Народе???? или Кой предаде Левски?

[Б. Киров]

Преди 18 часа, Borova gora said:

Относно Али Саиб - чела съм и винаги първата ми мисъл е била, че това е било необикновена чест за усилията на Апостола, създал организация, стряскаща дори най-високопоставените военни в държавата... Левски наистина много си е вярвал, на своите възможности, физически за обиколките, душевни да издържи лишенията, личностните качества да повлияе на другите, също вярвал е наистина дълбоко и в подкрепата на хората в българско, за да събори Империята... 

Ако погледнем картата на Османската империя през 1870 и прочетем какво пише Апостола, ще разберем защо Главнокомандващия османската армия лично се занимава с процеса срещу Левски:

Левски пише до Д.Попов през 1871:

"Чак тогава, когато съберем и четирите краища на Българско в едно и направим [опис на хората и оръжието], та да видим какво имаме пред нази. Тогава е лесно да пратим хора в Сърбия и тяхната работа [може] с две думи да се извърши, ако сръбското правителство отговори истинно… Нали пишете, че играем с живота на 7 милиона българи."

Това трябва да е звучало кошмарно за османските управители, постигането на тази заявена цел би означавала пълно изтласкване на Империята от Европа и лишаването й от Босфора, връзката между Средиземно и Черно море, тоест сигурна смърт за Султаната.

През 1913 г. по време на Първата Балканска война в София е публикувана тази карта, която напълно покрива намеренията на Апостола за българската държава:

Как смятате, че са изглеждали подобни амбиции на Левски на другите Велики сили?

Впрочем, в така заявените територии от Апостола /по-късно и от Фердинанд/ наистина са обитавали около 7 млн. етнически българи. За сравнение, Отоманската империя излиза от Балканската война с 16 млн. население, Гърция с 4.7 млн., а Сърбия с 2.9 млн.

 

[Borova gora]

Преди 2 часа, Б. Киров said:

Ако погледнем картата на Османската империя през 1870 и прочетем какво пише Апостола, ще разберем защо Главнокомандващия османската армия лично се занимава с процеса срещу Левски:

Левски пише до Д.Попов през 1871:

"Чак тогава, когато съберем и четирите краища на Българско в едно и направим [опис на хората и оръжието], та да видим какво имаме пред нази. Тогава е лесно да пратим хора в Сърбия и тяхната работа [може] с две думи да се извърши, ако сръбското правителство отговори истинно… Нали пишете, че играем с живота на 7 милиона българи."

Това трябва да е звучало кошмарно за османските управители, постигането на тази заявена цел би означавала пълно изтласкване на Империята от Европа и лишаването й от Босфора, връзката между Средиземно и Черно море, тоест сигурна смърт за Султаната.

През 1913 г. по време на Първата Балканска война в София е публикувана тази карта, която напълно покрива намеренията на Апостола за българската държава:

Как смятате, че са изглеждали подобни амбиции на Левски на другите Велики сили?

Впрочем, в така заявените територии от Апостола /по-късно и от Фердинанд/ наистина са обитавали около 7 млн. етнически българи. За сравнение, Отоманската империя излиза от Балканската война с 16 млн. население, Гърция с 4.7 млн., а Сърбия с 2.9 млн.

 

Това е точно в целта  Благодаря за картите, визуализацията наистина онагледява думите по най-добрия начин. Както и сравнението, защото по времето на Фердинанд е било в пъти по-лесно да мечтаеш докато времето на Левски е различно и от всички извори все оставам с впечатлението, че друг мечтател като него е нямало, нито Каравелов, нито Касабов и сие. Знам, ще кажат Ботев, но Ботев не отива с Апостола на обиколки из българско, на по-късен етап узрява за някои идеи. Левски е останал сам да оформи мечтите си в планове, в дневни задачи на терен към постигане на голямата цел с всички усложнения, които са му създавали изпращайки му Общия, Кънчев, Фердинанд:

"Брате, тамошните Ви работи, като ме смутиха и за мен друго нямаше какво, защото аз там между всички Ви бях най-простият и с думи не можахме да се разберем. Тогава моят път беше да се върна в Българско и да си работим, както ни стига умът, че от Вас, комуто се харесва да върви с нас, той ще ни се обади и ние ще го приемем."

Имал е невероятна вяра, че мечтата му е постижима и  че има сили да успее... Това мога да сравня само с религиозната вяра, която изпитват някои хора, нещо близко до нея като мотивация, за да обикаля три години и да работи. Вяра, породена от мечта - свобода на всички, и независимост, и република, която го превръща в самотен враг на Империята, а и на Великите сили с техните си интереси. Въпреки това имам леки съмнения доколко са позволили в онзи момент турските на външните сили да имат реална картина за дейността и значението на работата му, изворите сочат, че много са искали и опитвали да прикрият. Между август и декември 1872г. за самата турска полиция той се превръща от нехранимайко в "баш комитата". В някои турски документи се вижда, че в конака в Ловеч, а и в Плевен са гледали да позаметат обхвата на комитетите, за да не се види, че са допуснали такава организация да се създаде под носа им. Списъкът на Хамди паша посочва ясно, че предателство има, някой започва да издава, не е само добрата работа на турската полиция. Но този някой също така е знаел за решенията взети пролетта в Букурещ, особено относно оръжието. Все още търся кой е и също мисля, че най-първия е един, само един, за Къкрина са повече...

 

[Б. Киров]

Преди 20 часа, Borova gora said:

Това е точно в целта  Благодаря за картите, визуализацията наистина онагледява думите по най-добрия начин. Както и сравнението, защото по времето на Фердинанд е било в пъти по-лесно да мечтаеш докато времето на Левски е различно и от всички извори все оставам с впечатлението, че друг мечтател като него е нямало, нито Каравелов, нито Касабов и сие. Знам, ще кажат Ботев, но Ботев не отива с Апостола на обиколки из българско, на по-късен етап узрява за някои идеи. Левски е останал сам да оформи мечтите си в планове, в дневни задачи на терен към постигане на голямата цел с всички усложнения, които са му създавали изпращайки му Общия, Кънчев, Фердинанд:

"Брате, тамошните Ви работи, като ме смутиха и за мен друго нямаше какво, защото аз там между всички Ви бях най-простият и с думи не можахме да се разберем. Тогава моят път беше да се върна в Българско и да си работим, както ни стига умът, че от Вас, комуто се харесва да върви с нас, той ще ни се обади и ние ще го приемем."

Имал е невероятна вяра, че мечтата му е постижима и  че има сили да успее... Това мога да сравня само с религиозната вяра, която изпитват някои хора, нещо близко до нея като мотивация, за да обикаля три години и да работи. Вяра, породена от мечта - свобода на всички, и независимост, и република, която го превръща в самотен враг на Империята, а и на Великите сили с техните си интереси. Въпреки това имам леки съмнения доколко са позволили в онзи момент турските на външните сили да имат реална картина за дейността и значението на работата му, изворите сочат, че много са искали и опитвали да прикрият. Между август и декември 1872г. за самата турска полиция той се превръща от нехранимайко в "баш комитата". В някои турски документи се вижда, че в конака в Ловеч, а и в Плевен са гледали да позаметат обхвата на комитетите, за да не се види, че са допуснали такава организация да се създаде под носа им. Списъкът на Хамди паша посочва ясно, че предателство има, някой започва да издава, не е само добрата работа на турската полиция. Но този някой също така е знаел за решенията взети пролетта в Букурещ, особено относно оръжието. Все още търся кой е и също мисля, че най-първия е един, само един, за Къкрина са повече...

 

Първата Балканска война е точно 40 години след залавянето на Левски в Къкрина. България мобилизира в тази война 366 000 войници на фронта с над 1200 оръдия; Сърбия: 190 000; Гърция: 120 000; Черна гора: 36 000 или общо 712 000.

Срещу това османците противопоставят около 500 000.

Българите достигат бързо до Одрин. Разгромът на османската армия е по-бърз и категоричен от този в Руско-Турската война и основната заслуга е на българската армия. Тогава се появява фразата "прусаците на Балканите" за българските войници.

Според мен плановете на Левски не са били утопични мечти, а са били базирани на точни разчети от негова страна. Големият проблем, който той не успява да реши е участието на тогавашната българска класа от богати хора, да ги наречем българска буржоазия.

Когато умира през 1897, Евлоги Георгиев оставя колосално богатство от над 20 млн. златни лева, само за Софийския университет той дарява 6 млн. С 6 млн златни лева по времето на Левски са можели да бъдат заплатени 600 000 първокачествени модерни карабини, писал съм за преговорите му в Белгия

Имало е и много други богати българи, както в Русия, така и във Влашко, Западна Европа, Цариград и вътре в българските земи, които по ред причини Левски не успява да включи финансово за своята кауза.

Ако направим паралел с гръцкото въстание за независима държава през 1821, което след 9 годишна война се увенчава с успех, има много общи неща, но основната разлика е в участието на богатата земевладелска и търговско-промишлена класа във въстанието.

Удивително много са общите неща на тайната вътрешно революционна организация на Левски и гръцката „Филики Етерия“  /„Дружество на приятелите“/,тайна революционна организация, която си поставя за цел създаването на независима многоетническа държава в православните области на Османската империя.

В редиците на „Филики Етерия“ влизали предимно млади гърци /Млада Гърция, Млада България, Млада Италия и т.н/, живеещи във Влашко, Молдова и Русия. Един от водачите на организацията е бил Александър Ипсиланти, генерал от руската армия, професионален военен, основен двигател на въоръженото въстание.

Филики Етерия е работела при спазване на строга секретност. Членовете не се познавали и не поддържат връзки помежду си. Допускало се познанство само между новопостъпил и този, който го е привлякъл. След изпитателен срок новоприетите членове научавали отличителните знаци, чрез които разбирали принадлежността си към организацията. Левски пред Софийската комисия описва подобен начин на общуване в революционната организация, вероятно познат му от ТБЦК на Касабов, чийто емисар той се явява при първите си две обиколки/. Дружеството Филики Етерия се наричало „храм“ и имало четири нива на посветеност: „побратими“, „препоръчани“, „йереи“ и „пастири“. Начинът, по който е била организирана „Филики Етерия“, имитирал пирамидата при карбонарите и масоните. Водачите са наричали „Невидимата власт“. Никой не знаел нищо за нея и никой нямал право да пита за нея /БРЦК е навсякъде и никъде пише в Наредата/. Заповедите ѝ се изпълнявали безпрекословно, като членовете на организацията нямали право да взимат собствени решения без мнозинство. В началото „Невидимата власт“ се състояла от тримата си основатели. Нови петима водачи идват от 1815 г. до 1818 г., а през 1818 г. „Невидимата власт“ става известна като „Властта на 12-те апостола“.

Паралелите с ТЦБК, ВРО и БРЦК са очевидни, Левски също изгражда отначало своите комитети от по 12 члена, ритуалите със заклеване с кръст, кама и револвер и т.н.

Разликата с гръцкото движение, както и писах по-горе, е в активното участие на богатите гърци в революционната организация и щедрото дараване от тях на средства.

Трите основни социални групи, които осигурявали ръководството на революцията в Гърция, са били приматите (богати земевладелци, които контролирали около една трета от обработваемата земя в Пелопонес), капитаните, избрани от клептите и /или арматолосите (аналог на войводите на хайдушки чети в България), и богатите търговци, които са били най-западно ориентираните елементи в гръцкото общество.

Един от по-видните лидери на търговците и „западняк“ бил фанариотът Александрос Маврокордатос, който след като чул за революцията, закупил провизии и кораб в Марсилия и отплавал за Гърция. Богатството на Маврокордатос, образованието (той владеел свободно седем езика) и опитът му като османски служител, управляващ Влахия, карали мнозина да гледат на него като на водач. Хитър, интелигентен човек, той бил най-добрият политик, издигнат от гръцкото въстание и доминирал пряко или непряко в различните събрания, които се опитвали да установят правителство за Гърция. Той бил избран през януари 1822 г. от Първото национално събрание в Епидавър за „президент на изпълнителната власт“, което го правело на практика лидер на Гърция.

Всъщност ако направим груб паралел, Евлоги Георгиев е имал шанс да бъде българският Александрос Маврокордатос. Не се е получило.

 

 

[Borova gora]

Преди 6 часа, Б. Киров said:

Когато умира през 1897, Евлоги Георгиев оставя колосално богатство от над 20 млн. златни лева, само за Софийския университет той дарява 6 млн. С 6 млн златни лева по времето на Левски са можели да бъдат заплатени 600 000 първокачествени модерни карабини, писал съм за преговорите му в Белгия

Имало е и много други богати българи, както в Русия, така и във Влашко, Западна Европа, Цариград и вътре в българските земи, които по ред причини Левски не успява да включи финансово за своята кауза.

 

Те са му и съграждани, макар за известен период от време и с руски паспорти, Димитър Ценов оставя 5 млн. златни лева за създаването на Академията в Свищов, Александър Георгиев, Коджакафалията ги надминава с дарение 25 млн.златни лева за Бургас... Дори само тримата да бяха, биха финансирали не въстание, а война за свободата...

Но има един голям проблем, аз и вчера го осмислях за милионен път докато пишех тук, Левски е повярвал в своя народ, че може да бъде събуден и вдигнат на бунт: "Тогава моят път беше да се върна в Българско и да си работим..." Вярвал е, че той самият е инструмента, който да "буди народа", както се изразявал поп Кръстьо. Всичките споменати българи по-горе, плюс поканваните многократно да участват като Костаки Хаджикостов и сие, са вярвали само на намесата на външна сила, искали са свободата, ама да им "бъде поднесена на тепсия". Повечето от тях са били извън българско задълго, но парадоксално смятали, че познават своите добре и няма защо да имат доверие във вътрешните им сили. За съжаление и Каравелов е бил в този отбор, той пък е бил за федерация, някак чудо е трябвало, за да си променят мисленето. Още нещо, при богатите наистина въпросът опира най-вече до пари, с които смятали да допринесат, докато при Апостола е било до осмисляне, проектиране, създаване на идеологията, после усилията "на терен", преглъщането на провалите, рисковете, преследванията и т.н., един друг тип е неговата полезност, без която абсолютно не е можело също, опираща до моралната страна на революцията / Българският революционен централен комитет има цел да освободи България чрез революция, морална и с оръжие /, полезност която не е можела да бъде откупена само с парите, но колко като него са го съзнавали? Например хаджи Станьо е имал пари за 40 пищова, ама пищовите не водят бунт, водят го хората, както и аз имам шофьорска книжка, но тя не ми кара колата... Така че не е само въпроса в парите, за да купят оръжие, искам да кажа, след това кой е щял да води битката, юнаци колкото за една-две-три чети? Това защо богатите, дето искали свободата, не са го мислили, изобщо не личи да са имали някаква ясна концепция как да се случат нещата... Тук не сме сравними с Гърция, не е само заради липсата на пари. Със своята идея и работа Левски е бил съвсем сам, и съвсем различен... 

Един въпрос, след като през 1872г. се завръщат от събранието в Букурещ, дали информират всички членове на Ловешкия комитет за взетите решения? Специално за оръжията, мисля, на Цвятко Хаджипавлов трябва да е казано, но на останалите? 

Редактирано Преди 7 часа от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 3 часа, Borova gora said:

Един въпрос, след като през 1872г. се завръщат от събранието в Букурещ, дали информират всички членове на Ловешкия комитет за взетите решения? Специално за оръжията, мисля, на Цвятко Хаджипавлов трябва да е казано, но на останалите? 

Делегат от Ловеч е бил със сигурност Марин Поплуканов, за Иван Драсов се спори, името му е вписано като делегат, но някои историци оспорват присъствието му в Букурещ, когато е провеждано събранието там.

По устава на БРЦК /Червената книжка, отпечатана уж в Женева, а в действителност в печатницата на Каравелов в Букурещ, този Устав не е идентичен с Наредата, писана в по-голямата й част от Левски/ единствено упълномощено лице от БРЦК има право да уведомява частните комитети за решенията на БРЦК:

Глава II

Устройство на комитетското управление

Чл.2 Местопребиваването на централният комитет е неизвестно: то е навсякъде и никъде, – затова и всеки член, дето и да бъде, може да представлява целият централен комитет, само ако той има в ръцете си пълномощно писмо.

Такова пълномощно писмо е имал единствено Левски, по-късно издават и на Фердинанд, който идва да изглажда противоречията с партията на Общи.

Дали Левски е уведомил членовете на Ловченския комитет, според мен, може би частично. В много от писмата му писани след събранието има информация за оръжието, по-специално за пушките, но без конкретика, той пише на частните комитети за цената и за бройката, без да уточнява точно откъде и по какъв начин ще бъдат внасяни, а в донесението на Хамди са посочени трите точки през които ще бъдат внасяни винтовките.

Какво е разказвал Марин на останалите членове, само той си е знаел, може и да е споделил информация, която е нямал право да споделя.

Има нещо друго, за което съм писал или по-напред в тази тема или в другите ми теми за Левски в този форум. Левски вероятно се е надявал да бъде избран за председател на БРЦК на събранието в началото на май 1872, но привържениците на Каравелов надделяват като брой гласове, и тогава е имало процедурни хватки. Все пак, Левски успява да прокара няколко текста в Устава /не Наредата/, които са му позволявали да поиска и да получи от ново събрание на БРЦК председателското място, а именно:

Глава III

Правителство

Чл.2 Първото лице на централният комитет ще да се избира по вишегласие от опълномощените лица на частните комитети. Това лице ще да избира другите членове за централният комитет.

Чл.З Частните комитети ще да съставят комисия, която ще нагледва работите на централният комитет, ако стане нужда, то тая комисия или упълномощените лица от частните комитети, ще избират и назначават ново лице, което ще застъпя работата на първото лице.

 

Глава IV

Длъжностите на правителството и на всеки революционен работник вобще

Чл.З Председателите на централният и на частните комитети имат право да свикват извънредни събрания, когато и да стане нужно.

Според мен, тръгвайки от Ловеч с целия архив към Букурещ, той е щял да се възползва от тези текстове и да поиска смяната на Каравелов, мисля така, защото преди това Левски реорганизира и окрупнява цялата структура на частните комитети, така че, това да му позволи свикването на такава комисия от вътрешните частни комитети, за която пише в чл.3 Трета глава, а именно: Чл.З Частните комитети ще да съставят комисия, която ще нагледва работите на централният комитет, ако стане нужда, то тая комисия или упълномощените лица от частните комитети, ще избират и назначават ново лице, което ще застъпя работата на първото лице.

Моментът е бил повече от подходящ: Каравелов дава необмислено прибързано нареждане за въстание, след което изоставя целия архив и панически бяга в Белград. Всъщност Левски нямаше да го завари в Букурещ, ако бе успял да стигне там.

[Borova gora]

Преди 4 часа, Б. Киров said:

Делегат от Ловеч е бил със сигурност Марин Поплуканов, за Иван Драсов се спори, името му е вписано като делегат, но някои историци оспорват присъствието му в Букурещ, когато е провеждано събранието там.

Такова пълномощно писмо е имал единствено Левски, по-късно издават и на Фердинанд, който идва да изглажда противоречията с партията на Общи.

Дали Левски е уведомил членовете на Ловченския комитет, според мен, може би частично. В много от писмата му писани след събранието има информация за оръжието, по-специално за пушките, но без конкретика, той пише на частните комитети за цената и за бройката, без да уточнява точно откъде и по какъв начин ще бъдат внасяни, а в донесението на Хамди са посочени трите точки през които ще бъдат внасяни винтовките.

Какво е разказвал Марин на останалите членове, само той си е знаел, може и да е споделил информация, която е нямал право да споделя.

За първата обиколка трябва да му е бил полезен, да избистрят идеята, да подкрепя със статии... При третата обиколка на Левски Каравелов вече е трън в петата му, Панайот Хитов също с опитите да го държи под око и да слухти около него, заобикаляйки го с доносници. Докато им е полезен му помагат, когато започва да се изявява като истинския лидер затреперват от страх пред популярността му и започват да му пречат, за да постигнат своето, не точно българското, а своето... 

И  не само Левски, аз също съм се учудвала как Каравелов е станал председател, някаква машинация, някакво обещание от негова страна е имало, та веднъж в живота и той, вечно втория и все недовършващия каквото захване, тук няколко страници по-назад писах за това, да успее да стане първи. Както показва историята - за зло, защото се меси в работата и на Апостола, и на комитетите по неприемлив начин, изпращайки му странни помощници за което получава своя  дял от вина в провала в организацията, да не пропусна безумното искане за ненавременно въстание. Още на следващата година Стефан Стамболов, Ботев и сие са го издирвали да го убиват, за да не продължи да им вреди, принуждавайки го да се оттегли и покрие...

Но има и други намесили се за зло в съдбата на Левски и организацията в онази година.

Христо Цонев - Латинеца, бил е ханджия, посрещал е комитетски хора в хана, затова не е изключено да е познавал председателите на околните на Ловеч комитети. Роднина е на Марин Луканов, който вероятно му е имал доверие и е възможно да му е разказал подробно за решенията в Букурещ. Дори да е така, защо Латинецът не е пропуснал неговото име, издал го е, а скрил тези на подпредседателите Пъшков и Хаджипавлов? Иначе има причини да е подходящ за издайник, в крайна сметка е участвал в обира в дома на Денчо Халача, макар почти никой не е знаел и не знае, а не е било съвсем просто да бъде добре скрит предвид каква топурдия са предизвикали. Все са настоявали, че са били двама, но всъщност плюс един. Второ, какво е правил докато Левски е обикалял из къщата да търси пари? Пазил е на пост? Колкото е пазил и в Къкрина, оставяйки револвера вътре и бягайки през глава навън като призрак през обсадата...

При обирът е допуснал слугата на Денчо да влезне вътре. Обаче на излизане, ако някой от събралите се отвън хора го е познал, а ханджиите са популярни личности, той е бил първият разпитан от турската полиция за обира и убийството, а не се е чуло да е бил задържан... Левски и Вутьо са се изпарили от Ловеч, но той е бил наличен. Точно в онези дни Хамди паша е получил своя списък. Доколко обаче функцията в комитета е позволявала на Латинеца да знае много, например кои са трите точки през които са щели да бъдат внасяни винтовките? /за Къкрина малко по-назад в темата съм писала, Николчо Цвятков твърди, че само той е бит по пътя за Ловеч, на него и Левски са слагали общи букаи и пранги, никога на Левски и Латинеца, а последния е единствения, на когото в София е спестена очната справка с Димитър Общи съгласно протоколите на Извънредната комисия и си е изпратен в къщи по живо, по здраво, ни присъда, ни Диарбекир, ни Ловешка тъмница, а като изненада му е върната и кимерата (кесията) с парите, взети при задържането в ханчето, тях заптиетата били възпрени да не поделят.../ После изчезва тотално от спомените на всички... Няма го и при отбраната на Ловеч, нито в Априлското, нито записва участие в Освобождението

Иван Драсов - в списъка е братовчед му, били са близки, би ли предал и него?

Цвятко Хаджипавлов - Една смътна фигура за историята, но очевидно ползваща се с име и уважение в комитета след като е избран за подпредседател и отговарящ за доставката на оръжия... Възстановява комитет, става председател, загива геройски при отбраната на града, а Левски не му е имал голямо доверие, след арестите съвсем не, само на Сиркови, но защо? При това той не е бил от роднинския кръг на Поплуканови...

Никола Сирков - последен е имал право да получава кореспонденцията на Апостола, но имал ли е правото да я чете /на Анастас Попхинов е било забранено, както знаем всички/ и дали и преди това част от нея е получавал? В неговият дом Левски още преди третата обиколка е държал писма, документи, пишел е с часове, ако Сирков някак е намирал начин да чете дори и само от любопитство...

Само да отбележа, че не ми е ясно защо в списъка на Хамди паша е и Цонко Златаря /Стоян Куюмджията/ - нищо добро никъде не прочетох за него.

Редактирано Преди 1 час от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 1 час, Borova gora said:

Иван Драсов - в списъка е братовчед му, били са близки, би ли предал и него?

Братовчед му е бил арестуван за един ден и освободен, както сам свидетелства пред П.Стоянов, цитирах го по-горе.

Ако чакате да ви посоча едно име, няма да го направя, защото нямам никакъв документален източник да го докажа. Написах много по-напред в темата, в диалога ни, каква е моята хипотеза, но не мога нито да я отрека, нито да я докажа.

Толкова по въпроса за "вашенеца" /както е писал на Драсов, Д.Павлов/ от мен.

 

[sir]

Преди 2 часа, Borova gora said:

Само да отбележа, че не ми е ясно защо в списъка на Хамди паша е и Цонко Златаря /Стоян Куюмджията/ - нищо добро никъде не прочетох за него.

Защото е бил член на комитета. Това е единственият критерий за попадане на името ти в този доклад.