Народе???? или Кой предаде Левски?

[Б. Киров]

Преди 18 часа, Borova gora said:

Относно Али Саиб - чела съм и винаги първата ми мисъл е била, че това е било необикновена чест за усилията на Апостола, създал организация, стряскаща дори най-високопоставените военни в държавата... Левски наистина много си е вярвал, на своите възможности, физически за обиколките, душевни да издържи лишенията, личностните качества да повлияе на другите, също вярвал е наистина дълбоко и в подкрепата на хората в българско, за да събори Империята... 

Ако погледнем картата на Османската империя през 1870 и прочетем какво пише Апостола, ще разберем защо Главнокомандващия османската армия лично се занимава с процеса срещу Левски:

Левски пише до Д.Попов през 1871:

"Чак тогава, когато съберем и четирите краища на Българско в едно и направим [опис на хората и оръжието], та да видим какво имаме пред нази. Тогава е лесно да пратим хора в Сърбия и тяхната работа [може] с две думи да се извърши, ако сръбското правителство отговори истинно… Нали пишете, че играем с живота на 7 милиона българи."

Това трябва да е звучало кошмарно за османските управители, постигането на тази заявена цел би означавала пълно изтласкване на Империята от Европа и лишаването й от Босфора, връзката между Средиземно и Черно море, тоест сигурна смърт за Султаната.

През 1913 г. по време на Първата Балканска война в София е публикувана тази карта, която напълно покрива намеренията на Апостола за българската държава:

Как смятате, че са изглеждали подобни амбиции на Левски на другите Велики сили?

Впрочем, в така заявените територии от Апостола /по-късно и от Фердинанд/ наистина са обитавали около 7 млн. етнически българи. За сравнение, Отоманската империя излиза от Балканската война с 16 млн. население, Гърция с 4.7 млн., а Сърбия с 2.9 млн.

 

[Borova gora]

Преди 2 часа, Б. Киров said:

Ако погледнем картата на Османската империя през 1870 и прочетем какво пише Апостола, ще разберем защо Главнокомандващия османската армия лично се занимава с процеса срещу Левски:

Левски пише до Д.Попов през 1871:

"Чак тогава, когато съберем и четирите краища на Българско в едно и направим [опис на хората и оръжието], та да видим какво имаме пред нази. Тогава е лесно да пратим хора в Сърбия и тяхната работа [може] с две думи да се извърши, ако сръбското правителство отговори истинно… Нали пишете, че играем с живота на 7 милиона българи."

Това трябва да е звучало кошмарно за османските управители, постигането на тази заявена цел би означавала пълно изтласкване на Империята от Европа и лишаването й от Босфора, връзката между Средиземно и Черно море, тоест сигурна смърт за Султаната.

През 1913 г. по време на Първата Балканска война в София е публикувана тази карта, която напълно покрива намеренията на Апостола за българската държава:

Как смятате, че са изглеждали подобни амбиции на Левски на другите Велики сили?

Впрочем, в така заявените територии от Апостола /по-късно и от Фердинанд/ наистина са обитавали около 7 млн. етнически българи. За сравнение, Отоманската империя излиза от Балканската война с 16 млн. население, Гърция с 4.7 млн., а Сърбия с 2.9 млн.

 

Това е точно в целта  Благодаря за картите, визуализацията наистина онагледява думите по най-добрия начин. Както и сравнението, защото по времето на Фердинанд е било в пъти по-лесно да мечтаеш докато времето на Левски е различно и от всички извори все оставам с впечатлението, че друг мечтател като него е нямало, нито Каравелов, нито Касабов и сие. Знам, ще кажат Ботев, но Ботев не отива с Апостола на обиколки из българско, на по-късен етап узрява за някои идеи. Левски е останал сам да оформи мечтите си в планове, в дневни задачи на терен към постигане на голямата цел с всички усложнения, които са му създавали изпращайки му Общия, Кънчев, Фердинанд:

"Брате, тамошните Ви работи, като ме смутиха и за мен друго нямаше какво, защото аз там между всички Ви бях най-простият и с думи не можахме да се разберем. Тогава моят път беше да се върна в Българско и да си работим, както ни стига умът, че от Вас, комуто се харесва да върви с нас, той ще ни се обади и ние ще го приемем."

Имал е невероятна вяра, че мечтата му е постижима и  че има сили да успее... Това мога да сравня само с религиозната вяра, която изпитват някои хора, нещо близко до нея като мотивация, за да обикаля три години и да работи. Вяра, породена от мечта - свобода на всички, и независимост, и република, която го превръща в самотен враг на Империята, а и на Великите сили с техните си интереси. Въпреки това имам леки съмнения доколко са позволили в онзи момент турските на външните сили да имат реална картина за дейността и значението на работата му, изворите сочат, че много са искали и опитвали да прикрият. Между август и декември 1872г. за самата турска полиция той се превръща от нехранимайко в "баш комитата". В някои турски документи се вижда, че в конака в Ловеч, а и в Плевен са гледали да позаметат обхвата на комитетите, за да не се види, че са допуснали такава организация да се създаде под носа им. Списъкът на Хамди паша посочва ясно, че предателство има, някой започва да издава, не е само добрата работа на турската полиция. Но този някой също така е знаел за решенията взети пролетта в Букурещ, особено относно оръжието. Все още търся кой е и също мисля, че най-първия е един, само един, за Къкрина са повече...

 

[Б. Киров]

Преди 20 часа, Borova gora said:

Това е точно в целта  Благодаря за картите, визуализацията наистина онагледява думите по най-добрия начин. Както и сравнението, защото по времето на Фердинанд е било в пъти по-лесно да мечтаеш докато времето на Левски е различно и от всички извори все оставам с впечатлението, че друг мечтател като него е нямало, нито Каравелов, нито Касабов и сие. Знам, ще кажат Ботев, но Ботев не отива с Апостола на обиколки из българско, на по-късен етап узрява за някои идеи. Левски е останал сам да оформи мечтите си в планове, в дневни задачи на терен към постигане на голямата цел с всички усложнения, които са му създавали изпращайки му Общия, Кънчев, Фердинанд:

"Брате, тамошните Ви работи, като ме смутиха и за мен друго нямаше какво, защото аз там между всички Ви бях най-простият и с думи не можахме да се разберем. Тогава моят път беше да се върна в Българско и да си работим, както ни стига умът, че от Вас, комуто се харесва да върви с нас, той ще ни се обади и ние ще го приемем."

Имал е невероятна вяра, че мечтата му е постижима и  че има сили да успее... Това мога да сравня само с религиозната вяра, която изпитват някои хора, нещо близко до нея като мотивация, за да обикаля три години и да работи. Вяра, породена от мечта - свобода на всички, и независимост, и република, която го превръща в самотен враг на Империята, а и на Великите сили с техните си интереси. Въпреки това имам леки съмнения доколко са позволили в онзи момент турските на външните сили да имат реална картина за дейността и значението на работата му, изворите сочат, че много са искали и опитвали да прикрият. Между август и декември 1872г. за самата турска полиция той се превръща от нехранимайко в "баш комитата". В някои турски документи се вижда, че в конака в Ловеч, а и в Плевен са гледали да позаметат обхвата на комитетите, за да не се види, че са допуснали такава организация да се създаде под носа им. Списъкът на Хамди паша посочва ясно, че предателство има, някой започва да издава, не е само добрата работа на турската полиция. Но този някой също така е знаел за решенията взети пролетта в Букурещ, особено относно оръжието. Все още търся кой е и също мисля, че най-първия е един, само един, за Къкрина са повече...

 

Първата Балканска война е точно 40 години след залавянето на Левски в Къкрина. България мобилизира в тази война 366 000 войници на фронта с над 1200 оръдия; Сърбия: 190 000; Гърция: 120 000; Черна гора: 36 000 или общо 712 000.

Срещу това османците противопоставят около 500 000.

Българите достигат бързо до Одрин. Разгромът на османската армия е по-бърз и категоричен от този в Руско-Турската война и основната заслуга е на българската армия. Тогава се появява фразата "прусаците на Балканите" за българските войници.

Според мен плановете на Левски не са били утопични мечти, а са били базирани на точни разчети от негова страна. Големият проблем, който той не успява да реши е участието на тогавашната българска класа от богати хора, да ги наречем българска буржоазия.

Когато умира през 1897, Евлоги Георгиев оставя колосално богатство от над 20 млн. златни лева, само за Софийския университет той дарява 6 млн. С 6 млн златни лева по времето на Левски са можели да бъдат заплатени 600 000 първокачествени модерни карабини, писал съм за преговорите му в Белгия

Имало е и много други богати българи, както в Русия, така и във Влашко, Западна Европа, Цариград и вътре в българските земи, които по ред причини Левски не успява да включи финансово за своята кауза.

Ако направим паралел с гръцкото въстание за независима държава през 1821, което след 9 годишна война се увенчава с успех, има много общи неща, но основната разлика е в участието на богатата земевладелска и търговско-промишлена класа във въстанието.

Удивително много са общите неща на тайната вътрешно революционна организация на Левски и гръцката „Филики Етерия“  /„Дружество на приятелите“/,тайна революционна организация, която си поставя за цел създаването на независима многоетническа държава в православните области на Османската империя.

В редиците на „Филики Етерия“ влизали предимно млади гърци /Млада Гърция, Млада България, Млада Италия и т.н/, живеещи във Влашко, Молдова и Русия. Един от водачите на организацията е бил Александър Ипсиланти, генерал от руската армия, професионален военен, основен двигател на въоръженото въстание.

Филики Етерия е работела при спазване на строга секретност. Членовете не се познавали и не поддържат връзки помежду си. Допускало се познанство само между новопостъпил и този, който го е привлякъл. След изпитателен срок новоприетите членове научавали отличителните знаци, чрез които разбирали принадлежността си към организацията. Левски пред Софийската комисия описва подобен начин на общуване в революционната организация, вероятно познат му от ТБЦК на Касабов, чийто емисар той се явява при първите си две обиколки/. Дружеството Филики Етерия се наричало „храм“ и имало четири нива на посветеност: „побратими“, „препоръчани“, „йереи“ и „пастири“. Начинът, по който е била организирана „Филики Етерия“, имитирал пирамидата при карбонарите и масоните. Водачите са наричали „Невидимата власт“. Никой не знаел нищо за нея и никой нямал право да пита за нея /БРЦК е навсякъде и никъде пише в Наредата/. Заповедите ѝ се изпълнявали безпрекословно, като членовете на организацията нямали право да взимат собствени решения без мнозинство. В началото „Невидимата власт“ се състояла от тримата си основатели. Нови петима водачи идват от 1815 г. до 1818 г., а през 1818 г. „Невидимата власт“ става известна като „Властта на 12-те апостола“.

Паралелите с ТЦБК, ВРО и БРЦК са очевидни, Левски също изгражда отначало своите комитети от по 12 члена, ритуалите със заклеване с кръст, кама и револвер и т.н.

Разликата с гръцкото движение, както и писах по-горе, е в активното участие на богатите гърци в революционната организация и щедрото дараване от тях на средства.

Трите основни социални групи, които осигурявали ръководството на революцията в Гърция, са били приматите (богати земевладелци, които контролирали около една трета от обработваемата земя в Пелопонес), капитаните, избрани от клептите и /или арматолосите (аналог на войводите на хайдушки чети в България), и богатите търговци, които са били най-западно ориентираните елементи в гръцкото общество.

Един от по-видните лидери на търговците и „западняк“ бил фанариотът Александрос Маврокордатос, който след като чул за революцията, закупил провизии и кораб в Марсилия и отплавал за Гърция. Богатството на Маврокордатос, образованието (той владеел свободно седем езика) и опитът му като османски служител, управляващ Влахия, карали мнозина да гледат на него като на водач. Хитър, интелигентен човек, той бил най-добрият политик, издигнат от гръцкото въстание и доминирал пряко или непряко в различните събрания, които се опитвали да установят правителство за Гърция. Той бил избран през януари 1822 г. от Първото национално събрание в Епидавър за „президент на изпълнителната власт“, което го правело на практика лидер на Гърция.

Всъщност ако направим груб паралел, Евлоги Георгиев е имал шанс да бъде българският Александрос Маврокордатос. Не се е получило.

 

 

[Borova gora]

Преди 6 часа, Б. Киров said:

Когато умира през 1897, Евлоги Георгиев оставя колосално богатство от над 20 млн. златни лева, само за Софийския университет той дарява 6 млн. С 6 млн златни лева по времето на Левски са можели да бъдат заплатени 600 000 първокачествени модерни карабини, писал съм за преговорите му в Белгия

Имало е и много други богати българи, както в Русия, така и във Влашко, Западна Европа, Цариград и вътре в българските земи, които по ред причини Левски не успява да включи финансово за своята кауза.

 

Те са му и съграждани, макар за известен период от време и с руски паспорти, Димитър Ценов оставя 5 млн. златни лева за създаването на Академията в Свищов, Александър Георгиев, Коджакафалията ги надминава с дарение 25 млн.златни лева за Бургас... Дори само тримата да бяха, биха финансирали не въстание, а война за свободата...

Но има един голям проблем, аз и вчера го осмислях за милионен път докато пишех тук, Левски е повярвал в своя народ, че може да бъде събуден и вдигнат на бунт: "Тогава моят път беше да се върна в Българско и да си работим..." Вярвал е, че той самият е инструмента, който да "буди народа", както се изразявал поп Кръстьо. Всичките споменати българи по-горе, плюс поканваните многократно да участват като Костаки Хаджикостов и сие, са вярвали само на намесата на външна сила, искали са свободата, ама да им "бъде поднесена на тепсия". Повечето от тях са били извън българско задълго, но парадоксално смятали, че познават своите добре и няма защо да имат доверие във вътрешните им сили. За съжаление и Каравелов е бил в този отбор, той пък е бил за федерация, някак чудо е трябвало, за да си променят мисленето. Още нещо, при богатите наистина въпросът опира най-вече до пари, с които смятали да допринесат, докато при Апостола е било до осмисляне, проектиране, създаване на идеологията, после усилията "на терен", преглъщането на провалите, рисковете, преследванията и т.н., един друг тип е неговата полезност, без която абсолютно не е можело също, опираща до моралната страна на революцията / Българският революционен централен комитет има цел да освободи България чрез революция, морална и с оръжие /, полезност която не е можела да бъде откупена само с парите, но колко като него са го съзнавали? Например хаджи Станьо е имал пари за 40 пищова, ама пищовите не водят бунт, водят го хората, както и аз имам шофьорска книжка, но тя не ми кара колата... Така че не е само въпроса в парите, за да купят оръжие, искам да кажа, след това кой е щял да води битката, юнаци колкото за една-две-три чети? Това защо богатите, дето искали свободата, не са го мислили, изобщо не личи да са имали някаква ясна концепция как да се случат нещата... Тук не сме сравними с Гърция, не е само заради липсата на пари. Със своята идея и работа Левски е бил съвсем сам, и съвсем различен... 

Един въпрос, след като през 1872г. се завръщат от събранието в Букурещ, дали информират всички членове на Ловешкия комитет за взетите решения? Специално за оръжията, мисля, на Цвятко Хаджипавлов трябва да е казано, но на останалите? 

Редактирано Четвъртък в 14:31 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 3 часа, Borova gora said:

Един въпрос, след като през 1872г. се завръщат от събранието в Букурещ, дали информират всички членове на Ловешкия комитет за взетите решения? Специално за оръжията, мисля, на Цвятко Хаджипавлов трябва да е казано, но на останалите? 

Делегат от Ловеч е бил със сигурност Марин Поплуканов, за Иван Драсов се спори, името му е вписано като делегат, но някои историци оспорват присъствието му в Букурещ, когато е провеждано събранието там.

По устава на БРЦК /Червената книжка, отпечатана уж в Женева, а в действителност в печатницата на Каравелов в Букурещ, този Устав не е идентичен с Наредата, писана в по-голямата й част от Левски/ единствено упълномощено лице от БРЦК има право да уведомява частните комитети за решенията на БРЦК:

Глава II

Устройство на комитетското управление

Чл.2 Местопребиваването на централният комитет е неизвестно: то е навсякъде и никъде, – затова и всеки член, дето и да бъде, може да представлява целият централен комитет, само ако той има в ръцете си пълномощно писмо.

Такова пълномощно писмо е имал единствено Левски, по-късно издават и на Фердинанд, който идва да изглажда противоречията с партията на Общи.

Дали Левски е уведомил членовете на Ловченския комитет, според мен, може би частично. В много от писмата му писани след събранието има информация за оръжието, по-специално за пушките, но без конкретика, той пише на частните комитети за цената и за бройката, без да уточнява точно откъде и по какъв начин ще бъдат внасяни, а в донесението на Хамди са посочени трите точки през които ще бъдат внасяни винтовките.

Какво е разказвал Марин на останалите членове, само той си е знаел, може и да е споделил информация, която е нямал право да споделя.

Има нещо друго, за което съм писал или по-напред в тази тема или в другите ми теми за Левски в този форум. Левски вероятно се е надявал да бъде избран за председател на БРЦК на събранието в началото на май 1872, но привържениците на Каравелов надделяват като брой гласове, и тогава е имало процедурни хватки. Все пак, Левски успява да прокара няколко текста в Устава /не Наредата/, които са му позволявали да поиска и да получи от ново събрание на БРЦК председателското място, а именно:

Глава III

Правителство

Чл.2 Първото лице на централният комитет ще да се избира по вишегласие от опълномощените лица на частните комитети. Това лице ще да избира другите членове за централният комитет.

Чл.З Частните комитети ще да съставят комисия, която ще нагледва работите на централният комитет, ако стане нужда, то тая комисия или упълномощените лица от частните комитети, ще избират и назначават ново лице, което ще застъпя работата на първото лице.

 

Глава IV

Длъжностите на правителството и на всеки революционен работник вобще

Чл.З Председателите на централният и на частните комитети имат право да свикват извънредни събрания, когато и да стане нужно.

Според мен, тръгвайки от Ловеч с целия архив към Букурещ, той е щял да се възползва от тези текстове и да поиска смяната на Каравелов, мисля така, защото преди това Левски реорганизира и окрупнява цялата структура на частните комитети, така че, това да му позволи свикването на такава комисия от вътрешните частни комитети, за която пише в чл.3 Трета глава, а именно: Чл.З Частните комитети ще да съставят комисия, която ще нагледва работите на централният комитет, ако стане нужда, то тая комисия или упълномощените лица от частните комитети, ще избират и назначават ново лице, което ще застъпя работата на първото лице.

Моментът е бил повече от подходящ: Каравелов дава необмислено прибързано нареждане за въстание, след което изоставя целия архив и панически бяга в Белград. Всъщност Левски нямаше да го завари в Букурещ, ако бе успял да стигне там.

[Borova gora]

Преди 4 часа, Б. Киров said:

Делегат от Ловеч е бил със сигурност Марин Поплуканов, за Иван Драсов се спори, името му е вписано като делегат, но някои историци оспорват присъствието му в Букурещ, когато е провеждано събранието там.

Такова пълномощно писмо е имал единствено Левски, по-късно издават и на Фердинанд, който идва да изглажда противоречията с партията на Общи.

Дали Левски е уведомил членовете на Ловченския комитет, според мен, може би частично. В много от писмата му писани след събранието има информация за оръжието, по-специално за пушките, но без конкретика, той пише на частните комитети за цената и за бройката, без да уточнява точно откъде и по какъв начин ще бъдат внасяни, а в донесението на Хамди са посочени трите точки през които ще бъдат внасяни винтовките.

Какво е разказвал Марин на останалите членове, само той си е знаел, може и да е споделил информация, която е нямал право да споделя.

За първата обиколка трябва да му е бил полезен, да избистрят идеята, да подкрепя със статии... При третата обиколка на Левски Каравелов вече е трън в петата му, Панайот Хитов също с опитите да го държи под око и да слухти около него, заобикаляйки го с доносници. Докато им е полезен му помагат, когато започва да се изявява като истинския лидер затреперват от страх пред популярността му и започват да му пречат, за да постигнат своето, не точно българското, а своето... 

И  не само Левски, аз също съм се учудвала как Каравелов е станал председател, някаква машинация, някакво обещание от негова страна е имало, та веднъж в живота и той, вечно втория и все недовършващия каквото захване, тук няколко страници по-назад писах за това, да успее да стане първи. Както показва историята - за зло, защото се меси в работата и на Апостола, и на комитетите по неприемлив начин, изпращайки му странни помощници за което получава своя  дял от вина в провала в организацията, да не пропусна безумното искане за ненавременно въстание. Още на следващата година Стефан Стамболов, Ботев и сие са го издирвали да го убиват, за да не продължи да им вреди, принуждавайки го да се оттегли и покрие...

Но има и други намесили се за зло в съдбата на Левски и организацията в онази година.

Христо Цонев - Латинеца, бил е ханджия, посрещал е комитетски хора в хана, затова не е изключено да е познавал председателите на околните на Ловеч комитети. Роднина е на Марин Луканов, който вероятно му е имал доверие и е възможно да му е разказал подробно за решенията в Букурещ. Дори да е така, защо Латинецът не е пропуснал неговото име, издал го е, а скрил тези на подпредседателите Пъшков и Хаджипавлов? Иначе има причини да е подходящ за издайник, в крайна сметка е участвал в обира в дома на Денчо Халача, макар почти никой не е знаел и не знае, а не е било съвсем просто да бъде добре скрит предвид каква топурдия са предизвикали. Все са настоявали, че са били двама, но всъщност плюс един. Второ, какво е правил докато Левски е обикалял из къщата да търси пари? Пазил е на пост? Колкото е пазил и в Къкрина, оставяйки револвера вътре и бягайки през глава навън като призрак през обсадата...

При обирът е допуснал слугата на Денчо да влезне вътре. Обаче на излизане, ако някой от събралите се отвън хора го е познал, а ханджиите са популярни личности, той е бил първият разпитан от турската полиция за обира и убийството, а не се е чуло да е бил задържан... Левски и Вутьо са се изпарили от Ловеч, но той е бил наличен. Точно в онези дни Хамди паша е получил своя списък. Доколко обаче функцията в комитета е позволявала на Латинеца да знае много, например кои са трите точки през които са щели да бъдат внасяни винтовките? /за Къкрина малко по-назад в темата съм писала, Николчо Цвятков твърди, че само той е бит по пътя за Ловеч, на него и Левски са слагали общи букаи и пранги, никога на Левски и Латинеца, а последния е единствения, на когото в София е спестена очната справка с Димитър Общи съгласно протоколите на Извънредната комисия и си е изпратен в къщи по живо, по здраво, ни присъда, ни Диарбекир, ни Ловешка тъмница, а като изненада му е върната и кимерата (кесията) с парите, взети при задържането в ханчето, тях заптиетата били възпрени да не поделят.../ После изчезва тотално от спомените на всички... Няма го и при отбраната на Ловеч, нито в Априлското, нито записва участие в Освобождението

Иван Драсов - в списъка е братовчед му, били са близки, би ли предал и него?

Цвятко Хаджипавлов - Една смътна фигура за историята, но очевидно ползваща се с име и уважение в комитета след като е избран за подпредседател и отговарящ за доставката на оръжия... Възстановява комитет, става председател, загива геройски при отбраната на града, а Левски не му е имал голямо доверие, след арестите съвсем не, само на Сиркови, но защо? При това той не е бил от роднинския кръг на Поплуканови...

Никола Сирков - последен е имал право да получава кореспонденцията на Апостола, но имал ли е правото да я чете /на Анастас Попхинов е било забранено, както знаем всички/ и дали и преди това част от нея е получавал? В неговият дом Левски още преди третата обиколка е държал писма, документи, пишел е с часове, ако Сирков някак е намирал начин да чете дори и само от любопитство...

Само да отбележа, че не ми е ясно защо в списъка на Хамди паша е и Цонко Златаря /Стоян Куюмджията/ - нищо добро никъде не прочетох за него.

Редактирано Четвъртък в 20:59 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 1 час, Borova gora said:

Иван Драсов - в списъка е братовчед му, били са близки, би ли предал и него?

Братовчед му е бил арестуван за един ден и освободен, както сам свидетелства пред П.Стоянов, цитирах го по-горе.

Ако чакате да ви посоча едно име, няма да го направя, защото нямам никакъв документален източник да го докажа. Написах много по-напред в темата, в диалога ни, каква е моята хипотеза, но не мога нито да я отрека, нито да я докажа.

Толкова по въпроса за "вашенеца" /както е писал на Драсов, Д.Павлов/ от мен.

 

[sir]

Преди 2 часа, Borova gora said:

Само да отбележа, че не ми е ясно защо в списъка на Хамди паша е и Цонко Златаря /Стоян Куюмджията/ - нищо добро никъде не прочетох за него.

Защото е бил член на комитета. Това е единственият критерий за попадане на името ти в този доклад.

[Borova gora]

Преди 6 часа, sir said:

Защото е бил член на комитета. Това е единственият критерий за попадане на името ти в този доклад.

И името на Добри Механджията е там, а не е член на комитета, Киров има добър аргумент защо... За изгореният от него тефтер на поп Кръстьо знам, ако някой още нещо е чел, свързано с комитетската дейност на Куюмджията, надявам се да сподели.

Редактирано Петък в 05:09 от Borova gora

[Borova gora]

Преди 12 часа, Б. Киров said:

Братовчед му е бил арестуван за един ден и освободен, както сам свидетелства пред П.Стоянов, цитирах го по-горе.

Ако чакате да ви посоча едно име, няма да го направя, защото нямам никакъв документален източник да го докажа. Написах много по-напред в темата, в диалога ни, каква е моята хипотеза, но не мога нито да я отрека, нито да я докажа.

Толкова по въпроса за "вашенеца" /както е писал на Драсов, Д.Павлов/ от мен.

 

Братовчедът на Иван Драсов, Димо Драсов е бил съседа на Денчо Халача, нали? Този, от чийто дом са тръгнали да осъществяват обира и който е гледал през прозореца какво се случва. Тогава ли е арестуван за ден и пуснат без последствия? Непосредствено след обира? Излиза като възможност той да е издайникът ако всичко са си споделяли с Иван, а са били много близки, братовчеди като братя. Иван го е препоръчал в комитета. Логично е Димо да е изпуснал името му в списъка или да е настоял при сделка в конака братовчед му да не пострада и това е изпълнено, Иван е получил паспорт и съвет да бяга. 

Помня Вашата хипотеза и благодаря, че я споделихте. Точно поради липса на конкретен извор търся и другите възможности.
Относно дългият пост, написах го с надеждата, че четящите и пишещите тук може да подкрепят или оборят част от изложеното от мен, това ще избистри още догадките ми. Не мисля, че знам всичко и затова всяка помощ е добре дошла 

Редактирано Петък в 09:24 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 1 час, Borova gora said:

Братовчедът на Иван Драсов, Димо Драсов е бил съседа на Денчо Халача, нали? Този, от чийто дом са тръгнали да осъществяват обира и който е гледал през прозореца какво се случва. Тогава ли е арестуван за ден и пуснат без последствия? Непосредствено след обира?

"Не е бил, когато решили убийството на Паисия, нито за обира. За убийството на момчето на Денча Халача Левски и други се облекли в Димовата къща. Те били трима: Левски, Вуто [Ветев] и Христо Латинеца. Знае, че забили колове в дувара на  към турския хан, за да се мисли, че оттам са влезли. Димо се заключил в своя[та] къща и не излязъл на заранта на 14 август 1872 г. А те вечерта извършили убийството случайно, защото те искали само да ограбят парите или поискат насила пари от Денчо Халача. Димо и баща му арестували само за един ден и ги пуснали."

Така го е записал Параскев Стоянов през 1901, когато Димо е бил на 57 години.

Обирът е бил на 14 август, тримата /Латинеца, Левски и Вуто/ се преобличат в неговата къща. Къде е стоял Латинеца, пазел е отвън, според мен, той е единственият от Ловеч, Левски и Вуто са външни.

Преди обира са разковали дъските на оградата между двете къщи, за да минат по-бързо, това е направено предварително, а не когато са влизали, също така за забили колове откъм хана, пак предварително, за това са имали грижа членовете на комитета, не е правено от тримата. Наблюдавала е от къщата си Величка и единият от Лукановите, те са били отговорни да предупредят Левски и Вуто за идването на слугата.

Слугата е бил връстник на Иван Драсов и бивш негов слуга. Левски нееднократно е посещавал къщата на Иван Драсов и са се познавали със слугата. Предварително са казали на Левски /членовете на комитета, вероятно Драсов/, че слугата е предупреден, но се оказва, че не е бил, щом се е развикал. В къщата на Димо Драсов са влезли от тази на Марин, Вуто свидетелства в София, че са преспали в Мариновата къща с Левски.

Провалът на тази акция е пълен и то не по вина на Левски.

Лично за мен най-странното е, че Латинеца не е бил арестуван, а Сирков е продължил да го използва като връзка с Левски, когато го изпраща в Къкрина да отвори хана. Латинеца фигурира в донесението на Хамди от 28 септември.

 

[sir]

Преди 7 часа, Borova gora said:

И името на Добри Механджията е там, а не е член на комитета, Киров има добър аргумент защо... За изгореният от него тефтер на поп Кръстьо знам, ако някой още нещо е чел, свързано с комитетската дейност на Куюмджията, надявам се да сподели.

Бил е периферен член или айде може да е бил "сътрудник", знам ли го точно какъв е бил - сам казва, че не е бил на комитетски събрания. Но че е имал отношение към комитета, впрочем е съвсем ясно и от самите въпроси, които му задава Кацев-Бурски.

Ето и от същия сайт и от д-р П. Стоянов:

22.5.1901 год. Стоян Златаря Куюмджията, родом от село Българене, на 56 години. От него узнах следното: преди да дойде Левски, поп Тодор Мишака, Д. Пъшков, Иван Драсов, Марин Луканов и Стоян Куюмджията (той) са образували едно спестовно дружество, наречено „Постоянство“, с цел да се издържа една учителка на учение в Габрово. Тази била Йорданка, сестра на Луканови (умряла преди да свърши учението си). Всеки внасял по 5 гроша в началото, сетне по грош, всичко около 50-60 души, имали и устав с печат (един устав видях у Пъшков, както казах по-рано). Разправя за револвера, че го е купил за 2 1/2 лири с 50 патрона от Цвятко Берберчето, от ония револвери, прекарани от Влашко (виж по-рано писаното). Той го е крил в нужника вътре, долу закачен на един гвоздей под дюшемето на нужника, а патроните с фишеците – под первазите на едина прозорец. Той избавил един път револвера си, като жена му си го скрила в пазвата, когато ги претърсили турците него и поп Т. Мишаков и те си идвали от лозе.

Кочко Мойнов ги бил издал него и поп Тодор Мишаков, че имали револвери и че са комити. Арестували ги двамата през есента на Заарското въстание (Старозагорското, 1875 г.). Претърсили у Стояна, но револвера не намерили; само у попа намерили и го конфискували. Държали ги затворени една неделя и ги освободили след дълго разследване. На попа върнали револвера чрез владиката Йосиф.  Стоян знаел, че Левски е идвал и уреждал комитета, но на събрания не е бил никога, знаял от Пъшков и поп Тодор. Знаел за убийството на момчето Никола на Денча Халачина и за дякона Паисия и за обира на пощата. Знае, че поп Кръстю е предал Левски.

https://www.sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=687:vl&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61

Има там и още за по-късната му революционна дейност. Ако трябва да съм откровен, то напротив - именно писаниците за него у Кацев-Бурски не вдъхват никакво доверие. По-конкретно ето това: "Стоян Куюмджията, за него ще помни Ловеч во веки. Обраха турските къщи по време Освобождението, па като се върнаха турците, изкарваше народа да жъне по нивите, и избити бяха хиляди души". Ако действително имаше такова грандиозно трагично събитие, за което той лично е отговорен, то щеше го има описано и потвърдено и от други източници. Аз за такова нещо никога не съм чувал.

А по отношение на аргумента за Добри Механджията просто не ми се спори. Само ще кажа, че подобен полицейски похват - умишленото вкарване в списък с членове на престъпна група на напълно странично и нямащо отношение към групата лице - на мен лично не ми е познат.

 

[Borova gora]

Преди 2 часа, Б. Киров said:

"Не е бил, когато решили убийството на Паисия, нито за обира. За убийството на момчето на Денча Халача Левски и други се облекли в Димовата къща. Те били трима: Левски, Вуто [Ветев] и Христо Латинеца. Знае, че забили колове в дувара на  към турския хан, за да се мисли, че оттам са влезли. Димо се заключил в своя[та] къща и не излязъл на заранта на 14 август 1872 г. А те вечерта извършили убийството случайно, защото те искали само да ограбят парите или поискат насила пари от Денчо Халача. Димо и баща му арестували само за един ден и ги пуснали."

Така го е записал Параскев Стоянов през 1901, когато Димо е бил на 57 години.

Обирът е бил на 14 август, тримата /Латинеца, Левски и Вуто/ се преобличат в неговата къща. Къде е стоял Латинеца, пазел е отвън, според мен, той е единственият от Ловеч, Левски и Вуто са външни.

Преди обира са разковали дъските на оградата между двете къщи, за да минат по-бързо, това е направено предварително, а не когато са влизали, също така за забили колове откъм хана, пак предварително, за това са имали грижа членовете на комитета, не е правено от тримата. Наблюдавала е от къщата си Величка и единият от Лукановите, те са били отговорни да предупредят Левски и Вуто за идването на слугата.

Слугата е бил връстник на Иван Драсов и бивш негов слуга. Левски нееднократно е посещавал къщата на Иван Драсов и са се познавали със слугата. Предварително са казали на Левски /членовете на комитета, вероятно Драсов/, че слугата е предупреден, но се оказва, че не е бил, щом се е развикал. В къщата на Димо Драсов са влезли от тази на Марин, Вуто свидетелства в София, че са преспали в Мариновата къща с Левски.

Провалът на тази акция е пълен и то не по вина на Левски.

Лично за мен най-странното е, че Латинеца не е бил арестуван, а Сирков е продължил да го използва като връзка с Левски, когато го изпраща в Къкрина да отвори хана. Латинеца фигурира в донесението на Хамди от 28 септември.

 

В списъкът Христо Цони може да е сложен за да изглежда толкова заподозрян, колкото и всички останали, а всъщност да е издайника, но черно-бяло доказателство не съм открила дотук. Проверявах много за него, в "работата" го е вкарал Христо Иванов Големия, двамата с Латинеца са от с. Къкрина и са близки от деца. След залавянето на Левски обаче Латинецът някак потъва, замита следите си никой да не го знае никога, докато Христо Големия се бие за Ловеч по време на Освобождението и т.н.

Всъщност голямото предателство започва с малко предателство, някой от комитета съобщава на Денчо Халача какво му е приготвено и той изпраща семейството си в Троянския манастир на въпросната дата, за да не пострада и сам той не се прибира в къщи. Защо не е предупредил своя слуга да не влиза в къщата? Или той го е пратил да провери дали всичко е приключило, за да си влезе у дома? Могъл е и да дари пари, за да не се налага да има опит за обир, но…

За малкото предателство следите водят точно към фамилията Драсови, някой от тях е проявил съчувствие към дългогодишния съсед, но това е против всички правила на комитета…

Латинецът пък остава съвсем в сянка, по-късно дори не е споменат като третия от Вутьо Ветов, който всичко и всички предава освен него. Чудя се как е било възможно? Димитър Общи го помни, но пък спестяват очната ставка между двамата. Интересно защо? 

Иван Драсов в обира не участва и не би следвало да се чувства застрашен, обаче след малко дни му е дадено тескере за пътуване от Али Чауш, значи някой се е разприказвал не само за обира, а за самата организация, издал е всички и ето го списъка на Хамди паша. Защо Драсов да е бил застрашен след като името му не е в списъка и е решил да бяга? Ако пък самият Иван е издайникът, защо е дал и името на Димо, защо не го е пропуснал както са пропуснати имената на Хаджипавлов и Пъшков? И как се е стигнало до разпит на Иван след като не е участвал в обира? По-логично би било да арестуват и разпитват Латинеца, участник в обира, не Драсов…

Мисля, че Димо или баща му са уведомили Денчо Халача. След обира нещата са станали сериозни и за да не бъде съден за убийство – на слугата, защото само него са могли да заловят в Ловеч, Латинецът се е разприказвал… Името на Христо Иванов-Големия е в списъка, ако е предал него, защо е пропуснал Иван, Цвятко и Димитър - секретар и двама подпредседатели? Или някой друг избирателно е оставил имената, но е бил информиран за всички, защото по-късно арестува Пъшков. Относно оръжието очаквано през Никополската, Свищовската и Оряховската околия, Латинеца може да е имал информация и от Големия, не само от Ловеч… Всички извори доказват колко са скарани с дисциплина и тайна голяма част от членовете на организацията, свързвало ги е роднинство, приятелство...

Опитвам да си спомня дали Никола Сирков и Латинеца бяха роднини. Това би обяснило много, включително защо три дни не е ял и пил Никола Сирков след залавянето на Левски, той сам го е пратил в ръцете на Къкринския ханджия...

 

[Borova gora]

Преди 2 часа, sir said:

Бил е периферен член или айде може да е бил "сътрудник", знам ли го точно какъв е бил - сам казва, че не е бил на комитетски събрания. Но че е имал отношение към комитета, впрочем е съвсем ясно и от самите въпроси, които му задава Кацев-Бурски.

Ето и от същия сайт и от д-р П. Стоянов:

22.5.1901 год. Стоян Златаря Куюмджията, родом от село Българене, на 56 години. От него узнах следното: преди да дойде Левски, поп Тодор Мишака, Д. Пъшков, Иван Драсов, Марин Луканов и Стоян Куюмджията (той) са образували едно спестовно дружество, наречено „Постоянство“, с цел да се издържа една учителка на учение в Габрово. Тази била Йорданка, сестра на Луканови (умряла преди да свърши учението си). Всеки внасял по 5 гроша в началото, сетне по грош, всичко около 50-60 души, имали и устав с печат (един устав видях у Пъшков, както казах по-рано). Разправя за револвера, че го е купил за 2 1/2 лири с 50 патрона от Цвятко Берберчето, от ония револвери, прекарани от Влашко (виж по-рано писаното). Той го е крил в нужника вътре, долу закачен на един гвоздей под дюшемето на нужника, а патроните с фишеците – под первазите на едина прозорец. Той избавил един път револвера си, като жена му си го скрила в пазвата, когато ги претърсили турците него и поп Т. Мишаков и те си идвали от лозе.

Кочко Мойнов ги бил издал него и поп Тодор Мишаков, че имали револвери и че са комити. Арестували ги двамата през есента на Заарското въстание (Старозагорското, 1875 г.). Претърсили у Стояна, но револвера не намерили; само у попа намерили и го конфискували. Държали ги затворени една неделя и ги освободили след дълго разследване. На попа върнали револвера чрез владиката Йосиф.  Стоян знаел, че Левски е идвал и уреждал комитета, но на събрания не е бил никога, знаял от Пъшков и поп Тодор. Знаел за убийството на момчето Никола на Денча Халачина и за дякона Паисия и за обира на пощата. Знае, че поп Кръстю е предал Левски.

https://www.sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=687:vl&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61

Има там и още за по-късната му революционна дейност. Ако трябва да съм откровен, то напротив - именно писаниците за него у Кацев-Бурски не вдъхват никакво доверие. По-конкретно ето това: "Стоян Куюмджията, за него ще помни Ловеч во веки. Обраха турските къщи по време Освобождението, па като се върнаха турците, изкарваше народа да жъне по нивите, и избити бяха хиляди души". Ако действително имаше такова грандиозно трагично събитие, за което той лично е отговорен, то щеше го има описано и потвърдено и от други източници. Аз за такова нещо никога не съм чувал.

А по отношение на аргумента за Добри Механджията просто не ми се спори. Само ще кажа, че подобен полицейски похват - умишленото вкарване в списък с членове на престъпна група на напълно странично и нямащо отношение към групата лице - на мен лично не ми е познат.

 

"Стоян знаел, че Левски е идвал и уреждал комитета, но на събрания не е бил никога, знаял от Пъшков и поп Тодор." 

Ей, нямали са ключалка на устата си, ни мирка, ни спирка, а колко са се клели да не споделят, да тайнстват... ама такива приказливи комитаджии сме имали, днес който и извор да отворя да прочета нещо или да си припомня, един казал на жена си, друг на друг член на комитета, трети на съседа... Сякаш не са знаели, че издайници, доносници, властта са дебнели за всеки слух... То и Генчо Лисицата трябвало да мълчи, ама с писмото от Дякона право при "хлевоустата" Величка Хашнова се отбил въпреки всички конспиративни забрани... То и Общия трябвало да мълчи, нали професионален конспиратор от няколко революции, но на всички комити се похвалил с убийството на отец Паисий, а пък по хановете разправял на обикновените хора, че се готви нещо и привличал ненужно внимание... И Мария Сиркова като разказвала след години не се усетила, че сама се натопила. Левски им казал "Никой да не знае, че съм тук!", ама на вечернята на Коледа казала на Величка пред жената на Латинеца, а пък дали и колко други около тях са ги чули, на вечерня мнозина се ходели и са можели да чуят... Нищо, че в Наредата пише на съпруги и любовници да не казват /"Всякой от членовете на революционарните работници, бил кой бил, трябва да знай сам и да държи в сърцето си това, щото му е поверено. Не трябва да казва, нито да загатва на таквиз работи на любовница, на жена и пр."/, ама жените на Латинеца, на Сирков, на Гечо Хашната и т.н. все били повече от необходимото осведомени като от сутрешен вестник от половинките си. Тук и Пъшков и поп Тодор не мирясали докато не информирали Куюмджията, кой знае още какво и на кого са говорили... Пък аз се чудя какво е знаел Латинеца, а то по-точно имало ли е нещо дето не е знаел??? Всички не уста, а врата на плевня са имали както един състудент някога казваше, а пък работа като тяхната как да бъде успешна без мълчание?  

 

Редактирано Петък в 15:12 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 15 часа, Borova gora said:

Опитвам да си спомня дали Никола Сирков и Латинеца бяха роднини.

Христо Иванов Крачулов-Големия е син е на Иван Крачула от Къкрина. През 1846 г. семейството се преселва в Ловеч и живее в квартал Дръстене.

Христо Иванов и Христо Латинеца са братовчеди, вторият е син на лелята на Книговезеца, Сава. Бащата на Латинеца, Цоньо Кулаксъзов се преселва от Къкрина в Ловеч през 1844 година.

Христо Иванов Латинеца е братовчед и на Никола Цвятков, който е доведен брат на Големия.

За Гечо Сирков пише в спомените си Христо Иванов – Големия, като споменава, че Гечо му е лелин син, вероятно друга леля, не Сава, която е била втора жена на бащата на Никола Сирков. Гечо Сирков е бил бил по-младият от двамата братя.

Следователно Никола Сирков също е братовчед на Латинеца, както и на останалите трима.

С една дума имаме група от четирима братовчеди, ако броим и Христо Иванов, който се е предоверил на родата си от Къкрина.

 

[sir]

Преди 23 часа, Borova gora said:

"Стоян знаел, че Левски е идвал и уреждал комитета, но на събрания не е бил никога, знаял от Пъшков и поп Тодор." 

Ей, нямали са ключалка на устата си, ни мирка, ни спирка, а колко са се клели да не споделят, да тайнстват... ама такива приказливи комитаджии сме имали, днес който и извор да отворя да прочета нещо или да си припомня, един казал на жена си, друг на друг член на комитета, трети на съседа... Сякаш не са знаели, че издайници, доносници, властта са дебнели за всеки слух... То и Генчо Лисицата трябвало да мълчи, ама с писмото от Дякона право при "хлевоустата" Величка Хашнова се отбил въпреки всички конспиративни забрани... То и Общия трябвало да мълчи, нали професионален конспиратор от няколко революции, но на всички комити се похвалил с убийството на отец Паисий, а пък по хановете разправял на обикновените хора, че се готви нещо и привличал ненужно внимание... И Мария Сиркова като разказвала след години не се усетила, че сама се натопила. Левски им казал "Никой да не знае, че съм тук!", ама на вечернята на Коледа казала на Величка пред жената на Латинеца, а пък дали и колко други около тях са ги чули, на вечерня мнозина се ходели и са можели да чуят... Нищо, че в Наредата пише на съпруги и любовници да не казват /"Всякой от членовете на революционарните работници, бил кой бил, трябва да знай сам и да държи в сърцето си това, щото му е поверено. Не трябва да казва, нито да загатва на таквиз работи на любовница, на жена и пр."/, ама жените на Латинеца, на Сирков, на Гечо Хашната и т.н. все били повече от необходимото осведомени като от сутрешен вестник от половинките си. Тук и Пъшков и поп Тодор не мирясали докато не информирали Куюмджията, кой знае още какво и на кого са говорили... Пък аз се чудя какво е знаел Латинеца, а то по-точно имало ли е нещо дето не е знаел??? Всички не уста, а врата на плевня са имали както един състудент някога казваше, а пък работа като тяхната как да бъде успешна без мълчание?  

 

Така е, доста приказливи са били в сравнение с еталонните конспиративни структури от типа примерно на италианските. Но това си е обусловено и от целта на цялото мероприятие: да се вдига голямо въстание срещу една към онзи момент все още достатъчно мощна империя. При това всичко трябва да се случи в сравнително кратки срокове, а ония хубавци "отсреща" даже препират да става още по-бързо. В такива условия просто няма как да го има подборът на кадрите, който им се иска да го е имало на някои хора, включително на някои съфорумци. И на Левски му се е искало Ангел Кънчев четири години да "учи работата", но това си е било нереалистично. Затова и виждаме това, което виждаме: едни мрежи от роднини, приятели и познати, много от които със сигурност не са били за тази работа.

В тази връзка Стоян Куюмджията за мен е повече от очевидно, че е бил гъст с комитетските дейци още от преди да има комитет. Тъй че няма нищо странно да е бил "посветено лице", дори и да не е бил де юре член на комитета. Друг въпрос е в какво точно се състои това "де юре", защото в Устава никъде не пише.

[Borova gora]

Преди 10 часа, Б. Киров said:

Христо Иванов Крачулов-Големия е син е на Иван Крачула от Къкрина. През 1846 г. семейството се преселва в Ловеч и живее в квартал Дръстене.

Христо Иванов и Христо Латинеца са братовчеди, вторият е син на лелята на Книговезеца, Сава. Бащата на Латинеца, Цоньо Кулаксъзов се преселва от Къкрина в Ловеч през 1844 година.

Христо Иванов Латинеца е братовчед и на Никола Цвятков, който е доведен брат на Големия.

За Гечо Сирков пише в спомените си Христо Иванов – Големия, като споменава, че Гечо му е лелин син, вероятно друга леля, не Сава, която е била втора жена на бащата на Никола Сирков. Гечо Сирков е бил бил по-младият от двамата братя.

Следователно Никола Сирков също е братовчед на Латинеца, както и на останалите трима.

С една дума имаме група от четирима братовчеди, ако броим и Христо Иванов, който се е предоверил на родата си от Къкрина.

 

Да, така са били навързани петимата - Големия, Латинеца, Сирков, Цвятков, Гечо... един да поддаде и къщичката им се срутва. По спомени от прочетено, всичките петима са бил членове на комитета. И един като поддаде, останалите се досещат, или участват и в предателството или следва да прикриват до гроб... Затова Големият никога не посмява да търси сметка никому за залавянето на Левски. Участниците в аферата Къкрина - Сирков и Латинеца, и Цвятков са му роднини, а и той самият не се е справил да изпълни смъртната присъда над Общия, та също е подвел Апостола в най-критичния момент, а после Общия е заловен.

Останаха ми въпросите и ако намеря поне един отговор, в най-тъмното ще има светлина:

Иван Драсов, който научил, че братовчед му и баща му са в беда, има логика да отиде да ги спасява и да сключва сделка, ако са му на сърцето повече от комитета и ако е много шокиран, че се е стигнало до убийството на бившия му слуга, тогава е логично, че двамата са пуснати само след ден задържане, а Иван е получил тескере за чужбина и пълна анонимност в списъка, нямало е как да скрие братовчед си, който е останал в него, било е ясно на Хамди паша, че обирът не е на крадци. Но защо би издал приятелят си Марин и семейството му? Да им отмъсти, че са били съгласни с нападението над Денчо Халача? След убийството и приятелите му Марин Поплуканов и Димитър Пъшков почти се отказват от активно участие в работата на комитета, точно за такъв обрат не са били готови.

Латинецът - няма как да не е разпитан за обира, но следа няма, спомени няма за отвеждането му в конака, само потайност и мълчание. Ако е сключил сделка срещу участието си и за да не му бъде приписано убийството на слугата, Левски и Вутьо са далече от Ловеч в този момент, това би обяснило дори и името му в списъка. Хамди паша не би го спестил на Великия везир, защото за него с тези знания за комитетската врежа информаторът му е „голям комита“, а той се интересува от и съобщава баш комитите. 

Димитър Пъшков – името го няма в списъка, а когато е поискан от Извънредната комисия в София, защото Общия го е издал, той е поканен на гости на каймакамина??? Отношението към него и приятеля му Марин нямат нищо общо към който и да било друг арестуван. Той е третиран от час първи в конака като специален. Самият начин, по който е поставен под домашна стража няма сравнение с начина на арестуване на поп Кръстьо например, с шест заптии е откаран попа в конака и по собствените му думи измъчван. Това е възможно само ако Пъшков предварително са смятали, знаели са, че е „техен“ човек отпреди това...

И нищо, че в София го е чакал и искал Паша с по-голям ранг от Ловешкия, той си седи на "гости" цели 12 дни. По думите на самия Пъшков, имал е и възможност да уговори с Марин преди София каква линия на поведение да следват и какво да правят. После е на почивка в Диарбекир...

Въпросът е защо би бил разпитан след обира или пък защо сам би отишъл да издава? Защо би издал и Марин, с когото са били приятели?

Трябва да има нещо в изворите за поне един от тримата, което ми убягва...

А може би всичко започва след убийството на дякон Паисий на 21-ви юли 1872г.? - едва ли само поп Кръстьо е бил против това убийство, а това на слугата дава ефекта на лавината, отблъсква някои дейци от работата...

Редактирано Събота в 15:49 от Borova gora

[Borova gora]

Преди 29 минути, sir said:

Така е, доста приказливи са били в сравнение с еталонните конспиративни структури от типа примерно на италианските. Но това си е обусловено и от целта на цялото мероприятие: да се вдига голямо въстание срещу една към онзи момент все още достатъчно мощна империя. При това всичко трябва да се случи в сравнително кратки срокове, а ония хубавци "отсреща" даже препират да става още по-бързо. В такива условия просто няма как да го има подборът на кадрите, който им се иска да го е имало на някои хора, включително на някои съфорумци. И на Левски му се е искало Ангел Кънчев четири години да "учи работата", но това си е било нереалистично. Затова и виждаме това, което виждаме: едни мрежи от роднини, приятели и познати, много от които със сигурност не са били за тази работа.

В тази връзка Стоян Куюмджията за мен е повече от очевидно, че е бил гъст с комитетските дейци още от преди да има комитет. Тъй че няма нищо странно да е бил "посветено лице", дори и да не е бил де юре член на комитета. Друг въпрос е в какво точно се състои това "де юре", защото в Устава никъде не пише.

Само ни трябва още мъничко време да поработим (няколко) години. Но (само) тогава (след като поработим), бай Каравелов, както ви пиша в писмата с братя Марина (п. Луканов) и Иван (Драсов)... /Дописка на В. Левски до в. „Свобода“, писана през втората половина на 1870 г., а публикувана в „Свобода“ на 13.II.1871 г. Иван Унджиев/

Колко реалистично звучи той, години, няколко години... Никой не му ги дава, а Левски е знаел, че седмици и месеци не са достатъчни за "революция, морална и с оръжие." Тогава и подборът на дейците вероятно е щял да бъде по-внимателен. Но пък и в подбора са му се намесили изпращайки му Общия, Кънчев и Фердинанд, никой от тях близко като качества до народен лидер.

И още нещо в този цитат ми се набива на очи по повод по-рано писани текстове в тази тема, Левски откровено споделя, че пише писмата с Марин и Иван... Иван Драсов със сигурност е казвал истината когато е твърдял, че той е вършел много от черната работа на комитета, включително писменната...

[sir]

За (пред)последно ще поразмишлявам върху доклада на Хамди паша. Какво имаме в него?

Членове на комитета в Ловеч: 10 лица, посочени поименно + синовете на поп Лукан, които според авторите на книгата са само Марин, Илия и Христо, а според мен са си и четиримата. Последното няма чак такова значение, тъй че нека да приемем, че са посочени общо 13 лица от Ловеч.

"Главатари" на начинанието в други градове и села: 9 лица, посочени поименно. На един от тях, както вече посочи Б.Киров, му е сбъркано местоположението - Христо Иванов Големия, който не е в Габрово, както пише в доклада, а в Търново.

Или общо 22 лица.

От 13-те лица от Ловеч 10 са известни комитетски дейци. За други двама (поп Лукан и Стоян Куюмджията) може и да има съмнение дали са били действителни членове, но няма съмнение, че не са някакви странични лица, попаднали случайно в този списък. 13-тият е Добри Механджията.

От 9-те лица от другите градове и села 7 са известни комитетски дейци, макар поне за един от тях да не се счита, че е бил председател (Павел Поппетров, в доклада Пато от Видраре). 1 е неидентифициран - Марин Пуйо от Тетевен. Последният е любопитен случай. А именно, Стоян Брънчо Ханджията (Стоян Брънчев) от Орхание (Ботевград). Той е посочен от Димитър Общи като член на комитета в Орхание и е споменат още няколко пъти на разпитите, включително за това как Левски е отсядал в неговия хан. В новото издание на "Васил Левски и неговите сподвижници..." в бележка под линия (не знам от кого писана) обаче пише, че "Стоян Брънчев, брат на Гавриил Брънчев, чорбаджия; член на окол, управителен съвет в Орхание (вж. Sälname-i Tuna, год. VI, 1290, стр. 75), който не е вземал никакво участие в революционния комитет. Общи е последователен на своята идея да казва много имена,тъй като „в множеството е спасението“". Удебеленото - мое. Сиреч, някой от историческата ни гилдия - не го знам известен ли е или не - нещо не вярва на Общи. Да, но ето, че думите му се потвърждават от независим източник.

С което равносметката е следната. От 22 споменати в доклада лица за 20 поне у мен няма съмнение, че са, ако не членове на организацията, то като минимум сътрудници или съпричастни към комитетските дела. 1 е неидентифициран и за него няма какво да се каже.

22-рият е Добри Механджията.

[Б. Киров]

Преди 1 час, sir said:

1 е неидентифициран - Марин Пуйо от Тетевен.

Мисля, че става въпрос за Марин Братанов, член на комитета в Тетевен и ханджия по занятие.

Синът му, Братан Маринов Братанов /р.1853/ е бил един от водачите на Кресненско-Разложкото въстание:

https://bg.wikipedia.org/wiki/Баньо_Маринов

[Б. Киров]

Преди 2 часа, sir said:

22-рият е Добри Механджията.

Ами аз най-напред писах, че този е сложен там като "жертвен козел" и то от информатора; чак после написах, че може и полицията да го е вписала, но първото ми предположение е, че информаторът го е казал съвсем умишлено.

Драсов пише, че ловчанлии "макар и не членове на комитета" са му писали /това не е една жена каза, а определени хора, които са му пратили писмено сведение с имената на Добри и Пано/, оттам отива във вестника на Каравелов; като не е хванало дикиш с Добри и Пано; Величка и компания пращат на Каравелов втората дописка с "жертвен козел" поп Кръстьо и този път ехото е подето като дирижиран хор - Захари Стоянов, Иван Вазов, Страшимиров и всички знайни и незнайни историци та до наши дни.

Пак да уточня, за да няма недоразумения:

1. Първото появяване на това лице Добри Механджията като комитетски деец е в донесението на Хамди - 28 септември 1872.

2. Второто споменаване на това име вече в качеството му на предател на Левски е от ловчанлии, писали до Иван Драсов, доколкото си спомням писмото му до Попов беше датирано април или май 1873.

3. Оттам през Д.Попов до Каравелов и публикуването му мисля че беше през юни 1873.

После почват всичките небивалици и спомени, Кацев-Бурски, Страшимиров /разпитвали източника на истината от крайна инстанция Пъшков/, та до нас; факт е, че такава личност е съществувала, доколкото прочетох в писаниците на един от тълкувателите, загинал е при клането в Ловеч по време на Руско-Турската война.

Малко след публикуването на първата дописка от "ловчанлии макар и не членове на комитета" Сирков съвсем случайно точно навреме скоропостижно "се споминал", та Каравелов да публикува втората си дописка пак от будни граждани в Ловеч /според мен са същите, които скалъпяват и първата дописка/.

Дописката с името на поп Кръстьо като единствен предател на Левски излиза през август или септември 1873., но Сирков не е между живите да я оспорва, имайки предвид какво е казал на Матей Преображенски за поп Кръстьо няколко месеца преди да "се сюрдиса".

[Borova gora]

Преди 39 минути, Б. Киров said:

После почват всичките небивалици и спомени, Кацев-Бурски, Страшимиров /разпитвали източника на истината от крайна инстанция Пъшков/, та до нас; факт е, че такава личност е съществувала, доколкото прочетох в писаниците на един от тълкувателите, загинал е при клането в Ловеч по време на Руско-Турската война.

Започвам да мисля, че в хората е съществувала невероятна бъркотия по отношение на Добри Механджията и Малък Добре Койнов. Съвпадението на имената и професиите е довело до несигурното кога кой какво е правил и кого са имали предвид. Според едните източници Добре "загинал е при клането в Ловеч по време на Руско-Турската война.", а според друг се изповядал преди смъртта си пред "поп Георги. Той, слава Богу, беше умен и учен, силен характер и неподатлив. Хаджи Мичо му беше изпотрошил прозорците на къщата, когато подушил, че поп Георги след изповядването на дядо Добри Механджията узнал, че и той има пръст в предаване на Левски. Хаджи Мичо беше вуйча на Величка Хашнова, и поп Георги разбрал, че той само чрез нея е знаял дали Левски е в Ловеч и кога ще замине. /https://literaturensviat.com/?p=189192/ 

Най-вероятно в единия случай става въпрос за Добре Механджията, а в другия за Малък Добри Койнов... Възможно е под Добре Механджията издайникът на Хамди Паша също да е е имал предвид Малък Добри Койнов. 

[Б. Киров]

Преди 54 минути, Borova gora said:

Започвам да мисля, че в хората е съществувала невероятна бъркотия по отношение на Добри Механджията и Малък Добре Койнов. Съвпадението на имената и професиите е довело до несигурното кога кой какво е правил и кого са имали предвид. Според едните източници Добре "загинал е при клането в Ловеч по време на Руско-Турската война.", а според друг се изповядал преди смъртта си пред "поп Георги. Той, слава Богу, беше умен и учен, силен характер и неподатлив. Хаджи Мичо му беше изпотрошил прозорците на къщата, когато подушил, че поп Георги след изповядването на дядо Добри Механджията узнал, че и той има пръст в предаване на Левски. Хаджи Мичо беше вуйча на Величка Хашнова, и поп Георги разбрал, че той само чрез нея е знаял дали Левски е в Ловеч и кога ще замине. /https://literaturensviat.com/?p=189192/ 

Най-вероятно в единия случай става въпрос за Добре Механджията, а в другия за Малък Добри Койнов... Възможно е под Добре Механджията издайникът на Хамди Паша също да е е имал предвид Малък Добри Койнов. 

Малък Добри Койнов и Добри Механджията /и аз мислех отначало, че са едно и също лице/, според мен са различни хора.

Добри Койнов също е имал механа, но по професия и бил бакърджия/медникар и външно е приличал на Левски, затова Николчо твърди, че е заверил тескере за Търново на Левски на негово име. Един вид Николчо Бакърджията има сходен бизнес и занаят с Малък Добри и двамата ще ходят до Търново за бакър.

Тескерето е нещо като пътен лист, така че лицето на което е, трябва да отговаря и по външност на другото, ако се ползва от друг човек. Левски е бил сравнително младолик, описан е като 25-годишен на полицейската снимка, така че вероятно и Малък Добри е бил горе-долу на същата възраст.

Добри Механджията е бил явно по-възрастен човек, за да му викат дядо Добре; освен това фамилията му установена от Страшимиров не е Койнов, защото Страшимиров цитира дъщеря му с друга фамилия, сега съм я забравил и пише, че е дошъл от Панагюрище в Ловеч /откъдето е и Пано Бонжура/, а това може да се провери в архивите.

Дали е възможно издайникът от Ловеч да ги обърка, по принцип всичко е възможно, но, според мен, малко вероятно, никой не е викал популярно на Малък Добри "Добри Механджията", те по това са ги различавали - единият е Малък, другия, по-възрастният е "Добре Механджията", някъде и "дядо Добре Механджията"; освен това основното занятие на Малък Добри е било бакърджийството, иначе как Николчо да му вади тескере.

Само да отбележа тук, че както са дадени хората с прякори в донесението, то очевидно не е правено от много писмовен или литературен човек /което ме опровергава донякъде за Драсов или поп Кръстьо/, правено е на ниво полуграмотен индивид, тип Латинеца. Така са изписани имената, "Марин Пуйо"...

[Borova gora]

Преди 1 час, Б. Киров said:

Само да отбележа тук, че както са дадени с прякори в донесението, то очевидно не е правено от много писмовен или литературен човек /което ме опровергава донякъде за Драсов и поп Кръстьо/, правено е на ниво полуграмотен индивид, тип Латинеца. Така са изписани имената.

Да, едва се ориентирах от бележките под чертата кои са "издадените", а това опровергава и възможността да е Пъшков, той също е бил грамотен и едва ли би ги представил по този начин пред официални лица. Вероятно към него и Марин са приложили същата тактика каквато към най-първият издайник, щом при него е проработила, значи има шанс и при тях, вместо с камшика, с бучката захар са били предразположени след арестуването им... 

Ако е бил Латинецът, защо е издал Сирков, Книговезеца, близки роднини, приятели... Защото се е смятал натопен, въжето е опряло образно казано до неговата шия за убийството на слугата като единствен заловен участник, а Левски и Вутьо са се изпарили като дим, оставяйки го "на терена да опере пешкира", единствен от всички, от цял Ловеч, той да плати цената. Сигурно е бил и много разочарован от Дякона за убийствата на дякон Паисий и слугата, както и че го е зарязал сам да се оправя след надробеното от него, може би и от комитета е искал да се махне като Марин и Димитър, малко му е трябвало за да натисне полицията и да го убеди да говори. Защо не е пазил и допуснал слугата да влезе е друг въпрос.

Откъде е знаел за трите канала за доставката на оръжие? Е, при неговите връзки, роднински и приятелски, кой не би му разказал подробно и ентусиазирано за Букурещ и решенията там? Пъшков и на поп Тодор дори е разказвал както стана ясно по-горе.

След обира дори не е потърсил помощ от член на комитета, не е пробвал и да се укрие при някого, няма извор указващ нещо такова, едва ли и някой му е предложил, оставен е съвсем сам. Така когато са го повикали в конака и след като е издал, през следващите дни е имал сериозна причина да крие, че е бил там, по-скоро обратното, би покрил всяка идея и подсказка за разпит от турската полиция, въпреки че при такава топурдия няма начин такъв да не е бил проведен. Това обяснява и последвалото полицейско наблюдение над къщите им, на Сирков, на Латинеца, а те са били съседни.

Сега имам още една идея за липсата на имената на Драсов и Пъшков в списъка.  За разлика от Марин, чиято бедна фамилия е цялата вътре, те са били търговци, известни като по-заможни, Али Чауш им е съобщил и също е вероятно да е поискал цена да ги прикрие, а след няколко дни е извадил и тескере на Иван, който е бил по-страхливия. Но просто така Али Чауш няма да предложи тескере за чужбина на Драсов, по-нормалното е той сам да го е поискал, след като научил, че ще има арести. Пъшков сигурно е мислил, че е решил проблема с няколко златни монети и името му е останало скрито. Той твърди, че така е си е осигурил и разговор с Марин да съгласуват докрай всичко като подкупил заптието, което ги пазело в Ловешкия конак да ги остави в двора насаме за малко. Корумпираността винаги му е помагала. Е, когато Общия го издава, няколко монети вече не са били достатъчни...

В един от първите си постове писах, как винаги съм се чудила защо някой като Книговезеца не е търсил отмъщение за обесването на приятеля си, на Левски, но всъщност причината е добра, защото Латинеца и Сирков са в главните роли заедно с другите му роднини. За Къкрина бях много детайлна в някои постове...

Относно Драсов, причината да продължавам да търся кой е най-първия предател е, че той никога не се дистанцира от организацията, остава в нея и участва активно във всички драматични събития, които следват, а преди смъртта си казва: „Жена, имот и пари не ти оставям, но на теб и децата оставям чистото си име." Този човек е имал морал и чувство за чест, след като е казал тези думи, най-важното за него. Затова без черно-бяло доказателство не бих искала да го обвиня, макар някои пътища да водят и към него... 

Латинеца тотално се покрива след залавянето на Апостола, ни Априлско, ни Освобождение има в биографията му, ни очна ставка с Общия, ни присъда, дори кесията му връщат после и никой ни го чул ни видял повече, едва ли е случайно... Всички останали комитаджии се бият за Ловеч - Хадшипавлов, Хашната, синът му Никола, Книговезеца и т.н., но не и Христо Иванов - Латинеца.

Аз пак ще си напиша, истината е в детайлите, ето още един, който допринася за леко натежаване на везните, за което благодаря 

Редактирано Събота в 21:30 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 1 час, Borova gora said:

Да, едва се ориентирах от бележките под чертата кои са "издадените", а това опровергава и възможността да е Пъшков, той също е бил грамотен и едва ли би ги представил по този начин пред официални лица. Вероятно към него и Марин са приложили същата тактика каквато към най-първият издайник, щом при него е проработила, значи има шанс и при тях, вместо с камшика, с бучката захар са били предразположени след арестуването им... 

Ако е бил Латинецът, защо е издал Сирков, Книговезеца, близки роднини, приятели... Защото се е смятал натопен, въжето е опряло образно казано до неговата шия за убийството на слугата като единствен заловен участник, а Левски и Вутьо са се изпарили като дим, оставяйки го "на терена да опере пешкира", единствен от всички, от цял Ловеч, той да плати цената. Сигурно е бил и много разочарован от Дякона за убийствата на дякон Паисий и слугата, както и че го е зарязал сам да се оправя след надробеното от него, може би и от комитета е искал да се махне като Марин и Димитър, малко му е трябвало за да натисне полицията и да го убеди да говори. Защо не е пазил и допуснал слугата да влезе е друг въпрос.

Откъде е знаел за трите канала за доставката на оръжие? Е, при неговите връзки, роднински и приятелски, кой не би му разказал подробно и ентусиазирано за Букурещ и решенията там? Пъшков и на поп Тодор дори е разказвал както стана ясно по-горе.

След обира дори не е потърсил помощ от член на комитета, не е пробвал и да се укрие при някого, няма извор указващ нещо такова, едва ли и някой му е предложил, оставен е съвсем сам. Така когато са го повикали в конака и след като е издал, през следващите дни е имал сериозна причина да крие, че е бил там, по-скоро обратното, би покрил всяка идея и подсказка за разпит от турската полиция, въпреки че при такава топурдия няма начин такъв да не е бил проведен. Това обяснява и последвалото полицейско наблюдение над къщите им, на Сирков, на Латинеца, а те са били съседни.

Сега имам още една идея за липсата на имената на Драсов и Пъшков в списъка.  За разлика от Марин, чиято бедна фамилия е цялата вътре, те са били търговци, известни като по-заможни, Али Чауш им е съобщил и също е вероятно да е поискал цена да ги прикрие, а след няколко дни е извадил и тескере на Иван, който е бил по-страхливия. Но просто така Али Чауш няма да предложи тескере за чужбина на Драсов, по-нормалното е той сам да го е поискал, след като научил, че ще има арести. Пъшков сигурно е мислил, че е решил проблема с няколко златни монети и името му е останало скрито. Той твърди, че така е си е осигурил и разговор с Марин да съгласуват докрай всичко като подкупил заптието, което ги пазело в Ловешкия конак да ги остави в двора насаме за малко. Корумпираността винаги му е помагала. Е, когато Общия го издава, няколко монети вече не са били достатъчни...

В един от първите си постове писах, как винаги съм се чудила защо някой като Книговезеца не е търсил отмъщение за обесването на приятеля си, на Левски, но всъщност причината е добра, защото Латинеца и Сирков са в главните роли заедно с другите му роднини. За Къкрина бях много детайлна в някои постове...

Относно Драсов, причината да продължавам да търся кой е най-първия предател е, че той никога не се дистанцира от организацията, остава в нея и участва активно във всички драматични събития, които следват, а преди смъртта си казва: „Жена, имот и пари не ти оставям, но на теб и децата оставям чистото си име." Този човек е имал морал и чувство за чест, след като е казал тези думи, най-важното за него. Затова без черно-бяло доказателство не бих искала да го обвиня, макар някои пътища да водят и към него... 

Латинеца тотално се покрива след залавянето на Апостола, ни Априлско, ни Освобождение има в биографията му, ни очна ставка с Общия, ни присъда, дори кесията му връщат после и никой ни го чул ни видял повече, едва ли е случайно... Всички останали комитаджии се бият за Ловеч - Хадшипавлов, Хашната, синът му Никола, Книговезеца и т.н., но не и Христо Иванов - Латинеца.

Аз пак ще си напиша, истината е в детайлите, ето още един, който допринася за леко натежаване на везните, за което благодаря 

Затова написах, че не мога да напиша конкретно име, докато нямам неоспорими доказателства, а такива са първостепенни източници като донесението на Хамди паша. В него е видно от пръв поглед, че издайникът от Ловеч не е образован и грамотен човек от начина, по който е съобщил имената, това е от източника.

Другото, което също е видно, че този човек е имал широк поглед върху комитетите, не само комитета в Ловеч, всичките му 21 конкретни имена, 13 от Ловеч и 8 от другите комитети, макар и неграмотно изказани с разговорни прякори, са точни, няма нито една грешка, с изключение на Добри Механджията, който после е разигран в гамбита с дописките.

За дописките мисля, че не е бил сам, имал е и ортаци, които са свършили и черната работа с отстраняването на Сирков, а и с очернянето на попа, което започва много по-рано, приблизително съвпада с датирането на донесението, да си спомним, че историята с Левски който хвърлял писма през портите и ходел с мотика из лозята е разказана в началото на ноември на търновския куриер, тогава в турски ръце попада и препис от писмото, после е сагата с подхвърляните писма от попа и тя се развива пак из лозята, но очевиден неин автор е Величка.

Всъщност консенсус за заминаването на Драсов вече е установен за датата 8 август, тогава му е издадено тескерето в Ловеч, мога да ви посоча исторически труд, където това е обосновано. А това е седмица преди обира и убийството. Драсов е част от неколцина ловечки младежи, спонсорирани от богати ловчанлии, заминали да учат в Писек, между тях е и неговият съгражданин и приятел Васил Радославов, бъдещ министър-председател, който заминава на 1 август. Драсов си договаря своята издръжка в Австро-Унгария /тогава Писек е част от тази държава/ със своя роднина, мъжът на сестра му, който му обещава 1000 гроша годишно, това е документирано в негови писма. Е, парите не са му стигали и по-късно му помага със средства... Панайот Хитов, но това е друга тема.

Убийството на Паисий е на 21 юли, това на слугата на 14 август, значи имаме три седмици и нещо между двете събития. Кога е вземано колективно решение за обира, лично аз нямам данни, как е гласувано там също.

Относно Латинеца, той не е бил кой да е, член е на тайната полиция, упълномощена от Левски с пълна власт и под прекия контрол на братовчед му Христо Книговезеца. Латинеца е и стар комитаджия, познат на Левски от Легията, тоест много доверено лице с опит.

Дали е имал достатъчно широк поглед, за да даде толкова пълна и точна информация, според мен, да, в качеството му на член на тайната полиция, той е участвал в редица акции и това му е позволявало да контактува и с комитетски лица извън Ловеч. Както се вижда групите за акция са били формирани в последния момент, като в тях са участвали и местни лица, съвместно с членове на тайната полиция, включително и куриери, какъвто е бил Вутьо.

Данните за вноса на карабините през трите околии може също да е бил в полезрението му, тъй като вносът на револверите пак е извършван по същите канали, а Латинеца е бил високо в йерархията на комитета като член на тайната полиция и доверено лице на Христо Иванов, револверите са идвали при Марин, но някой ги е раздавал на верните хора в Ловеч и другите комитети.

Все пак всичко е в първоизточниците, а те са османските документи и писмата на Левски.

Слава богу, че започнаха да се публикуват нови османски документи, в противен случай щяхме да се въртим в безконечен кръг.