Франция и французите през погледа на Волтер

[Евристей]

В книгата си "Векът на Луи XIV" Франсоа Волтер - символ на Просвещението, дава интересни сведения за историята на родната си Франция. Крайно  любопитен е и неговия поглед върху ...способностите на сънародниците си поне до времето на Краля - слънце. 

Преди този век, наречен от мен век на Луи ХІV, който започ­ва приблизително с установяването на Френската академия, ита­лианците са наричали варвари всички „отвъдпланинци“; нека си признаем, французите донякъде са заслужавали това обидно прозвище. Бащите им са съчетавали романтичната галантност с чисто готска грубост. Не са упражнявали почти никое от изящните изкуства, а това доказва, че и полезните са били пренебрегвани – когато необходимото бъде усъвършенствано, бързо се насочваме към красивото и милото; не е за чудене, че живописта, скулптурата, поезията, красноречието и философията са били почти непознати за една нация, която инак е имала пристанища край Океана и Средиземноморието, ала не и флота, и която, бидейки до изнемога влюбена в разкоша, е разполагала едва с ограничен брой жалки манифактури.

Евреите, генуезците, венецианците, португалците, фламанд­ците, холандците, англичаните едни подир други осъществяват търговията в полза на Франция, която си няма понятие от принципите ѝ. Когато Луи ХІІІ бива коронясан, той не разполага дори с един кораб; в Париж обитават под четиристотин хиляди души, красят го може би четири хубави сгради; останалите градове в кралството приличат на селищата, каквито виждаме оттатък Лоара. Цялото благородничество си седи сред полята в кули, обкръжени от крепостни ровове, и потиска ония, които обработват земята. Големите пътища са почти непроходими; в градовете липсва полиция, държавата няма пари, а правителството почти неизменно не получава кредити от чуждите нации.

Редно е да си даваме сметка, че след западането на рода на Шарльоман Франция повече или по-малко тъне в подобна слабост, тъй като никога не се е радвала на добро управление.

За да бъде могъща една държава, трябва или народът да разполага със свобода, основаваща се върху закони, или авторитетът на владетеля да бъде строг и неподлежащ на противоречия. Във Франция народните слоеве са роби до епохата на Филип Огюст; сеньорите са тирани до времето на Луи ХІ, а кралете, заети непрестанно да поддържат своето първенство сред своите васали, така и нямат възможност да помислят за щастието на поданиците си – нито пък власт, та да ги направят щастливи.

Луи ХІ прави много за могъществото на кралската длъжност, но нищо за добруването и за прославата на нацията. Франсоа І посява търговията, навигацията, литературата и всички изкуства; той обаче е твърде нещастен, не успява да ги укорени във Франция и те загиват заедно с него. Анри Велики^[5] се е канел да изтръгне Франция от бедствията и варварството, в които тя отново е потопена подир трийсетгодишно неразбирателство, ала бива убит в своята столица сред народа, за чието щастие бил започнал да се грижи. Кардинал Дьо Ришельо, зает да подкопава австрийската държавност, калвинизма и благородниците, не се радва на необходимото спокойствие в своята мощ, та да проведе реформи сред нацията; и все пак той поне е започнал това благодатно дело.

Ето как в продължение на деветстотин години геният на французите неизменно е затъвал под някакво готско управление, сред разделение и граждански войни, без закони и установени обичаи, попроменяйки на всеки два века един все тъй груб език; недисциплинираните високородни лица са познавали само войната и леността; духовниците са живеели сред разсипия и невежество, а народните слоеве не са разполагали с индустрия и са се влачели сред нищета.

Французите не взимат участие нито във великите географски открития, нито във възхитителните изобретения на другите нации: книгопечатането, барутът, стъклата, телескопите, пергелът с деления, пневматическата машина, същинското устройство на Вселената не са тяхно достояние; те са организирали рицарски турнири, докато португалците и испанците са откривали и завоювали нови светове на изток и на запад от познатия свят. Карл V вече вкарва в Европа съкровищата на Мексико, още преди поданици на Франсоа І да открият безплодните земи на Канада – и все пак дори покрай малкото, постигнато от французите в началото на шестнайсети век, се вижда на какво са способни те при силно водачество.  Възнамеряваме да покажем какви са били при Луи ХІV ... ......е при него вече франсетата са друга бира, но не е ли прекалено строг Волтер ?

[Aspandiat]

Волтер да не би да е имал някакви далечни български предци? Толкова българско самоподценяване и самооплюване. И толкова българско непременно съпоставяне с най-напредналите (в случая Италия), за да се изтъкне Франция и французите "колко са зле"... ама сравнени с най-добрите, а не с англичани и немци, които са били на същото дередже.

[Евристей]

Ами максималист, изисквания високи. Сравнението ти с българската народно-психология...хм...  имаш резон. Мисля, че Романа (Last one) беше охладил някой патриотар, че все някой пречи на българският гений да се развива (нещо такова). Е и мосьо Волтер е на тази вълна. "... геният на французите неизменно е затъвал под някакво готско управление"  Монарсите като цяло са бичувани, "оправдани" донякъде са Анри IV (не навременно убит), Франсоа I (неудачник, нещастник) и кардинал Ришельо (външни и вътрешни проблеми) Aspandiat, знаеш как работят гениите  - контрастът трябва да е силен, колкото по наситен, ярък, ослепителен - толкова по добре ще изпъкне картината. Когато навлиза във времето на Луи XIV, Волтер  залита в другата крайност - малко към утопията. Казвам го въпреки, че съм леко пристрастен. Затова Франция преди Луи  трябва да е мъглива, мрачна - за да блесне по-силно светлината и величието на неговото време. Интересното за мен бе, възхищението му (съвсем основателно и аргументирано) към ерата на Краля-слънце- перлата на абсолютизма, а Франсоа-Мари Аруе е символ на епохата на Просвещението, противник на абсолютната монархия... ............Ето какво пише самият Волтер за „Векът на Луи XIV“: „Стремежът ни не е да създадем само животопис на Луи ХІV, поставяме си и по-обширна цел – желаем да се опитаме да обрисуваме за потомците не действията на един-единствен човек, а духа на хората през един век, надминал другите със своето просвещение“. Трудът на френския интелектуалец е първото мащабно проучване върху управлението на Луи ХІV. Кралят Слънце през периода  на своето властване (1643-1715) успява да направи Франция доминираща сила в Европа. . Според Волтер съществува пряка връзка между икономическия просперитет и развитието на културата. Ученият смята, че всеки владетел може да взима добри или лоши управленски решения, но действително важното е какво оставя след себе си в областта на културата. Именно заради постиженията в областта на културата Волтер поставя управлението на Луи ХІV наравно с постиженията на Древна Гърция, Древен Рим и италианския Ренесанс и го смята за един от златните периоди в човешката история. „Европа е задължена за възпитанието и обществения си дух на двора на Луи ХІV“, пише френският интелектуалец.     Имам и още допълнения, но тях в темата за Луи XIV

[Aspandiat]

Аз не споделям Волтеровия (и твоят изглежда) възторг от Луи XIV. За мен голямата беда за Франция е именно, че за 131 години (1634-1774) във Франция се изреждат само двама крале - Луи XIV и Луи XV. Толкова дълго управление означава замиране на управленските търсения и новаторски решения, защото от една възраст нататък човек става консервативен и се бои от новото, като предпочита проверените пътища. Накратко, двама крале за 131 години значи стабилност на старото. Доколко Луи XIV превръща Франция в "доминираща сила" в Европа е спорно. След анексията на Франш Конте, Пикардия и Елзас Франция спира да расте, а всяка нова война й струва все по-тежки разходи и й навлича все по-силни и мотивирани врагове. Културата е бляскава и еталон, така е. Само че докато Луи XIV танцува балет и украсява Версай, Англия, преминала през обновяващите сътресения на гражданската си война, режима на Кромуел и реставрацията на монархията, основава Английската си банка, чрез която финансира експанзията си, увеличава флота си, поставя холандците под свой контрол и почва да настъпва към Индия. Докато малко след смъртта на Луи XIV закъсалата Франция се оставя на експериментите на Джон Лоу с неговите фиатни пари и дерифати и реално фалира. Като преди това късогледото и направа фанатично настървение на Луи XIV против Холандия и неговите нашествия в нея реално вадят кестените от огъня на англичаните и отслабвайки Холандия, а запращат в английския лагер. А Холандия по това време е финансовият колос на Европа. Дъртакът Луи XIV се усеща какви ги е надробил чак към 1690 г., когато старите врагове Англия и Холандия му спретват една коалиция.

[Евристей]

Спандьо ( може ли така да се обръщам, иначе превкл. на клавиатура и т.н. сложно..) не си прав ! Как така дълго управление ще е причина за голяма беда ?  Е....не съм съгласен . Дай примери в световната история за дълго управление довело до упадък ? Е,  не сега с   Брежнев, Живков и сие.. Напротив честата смяна на владетели води до сериозни сътресения и несигурност.

Quote

Като преди това късогледото и направа фанатично настървение на Луи XIV против Холандия

Против Холандия настървено са воювали както Испания, така и Англия. Защо войните на Луи срещу първата ги квалифицираш като "късогледство" ?  Преплитане /сблъсък/ на интереси.

Quote

 Дъртакът Луи XIV

Не е коректно. Дъртак не значи глупак.   Каква е Франция преди и по време на Луи XIV ?  Разликата е ..огромна! Сама срещу Европа. (Почти) ! 400/500 хилядна армия - нещо невиждано до тез времена. Летвата е вдигната мнооого високо. Хвърли поглед и в темата на Луи XIV.

Редактирано Януари 7, 2016 от Евристей

[Евристей]

За да бъде могъща една държава, трябва или народът да разполага със свобода, основаваща се върху закони, или авторитетът на владетеля да бъде строг и неподлежащ на противоречия.   Не е ли правилно ? А за нашата история ? Когато България се е управлявала от силен владетел ("неподлежащ на противоречия") резултатът е положителен. Когато народ не е узрял да разполага със свобода, алтернативата е ...авторитетен владетел.

[Aspandiat]

Преди 2 часа, Евристей said:

Е....не съм съгласен . Дай примери в световната история за дълго управление довело до упадък ? Е,  не сега с   Брежнев, Живков и сие.. Напротив честата смяна на владетели води до сериозни сътресения и несигурност.

Казал ли съм някъде "упадък"? Казах изоставяне, забавяне спрямо новото и новите процеси и явления в света. Както и неспособност за адекватна реакция спрямо тях. Когато си на 20 или 30 ти се струва, че си безсмъртен и искаш да пробваш и опиташ какво ли не. Обикновено човек ако постигне нещо в живота си, го прави докъм 40-та си година. После става инертен. Като Франция с дядо Луи XIV след 1680 г. Работата е като случката с (вече тежък император) Наполеон и американеца Фултън. Фултън му предлага да снаряжи с парни машини френския флот, което можело да обърне коренно войната против англичаните, на което Наполеон отговорил "нямам време за подобни глупости". В резултат на този отказ първия в света кораб с парна машина бил пуснат на вода в Америка.

Така че в епоха на бързи промени в света, каквато е тази след 1600 г., това да имаш начело 70 години един човек, който от един момент се превръща в консервативен пенсионер, може да ти докара само застой. Затова в такива преходни епохи оптималният срок на едно царуване е 20-25 години, за да не се стига до склерозиране на държавния апарат.

 

Преди 2 часа, Евристей said:

Против Холандия настървено са воювали както Испания, така и Англия. Защо войните на Луи срещу първата ги квалифицираш като "късогледство" ?  Преплитане /сблъсък/ на интереси.

Късогледство е, защото Луи XIV и тези около него твърде бавно схващат, че подпомагат много по-силната демографски и военно Англия против много по-слабата от нея Холандия, която пък е най-мощната финансова сила в Европа и може би дори в света. В резултат на френските глупости англичаните получават транспортна и търговска еманципация от холандците, като парират опита им военно да отменят гласувания от Кромуел "Навигационен акт". Съгласно този акт занапред английски стоки трябвало да се превозват само от английски кораби, което удря силно холандците по джоба, защото те печелят повече от международен транспорт, отколкото от търговия. И става така, че англичаните омаломощяват холандците с ръцете на французите и започват да генерират тлъсти печалби от морски транспорт и търговия, щото на французите им е толкова... акълът.

Войните на холандците с англичани и испанци са много различни като характер от тези с французите. С англичаните са само по море, а с испанците след като са изгонени от Холандия, войната става също морска, като Испания и обединената с нея Португалия са обект на холандските удари от Карибско море до Кейптаун и Индонезия. Сблъсъкът с англичаните не е толкова дълбок, щом няма и 20 години след мира от Ниймеген Англия и Холандия стават съюзници против Франция и дори за известно време са една държава. Докато френските нашествия са много опасни, защото са по суша и заплашват самото съществуване на Холандия. В един момент холандците са толкова отчаяни, че пробиват дигите и океанът залива част от страната им само и само да бъде спряно френското нашествие. С всичките си глупости във и против Холандия, които върши Луи XIV, постига като краен резултат това, че едрият финансов капитал от Амстердам решава, че Холандия е твърде уязвима, за да служи като база за операциите му в световен мащаб и след 1700 г. почва да се прехвърля в Англия, осигурявайки й (в тч. и в лицето на Английската банка) огромни свежи капитали за търговска и военна експанзия в Америка, Индия и Африка. По същото време дядо Луи XIV почва да си брои стотинките, защото докато е трошил милиони да съсипе Холандия, англичаните са вложили милиони във флот и търговия.

 

Преди 2 часа, Евристей said:

Не е коректно. Дъртак не значи глупак.   Каква е Франция преди и по време на Луи XIV ?  Разликата е ..огромна! Сама срещу Европа. (Почти) ! 400/500 хилядна армия - нещо невиждано до тез времена.

Не значи глупак, значи поизкуфял дядка. А войската му не е 400-500 хиляди, а между 150 и 180 000.

[Евристей]

Quote

 А войската му не е 400-500 хиляди, а между 150 и 180 000.

Не е вярно. Не си длъжен разбира се да знаеш за мен, но аз изсмукани от пръстите си данни не пиша. През 9-годишната война (Аугсбургска лига) френската армия е между 350 - 450 000.  Avec une armée de 450 000 hommes (c'est le maximum atteint en 1690), http://www.histoire.presse.fr/dossiers/la-revolution-des-armes-a-feu-01-04-2013-54036  Louis XIV va choyer son armée, la réformer, grossir ses rangs tout au long de son règne. Ce dernier va en effet de paire avec une croissance exponentielle des effectifs de l’armée française : alors que l’armée régulière compte entre 40 et 70 000 hommes après les licenciements suivants le traité des Pyrénées, Louis XIV fait passer ce chiffre à 72 000 en 1667, 120 000 en 1672 et jusqu’à 200 000 hommes en 1680, soit une multiplication par 5 des effectifs entre 1660 et 1680. Lors de la guerre de la ligue d’Augsbourg, l’armée royale comptera 350 000 hommes, du jamais vu. http://www.lebreviairedespatriotes.fr/10/06/2014/histoire/la-guerre-sous-louis-xiv-i-larmee-instrument-de-la-gloire-du-roi2/    Нали нямаш проблем с френския ? (с  впечатление съм останал - че го владееш) Il monte, je l'ai dit, à 450 000 en 1690 (guerre de la Ligue d'Augsbourg). Pendant la guerre de Succession d'Espagne, il retombe autour de 350 000. Dans les armées adverses, il n'y a pas d'équivalent : c'est en se coalisant que les alliés arrivent à des effectifs similaires. http://www.histoire.presse.fr/dossiers/la-revolution-des-armes-a-feu-01-04-2013-54036   В книгата История на Запада също много добре е даден състав, промени, въоръжение, команден състав, численост, но в момента не е в мен.

[Aspandiat]

Значи, Евристее, не приемам, че съм изцяло сбъркал за числеността на армията на Луи XIV. Съдейки от това, което си дал горе, в главата ми е останал спомен за числеността й докъм 80-те години на 17 век. Що се отнася до зашеметяващите числа 400-500 хиляди, това едва ли е редовната армия, а армия събрана ad hoc за конкретна кампания. И пак имам съмнения, че бройката е силно преувеличена. При Наполеон, когато империята се е наляла с ликвидност след грабежите в Белгия, Холандия и Италия, грубо след 1805 г., французите оперират с армии от по 100 000 души ориентировъчно. Чак при кампанията в Русия и след това бройката скача до цифрата от 400-500 хиляди. Въпросът е дали обаче век по-рано Франция има икономическата възможност да издържа 400 000 полева армия. 

Чел съм становище, че през 18 век Франция вероятно е по-богата от Англия като държава. Не го изключвам, най-малкото защото френското население тогава е близо 3 пъти по-голямо от английското - 28 млн спрямо 10 млн. За 60-70(80)-те години на 17 век със сигурност Франция е по-богата от Англия, което се подразбира от факта, че Луи XIV субсидира Чарлз II за войните против холандците.

Имам обаче един въпрос към теб. Тъй като се интересуваш от Франция на Луи XIV, би ли ми отговорил какви ползи извлича тя от огромната си армия след 1681 г? Последните завоевания на Луи XIV са тогава - Страсбург. Войните стават все по-тежки и скъпи, а ползите са нищожни.

 

 

[Warlord]

Преди 30 минъти, Aspandiat said:

При Наполеон, когато империята се е наляла с ликвидност след грабежите в Белгия, Холандия и Италия, грубо след 1805 г., французите оперират с армии от по 100 000 души ориентировъчно. Чак при кампанията в Русия и след това бройката скача до цифрата от 400-500 хиляди. Въпросът е дали обаче век по-рано Франция има икономическата възможност да издържа 400 000 полева армия.

Ами скача до 400-600 хиляди сумарно до достигането на Неман, но не и след това. Реално и през цялата Руска кампания Наполеон оперира със 100 хилядна армия. Все пак нито можеш да оставиш всичко опразнено в страната си, нито пък през тази епоха е било възможно да се оперира с толкова големи армии, чисто технически дори и да оставим настрана липсата на ресурси. Дори и през ПСВ вече в съвсем нова технологическа ера Австроунгария и Русия откриват, че не могат да оперират адекватно с толкова крупни войски и сътворяват невероятни глупости на бойното поле.

 

пп - а при Луи - може би ако изкара всичко на пистата и да успее да извади въоръжени и екипирани 400-500к общо. Въпроса е за мобилизационен потенциал ли говорим или за постоянно действаща армия, ако за второто - никакъв шанс.

Редактирано Януари 8, 2016 от Warlord

[Евристей]

Quote

би ли ми отговорил какви ползи извлича тя от огромната си армия след 1681 г? Последните завоевания на Луи XIV са тогава - Страсбург. Войните стават все по-тежки и скъпи, а ползите са нищожни.

Aspandiat.... откъде ще гледаме ? От нашата камбанария (време) или ще се прехвърлим (или опитаме) в XVII - XVIII век  и да анализираме нещата ? Така, от наше време - човешкият живот има друга стойност, а за финансите ...майко мила. ( а някое западно правителство да опита да  налее милиарди в строеж на нови катедрали....) Успехът от войните на Луи - 4 големи и няколко по-малки, (31-32 год .продължителност) не следва постоянна възходяща линия.  Криволичи. Променлива. Ако ти започнеш да играеш комар с 1000 лв , връзва ти, печелиш и стигаш до 10 000, след това губиш и спираш ...на 3 000 лв. Каква ще е  равносметката ? Ще остане ли горчилка в теб, че можеше да държиш 10 бона или ще си доволен и на +2 ? Факт е , че след смъртта си Луи оставя Франция по - голяма отколкото е я наследил. Разбира се винаги може да се желае още, постигнато с по-малко ресурси и по-малко човешки жертви. За това поставих и акцент - от къде ще гледаме ?  Ако за Г. Жуков  няколко десетки хиляди (или стотици хиляди) убити в сражение си е бошлаф, защо трябва да държим сметка на  Кралят-слънце ? Целите постигнати ли са ? Русийон ? Излаз на Рейн ? Стасбург ? Бурбон вместо Хабсбург на испанския трон ? Да, териториалните придобивки в Европа  изглеждат направо жалки на фона на хвърлените ресурси, жертвите и т.н , но трябва като съдим да сме обективни.  А тук                    как е ?         

Редактирано Януари 8, 2016 от Евристей

[Евристей]

Ето конкретно териториалните придобивки през неговото управление. Това са гъсто населени "апетитни" земи, ревниво пазени от испанци и желани от австрийци.                                                                                                                                                                           

Редактирано Януари 9, 2016 от Евристей

[Warlord]

Външнополитически добре изиграва козовете си определено, макар че можеше и повече да се възползва от сътресенията в Германия и да прилапа повечко от Рейнланд

Вътре в държавата обаче, въпреки блясъка на Абсолютисткото слънце, недоволството си расте. Прекалено много намеса в правосъдието, заповеди за задържане, политически арести, тайната полиция вилнее из страната и населението се чувства доста подтиснато. Идеална почва за скорошни бъдещи революцийки  

[Евристей]

Ех Лорде, няма угодия за вас интелектуалците. Когато няма полиция ...как може ( Волтер с жестока критика към управляващите - в градовете липсва полиция) Когато я има пък защо ...?  

Quote

тайната полиция вилнее из страната и населението се чувства доста подтиснато.

   Споко полицията следи някой със синя кръв (особено със симпатии към хугенотите),не закача Жак -Простака. Последният е доволен от кралската полиция. Нали знаете, че точно при Слънцето, важните държавни длъжности се дават на "можещи", а не на потомствените  привилегировани . Вторият човек в кралството е Жан-Батист Колбер, представител на ..третото съсловие. Ето нещо любопитно : През 1700 г. някоя си мадам Мюрат, лесбийка и истеричка е била обект на постоянно полицейско наблюдение и лично министър Поншантрен провежда интервенция за изселването и  от Париж. Вярно е, че тази дама проявява необичайно насилие и заедно с нейната приятелка мадам Нантиа, подлагаха квартала на истински терор, пикаеше през прозореца и биеше тези, които се осмеляваха да и правят забележка . Затворена в замъка Лоше, тя продължава да скандализира властите, като в писма до нейни приятели, обвиняваше самият министър, който по заповед на краля бил и отнел свободата .  Ето ти Лорде бъдеща революционерка Тук още подобни истории http://culture-et-debats.over-blog.com/article-rapports-lieutenants-police-sous-louis-xiv-56728649.html  

Редактирано Януари 10, 2016 от Евристей