Народе???? или Кой предаде Левски?

[Borova gora]

Преди 14 часа, sir said:

По тази тема се присетих, че някъде съм чел нещо и сега го намерих в писмо на Левски до Каравелов от 3 август 1872:

Тайната п. стори севтето да убива.

Това май се счита, че се отнася за Дякон Паисий - поправете ме, ако бъркам. Според доклада на Хамди паша обаче неизвестното досега убийство на мъжа в Елена е от преди това на Паисий.

Отделно пък имаме и убийството на "друг [мъж], докато спи в къщата си в селото Равитче, също в района на Търново", което според доклада е извършено по-късно от споменатите две. Авторите на книгата в бележката под линия го свързват с убийството на Васил Козлев, което отговаря на описанието ("докато спи в къщата си"), обаче пък то е от преди това на Паисий.

Сиреч, привидно изглежда, че в доклада има някаква обърквация в хронологията. Но от контекста е видно, че трите убийства са много близки по време - примерно в рамките на десетина дни между "преди месец" и "преди двадесет дни". Което за убийствата на Васил Козлев и Дякон Паисий е вярно - те са в рамките на няколко дена. Аз за убийството на Васил Козлев, честно казано, не знам почти нищо, но бърза справка из необятните простори на нета ми даде резултата "убит по решение на Лясковския комитет", а на друго място - "Със случая се занимава и комитетът в Ловеч, който изпълнява ролята на Вътрешен централен революционен комитет. На заседание, ръководено от Левски, се взема решение Козлев да бъде премахнат. На комитета в Лясковец е възложено да изпълни смъртното наказание.", което е нещо съвсем различно от "по решение на Лясковския комитет". Кое е вярното - някой по-запознат да каже. Но изниква и един друг въпрос: ако писаното от Левски до Каравелов на 3 август действително се отнася до убийството на Дякон Паисий като сефте на тайната полиция, то тогава убийствата на Васил Козлев и неизвестното на мъжа в Елена, макар и предхождащи по време това на Паисий, явно не са броени от Левски като извършени от тайната полиция. И като следствие изниква и питанката, която се съдържа като коментар и в заповедта на Мидхат паша - а тези убийства пряко ли са свързани с революционната дейност на комитета?

Що се отнася до привидната хорнологическа обърквация, моята хипотеза си е все същата, даже бих казал, че този момент я подсилва. Та... подозирам, че така са седяли тези данни в донесението, достигнало по веригата до валията. И този, който ги е съобщил на властите (и аз съм почти сигурен, че става въпрос за Ловеч), с такава хронологична информация е разполагал самият той, което е напълно обяснимо, особено като отчетем факта, че става въпрос за убийства в други населени места и надали някой лично му е докладвал с точна дата на извършването им.

Тук не ми се струва важна хронологията, най-вероятно Вашата хипотеза е близко до истината. Въпросът е защо не са ги причислили към сметката на организацията, присъдите на осъдените биха натежали още повече... 

[Б. Киров]

On 12.01.2025 г. at 12:05, К.ГЕРБОВ said:

Писмата са получавани и четени и в Търново.

Този спомен е безценен.

Първо - Хр. Иванов говори за две писма от Каравелов, но и двете са за подканяне за бунт - няма писмо за освобождаване на задържаните от обира, а в османската телеграма второто писмо е точно за такова освобождаване.

Второ - Големия свидетелства, че първото писмо е било изпратено и получено в Ловеч, следователно и там е било прочетено и му е бил направен препис, такава е практиката, чете се от упълномощен и се преписва, както е било и в Търново, както е направено втория път в Стара Загора и в Сливен, където Големия изпраща второто писмо, за което пише.

Трето - в Ловеч на куриера тези /кои са те, като Марин Поплуканов вече е арестуван на 28 октомври/, които са приели писмото, са разправяли абсолютни небивалици, че Левски обикалял с мотика нивите и подхвърлял писма да си иска архива. Да, ама по същото време Левски е бил в Ст. Загора, там го открива после куриера. По мои сметки, Марин е арестуван, но си е в Ловеч по това време, задържали са го 20 дни там, а Величка още не е била арестувана, нито попа.

Спирам дотук и ми е интересно как ще коментирате тези факти, само ще приложа текста на двете писма за които пише в донесението на валията, така както са публикувани в Изворите на Страшимиров с неговите забележки:

№ 347

Любен Каравелов до Левски

 

Брате Василе!

Данаил ни телеграфира, че се е уловил Димитър заедно с момците си. Намерили са у Димитра 50 хил. гроша.

Турското правителство е затворило и постоянно затваря света. Употребете всичките си сили, за да вземете от турските ръце затворниците, защото инак ще бъде всичко предадено.

30 октомври 1872 г.

 

Здравейте Ваш

Бако Бакалов Бучуковлу

П. П. Ако турците гледат на тая работа като на хайдушка, то не ще трябва да се нападат пътниците.

Същия

 

Арх. т. I. № 4, стр. 5

 

№ 348

Любен Каравелов до Левски

Брате В...

По-преди ви писахме и подканихме на подвиг, но някак си опипом.

Сега ви обаждаме, че обстоятелствата извикват без друго кураж от наша страна и повдигане на революцията. Причините, които и ти можеш да познаваш, не щем да ти разказваме, а обаждаме ти само, че трябва да вървиш на бой, без да губиш ни минута. На всичките тъдявашни юнаци се писа и щат да заминат отсреща. Надяваме се за помощ и от С. и Ч.

Ноември 1872 г.

Кара Мустафа Бучугоглу [1]

 

Н. Б. II. В. п. 1., № 39 Арх. Обретенов

1. Това е оригиналът на Каравеловото писмо до Левски. То е без точна дата и требва да се разбира, че е било отправено от Каравелов на 1 ноември. Този оригинал се изнамери в най-ново време, откак се откупи архива на г. Н. Т. Обретенов.

 

№ 349

Любен Каравелов до Левски (копие на предишното)

Брате Василе! [1]

По-преди ти писахме и подканяхме на подвиг, няка(к) си опипом. Сега ти обаждаме, че обстоятелствата извикват без друго кураж от наша страна и повдигане на революция; причините, които и ти можеш да познаваш, не щем да ти ги разказваме, а обаждаме ти само, че трябва да се върви на бой, без да губим ни минута. На всичките тъдявашни юнаци се писа и щат да заминат отсреща, и надяваме се за помощ от Сърбия и Черна гора.

2 ноември 1872 г. [2]

Кара Мустафа Бучукоглу

Арх. т. I. № 6, стр. 5

 

1. Притежаваме два преписа от писмото на Каравелов: копие с ръката на Д. Хр. Попов от Т. Мъгуреле, което е намерило Левски в България и е било запазено в Ловчанския архив; и препис от същото копие, извършен в Стара Загора и приложен към едно писмо до Сливен с наставление да дадат отрицателен отговор на Каравелов. Отговора на старозагорци до Каравелов, писан в присъствие на самия Левски или диктуван от него, даваме в V отд. на тома [II отд. на това издание]. Трябва още да забележим, че горните подробности, изтъкнати още в Архива на възражданието от 1908 г., влизат в известно противоречие с обясненията, дадени от г-н Н. Т. Обретенов за историята на оригинала на това писмо (срв. „Пролом“, кн. 4,1923). Но липсва ни засега едно по-специално проучване на въпроса.

2. Датата 2 ноември означава, че писмото е копирано на тая дата. Малко е допустимо Каравелов да го е писал пак на 2 ноември и писмото да е успяло да пропътува от Букурещ до Т. Магуреле в същия ден.

 

[sir]

Преди 8 часа, Borova gora said:

Тук не ми се струва важна хронологията, най-вероятно Вашата хипотеза е близко до истината. Въпросът е защо не са ги причислили към сметката на организацията, присъдите на осъдените биха натежали още повече... 

Хронологията сама по себе наистина не е важна, но нейното присъствие в този привидно сбъркан вид в официален документ от практически най-високо равнище вече навява някои изводи. Ахмед Хамди паша е най-висшият представител на властта в региона, той не е ли можел да провери аджеба кое кога се е случило и какви са тези анонимни жертви на конспиративна организация, действаща под носа му на негова територия?

По въпроса защо не са ги причислили към сметката на организацията - не знам. За убийството на Васил Козлев поне знаем, че е свързано с организацията - него причисляват ли го на нечия сметка по време на процеса?

[Borova gora]

Преди 16 часа, sir said:

Хронологията сама по себе наистина не е важна, но нейното присъствие в този привидно сбъркан вид в официален документ от практически най-високо равнище вече навява някои изводи. Ахмед Хамди паша е най-висшият представител на властта в региона, той не е ли можел да провери аджеба кое кога се е случило и какви са тези анонимни жертви на конспиративна организация, действаща под носа му на негова територия?

По въпроса защо не са ги причислили към сметката на организацията - не знам. За убийството на Васил Козлев поне знаем, че е свързано с организацията - него причисляват ли го на нечия сметка по време на процеса?

Убийството на Васил Козлев е разследвано успешно заради предателство и приключило на място с присъди като на разследващите от турската полиция е било ясно, че има комитет и т.н. Затова ми е странно, че в документите, които имаме за Левски пред съда, той не е разпитван за него, а само за убийството на Стойчо Гиргинов. За убийството в община Елена дори не се съобщава името на жертвата и не е сигурно, че има общо с организацията, но са имали съмнения, което навежда на мисълта, че и за него би трябвало да попитат Апостола. Но не са. Странно.

За хаоса в хронологията... може би за Ахмед Хамди по-важното е било друго, кое е то според Вас?

[Borova gora]

Преди 22 часа, sir said:

Хронологията сама по себе наистина не е важна, но нейното присъствие в този привидно сбъркан вид в официален документ от практически най-високо равнище вече навява някои изводи. Ахмед Хамди паша е най-висшият представител на властта в региона, той не е ли можел да провери аджеба кое кога се е случило и какви са тези анонимни жертви на конспиративна организация, действаща под носа му на негова територия?

По въпроса защо не са ги причислили към сметката на организацията - не знам. За убийството на Васил Козлев поне знаем, че е свързано с организацията - него причисляват ли го на нечия сметка по време на процеса?

Започва 1872 г. Апостолът на Букурещкия таен революционен комитет -  Васил Левски продължава да кръстосва поробена България и да основава комитети. Негов първи помощник е родения в Трявна Ангел Кънчев, който още не е навършил 22 г.
В началото на годината той се намира в Русе по комитетски дела. На 16 февруари в града пристига Стоян Пенев – словослагател в печатницата на Любен Каравелов в Букурещ. Пред свои познати се хвали, че е взел 50 лири от валията за някаква тайнствена работа, която само той може да свърши. Не казва каква е, но в същото време се хвали, че знае кои са дописниците на Каравелов и може да ги окачи на въжето.
Русенският комитет има функциите и на тайна полиция, която да ликвидира предатели. Поради това на Никола Обретенов, Георги Икономов, Ради Иванов и Това Кърджиев е възложено да убият Стоян Пенев. Те изпълняват своята задача на 16 февруари. (Според издадения смъртен акт смъртта на Стоян Пенев датира от 1 март с. г. и в него се посочва, че е умрял от болест.)
Според Антим І, който освен свещенослужител е и масон, става въпрос за наказание на извършител на правилата на ложата, за какъвто е посочен Стоян Пенев. Той е взел пари и от братята си с обяснението, че те ще бъдат използвани за българското освободително дело, но си ги е присвоил. Поради това е осъден на смърт и екзекуцията е осъществена от Ангел Кънчев, който също е масон.
Впоследствие обаче и спрямо него се поражда съмнение, че е взел парите, дадени на Стоян Пенев и затова е обявен за отлъчен от масонската ложа и спрямо него  е организирана акция, която да го дискредитира пред турските власти.

 

От прочетеното излиза, че всъщност убийствата на комитетите са повече и май-май не винаги са взимали разрешението на Апостола за тях, вероятно е и една от причините той да побърза да създаде тайна полиция, която да съсредоточи в свои ръце изпълнението на такъв тип решения и то след като са взети с неговото съгласие.  

[Incorrectus]

On 13.01.2025 г. at 16:42, Б. Киров said:

Трето - в Ловеч на куриера тези /кои са те, като Марин Поплуканов вече е арестуван на 28 октомври/, които са приели писмото, са разправяли абсолютни небивалици, че Левски обикалял с мотика нивите и подхвърлял писма да си иска архива. Да, ама по същото време Левски е бил в Ст. Загора, там го открива после куриера. По мои сметки, Марин е арестуван, но си е в Ловеч по това време, задържали са го 20 дни там, а Величка още не е била арестувана, нито попа.

Пъшков разказва една история как сложил хартийка в часовника си и го пратил на поправка и на нея писало, че ще ги пращат за София... Това показва, че докато са запрени в Ловеч са имали възможност да контактуват с другите. Величка също, въпреки, че е затворена в къщата на попа в деня, в който е арестуван брат й. Всичките истории с подхвърляни писма и тази на Левски с мотиката се въртят около Лукановци, Хашновци. И да не забравяме Христо и Тошко  Луканови също имат съчинени истории с писма. Нямам представа къде е изгубеното писмо за „освобождаване“ и как е стигнало до властта, но в Ловеч преди арестите и след бягството на Драсов пощата минава през М. Поплуканов, а писмоманията също започва от и се върти около неговото семейство.

Преди 1 час, Borova gora said:

От прочетеното излиза, че всъщност убийствата на комитетите са повече и май-май не винаги са взимали разрешението на Апостола за тях, вероятно е и една от причините той да побърза да създаде тайна полиция, която да съсредоточи в свои ръце изпълнението на такъв тип решения и то след като са взети с неговото съгласие.  

Има и един Величко ефенди, който „скоро ще се възвеличи с главата надолу (цит. по памет)“. Той май е първият от поредицата - в писмо на Левски до Каравелов. Козлев май е разработка на лясковци. В писмото но Христо Иванов става ясно, че той, съответно и Левски не са знаели за убийството. Козлев е имал стара вражда с тези, които са го убили. 

 

[Borova gora]

Преди 2 часа, Incorrectus said:

Пъшков разказва една история как сложил хартийка в часовника си и го пратил на поправка и на нея писало, че ще ги пращат за София... Това показва, че докато са запрени в Ловеч са имали възможност да контактуват с другите. Величка също, въпреки, че е затворена в къщата на попа в деня, в който е арестуван брат й. Всичките истории с подхвърляни писма и тази на Левски с мотиката се въртят около Лукановци, Хашновци. И да не забравяме Христо и Тошко  Луканови също имат съчинени истории с писма. Нямам представа къде е изгубеното писмо за „освобождаване“ и как е стигнало до властта, но в Ловеч преди арестите и след бягството на Драсов пощата минава през М. Поплуканов, а писмоманията също започва от и се върти около неговото семейство.

Има и един Величко ефенди, който „скоро ще се възвеличи с главата надолу (цит. по памет)“. Той май е първият от поредицата - в писмо на Левски до Каравелов. Козлев май е разработка на лясковци. В писмото но Христо Иванов става ясно, че той, съответно и Левски не са знаели за убийството. Козлев е имал стара вражда с тези, които са го убили. 

 

Бях любопитна и попаднах на статия, според нея убийството е на 16-ти юли, а писмото до Каравелов е от 03-ти август. Ако вече е действала тайната полиция, не е ясно това или убийството на отец Паисий е имал предвид Дякона в писмото. Затова пък за Русенското убийство през пролетта, малко по-горе в мой пост, съвсем не е ясно дали е искано разрешение от него, по-скоро самоуправлението на комитетите по този въпрос ми се струва, че му е дало повод да въведе тайната полиция като практика, както и съгласуването на всичко с него. 

Но защо и за Лясковското убийство не е разпитан от Извънредната комисия е загадка...

От друга страна, статията се разминава със спомените на Христо Иванов-Големия:

https://telegraph.bg/telegraphplus/novini/ubivat-chorbadzhiiata-vasil-kozlev-zadeto-e-predal-levski-liaskovskata-sleda-v-zorata-na-bylgarskiia-revoliucionen-terorizym-snimki-426827

Редактирано Вторник в 18:34 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 2 часа, Incorrectus said:

Пъшков разказва една история как сложил хартийка в часовника си и го пратил на поправка и на нея писало, че ще ги пращат за София... Това показва, че докато са запрени в Ловеч са имали възможност да контактуват с другите. Величка също, въпреки, че е затворена в къщата на попа в деня, в който е арестуван брат й. Всичките истории с подхвърляни писма и тази на Левски с мотиката се въртят около Лукановци, Хашновци. И да не забравяме Христо и Тошко  Луканови също имат съчинени истории с писма. Нямам представа къде е изгубеното писмо за „освобождаване“ и как е стигнало до властта, но в Ловеч преди арестите и след бягството на Драсов пощата минава през М. Поплуканов, а писмоманията също започва от и се върти около неговото семейство.

За Величка няма и дума спомената от Общи; няма го името й и в донесението на Хамди паша от 28 септември.

Пъшков никъде не споменава за нейния арест в къщата на поп Кръстьо.

Ето как сам Пъшков разказва за своя арест /с мои съкращения/:

Спомени на Димитър Н. Пъшков от дейността на Васил Левски

На 30 октомври 1872 г., около 8 часа по европейски, излязох от къщата на Герган Иванов, под наем, отправих се към чаршията, като стигнах до 7 елимата илтя олукъ (сега под арменското училище) същата чаршия. При чешмата стоеше Бошнак Юсин чауш (полицейски старши). Поздравих го и си заминах, обаче той ме последва с младши полицейски стражар, запита ме баща ми дохождал ли е скоро от село. На въпроса защо ти е, отговори ми, че хаджи юзбаши (сотник на полицейската стража) поръчал да му прати масло, та ако го е пратил, да му се отнесе. Отговорих му, че нищо не знам. „Тъй като нищо не знаеш, заповядай да идем при хаджи юзбаши, та да се обясните.“ Доближих до конака, хаджи юзбаши като ме съгледа от стаята си, срещна и трима ни с двама стражари и ме запита по въпроса за маслото. Отговорих, че нищо не знам. Покани ме доста любезно да отидем горе в канцеларията му, покани ме да седна и ми сложи кутия с папироси и кибрит да запуша, след това излезе, като ми каза да го почакам. След неговото излизане от канцеларията се изправиха двама души стражари с пушки. Почувствах, че съм арестуван.

.............

На 13 ноември 1872 г. през нощта Бошнак Юсин чауш ме заведе при каймакамина в частната му къща (харема му), която е зад конака, в самия двор. Преди да стигнем в къщата на каймакамина, казах на Бошнак Юсин да не е наредил да ме изтезават нощес. Закле ми се в Мохамед, че нищо подобно няма да стане: „Виждал съм добрини от теб, вярвай ми, няма, не бой се“. Влязохме при каймакамина, при него беше Али бей, един от влиятелните големци и член на идарето - окръжния съвет. Каймакаминът ме подкани да седна на противния стол, близо срещу него, покани ме с цигара, след малко слугата донесе на черпня три кафета, които по-напред поднесе на мен. Казах на слугата: „По-напред поднеси на негово превъзходителство и на бея“. Каймакаминът веднага каза: „Вие сте гост в моята къща, моля заповядайте Вие по-напред“. След половин час същият слуга донесе на черпня три големи стъклени чаши с шербет и поднесе по същия начин както и кафето. Както каймакаминът, така и Али бей бяха много любезни към мен.

.....

След Али бей започна каймакамина. Той беше много любезен към мен: „Ти трябва да се откриеш пред нас тук, кълнем ти се в нашата вяра в децата си, че дума от нас няма да излезе, да ни съобщиш къде се крие тук в Ловеч Дякона Васил Левски и как можем да го уловим, ти ще получиш опрощение и ще те пуснем на свобода, да не гниеш по затворите [3], и 2000 гроша, а пък аз ще получа декорация и повишение“.След това каймакаминът позвъни със стоящия пред него на масата звънец, влезе Бошнак Юсин и ме заведе в затвора, и каза на ухото: „Днес заминавате за София“.

 След като престоях в затвора да си поотпочина, уморен от душевното терзание на каймакамина с продължителните разпити и увещания, отвори Юсин затвора и ми каза: „Излез, всичко е готово“. Помислих, че бесилката е готова: „Ще ме обесят ли?“ - „Казах ти преди малко, че ще заминете за София.“ - „Аз съм само по чорапи.“ - „Всичко още снощи взех от твоята къща - калцуни и палтон“. Подарих му два наполеона и му казах: „Мене ще ме обесят, купи си нещо за спомен, ти много ми услужи". Излязохме двамата на двора, там ме чакаха Марин Луканов и поп Лукан на коне, оковани със железа. Качиха и мене на празния кон, оковаха ме с железа на коня и тръгнахме по пътя за Микре с трима стражари и един поручик, и за 3 дни стигнахме в София. Веднага ни изкараха пред Махзар паша, по негово нареждане дойде Димитър Общи, окован в железа на десния крак. Попита го пашата: „Познаваш ли тези хора?" Общи отговори: „Двамата са мои хора, попът не е този, когото искам, онзи поп е млад, въздебел и нисък". Пашата още пред нас освободи поп Лукан и заповяда на полицаи да му дадат стражар до Ловеч с писмо, че се освобождава.

Димитър Т. Страшимиров „Васил Левски. Живот, дела, извори – II том“, София, 1929 г.

Пъшков раздава златни наполеони не само на Юсин Бошнак, но и на още едно заптие от конака, за да ги остави насаме да се договорят с Марин Поплуканов.

При положение, че Марин Поплуканов е бил в конака, а Величка е била затворена в къщата на поп Кръстьо, на кой е дал писмото търновския куриер?

И кой му е разказвал небивалиците, че Левски ходел по лозята с мотика и подхвърлял писма през портите /чий порти?/ да си иска архивите и тефтерите?

Същият сценарий с подхвърлените писма после се появява в писмото на Левски от 12 декември, само че вече вместо Левски, подхвърлячът на писма става поп Кръстьо. Май сценаристите са били едни и същи.

[Б. Киров]

Преди 5 часа, Borova gora said:

Те изпълняват своята задача на 16 февруари.

 

Преди 5 часа, Borova gora said:

екзекуцията е осъществена от Ангел Кънчев, който също е масон.

Кой в крайна сметка е екзекуторът, щом и те /Обретенов и сие/ и той /Ангел Кънчев/ осъществяват едно и също нещо?

Имате ли надежден източник за това твърдение?

[sir]

Преди 6 часа, Borova gora said:

Но защо и за Лясковското убийство не е разпитан от Извънредната комисия е загадка...

От друга страна, статията се разминава със спомените на Христо Иванов-Големия:

https://telegraph.bg/telegraphplus/novini/ubivat-chorbadzhiiata-vasil-kozlev-zadeto-e-predal-levski-liaskovskata-sleda-v-zorata-na-bylgarskiia-revoliucionen-terorizym-snimki-426827

И аз на тази статия попаднах, от там е и гръмкото твърдение, че "На заседание, ръководено от Левски, се взема решение Козлев да бъде премахнат. На комитета в Лясковец е възложено да изпълни смъртното наказание". Което, както става ясно от писмото на Големия, не ще да е било така. Т.е. аз се съгласявам с написаното от Incorrectus, че най-вероятно става въпрос за местно решение на Лясковския комитет, както впрочем пишеше в другата статия, на която попаднах. 

Ако наистина става въпрос за стара вражда, което общо взето се твърди и в тази статия, а убийците са действали на своя глава, то има логика Извънредната комисия да не се занимава с това убийство. Заловени са, наказани са, изпели са, каквото знаят по отношение на комитетските дела, и от гледна точка на османските власти работата е приключена. Нито Левски, нито Общи, нито останалите съдени имат пряко отношение към това убийство. Възможно е по подобен начин да стоят нещата и с убийството в Елена. Остава като интересен случай покушението над този Йованчо, който, доколкото успявам да се ориентирам, май е в Ловеч, та за него ми е мистерия защо в никакви други източници не се споменава.

[Incorrectus]

Преди 8 часа, Б. Киров said:

Същият сценарий с подхвърлените писма после се появява в писмото на Левски от 12 декември, само че вече вместо Левски, подхвърлячът на писма става поп Кръстьо. Май сценаристите са били едни и същи.

Да, според мен сценарист е Марин. Защото Величка започва да говори за подхвърлени писма от попа след като се връща от свиждане на брат й в София, ако не се лъжа. След 18.11.

Марин не е искал Левски да минава през Ловеч. Дали от страх да не се разплете мрежата, дали от страх да не разбере (Левски) за липсващи комитетски пари?

А кой  е получавал писмата в Ловеч - нямам идея. Някъде съм срещал име на зам. председател, но трябва да проверя.

Преди 4 часа, sir said:

Извънредната комисия да не се занимава с това убийство. Заловени са, наказани са, изпели са, каквото знаят по отношение на комитетските дела, и от гледна точка на османските власти работата е приключена. 

И още нещо. Комисията трябва бързо и без шум да приключи. Както знаем дори убийството на слугата не е доказано убедително, защото има само един свидетел, а обвиненият (Левски) не признава. Другите убийства са по-трудни за доказване и вероятно са счели, че едно им стига.

[Borova gora]

Преди 10 часа, Б. Киров said:

 

Кой в крайна сметка е екзекуторът, щом и те /Обретенов и сие/ и той /Ангел Кънчев/ осъществяват едно и също нещо?

Имате ли надежден източник за това твърдение?

Много четох извън популярните статии, вече никой не е надежден за мен, но интересни въпроси има тук:

http://zora.freeservers.com/smarta.htm

[Borova gora]

Преди 1 час, Borova gora said:

Много четох извън популярните статии, вече никой не е надежден за мен, но интересни въпроси има тук:

http://zora.freeservers.com/smarta.htm

Пропуснах да допълня, за да е коректно, предишния ми пост за Ангел Кънчев е от статия на Йордан Василев, д-р по история (има много неща, за които не му вярвам, но исках да намеря повече информация убийство или самоубийство е смъртта на Ангел Кънчев предвид прочетеното в http://zora.freeservers.com/smarta.htm) :

https://bulgarite.site/dvete-versii-za-smartta-na-angel-kanchev-na-5-mart-1872-g/ , а същата статия е препечатана и тук: https://pan.bg/view_article-12-379410-dvete-versii-za-smyrtta-na-angel-kynchev.html

При всички положения излиза, че Левски не е бил информиран за убийството на Стоян Пенев и не е взето неговото съгласие, това по темата, която водим тук защо има няколко убийства, приписвани на организацията преди залавянето му, а после не е разпитван за тях от Извънредната комисия...

Редактирано Сряда в 07:37 от Borova gora

[sir]

Преди 6 часа, Borova gora said:

Много четох извън популярните статии, вече никой не е надежден за мен, но интересни въпроси има тук:

http://zora.freeservers.com/smarta.htm

Аз от тази статия така и не разбрах нито кога е убит Стоян Пенев, нито от кого, нито защо.

[sir]

On 14.01.2025 г. at 9:49, Borova gora said:

За хаоса в хронологията... може би за Ахмед Хамди по-важното е било друго, кое е то според Вас?

Според мен важното за него е било да препрати информацията към Цариград. Затова и не се е бавил особено с пращането на доклада.

Ето какво са писали в коментарната част на книгата авторите й и по-конкретно в случая Орлин Събев (удебеленото - мое):

Особено интересен е док. 3 – доклад от управителя на Дунавския вилает Ахмед Хамди паша (1872–1873) до великия везир Мидхат паша (юли–октомври 1872) от 16/28 септември 1872 г. Още в процеса на превод на този текст проф. Пламен Митев подчерта изключителното му значение, защото документът по категоричен начин показва, че към този момент османските власти вече са разполагали с много подробна (очевидно разузнавателна и агентурна информация) за дейността на революционната организация във вътрешността на страната, по‐точно на територията на Дунавския вилает, за учредяването по инициатива на Васил Левски на Вътрешен централен революционен комитет в Ловеч и на свързаните с него комитети в Севлиево, Плевен, Търново, Габрово, Орхание (дн. Ботевград), Троян, Тетевен, Гложене, Етрополе и Видраре. В доклада са посочени с голяма точност и имената на коми‐тетски дейци. Това може би е най‐ранният османски  документ, в който името на Левски не само се споменава, но се посочва и неговата водеща организационна роля в съзаклятието.

Аз обаче имам съмнения в коректността на удебеленото от мен. В другите документи в книгата и по-конкретно в документ 2 - изложение от великия везир (Махмуд Недим паша, предшественикът на Мидхат паша на поста) до султана от 11/23 януари 1872г. - наистина в прав текст пише, че били получени "разузнавателни сведения" за създаването на революционен комитет във Влашко и Молдова. Но смятам, че именно до това се и ограничават "разузнавателните" им сведения до към лятото на 1872г.: до знанието за съществуването и дейността на БРЦК в Букурещ. С това са наясно и Хамди паша, и самият Мидхат паша, видно от текстовете на доклада на първия и на отговора на втория. Новият момент и за двамата, а и въобще за османските власти, е, че тази дейност не се ограничава до "печатни издания" и не е "позатихнала", както пише Мидхат паша, а напротив - оказва се далеч по-мащабна от предполаганото дотогава: структури на територията на Империята (а не само сред емигрантските среди), убийства, събиране на средства, трафик на оръжия. Това, че не са били наясно с мащаба и въобще със случващото се, е пределно ясно и от любопитния момент в доклада на Хамди паша, според който изграждането на комитетската мрежа било започнало "преди два и половина - три месеца", което знаем, че е много далече от реалността. И тъй, въпрос: къде е била тази разузнавателна и агентурна мрежа и каква точно работа е свършила извън това да следи какво печата Каравелов в Букурещ? Ами според мен такава мрежа няма или, хайде, не, че няма, но определено не е била особено ефективна. Той впрочем и самият Хамди паша си го казва в прав текст: тепърва ще се назначава секретен служител, един брой, някой си Зия ефенди, който знаел български. И изводът, ако е вярна така описаната дотук ситуация, се самоналага: информацията в доклада на Хамди паша или поне значителна част от нея е резултат на донос от вътрешен човек от ВРО, по всяка вероятност от Ловешкия комитет, някъде след убийството на Стойчо Гиргинов, т.е. от втората половина на август - началото на септември 1872г. Сериозни мерки започват се предприемат едва след това - назначаване на агентура, затягане на митническия контрол, опити за попълване на щата на бреговата охрана.

---

По въпроса с убийствата впрочем е любопитен и един друг документ от книгата. Документ 17, Телеграма от великия везир Мютерджим Мехмед Рушди паша до управителя на Дунавския вилает Ахмед Хамди паша за проучване достоверността на слухове за убийства на български чорбаджии в Търново и за изпратено от населението в Русе изложение до руския император, датиран 26 ноември/8 декември 1872г.

От някои места достигат слухове, че в рамките на [последните] пет‐шест месеца само в Търново са били убити и екзекутирани повече от четиридесет български чорбаджии. Всички те били поддръжници на възвишената [османска] държава, а техните убийци не били заловени. Макар и да е очевидно, че тези слухове са преувеличени, не се знае какво е действителното положение. Затова се заповядва щателно да се проучи и установи дали са близки до истината както горните твърдения, така и слухът, че в Русе е било съставено колективно изложение (махзар) със сто хиляди подписа, което е било представено на [вниманието на] руския император, а също и да се разберат с подробности причините и целите [на тези действия].

Тука вече малко бие на параноя.

Редактирано Сряда в 14:24 от sir

[Borova gora]

Преди 4 часа, sir said:

Аз от тази статия така и не разбрах нито кога е убит Стоян Пенев, нито от кого, нито защо.

Аз затова написах, че задава въпроси, не отговори  Интересна гледна точка, за съжаление са спестени изворите, които водят към "първи вариант", "втори вариант" и т.н. И какво вече написах, моето търсене бе за информация бе във връзка с упоменатите убийства, дали тайната полиция на организацията и Левски са били наистина замесени в тях... С Incorrectus имате добри обобщения по въпроса и за момента няма какво да прибавя към тях 

[Incorrectus]

On 14.01.2025 г. at 21:28, Б. Киров said:

За Величка няма и дума спомената от Общи; няма го името й и в донесението на Хамди паша от 28 септември.

Пъшков никъде не споменава за нейния арест в къщата на поп Кръстьо.

Величка е част от ловешката Св. Троица и около нея всичко е странно.

Пъшков казва пред Кацев-Бурски, че „След залавянето им (неговото и на Марин - бел. моя) ръководството на комитета останало на Цвятко Х[аджи]павлов, Величка Хашнова и на Христо П[оп]луканов, Левски с тях се сношавал, а не с поп Кръстю.“ Което отговаря на въпроса до кого е писал Левски след ареста на ловчанлии. Цвятко Хаджипавлов е подпредседателят. Има сведения за интриги срещу него от Луканови. Но за него няма изречена лоша дума от други.

Относно писмото от 12.12. Ръженков го доставя, но кой го е получил? От изброените Цвятко е убит в 1877г. и няма оставени спомени, Пъшков не знае за писмото, за Христо Поплуканов не съм срещал информация да знае. По спомените на Боцка - дъщерята на Мария Сиркова и Николчо - попът е идвал няколко пъти с тефтери да пита за Левски. Т.е. той е знаел за писмото, защото то е адресирано до комитета, не до конкретен човек, и е носил документацията да я предаде, както нарежда Левски. Той е чул за писмото, но „с него Левски не се сношавал“. Остава Величка като последна господарка на писмото. И видна документалистка, заедно с братята си, след Освобождението.

[К.ГЕРБОВ]

Преди 12 часа, Incorrectus said:

Относно писмото от 12.12. Ръженков го доставя, но кой го е получил? От изброените Цвятко е убит в 1877г. и няма оставени спомени, Пъшков не знае за писмото, за Христо Поплуканов не съм срещал информация да знае. По спомените на Боцка - дъщерята на Мария Сиркова и Николчо - попът е идвал няколко пъти с тефтери да пита за Левски. Т.е. той е знаел за писмото, защото то е адресирано до комитета, не до конкретен човек, и е носил документацията да я предаде, както нарежда Левски. Той е чул за писмото, но „с него Левски не се сношавал“. Остава Величка като последна господарка на писмото. И видна документалистка, заедно с братята си, след Освобождениет

По този повод писах тук, но понеже напоследък във форума не може да се дава линк към конкретен пост, ще го повторя:

Публикува Май 17, 2020

Христо Иванов в спомените си пише: „[Левски] като дохажда в Ловеч, отива при Николча Сирков и разпитова за всичко. Но като видял, за по-добре премина във Величка п. Луканова. Като били затворили Марин п. Луканов и претърсили вред; и иска да се срещне с попа (председателя) на комитета, който беше избран от ловчалии, за да си прибере всичките писма и пари, които били у него. Но като му напомнили, че е сомнителен за предателството, което го издал Димитър [Общи]… и той [поп Кръстю] е явен шпионин... Васил Левски… му писал едно писмо пространно и му искал сметката и всичките писма които биле в него и колкото пари е събрал от заминуването му (отсъствието му от Ловеч) на 4 месеца. В същото време му обадил и на кое място като проводил писмото на попа."

Като се абстрахираме от някои „детайли“ ясно се вижда, че Васил Левски „написал пространно писмо на поп Кръстю и му искал сметката и всичките писма които биле в него и колкото пари е събрал от заминуването му (отсъствието му от Ловеч) на 4 месеца.“ Т. е. писмото на Левски до Ловеч от 12 декември е получено от поп Кръстю и както се разбира от сведенията на Н. Иванов, той предава книжата и парите, които е имал като касиер, на "Николчо", т. е. на Никола Сирков, както е указано в писмото.  

Значи той е бил получателят. Сирков по спомените на Н. Иванов казал: "Друг път попът ми стори хабер да отида в черквата, където ми даде 3000 гроша и една торба с книжа, като каза, че те били на комитета, та ако Левски дойде, да му ги предам, но по-добре било да му съобщя да не дохожда, защото не знаех къде се намира, а като пристигна у дома, му предадох всичко."

А защо получател на писмото от 12 декември е бил поп Кръстьо, отговор дава Парашкев Стоянов. В „Материали за историята на град Ловеч“ той е записал след срещата си с Тодор Луканов: „За поп Кръстя знае, че пратил писмо на Левски, че уж бил потребен. Левски питал: „Защо ме викат?“ (друго лице питал). Комитетът запитал поп Кръстя защо го викал; той отговорил, че имал нещо тайно да му каже. Комитетът не успя да му пише и Левски дойде в къщата на Сиркова.”

Разбира се и тук има мъгляви добавки, но се вижда, че поп Кръстю е написал писмо на Левски (това от 7 октомври) и в него ясно е посочено защо вика Левски. Фактически писмото от 12 декември е отговор на това писмо. И след като Левски е получил от Сирков книжата и парите, не е било необходимо да се среща с поп Кръстьо.

[Incorrectus]

Преди 4 часа, К.ГЕРБОВ said:

По този повод писах тук, но понеже напоследък във форума не може да се дава линк към конкретен пост, ще го повторя:

Публикува Май 17, 2020

Христо Иванов в спомените си пише: „[Левски] като дохажда в Ловеч, отива при Николча Сирков и разпитова за всичко. Но като видял, за по-добре премина във Величка п. Луканова. Като били затворили Марин п. Луканов и претърсили вред; и иска да се срещне с попа (председателя) на комитета, който беше избран от ловчалии, за да си прибере всичките писма и пари, които били у него. Но като му напомнили, че е сомнителен за предателството, което го издал Димитър [Общи]… и той [поп Кръстю] е явен шпионин... Васил Левски… му писал едно писмо пространно и му искал сметката и всичките писма които биле в него и колкото пари е събрал от заминуването му (отсъствието му от Ловеч) на 4 месеца. В същото време му обадил и на кое място като проводил писмото на попа."

Като се абстрахираме от някои „детайли“ ясно се вижда, че Васил Левски „написал пространно писмо на поп Кръстю и му искал сметката и всичките писма които биле в него и колкото пари е събрал от заминуването му (отсъствието му от Ловеч) на 4 месеца.“ Т. е. писмото на Левски до Ловеч от 12 декември е получено от поп Кръстю и както се разбира от сведенията на Н. Иванов, той предава книжата и парите, които е имал като касиер, на "Николчо", т. е. на Никола Сирков, както е указано в писмото.  

Значи той е бил получателят. Сирков по спомените на Н. Иванов казал: "Друг път попът ми стори хабер да отида в черквата, където ми даде 3000 гроша и една торба с книжа, като каза, че те били на комитета, та ако Левски дойде, да му ги предам, но по-добре било да му съобщя да не дохожда, защото не знаех къде се намира, а като пристигна у дома, му предадох всичко."

А защо получател на писмото от 12 декември е бил поп Кръстьо, отговор дава Парашкев Стоянов. В „Материали за историята на град Ловеч“ той е записал след срещата си с Тодор Луканов: „За поп Кръстя знае, че пратил писмо на Левски, че уж бил потребен. Левски питал: „Защо ме викат?“ (друго лице питал). Комитетът запитал поп Кръстя защо го викал; той отговорил, че имал нещо тайно да му каже. Комитетът не успя да му пише и Левски дойде в къщата на Сиркова.”

Разбира се и тук има мъгляви добавки, но се вижда, че поп Кръстю е написал писмо на Левски (това от 7 октомври) и в него ясно е посочено защо вика Левски. Фактически писмото от 12 декември е отговор на това писмо. И след като Левски е получил от Сирков книжата и парите, не е било необходимо да се среща с поп Кръстьо.

Слабост на това мнение е, че попът е председателят, първо, и второ, че е получил писмото от Ръженков, който не е бил със запушена уста и вероятно са разменили по някоя дума. А същият поп после върви и разпитва дни наред кога и къде ще дойде Левски. 

Има още един най-възможен адресат - Цвятко Хаджипавлов като подпредседател. Но за него няма сведения.

[Б. Киров]

Преди 12 часа, К.ГЕРБОВ said:

По този повод писах тук, но понеже напоследък във форума не може да се дава линк към конкретен пост, ще го повторя:

Публикува Май 17, 2020

Христо Иванов в спомените си пише: „[Левски] като дохажда в Ловеч, отива при Николча Сирков и разпитова за всичко. Но като видял, за по-добре премина във Величка п. Луканова. Като били затворили Марин п. Луканов и претърсили вред; и иска да се срещне с попа (председателя) на комитета, който беше избран от ловчалии, за да си прибере всичките писма и пари, които били у него. Но като му напомнили, че е сомнителен за предателството, което го издал Димитър [Общи]… и той [поп Кръстю] е явен шпионин... Васил Левски… му писал едно писмо пространно и му искал сметката и всичките писма които биле в него и колкото пари е събрал от заминуването му (отсъствието му от Ловеч) на 4 месеца. В същото време му обадил и на кое място като проводил писмото на попа."

Като се абстрахираме от някои „детайли“ ясно се вижда, че Васил Левски „написал пространно писмо на поп Кръстю и му искал сметката и всичките писма които биле в него и колкото пари е събрал от заминуването му (отсъствието му от Ловеч) на 4 месеца.“ Т. е. писмото на Левски до Ловеч от 12 декември е получено от поп Кръстю и както се разбира от сведенията на Н. Иванов, той предава книжата и парите, които е имал като касиер, на "Николчо", т. е. на Никола Сирков, както е указано в писмото.  

Значи той е бил получателят. Сирков по спомените на Н. Иванов казал: "Друг път попът ми стори хабер да отида в черквата, където ми даде 3000 гроша и една торба с книжа, като каза, че те били на комитета, та ако Левски дойде, да му ги предам, но по-добре било да му съобщя да не дохожда, защото не знаех къде се намира, а като пристигна у дома, му предадох всичко."

А защо получател на писмото от 12 декември е бил поп Кръстьо, отговор дава Парашкев Стоянов. В „Материали за историята на град Ловеч“ той е записал след срещата си с Тодор Луканов: „За поп Кръстя знае, че пратил писмо на Левски, че уж бил потребен. Левски питал: „Защо ме викат?“ (друго лице питал). Комитетът запитал поп Кръстя защо го викал; той отговорил, че имал нещо тайно да му каже. Комитетът не успя да му пише и Левски дойде в къщата на Сиркова.”

Разбира се и тук има мъгляви добавки, но се вижда, че поп Кръстю е написал писмо на Левски (това от 7 октомври) и в него ясно е посочено защо вика Левски. Фактически писмото от 12 декември е отговор на това писмо. И след като Левски е получил от Сирков книжата и парите, не е било необходимо да се среща с поп Кръстьо.

Така се измества темата - дали поп Кръстьо е бил председател или Марин Поплуканов. Христо Иванов пише тези спомени 15 години след събитията, а и той по онова време не е бил в Ловчанския комитет, за да знае попа ли е бил председател или Марин. Пъшков, който за разлика от него е бил в комитета и е близък с Марин свидетелства съвсем друго пред Кацев-Бурски:

"Oт всичко, което чух от разпитаните лица, бях принуден да се срещна и с г. Д. Пъшков, което направих в присъствието на г. Петър Шишков.
Г. Димитър Пъшков е 86 год. държелив старец. Той е очуден от писмото на Левски, писано на 12.XII.1872 г. (писмото е поместено в „Архив на Възражданието“ от г Д. Т. Страшимиров, стр. 73 под поред[ен] № 44) до Ловчанския комитет в отговор на Марин П[оп]лукановото писмо от 7.Х.1872 г., който му писал, че кожите на членовете от комитета за цървули не ставали. Това писмо на Левски е един обвинителен акт срещу целия комитет, който с непослушанието си подготвя неговото предаване. И не е прав г. Cтрашимиров като прави на стр. 74 бележка по това писмо за пасажа: – ... „у председателя има пренесени от други комитети пари. По-напред ги исках, а той ми писа, че ги употребил за ден-два в своя работа“..., се отнася за поп Кръстю. По заявлението на г. Димитър Пъшков поп Кръстю не е бил никога председател, а такъв е бил само Марин П[оп]луканов, който и получавал от другите комитети пари. Поп Кръстю бил само член в Привременното правителство и касиер на Местния комитет, а не и на Привременото правителство.
Със сумите е разполагал самия комитет в лицето на председетеля Марин П[оп]луканов. След залавянето им ръководството на комитета останало на Цвятко Х[аджи]павлов, Величка Хашнова и на Христо П[оп]луканов, Левски с тях се сношавал, а не с поп Кръстю."

Левски влиза в Ловеч в къщата на Сиркови, получава си парите и архива, които са дадени на Сирков, и с това взаимоотношенията му с попа са приключили, независимо дали попа е бил председател или не /според мен не е бил, за това сме спорили на две страници в тази тема, няма смисъл пак да зацикляме, защото това не променя най-важният факт, а той е:

Ако Левски си е взел всичко от попа /пари и документи, независимо дали попа е бил или не е бил председател/, защо Левски ще минава през къщата на Величка Хашнова, за което пише и Христо Иванов по-горе в цитата?

И още нещо, за което съм писал, ако е писал писмото си от 12 декември адресирано само до попа, защо вътре Левски ще говори за подхвърляните писма от негово име, в които писма се иска тефтера с дарителите, който е бил в попа? Този който е писал и подхвърлял писмата е предателят, но този, който е писал и подхвърлял писмата /ще го повторя за ен-ти път/ не може да бъде попът, защото тефтерът си е в него, а Левски е знаел къде е този тефтер, респективно къде трябва да са парите, записани в него. Ето защо минава през къщата на Величка Хашнова, независимо дали попът е бил /самоназначил се/ председател или не.

 

[К.ГЕРБОВ]

Преди 11 часа, Б. Киров said:

Така се измества темата - дали поп Кръстьо е бил председател или Марин Поплуканов.

Темата е неправилно формулирана.