типажи са на последния принцип и той им е нужен за повишаване на морала и етиката им. Същевременно рационалните типове могат да са също толкова морално-етични и без симулиращи себеоценката подходи (за някои от които няма никакви доказателства).

И ако получиш доказателствата за Няма, тогава ли ще обмисляш степените на Отговорността която ще е измерима според ИМА/НЯМА?

А какво ще спечелиш/спечелим ако ИМА нещо отвъд? Като гравитацията ще го преодолеем или какво по-точно ще го правим?

Помисли много внимателно върху това преди да ми отговориш

 

[ramus]

Преди 45 минути, *abi* said:

Помисли много внимателно върху това преди да ми отговориш

Има два варианта - има възможност да подходя "като за форум" - дистанцирано и изнесено от мен самия. Общи думи, общи положения... Слагане на приетото пред мен, за прикритие, за огледало, за нуждата ми да съм сред нещо - и то да е определено. Точно като за форум.

И и друг вариант - това ще е. Дори не е избор...

===================

Ок, но това е друга територия, Аби. Не че пак не положи "нужния Докинс" сред нея, в опит все пак да "има нещо определено".  Дори в очертаната територия, не всичко е познато. Остават невидими множество "празноти". Аз често ги ползвам - като ги забележа, в другите. И само да усетят "звънтенето им" и веднага реагират защитно. Научих се от себе си, защото го ползвах като подход спрямо себе си - преди години. Систематично и целенасочено нищих и преследвах неустойчивите зони на конструкцията на която се основавам... а те са толкова комплексни...

Не всичко е вяра или рациум, Аби. Както вече посочих в отговор на твой въпрос, използвах ги като условности за два аспекта сред психичното у всеки човек. Две тенденции, влияещи си една на друга. Няма само рационален или само вярващ тип личност - проявяваща само едната тенденция. Няма как да има такъв тип. Както няма нищо, което да е само добро или зло.

==================

Колкото до "другото". Не ми е "нужно" неизвестното? Опираш се на тезата - И какво ако е... или "не е". Какво ако го "има"... или "няма". И опипваш от кое точно съм определен или зависим. 

Нищо, АБИ. За мен не е НУЖНО. Това, което влагам в "АЗ", в "СЕБЕ СИ", не се опира на опорните точки от този тип. И да има или да няма - не определям отношението си към света или хората на нито едно от тия положения, сред които ме постави. И ме прикани да "помисля" преди да ти отговоря.

Не ми е нужно да го "правя известно". Задаваш въпроси вече за личното ми поле или - само по принцип. Защото ако се опре до личното ми поле ще ти кажа, че познавам механиката на "УБЕЖДЕНИЕТО" и опорите които то ползва. Докато стигна до това -  да ги премахна - опорните точки и да формирам бавно и систематично друга форма на идентификация, чрез някои открити способи и прийоми. Да не би да изглежда "че се фукам"? Не - не е дори с гордост, няма и как да я има. Само аз знам цената на това, дето го пиша. Няма ползи или загуби сред това. Няма повече или по-малко. Няма как да е "по-добре" или "по-зле". 

Не се подвеждай по отразеното през мен. Това е твоето отражение, през огледалото на моите думи - дори и през опита да "ме намериш" на какво се опирам. Отговорността не е само социално обусловеното, възпитаното... Отговорността има и друго измерение. И много други неща - имат и други измерения. Това вече не е "физика или биология", а е относно "другата вселена" - тая, психичната. Тази, която е зад Учения или Вярващия. Тази, която определя и двата аспекта и още много друго отвъд тях.

Ако ти кажа... Не - ще ти го кажа направо - ОТГОВОРНОСТТА е израз на определено състояние на съзнанието. В такова състояние на осъзнаване "Отговорността" не е обвързана дали съм :добър или лош", полезен или вреден - спрямо околните. Дали допринасям или руша... Дали е в мое име... или е в името на... Тия положения всъщност се изгубват по значение.

В същото състояние на съзнание, въпроса със "ЗНАЧИМОСТТА" се измества към "САМОЗНАЧИМОСТ". А то не зависи от условия. То не зависи дали... имам или нямам нещо си. Или "дали има или няма". Също така - не става повече или по-малко. В това състояние САМОЗНАЧИМОСТТА е естественост и обикновеност. Както и ОТГОВОРНОСТТА.

С тия два примера, които никак не са в зоните на теориите или конспирациите, нито в окултното, искам да изразя, че там, където са написани горните ти думи, е някъде в "първия етаж". А сградата "нагоре" е безкрайна. Дори това не е точно така - защото в "същата сграда" няма "нагоре" или "надолу", няма и етажи... и "сграда" няма. Не е парадокс - просто така е в комплексния свят и няма "проблем" ако са много... и едновременно всичките са... Още по-малко - няма никакъв проблем, ако  е налице НЕОПРЕДЕЛЕНОст, неизвестност, невъзможност, дори "несъществуване".

Ела в "тази територия" и веднага думите, езика, средствата, условията... всичко се променя и ще го видиш сама. В такова състояние на осъзнаване всъщност се променя само едно единствено нещо. Именно то стои в ядрото и основата на всичките други изменения. Само едно нещо... И с него - всичко останало.

Редактирано Август 23, 2016 от ramus

[*abi*]

Не отговаряш по същество Което превръща опита за диалог  в семантично пренаситен монолог.

Лека вечер!

[Малоум 2]

Преди 8 часа, *abi* said:

Първо да изясним понятието "живот".

ФОРМУЛА НА ЖИВОТА:

Животът е ЯВЛЕНИЕ на самовъзпроизвеждане на различни, взаимосвързани белтъчни структури, чрез обмен на физическа информация с околна среда.

За да се разбере - трябват малко знания и по физика (освен философия, биология, химия, математика ... и т. н.)

(Да припомня - има три неща, които касаят научно откритие: Явление, Закономерност, Свойство. Физическата информация се съдържа във фотоните на ЕМП. Има фотони за връзка или обменни фотони, които са "вътрешни"- правят взаимодействието и външни - "падащи" към обекта фотони от околното ЕМП - те правят въздействието. Всички сили са с ентропиен произход. Живото се храни с "отрицателна" ентропия (някъде се споменава като негаентропия). Разпада връзките в готови продукти (вещества) и ги ползва за изграждане на своя (генетична) структура. Вижда се обмен на информация (а не на вещества?!-те са нужни само заради връзките в тях)

Животът е явление - сума от проявленията на свойствата на обектите, участващи в това, което наричаме "живо" + разкриване на  закономерностите при взаимодействия (вътрешна -структура, която е проява на колективни свойства- в резултат -обвивки.(Количествените натрупвания водят да качествени изменения) Всяка нова обвивка е ново свойство. Такива, които се получават от взаимодействията на фотоните за връзка между елементите и въздействията. Външна среда- Тя въздейства на обвивките - например, получаването на дълга макромолекула ... дължината съответства  на характерна  "дължина на вълна" от ЕМП и  зависи от фотоните около нея. Те "казват" (при поглъщане на фотон от падащо лъчение) дали да завие като глобула и какви нови взаимодействия и въздействия са възможни)

....

[Б. Киров]

On 8/19/2016 at 8:27, ramus said:

Всъщност - оказаха се "ДВЕ НЕЩА". ДВЕ НЕЩА, макар да са свързани помежду си... Какъв свят може да се вижда дори и от върха на науката... без "тия две неща". Сеща ли се някой кои са те?

 

Кои са тези "две неща", свързани помежду си; щото имаше един лаф за "ей тия три неща", да не би да са две от тях?

[fantom4e]

1 hour ago, Малоум 2 said:

ФОРМУЛА НА ЖИВОТА:

 

Животът е ЯВЛЕНИЕ на самовъзпроизвеждане на различни, взаимосвързани белтъчни структури, чрез обмен на физическа информация с околна среда.

За да се разбере - трябват малко знания и по физика (освен философия, биология, химия, математика ... и т. н.)

....

е защо пак, точно ти дето нямаш основни понятия от тия точни науки (физика, химия, биология) се обаждаш?

[*abi*]

Отново за вярата поради "Авторитет". Този път е използван Тесла.

Свят, Вселена, Астрология, Конспирации, Другото здраве, Мистерии, Технологии! "Другите" новини новини са тук. Сензационно интервю с Никола Тесла (четенето е чиста загуба на време, линкът е за протокола): http://drugitenovini.com/nepublikuvano-116-godini-intervyu-s-nikola-tesla-i-zapomnete-nikoj-chovek-kojto-e-sashtestvuval-ne-e-umiral/

Разбира се фейкът е детайлно разкоспириран  http://brassgoggles.co.uk/forum/index.php?topic=45539.0 (вкл. и в коментарите под линка горе), но това не му пречи да събира възторжени лайкове където се е разпространил като ментален вирус.

Продукцията "подписана" от авторитети е лавинообразна, а лековерните стават още по-зашеметени от нея.

[Малоум 2]

Преди 15 часа, ramus said:

...

Продължава да има проблем

- ЕТЕРА - от една страна, допълнително постановен чрез линк и текст от книгата на известен физик-популярист. В него се касаят въпросите на етера от гледна точка на физиката.

...

ТА... и в двете участва думичката ЕТЕР, но всъщност става въпрос за съвсем различен пълнеж, към напълно различни обяснителни и представни системи. Аналогиите през думичката етер, в случая, са напълно произволни не почиват на никакви обосновки. Разбира се - според мен.

Проблемът е :  неподвижен етер - среда за пренос на ЕМВ.

Има три основни физични експеримента: Аберация, опит на Физо с противоток на вода в тръби, опит на Майкелсън-Морли (ММ). Целят откриване на етерен вятър -когато телата доказано се движат по инерция. Получават се противоречиви изводи 1.Етерът е неподвижен спрямо движещите се тела, 2.Етерът частично се увлича от движещите се тела и 3.Етерът изцяло се увлича от движещите се тела... Взето е решение (миналия век, от авторитетите на физиката) - 4. етер не съществува!

Да, но Айнщайн не е бил съгласен с това решение (до края на живота си говори за възможност да има етер). Ако за разпространение на ЕМВ не е важно наличие на неподвижен етер- може и без него, то за гравитацията е нужен. На СТО - не пречи етерът.

В хипотеза съм предположил: Ако телата (обектите) са "направени" от свойства на етера, то няма проблем с резултатите от експериментите и ... етерът си съществува. Експериментите отговарят на въпрос за: възможно ли е да се открие-измери ЕТЕРЕН ВЯТЪР.  Доказват, че не може!

Но  с хипотезата - също няма да може да се открие етерен вятър. След като телата са направени от негово свойство (вектор на момент на количество движение на неподвижните му части - не променят мястото си в пространствена мрежа от точки, а само "бясно" се въртят около точка - честота >10^(35)Hz) - всяко изменение на движения на тела върху етера, ще е съпроводено с изменения и на потенциалите на ЕМП, окръжаващи обекта. Тоест, в зависимост от скоростта на движение върху етера, ще настъпват и изменения по фаза на участващите в движението полета, съответно със закъсненията по обратна връзка, заради горната (гранична) скорост на светлината в съответната среда. И обратното - измененията на полетата (напр. от далечни заряди) ще влияят на движенията (формата и размерите) на обектите. Има взаимно-обратно действие между тела (масови обекти) и обекти-фотони от ЕМП. Колко е това взаимодействие?.. Ами колкото са официално известните, наименовани исторически. Разграничават се по мощност - вече го писах, някъде...

Най-новите измервания за "тъмните" - материя и енергия, са именно частиците на вакуума (условно неподвижен етер). Загадките отпадат и парадоксите остават само в главите на хората.

...

 

(пп: Отговарям на питанията на клубари. Никой не е задължен да ми вярва... Нещата дето ги пиша могат да бъдат проверени и всеки сам да си взема решения: това "Да", онова "Не" и т. н.)

...

Редактирано Август 24, 2016 от Малоум 2

[ramus]

Преди 11 часа, *abi* said:

Не отговаряш по същество Което превръща опита за диалог  в семантично пренаситен монолог.

Аби, всъщност "отговорите" ги има и ги написах.

Малко е странно, защото искаш според задаването на въпросите си да подам и самите "отговори". Но този сценарий е лесния и той е предизвестен. Нима наистина това е "опит за диалог", защото може да е по-скоро "отказ от друг диалог, освен тоя, за който настоявам".

Нещо повече - ти си заложила целия си сценарий сред самите въпроси. В този смисъл те дори не са въпроси към мен - една форма на предизвестен и насочен монолог са. Те следват един след друг и всъщност не търсят отговорите ми. Те задават посока. И тръгвам в тая посока, подавам ръка, за да отиваме някъде нататък, много отвъд предварителния ти сценарий, а ти казваш "не, не ми отговаряш по същество и не ми е нужно да ходя никъде".

Имам предвид структурата на "твоите въпроси", които според теб са "опит за диалог". Обаче  примерния и сравнително лесен прагматичен и когнитивен анализ, съвсем ясно показват "схемата ти" - в началото изреждаш доста изречения във въпросителна форма - началото на втори абзац. После следват извежданията... което обезсмисля каквото и да е "отговаряне". Ти ползваш въпросителните форми на изречения, за да изразиш мнението си, за да изразиш съжденията си. Но всичките са "затворени" като тип... означава че "затварят" съжденията ти.

А после представи всичко това като "опит за диалог, който бил провален от мен". Това са реторични похвати. Само двата последни въпроса, изглежда че ги задаваш "за мен". Но предвид контекста им преди това - те само затвърждават предварителната вече постановена насока. И излезе, че ако не се включа в тази насока, правя "отказ от диалог".

  Дори да "дам отговорите" ти няма да продължиш... "диалога", защото с този начин по-горе, никой диалог не продължава, след като е налице лична затвърждаваща тенденция в него. Защо да оспорвам личната ти линия, за мен това не е диалог. Оставаш ми само възможността да я потвърдя. Да се съглася... Само тогава би било "диалог". Диалога би трябвало да остави място и посоки за дискусия и от "отсрещната страна". Въпросите ти очертават личната ти територия и система от опорни точки. Ако се включа в "танца" с "такава музика", това означава да ме доведе неизбежно до лична реакция от твоя страна, след като залагаш да говорим за твоите убеждения. Това наричам "предизвестен край". Вместо това излизам от схемата и предлагам нещо съвсем различно. Обаче то пък не е резонансо на нуждите ти.

Ок, сега за да опримеря всичко по-горе,

ще подам и твоя заявен вариант...Така - ето и моите... отговори:

Преди 12 часа, *abi* said:

1, И да има - какво от това?

Преди 12 часа, ramus said:

Нищо, АБИ. За мен не е НУЖНО. (и да ИМА или да НЯМА)

 

--------

Преди 12 часа, *abi* said:

2 Ако ти кажа, че има нещо друго ще станеш ли по-отговорен?

Преди 12 часа, ramus said:

ОТГОВОРНОСТТА е израз на определено състояние на съзнанието. В такова състояние на осъзнаване "Отговорността" не е обвързана...

... с повече или по-малко "отговорен". Отговорността, според мен е един от изразите на СЪСТОЯНИЕ, то задава отношението на човека към всичко - и себе си и всичко сред света и вселената, през неговите очи. Ако това е прекалено или неразбираемо за теб - краткия отговор е "НЕ". Останалото е пояснение "ЗАЩО" е този отговор и каква е посоката му на основания. Както се вижда - съвсем друга от посоката в която убежденията ти предварително те насочват. Това показват следващите въпроси -  вариации на въпрос номер 2, като насоката е съвсем ясна, както и последващите ги. Те развиват теза, а не са питания към мен.

 

Преди 12 часа, *abi* said:

2,1 - И ако да, към какво ще си по-отговорен - към себе си или към всичко?

2,2 - И какво ти пречи да си точно толкова отговорен, колкото би бил ако има, когато се окаже, че всъщност няма нищо друго?

2,3 - Или за повишаването на отговорността ти към себе си и другите е необходимо да вярваш, че има нещо друго?

Преди 12 часа, *abi* said:

И ако получиш доказателствата за Няма, тогава ли ще обмисляш степените на Отговорността която ще е измерима според ИМА/НЯМА?

Няма от кой да "получа доказателства" и не ми трябват такива. Още повече че за мен ОТГОВОРНОСТТА "няма степени" и не е съизмерима с "ИМА НЯМА" - просто ти заложи на точно определен предварителен сценарий на "мой отговор" и разви всичко на базата не него.

КЛЮЧА на твоите думи се крие във второто изречение на първи абзац:

Преди 12 часа, *abi* said:

Можем да оставим далеч по-добри неща и без непременно да знаем, че има нещо отвъд.

Може и да можем... но кои неща са "ДОБРИ". Това, което предлагаш е незащитима теза и в нея нямаш никакъв шанс да "доказателство" КОИ НЕЩА СА ДОБРИ и за КОГО СА ДОБРИ. А мен "да съм добър" или да "правя добри неща" не ме интересува.

За теб нещо може и да е "добро", за "обща договорка" за "добро"... Но това не е ПОЗНАНИЕ. НЕ Е ПОЗНАНИЕ, когато то се "ползва" за едни или за други "цели". То спира да е познание, защото се "подбира" негова версия, с което се "орязва", за да се нагласят версиите към... ползващия ги. Той може и да нарича това "ДОБРО", определено от неговата представа за "ПОЛЗА". Но това не приляга на човек на ПОЗНАНИЕТО.

Не е нужно в ПОЗНАНИЕТО ДА СЕ ВЯРВА на каквото и да е. Просто е нужно да се оставят всички "ЦЕЛИ", защото чистото познание е много отвъд периметъра на договорената социална наука. Докато има единични или колективни субекти, с лични или договорени "цели и приоритети", за тяхната нужда и потребности, ще използват или ще създават, ще рушат или съзидават... Проблема за ПОЗНАНИЕТО е най-вече в самия субект - неговия проводник, носител... Докато той е "израз на фрагментирано съзнание, колективно или лично обременен", той може да е човек на науката, но носи религиозността в себе си. Тя може и да му "помага" за проблемите които тлеят в него/тях. Но ДОБРОТО за тях, е само една обикновена страна на ВСЕЛЕНАТА.

Мен не ме интересува доброто - нито "моето добро", нито за който и да е друг. Не ме интересува и "злото". Не ме определят с нищо, по никой начин. Никъде не използвам тия две понятия, защото въобще не са ми нужни тия прости внесени дуализми Всъщност именно те са "лакмуса" за "първия етаж"...

===============================

Аби, след всичко това - дали отговорих на въпросите ти...? И дали отново ще излезе че "отказвам диалог, чрез разни трикове или изказ"? Да, това са въпроси към теб.

Редактирано Август 24, 2016 от ramus

[insighting]

Преди 3 часа, Малоум 2 said:

Получават се противоречиви изводи 1.Етерът е неподвижен спрямо движещите се тела, 2.Етерът частично се увлича от движещите се тела и 3.Етерът изцяло се увлича от движещите се тела... Взето е решение (миналия век, от авторитетите на физиката) - 4. етер не съществува!

Етерна физика: http://bourabai.ru/sci_ether.htm

[kall]

Етерът е отдавна дискредитиран като теория, още през 19-ти век, с опита на Майкелсон-Морли. СТО и ОТО на Айнщайн пък окончателно пращат етера в кофата за боклук на историята на науката. Но за това трябва да се четат сериозни книжки по физика, а не художествена...., тъй де, "духовна" литература:-)

Редактирано Август 24, 2016 от kall
добавка

[Малоум 2]

Преди 32 минути, kall said:

Етерът е отдавна дискредитиран като теория, още през 19-ти век, с опита на Майкелсон-Морли. СТО и ОТО на Айнщайн пък окончателно пращат етера в кофата за боклук на историята на науката. Но за това трябва да се четат сериозни книжки по физика, а не художествена...., тъй де, "духовна" литература:-)

Е, ми ... това разказвах, че е грешна представа (вяра на авторитети?!- и те са хора): Няма реални експерименти, които да водят до извод, че етер нямало! Етерът е "изхвърлен" с гласуване! Затова няма обяснение какво е маса, заряд, спин, сила - все основни характеристики, без яснота по същността им .. а били направили ... големи изчисления с тях. Голямото ползване става...("Мълчи и смятай!", както са им казвали ръководителите на струнниците. И гравитацията ползваме, без да знаем същността й - ВЕЦ, например)
Етерът е върнат във физиката на ОТО - ламбда членът стана задължителен за по-новите изследвания и при тълкувания на особеностите на космоса. (Показва се ентропийната същност на свойствата на частиците и на силите, които можем да измерваме. Има вакуумна структура, върху която се развиват действията. Има "опора" (неподвижна за "вижданите" от нас обекти) за движение на структурите, има съпротива срещу промяна на инерционното движение - този коефициент на съпротива е физичната характеристика "маса")

...

[*abi*]

"чисто познание"

 

участието ми в темата бе до тук

 

[ramus]

1 hour ago, *abi* said:

"чисто познание"

участието ми в темата бе до тук

Като нов член на този форум, и като лаик сред всички "научни дисциплини" , отправям въпрос към всички Пишещи (защото Четящите и да имат мнение, няма как да стигне до мен) :

Само форми на съгласяване ли са приемливи, за да се реализира "диалог". Допускам че е налице вариант, при който има нещо с което съм неадекватен, би ми било полезно ако някой реши да ме "посъветва къде ми е проблема". Пък ще се опитам да го "смеля".

Толкова ли е проблем приетото за "рамка" и е важно всеки да настоява на своето си? И единствено да му е нужно съгласяване или нужния резонанс, с който да подкрепи нужното му утвърждение? Ако това е така - е странно защо не виждам никъде сред други коментари форми на "да, вярно е, така е. Точно това е. И аз мисля така, и аз смятам така, така го виждам..." По-нагоре използвах проста сентенция, изразена в следното - ако има двама еднакво-мислещи, значи нито един от тях не е "Мислещ"

Би ми било полезно ако някой опита. А би било направо "чудесно" за практическо ползване, ако е налице и разбиране какво точно питам. Предварително благодаря за всеки опит!

Редактирано Август 24, 2016 от ramus

[Last roman]

какви са тези опити за реанимиране на квазинаучната теория за етера /от 19 в./. Айде по-сериозно, въпреки че разделът все пак позволява фантазии всякакви.

[sirius]

Чистото познание, така както аз разбирам вложения му смисъл, е отнесено към познавателния процес, т.е. към 1л.ед.ч. - индивида. В това отношение, чистотата съответства на това доколко познаването се отнася към субекта, доколко той съзнава че това е лично, собствено, познание.

[ramus]

Преди 20 часа, *abi* said:

Първо, защото отражението в огледалото е субективно и второ защото отражението в огледалото може да стане по-обективно само когато се огледаме чрез Другия.

В това изречение е налично несъответствие и заложеното в него не отговаря на действителността. Лесно е да дам примери, дори да обясня защо и как. При това никак не е сложно и като субекти сред социално битие, може лесно да се обобщят прости наблюдения, годни за всеки един четящ тук.

Подбрах изречението като съставен израз, на чиято структурна теза се постановява по-голямата част от целия коментар. Залагат се постановки, които са приети конвенционално за опорни, следователно задават 'правилността" и така - фрейма. С цел да послужат отново за препотвърждаване за целите и нуждите на зададената рамка. Какво да направим при положение че зададените положения в нея имат проблем и например за точно това може да се каже ЧЕ НЕ Е ВЯРНО.

Преди 8 минути, sirius said:

Чистото познание, така както аз разбирам вложения му смисъл, е отнесено към познавателния процес, т.е. към 1л.ед.ч. - индивида. В това отношение, чистотата съответства на това доколко познаването се отнася към субекта, доколко той съзнава че това е лично, собствено, познание.

ЧИСТО е еффимизъм, в това словосъчетание. Нека не се търси буквалистика или че го няма в "учебниците". Искам с него да изразя че са налице обяснителни системи, които никога не биха влезнали в договорената моментна ПАРАДИГМА на хората. Но това не ги прави по-малко сериозни или задълбочени. И... с една много важна особеност...

Само условен пример - Китайските даоисти, са реализирали три основни обяснителни системи, сред които са осъвместили много широки знания за връзката между човека и вселената. На тази база те разглеждат по съвсем друг начин мирозданието. Да - никога те не биха били "физици" и не са се занимавали с "квантова физика". Трите основни "условно китайски" системи са като че ли доста различен "поглед" на вселената и връзката й с човека, живота му... И всяка от тях ползва различна обяснителна аналогия. (трите са - обобщени символно и общо като "И-ДЗИН", "ИН-ЯН", и ПЕНТАГРАМНИЯ ЗНАК и "петте елемента") 

Втория условен пример - е доста смущаващите за народния или дори научен възглед, въпросите за СМЪРТТА и УМИРАНЕТО. Примера за това са ТИБЕТСКИТЕ ЗНАНИЯ,  ТИБЕТСКИ БУДИЗЪМ, но в особен, различен от двата най-разпространени типа "колесници". Тази трета - наречена ВАДЖРАЯНА - определени текстове касаят доста сериозни и задълбочени описания на целия аспект на смъртта и умирането - в най-малки детайли. Да, не използват западните термини на медицината и биологията. Но описанията са изключително подробни. Поне до самото умиране, или по западно "физическата смърт", ако е налице задълбочен и сериозен поглед, съчетан с предварително детайлно запознаване с описателната част и понятийните пълнежи, може да се реализира валидация от всеки изследовател. Прави впечатление изключителната детайлност, последователност, систематичност. Ако субекта изследовател си е позволил да навлезне по-дълбоко и прецизира и изчисти от ненужната мистика наличната информация, лесно ще валидира всеки детайл от описанията. Това че за самите будисти въпроса за 'произхода' на тази система от знания, е предпоставен и изглежда неприемлив за западния учен, е от второстепенно значение. Въпроса е в съдържанието и в тясната връзка между наблюдаваното ставащо със информационните описания, заложени някога, някъде, незнайно от кого и кога. Никога будистите не са претендирали че "това е тяхно" или че те са му автори. Те само го пренасят и използват. Защото будизма в своето сериозно ядро, всъщност се занимава с развитието на всеки субект дотолкова, че да овладее трансформацията, която му предстои по време на самото умиране с цел да направи управляемо това, което "следва отвъд". Звучи мистично, дори несериозно. Звучи фантазьорски, мистично или религиозно... Но има някои странности които  не влизат в тия изводни положения, идващи "на пръв поглед". Една от тях е поразителните точни описания за които вече писах. Медицината в настоящия момент за да стигне до някои от тия положения е ползвала огромен колективен потенциал, техника и много спорове. А това ползвайки свои символна и понятийна схема, отива много отвъд наличните възможности на днешната медицина по въпроса.

Разглеждам това не като потвърждение на религиозните книги или обяснения. А като познавателни следи. Следи на сериозно познание, което НЕ Е В ПОЛЕТО на СЕГАШНИЯ ПЕРИМЕТЪР НА водещото днес описание на света.

Със всичко това искам да кажа, че някога, отнякъде до човека днес, достигат следи на нещо, което идва някъде отвъд мерките с които мерим днес. Общия сравнителен и задълбочен анализ на всичко това, предполага да се допусне, че в общи линии всички налични "системи от описания" имат някакво общо ядро. И то - не произхожда от днешните представи на водещата парадигма.

Това предполага да допусна, че още "преди да го ползваме ние хората" е налице някаква форма на информационни следи, достигнали до човека. Човеците ги нагласят според нуждите си, контекста от културни особености, география и социална конкретика, през цялата история.

много моля не се хващайте сега за критиките, без предметно е, не се заигравам да постановявам религии, нито да убеждавам някого в това колко съм прав и колко е важно да се съгласите и да намеря подкрепа за "налудните си схващания" - ползвам всичко това само за целите на описателността и основанията защо ползвам определено "измислено от мен понятие". С него искам да кажа, защо точно ползвам в словосъчетанието ЧИСТО (познание) - защото в своята "сурова форма", то касае много широк кръг информационни следи. А когато вече се стигне до неговото "ползване", за конкретни социални задачи, неговата "чистота" се изгубва. Защото самата идея за "ползване" орязва цялостността на една система от знания, като се "подбира" само онова, което е нужно. А когато това мине сред народа и понеже - за да се предаде за репликации и за целите на колективното битие сред неговите етапи и процеси, вече престава да бъде ПОЗНАНИЕ и става ИДЕОЛОГИЯ.

===============

Не съм добре с думите, колкото са тук доста други хора. Много ми е трудно с тия опити. Може би са неуспешни и компрометирани още в зародиш. Но това вече опира и в Четящия. Опира в него, в "прочита му" - особеностите, които определят моментното му възприятие, при среща с текст.

Ако за никого не са поне "интересни", може би не е нужно да ги продължавам.

 

 

 

Редактирано Август 24, 2016 от ramus

[Frujin Assen]

Рамус, а дали е възможно да го напишеш това с малко по прости думи? Много ги засукваш, чета текста за секунди, после 5 минути се чудя "Какво е искал да каже автора".

[Б. Киров]

Преди 8 часа, ramus said:

Не е нужно в ПОЗНАНИЕТО ДА СЕ ВЯРВА на каквото и да е. Просто е нужно да се оставят всички "ЦЕЛИ", защото чистото познание е много отвъд периметъра на договорената социална наука. Докато има единични или колективни субекти, с лични или договорени "цели и приоритети", за тяхната нужда и потребности, ще използват или ще създават, ще рушат или съзидават... Проблема за ПОЗНАНИЕТО е най-вече в самия субект - неговия проводник, носител... Докато той е "израз на фрагментирано съзнание, колективно или лично обременен", той може да е човек на науката, но носи религиозността в себе си. Тя може и да му "помага" за проблемите които тлеят в него/тях. Но ДОБРОТО за тях, е само една обикновена страна на ВСЕЛЕНАТА.

 

 

Но това е парадокс: субектът да се обективира – това е Абсолютната Идея на Хегел, която самопознава самата себе си като обективно съзнание, извън което не съществува друга реалност; нарича се „идеализъм” във философията (при Хегел все пак съществува диалектика като метод на постигане на абсолютната идея, а диалектиката е дуализъм); в религиозен план тази абсолютно обективирана в субективния ум идея е самосъзнанието за бог (Буда и Христос имат такова самосъзнание). Когато „субектът” стигне до идеята, че неговото съзнание е „обект” имаме „чисто познание”, бог или Абсолютна Идея; Всъщност парадоксите са винаги красиви и оригинални и говорят за нестандартно мислене. Което е ценно.

[Skubi]

Преди 52 минути, Frujin Assen said:

Рамус, а дали е възможно да го напишеш това с малко по прости думи? Много ги засукваш, чета текста за секунди, после 5 минути се чудя "Какво е искал да каже автора".

Едно голямо плюсче и от мен.....И аз така смятах 100%. Затова с изключение на от 1-2 попитки да се включа реших, че по-добре е, не.

[ramus]

Преди 51 минути, Б. Киров said:

Но това е парадокс: субектът да се обективира

Да, от гледна точка на сегашната парадигма и определената от нея връзка между опорни понятия, е ПАРАДОКС - логически, смислов, понятиен.

Но това не пречи да съществува понятието САМОПОЗНАНИЕ. За Буда и Христос, мисля че вече писах, а и прочетох известен резонанс по същия въпрос

Мога да напиша колко е проста схемата обхващаща и описваща структурата на понятието САМОПОЗНАНИЕ. Разбира се, това няма да има нищо общо с ХЕГЕЛ, който никога в живота си нито е срещал, нито се е запознал с нещо във "вътрешна посока".

Това, че се смята как "специално приети идолни имена" са писали по всякакви въпроси не означава въобще че те са валидни отвъд периметъра и контекста в който те са писани и после "приети" за опорни в социалните договорки. Особено във философията... 

Обаче както се вижда рискувам с тия описателности - едно че могат да се тълкуват като форма и вариация на идеологическа пропаганда. Второ - че не съм толкова добър с думите, колкото ми се иска. И трето - като видя заглавието на темата в която всичко това се налага да го описвам ... ми се вижда доста несъответствено

--------

Имаше също и въпрос от теб - за "кои са двете". не го написах дословно по-горе, защото неговата стойност е да бъде показател до каква степен самия субект навлиза в същината на познанието за себе си и света. И да - ще го напиша, но така поднесено наготово, няма дори намека за мистерията на нещо много важно, много лично, много стойностно - за онзи миг на ЕВРИКА, който хората които взимат наготово и само ползва, никога няма да бъдат свидетели... По този начин, ако го напиша, в някакъв смисъл лишавам прочелия го от неговия собствен път към себе си, живота, света... И какво остава в така поднесеното наготово... Поне за мен се губи същинската ценност. Но все пак това е според моята версия на "ценностна система"...

- припомням сентенцията:

На най-високия връх да е качен неговия покорител, колкото и далеч и нашироко да вижда, той винаги няма да вижда едно единствено нещо и по този начин винаги ще бъде "сляп" за една част от вселената и нито покорителя, нито вселената биха се съединили в общата цялост, от която произхождат.

А според мен са "ДВЕ НЕЩА", макар че са свързани едно с друго.

Ето и моята форма до същността на това - става въпрос, че поради множество психични особености, въпросния ПОКОРИТЕЛ не вижда... "себе си". Виждащия, просто гледа - устремен е навън, нашироко, нависоко, надалеч... Но при тази насока на "взора", при тази нагласа, той дори не може да му хрумне, че:

1 - ОЧИТЕ не могат да видят ОНОВА, КОЕТО ГЛЕДА ПРЕЗ ТЯХ. Демек - очите виждат това, което е ПРЕД ТЯХ, но не и онова, което е ЗАД ТЯХ. За пример ще прост и достъпен фрагмент от книга и филм по ДАН БРАУН "кодът на Давинчи" - надявам се че е достатъчно популярен и всички са го гледали - поне от любопитство. Сцената касаеща описанието на " ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ" се споменаваше нещо просто - на учудването на героите на това "нестандартно описание", беше пояснено следното и може да се провери от всеки - УМЪТ ОПРЕДЕЛЯ ВИЖДАНЕТО (интерпретацията), ОЧИТЕ само гледат ( цитирам по смисъл ). Явлението там беше наречено от Браун с точно определен нагласен термин - ПСИХИЧНА СКОТОМА ('слепота') но това е само популярен пример за някои психични явления, които се срещат навсякъде и са твърде определящи за всеки човек и групи.

Накратко - ОЧИТЕ НЕ ВИЖДАТ УМЪТ, който определя , подрежда или пропуска или отхвърля видяното - те само гледат... А аз добавям и ВТОРО - очите никога не могат да забележат вътре в самите себе си Не само "назад", формално "зад себе си" а и "вътре в себе си"... По този начин ЦЯЛОСТНОСТТА на ВСЕЛЕНАТА минаваща през нейния отразител, се нарушава, след като не се взима предвид точно начина по който СУБЕКТА и ВСЕЛЕНАТА взаимно се отразяват. Когато картината на ВСЕЛЕНАТА е лишена от най-важното НЕЙНИЯ СУБЕКТ, през който тя се отразява, цялостността е нарушена... и вместо нея, е налице фрагментарност.

--------

Получи ли се, или пак не става?

 

Редактирано Август 24, 2016 от ramus

[Б. Киров]

Броя до 10, за да не стане грешка в превода, може да ми трябва много време

[ramus]

- нека не се смята че аз лично твърде бързам занякъде... Но от гледна точка на други особености - по-добре е да трябва "повече време" отколкото моментни форми на реактивност да определят "прочита" и след това - "отговорите". Поне според мен, това е от полза за всеки човек... поне според мен.

Може би и това - че опира въпроса и до някаква форма на самодисциплина и налична възможност за самонаблюдение. Може би... Познавам го достатъчно само 'при себе си как е. Налагането да го описвам, се вижда че предизвиква порив към отхвърляне по простата причина че повечето не е налично за сравнение като извървян път, опит, проверки, провали, пак опит, пак проверка... И то - в парадоксалната иначе система - СУБЕКТА, като ОБЕКТ за ИЗСЛЕДВАНЕ. Хем ОБЕКТ, ХЕМ СУБЕКТ. Но... всъщност проблема с ПАРАДОКСА е в линейността чрез която се постановява и представя. А всъщност извън нея извън тия зададени предварително рамки, всичко си идва на мястото и няма парадокси.

[ramus]

искам да вметна поредния си ОФ-ТОПИК

Периодично почти всяко написано от рамус се "лайква" от един тайнствен ник - "НЯКОЙ". За него няма нищо, няма активност с писане... само лайква. Разбира се, това е личен въпрос и най-малкото не е моя работа. Но бих приканил личността, скрита анонимно зад този ник, да опита да поднесе вижданията си в някаква форма, вместо само да изразява отношение. Според мен - това би било от повече полза са самата личност. Като това все пак е "само мое мнение".

В тази връзка ще кажа нещо което може би има значение за някого - смятам въпроса за "лайковете" като малко "детски" според мен. В най-общ смисъл - не ме изразява и го намирам за несериозно от моя гледна точка - да "харесвам" нещо си. И в нито един форум, не го правя. Не го правя и сред ФЕЙСБУК или където и другаде да е. ОПИТА през годините показа, че много хора интерпретират това по инерция, чрез споменатата вече "бърза система от обработка и реакции", че като не получават типичните обменяни между тях сигнали за "харесване", значи че може да е само 'обратното на това" от моя страна.

Подавам това само за информация и пояснение - защо никога няма да видите да лайквам каквото и да е. Мога да напиша, мога да го направя с други средства, особено ако е сериозно. Но простата форма на реактивност чрез такава заявка... някак си съвсем не ми идва отвътре...

КРАЙ на ОФ-топика