Научни области и научни направления

[mnogoznaiko]

Мнозина често се питат коя научна област към кое научно направление принадлежи. Ето списъка на научните области и научните направления, възприет от МОН.

 1. Хуманитарни науки и изкуства

Филология

История и археология

Философия

Религия и теология

Теория на изкуствата

Изобразително изкуство

Музикално и танцово изкуство

Театрално и филмово изкуство

2. Социални, стопански и правни науки

Социология, антропология и науки за културата

Психология

Политически науки

Социални дейности

Обществени комуникации и информационни науки

Право

Администрация и управление

Икономика

Туризъм

Теория и управление на образованието

Педагогика

Педагогика на обучението по ....

3. Природни науки, математика и информатика

Физически науки

Химически науки

Биологически науки

Науки за земята

Математика

Информатика и компютърни науки

4. Технически науки

Машинно инженерство

Електротехника, електроника и автоматика

Комуникационна и компютърна техника

Енергетика

Транспорт, корабоплаване и авиация

Материали и материалознание

Архитектура, строителство и геодезия

Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми

Химични технологии

Биотехнологии

Хранителни технологии

Общо инженерство

5. Аграрни науки и ветеринарна медицина

Растениевъдство

Растителна защита

Животновъдство

Ветеринарна медицина

Горско стопанство

6. Здравеопазване и спорт

Медицина

Стоматология

Фармация

Обществено здраве

Здравни грижи

Спорт

Източник: Правилник за наблюдение и оценка на научноизследователската дейност, осъществявана от висшите училища и научните организации, както и на дейността на Фонд „Научни изследвания“ 

http://resursi.blogspot.bg/

[Joro-01]

Важно беше да има някаква систематика тук. Техническите науки са инженерните науки или инженерство, аз мисля че правилно е именован повереният ми раздел.

Сеаг трябва да помислим и за тема за правописа на български език. То може и да има тема де.

[Gravity]

Ако перифразирам известната фраза бих казал, че има две направления: наука т.е. тези от точка 3 по-горе и колекциониране на марки.

[Joro-01]

Доста крайно. Науката все пак е систематизирано достоверно познание.

[Gravity]

Въпрос на дефиниция. Ето и пълния цитат.

"Наука в най-широкия класически смисъл е систематизирано достоверно знание, което може да бъде убедително обяснено чрез логиката. Съвременната философия на науката дефинира понятието по-тясно, като ограничава обхвата му до знанието, което е експериментално проверимо въз основа на научния метод."

[Joro-01]

Да, това имам предвид, но не ползвам БГ Уикито много много.

[Atom]

В МОН ползват поне четири класификатора. Този, Класификатора на областите на висше образование и професионалните направления, Класификацията на специалностите на научните работници в България и Списък  на професиите за професионално образование и обучение. Проблемът е, че класификаторите въобще не се синхронизирани. Отделно НСИ отчита Области на образование и обучение по своя собствена методика. В резултат се получава голяма каша.

Например, според Класификацията на специалностите на научните работници в България "Антропология" е с шифър 01,06,01 и спада към група  01,06,00 - Биология, в  научна област 01,00,00 - Естествени науки.  Според класификатора а областите за висше образование обаче, антропология е към направление "Социология, антропология и науки за културата", което е класифицирано към област за висше образование "Социални, стопански и правни науки"   

Подобни примери има колкото искаш. 

 

[Gravity]

Преди 11 часа, Joro-01 said:

Да, това имам предвид, но не ползвам БГ Уикито много много.

Кое имаш предевид? Казал си, че наука е систематизирано познание, но съремената дефиниция изисква възможност за експериментална проверка. От горния лист много от дисциплините не удоволетворяват това изсикване, следователно не са наука.

[sirius]

Съвременната наука, по специално тези от втората част, е опит за легитимиране чрез институция. Или казано простичко, не може да се нарече наука, нещо което се утвърждава със закони, правила, институции и обществено мнение. 

А "съвременната дефиниция" изразява текущото статукво, парадигма. И работи докато съществува (текущата) парадигма. Един вид начин да се легитимира парадигмата като се наукоуподоби. Работи за известно време.

[nik1]

Греша ли, но  май и в момента има (имало е по време на създаването им) теории и модели във физиката и химията, за които няма (е нямало) възможност за експериментална проверка - Вълновата функция на Шрьодингер, ОТО (в момента на създаването и; първото експериментално потвърждение май идваше няколко години след това - при измерване на маси при бета рападането на радона?), СТО, черни дупки, тъмни маси , тъмни енергии, струнни теории и сума ти още неща?

Не е ли вярно, че част от теориите във физиката и химията са били отхвърлени едва когато е възникнала възможността (физическа и техническа) да бъдат проверени екпериментално и в резултат от проверката се оказало че теориите са грешни? 

Също така,  греша ли ако твърдя, че някои от теориите и моделите във физката и химята са били отхвърлени, но не на база експериментална проверка, а защото са създадени по-удовлетворителни модели и теории (които също не е можело да бъде проверени експериментално), модели и теории които по-пълно, убедително и логично обясняват нещата?

Ако не греша, то така наречената съвремена дефиниция е малко или повече подвъпросна ..(освен ако не приемем че физката и химията са "не напълно науки")

---------------------

ПС

Например: теорията/науката, позната като "съпоставителната културология" или "наука за организационната култура" (има се предвид главно моделът на Хофстеде-Минков, и подобните такива, които дефинират и измерват т.н. културни измерения или особености) , с която теория се занимавам от години (заниманията ми не свързани с професията и образованието ми)  ми изглежда доста по-проверуем(а) и търпящ(а) еволюция от теорията за тъмната маса;  В тази връзка аз лично не бих изключил (поне изцяло) социалните науки от научната  област..

----------------------

 

[nik1]

PS

Гравити, нищо лично, но според мен "Съвременната философия на науката дефинира понятието по-тясно, като ограничава обхвата му до знанието, което е експериментално проверимо въз основа на научния метод" не значи "изискване за експриментална проверка" (както го написа ти), а "(задължително) неизключване, допускане на екпериментална проверка" 

По просто казано, виждането ми е следното:

Ненаучните теории и тези изключват експриментална проверка (т.н. шоколадови тези),

/Например виждането че "Бог е непознаваем в своята същност" -което е съвременното (паламитско по своята същност) разбиране в православието - е точно такава теория, и заради затова тя не е научна!/

Научните теории са (задължително) "отворени" за експериментална проверка (може да съществуват методи и средстава за проверката, но може и да не съществуват такива!)

[Joro-01]

Преди 2 часа, Gravity said:

Кое имаш предевид? Казал си, че наука е систематизирано познание, но съремената дефиниция изисква възможност за експериментална проверка. От горния лист много от дисциплините не удоволетворяват това изсикване, следователно не са наука.

Преди 2 часа, Gravity said:

Кое имаш предевид? Казал си, че наука е систематизирано познание, но съремената дефиниция изисква възможност за експериментална проверка. От горния лист много от дисциплините не удоволетворяват това изсикване, следователно не са наука.

А, не отговарят...

В техническите науки (инженерството) е тест. Ако се прави нещо ново - развойна дейност, R&D.  Ако се проектира нещо стандартно - пак има тестов период, преди пускане в експлоатация. И в двата случая се знае какво имаш и какво трябва да се получи, залагат се параметри (това става с изчисления), нещото се проектира. След построяване - се тества. Да не говорим, че нерядко и особено за нови неща се налага моделитране на процеса, което си е поредица от експерименти и после математика.

 

За другите - не знам.

Но аз съм чувал - социален експеримент.

 

[Шпага]

Преди 2 часа, Gravity said:

Кое имаш предевид? Казал си, че наука е систематизирано познание, но съвремената дефиниция изисква възможност за експериментална проверка. От горния лист много от дисциплините не удоволетворяват това изсикване, следователно не са наука.

Добре, но според това изискване /за експериментална проверка/ Теоремата за непълнота на Гьодел например не би трябвало да е част от науката. Или, ако я приемем за такава част, то би трябвало да считаме, че цялата математика не е наука. И още: ако споменатата теорема е част от науката, значи можем да считаме, че вече е научно доказано съществуването на Бог...

ЧНГ на всички

[Gravity]

@nik1 : Не, изискването е задължително, но не е задължително експериментите да са практически възможни в настоящето, трябва да са принципно възможни.

Ето например ОТО казва как точно ще се движи Меркурий, което е било наблюдавано преди създаването на ОТО. Също казва колко точно ще се отклонява светлината в гртавитационното поле на слънцето. Което е принципно проверимо, И е проверено след предвиждането.

Предвижданията са полезни само ако са за бъдещи експерименти. И това е целта на науката.

 

@Joro-01 : Техническите дисциплини, които споменаваш, за пример за изплзване на научни резултати т.е. приложения на науката, но не и наука.

 

@shpaga: Точно така, математиката не е наука. 

 

[nik1]

Да, това имам предвид и аз: изискването изглежда е да има принципна (но не задължително действително съществуваща в дадения момент) възможност за експериментална проверка/верификация/ на теорията. 

 

 

 

 

 

[nik1]

 

Това са определенията за "наука" в авторитетния Webster

Simple Definition of science

• : knowledge about or study of the natural world based on facts learned through experiments and observation

• : a particular area of scientific study (such as biology, physics, or chemistry) : a particular branch of science

• : a subject that is formally studied in a college, university, etc.

 

 

Full Definition of science

1. 1:  the state of knowing :  knowledge as distinguished from ignorance or misunderstanding

2. 2a :  a department of systematized knowledge as an object of study<the science of theology>b :  something (as a sport or technique) that may be studied or learned like systematized knowledge <have it down to a science>

3. 3a :  knowledge or a system of knowledge covering general truths or the operation of general laws especially as obtained and tested through scientific method b :  such knowledge or such a system of knowledge concerned with the physical world and its phenomena :  natural science

4. 4:  a system or method reconciling practical ends with scientific laws<cooking is both a science and an art>

5. 5capitalized :  christian science

Редактирано Януари 6, 2016 от nik1

[nik1]

Ето една интресна за мен статия в тази връзка:

Демаркационната линия между наука и ненаука

http://bgchaos.com/740/polemics/logic/%D0%B4%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D1%80%D0%BA%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D0%BC%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D1%83-%D0%BD%D0%B0%D1%83%D0%BA%D0%B0-%D0%B8-%D0%BD/

[nik1]

ПС (цитат от горната статия)

В момента критериите за определяне на границите между наука и не-наука, варират в зависимост от научната област на познание. Остават, обаче, общоприети критерии за наука:

1. формулираните хипотези трябва да отговарят на критериите за логически анализ, на верифициране и фалшифициране, да са проверяеми,
2. да отговаря на емпиричните доказателства,
3. да използва научния метод .

Други критерии –  евристични :

• пестеливост, т.е. използване на възможно най-малкия брой хипотези за обяснение на явлението –  Бръснача на Окам;
• последователност, т.е. липса на логически противоречия и способност да се обяснят явления, наблюдавани преди това и обяснени по друг начин;
• приложимост, т.е. способността да обясни наблюдаваното явление;
• проверяемост и опровержимост (фалшифицируемост), което означава, че може да се тества и опровергава теорията;
• възпроизводимост, т.е. способността да се правят прогнози, които могат да бъдат тествани от всеки наблюдател, дори и в неопределено бъдеще;
• динамизъм, т.е. възможността за промени в резултат на нови наблюдения;
• предположението, че предишните теории са приближения и възможността същото да се каже и за една бъдеща теория;
• несигурността на една теория, да не претендира за абсолютна истина.

 

Математиката не е емпирична наука, и явно не отговаря на горните критерии за наука

 

[Малоум 2]

Преди 2 часа, nik1 said:

ПС (цитат от горната статия)

В момента критериите за определяне на границите между наука и не-наука, варират в зависимост от научната област на познание. Остават, обаче, общоприети критерии за наука:

1. формулираните хипотези трябва да отговарят на критериите за логически анализ, на верифициране и фалшифициране, да са проверяеми,
2. да отговаря на емпиричните доказателства,
3. да използва научния метод .

Други критерии –  евристични :

• пестеливост, т.е. използване на възможно най-малкия брой хипотези за обяснение на явлението –  Бръснача на Окам;
• последователност, т.е. липса на логически противоречия и способност да се обяснят явления, наблюдавани преди това и обяснени по друг начин;
• приложимост, т.е. способността да обясни наблюдаваното явление;
• проверяемост и опровержимост (фалшифицируемост), което означава, че може да се тества и опровергава теорията;
• възпроизводимост, т.е. способността да се правят прогнози, които могат да бъдат тествани от всеки наблюдател, дори и в неопределено бъдеще;
• динамизъм, т.е. възможността за промени в резултат на нови наблюдения;
• предположението, че предишните теории са приближения и възможността същото да се каже и за една бъдеща теория;
• несигурността на една теория, да не претендира за абсолютна истина.

 

Математиката не е емпирична наука, и явно не отговаря на горните критерии за наука

 

По тези критерии - почти цялата наука, не е наука?!

Затова хората са се обърнали и към философията! Тя има (съдържа) мироглед в изначално приетото (недоказуемо до определени етапи на знания) за първичност. И когато една задача не е решима в системата в която се явява - НАУЧЕН метод е да се надскочи системата и да се види възможно ли е решението й в надсистемата (търси се правилна работна хипотеза)

Ако работната хипотеза покаже, че Човек не може - не е пригоден - той и наличният му "материал за доказване" (недостижими вещеви и полеви обекти - от които  той и приборите му се състоят), но пък същевременно - хипотезата обяснява всички факти от опита, то тази хипотеза е вярното отражение на обективната действителност.

Иначе - това, което е по критериите  - -- е наливане от пусто в празно - само за цицане на парички ... за скъпи експерименти.

...