Отиди на
Форум "Наука"

Народе???? или Кой предаде Левски?


Recommended Posts

  • Потребители
Преди 5 часа, Б. Киров said:

Въпросът е принципен. Левски и неговата организация в България са представители на новата българска държава. Въстанието е било средство, а не цел - целта е била установяване на независима българска държава. Като изпълнителен орган на българската държава, Левски и другарят му влизат в къщата на Халача, за да приберат дължимия данък, наложен на този чорбаджия от държавата /ВРО/ - те са Законът на тази Държава. Халачът е бил предупреден от държавата за дължимото към нея. И сега си представете, че при изпълнение на Закона, частно лице в някаква държава застрашава живота на представител на тази държава, изпълняващ законните си задължения. Държавният служител, било то полицай, било друго длъжностно лице, при нападение с опасност за живота му има законно право на неизбежна самоотбрана.

Именно такъв е бил случаят с "невинното момче", което задържа Левски и другарят му при прибирането на законно дължимата сума - ако един от тях бъде задържан, турската полиция ще го арестува или убие, а това е смъртна опасност за цялата ВРО, тоест за Държавата на българите. Ерго, от гледна точка на България, Левски и другият член на ВРО са действали законно и правомерно, те са употребили сила в неизбежна самоотбрана при изпълнение на дълга си.

Киров, ти си бил голям майтапчия. Поп Кръстьо също е бил участник в организацията на Левски, също е бил радетел за свободна България, но е имал друга гледна точка към събитията. Написал е:

„Тия като бяха чисти и мъдри хора и като знаеха разумно да вършат работата си, защо вършиха такива глупости и варварства, та доведоха работата до там? Кой и защо уби дякон Паисия, когато той беше невинен човек и, който и при издъхването си не изказа убийците ако и да ги знаеше кои са? Кой и защо уби невинното младо момче в Лович (в Денчовата къща) и защо отиде там? Народ ли да събужда, или къща да обира и хора да убива? Всичките тези глупости докараха работата дотам, според Евангелието: „имже мераго мерите возмерится вам.“ Ако тези народодвигатели се наемаха да събудят народа на въстание, то, с обиране на къщи и хазни, и с убиване невинни хора ли трябваше да бъде? Или тия мислеха че с това щат можат да набавят потребните на въстанието? Това може и едно малко дете да разбере че е глупост, или пък че, под булото на народно движение, се криеше нещо частно интересно, което е и очевидно – благодарение на късогледството и глупавщината на тогаващното правителство, което не можеше да отличи бялото от черното, но го разбираше все едно. Разумният човек може да нарече народно движение, само ония дръзновени юнаци, като Х. Димитър, Ботя, Панайота и др. които ги последваха и излизаха да се бият с тиранското правителство и загинаха за отечеството си; както и толкова братя в Тракия, а не такивато съмнителни потайности; които се вършеха по явна посока към съсипителни следствия. – Щът кажат че, така ако не станеше, другояче не можеше да стане. Да, но тогава  невинните хора каква грешка имаха и, ако и тъй, но тогава с какво оправдание другиго наричат издадник?

Такивато глупави работи имаха и такъв край...“

Не искам да давам оценка, кой крив кой прав, но сам Левски е обяснил защо е убил момчето. Историята не трябва да се преиначава.

Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 863
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Потребители
Преди 13 минути, К.ГЕРБОВ said:

Киров, ти си бил голям майтапчия. Поп Кръстьо също е бил участник в организацията на Левски, също е бил радетел за свободна България, но е имал друга гледна точка към събитията. Написал е:

„Тия като бяха чисти и мъдри хора и като знаеха разумно да вършат работата си, защо вършиха такива глупости и варварства, та доведоха работата до там? Кой и защо уби дякон Паисия, когато той беше невинен човек и, който и при издъхването си не изказа убийците ако и да ги знаеше кои са? Кой и защо уби невинното младо момче в Лович (в Денчовата къща) и защо отиде там? Народ ли да събужда, или къща да обира и хора да убива? Всичките тези глупости докараха работата дотам, според Евангелието: „имже мераго мерите возмерится вам.“ Ако тези народодвигатели се наемаха да събудят народа на въстание, то, с обиране на къщи и хазни, и с убиване невинни хора ли трябваше да бъде? Или тия мислеха че с това щат можат да набавят потребните на въстанието? Това може и едно малко дете да разбере че е глупост, или пък че, под булото на народно движение, се криеше нещо частно интересно, което е и очевидно – благодарение на късогледството и глупавщината на тогаващното правителство, което не можеше да отличи бялото от черното, но го разбираше все едно. Разумният човек може да нарече народно движение, само ония дръзновени юнаци, като Х. Димитър, Ботя, Панайота и др. които ги последваха и излизаха да се бият с тиранското правителство и загинаха за отечеството си; както и толкова братя в Тракия, а не такивато съмнителни потайности; които се вършеха по явна посока към съсипителни следствия. – Щът кажат че, така ако не станеше, другояче не можеше да стане. Да, но тогава  невинните хора каква грешка имаха и, ако и тъй, но тогава с какво оправдание другиго наричат издадник?

Такивато глупави работи имаха и такъв край...“

Не искам да давам оценка, кой крив кой прав, но сам Левски е обяснил защо е убил момчето. Историята не трябва да се преиначава.

Някога да съм твърдял, че поп Кръстьо е бил на друго мнение за убийството на момчето, както и за убийството на Паисий, и въобще срещу насилието?

Това си е лично право на поп Кръстьо. Което не го прави предател, нито пък автоматично хвърля вина върху Левски.

Двамата са стъпили на съвършено различни позиции и всеки един от тях има своето право.

Гербов, според твоя начин на мислене, излиза, че единственият начин да се освободи България е била Руско-турската война и всичко друго е престъпление. Ами хайде тогава да зажалим за убитите турски войници в тази война, те са десетки хиляди - това според твоята логика е оправдано убийство, защото е организирано по заповед на Руския Цар?

Прав ли съм, или крив - значи Левски е "убиец" на "невинното чираче", за което османската власт го осъжда на смърт за престъпление срещу османски поданик, защото действа от името на Българската държава, а Руския Цар е Освободител и не е убиец на хиляди османски поданици, каквито са били турските войници?

Така ли е или не, според теб?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 14 минути, К.ГЕРБОВ said:

Такивато глупави работи имаха и такъв край...“

Армията за освобождение на Косово през 90-те години също е "събирала" пари за Делото си от заможни албанци по начина,по който го е правил Левски. И е убивала албанци само по подозрение,че сътрудничат на сърбите. Историята показа,че политиката на АОК е била правилна - спечелиха войната срещу Сърбия.

П.П.

Знам,знам какво ще възразите. АОК е провеждала ужасяващи престъпления срещу човечеството,(продажба на човешки органи и т.н.),но не за тях е думата...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Всяка една война е масово престъпление, но винаги има две противоположни гледни точки за това. Престъпления организирани от държави вече се наричат война.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 20 минути, Б. Киров said:

Това си е лично право на поп Кръстьо.

Според кои правила? Според наредата на ВРО, в която поп Кръстьо се е клел, той няма такова право. Направо са си предателство по отношение на ВРО всичките му размишления. Според мен причина поп Кръстьо да даде назад от революционната дейност е издигането му в църковната йерархия след убийството на дякон Паисий. Тогава започват страховете му дали пък няма да му потърсят отговорност за това убийство като член на Ловчанския комитет. И решава да се отграничи от цялата организация и дейността и. Сериозен мотив и за по-нататъшни предателства - конкретни, а не само теоретични.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 30 минути, Doris said:

Според кои правила? Според наредата на ВРО, в която поп Кръстьо се е клел, той няма такова право. Направо са си предателство по отношение на ВРО всичките му размишления. Според мен причина поп Кръстьо да даде назад от революционната дейност е издигането му в църковната йерархия след убийството на дякон Паисий. Тогава започват страховете му дали пък няма да му потърсят отговорност за това убийство като член на Ловчанския комитет. И решава да се отграничи от цялата организация и дейността и. Сериозен мотив и за по-нататъшни предателства - конкретни, а не само теоретични.

След общото събрание на БРЦК през май 1872 ВРО на Левски поема курс на терор, насилствено събиране на пари за оръжие за въстанието, което по същество е акт на война срещу Османската държава. Поп Кръстьо като деец на Църковната борба е против такова вътрешно насилие и терор, той затова изтъква като светли примери войводите Панайот, Хаджи Димитър и Ботев, но това по същество е старата четническа тактика, обречена на неуспех и доказала се като неуспешна. Левски както е известно е имал съвършено друго виждане за въстанието, което влиза в пълно противоречие с разбиранията на поп Кръстьо, това е сериозна база за конфликт на идеи между двамата. Попът смята  тайната вътрешна организация и нейната тактика на насилствено събиране на пари от богати българи за "глупава работа", това си е негово лично право като свещеник. Левски има своето право като глава на Привременното правителство, което по същество е държава в Османската държава - тайната полиция е орган за терор и когато тя започва да действа като такъв, попът се отдръпва от делото, то влиза в противоречие с разбирането му на свещеник. Не мисля, че го е тресял страх, че ще му търсят отговорност за Паисий. До последния момент, до гибелта му, Левски не снема доверието си от поп Кръстьо, за това свидетелстват редица съвременници, той изпраща свой пратеник при него в Ловеч, за да го разпитва за предателството в града, кой рационално мислещ човек би изпратил свое доверено лице, за да го пита кой и кои са предателите, ако смята, че самият поп е предател - това е пълен абсурд.

След Освобождението, буквално подлуден от моралния терор върху него, както и опитите да бъде физически убит от същите тези виновни хора, попът става открито критичен към самия Левски, но едва ли Левски е мислел да го праща през юли 1872, само няколко месеца преди гибелта си с комитетски пари в Букурещ, ако е имал и грам недоверие в поп Кръстьо.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Не знам дали е ламтял за мястото на Паисий, но го заема. И едновременно с това е член на ВРО. Член е на Ловчанския комитет , който с едно събрание в лозята решава съдбата на дякон Паисий. Страхът е, да не му потърсят сметка за съдбата на Паисий от църквата, от обществото извън ВРО , а не че ще  последва тази съдба.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 2 минути, Doris said:

Не знам дали е ламтял за мястото на Паисий, но го заема. И едновременно с това е член на ВРО. Член е на Ловчанския комитет , който с едно събрание в лозята решава съдбата на дякон Паисий. Страхът е, да не му потърсят сметка за съдбата на Паисий от църквата, от обществото извън ВРО , а не че ще  последва тази съдба.

Църквата не се отказва от него и по същество го защитава, като не го отлъчва от поста му.

А знаем ли как е гласувал попът на това събрание, решило съдбата на Паисий?

Дали е бил за или против още тогава, а не със задна дата - както е известно всичко се е приемало по вишегласие, така е натресен и Общи за апостол, въпреки мнението на Левски против, който остава в малцинство.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
Преди 2 часа, Doris said:

Не знам дали е ламтял за мястото на Паисий, но го заема. И едновременно с това е член на ВРО. Член е на Ловчанския комитет , който с едно събрание в лозята решава съдбата на дякон Паисий. Страхът е, да не му потърсят сметка за съдбата на Паисий от църквата, от обществото извън ВРО , а не че ще  последва тази съдба.

Няма такова нещо. Това събрание е от една година по рано а в личен план поп Кръстьо не печели нищо от смъртта на Паисий.

Link to comment
Share on other sites

  • 1 месец по късно...
  • Потребител

С голям интерес изчетох темата. Много полезна информация и поле за размисъл дава. 

Моето лично мнение е, че предателство има, но изворовият материал, с който работим, е прекалено оплетен с паралелни интриги и междуличностни отношения, сред които е много трудно да се отсеят само ценните данни, с които да се изгради безспорна хипотеза. И така ще си отсвирюваме докато не се появи нещо ново да сглоби пъзела. Нужно е сериозно ровене в цариградските архиви на тогавашните власти. 

Убийството на чирака в  Ловеч дава началото на голямата криза. Сред останалите в Ловеч комитаджии се установяват много сложни взаимоотношения, които трябва сериозно да се изследват. Самия инцидент в къщата на Халача - в анкетата на П. Стоянов четем много противоречиви показания. Замесват се Христо Луканов като охрана на акцията и дори Христо Латинеца като непосредствен участник. 

За самото залавяне имаме 5 разказа, които си противоречат - на Николчо, дядо Петко, Юсеин Бошнак, Латинеца и на самия Левски. Аз лично съм склонна да вярвам на Василя, защото това отговаря на тактиката му при разпитите - няма никаква причина да лъже и извърта за нещо, което се знае и за което могат да свидетелстват всички от потерята. Останалите разказват по-късно и си имат своите съображения какво да кажат и евентуално какво да премълчатч. Юсеин Бошнак иска време преди да свидетелства и тогава разказва (за разпита от Пъшков, Поплуканов и Драсов имам предвид). 

За мен тая версия за лозето на "Пази мост" също е много мътна. Явно Левски я казва, защото не може да представи тескерето на името на Добри (за мен това не е механджията), което има у себе си по ред причини. Но защо не носи заверено тескере за търговец от другаде, за какъвто се представя по-късно? И дали именно снабдяването с такова тескере не е големият провал на Сирков? Между другото, опитът да се представя за търговец при първите разпити е една от причините най-вече да вярвам на неговите показания пред съда - излиза, някой го хваща, опитва се да се отскубне и наранява противника си, удрят го по главата, разсичат му ухото, при шока от което за известно време е неадекватен и го връзват. След това спокойно може да се опита да пробута версията с търговеца, защото е стрелял не предумишлено, а при самоотбрана от непознат, когото в тъмното не е разпознал като заптие. Единственото, което ме притеснява за тази версия е - в това село и в частност около кръчмата няма ли кучета, които безусловно биха му подсказали, че има нещо нередно навън - все пак придвижват се 15-ина непознати хора, а на Шаровците основното трудово задължение е да известяват за това и един ако се обади, другите веднага се включват много дейно в хора. И те трябва да са подели хора още преди излизането на Латинеца. 

Тровен ли е Сирков и защо? Тук не изключвам напълно битов момент, който е друга тема. 

Но има и един друг въпрос, който като се замисля по темата не ми дава мира. И тъй като не претендирам да познавам източниците както другите писали тук, моля за помощ. Генчев пише за някакво писмо от Левски до Каравелов с дата 6 януари 1873 г., което според последния изглеждало напълно истинско и го хвърлило в дълбок смут. Трудно ми е да допусна Генчев да си измисля такова нещо, затова моля ако някой има повече информация за въпросното писмо да пусне жокер. 

Редактирано от Демирова
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 8 часа, Демирова said:

Но има и един друг въпрос, който като се замисля по темата не ми дава мира. И тъй като не претендирам да познавам източниците както другите писали тук, моля за помощ. Генчев пише за някакво писмо от Левски до Каравелов с дата 6 януари 1873 г., което според последния изглеждало напълно истинско и го хвърлило в дълбок смут. Трудно ми е да допусна Генчев да си измисля такова нещо, затова моля ако някой има повече информация за въпросното писмо да пусне жокер.

да, странна е работата и с това писмо на Левски до Каравелов от 25 август 1872

http://pavelnik.blogspot.com/2018/01/25-1872_23.html

Страшимиров посочва като източник за него архива на Кириак Цанков. Според мен това негово писмено самопризнание едва ли е било известно на турската комисия по време на разпитите, защото Левски дори отрича да познава Вутьо Ветов, докато Вутьо го сочи за убиец на слугата. Дума срещу дума, която не е доказателство за пред съд. Да, но в прихванатия архив на Каравелов от сръбското консулство в Букурещ това писмо е липсвало. Тогава как, въз основа на какво доказателство е осъден на смърт Левски, легитимността на Комисията без доказателство би била компрометирана, а е имало западни наблюдатели. Има нещо много гнило около това писмо.

post-2642-0-24901000-1442739810.thumb.jpg.c498fa58b96a0312e9f97143dc00c546.jpg

Ако приемем, че комисията в София е издала смъртна присъда на Левски единствено заради свидетелството на Вутьо, то тази присъда е грубо погазване на Османското законодателство по онова време.

Или че е имала някакъв неизвестно попаднал препис или дубликат от това писмо, за да "закове" Левски със самопризнание... Но откъде?

п.с. За писмото от 6 януари 1873 не помня да съм срещал нещо при Генчев, но според мен е абсурд, защото на 6 януари е третият разпит на Левски пред Комисията в София, а едва ли е можел да пише и праща писма от кауша на турската казарма, със сигурност, ако въобще е имало такова писмо, то е било фалшификат.

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 часа, Б. Киров said:

 

Съжалявам, но пиша през телефон и ми е малко трудно с цитирането. Във "Васил Левски", в последната част Генчев пише, че в края на януари 1973 Драсов пише до Турну Мъгуреле, че Каравелов разполага с писмо от Левски с дата 6 януари. Препратката (номер 33 за тази част) е към Страшимиров, стр 597 - 598. В момента не разполагам с тази книга и не мога да направя справка. Но ако има такова писмо, то наистина трябва да в фалшификат. Въпросът е кой и с каква цел го е направил? И ако е направен един фалшификат, защо да не предположим, че може да има и други? 

 

 

 

Редактирано от Демирова
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Не е вярно, че само Вутьо Ветьов дава сведения за убийството. Димитър Общи също разказва, че Левски го е осведомил за случката, но той (Общи) не персонализира убиеца, а само казва, че двамата са го направили. Защо обаче съдиите не са взели предвид тези показания при произнасяне на присъдата над Ветьов е интересен въпрос. 

Поп Кръстьо след години пише, че кръвта на момчето още вика за отмъщение. Какво е имал предвид? Нали прекият убиец е наказан по най-жесток начин и възмездието на практика е факт?

Въобще това убийство е прелюдия на всички катаклизми в ловешкия комитет. Има нещо неясно в него, което също може да е причина за предателството. 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 5 часа, Демирова said:

Не е вярно, че само Вутьо Ветьов дава сведения за убийството. Димитър Общи също разказва, че Левски го е осведомил за случката, но той (Общи) не персонализира убиеца, а само казва, че двамата са го направили. Защо обаче съдиите не са взели предвид тези показания при произнасяне на присъдата над Ветьов е интересен въпрос. 

Поп Кръстьо след години пише, че кръвта на момчето още вика за отмъщение. Какво е имал предвид? Нали прекият убиец е наказан по най-жесток начин и възмездието на практика е факт?

Въобще това убийство е прелюдия на всички катаклизми в ловешкия комитет. Има нещо неясно в него, което също може да е причина за предателството. 

"По това време Дякон Левски дойде от Ловеч в Тетевен. Свика се пак събрание, на което дойдоха хаджи Станьо, Петко Милев и даскал Иван. С тях се устрои голямо съвещание. Той разказа събитията по ловчанското нападение.

– Как ви разказа той случката по ловчанското нападение?

– Заедно с Вутьо Ветьов, който е затворен тук, те се сговорили и отишли да нападнат къщата на един чорбаджия, чието име не зная, който обещал пари на комитета, но не ги дал. Те го почакали да се върне от дюкяна, та да му поискат пари, а ако не даде, възнамерявали да го убият; той не дошъл, а дошъл слугата му. Те го хванали, той извикал. Ударили го с нож и го убили. После те влезли в къщи, намерили около три-четири хиляди гроша пари,  взели ги, излезли и отишли. Ето, толкова зная."

Това е въпросният разказ за случката в Ловеч на Димитър Общи, документиран с дата 11 декември 1872.

Вутьо Ветьов е арестуван на 15 ноември 1872 и веднага на другия ден дава показания за убийството в Ловеч. Това става ясно от следния документ:

Телеграма от софийския окр. управител Мазхар паша до дунавското областно управление

София, 16 ноември 1872

119 думи, пощ. № 2548, подадена в 6:10 часа. От София за Русе

До Дунавското областно управление

Донасям следното:

При следствието, което се води тук на обирачите на хазната, се разкри, че нападението в една българска къща в Ловеч на 15 август през деня е извършено от разбойника Вутьо Ветьов от селото Видраре. Снощи въпросният Вутьо бе заловен по изкусен начин във Видраре и докаран. Разпитан, той призна пред специалната комисия, че, когато заедно с Дякон Левски двамата нападнали споменатата къща и задигнали известна сума пари, 20-годишният слуга на стопанина на къщата, като разбрал, че са влезли с цел да крадат, започнал да вика за помощ. Тогава Дяконът, в негово присъствие, наранил с кама слугата в корема, вследствие на което последният починал. И тъй, разкрити са авторите и на това престъпление и единият от тях е заловен.

Софийски окр. управител: Ахмед Мазхар

 инв. 248/1951

Тоест Вутьо, който не е участник в обира е бил издаден от някои от вече заловените участници, те са 14, и посочен като участник в убийството. От изброените от Димитър Общи участници на събранието в Тетевен, те са четирима - самият Димитър, хаджи Станьо, Петко Милев и даскал Иван. Според мен най-вероятно посочилият Вутьо е Димитър Общи, единствено той има мотив да натопи Левски, защото го мрази лично и защото целенасочено руши организацията, изградена от Левски. Това е неговата постоянна линия още от идването му в Ловеч.

И така, Димитър Общи е издал Вутьо, Вутьо още на другия ден посочва като убиец Левски, за да се оневини сам, естествено, и да спаси собствената си кожа.

Свидетелството на Общи обаче няма никаква доказателствена тежест - той не е пряк свидетел, а препредава думите на самия Левски. Единствения очевидец на убийството е Вутьо и пак си остава въпросът за тежестта на неговите показания, тъй като Левски дори отрича да го познава при една от очните ставки между двамата. Тоест Вутьо и още повече Общи по този случай са кошаревски свидетели.

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 10 часа, Демирова said:

Във "Васил Левски", в последната част Генчев пише, че в края на януари 1973 Драсов пише до Турну Мъгуреле, че Каравелов разполага с писмо от Левски с дата 6 януари. Препратката (номер 33 за тази част) е към Страшимиров, стр 597 - 598. В момента не разполагам с тази книга и не мога да направя справка. Но ако има такова писмо, то наистина трябва да в фалшификат. Въпросът е кой и с каква цел го е направил? И ако е направен един фалшификат, защо да не предположим, че може да има и други? 

На 30 януари 1873 г. „Д. Ясенов“ (Иван Драсов) пише от Белград на „господин Владимиров“ (Данаил Попов), че „вчера заранта“ се намерил с „Карамустафа“ (Любен Каравелов): „При дългите ми разговори ми каза, че имал от В. Левский писмо от 6 януаря, а според вашето писмо оня човек е уловен още свършяк декемврий. Сега не знам  как да мисля, защото и тук се разчуло, че бил уловен.“

Страшимиров е публикувал писмото без коментар, но в изданието на писмата на Иван Драсов от 2007 г. е посочено: „Такова писмо не е намерено досега, а и не може да има на тази дата.“

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 12 часа, Б. Киров said:

Ако приемем, че комисията в София е издала смъртна присъда на Левски единствено заради свидетелството на Вутьо, то тази присъда е грубо погазване на Османското законодателство по онова време.

Нямаме на разположение всички протоколи с разпити на заловените по Арабаконашкия обир. Първите разпити, които са били придружени и с мъчения, не са протоколирани. За разпитите в София, проведени през ноември, няма никакви протоколи. Вече в протокола на специалната комисия от 14 януари 1873 г. е записано: „Дякон Левски... като е казал, че научил, какво това убийство било извършено от някакви хора с червени дрехи, а в последствие другарят му установи, че той е отишъл с червени дрехи, за да не бъде познат... е искал един човек, и в Ловеч е бил изпратен на Дякона Вутьо Ветьов, което се вижда също от показанията на комитетските хора във Видраре, и въобще неговият другар е знаял, че в Ловеч има подобно лице, без да знае нещо за него.“

Имало е и други свидетелства, или по-скоро улики, тъй като не са на преки участници в събитието. Но решенията на съда не искам да коментирам. Правистите могат да си дискутират по този въпрос. 

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Съдът над Левски е извънреден това не трябва да се забравя.Той не е длъжен да се съобразява с действащите закони.Не случайно Левски няма право на обжалване,няма защитник и т.н.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
On 12.07.2020 г. at 9:18, Б. Киров said:

"По това време Дякон Левски дойде от Ловеч в Тетевен. Свика се пак събрание, на което дойдоха хаджи Станьо, Петко Милев и даскал Иван. С тях се устрои голямо съвещание. Той разказа събитията по ловчанското нападение.

– Как ви разказа той случката по ловчанското нападение?

– Заедно с Вутьо Ветьов, който е затворен тук, те се сговорили и отишли да нападнат къщата на един чорбаджия, чието име не зная, който обещал пари на комитета, но не ги дал. Те го почакали да се върне от дюкяна, та да му поискат пари, а ако не даде, възнамерявали да го убият; той не дошъл, а дошъл слугата му. Те го хванали, той извикал. Ударили го с нож и го убили. После те влезли в къщи, намерили около три-четири хиляди гроша пари,  взели ги, излезли и отишли. Ето, толкова зная."

Това е въпросният разказ за случката в Ловеч на Димитър Общи, документиран с дата 11 декември 1872.

Със сигурност Димитър Общи лъже, като свидетелства от първо лице, че е чул това от Левски на събранието в Тетевен през втората половина на август 1872 . Защото въобще не се е виждал с Левски от датата на убийството на слугата в Ловеч, 14 август 1872 до датата, в която твърди това пред комисията, 11 декември 1872.

Изобличава го писмото на Левски от 12 декември 1872 до дейците в Ловеч:

"Също и Д.Общи ме вземаше за привилегист, като казваш и Вам [това], без да разбере, че народната работа не върви по друг път освен по оня, който показвам. Да се отпочне, решихте Вие всички, като най-много настояваше Анастас [Попхинов] от Плевен, Ваньо [Иван Драсов] и Пъшков [Димитър], и не след дълго четяхте против него писма от ония места. Сам Пъшков и др. от ония страни колко го нападаха устно и предвиждаха, че скоро работата по тия места ще пропадне поради лудите му действия. Следствие тия писма и думи писах му да дойде да видим това, което се казва за него, тъй ли е. Той не дойде. Писах му и нарочно пратих Д. Пощата [Пеев] пак да му каже да дойде и да донесе сметката от работата си – отде какво е земал и давал, – пак не дойде. Най-после отидох самичък, защото и писма получих от някои местни комитети, в които ми пишеха за работи, съвсем другояче показани от Д.Общи. Повиках го с мене да дойде [и] заедно да обиколим местата, [от]където го нападат. Той каза, че ще дойде, и на утрешня ден вече го не видях досега. Там в затвора му останаха и сметки, и разправии за всичко досега. Все тогава, като го не видях на другия ден, та да му кажа да не напада засега и пощата, докато наредим работата си и видим с какви хора трябва да се нападне. Това казах на Стоян Пандурина да го каже на Д.Общи, но като за всичко, [така] и за това не [ме по]слуша."

Левски няма никаква причина и по логиката на неговия характер, който е бил дискретен и извънредно предпазлив, да ходи да разправя наляво и надясно подробности как е извършил убийство, още по-малко да описва  с подробности това в писмо, като е бил пределно наясно, че това може да го качи на бесилото.

 

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Във „Васил Левски – документален летопис 1837-1873“, изд. 1987 г., на с. 150 е записано: „1872, август, след 15 – укрива се в Тетевен, в Правешкия хан и свиква събрание, на което донася и раздава за разпространение между членовете в селата „книжа“ – „червените книги“ [уставите на БРЦК]. Информира присъстващиге и за извършеното от него „Ловчанско нападение“ [на 14 с. м.]. Излага и обосновава идеята си за създаване на окръжни центрове. Тук получава предупреждение от Ловешкия комитет да не се връща в Ловеч, където властите го търсят усилено след нападението.“

За съжаление източникът, откъдето е взето това, е посочен погрешно в летописа. Написано е: „Пак там, с 202-203 и с. 210.“. В предшестващата справка като извор е посочен ВЛНСТС, но в този сборник на страници 202 и 203 е разпита на Левски в присъствието на Вутьо Ветов. Т. е. става дума как е станало „Ловчанското нападение“. Стр. 210 също няма отношение към написаното в летописа за 1872 август, след 15. Отбелязаното всъщност е взето от разказа на Димитър Общи на разпита му на 11 декември 1872 г., който се намира във ВЛНСТС с. 109-110:

„23 шеввал [13]89 [11 декември 1872] година.

— Какво прави в Тетевен? (След убийството на дякон Паисий на 22 юли – бел. К. Г.)

— Престоях два дни в къщата на Дочо Мръвков, бях малко неразположен. Оттам се дигнах и отидох в хана на хаджи Ивановите синове и престоях там тринадесет-четирйнадесет дена, Ето, по това време свиках събрание. Попитаха ме: „Стана ли, свърши ли се работата, сиреч уби ли дякона?". А аз им отговорих: „Убих го.“ И те останаха доволни. По това време Дякон Левски дойде от Ловеч в Тетевен. Свика се пак събрание, на което дойдоха хаджи Станьо, Петко Милев и даскал Иван. С тях се устрои голямо съвещание. [Левски] донесе книжа. Бяха от червените книги. И тия книжа бяха за разпространяване из селата. Той разказа събитията по ловчанското нападение.

— Как ви разказа той случката по ловчанското нападение?

— Заедно с Вутьо Ветьов, който е затворен тук, те се сговорили и отишли да нападнат къщата на един чорбаджия, чието име не зная, който обещал пари на комитета, но не ги дал. Те го почакали да се върне от дюкяна, та да му поискат пари, а ако не даде, възнамерявали да го убият; той не дошъл, а дошъл слугата му. Те го хванали, той извикал. Ударили го с нож и го убили. После те влезли в къщи, намерили около три - четири хиляди гроша пари, взели ги, излезли и отишли. Ето, толкова зная.

— Какво друго още разисквахте на това събрание?

— Дякон Левски каза: „Да направим от тия места едно голямо окръжие от Тетевен до София, в което да влизат Враца и Берковица. За негов център да определим Извор, защото Ловеч е далече и съобщенията са трудни.“ Аз казах, че е село, там не може, Етрополе е град, ако стане там, е по-добре. Ако и да се попрепирахме по тоя въпрос, за център той пак определи Извор. И той отиде в Извор, обиколи околността му и нареди да признаем Извор за център. Оттам с изворския куриер той изпрати отсреща едно писмо и макар да е наредил да вземе отговор, какво е станало — не зная.“

Съставителите на документалния летопис за Левски приемат, че въпросното посещение на Левски в Тетевен е било непосредствено след Ловчанското нападение. Това за предупреждението към Левски, че властите го търсят усилено, не ми е ясно откъде е взето. Може и да не е вярно, а да става дума за усилено търсене на извършителите на престъплението. Иначе „да не идва в Ловеч“ му пише Марин Поплуканов, но не е ясно кога точно. Левски пише за това в писмото до Каравелов от 16 септември.

В архива на Левски са запазени негови бележки „Разноски, направени след 1-й юлия 1872“. В тях е записано:

„От Деривишооглу Мех[мед] Кърд[жалъ] до Сюлейманоглу Дауд – кон с един човек – ав[густ] 26   гр. 8“. Над този запис, който е с молив, е написано с мастило: „Пощенски разноски Сюлейманоглу Даудова поща гр. 45.“ Макар и написани по различно време, двата текста явно са свързани.

BD000002.JPG

На 26 август 1872 г. Левски е отпътувал от Тетевен (Деривишооглу Мехмед Кърджалъ) за Извор (Сюлейманоглу Дауд). Там е предал на „изворския куриер“ или „Сюлейманоглу Даудова поща“ - Дидьо Пеев, не едно, а три писма, писани предния ден от "Българско". Сред тях е и това, в което Левски разказва на Любен Каравелов за Ловчанското нападение. Явно, след като е разказал на комитетското събрание какво се е случило в Денчовата къща, е решил да запознае с него и председателя на БРЦК.

Не е ясно дали Левски сам е поел инициативата да разкаже пред събралите се за нападението или това е поискано от него. Парите, дадени на Дидьо Пеев явно са били за разноските по куриерската му мисия с пренасяяне на писмота до Никопол, откъдето са предавани на Данаил Попов.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 1 час, К.ГЕРБОВ said:

Престоях два дни в къщата на Дочо Мръвков, бях малко неразположен. Оттам се дигнах и отидох в хана на хаджи Ивановите синове и престоях там тринадесет-четирйнадесет дена, Ето, по това време свиках събрание. Попитаха ме: „Стана ли, свърши ли се работата, сиреч уби ли дякона?". А аз им отговорих: „Убих го.“ И те останаха доволни. По това време Дякон Левски дойде от Ловеч в Тетевен. Свика се пак събрание, на което дойдоха хаджи Станьо, Петко Милев и даскал Иван. С тях се устрои голямо съвещание. [Левски] донесе книжа. Бяха от червените книги. И тия книжа бяха за разпространяване из селата. Той разказа събитията по ловчанското нападение.

— Как ви разказа той случката по ловчанското нападение?

— Заедно с Вутьо Ветьов, който е затворен тук, те се сговорили и отишли да нападнат къщата на един чорбаджия, чието име не зная, който обещал пари на комитета, но не ги дал. Те го почакали да се върне от дюкяна, та да му поискат пари, а ако не даде, възнамерявали да го убият; той не дошъл, а дошъл слугата му. Те го хванали, той извикал. Ударили го с нож и го убили. После те влезли в къщи, намерили около три - четири хиляди гроша пари, взели ги, излезли и отишли. Ето, толкова зная.

Съгласен съм Гербов, така се получава съответствие с написаното от Левски на 12 декември с.г. и показанията на Общи на 11 декември. Имало е само една среща между двамата на въпросното събрание, след което Общи се е покрил, затова Левски пише "на утрешния ден вече го не видях досега".

Интересното за мен в неговите показания е друго, те са документирани близо месец след тези на самия Вутьо, който още на 15 ноември разказва за убийството. Значи някой е предупредил следователите какво да го питат, защото поводът за ареста му е наличието на револвер в него, който при това се оказва, че не е намерен там. Свидетели на признанието на Левски били и другите трима - хаджи Станьо, Петко Милев и даскал Иван, но в техните показания не фигурира нищо за това събрание.

Има големи несъответствия между казаното от Вутьо и Левски, както в отделните им свидетелства /разпит само на Вутьо и описаното в писмото от Левски/, така и в казаното на очната ставка между двамата.

В разказа на Вутьо Левски е този, който напада слугата и го убива; в разказа на Левски до Каравелов слугата напада Вутьо, а Левски го убива защитавайки Вутьо.

Левски говори за трима души с арнаутски дрехи при очната ставка с Вутьо, така е записан разказът му и в протокола на комисията, Вутьо говори за двама.

"Трима души с червени облекла влезли в къщата и убили едно момче. После аз отидох в Тетевен и там чух същото. След това, докато бях още там, получих от Ловчанския комитет писмо, [в което] беше писано: „Да не идваш тука, защото е убито едно момче, властта [те] търси, опасно е.“

Вутьо в единия разказ говори, че е спал в къщата на Марин поп Луканов, в другия пропуска този детайл.

"Дяконът изпрати един свой човек на име Лукан1, [който] ме заведе в къщата на Марин поп Луканов. Нея нощ аз спах в Лукановата къща. Сутринта пак тоя Лукан ме заведе на края на града [и] там се срещнахме с Левски. Дяконът имаше една пушка, [която] даде на Лукана да я занесе в къщи, а на мене [каза]: „Ти иди в Лукановата къща, аз ще те извикам [и] ще приказваме.“

Кои още са били свидетели и посветени на станалото в къщата на Денчо Халача? При всички случаи, според мен, това са самият Марин и сестра му Величка, както и цялата им рода.

Марин поп Луканов е арестуван веднага след арестуването на Димитър Общи, сестра му Величка ден след него.

Писмата за които говориш от 25 август са били препратени през Ловеч, защото на едно от тях, това до Анастас поп Хинов, има добавено на ръка от Иван Драсов /значи още не е бил избягал по това време към Чехия/:

"Бай Анастасе! Ти ме запозна с Аслан Дер. Кърджала, и до днес съм работил с него. До днес не съм видял в него никаква грешка. Чист е."

Точно от неговата къща, според мен, Вутьо и Левски влизат през откъртените дъски на оградата в къщата на Халача, в неговата плевня се и преобличат. Кой е занесъл там дрехите и пушките, кой е охранявал отвън пред портата на Халача и не е предупредил Левски и Вутьо, кои са другите членове на тайната полиция в Ловеч, участвали и друг път в подобни акции заедно с Левски? Много въпроси около логистиката и другите участници в тази провалена акция.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 14 часа, Б. Киров said:

Съгласен съм Гербов, така се получава съответствие с написаното от Левски на 12 декември с.г. и показанията на Общи на 11 декември. Имало е само една среща между двамата на въпросното събрание, след което Общи се е покрил, затова Левски пише "на утрешния ден вече го не видях досега".

Покрил се е Левски, а Общи е продължил дейността си по подготовка на обира. В документалния летопис за Левски, след неточното като дата сведение, че Левски посещава Голям извор около 28-29 август (посочено е все пак, че тази дата е приблизителна), следва съобщение, че Левски тръгва отново да обиколи частните комитети из страната, което отбелязва в писмо от 16 септември“.

Цитираш избирателно "на утрешния ден вече го не видях досега". Сам преди това си дал целия пасаж: Той каза, че ще дойде, и на утрешня ден вече го не видях досега. Там в затвора му останаха и сметки, и разправии за всичко досега. Все тогава, като го не видях на другия ден, та да му кажа да не напада засега и пощата, докато наредим работата си и видим с какви хора трябва да се нападне. Това казах на Стоян Пандурина да го каже на Д.Общи, но като за всичко, [така] и за това не [ме по]слуша."

Това вече е по повод срещата, която е станала непосредствено преди Общи да замине, за да оглави четата, подготвяща се за обира на пощата. 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
On 14.07.2020 г. at 18:05, Б. Киров said:

Съгласен съм Гербов, така се получава съответствие с написаното от Левски на 12 декември с.г. и показанията на Общи на 11 декември. Имало е само една среща между двамата на въпросното събрание, след което Общи се е покрил, затова Левски пише "на утрешния ден вече го не видях досега".

Интересното за мен в неговите показания е друго, те са документирани близо месец след тези на самия Вутьо, който още на 15 ноември разказва за убийството. Значи някой е предупредил следователите какво да го питат, защото поводът за ареста му е наличието на револвер в него, който при това се оказва, че не е намерен там. Свидетели на признанието на Левски били и другите трима - хаджи Станьо, Петко Милев и даскал Иван, но в техните показания не фигурира нищо за това събрание.

Има големи несъответствия между казаното от Вутьо и Левски, както в отделните им свидетелства /разпит само на Вутьо и описаното в писмото от Левски/, така и в казаното на очната ставка между двамата.

В разказа на Вутьо Левски е този, който напада слугата и го убива; в разказа на Левски до Каравелов слугата напада Вутьо, а Левски го убива защитавайки Вутьо.

Левски говори за трима души с арнаутски дрехи при очната ставка с Вутьо, така е записан разказът му и в протокола на комисията, Вутьо говори за двама.

"Трима души с червени облекла влезли в къщата и убили едно момче. После аз отидох в Тетевен и там чух същото. След това, докато бях още там, получих от Ловчанския комитет писмо, [в което] беше писано: „Да не идваш тука, защото е убито едно момче, властта [те] търси, опасно е.“

Вутьо в единия разказ говори, че е спал в къщата на Марин поп Луканов, в другия пропуска този детайл.

"Дяконът изпрати един свой човек на име Лукан1, [който] ме заведе в къщата на Марин поп Луканов. Нея нощ аз спах в Лукановата къща. Сутринта пак тоя Лукан ме заведе на края на града [и] там се срещнахме с Левски. Дяконът имаше една пушка, [която] даде на Лукана да я занесе в къщи, а на мене [каза]: „Ти иди в Лукановата къща, аз ще те извикам [и] ще приказваме.“

Кои още са били свидетели и посветени на станалото в къщата на Денчо Халача? При всички случаи, според мен, това са самият Марин и сестра му Величка, както и цялата им рода.

Марин поп Луканов е арестуван веднага след арестуването на Димитър Общи, сестра му Величка ден след него.

Писмата за които говориш от 25 август са били препратени през Ловеч, защото на едно от тях, това до Анастас поп Хинов, има добавено на ръка от Иван Драсов /значи още не е бил избягал по това време към Чехия/:

"Бай Анастасе! Ти ме запозна с Аслан Дер. Кърджала, и до днес съм работил с него. До днес не съм видял в него никаква грешка. Чист е."

Точно от неговата къща, според мен, Вутьо и Левски влизат през откъртените дъски на оградата в къщата на Халача, в неговата плевня се и преобличат. Кой е занесъл там дрехите и пушките, кой е охранявал отвън пред портата на Халача и не е предупредил Левски и Вутьо, кои са другите членове на тайната полиция в Ловеч, участвали и друг път в подобни акции заедно с Левски? Много въпроси около логистиката и другите участници в тази провалена акция.

В показанията на Димо Драсов (братовчед на Иван Драсов пред Парашкев Стоянов през 1901 г. четем: "За убийството на момчето на Денча Халача Левски и други се облекли в Димовата къща. Те били трима: Левски, Вуто [Ветев] и Христо Латинеца. Знае, че забили колове в дувара на  към турския хан, за да се мисли, че оттам са влезли. Димо се заключил в своя[та] къща и не излязъл на заранта на 14 август 1872 г. А те вечерта извършили убийството случайно, защото те искали само да ограбят парите или поискат насила пари от Денчо Халача. Димо и баща му арестували само за един ден и ги пуснали. "

Къщата на Димо Драсов е в съседство с тази на Халача. Показанията му се връзват и с тези на Левски пред съда. Знаем, че той се е придържал към стратегията да не отрича безспорните факти, а в случая има основания да предполага, че властите са добре осведомени колко на брой са избягалите нападатели. Самоличността им  обаче не е установена и тук вече Левски свободно може да пробутва свои си версии и най-естественото е да отрича, че е бил там. Най-малкото за да не натопи и другите, които са взели участие, но не са издадени от Вутьо. И тук пак изниква въпрос - защо в писмото до Каравелов Дякона пише за двама човека? Кога и по каква причина лъже? Ако не е искал да пише за третия - защо споменава Вутьо?

Напоследък четох доста версии, че въпросното самопризнателно писмо на Левски е изфабрикувано за да се оправдае смъртната присъда, но всички те имат един основен недостатък - писмото не е открито в документите от процеса, а в архива на Кириак Цанков, или поне в тая му част, която му е предадена за съхранение от Каравелов.  За какво им е на властите да оставят и друго копие след като са си вързали гащите с писмото към документите за процеса? Нали тяхната цел е оправдаване пред мониторинга на великите сили, а не пред бунтовниците и евентуално потомците им? И въпреки това аз не изключвам фалшификация на писмото, дори сериозно я подозирам,но ако има такава, то тя е по съвсем други причини и... по друго време. 

На това писмо, поне доколкото аз знам, Левски не получава отговор. Пише пак на Каравелов в средата на септември и то само да се оплаче от липса на свестни помощници, а писмо от последния получава в края на октомври, когато вече се обсъжда арабаконашкото приключение. Междувременно сред всички други  получава писмо с подписа на Кирияк Цанков с посредничество да се загладят конфликтите с Общи. 

На практика за убийството в Ловеч, което взривява комитета там - Иван Драсов се изпарява, а останалите членове на практика престават да работят - почти никой не говори преди показанията на процеса (а пък после, като са минали години и са наслоени внушения, разкази - бол), за разлика от убийството на дякона, или дори това в Лясковец. Въпреки че Левски успява да прибере архива, част от писмата до него за този период ги няма в оригинал. Самият прибран архив е бил опоскван от Захари Стоянов (според М. Сиркова не е върнал всичко взето), а най-вероятно и от други. Доколкото ми е известно М. Сиркова е неграмотна и лесно манипулируема. Може би има писма, които някой е прибрал и  по целесъобразност своевременно "хвърлил в отхода". Освен ако, по чиста случайност, мишките са се нахранили точно с тези документи, които така ни липсват за да сглобим пъзела.

Та за мен лично кой е участвал при нападението е въпрос от първостепенно значение, на който, ако успеем да  отговорим, може би ще се разнищят и мотивите за самото предателство в Къкрина. Левски говори за предателство от страх в последното си писмо до ловчанлии (предателство различно от издаване на местонахождението му за да го заловят), поп Кръстьо говори за непостигнато възмездие за смъртта на момчето.

 

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 53 минути, Демирова said:

Напоследък четох доста версии, че въпросното самопризнателно писмо на Левски е изфабрикувано за да се оправдае смъртната присъда, но всички те имат един основен недостатък - писмото не е открито в документите от процеса,

Следователите по процеса нямат необходимост от писмото, ако са имали още един свидетел на убийството, а такъв може да бъде само трети предполагаем участник. Това им е било достатъчно.

Писмото може и да е напълно идентично, но в него става дума за брой на участниците само веднъж в две думи, прочетете го внимателно, ето тези две  думи:

"един другар", ако вместо тях Левски е писал "двама другари", няма необходимост да се пипне нито една друга дума, за да бъде подправено автентично вътре в текста само с няколко букви

post-2642-0-24901000-1442739810.jpg.b16243596c065c9fbd8dd130ee13c8db.thumb.jpg.a43cfb3c6ec2178bfb54aa1b49ba99b2.jpg

Вторият "другар" е ключът към предателството, но това трябва да се докаже документално, ако въобще е възможно, то трябва да е в в архивите на османската полиция в Ловеч. Аз имам обосновано предположение кой е бил този "другар", но това е само предположение.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Аз също имам предположение, но се съмнявам, че нещо може да бъде открито в турските архиви в Ловеч.  Първо защото голяма част от тях може би е унищожена при еуфорията по време на Освобождението. Второ защото в първите години на свобода във властта, респективно с достъп до архивите, са именно хората, които подозирам.

Надеждата ми е да има да има още сламки в архивите в Истанбул. Още не съм се заровила в новите публикации, само четох, че се потвърждават думите на Левски за многото "учени магарета", навъдили се в българско, а и не само. Може да има нещо и за убийството в Ловеч. Тайничко се надявам при евентуално нови търсения да изплуват отнякъде и липсващите протоколи от първите разпити, както и тези от ноември по делото, които да дадат светлина кой и как започва да ковлади за Ловеч. 

Редактирано от Демирова
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Единственият награден с повишение в пост е мюдюрина на Ловеч. Единствените предадени членове на комитета в Ловеч, които са били откарани в София са поп Лукан /по грешка/, Марин Поплуканов и Пъшков. И то почти веднага след арестуването на Димитър Общи, който издава и други, в това число споменава и Христо Бояджията, който според мен е Христо Цонев-Латинеца. Веднага след убийството на слугата започва полицейско наблюдение над къщите на Латинеца, Цвятков, Сиркови и Величка, четирите къщи, където се е укривал Левски, по думите на Сиркова. Величка идва един ден след като Левски се премества в къщата на Сиркови да ги предупреди, че турците ще правят обиск там, пак по нейните думи, на Сиркова, те са знаели къде е тайното скривалище и са търсели в него. Двете къщи - на Величка и на Сиркови - са били най-тайните убежища на Левски в Ловеч, и двете са имали изход през покрива към скалите, откъдето може да се спаси той от блокада. Къщата на Сиркови, пак според Сиркова, е била най-тайната - там не са били допускани дори членове на комитета и не са се правели събрания.

Ловчанския мюдюрин може и да не е оставил документи в Ловеч, но е изпращал такива в Цариград, защото иначе няма основание да бъде отличен еднолично, за случаен успех едва ли би му била връчена персонална награда.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...
×

Подкрепи форума!

Твоето дарение ще ни помогне да запазим и поддържаме това място за обмяна на знания и идеи. Благодарим ти!