Левски и Лилипутите

[Б. Киров]

 

Левски и Лилипутите

 

От 27 до 30 юни 1872 г. Левски е в Турну Мъгуреле, откъдето изпраща писмо на Каравелов:

"По-скоро изпратете уставите по частните комитети в Влашко. Нарядко срещнах хора, дето не ще се заемат за работа… Изпратете ми онова, на което трябва да се подпишат и ония комитети, на които представителите не бяха пристигнали из Българско."

Той дава указания и занапред вестниците да се изпращат до Русе и настоява да се преведе и да му се изпрати брошура с военни правила. И отива доста по-далече: "На всичките частни комитети във Влашко да им дадете право да съставляват и други частни комитети, защото има хора, пък всичките не можете да знаете. И според Устава ще ги отправят до Ц.К., отдето вече ще вземат и дават." (Васил Левски. Док. Нас., с. 183).

Едва ли тази категоричност се е харесала на Каравелов и конфликтът на двувластието ще избухне с пълна сила в следващите няколко месеца, след завръщането на Левски в България.

Докато стои в Турну Мъгуреле, Левски основава частен революционен комитет от 18 членове и нарежда на Каравелов: "Изпратете по-скоро и тук нужните, като на всеки частен комитет." И накрая следва: "Днес тръгвам за Бекет. Сбогом, сбогом, сбогом." (Васил Левски. Док. Нас., с. 185).

 

 

 

Изглед към Турну Мъгуреле от Никопол в наши дни

Турну Мъгуреле е град в Румъния, 125 км югозападно от столицата Букурещ.

 

Това е и последното "сбогом" на Левски с емигрантите в Румъния, повече той няма да стъпи никога там, защото в края на същата година ще бъде предаден и заловен, а в началото на следващата година - обесен. Датата на писмото му е 30 юни 1872 година.

На първи юли в 9 часа сутринта Левски преминава Дунава при Оряхово и поема пътя към Ловеч. Първата му работа е да изпрати по частните комитети новите устави, а заедно с тях и окръжно писмо на Централния комитет до всички частни комитети. В писмата Левски разпорежда да се събират пари: "Там ни стои всичката работа", пише той и иска да се отчита "точна сметка за всички работници". (Васил Левски. Док.нас., с. 189)

 

 

 

Тодор Пеев през 1873 г.

Председател на Етрополския частен революционен комитет на от 1870 г. След Арабаконашия обир към бяга в Браила.. Работи като деловодител на Българското книжовно дружество и редактира „Периодическо списание на Българското книжовно дружество“. Самоубива се на 26 юли 1904 г. в град София

 

Още с пристигането му в България пръв го привества Хр. Иванов-Големия: "Защото хиляда ни не жали, като мене и другите се по-лесно спечелват, но като тебе ние не може спечели никога." (ДТС, с. 353). Вероятно Левски е възразил на желанието му да се пази, та на 11 юли Христо Иванов още по-настойчиво го моли "понеже с вас народът ще може да работи и да успее… от вашия свят подвиг зависи благоденствието на нашия народ." (ДТС, с. 356).

Това вече прилича на триумфално завръщане на победил римски цезар. Левски е посрещнат с "осанна" от местните кадри в частните комитети, той идва на бял кон от събранието в Букурещ, което е узаконило пълната му власт в България.

 

Друг ласкател, Тодор Пеев, председател на комитета в Етрополе, дава още по-широк простор на красноречието си: "Преди да отговорим на окръжните Ви писма, ние Ви поздравляваме с желаемото ни добре дошъл, брате, от спасителното ни за народа ни послание и Ви изразяваме нашата благодарност за благоразумното ви пътуване, на което следствието е и благополучното Ви завръщане, което зарадва и насърчи всинца ни." Дочува се словото на изпечен ласкател, което продължава в същия дух на по-високи октави:

"Мили наш брате, сполуката на нашата обща цел налага ни длъжност да знаем да уважаваме законите и властта на привременното ни народно правителство; затова бъдете уверени, че ни най-малка мисъл не преминава през ума ни (направо "гузен негонен бяга") за да меняваме или не одобряваме работи и постановления, които са одобрени от общо вишегласие. Ето защо не само ще се стараем да се съобразяваме с приказанията на Ц. комитет (Левски е Ц.К. в България и Пеев прекрасно го знае, защото е бил с него на общото събрание), но и будно и строго ще да преследваме всекиго, който би дръзнал да не се покори и не съобрази с тях. Ето кое трябва и Вас да утешава, да ви радва и да ви насърчава в народното дело."

След всичките мазни и елейни слова за успиване на вниманието, Пеев кани Левски на сватбата си и настоява Левски да му издаде на него и на Димитър Общи пълномощия за да организирали заедно революционни комитети в Радомир, Кюстендил и "по-нататък в Македония, ако дозволят обстоятелствата" (ДТС, с. 361-362).

"Машала, ашколсун! - би го похвалил Бай Ганьо, ако знаеше за това му писмо - хитро момче излезе!" Значи Пеев иска, ни повече ни по-малко, от Левски да ги упълномощи, заедно с Димитър Общи, когото Левски изолира и оценява като неспособен, да основават комитети в Софийско и цяла Македония. Както се казва, човешката наглост е безгранична.

 

 

 Тодор Пеев

Левски, естествено, не издава исканите пълномощия, но Тодор Пеев посещава сам Радомир, Кюстендил и Криворечна паланка, за което получава ПЪЛНОМОЩНО подписано от Димитър Общи. Последното е открит бунт срещу Левски и нарушаване на неговите закони, залегнали в Устава.

След като обикаля голяма част от комитетите в страната, в началото на август 1872 г. Левски се връща в Ловеч, откъдето пише на Каравелов да помоли сръбското правителство да приеме в Белград 150-200 българи. "Ако ли не, то ще търсим на друго място. Ако ли отнийде няма помощ за българина, то работата си ни е пак работа." (Васил Левски. Док. Насл., с. 193-194)

"Докато се наредим и приготвим вътре - разсъждава в същото писмо Левски, - нека се приготвят и главни водачи, които ще дадат ред от началото до края на работата и в главните позиции да се турят по един и по двама души. Инак сме нищо и никакво!! Но не като 1868 г. - визира позорно разтурената от сърбите Втора легия Левски - само при други условия." (Васил Левски. Док. Нас. 194)

И отново иска от Каравелов протоколите от общото събрание и "войнишките правила", но е очевидно, че в Букурещ не бързат да му ги изпратят. Изгубил търпение, Левски пише на Каравелов за трети път в края на август да му изпрати исканите неща и дори му изпраща 10 лири за целта.

Същевременно Левски настоява за провеждане на общо събрание на частните комитети в България. В края на юли Тодор Пеев се изказва против това, и веднага от Орхание Димитър Общи се присъединява към него. Левски пренебрегва възраженията на двамата, но седмица по-късно Пеев се противопоставя още по-решително със следните аргументи: "Един беден и слаб народ, какъвто е българският, подчинен, убит и ограничен отвсякъде, става решителен и ревностен в народното предприятие, ако само му посочат на материална и морална помощ от други народи." Доста гнусно, а?

И доста познато - това са същите ония "аргументи", които и до днес могат да се чуят от устата на ловки политически шарлатани - ама, къде сме тръгнали ние да се бутаме сред големите атове, сред великите сили, ние сме бедни, малки, слаби, ако може така нещо някой да ни помогне, къде с пари (най-добре), къде с нещо друго (ако може с повече пари), да свърши нашата работа вместо нас…

Пеев е изпечен интригант, той се върти като фурнаджийска лопата между Общи и Левски и търси изгода и от двете страни от тези си въртеливи движения: освен това, продължава Пеев с аргументите си срещу свикване на общо събрание, много неща били преиначени от Димитър Общи и "на събранието ще се видят съвсем другояче, а народът щом улови една лъжа, твърде вторачено и внимателно следва и разпитва всичко, ще вдигне доверието си и от истината."

 

 

 

Указания на Левски до комитетите за провеждане на терористични акции за събиране на пари

 

Значи излиза, че Тодор Пеев е против свикване на общо събрание, за да предпази Левски от лъжите на Димитър Общи, грижи се за неговия аторитет. Най-сетне, обаче, за да угоди и на Общи, Пеев заключава: "Общи не може да се укорява, защото само чрез тоя способ (да лъже за идването на чужда помощ от Сърбия) той е сполучил да РАЗПАЛИ народа доволно." (ДТС, с. 372-373).

Неслучайно единствено комитетите в Орханийско и Тетевенско се обявяват против идеята на Левски да свика общо събрание на частните комитети в България. Очевидно влиянието на Общи в този регион е голямо и комитетите не се подчиняват на волята на Левски.

Все повече в центъра на събитията от това време застават взаимоотношенията между Левски и Димитър Общи, който се явява катализатор за всички недоволни в организацията от Левски.

Още преди да замине за общото събрание в Букурещ, Левски предупреждава Общи да стои в Тетевен и да не предприема нищо. Димитър Общи обаче остава глух за това предупреждение.

След завръщането си от Букурещ, в първото си писмо до Каравелов, Левски за пореден път изразява недоволството си от Общи и се аргументира: първо - Общи няма качества да работи самостоятелно, "само да го водиш след себе си"; и второ - Общи надхвърля границите на възложената му задача поради "естествения му характер".

Първата работа на Левски, след като се завръща от Букурещ, е да извика всички комитетски дейци, на които е дал лично упълномощение, да ги закълне в новия устав и да поднови пълномощията им с новия печат.

"Повиках и Димитър Общи - пише той на Каравелов, - да донесе в досегашните работи сметките си и за какъвто го препоръчва работата му, да вземе упълномощението си и да върви, а той не щя да доде." (Васил Левски. Док. Нас., с. 210-211 в писмо от 25 август 1872 г.)

Лично Общи свидетелства пред турския съд:

"Бях сърдит - казва той, - че не ме взеха със себе си отсреща, та не отидох."

На призоваването от страна на Левски да се яви в Ловеч, той отвърнал:

„Изпратете ми книжата или пък сам ела."

Книжата му били изпратени заедно с нова покана да отиде в Ловеч.

 

 

 

Писмо на Левски до Кириак Цанков от 2 юли 1872 г.

 

"Аз пак отговорих - разказва Общи - Ако е нужно, ела ти (към Левски), аз още веднъж не стъпвам в Ловеч."

Изпитвал ли е Димитър Общи страх, че ще бъде убит в ловеч от Левски?

Вероятно, да, но от честолюбие той не признава това пред турския съд.

Левски му пише още няколко пъти да дойде. Изпраща при него Димитър Пеев, а после и Христо Иванов-Големия със същото послание, но след като Общи упорито отказва, се вижда принуден сам да отиде при Общи. Срещата между двамата (единствена след събранието в Букурещ) станала в Тетевен.

"Повиках го - пише Левски в последното си писмо до ловчанци от 12 декември 1872 г. - с мен заедно да доде да обиколим местата (Пловдивско), а той каза, че ще доди, а на утрешния ден вече го не видях до сега." (Васил Левски. Док.нас., с. 272)

Стоян Заимов в мемоарите си лансира тезата, че Левски възложил на Христо Иванов-Големия да убие Общи, но орханийци укрили от него Общи и екзекуцията се провалила. Самият Левски в писмата си опровергава тази измислица. Той пише: "Бай Димитър, че е заслужил с много неща за смърт, - така е, но прощават му се на простотията до сега. Ако да беше учен, не можех да потъпча закона и трябва да го изпълна. Бай Димитър не е предател, но неразбран, горделив и говори за работи от себе си, без да знай къде водат; а устата му колкото го препоръчват, не излиза на хилядо едно. И колкото е по-заслужил, хиляди пъти да не е било." (Васил Левски. Док. Нас., с. 216, писмо от 16 септември 1872 г., адресирано до Данаил Попов, с поръчение след прочитането му да бъде изпратено "тоз час" на Любен Каравелов). Христо Иванов-Големия свидетелства, че самият той предложил да се накаже Общи със смърт, но "той (Левски) ми не даде да издумам…"

Обиден че не получава пълномощно от Левски за Македония, Общи започва да разправя "на кого де срещне от работниците", че той няма да внася вече пари, че ще прати верен човек да ги вземе и с него заедно ще ги занесат лично на Каравелов. Пресреща тайните куриери и взема от тях насила отпечатаните устави и писма, които не са за него. Съюзява се с Анастас поп Хинов и двамата разгласяват, че Левски е лъжец и злоупотребява с комитетските пари.

Дързостта на Анастас поп Хинов наистина е безгранична. Обвинява открито Левски, че стоял по два-три месеца на едно място, без да върши работа, и ядял готови пари, сее недоверие и раздори. Интригантства сред комитетскиче членове по адрес на Левски, разпространявайки лъжите си за него, след което съобщава на самия Левски, че те така мислели.

Пред етрополския комитет Общи развива градомански планове, уверявайки комитетските членове, че всичко това той е обсъждал с Централния комитет в Букурещ. И докато Левски създава Голямоизворския окръжен център, неговият "помощник" Общи откъсва някои комитети от същия окръг и ги съветва да се отнасят за всичко до Централния комитет в Букурещ, защото Левски бил тръгнал "да си играе" с хората.

Най-сетне Общи обвинява Левски в стремеж към ПЪЛНО ГОСПОДСТВО в организацията и го нарича "привилигист". (Васил Левски. Док. Нас., с. 210, 213, 216, 219).

Едва шест дни преди фаталния обир на пощата в Арабаконак, Левски вдига ръце от Общи и признава, че той заслужава най-тежкото наказание смърт.

Близостта между Общи и Анастас поп Хинов датира още от първите стъпки на Общи в комитетската организация. Хинов упорито настоява да се даде пълномощно на Общи за окръжен организатор в Орханийско.

На 5 август 1872 г. Левски получава писмо от Хинов, в което той го заплашва с Каравелов и директно го обвинява в лъжа, бездействие и използване на комитетски пари за користни цели:

"Недей ми току стъпя на краката - просъсква Хинов, - че ще се изправя един път и ще те клъцна в челото и няма да ме забравиш за секоги." (ДТС, с. 378-379).

Левски му отговаря задочно и достойно в негов стил в писмо до Каравелов, наричайки обвиненията му "бълвочи": "така казвам, защото са беззаконно, не по устава, когото аз почитам за най-свято и заклел съм се да го изпълнявам точно." (Васил Левски. Док. Нас., с. 213-214).

Накрая на това писмо Левски моли Централния комитет в Букурещ да разгледа "писмото Анастасово" и неговия отговор и да ги изпрати до брат му Данаил Попов в Турну Мъгуреле.

На 16 септември 1872 г. Левски изпраща до Централния комитет в Букурещ, този път през Данаил Попов, второ писмо, в което за пръв път, предусещайки идващата си гибел, оповестява "Дъжност ми е да кажа, защото може да умра." (Васил Левски. Док. Насл., с. 215).

Изградил своята организация тухла по тухла в продължение на три години, застанал като великан  на върха й, Левски хвърля поглед надолу и вижда там множество политически джуджета, усилено катерейки се към неговото място с цената на всичко. Бремето на властта започва все повече да тегне върху раменете му. Тогава се появява и онова прословуто и неразгадано и до днес "НАРОДЕ ???" в неговия бележник.

 

 

 

В личния си бележник Левски е написал само една дума с четири въпросителни "Народе????"

 Във второто си писмо до Букурещ по повод на неразбориите във вътрешната  организация, Левски директно пита как биха постъпили членовете на Централния комитет, ако Общи се "повлече по ума" на Анастас поп Хинов и след като разгласи, че той (Левски) е лъжец, който гледа да граби пари, събере от "някои места" пари без негова препоръка и им ги донесе.

 "Вие ще ги приемете ли и парите ще ли им вземете? Ще ли им се покажете, че сте членове на Ц.К. или съучастници само на таз работа? Каква възможност ще дадете на тая работа, чакам да видя?" (Васил Левски. Док. Нас., с. 211, писмо от 25 август 1872 г.).

Дори словоредът и тонът на Левски в това писмо кореспондират с евангелски текст, въпросът му наподобява този на Иисус към учениците му на Тайната вечеря, в който им съобщава, че един измежду тях ще го предаде.

Левски съобщава на членовете на Букурещкия комитет, че не вярва на Общи, а за Анастас поп Хинов им пише: "А кажете и на Анастаса да доде да му дам мястото си: да разполага работите на всичките частни комитети, да управлява всекидневните им криви постъпки, да посреща тайните пощи, да взема и дава писмените им отговори, да дава упълномощения на работниците според способността на човека, да намира хора за тайни полицаи, да ги нарежда и да се споразумява с тях и пр. и пр." (Васил Левски. Док. Нас., с. 212) При това Левски не говори метафорично, а е съвсем конкретен и искрен, че е готов да отстъпи мястото си на друг: "Защото като гледам, че всичката ни работа опира до пари, пък няма, та не бих стоял на едно място и минута! И деня, и нощя да ми са все ден, в късо време мога да намера парите… Търса такъв (заместник в комитетската работа), за да му повера горните, пък аз да падна по пеша на парите." (Васил Левски. Док. Нас., 220 с.)

"Байо - обръща се той към Каравелов, - на вас казвам: препоръчайте ми такъв един да даде кефилите си (поръчители) и да остане да върши работата. Но ще кажете: ти кого си дал кефил! Ето моя кефил: работата, която съм я довел сами дотук и сами искам да дам сметка за доходите и разходите, и сами показвам как трябва да се върши, за да не може да пропадне парица и да не смее да се лъжи! Това е моя кефил. А думите на горните (Общи и Хинов) са интрига и с чували глупости." (Васил Левски. Док. Насл., с. 212)

Левски упреква Каравелов и останалите членове на централния комитет в Букурещ в недоглеждане и пристрастие към Общи: "Па вече да не слушате глупци и да не пропоръчвате хора, като очите ви на всички вас равно не гледат… А ти, байо, и сами виждаш, че досега с гледане на уста не си още познал нищо и никого. Попрегледай се в истината! Това да си го кажем в очи не е срамота. Така правят чистите хора!" (Васил Левски. Док. Насл., с. 217-218). И заключава: "Ако вишегласието рече да продължавам работата си занапред, недей ми препоръчва работник като Димитър Общи."

И как му отговарят Каравелов и Компания от Букурещ?

Централния комитет отвръща на УЛТИМАТУМА на Левски като през първата половина на септември 1872 г. изпраща свой "нарочен пратеник" - Георги Фердинанд (псевдоним), а всъщност Йордан Стоянов - който поискал, според съобщението на Анастас поп Хинов, да се срещне незабавно с Левски и Димитър Общи.

Хинов го завел в Тетевен, където Фердинад намерил Общи. Общи му казал, че не знае къде е Левски, та затова повикал председателя на комитета в Голям извор, Димитър Крачунов Стамболиев. Заедно със Стамболиев дошъл и Тодор Пеев. Никой от тях обаче също не знаел къде е Левски. Тогава пратеникът от Букурещ свикал посочените хора на събрание, на което присъствал и Анастас поп Хинов.

"Вие сте се карали с Левски - обърнал се към Общи и Хинов пратеникът. - Левски е писал отсреща, че сте се карали. Аз дойдох нарочно за това. Докато вие сте така скарани, не можете да вършите работа: трябва да си живеете добре и да вършите добра работа."

След което Фердонанд съобщил, че носи писмо от Ц.К., което прочел пред същите хора. Писмото било подписано от Киряк Цанков. Според спомените на един от присъствалите, а именно Димитър Крачунов Стоянов, в писмото се казвало приблизително следното: "Отношенията между Димитра и Дякона са обтегнати, но това не бива да бъде така, защото ако те постъпват така, какво ще правят другите? Дяконът ще бъде началникът и който не го слуша, да се оттегли. Фердинанд ще обикаля да подготвя за бунт."

Кръгът се затваря: най-напред от Букурещ изпращат за "помощник" на Левски Димитър Общи - той не го иска; следва втори непоискан от него "помощник", Ангел Кънчев, който поради неопитност сам слага край на живота си; и когато конфликтите във вътрешната организация кипват до най-високата си точка, от Букурещ изпращат уж помирител, но всъщност ТРЕТИ "ЗАМЕСТНИК" - Фердинанд.

Но Фердинанд (Йордан Стоянов Киров - котленец, син на сестрата на Г.С.Раковски, Неша Ст. Попович (Търпанката) всъщност не е "заместник", а изпратен с нарочната мисия да бъде наистина човек, който да отстрани Левски от лидерската му позиция във вътрешната организация.

 

Целта на неговата мисия?

Да вдигне незабавно въстание.

Маските падат, картите са свалени на масата. Каравелов и хората около и зад него всъщност всъщност не се интересуват дали едно предстоящо въстание в България е добре подготвено и осигурено с оръжие. Те просто го искат на всяка цена и веднага. За тях е безразлично, че то ще завърши с погром и много жертви. За тях е важно то да бъде вдигнато на часа. Единствената пречка по пътя към тази им цел сега става Левски. Неговата задача, според тях, е изпълнена - той е изплел необходимата им мрежа от частни революционни комитети, които са в състояние координирано да вдигнат повсеместно въстание върху цялата територия на България; оттук натам, тъй като не следва волята им, той става излишен и вреден за тях. Доказателство в полза на това твърдение е и фактът, че т.н. "нарочен пратеник" от Букурещ най напред отива при най-заклетия вътрешен враг на Левски - Анастас поп Хинов, който пък го води във "вилаета" на Общи - Тетевен. Той не търси Левски в Ловеч, за да говори първо с него, той търси неговите врагове и клеветници.

Пратеникът Фердинанд поискал от всички присъствуващи на събранието, което свикал, да подпишат едно писмо, с което да документират, че посланието на Букурещкия Ц.К. е било прочетено и че Левски не е присъствувал там.

Тодор Пеев написал писмото, което всички подписали. Каравелов, от своя страна, не закъснява да се включи в този своеобразен опит за вътрешен преврат в организацията на Левски, като по същото време му пише: "Ти ни пишеше, че няма с кого да работиш. Фердинад замина отсреща, трябва да се е срещнал с тебе, той е ДОБРО МОМЧЕ." (ДТС, с. 383).

Ни повече, ни по-малко - Каравелов решава всички проблеми, които сам е създал и забъркал в организацията на Левски, като му изпраща едно "добро момче", а Левски просто трябва да му сдаде поста си и да отиде да се занимава със събирането на пари, докато хората от Букурещ хвърлят комитетската мрежа на Левски в едно обречено въстание. Гениално. Стратегията и тактикатата на Кукувицата.

Левски обаче не е този човек, който би влязъл в толкова плитко скроен му капан. Той светкавично контрира Каравелов: "Байо, вчера се известих, че имало от Вас човек нарочно до мене, но не се срещнах." Същевременно, за да неутрализира този нов "заместник" пратен му за пореден път от Букурещ, без да къса връзката си с тамошния комитет, Левски му издава същия ден, в който отговаря на Каравелов, 15 септември 1872 г. (според Ал. Бурмов) писмено пълномощно за Североизточна България, тоест изпраща "пратеника" в "13-та глуха линия", казано на жаргон.

 

 

 

 

 

 

Йордан Ст. Киров

Племеник на Г.С.Раковски (син на една от сестрите му), той е на 48 години, когато е изпратен от БРЦК в Букурещ да помирява Левски с опонентите му в България, но всъщност се опитва да го измести от длъжността му на Главен Апостол по нареждане на Любен Каравелов

 

 

 

Пълномощното дадено

на Йордан Стоянов от Левски

 

Фердинанд (Йордан Стоянов) стои в тази си роля там до април 1873 г. (два месеца след обесването на Левски), след което по живо по здраво се връща откъдето е дошъл - в Букурещ. Той участвал в общото събрание на БРЦК, което имало за цел да съживи комитетската дейност на Левски.

В края на май 1873 г., заедно със Стоян Велков Софийски (Стоян Войвода) преминал с малка чета в България и загинал в сражение с турските потери някъде по северните склонове на Стара планина, западно от малък Извор.

Само 6 дни след писмото на Левски до Каравелов, в което той сухо го уведомява, че не се е срещнал с неговия пратеник, на 22 септември Димитър Общи извършва нападението на хазната в Арабаконак.

Идеята за обира, според признанията на Общи пред съда, принадлежи на влиятелния тетевенски търговец и председател на местния комитет хаджи Станьо х. Станчев. По това време Тетевен, съгласно една заповед на централната турска власт трябвало да изпрати в тридневен срок 50 000 гроша "берии". Хаджи Станьо разбрал за това, казал на Петко Милев (Страшния), касиер на частния комитет, след което информацията стигнала до Димитър Общи. Как е приключил разговорът му с хаджи Станьо, Общи не съобщава, но когато после срещнал Стоян Костов Пандурина, идеята да организира обир вече била узряла в главата му.

 

 

 

 

Хаджи Станьо Врабевски (седналият вляво)

Преди да обере пощата в Арабаконак, Общи поискал от Хаджи Станьо, председател на революционния комитет в Тетевен, десет хиляди гроша, за да ги прати на Каравелов в Букурещ. Последният изглежда не бил склонен да даде толкова от собствените си пари. Затова отвърнал, че комитетската каса нямало да се напълни така и предложил да се обере турската хазна. „Толкова пари има винаги готови у мене. – казал Станьо – Но, ако ти си мъж, от Орхание постоянно отива хазна, нападни я, вземи парите, свърши си работата!”

 

 

Петко Милев-Страшника

 

Самият Петко Милев казва следното: "Един ден Димитър, хаджи Станьо и аз бяхме заедно. Димитър каза: "Отсреща искат пари" и ни поиска 10 000 гроша (От този разказ на Милев става ясно, че Общи е поддържал директен контакт с комитета в Букурещ през главата на Левски, и с тяхна благословия и събирал пари, въпреки Устава, поставящ го на пряко подчинение на Левски).

 Тогава, след като Общи иска от хаджи Станьо тези 10 000 гроша, хаджи Станьо го подтикнал за обира. Подробният план за обира, обаче, е бил окончателно уточнен в Етрополе, защото Тодор Пеев уверява Каравелов (отново през главата на Левски), че "планът да се обере пощата бе скроен при мен". (ДТС, с. 382)

Нападателите, както се вижда от техните показания пред турския съд, били организирани от хаджи Станьо и Петко Милев. Стоян Пандурина е действал от тяхно име и е завел четата на Общи. Пред съда хаджи Станьо не признава нищо, той настоява, че всичко било организирано само от Димитър Общи.

Все пак, кроежите на Общи и на първенците от Тетевен, не остават скрити за Левски. Някои от членовете на съседни комитети, които били включени в подготовката,  му съобщават какво се готви. Без нито миг колебание той се обявява против.

"Все тогава, като го не видях на другия ден, та да му кажа да не бастисват за сега пощата, а да се изчака, работата си докато не наредим, па тогава да се види с какви хора трябва да се бастиса. Това казах на Стоян Пандур да каже на Димитър Общи, но както за всичко, и за това не е слушал." (Васил Левски. Док. Нас., с. 243). Подкрепят го в това и членовете на Ловчанския комитет, но обирът се извършва въпреки всичко от Димитър Общи, и то уж със съгласието на комитета в Ловеч.

На 20 септември 1872 г. четата завардва прохода, на 22 септември се осъществява и самият обир. На 27 септември Мазхар паша отива в Орхание, за да се осведоми лично за хода на издирванията. До 15 октомври издирванията на властта не дават никакъв резултат.

Бъбривостта на някои хора обаче започва да разплита заговора. Разбрал за заловени участници в обира, Димитър Общи се преоблича като търговец на оцет и поема пътя за Плевен, откъдето разчита да избяга в Румъния с помощта на Анастас Хинов. На 26 октомври той е заловен, а на 27 октомври е разпитан в Тетевен. Арестите следват един след друг, арестуваните се издават взаимно, най-сетне от страх, а после - по взаимно споразумение.

Тон за това е дал още на първия разпит Общи, който твърди, че искал да придаде на процеса политически характер и така да обърне вниманието на европейското обществено мнение. След като знаем степента на неговото интелектуално ниво и грамотност, дали сериозно може да се приеме, че в главата му се е родила подобна мисъл?

Арестите се разширяват навсякъде в Орханийско и Тетевенско, комитетската мрежа там е разплетена изцяло. Първоначално следствието се води в Орхание от нарочно изпратен следовател, но след първите сензационни разкрития на Общи и други арестувани, Махзар паша нарежда да отведат незабавно всички арестувани в София, където една смесена комисия от християни и мюсюлмани продължава по-нататъшните разследвания.

 

 

levski 1.doc

levski 1.doc

Редактирано Януари 2, 2016 от Б. Киров