Левски: Смърт или Република

[Б. Киров]

Значи Гербов, биеш все в една точка. Русия, та Русия.

Хайде тогава, като сме тръгнали по този начин в обратна перспектива да разглеждаме събитията от гледна точка на това какво вече се е случило (което не винаги е най-коректния начин), да анализираме тогава ГРЕШКИТЕ на руската външна политика по отношение на българските национални интереси ТОГАВА.

Защото такива грешки обективно са били допуснати, и то стратегически.

Първо – руската дипломация и военна доктрина през 60-те и 70-те години на 19 век залагат основно на Сърбия, но това се оказва тяхна стратегическа грешка (макар и тактическа победа), оказва се, че са залагали на куц кон.

Веднага след Берлинския конгрес, след като са получили каквото могат от руската военна победа над Турция, сърбите обръщат кормилото наобратно и се прилепват към Австро-Унгария (за да си „вземат” и оттам каквото падне); Запада (най-вече Англия, но и Австро-Унгария и Германия), стреснати от перспективата да има една голяма и мощна Санстефанска България под руска ръка (Задунайска губерния), провалят тази възможност с Берлинския конгрес и в резултат се появяват Княжеството и Източна Румелия. Още на онзи етап имаме проиграване на възможности от руска гледна точка.

Ако Русия не бе заложила главно на „куция кон” Сърбия тогава, който после й обръща гръб, а бе приела на сериозно възможността да води равнопоставени преговори за съюз с една мощна и обединена България (Мизия, Тракия, Македония, Добруджа), извоювала независимост както благодарение на свое УСПЕШНО въстание (подпомогнато и от Русия), но и в резултат на неизбежната поредна Руско-Турска война, БИ МОГЛА да се опре в дългосрочна перспектива на силен съюзник в лицето на тази славянска държава, каквато щеше да се формира в резултат на такова въстание. И вероятно щеше да бъде призната и от Запада като независима държава, поради своето геостратегическо положение и възможности за икономическа експанзия на изток. Без да има необходимост Русия да назначава свои губернатори и окупационни власти в тази държава. И без да предизвиква контрареакция на русофобство в лицето на Стамболов, след опитите й да прави военни преврати и да тласне България към обвързване за следващите десетилетия с германските интереси.

А България, макар и на губещата страна и в двете световни войни, се доказва като верен и лоялен съюзник. По принцип. Можеше да не бъде германски.

Това разбира се са пак разсъждения за раздел „Моделиране на история”, но все пак.

 

 

Редактирано Октомври 20, 2016 от Б. Киров

[Frujin Assen]

1 hour ago, Б. Киров said:

да анализираме тогава ГРЕШКИТЕ на руската външна политика по отношение на българските национални интереси ТОГАВА.

Усещаш ли се каква невероятно глупост написа? Всяка велика сила, винаги и при всички положения се съобразява само и единствено със своите интереси.

Отделно, ако Сърбия е "куц кон", то България е "нероден Петко".

[Б. Киров]

„Нероден Петко”, както наричаш България тогава, през 1890 г., само 18 години след това, вече като държава има население по-голямо от това на Сърбия и Гърция взети заедно и произвежда брутен продукт колкото двете други държави общо. И то в орязаните си етнически граници наполовина, без Македония и Добруджа – иначе щеше да е поне по две. Така че се не си точен в това, както и за преценката на руското външно министерство (Азиатския департамент) по отношение потенциална на българите да се организират сами за въстание и оценката им на кой могат да заложат за това. Допуснали са грешка, недооценка. И са ги подвеждали най-вече българи.

Ето какво пише Левски в началото на 1868 г. на Найден Геров, руски вицеконсул в Пловдив:

„Ваше благородие г-н Найдене,

При дохождането ви в Белград додох някой път при вас дано ви намерех сами, да ви кажа, че искам да изляза пред времето макар 25 дена, да си дода по нашите места, да се намеря с познатите ми, от които се чака нещо и на които трябва да се каже по-отнапред - и тогава ще имаме сигурна нашата къща с двора й. Зато моля ви сега писмено да пред априля 20 с някое средство да ме искате за във Влашко и оттам да ми се дадат 6 дълги и 6 къси, които се отзад пълнят. Напротив, ако не ме пуснат пред времето, от което ви пиша по-горе, и не ми дадат потребните от Влашко, тогава знам, че нищо няма в нашата къща...”

Към писмото си Левски прилага и фотографията си като знаменосец в четата на Панайот Хитов. Левски иска 6 пушки и 6 револвера, за да влезе в България като емисар на руските интереси. Оръжие обаче Левски не получава, даже отговор не благоволява да му даде руския чиновник от български произход, за който се предполага, че трябва да има точна информация за хората на място и вярна преценка за техните качества. Геров е познавал Левски поне от 5 години, знаел е кой е той.

Тогава Левски се обръща към "Българско общество", емигрантска организация с прозападна ориентация, масони, всъщност легално прикритие на ТБЦК. И с техни средства и задача, като техен емисар той прави първата обиколка отсам Дунава от декември 1868 г. до февруари 1869 г. Така че още преди да започне да подготвя комитетите си, чиято крайна цел е въстание и преди даже турската полиция да го е усетила, българите на руска служба го дамгосват. Но тези от ТБЦК го "наемат" и Иван Касабов, председателят на ТБЦК, по-късно ще пише за него: „Този Васил Левски в мое време беше най–верният наш агент, който ходеше в България и проповядваше въстанието. Той наистина беше единственият, най-живият и най-способният агент, който разпространяваше пропагандата на тайните съзаклятни български комитети из България лично, с живо слово и дело, а особено в Софийско, Плевенско, Ловешко и други места.Той беше рядък дух, със смел кураж, примерно действие и самоотрицание.”

Найден Геров е инструктиран от началството си да проучи детайлите, иска информация от Христо и Евлоги Георгиеви в Букурещ. Двамата са карловци (съграждани на Левски) с руски паспорти, милионери. На 11 март 1869 г. Христо Георгиев докладва на Геров със заключението:

"Стига сега толкова, на приказките на Дякона кажете да не дават уверение."

Геров пише на 30 май с.г. до Христо Георгиев:

"Преди 6-7 дни заминал от тука Дяконът, и както тука, така и насъде, отдето е минал, е показвал прокламация една на българский език за българите с печат от "Привременно Българско Правителство", а друга на турский език за турците; но и от двете е имал само по една, та ги е показвал, а не оставял от тях нийде. Аз ги видвах. Турската не можах да прочета, а българската не чини, празна работа, и ме е страх да не се излъжат някои простодушни да се поведат, та и тии да теглят и на други беля да докарат...И друго едно шюпе (съмнение) ми дава това нещо. Дяконът, дето ходи, все иска да му дават и пари за харашлък, та да не би да лъже хората само да зима пари!"

А другият „мъдрец” от Влашко ето какво му отговаря две седмици по-късно:

"Прокламациите, що сте видели у Дякона, тия се типариха (печатаха) тука от Райнова и Касабова, и се придадоха сичките на Дякона, за да ги раздаде. Дяконът е онзи, дето прави лъжливите писма на Райнова, за да се рекомендува, че е добър шпионин, какъвто Райнов, такъв е и Дяконът, и двамата за пари и баща си продават."

Райнов, който е набеден, че получава „лъжливите писма” от Дякона е Теофан Райнов, същият, който е назначен от барон Хирш за управител на българския клон от неговата железница през 1872 г. През същото време той е "двоен шпионин", който уж служи на турската полиция, а като неин агент й дава лъжлива информация, и внася турски държавни пари в касата на българския ТБЦК. А Дяконът е онзи, който прави сметка и на маслинките в тефтерчето си.

Щом нямаш точна информация, как можеш да имаш точна преценка?

Редактирано Октомври 20, 2016 от Б. Киров

[Frujin Assen]

Киров, през 60 те години на 19 век никой не е можел да знае какво ще стане в началото на 20 век, освен ако е нямал кристална топка. След като приключи мача когато вече знаеш, че "Левски играха много слабо", а "Нападението на ЦСКА беше великолепно" е много лесно да правиш прогнози.

[Б. Киров]

Приказка да става, Фружине.