Конспиративните теории

[самотния вълк]

Преди 2 минути, ramus said:

Периодично почти всяко написано от рамус се "лайква" от един тайнствен ник - "НЯКОЙ". За него няма нищо, няма активност с писане... само лайква. Разбира се, това е личен въпрос и най-малкото не е моя работа. Но бих приканил личността, скрита анонимно зад този ник, да опита да поднесе вижданията си в някаква форма, вместо само да изразява отношение. Според мен - това би било от повече полза са самата личност. Като това все пак е "само мое мнение".

"Някой" не е личност, скрита зад анонимен профил, а всеки един потребител. Не ти съобщава, че еди кой си е харесал мнението ти, а един от всички.

[ramus]

Just now, самотния вълк said:

"Някой" не е личност, скрита зад анонимен профил, а всеки един потребител. Не ти съобщава, че еди кой си е харесал мнението ти, а един от всички.

Може ли пояснение по това? Това от софтуера на форума ли е или е постановено от самите администратори? Не че е чак от първостепенна важност, но ми се изостри любопитството относно идеята и нейната целесъобразност и аргументи.

[самотния вълк]

Преди 1 минута, ramus said:

Може ли пояснение по това? Това от софтуера на форума ли е или е постановено от самите администратори? Не че е чак от първостепенна важност, но ми се изостри любопитството относно идеята и нейната целесъобразност и аргументи.

Кое точно не ти е ясно? Пишеш пост в някаква тема, потребителят Х го харесва и го отбелязва. На теб ти излиза съобщение, че някой ти е харесал мнението, без да ти се посочва кой конкретно. Каква идея, каква целесъобразност?

[ramus]

Ок, но имаше пример по-горе, при който имаше "двама" лайкващи. И двамата са "някой" ли. Но от друга страна - НЯКОЙ е ник сред форума - има си профил, макар че е без всякаква активност.

Излиза че лайкването сред този форум е анонимно, така ли да обобщя?

[Б. Киров]

Преди 2 минути, ramus said:

Ок, но имаше пример по-горе, при който имаше "двама" лайкващи. И двамата са "някой" ли. Но от друга страна - НЯКОЙ е ник сред форума - има си профил, макар че е без всякаква активност.

Излиза че лайкването сред този форум е анонимно, така ли да обобщя?

 

ramus, днес ти "лайкнах" два постинга, вече не мога точно да ти кажа кои подред; не мога и не искам да ти отговарям на всеки "лайкнат", защото по твоите думи (и според мен) ще е реактивна реакция, а не искам да е такава, ако държиш, след време ще ти обоснова защо съм ги "лайкнал" - ОК?

[Б. Киров]

Преди 2 часа, ramus said:

Звучи фантазьорски, мистично или религиозно... Но има някои странности които  не влизат в тия изводни положения, идващи "на пръв поглед". Една от тях е поразителните точни описания за които вече писах. Медицината в настоящия момент за да стигне до някои от тия положения е ползвала огромен колективен потенциал, техника и много спорове. А това ползвайки свои символна и понятийна схема, отива много отвъд наличните възможности на днешната медицина по въпроса.

Разглеждам това не като потвърждение на религиозните книги или обяснения. А като познавателни следи. Следи на сериозно познание, което НЕ Е В ПОЛЕТО на СЕГАШНИЯ ПЕРИМЕТЪР НА водещото днес описание на света.

 

Ето, това е първия, и заради това го отбелязах с плюс. С което и двамата веднага се нареждаме в кандидатите за дисектиране като екземпляри, заразени с конспиративно мислене Обаче за мен това няма значение.

[Б. Киров]

Преди 42 минути, ramus said:

- нека не се смята че аз лично твърде бързам занякъде... Но от гледна точка на други особености - по-добре е да трябва "повече време" отколкото моментни форми на реактивност да определят "прочита" и след това - "отговорите". Поне според мен, това е от полза за всеки човек... поне според мен.

Може би и това - че опира въпроса и до някаква форма на самодисциплина и налична възможност за самонаблюдение. Може би... Познавам го достатъчно само 'при себе си как е. Налагането да го описвам, се вижда че предизвиква порив към отхвърляне по простата причина че повечето не е налично за сравнение като извървян път, опит, проверки, провали, пак опит, пак проверка...

 

А това е вторият и беше израз на уважение и респект към начина ти да подхождаш към нещата.

[ramus]

Преди 10 часа, Б. Киров said:

 

ОК, но виж - въобще няма значение и си е твой личен въпрос какво правиш, кое, как и защо лайкваш. За мен няма значение лайкването, просто ми светят "известията" и май ще ги изключа. От друга страна са ми полезни когато някой е писал.

Не е нужно да даваш обяснения... Всеки свободно и сам решава кое, какво, защо и как да го прави, пише... Не се занимавам с въпроси да давам съвети, да етикетирам и пускам прилагателни с някаква поучителна цел. Аз най-малко имам основание и потребност от подобно нещо. 

Обяснението за лайковете по-горе касаеше само мен, описвам какво е положението при себе си и да не се остава от другите с впечатлението си на неглижиране, неуважение... или нещо си друго относно това което пишат. Предпочитам да кажа нещо ясно и точно... и директно, отколкото да го оставя на свободните произволни интерпретации или подозрения, които емпирично се изявиха през годините. Постарах се да го напиша ясно, мислех че съм успял.

Колкото до "УВАЖЕНИЕТО" при мен това е явление с "безусловна и константна" величина - няма "повече или по-малко".  Както и ОТГОВОРНОСТТА за която обяснявах и писах... но може би не стигна обяснението до реципиента и реши че "отказвам диалога".

Има нещо важно, което може би ми идва наум, че трябва да уточня. Когато някой задава въпроси относно мен самия, отговарям както е при мен самия. А не статистически обобщения спрямо социалния реал, спрямо когото имам ... нещо като "значителни различия". Пояснявам само за целите на взаимната яснота. Защото в примера с АБИ - въпросителните й форми бяха насочен към мен в личен план, но касаеха идеята й за обобщение "какво е нейното разбиране" в общ план. Нормално е и повечето хора го правят. И е адекватно когато се касае до статистически определящата маса в социален план. Всеки човек прави такива обобщения, на базата на човешката си опитност сред същия този социум.

Точно по същата причина - извадих едно изречение от контекста на коментара на АБИ - касаещо.... че се отразяваме през другите и ако не - то оставаме завинаги в "невъзможната зона" на субективизма (преразказвам). Това е съвсем вярно само в рамките на определен "етаж" от битието. Съществуват форми на отражение и съзнание, при които това вече не е адекватно. А написах само - ТОВА НЕ Е ВЯРНО ТВЪРДЕНИЕ. Значи - хем е вярно и адекватно, хем и не е - зависимост от коя переспектива ще се разгледа. Но като цяло - НЕ Е ВЯРНО ТВЪРДЕНИЕ ако то се абсолютизира и предложи като "КРАЙНО", защото не е.

И въобще - въпроса за ВАЛИДНОСТТА на определени обобщения само сред постановени условия, които го определят е много, много важен. Дори - основно определящ. Заради това "приемането че ВСЕЛЕНАТА ИМАЛА ЗАКОНИ... и ТЕ РАБОТЕЛИ НЕЗАВИСИМО... изразих че ползването на такъв изказ говори че субекта, който се изразява така, има остра нужда от крайни постановени положения на които той да се опира.

Вселената няма нужда от закони. Те са израз на пътя на човека през начина по който той отразява вселената. НЯкои процеси той ги забелязва, после решава че имат връзки, извежда ги, събира ги, отново извежда по-общи принципни положения... Това правим всички като хора. Но това не означава че ВСЕЛЕНАТА ИМА ЗАКОНИ и ЧЕ ТЕ РАБОТЕЛИ, защото без СЪЗНАНИЕ, което да ги отрази, и да ги изведе и така да ги дефинира и ситуира себе си според тях, ЗАКОНИ ВСЪЩНОСТ НЯМА. ЗАКОН е обобщение за стабилността на някакво обобщение и валидността му сред широк периметър от условия. НО НЕ И АБСОЛЮТЕН И КРАЕН (окончателен). Психичния свят предлага много от вътрешните отражения на които по принцип се основава, да се проектират "извън" субекта.  Има огромна и много сложна мрежа от психични процеси, чрез които това става възможно и не мога да се справя с този "подвиг" да го изведа тук.

--------------------

Голяма част от изведеното от мен, в случая, изглежда малко неординарно. И в голямата си част правя обобщения като дефинирам - в рамките на статистическия социум (условно), но и че има и "друго мерило". За мен тази граница, макар и условна, не е да се "надувам" колко съм различен и особен, а ми служи за изясняваме и ситуиране сред това, с което се занимавам. Нищо повече.

Това, че съм различен в ... да го наречем "личен план", не е за мен нито извор на "интересност", нито е нещо, с което дори е възможно да парадирам. В известен смисъл - го имам като даденост, в друг смисъл - съм положил огромен труд през няколко десетилетия, изминал съм извървян път, в който е имало множество пропадания, грешки... И най-важното и определящото - съм платил за него като съм му посветил живота си. Ако някой си позволи да прочете това чак дотук, дано усети че искам да кажа - няма кой друг да "плати цената". И няма как да получа "лукса" на резонанса от останалите. И че именно в този аспект е и най-голямата част от "цената"...

Аби ме попита и за "ЦЕЛИТЕ МИ"... отнася се и до други подобни моменти от битието, от което всъщност доста хора ползват за да се разпознават и оглеждат взаимно - желания, надежди, стремежи, инициация чрез миналото... А при мен се изгубиха с времето... неусетно и някак странно някъде ги изгубих по пътя си. Вероятно са "паднали" от "джобовете докато съм ги носил... и като съм спрял да ги ползвам, и съм ги изгубил. И още много други аспекти от стандартното за повечето хора, превърнато от тях, за тях, в норма и естественост. И то си е - но за тях. За мен, няма как да ползвам този групов лукс, който прави живота им много по-лесен, в който намират естествено и почти инстинктивно нужното им ситуиране, включително и помежду си.... и още много други неща.

Край на ОФ-топика

Редактирано Август 25, 2016 от ramus

[fantom4e]

Преди 11 часа, самотния вълк said:

Кое точно не ти е ясно? Пишеш пост в някаква тема, потребителят Х го харесва и го отбелязва. На теб ти излиза съобщение, че някой ти е харесал мнението, без да ти се посочва кой конкретно. Каква идея, каква целесъобразност?

По едно време излизаше кой е някой, може би само админи и модератори виждат кой е някой...

[ramus]

Преди 3 минути, fantom4e said:

По едно време излизаше кой е някой, може би само админи и модератори виждат кой е някой...

http://www.chitatel.net/forum/profile/1138-nyakoy/

ето го профила. Като се вземе предвид че е "регистриран 2006" правя предположение че е направено с административни цели... нещо като "служебен акаунт". За мен вече е без значение и оставям въпроса.

[Last roman]

не всеки, регнат през 2006 е админски акаунт, айде без излишна параноя.  

[самотния вълк]

Преди 56 минути, ramus said:

http://www.chitatel.net/forum/profile/1138-nyakoy/

ето го профила. Като се вземе предвид че е "регистриран 2006" правя предположение че е направено с административни цели... нещо като "служебен акаунт". За мен вече е без значение и оставям въпроса.

Темата се върна към теориите на конспирацията и се заформи мъничка конспирацийка - кой следи Рамус.

[ramus]

Преди 43 минути, самотния вълк said:

Темата се върна към теориите на конспирацията и се заформи мъничка конспирацийка - кой следи Рамус.

Преди 1 час, ramus said:

За мен вече е без значение и оставям въпроса.

 

 

[ДеДо Либен]

Преди 2 часа, самотния вълк said:

Темата се върна към теориите на конспирацията и се заформи мъничка конспирацийка - кой следи Рамус.

Което е един огромен плюс , тъй като последните няколко страници съвсем се отплеснаха и аз не знам накъде.

[Last roman]

и тъкмо да се зарадвам, че поне един участник вкарва темата у правото русло, па той взе, че се фръцна и забегна

[*abi*]

Преди 5 часа, Last roman said:

и тъкмо да се зарадвам, че поне един участник вкарва темата у правото русло, па той взе, че се фръцна и забегна

щото требе и да знаеме га да се сопреме - казваме у шопско

 

 

[Б. Киров]

On 8/24/2016 at 21:08, ramus said:

Накратко - ОЧИТЕ НЕ ВИЖДАТ УМЪТ, който определя , подрежда или пропуска или отхвърля видяното - те само гледат... А аз добавям и ВТОРО - очите никога не могат да забележат вътре в самите себе си Не само "назад", формално "зад себе си" а и "вътре в себе си"... По този начин ЦЯЛОСТНОСТТА на ВСЕЛЕНАТА минаваща през нейния отразител, се нарушава, след като не се взима предвид точно начина по който СУБЕКТА и ВСЕЛЕНАТА взаимно се отразяват. Когато картината на ВСЕЛЕНАТА е лишена от най-важното НЕЙНИЯ СУБЕКТ, през който тя се отразява, цялостността е нарушена... и вместо нея, е налице фрагментарност.

 

 

 

ramus, здравей! Още си броя, преди да ти давам отговор, но се боя, че досадихме на публиката тук, и може да ни изхвърлят от темата, заради това навлизане в нея извън нея Предлагам ти да конкретизираме нещата в очертания кръг "конспиративни теории", който е поставен в първия постинг, и от който отидохме твърде далече. В едно с теб и според автора на темата, Ник, имаме пълно съвпадение на гледните точки - в основата на всички тези теории лежи страхът, страховите неврози, страхуването. В мотивите на теоретиците, да, но реални конспирации си съществуват, даже в Щатите, доколкото съм чел, има закон криминализиращ "конспирациите" и по него са осъдени доста мафиоти от американската Коза Ностра през 70-те и 80-те години, те реално лежат по затворите по параграфите на този закон. Освен това, факт е, че съществуват конспиративни организации, които извън теориите си работят по техните си цели. Ти как би коментирал това?

Редактирано Август 26, 2016 от Б. Киров

[ramus]

Преди 48 минути, Б. Киров said:

Ти как би коментирал това?

никак. Не ме интересува. По света са налице хиляди вариации на всякакви идеологии.

Според мен - ако имаме пълно съвпадение на гледните точки, дори между "двама", значи нямаме "лични гледни точки", а сме си ги нагласили един спрямо друг, за да решим екзистенциални проблеми от битието си. Това е и причината за съществуването на идеологиите - те са лесния начин за решенията,

Така и аз - не намерих решенията си сред никоя от идеологиите. Включително когато разбрах че имам и свои си версии - пак със същата цел направени, съставени, пак от модела на общите които ме заобикалят. Имах етапи, в които бях защитник на доста идеологии. Когато си припомних как сред всяка от тях, съм твърдял че "това е истината" съвсем ясно може да се направи "анализ" чрез внимателни сравнения и съпоставки, пораждащи съвсем прости, но твърде показателни обобщения и изводи.

Най-важния от тях, поне за мен, е - че в рамките на приета система от обяснения и описания на света, субекта, за да намери израз на своите проекции, заради потребности от напълно несъзнателен произход, се "влива" в системата, която приема. Налице е нещо като "заслепяващ парадокс" - отвътре в своите постановки, субекта не е възможно да забележи ограничението си и всички граници и за него те са крайни, напълно ясни, точни... и достатъчно защитени за да намери в тях именно това, което му е нужно - утеха, защита (в най-общ план). Валидацията е проверка дали нещо е безопасно, дали носи полза, дали носи нужния резултат, който е потребен.

Най-характерното за формирането на обвързване между ЛИЧНОСТ и ИДЕОЛОГИЯ - е явлението убеждения.

А най-простия критерий за наличието на убеждения, е защитата им. Схемата е изключително проста, в този вид, който я изразявам, но дори и така - е напълно практична за "работа". Ясно е кога се поражда "защитаване". С други думи - всеки има някъде в себе си базови приети положения, в които той никога не може да си позволи да се усъмни. Става въпрос за не толкова теоретични положения, а точно в личния план, на онова, което се постановява личността. Защото наука - добре, но науката също се прави от, и за, ЛИЧНОСТИ. Личността идва първа, тя определя дори "учения", точно колкото определя и будиста, християнина или конспиратора. Именно в нея се изгражда онова, което описвам тук. Дали си учен или зарзаватчия, е вече надграждане на личността, но винаги именно ЛИЧНИТЕ ПОЛОЖЕНИЯ ОПРЕДЕЛЯТ най-многото, най-важното за всеки човек. А личното се крие зад паравана на СУБЕКТИВНОТО, който за полето на "НАУКАТА" е много аналогичен на "сатаната" в християнския народен и църковен фолклор. 

Най-характерното производно на всичко това е съвсем ясната постановка сред всеки участник в някаква идеология - че за него тя е истината. тя е пътя към вярното, точното е по-важно от условното. Стабилното - е по-магнитното от относителното... Това са изключително мощни вътрешни процеси, които стоят в зоната на невидимото, защото оттам са още по-добре защитени за да работят и определят.

Мисля, че това е толкова очевидно и толкова просто за извеждане и може да се направи от всеки субект, стига да си го позволи. Защото именно тук е уловката - защитните механизми от много сложно и комплексно естествено, в много по-голяма степен в зоната на невидимото несъзнато и подсъзнато, изработват напрекъснато именно онова, което субекта му е нужно. Дуалната схема предлага типа от огледалности - компенсационния. Принципа е сравнително прост - всеки тип дефицит, поражда импулс, проявен след това в "търсене на компенсация" на дефицитното, чрез неговото обратно.

Друго много типично следствие на горните положения е проявлението на защитата от типа - ами да, и така да е - обаче "това е живота, това е света, това е вселената". Това е... значи не е никакво друго, ами е "това". Това - защото колективната договорка предлага да се подбере нужната на всички в сделката "версия" на отражение. И то за укрепва, разширява и по този начин - стабилизира, чрез идеологичните елементи. Всеки един от "приемащите сделката" всъщност се води несъзнателно от изключително прости и ирационални елементи - това е "да ми е добре". Ако не е добре, да го привиждам че ако правя така и така, ако мисля така и така, ако си представям това и това, ще получа проекцията, нещо като "обещание" и път към възможността ДА МИ СТАНЕ ДОБРЕ - ако не сега - като правя така и така, като уча това и това, като запомня, като правя, като говоря, като изразявам... това и това. 

ИСКАМ ДА МИ Е ДОБРЕ - е базовия импулс от който тръгват след това много усложнени негови награждания. ИСКАМ ДА МИ Е ДОБРЕ. Ако не ми е добре, ми трябва да вярвам че "ще бъда". Искам ДА СЪМ ДОБРЕ - се свързва в хода на социализацията с "ИСКАМ ДА СЪМ ДОБЪР". Много след това - същото се трансформира до "искам ИСТИНАТА". Добрите, задължително кореспондират с "добрата истина"...

Аби е напълно права, че "ползата от вярването" е много по-голяма от вредата... Но това не опира до "вреди или ползи", защото това е мярка за вече "подбрани критерии". Никой не знае кое какво и накъде е "ползотворно". Ползата е временна и напълно относителна величина. Защото тя също се определя от предварителни условия. Ако те са различни - ползата става различна. Дори и сред човешкия договорен фактор - ползата за едни, е вреда за други. В този смисъл - как се преценява кое от ПОЛЗА ЗА ВСИЧКИ... И дори - дали това е "крайната мяра" - кои сме тия  - всички - хората ли, заедно с извънземните цивилизации ли, въобще - всички участници и носители на ЖИВОТА ли...

=============

Според мен - всяка тема се прави от пишещите в нея. А не от тия, дето я четат. Потребителят винаги очаква да е "по неговото". Особено днешния разглезен от толкова предлагане "потребител".

Пиша това, което е за мен темата. Изглежда че темата е пусната за да се забавляват четящите ли... Или ако не им е достатъчно забавно - да пуснат малко напътствия, да изразят отношение с няколко кратки изречения в стил - мммм - нещо ме сърби отдясно и написаното в темата не чеше точно там дето ме сърби.

Всъщност всеки един от нас си е много добре с "ВЯРАТА" (си). ОБОБЩИТЕЛНОТО "АТЕИСТ", всъщност е само до критерия БОГ - като разграничителен обект за вярването. ВЯРВАНЕТО не отпада - сменят се само обектите, системите които ги съпътстват, но нещо отвътре продължава да си работи по начина по който е още от много преди ХОМО. В този смисъл - религията може да касае БОГ, но вярването продължава да определя цялата когниция на днешната версия на "САПИЕНС".
 

 

 

Редактирано Август 26, 2016 от ramus

[nik1]

Съществуването на реални конспирации и заговори е двигателят на "теоретиците" и на техните поддръжници..

Някои от "теоретиците" са хора, който искат да бъдат забелязани, да блеснат като знаещи и осведомени, да бъдат център на внимание.. Други или някои от горните наистина искат да бъдат полезни на обществото и на хората.. Общото между всички тях тях е склонността им да вярват в самозаблудите си.. В тази връзка склонен съм да отдам широкото разпространение на феномена в САЩ на културните особености, и по специално на т.н. "монументализъм" (или "себеизтъкване")
Хората в тези култури са склонни да се виждат в положителна светлина, и в тази връзка са по-малко склонни да поставят под съмнение своите вярвания, освен това в тези култури има по-високи нива на доверие между хората.. В една гъвкава, самокритична и в същото време "скептична" култура (при нас има ниски нива на доверие не само към институциите, но и към другите) като нашата - "теоретиците" са изключения, а поддръжниците им са малко..

Монументализмът в САЩ обяснява и в голяма степен високата религиозност на американците спрямо европейските западни страни, където културите са преобладаващо гъвкави (със себезаличаване), особено при слаборелигиозните скандинавци. 

Искам да кажа причините за високата религизност са не само стресиращият и конкурентен начин на живот,и/или високите нива на икономическо разделение, а и такива от от културен характер: Във всички монументалистични култури религиозността е по-висока сравнено с релиогиозността при "гъвкавите" култури, когато икономическите условия и богатството са условно еднакви/съпоставими). Интересното е при тази културна особеност е че когато хората се виждат в положителна светлина- ите нямат много мотиви да се учат, променят и развиват

(Много страни с такава култура са попаднали в порочния затворен кръг на монументализма - слабо образование, и лоша образователна система, невъзприемане на чуждите практики и постижения, бедност и висока религиозност, и дори граждански войни- например Западна Африка, Латинска Америка и Близкия изток са преобладаващо монументалистични.. При САЩ играта е another ball game, те са изключение, потвърждаващо правилото)

 

ПС

Всъщност стресиращият, конкурентен начин на живот,високите нива на икономическо разделение, и ниските нива на социална защита в САЩ имат за своя главна причина същата културна особеност - монументализмът (alavasareiro- е обяснил феномена и връзките добре в друга тема)

Сещам се и за нещо друго във връзка с това

Високият брой серийни убийци в САЩ се смята от някои автори че се дължи на главно на стресиращият, конкурентен начин на живот, високите нива на икономическо разделение, и ниските нива на социална защита там

(Някои от хората, които не могат да се впишат в очакванията да са първи и бест, и когато са оставени на самотек, просто казано изперкват яко)

  

 

 

 

 

 

 

 

Редактирано Август 26, 2016 от nik1

[Б. Киров]

Преди 47 минути, ramus said:

А личното се крие зад паравана на СУБЕКТИВНОТО, който за полето на "НАУКАТА" е много аналогичен на "сатаната" в християнския народен и църковен фолклор. 

 

Не споменавай името Му напразно...защото Той е в основата на всички конспиративни митове и легенди и за Него е писал Гьоте във „Фауст” – сделката там е безсмъртие за човека. Но излез на улицата и ритни силно някой камък – болката лична ли е или субективна?

[ramus]

И двете - за животното е просто силна физическа болка.

За един човек - само болка, За друг - и без камък и ритане - ще е налице страдание (което е психичния аналог на "болка" ). За трети - и двете... 

Колкото до ФАУСТ - не е първия който пише за "сделката" и произведението всъщност е алегория за вътрешния свят на всеки човек и някои художествени аспекти на онова, което се случва "отвътре". Тази СДЕЛКА всъщност прави всеки човек, в себе си. И въобще не е с "дявола"...

Всеки човек има в себе си положения, които му се налага да "изтиква" от съзнанието  и проявлението си. Някои са заради социализацията и "матрицата чрез "другите"". Появяват се неугодни за "сделката положения". Етикета ДОБЪР постановява сред колективното кое е "позволено", стремено, следвано, кое се задава като вектор за движение. Всичко, което не влиза в критериите... става нежелано и трябва да се "забрани". Това е проста схема. Както сред идеологиите се появява сборния образ на колективно договорените проекции - бог, така е нужно веднага да се зададе и неговия дуално-обратен образ. Въпрос на конкретика е кой е и какъв е, кое е името, историята - сред конкретната приказка.

В този смисъл - думичката ИНДИВИД, всъщност произхожда от смисъла на "НЕДЕЛИМОСТ", с конотация самостоятелност, сам на себе си. Всички хора имаме в себе си индивидуален и колективен аспект. Въпроса е, че за да се реализира колективния, става за "сметка на индивидуалния".

Не би имало въобще колективен живот, ако границата на индивидуалното се постанови да е "по-широка" и свободна. Опита това сега да се реализира в социалните житейски парадигми - се вижда че индивидуалното е толкова първично, толкова примитивно... и след като социалното вече е "заело" позициите на водещо и приоритетно, подтиснатите елементи на индивидуалния аспект силно разстройват наличната вече колективна схема, основана на ... всичко, което е подбрано да я определи. И това всичко - е догорени взаимни конвенции... Иначе въобще не би имало никакви значения.

Това е една алегория на двете човешки същности - социалната и индивидуалната. Приказките че СОЦИАЛНИЯ ЖИВОТ винаги се застрашава силно от появата на индивидуалния аспект, е стара колкото самия човешки свят. В същата приказка винаги "социалното" пледира че "СВЕТА"(му) ще се разруши и че рушителя е във формата на агресор, умело "прикрит", идващ от "сенките". В някакъв смисъл това е така... така, е защото ИНДИВИДУАЛНИЯ АСПЕКТ НА ЧОВЕКА от зората на човечеството е бил подтиснат и прикрит в зоната на несъзнаваното, му се отнема възможността за развитие. За усложняване, за разширение. - за "израстване" и култивиране.

Индивидуалния аспект на всеки човек носи чрез самия субект, огромен потенциал, който стои заключен. При различни личности, този потенциал не може да се "удържи" достатъчно далеч от битието им и от време на време възникват... флуктуации които изхвърлят "парчета" от прикритото към зоната на социума. Преминават през ситата и филтрите на "разрешеното" и приемливото, угодното за вече направената сделка и реализираното от нея битие... И който докъдето успее да осъвмести... При неуспелите възникват девиации, рефлектиращи в безкрайни и сложно-състявни вариации.

Самата идея за ПСИХИЧЕН СИНТЕЗ представлява в същността си такава насока и практика, която да събере и осъвмести наследеното "разделение" отвътре. Това не може да се реализира чрез никакви външни фактори. Това е само "вътрешен въпрос, процес и практика". КАТО АСПЕКТ НА СИНТЕЗА, промяната която се прави отвътре, би следвало да рефлектира и сред самото битие на същия този ИНДИВИД. Няма как да се получи - през деня съм си личност, а вечерта ще си надяна маската на индивида и ще си карам индивидуално. Или пък - Живея като социална личност - пък иначе много настоявам че съм ИНДИВИД... Това е масово разпространена заблуда, един от триковете за "компромис" чрез илюзия, дори лъжа на самия себе си... Но след като се реализира групово, взаимните рефлексии от членовете в социума са много силно и мощно средство за заблуда, още повече че е достатъчно колективното да определи кое е "истина" и приетото става мярка за "кое е лъжа".

 

И т.н. - това е огромна тема и е тема за вътрешния свят на всеки човек... Без изключение... без никакво изключение.

Редактирано Август 26, 2016 от ramus

[Б. Киров]

Преди 40 минути, ramus said:

Колкото до ФАУСТ - не е първия който пише за "сделката" и произведението всъщност е алегория за вътрешния свят на всеки човек и някои художествени аспекти на онова, което се случва "отвътре". Тази СДЕЛКА всъщност прави всеки човек, в себе си. И въобще не е с "дявола"...

 

Дадох този литературен пример само за да се придържаме към темата. Всъщност, според Гьоте, Фауст (човек на науката) сключва сделка с Мефистофел (Сатаната, дявола, двойнствеността), според която дяволът (диаболичен, раздвояващ) иска от Фауст душата му (субективното, чувствата, любовта му към жената), като в замяна му дава безсмъртие (съзнание за абсолютен и чист разум, над сетивността, което е "безсмъртието"); на финала Фауст разваля сделката и си иска човешкото, той не пожелава раздвоението, което му предлага изкусителя (изразявам се като литератор). Същата абсурдна идея за раздвоение между "висши" и "нисши" етажи в човешката психика обаче стои и в теориите на конспирациите - вярващите в тях имат страхуване от някакви невероятно силни конспиратори или сили, които са в състояние да променят света по своята зла (или добра, тогава вече имаме религия) воля. В основата на всяко такова ВЯРВАНЕ лежи личния и субективен страх от индивидуалната смърт. Най-добри в преодоляването (по-скоро заглушаването и потискането) на този страх са професионалните войници, монасите-аскети, като синоним на истински шампиони са самураите с тяхното прословуто "сепуку" в името на висшите ценности - морал, дълг, вярност; тези категории хора са постигали поставянето на почти плътна преграда между "нисшето" страхуване и "висшия" ум; но такава преграда, според мен, за всеки човек, просто не е му е необходима - ние всички, от Айнщайн до метача на улицата, сме просто смъртни хора, а не богове. Осъзнаването и примирението с това ще ни освободи от страха и ще направи животът ни по-пълноценен и красив - без богове и демони - такъв какъвто ни е даден, да сме несъвършени, но стремящи се към съвършенство, без да имаме време да го постигнем.

[ramus]

Преди 4 минути, Б. Киров said:

Осъзнаването и примирението с това ще ни освободи от страха и ще направи животът ни по-пълноценен и красив - без богове и демони - такъв какъвто ни е даден, да сме несъвършени, но стремящи се към съвършенство, без да имаме време да го постигнем.

Може ли анализ на това изречение. Понятиен и смислов - ако го направиш, поне според мен, не е възможно да не забележиш значителните несъответствия в него. Оттам през липсващите звена на извеждането, ще си проличи как "вече направения извод" е водещ пред обяснението му за него.

В този смисъл - нагласянето на аргументи, постановки и описания - само заради крайната цел - вече предварително стоящия извод. Не е  и "извод", а е проявлението на ПРЕД-УБЕЖДЕНИЕ или най-малкото част от задължителната пред-убедителна схема, стояща в основата на всяко отношение на "вярване".

Не е проблема че такава схема я има - тя е налична при всяко човешко същество и е неизменна част от него и битието му. ДОри самата думичка "проблем" е само за целта на изказа тук, а не е по същество - защото "проблем" няма. Но въпроса е - че точно СУБЕКТИ, които постулират относно ОБЕКТИВНАТА РЕАЛНОСТ, когато собствената им СУБЕКТИВНА е в пълна мъгла.

[Б. Киров]

Ако ще ми правиш "дисекция", забрави, не ще те огрея - огледало, анализарай сам.

[ramus]

Ок, виж сам, не е нужно "да ти я правя дисекцията" - не е ли важно все пак човек да може да прави разбор поне на това, което оставя като следи. Нали това е най-важното огледало... Ти си написал сам - просто това е обобщаващото изречение и в него контраста улеснява разбора.

Какво значение има ли ме или ме няма, Ти си - написаното е твоето огледало. Нима в момента горните думи не идват от някаква форма на друго огледало, което си приел да е "водещия образ"? И да е нагласен да няма дисонанси?

Нима през написаното от мен, не е възможно да ми се направи дисекция? Това е неизбежно. Но толкова други хора забравят да го правят чрез себе си и на себе си. Кажи - според теб, всеки текст не носи ли своя автор - не е ли щтрих към неговия портрет? Не идва ли от неговото "вътре"? Да - излиза през едни думи, за да се скрие неугодното. Но няма как да се скрие - смисловата част излиза като "видна" и търсена. Обаче както и при невербалния канал, в писаното слово има и съпътстващ канап, който носи информация за ПИШЕЩИЯ. Съвсем като при невербалния - при писането втория канал не се забелязва ако не е налично познание, умения, практика...